Никол

Единадесета глава

Когато се събуди на следващата сутрин, Никол не можеше да по вярва на онова, което се бе случило през нощта. Бе прекалено хубаво, за да е вярно. Лежеше сама в спалнята. Слънцето грееше ярко през прозореца. Дочу възбудени гласове под прозореца и се усмихна. Надбягванията продължаваха и днес. Тя скочи от леглото, приготви набързо тоалета си и облече семпла рокля от муселин с цвят на карамел.

Трябваха и немного минути, за да намери пътя за навън, където бе сервирана закуската. Точно дояждаше бърканите си яйца, когато изведнъж долови, че всички около нея са замлъкнали. Секнаха и последните разговори. Тя се огледа стреснато, стана и впери, както всички останали, поглед към пристана.

Сърцето й спря. Уесли и Бианка идваха по пътеката насам. Бианка! Беше се чувствала спокойна и сигурна на това място, далеч от Бианка. Светът около нея се срина.

Бианка крачеше уверено към насъбралите се около масите гости Бе в рокля от сатен с цвят на ружи, избродирана по целия подгъв гирлянди от черни цветя. Широка дантела украсяваше деколтето и високата талия. Лъскавият атлаз покриваше едва наполовина едрия й бюст. Носеше слънчобран от същата коприна.

Докато наблюдаваше как се приближават, Никол изведнъж се запита защо присъстващите са така притихнали. За себе си знаеше, че е поразена от идването на Бланка, но защо то се бе отразило и на останалите, които изобщо не знаят коя е?! Тя погледна към хората и видя изумлението, изписано по всички лица.

— Бет! — чу тя да повтарят. — Господи, Бет!

— Уесли! — извика Елън през поляната. — Как ни изплаши! — Тя хукна срещу новодошлите. — Добре дошли! — каза тя и протегна ръка на дамата.

Никол все още не можеше да помръдне, въпреки че двамата нови гости дойдоха до съседната маса. Сега Уесли се отдалечи от Бианка, която точно си вземаше чиния. Жените бързо я наобиколиха.

— Здравей! — каза Уесли на Никол. — Как ти се струват нашите увеселения?

Когато Никол вдигна поглед към него, очите й бяха плувнали в сълзи.

«Защо? Защо я е довел? Дали не я мрази за нещо и иска да я раздели с Клей?…»

— Никол — каза Уесли и сложи ръка на рамото й. — Имай ми вяра! Моля те!

Тя намери сили само да кимне. Елън изникна зад Уес.

— Къде я намери? Как е възможна такава прилика! — И добави по-тахо: — Клей видя ли я?

Уесли се усмихна.

— Видя я. — Той подаде ръка на Никол. — Може ли да те придружа до пистата?

Тя мълчаливо го хвана под ръка.

— Какво знаеш за Бет? — попита Уесли, когато се отдалечиха от другите.

— Само това, че е претърпяла смъртна злополука заедно с брата на Клей — отвърна Никол. Тя изведнъж спря. — Бианка прилича на Бет, нали?

— За всекиго първоначално това е истински шок. Когато седи и си мълчи, тя е същинска Бет, не можеш да ги различиш! Но отвори ли си устата, от това впечатление не остава и следа.

— Значи Клей… — започна тя.

— Не зная. Не мога да говоря вместо него. Зная само, че в първия момент и аз помислих, че е Бет. А зная, че Клей… я е харесал заради приликата. Не би могло и да е другояче, защото тя… Защото в никакъв случай не бих казал, че е жена, която можеш да наречеш приятна. — Той се ухили. — Заради нея ние с Клей се посдърпахме, въпрос на мнение, нали разбираш. — Той поразмести долната си челюст, като че имаше да оправя нещо. — Аз просто реших, че ще му е от полза да ви види една до друга.

Никол разбра, че Уесли е искал да й помогне. Но нали самата тя бе наблюдавала с какви очи гледа Клей Бианка, как я боготвори… Не знаеше дали би имала сили да го види отново как гледа някоя жена с такива очи…

— Как минаха надбягванията вчера? Клей успя ли да надвие Травис? Надявам се, че е успял!

— Мисля, че излязоха наравно — засмя се Никол, зарадвана от това, че смениха темата. — Не ти ли се иска да чуеш за моите намерения да се сдобия с една нова червена наметка?

Нещо обичайно за тези домашни празненства във Вирджиния бе гостите да се грижат и обслужват сами — бюфетите бяха на тяхно разположение през целия ден, гъмжеше от слуги, готови да изпълнят всяко желание на гостите. Когато изсвири рог, за да оповести започването на предобедните надбягвания, дамите решиха, че няма за какво повече да ухажват Бианка, след като тя отказа поканата им да идат на надбягванията. Бианка нямаше сили да се отдели от бюфета. Онази проклета Маги направо бе отказала да готви за Бианка, след като Клей напусна плантацията.

— Вие сте онази дама Мейлисън, както разбрах.

Бианка вдигна поглед от чинията си, пълна със салата. Пред нея стоеше висок мъж, толкова тънък, че би могъл да бъде наречен направо кльощав. Поизносеният му замърсен фрак се бе свлякъл от раменете му. Лицето му бе обрасло с дълги, сплъстени косми, сплитащи се в тънка черна брадичка. Носът му бе голям, а устните толкова тънки, че не приличаха на човешка уста. Очите му — два черни въглена, светещи под бухналите вежди, бяха разположени толкова близо едно до друго, че човек имаше чувството, че вътрешните им ъгълчета едва не се застъпват.

Бианка направи гримаса и погледна встрани.

— Попитах ви нещо, мила госпожо. Вие ли сте Мейлисън?

Тя го изгледа шевно.

— Не мисля, че това ви засяга. Отстранете се да мина!

— Голямо лапане — каза той и кимна към купчината салата в чинията й. — Лакомията е грях и ще има да плащате на онзи свят.

— Ако не ме оставите ти мира, ще повикам за помощ!

— Виж, Па, нека аз да поговоря с нея. Намирам, че е дори хубава… Бианка погледна е жив интерес мъжа, който вървеше зад баща си. Бе як, силен младеж, надали имаше повече от двадесет и пет години. За съжаление лицето му бе точно копие на бащиното. Малките черни очи се плъзнаха по мекото й бяло тяло.

— Нашата майка е била по баща Мейлисън. Чухме, че ще се омъжвате за Клей Армстронг и ви писахме в Англия. Не зная дали сте получила писмото ни?

Бианка си спомняше твърде добре за онова писмо. Значи тази измет си е въобразила, че са роднини.

— Не съм получавала никакво писмо.

— Лъжата е смъртен грях! — издекламира по-възрастният с глас, който можеше да бъде чут чак в края на поляната.

— Виж, Па, оттатък хората залагат и гледат конете. Иди да поговориш с тях, докато ние с моята братовчедка се запознаем по-отблизо.

Бианка им обърна рязко гръб и се отдалечи. Нямаше никакво намерение да разговаря с когото и да било от тях! Едва си намери ново свободно място, когато двама млади мъже се приближиха и седнаха при нея. Насреща й седеше младият човек, който я бе заговорил, а до него приседна друг, малко по-нисък, по-скоро юноша на около шестнадесет години. Младежът изглеждаше по-приятен, със светли очи, които бяха нормално раздалечени едно от друго и имаха по-кръгла форма.

— Това е Айзък — каза по-възрастният брат, — а аз съм Ейбрахам Саймънс. А онзи господин беше татко ни. — Той посочи с глава към възрастния мъж, който бързаше към пистата, стиснал голяма библия под мишница. — На баща ни му дай да държи проповеди. Но аз и Айк си имаме други планове.

— Не бихте ли желали да седнете някъде другаде? Бих искала да закуся.

— Това, дето е в чинията ви, ще стигне за трима, госпожо! — заяви Айзък.

— Много си вирите носа обаче — допълни Ейб. — Човек би могъл да предположи, че ще се радвате да поговорите с нас, все пак сме роднини, така де.

Ейб се наведе към нея и я изгледа. Малките му като копчета очички се присвиха.

— Нещо не виждам бог да ви е наспорил приятели. Чуваме, че ще се омъжвате за Армстронг и ще ставате собственица на Ейръндел хол…

— Аз съм господарката на плантацията Армстронг — каза тя самодоволно между две хапки пилешко месо.

— А коя е тогава тази хубава малка дама, за която Клей разправя, че му е жена?

Бианка вирна брадичка, но продължи неизменно да дъвче. Кипваше отново, само като се сетеше как Клей я бе зарязал най-безцеремонно, за да иде на забавата е Никол. Беше се държал достатъчно странно вечерта, когато този сладък мистър Уесли Станфорд бе на вечеря у тях. Оттогава Клей като че непрекъснато я наблюдаваше, това негово кокорене й ходеше вече но нервите! Тя му изложи плановете си да разшири къщата е още едно крило, а той пак само седеше и я гледаше втренчено. Бианка излезе бясна от стаята и още тогава се зарече, че той ще й плати за това безобразие.

А после Клей изведнъж изчезна нанякъде. Всъщност, тя бе доволна, че го няма, постоянното му присъствие й късаше нервите. Зае се с часове да съставя разни менюта, които «да й сервират докато го няма». И бе извън себе си, когато онази противна личност, Маги май беше, нито веднъж не си даде труд да изпълни и половината от поръчките на Бианка. Точно когато се канеше да отиде до кухнята и да даде на готвачката да се разбере, се появи Уесли. Той именно й разказа за забавата и че Клей е взел Никол със себе си.

Бианка твърде неохотно се съгласи да става по никое време, за да тръгне с него за плантацията на Бейкъс. Но искреното й възмущение й даде сили. Как е възможно тази отвратителна Никол така дръзко да протяга ръка към нейната собственост? Ще й даде да разбере! Достатъчно е само да се усмихне на Клей и той ще реагира точно както бе реагирал първата вечер, когато я зърна отново… О, тя знае отлично какво очарование притежават жените от нейното семейство.

— Тази жена беше моя прислужница — каза Бианка високомерно.

— Ваша прислужница? — разхили се Ейб. — Ама сега ми се струва, че прислужва на Клей.

— Вървете да досаждате другиму с вашите нечисти помисли! — каза Бианка и стана да си вземе още нещичко от бюфета.

— Слушайте — каза Ейб, който тръгна по петите й. Сега вече тонът му беше сериозен. — Мислех, че вие ще се омъжите за Клей и очаквахме да ни подпомогнете малко. Па не мисли за нищо друго, освен за проклетата си библия. Недалеч от плантацията на Клей имаме парче земя, ама добитък си нямаме. Надявахме се да ни заемете един бик… А след като сме от едно и също семейство, бихме могли да вземем и няколко от вашите юници.

— И малко кокошки — обади се Айк. — Нали Ма каза, че иска и кокошки. А тя ви се пада трета братовчедка.

Бианка изсъска като змия:

— Не съм ви никаква роднина! Как се осмелявате да искате да се замогнете за моя сметка? Как дръзвате да говорите с мене за… разни животни?!

Мина известно време, преди Ейб да й отговори.

— Излиза, че не сте схванали правилно положението, госпожице Вирнат нос! Вие изобщо няма да получите и цент от парите на Клей! Пристигате от Англия и какво, той взел че вместо за вас се оженил за прислужницата ви! — Ейб се разкиска. — Това е най-хубавата история, която съм чувал от години насам. Вие само изчакайте да я разкажа на всичките гости…

— Не е така! — Очите на Бианка плувнаха в сълзи. — Клейтън ще се ожени за мене. Аз ще притежавам плантацията. Просто е необходимо малко време, това е всичко. Първо той трябва да анулира брака си с… моята прислужница.

Ейб и Айзък размениха развеселени погледи, едва сдържайки се да не прихнат.

— Ще го анулира, тъй ли? — изкриви лице Ейб. — Вчера като я държеше на коленете си и я хранеше в устата, хич не ми изглеждаше, че се кани да се развежда.

— И сигур я е завел да я анулира следобед в спалнята — престори се на наивен Айк. Беше във възрастта, когато започваш да забелязваш другия пол, чувстваш се едва ли не като откривател. Бе седял цял час под едно дърво, опитвайки си да си представя какво ли вършат горе Клей и малката хубава жена. — Ама защо като слезе долу, се беше ухилил до ушите?

«Проклета малка уличница! — помисли си Бианка. — Тази кучка си мисли, че може да й грабне плантацията, използвайки тялото си като стръв!.. — Бианка вдигна очи над салатата си и погледна към пътеката, водеща към пистата. — Щом приключи със закуската, ще иде да си по говори с Никол.» — Тя вирна брадичка и мина наперено покрай мъжете.

— Ще дойде ден, ще ви потрябват приятели — подвикна Ейб след нея. — Ние не се отказваме от семейството си толкова бързо като вас. Ама тогава цената ни ще скочи! Хайде, Айк, дай да вървим да приберем Па.

Мина цял час, докато Бианка най-сетне се запъти към пистата. Целият ден й се стори ужасно изморителен и изнервяш. Колко доволна би била, ако не трябваше да се бори повече, за да получи онова, което си е нейно! Един ден плантацията Армстронг ще й принадлежи и тогава вече ще може след хапване да си почива, в края на краищата правилното храносмилане е толкова важно нещо. Сега обаче трябваше да се мъкне по разни отвратителни забави, с тези шумни, недодялани хора. И всичкото това заради Никол!..

Съзря Никол в края на пистата, застанала до Елън Бейкъс. Елън надаваше окуражителни викове и подканяше конете, Никол стоеше мълчалива, лицето й изглеждаше угрижено. Тя непрекъснато поглеждаше към другия край на пистата, където стоеше Клей всред група мъже.

Бианка потупа с върха на чадъра си рамото на Никол.

— Ела тука! — заповяда тя, когато Никол стреснато се извърна.

С въздишка Никол се отдели от жените и застана до Бланка няколко крачки встрани от останалите.

— Какво търсиш тук всъщност? — издигна глас Бианка. — Мястото ти не е тук и ти го знаеш. Аз също го знам. След като отказваш да се съобразяваш с мене или с Клей, помисли поне за репутацията си! Чувам, че се държиш с Клей като последна уличница. Какво ще мислят хората, когато той се раздели с тебе и се ожени за мен? Ще се намери ли някой да те вземе, след като на всички е известно, че си се търкаляла с разни мъже?

Никол се взираше в едрата фигура пред себе си с невиждащи очи. Изпита ужас само като си представи, че някога може да дели леглото с друг мъж, а не с Клей.

— Защо не идем още сега двете при него? — предложи Бианка самоуверено. — Помниш, предполагам, как те пренебрегна, когато пристигнах от Англия?

Да, Никол помнеше. Тези няколко минути тогава бяха жигосали самото й сърце.

— Някой ден ще разбереш, че един мъж трябва да уважава жената, за да може да я обикне. Щом се държиш като пачавра, като такава и ще те третират.

— Никол! — разнесе се гласът на Елън зад тях. — Какво ти е? Да не ти е лошо? Лицето ти е много променено…

— Мисля, че попрекалих със стоенето на слънце.

Елън се усмихна:

— Да не е някое малко слънчице в корема ти?

Никол несъзнателно сложи ръка на корема си. Колко би искала да е така!

— По-вероятно е да е преяла — каза Бианка. — Не можеш да се натъпчеш и след това да застанеш на слънце. Аз си мисля, че ще е по-добре сега да вляза вътре. А ти ще ме придружиш, Никол!

— Да, направете го! — подкрепи я и Елън.

Последното нещо, за което Никол копнееше, бе компанията на Бианка, но видя с крайчеца на окото си, че Клей и неговата компания се отправят към тях. Не би могла да гледа отново как очите на Клей ще просияят при вида на любимата му.

В дома на Елън имаше най-малко три огромни салона и навсякъде беше претъпкано е хора. Внезапно рукналият студен дъжд бе прогонил гостите на сухо. Всички камини бяха запалени — трябваше да се нагреят огромните каменни блокове, за да започнат да топлят.

Клей седеше в един кожен люлеещ се стол, отпиваше бира от чашата си и наблюдаваше близнаците, които се опитваха да пукат пуканки над огъня. Бе се качил преди няколко минути, но намери Никол заспала на един стол. Притесняваше се за нея, самият той се бе уморил да слуша цяла сутрин как новата дама поразително прилича на Бет, същинска Бет…

— Не желаете ли да седнете? — чу той добре познат глас. Озърна се и видя Уесли, застанал прав до едно кресло. Дамата, с която разговаряше, бе обърната е гръб към Клей, но той веднага я позна по роклята — Бианка! До този момент Клей я бе избягвал. Първо искаше да поговори с Никол, да я успокои и, най-вече, да предотврати някакъв сблъсък.

Клей понечи да се надигне от креслото си, но Уес го стрелна предупредително с очи. Клей само сви рамене и се излегна отново. Може би Уес иска да остане насаме е нея.

— Сигурно е било голям удар за вас! — Уесли говореше толкова високо, че Клей чуваше всяка думичка.

— Не разбирам какво имате предвид? — отвърна кокетно Бианка.

— Признайте си! Клейтън ми разказа цялата история. Ето, предприемате толкова дълго пътуване от Англия дотук, очаквате да се венчаете с Клей, а при пристигането си установявате, че той е вече женен за друга жена и дори живее с нея най-официално.

— Да, вие ме разбирате — каза Бианка с благодарност. — А като че ли всички други са против мене, не разбирам защо! Би трябвало всъщност да се обявят против тази ужасна жена. Аз съм тази, към която са се отнесли несправедливо.

— Кажете ми, Бианка, защо държите да се омъжите за Клей?

Мълчание.

— Междувременно доста мислих по този въпрос — продължи Уесли. — Чудя се, дали не можем да си помогнем взаимно. Знаете, естествено, че Клей е заможен човек. — Той се усмихна леко, когато Бианка закима бързо-бързо. — През последните години моята плантация не върви както трябва… Когато станете господарка на Ейръндел хол, бихте ли могли да ми помогнете?

— Но как?

— Бихте могли отвреме-навреме да пускате в моите земи по някое и друго говедо или пък да поизчезне някой и друг бушел пшеница… Клей няма да забележи.

— Не зная…

— Но вие ще бъдете негова съпруга! Половината от плантацията ще ви принадлежи по право.

Бианка се усмихна:

— Естествено. Но ще можете ли вие пък да ми направите услуга, като ме отървете от жена му? В началото бях сигурна, че ще стана негова жена, но в последно време вече нищо не ми се струва сигурно.

— Разбира се, че ще станете негова жена. Помогнете ли ми вие, ще ви помогна и аз.

— Ще ви помогна. Но как да се отървем от тази ужасна Никол? Увесила се е на врата му и той, като същински глупак, примира от радост, като гледа маниерите й на последна уличница!

— Мисля, че това е достатъчно! — каза Клей грубо и се намери надвесен над Бианка. Тя се обърна и се хвана за шията си.

— О, Клей! Как ме изплаши! Нямах представа, че си наблизо.

Клей изобщо не и обърна внимание и изгледа Уесли с присвити очи:

— Наистина не беше необходимо. Естествено, че ми трябваше малко време, за да разбера какво имаше предвид. Тя не е Бет.

— Не — каза Уесли спокойно — не е Бет. — Той стана и очите му се преместиха от Клей към Бианка. — Предполагам, че имате да си кажете нещо вие двамата.

Клей кимна и му протегна ръка.

— Страшно съм ти задължен.

Уесли се ухили и раздруса ръката му.

— Не съм забравил крошето, дето ми заби. Но нека аз да определя кога ще ти го върна.

— Ама ще трябва да доведеш и батко си Травис — засмя се Клей. Уесли само изсумтя и ги остави сами.

Бианка се досети, че Клей е чул целия разговор. Уесли явно бе предизвикал нарочно този тъп разговор, за да я чуе Клей.

— Как си позволяваш да ме подслушваш — започна тя.

— Моля те, Бианка! Думите ти не ми казаха нищо, което вече да не зная. Кажи ми, защо пристигна в Америка? — Той не изчака тя да отговори. — Мислех, че те обичам, помолих те да се омъжиш за мене… Твоят образ ме преследваше дълго, безкрайно дълго, като призрак, но сега зная, че никога не съм те обичал, че дори никога не съм те познавал.

— Какво искаш да кажеш, Клейтън! Аз държа писма, в които ми пишеш, че ще се ожениш за мене. Ти знаеш ли, че е наказуемо да нарушиш брачно обещание?

Клей я изгледа смаян.

— Моля те, Бианка! Как можеш да ме обвиняваш в нарушение на брачно обещание, след като съм вече женен?! Няма да се намери съд в света, който да поиска от мене да напусна съпругата си, за да се оженя за друга!

— Ще го направят, след като им изложа при какви условия е сключен този абсурден брак.

Мускулите по челюстите на Клей станаха на възелчета.

— Но какво искаш от мен, Бианка? Пари? Аз безспорно ще те обезщетя за времето, изгубено тука. Наши си вече доста скъпи дрехи…

Бианка една сдържаше сълзите си. Как може този недодялан тип, този колониален простак да проумее какво иска тя?! В Англия за нея нямаше място всред хората от благородно потекло като нейното семейство, защото и липсваха средства. Дори тези, с които можеше да си позволи да общува според финансовите възможности на баща си, вече й се присмиваха, че е склонила да се омъжи за един от ония диви американци… Подмятаха, че не е могла да си намери друг мъж. Тя напразно се бе опитвала да подхвърли тук-там колко много предложения за женитба получава. Не беше вярно, разбира се…

А той я пита какво иска!

Иска онова, което някога е притежавало семейството й — сигурност, обществено положение, платени сметки, увереност, че си желана, че имат нужда от тебе…

— Искам плантацията Армстронг — каза тя спокойно.

Клей се облегна назад в креслото.

— Надали би могла да изразиш по-скромно желание. Но аз не мога, или по-точно не желая да ти я дам. Разбери ме, скъпа Бианка, сърцето ми тегли към Никол и аз искам тя да остане моя съпруга.

— Не е възможно! Заради тебе съм дошла от Англия. Защото си обещал. Защото ти…

Клей вдигна вежда.

— Съжалявам, мила, но ти ще се върнеш обратно в Англия. Разбира се, при възможно най-луксозни условия. Ще се опитам да заплатя за отнетото време и за… престъпеното обещание за брак. Това е всичко, което мога да направя.

Сега вече Бианка побесня.

— Ти какво си въобразяваш всъщност? Кой си ти? Един невъзможен селски грубиян! Ти да не повярва, че идвам заради тебе? Дойдох тук само защото разбрах, че си богат. И не си представяй, че можеш да ме захвърлиш като някакъв пакет. В Англия като опозорена жена аз няма да се върна!

Клей стана. Той вече не сдържаше нервите си.

— Съвършено безразлично ми е какво ще правиш. Едно е сигурно: ще се върнеш колкото се може по-скоро в Англия, ако трябва и на ръце ще те занеса до трюма. — Той се завъртя на пети и бързо напусна стаята. Имаше чувството, че ако остане и секунда още, сигурно ще я удари.

Бианка кипеше. Не ще позволи на този противен тип да я зареже! Какво си въобразява той?! Ще настоява като луд да се омъжи за него, а след това ще я изкомандва да си върви, като че ли е слугиня. Никол! Никол е слугинята, с която би могъл да си позволява такива обноски. А ето че той хвърля нея, Бианка, зад борда заради такава долна пасмина!..

Тя сви юмруци. Не ще допусне да я отстрани. Един от нейните прадеди е бил близък с племенника на английския крал! Ще гони нея, човек с нейното положение, човек с власт и връзки…

«Семейство… — помисли си тя. — Не казаха ли тия хора сутринта, че са от нейното семейство?» Ами да! Те ще й помогнат. Те ще й осигурят плантацията. Да видим тогава кой ще й се надсмива…

Клей стоеше под навеса на една от многобройните веранди в дома на Елън. Студеният дъжд плющеше около него и го изолираше като завеса от околния свят. Той извади пура от джоба си, запали я и вдъхна дълбоко. През последните дни бе имал достатъчно време да се проклина за глупостта си, ала днес вече само съжаления и проклятия не бяха достатъчни.

Онова, което направи Уес, като му показа какво представлява Бианка всъщност, бе истинско откровение. През цялото това време съзнанието му е било замъглено от мисълта за една втора Бет.

Той приседна на перилата на верандата, опрял дългия си крак на пода. Дъждът започна да намалява. През дърветата вече просветваха лъчите на слънцето.

«Никол е знаела много добре какво представлява Бианка! — помисли си изведнъж той. — Но Никол винаги се бе отнасяла коректно, никога не бе казала лоша дума за нея. Нито пък бе позволила да се стигне до разправии…»

Той се усмихна и хвърли остатъка от пурата си в мократа трева. Дъждът още капеше от покрива, но водните пръски в тревата вече блестяха на слънцето. Клей вдигна очи към прозореца на стаята, в която Никол спеше. Впрочем, дали наистина беше заспала? И колко тежко ли й се е отразила появата на Бианка тук, на забавата?

Той влезе в къщата, мина по коридорите и изкачи стълбището към тяхната стая. Никол… Никол бе най-себеотрицателното същество, което някога е срещал. Никол обича целия свят. Ще обича и него, децата му, слугите му, неговите домашни животни дори, но никога няма да поиска нещо в замяна…

Разбра, че не спи, още щом открехна вратата на стаята. Бързо отиде до шкафа и извади една семпла рокля с цвят на шоколад.

— Облечи това — каза той тихо. — Трябва да те махна оттук.