Никол

Тринадесета глава

Никол се събуди с чувството, че е все още с Клейтън в пещерата. Но слънчевите лъчи, огрели леглото й, се процеждаха през дантелените завеси на Елън и тя бързо съобрази къде са намира. Леглото до нея празно, но възглавницата още носеше отпечатъка от главата на Клей.

Тя се протегна блажено и завивката се свлече от голото и тяло. Бях заспали, след като се бяха любили снощи в пещерата и когато след няколко часа се събудиха, луната бе изгряла, огънят напълно угаснал, и двамата трепереха от студ. Облякоха набързо все още мокрите си дрехи и хукнаха към шалупата, за да слязат по реката към Бейкъс хаус.

Още с пристигането Клейтън нападна кухнята и се върна с огромна кошница плодове, сирене, хляб и вино. Той се разсмя, когато само след половин бутилка вино Никол отново се разнежи. Любиха се, както си бяха всред плодове и трохи, целуваха се и ядяха, закачаха се и с кискаха, докато накрая не заспаха отново с преплетени ръце.

Никол се поразмърда и измъкна парче ябълка изпод себе си. Усмихна се многозначително и остави ябълката на нощното шкафче. Елън никога няма да успее да изпере този чаршаф. Как ли може да поднесеш извиненията си в такива случаи?! Можеш ли да разкажеш на домакинята, че си сипала червено вино по гърба на Клей и си го облизала, но въпреки старанието ти, за съжаление, се е разляло малко и върху чаршафа. Клей беше виновен — езикът й го гъделичкаше и той се обърна, преди да е облизала всичкото… Но такива неща не се разправят…

Никол отметна завивката и разтърка голите си рамене. Във въздуха вече се чувстваше студеният полъх на есента. В гардероба й имаше една кадифяна рокля, точно с цвета на виното, което пиха заедно с Клей. Тя бързо грабна тежкото кадифе и закопча ситните седефени копчета на гърба. Беше с дълъг ръкав, затворена чак до врата, силно пристегната на гърдите и падаща на тежки дипли до земята. Семпла елегантна рокля. А и беше топла за един такъв хладен ден.

Никол отиде към огледалото и оправи косите си. Искаше й се да е особено хубава. Клей бе казал, че смята днес на обяда да обяви на всички идеята си за втора сватба, като мислеше да покани всички за Коледа в Ейръндел хол. Никол успя да го убеди да изчакат дотогава, за да могат да подготвят истинско сватбено пиршество. Гостите на Елън започваха да се разотиват още днес следобяд и Клей бързаше да оповести събитието, докато са още всички.

Никол сбърка пътя към външната врата само веднъж. Масите по моравата бяха заредени отново, хората пак се въртяха край тях, говореха си пак оживено, като че не са се виждали с месеци, или отново отрупваха чиниите си с храна. Но се усещаше някак си, че всички вече са изтощени и са нетърпеливи да тръгнат към дома.

Никол също се радваше, че ще се върне в Ейръндел хол, сега вече като пълноправна стопанка. Видя Бианка, седнала на една от масите под големия бряст. Изпитваше угризения на съвестта заради Бианка. Не беше честно Бианка да дойде чак от Англия с надеждата да се омъжи за годеника си, и да открие, че той е вече женен. Изпълнена с колебания, Никол направи крачка към нея. В този момент Бианка вдигна очи от пълната си чиния и я видя. В очите й преливаше омраза. Погледът й би могъл да убие човек.

Никол импулсивно вдигна ръка към врата си и свърна встрани. Почувства се като истинска лицемерка. Разбира се, би могла да се насили и да каже на Бианка, че съжалява, след като бе излязла победителка! Победителите винаги могат да си позволят да бъдат великодушни.

Никол тръгна към бюфета, взе си нещо за ядене и седна. Но чинията остана в скута й, вече не й се ядеше.

— Извинете, госпожо Армстронг! — каза един мъж и се изправи пред нея.

Никол вдигна очи от чинията си.

— Моля?

Беше висок млад човек. Очите му бяха неприятни — малки, близко разположени едно до друго, с някакъв див блясък.

— Мъжът ви ме изпрати да попитам ще можете ли да дойдете до шалупата.

Никол веднага скочи, заобиколи масата и застана до младия човек.

Той се засмя:

— Най-обичам жени, дето веднага се подчиняват. Изглежда Клей го бива да опитомява жени.

Никол поиска да го среже, но се въздържа. Той надали би разбрал поученията й.

— Мислех, че господин Армстронг е на надбягванията — каза тя, като нарочно използва официално фамилното име на съпруга си. Никол тръгна след мъжа към реката.

— Малцина са мъжете, които съобщават на жените си къде отиват — каза непознатият многозначително, като нескрито оглеждаше Никол от глава до пети, но все лепеше очи на гърдите й.

Никол рязко спря.

— Мисля, че ще се върна. Бихте ли казали на съпруга ми, че ще го чакам в къщата. — Тя се завъртя на пети и тръгна обратно.

— Я слушайте, малка френска госпожичке! — подвикна той и оголи зъби в усмивка. — Знам всичко за вас! Знам всичките ви дребни игрички! И много добре зная какво сте причинили на моята братовчедка! — Той я хвана за рамото.

Никол дори не се дръпна, толкова беше смаяна.

— Вашата братовчедка? Пуснете ме или ще викам!

— Само извикайте и утре мъжът ви няма да е между живите!

— Клей?! Какво сте направиш с него? Къде е? Само ако му направите нещо, аз ще… Аз ще…

— Какво ще? — ухили се мъжът подигравателно. — Ти си се побъркала по него, нали? Точно това казвах на Па, че си като някаква разгонена кучка! Нали те видях как се потъркваш около него! Една почтена жена никога не би се държала така!

— Какво искате от мене? — попита Никол с променен глас.

— Не е важно какво искам — засмя се той — а какво ще си взема! Сега ме слушайте добре!

Тя кимна, онемяла. Чувстваше, че й призлява.

— Вървете сега с мене до кея, там чака нашата шалупа. Не е толкова елегантна като тая, дето пристигнахте с нея, но за жена като вас е добра. Сядате в лодката и кротувате. Ще направим едно малко пътуване.

— При Клей?

— Разбира се, захарче! Нали ви казах, всичко ще бъде добре, ако слушкате.

Никол кимна и ръката на мъжа се протегна към лакътя й. Пръстите му се забиха точно както преди. Единствената й мисъл бе, че Клей е в опасност и трябва да му помогне.

Мъжът я отведе към другия край на пристана, където в една стара, олющена шалупа чакаха двама мъже. Единият бе възрастен човек, кльощав и мръсен, стиснат библия под мишница.

— Ето я! — провикна се той. — Йезабел! Ето я грешницата!

Никол го изгледа гневно, понечи да каже нещо, но мъжът, които стискаше лакътя й, я блъсна силно и тя падна върху другия човек в лодката.

— Казах тихо! — изръмжа спътникът й. — Пази я, Айзък! Да не съм чул нито звук от нея!

Никол погледна младежа, върху който бе паднала. Лицето му бе по-меко от лицата на другите двама. Когато се отлепиха от кея, тя политна отново и момчето я подхвана. Никол погледна назад към къщата на Бейкъс. Видя Клей — позна го по голямата му бяла шапка. На врата на коня му бе надянат венец от цветя — явно, току-що бе спечелил надбягването и сега празнуваха победата.

Моментално схвана положението. Тези мъже изобщо не са заловили Клей!.. Намираха се толкова близо до къщата, че само ако изкрещи, ще я чуят. Тя отвори уста, пое въздух, но викът не се изтръгна от гърлото й. Един голям тежък юмрук се стовари в лицето й, тя изгуби съзнание и рухна в ръцете не Айзък.

— Защо го направи, Ейб? — проплака момчето, опитвайки се да задържи отпуснатото тяло на Никол.

— Имаше защо. Ако не я беше зяпнал така, щеше да разбереш, че се готвеше да вика.

— Има и други начини да я накараш да мълчи — каза Айзък. — Щеше да я убиеш!

— Други начини, така ли? Да запуша устата й с целувка, така ли? — заклати глава подигравателно Ейб. — Виж, на това сигурно е свикнала! Хайде, защо не започваш? Аз и Па ще пазим.

— Това са грешни слова, момче! — обади се Илайа Саймънс. — Тази жена е блудница! Държим я само за да спасим душата й!

— Ясно, Па! — пресече го Ейб и изгледа Айзък с присвити очи.

Айзък избегна погледа на брат си. Правеше се, че не вижда многозначителното му хилене, докато все още държеше Никол в ръцете си, опрял гръб в перилата на палубата.

— Странно, колко е дребна, по-скоро дете, а не жена…

Айзък се смръщи, когато Ейб му подхвърли въжета и мръсна носна кърпа и нареди да я върже. Опита се поне да не нарани хубавата й кожа… От вчера се бореше със себе си, от вчера, когато Ейб дойде и каза, че ще отвлекат малката госпожа Армстронг. Ейб разказа на баща им как братовчедката Бианка наистина била омъжена за Клейтън Армстронг, как онази чужденка Никол замаяла главата на Клейтън и той изоставил Бианка, за да живее с тази френска пачавра… На Илайа толкова му трябваше. Бе готов да пребие грешницата с камъни.

От самото начало Айзък бе против това отвличане. Не беше сигурен може ли да се вярва на приказките на Бианка, нищо че му е братовчедка. Каква беше кисела, когато я заговориха първия ден на забавата… Но Ейб му проглуши ушите с това, колко била онеправдана, как Никол е изместила собствената им братовчедка… Каза, че ще държат Никол само докато се сложи край на тази измама и Бианка се омъжи отново за Клейтън Армстронг.

Но сега, като я държеше в скута си, Айзък изобщо не можеше да си представи, че е някаква хитра измамница, хвърлила око на парите на Клейтън. Тя май наистина се разтревожи за мъжа си. Но Ейб каза, че видиш ли жена, дето гледа мъжете така, както Никол гледа Клейтън, да знаеш, че не е свястна жена… Една съпруга трябва да е кротка, мълчалива и непривлекателна като собствената им майка. Айзък бе напълно объркан — ако можеше да избира, той би си взел жена като Никол, а не като майка си. Сигурно е така, защото и двамата с Никол са хора с лоши помисли, грешни и прокълнати от Бога…

— Айк! — подвикна Ейбрахам. — Престани да блееш! Не виждаш ли, че тя дойде в съзнание и ей сегичка ще се развряка? Натъпчи кърпата в устата й!

Айзък се подчини на брат си, както бе правил цял живот. Никол бавно отвори очи. Цялата й челюст бе схваната, болеше я непоносимо главата… Мина доста време, докато картината пред очите й се избистри. Опита се да помръдне устните си, но не можа и усети, че се задушава.

— Не мърдай! — каза Айзък. — Не се бой. — Говореше шепнешком, само тя да го чуе. — Веднага ще махна кърпата от устата ти, щом пристигнем. Затвори си очите и си почивай сега.

— Събуди ли се щерката на греха? — извиси глас Илайа откъм носа на лодката.

Никол погледна нагоре към момчето, което я държеше. Видя как той бавно замижа. Никол разбра и отново затвори очи.

— Не, Па — извика Айзък. — Още е в несвяст.

— Уес — попита Кей — да си виждал Никол? — Между очите му се бе врязала бръчка.

Уесли откъсна поглед от червенокосата хубавица, която го гледаше изкусително през притворените клепачи.

— Успя ли да я загубиш вече? Май ще трябва да взимаш уроци как да си пазиш жената! — пошегува се Уесли. Лицето на приятеля му бе напрегнато, той моментално остави бирата си на една маса и тръгна редом с Клей по поляната.

— Защо си обезпокоен? Откога я няма?

— Не съм я виждал от сутринта. Тя спеше още, когато тръгнах за надбягванията. Елън каза, че я зърнала да слиза по стълбата, но оттогава я няма никаква. Питах няколко от дамите, никой не я е виждал.

— Къде е Бианка?

— Яде — отвърна Клей. — Най-първо нея питах. Не можа нищо да ми каже. Цял ден не е мърдала от мястото си, повечето хора потвърдиха това.

— Възможно ли е Никол да е отишла да се разходи? Може пък да е искала да се усамоти за малко.

Бръчката на Клей стана още по-дълбока.

— Бяхме решили да обявим на обяда, че по Коледа ще вдигнем истинска сватба. Искахме да поканим всички присъстващи в Ейръндел хол…

— На обяда? Обядът мина преди час — промърмори Уесли, загледан в хората, които вече се изнизваха надолу към пристана. — Това тя не би пропуснала!

— Именно! — каза Клей глухо. — Точно това никога не би пропуснала.

Погледите им се срещнаха. И двамата мислеха за едно и също нещо — за онова, което се бе случило с Джеймс и Бет… След като един такъв опитен ветроходец като Джеймс не се бе спасил…

— Я дай да потърсим Травис — предложи Уес.

Клей кимна и се насочи към малкото останали гости. В гърлото му растеше буца.

Когато присъстващите разбраха, че Никол е изчезнала, и разговори, и смехове изведнъж секнаха. Жените бързо нахвърлиха план как да претърсят горите наоколо. Децата изпратиха да търсят по всички постройки. Мъжете се запътиха с мрачни лица към реката.

— Може ли да плува? — осведоми се Хорас.

— Може — каза Клей, оглеждайки трескаво брега, дано зърне една тъмнокоса глава.

— Да не сте се скарали нещо? Може да е помолила някой да я върне в Ейръндел хол.

Клейтън се обърна към Травис:

— Не, по дяволите! Не сме се карали! Тя никога нямаше да напусне забавата, без да ми се обади.

Травис сложи ръка на рамото му.

— Спокойно! Може да е някъде из гората. Започнала е да събира орехи и се е забравила… Интонацията му говореше, че допуска тази възможност не повече от Клей. Доколкото можеше да прецени Никол, тя бе разумна, съобразителна млада жена…

— Хорас — каза той — доведи кучетата!

Клей се извърна с гръб към тях. Не можеше да овладее гнева си.

Ядосваше се на себе си, задето я беше изпуснал от очи дори за минута. Ядосваше се на нея, че пак го е оставила, един господ знае какво пак й е хрумнало!.. Но най-силно го вбесяваше собствената му безпомощност. Възможно е тя да е и на десетина крачки, и на петдесет мили от тук, а той просто представа нямаше откъде да започне е издирването.

Никой не обърна внимание на Бианка, която си седеше настрани и се усмихваше е неизменната пълна чиния в ръка. Бе направила каквото трябва, сега може да се прибере доволна. Защото й дойде до гуша хората току да подпитват коя е и защо живее в дома на Клейтън Армстронг…

Отначало кучетата се объркаха от следите на толкова много хора. Мятаха се така, сякаш навсякъде надушваха следите на Никол — напълно възможно беше да е именно така.

Докато Хорас направляваше кучетата, Клей се зае да разпитва хората. Разговаряше с всеки мъж, е всяка жена, с всяко дете в огромната плантация. Но резултатът оставаше все същия — никой не можеше да си спомни да я е виждал тази сутрин. Един прислужник притича услужливо и каза, че й е сервирал бъркани яйца, но не си спомняше да я е видял след това.

Когато се стъмни, мъжете взеха запалени факли — едни продължиха да претърсват гората, четирима тръгнаха със собствените си лодки нагоре и надолу по реката, викайки, непрекъснато името на Никол. Прегледаха и отсрещния бряг, никаква следа от нея.

Когато настъпи утрото, мъжете започнаха да се връщат един по един. Отбягваха изгарящия поглед на Клей.

— Клей! Клей!..

Той вдигна рязко глава. Към него задъхано тичаше с вдигнат поли и килнато на една странна боне Ейми Евънс.

— Жена ти я нямало? Така ли?

— Знаеш ли нещо за нея? — погледна я уплашено Клей. Очите им бяха хлътнали, лицето му тъмнееше от наболата брада.

Ейми притисна ръка към гърдите си. Не можеше да си поеме да от тичането.

Снощи дойде у нас някакъв мъж и пита дали сме виждали жена ти. Бен и аз казахме, че не сме. Но тази сутрин на закуска Дебора най-голямата ми, каза, че видяла Никол с Ейбрахам Саймънс на кея.

— Кога? — попита Клей и хвана дребничката закръглена жена за рамото.

Вчера сутрин. Изпратила бях Дебора до лодката, че си бях оставила там шала, нещо ми се видя студено… Та казва, че видяла как Ейб държал Никол за ръка и я водел надолу към реката. Дебора много мрази този човек, затова не се приближила към тях, промъкнала се само до лодката, взела шала и дори не се обърнала да го погледне.

— Видяла ли е Дебора Никол да се качва на шалупата на Саймънс?

— Не, не е. Нали знаеш, че не се вижда от кипарисите. Дебора бързала за надбягванията… Дори не й направило впечатление, ама днес на закуска се сети, като ни чу да говорим с Бен, че жената изчезнала.

Клей гледаше вторачено жената. Ако Никол се е качила на лодката, значи е все още жива… Не се е удавила… Слава богу! А може да има десетки причини да тръгне с Ейб Саймънс. Достатъчно е само да й каже някой, че трябва да се помогне някъде, и като нищо ще тръгне веднага с него…

Ръцете на Клей се впиха в яките рамене на Ейми. Той се наведе и я целуна звучно по устата.

— Благодаря ти! — въздъхна той и очите му просветнаха.

— Няма защо, Клей! — отвърна Ейми засмяна.

Клейтън я пусна и се обърна — приятелите и съседите стояха безмълвни зад гърба му. През тази нощ никой не бе мигнал.

— Давай да вървим! — каза Травис и тупна Клей по рамото. — Сигурно жената на Илайа пак чака бебе и Ейб е извикал първата срещната жена.

Клей и Травис размениха погледи. И двамата не вярваха, че е така. Илайа беше побъркан човек и съвсем не беше безобиден. А Ейб бе озлобен, вечно сърдит млад човек, който често изливаше злобата и завистта си върху богатството на съседите.

Клей вече тръгваше, когато някой докосна ръката му — зад него стоеше Джени. Подаде му кошница с храна.

— Вземи това — каза тя необичайно тихо. За първи път, откакто я знаеше, бузите й не бяха румени, лицето й беше свито от мъка.

Клей пое кошницата и стисна ръката й с благодарност. Погледна Травис и Уес, застанали един до друг. Само кимна и тримата поеха към шалупата на Клей. Уесли изтърча най-напред до тяхната лодка, а когато се присъедини към Клей и брат си, носеше два пистолета, втъкнати в пояса му. Мъжете освободиха мълчаливо лодката и се насочиха към фермата на Саймънс.

През целия ден Никол се люшкаше между съня и безсъзнанието. Когато дойде на себе си, видя над главата си дървета, които хвърляха върху нея странни шарки от сенки и слънчеви петна. Айзък я бе сложил да легне върху стари чували и някакви парцали. Бавното плъзгане на лодката и тъпата болка в челюстта й я замайваха и тя забравяше за въжетата около глезените и китките, и за кърпата, която момчето бе вързало на устата й.

Речните канали във Вирджиния са като широка, простираща се на километри мрежа. Малката лодка ту влизаше, ту излизаше от разни канали, истински воден лабиринт. Понякога се провираха едва-едва през тесни и дълбоки води — двамата мъже трябваше да разделят храстите с гребла, за да може шалупата да се провре.

— Къде отиваме, Ейб? — попита Айзък.

Ейб само се усмихна тайнствено. Нямаше намерение да информира брат си за целта на тяхното пътуване. Бе открил малкия остров преди години и оттогава все си мислеше, че някой ден ще му свърши работа. Когато качиха жената в лодката, Ейб първоначално я насочи към фермата и свали там баща си. Знаеше, че плантаторите ще цъфнат там, търсейки Никол и стария Илайа ще ги задържи, доколкото е възможно. Не че Илайа би излъгал и би казал, че не знае нищо за отвличането. Но щяха да минат часове, докато някой успее да разбере нещо от несвързаните му приказки. Ейб се усмихна на собствената си хитрост. Остава само да заблуди и малкия.

Той хвърли поглед към жената, която лежеше тихо и безпомощно върху парцалите. Усмихна се и облиза устни. Слънцето вече залязваше, когато Ейб насочи лодката към брега. Айзък вдигна глава и се намръщи. Цял час откакто бяха отминали и последната къща. Водите, в които бяха навлезли сега, представляваха зеленикава тиня, застояла и зловонна.

— Давай да се махаме! — каза Айзък. — В тая воня не се издържа.

— Точно както съм го намислил. Скочи във водата и докарай гребната лодка, ей я вързана там. Давай! — заповяда Ейб, когато Айзък отвори уста да възрази.

Айзък бе просто навикнал да се подчинява на по-големия си брат. Изпитваше ужас от тази мътилка. Още докато се оглеждаше, една дълга змия се плъзна по пускащата мехури повърхност. Айзък скочи от лодката и зеленикавокафявата тиня обхвана глезените му. Продължи да гази през калта, тя стигаше вече до коленете му, и отвърза малката гребна лодка. Прехвърли се в нея и я докара умело с греблата точно откъм левия борд на шалупата. Ейб стоеше на палубата е Никол на ръце. Подаде я долу на брат си и след това сам скочи при тях.

— Сложи я на дъното и се хващай за греблата! — нареди той. — Имаме още път!

Айзък направи каквото му заповядаха и подпря Никол с единия си крак. Безпокоеше го страха в очите й и му се искаше да я успокои. Ейбрахам изсумтя:

— И хич недей да се точиш, малкия! Тя много добре знае на кой ще е!

Айзък сведе очи. Изведнъж си спомни как Никол и Клей седяха под онова дърво… Нямаше представа какво крои брат му.

Не беше лесно да се придвижват в гъстата кал. На няколко пъти Айзък трябваше да спира, за да освободи греблата от топките кал, натрупана по тях. Мракът ставаше все по-гъст. Надвисналите над водата клони спираха и малкото светлина, идваща от небето. Айзьк погледна нагоре — струваше му се, че дърветата сякаш нарочно а свеждат над тях, като че искат да ги погълнат.

— Чувай, Ейб! Тази вода не ми харесва. Не можем да я оставим на такова място! Що не я върнем във фермата?

— Защото ще я намерят, затова! А да съм казвал, че ще я оставим тук? Внимавай сега, насочи лодката към онзи бряг!

Айзък престана да гребе и заби веслото като прът, за да избута лодката към брега. Ейб скочи и започна да рови в храстите, докато намери скрития там фенер. Ухили се доволен — беше си на мястото, никой не го е пипал. Той бързо запали фенера.

— Върви сега след мене! — каза той и остави Айк сам да свали Никол от лодката. — Давай де!

— Само след няколко секунди още и ще те отвържа — прошепна Айзък, като взе Никол на ръце.

Тя кимна, останала без сили, и опря глава на рамото му. Ейб държеше фенера високо — в светлината се видя ниска, здрава наглед врата.

— Това местенце съм си го намерил преди година — каза Ейб гордо и дръпна резето.

Вратата се отвори към малка къщурка, зидана от камък. Вътре бе голо и празно, с изключение на клонките и листата по пода.

Айзък пусна Никол, тя се олюля и залитна. Той извади кърпата от устата й. Никол пое въздух, очите й се напълниха със сълзи на облекчение. Момчето сръчно развърза въжето от китките й, но когато коленичи да освободи и глезените й, Ейб изрева:

— Какво правиш, дявол те взел! Да съм ти казал да я развържеш?

Айзък хвърли зъл поглед към брат си.

— Какво може да направи? Не виждаш ли, че едва се държи на краката си? Има ли тук нещо за ядене? Каква вода ще пие?

— Зад колибата има кладенец.

— Какво е това място? — Айзък се огледа е отвращение. — Що за човек е тоя, дето си строи тук колиба?!

— Мисля, че по-рано не е било блато. Реката после се е разляла и го е отрязала от сушата. Наоколо има диви прасета, гъмжи от зайци, а на брега дори има ябълково дърво. Но сега си затваряй устата, върви да донесеш вода. Последния път оставих там една калаена кофа.

Настръхнал от нежелание да се подчини, Айзък излезе навън в мрака.

Никол се облегна на каменния зид. Болката чукаше в глезените и китките й, краката и бяха безчувствени, опита се да пристъпи и падна.

— Какво й направи?! — изкрещя Айзък от вратата. Върна се и привдигна Никол.

— Хей, момченце! — изгледа го Ейб накриво. — Като те гледа човек как търчиш, ще си помисли, че си й хвърлил око! Я остави тази кучка!

— По-добре ли си сега? — попита Айзък, сложил ръце на раменете й.

— Да — промълви Никол.

Той домъкна калаената кофа е вода и я поднесе до устата й. Тя пи жадно.

— Стига толкова — каза Айк. — Ела да седнеш. — Той сложи ръка около раменете й и я отведе до стената.

— Ти си все още хлапак — каза Ейб презрително. Отвори уста да каже още нещо, но се задоволи е тази констатация.

Айзък седна на пода и притегли Никол до себе си.

— Не се бой! — каза той, когато тя потръпна от неговото докосване. — Нищо няма да ти направя.

Тя бе твърде изтощена, твърде зашеметена и измръзнала, за да мисли какво е редно и какво не. Айзък притегли главата й на рамото си и само след няколко секунди и двамата потънаха в сън.

— Айк! — Ейбрахам хвана брат си за рамото и го раздруса грубо. — Събуди се! — Погледът му бе закован върху Никол. Какво се е лепнала тази никаквица за брат му?! Той е още дете, скоро направи петнайсет, не е бил още с жена… Но се държи с Никол така, като че ли е врял и кипял…

Ейбрахам я бе наблюдавал вече цял час, откакто започна да се развиделява. Черната й коса бе изпаднала от фуркетите и от влагата около лицето й се бяха накъдрили тънки косички. Гъстите мигли тъмнееха върху страните й, а устата й… Да я схрускаш! Причерняваше му, като гледаше как свойски я е прегърнал Айзък, сложил ръка върху кадифето до сами гърдата й…

— Айзък! — извика Ейб гневно. — Цял ден ли ще ми се излежаваш?

Айзък бавно отвори очи. Притисна по-силно Никол и се усмихна към нея.

— Хайде, ставай. Върви до шалупата да донесеш храната!

Айзък машинално кимна. Не помисли дори защо трябва да иде той, а не брат му. Винаги му се бе подчинявал.

— По-добре ли си? — обърна се той към Никол.

Тя кимна.

— Защо ме доведохте тук? Ще искате подкуп от Клей, така ли?

— Тръгвай да донесеш нещо за ядене! — Ейб прекъсна брат си, който се канеше да отговори нещо на Никол. — Аз ще й обясня. Хайде да те няма! — изръмжа той към брат си, който явно се помайваше.

Ейб застана до вратата, за да се увери, че брат му тръгва надолу по пътеката.

В мига, в който остана сама с Ейбрахам, Никол разбра, че е в опасност. Вчера не бе в състояние да мисли трезво, но днес вече разбираше какво я грози. Айзък е мило и невинно момче, но Ейб не е нито невинен, нито безобиден. Тя остана опряна на стената.

— Сега сме сами — каза Ейб тихо. — Сигурно ще ми се надуваш и няма да легнеш с мене, а? Ама те видях как се усукваше около Айзък и го остави да те опипва. — Той пристъпи към нея. — Госпожата обича само крехко месце, а? Момченца ти се харесват, а?

Никол стоеше като вкаменена. Не бива да покаже на този ужасен човек, че се страхува! Чу сякаш гласа на дядо си: «… защото в нашите жили тече кралска кръв…» Тя погледна крадешком към вратата Дали не може да се промъкне покрай него?…

— Не става! — засмя се гърлено той. — Измъкване няма. По-добре дай да си направим удоволствието! Айзък няма да дойде. Ще му трябват няколко часа.

Никол се придвижваше бавно покрай стената. Каквото и да става, лесно няма да му се остави!

Преди да е направила и една истинска крачка, той протегна дълга та си ръка и я хвана за косата. Бавно, много бавно той започна да навива дългите кичури около китката си и така я теглеше към себе си.

— Чиста — прошепна той. — Басирам се, че е най-чистата коса, която съм подушвал някога! Някои не си падат по черните коси, ама аз ги обичам! — Той се закиска нервно. — Бас държа, че ще разбереш колко си падам по черните…

— Откупът няма да бъде голям, ако ми направиш нещо! — Лицето й бе до неговото. Малките черни очички я пронизваха. Лъхна я миризма на пот и на развалени зъби.

— Да не си от студените жени? Защо тогава не ревеш и не се молиш за милост, а?

Никол го изгледа ледено — този път никой не би могъл да прочете в очите й страх. Дядо й не бе свел очи пред убийците си. Какво е един мръсен, зъл тип в сравнение с онази кръвожадна сган?

Ейб не отпускаше косата й. С другата си ръка той погали рамото й и спусна ръка надолу към талията, като само с палец натисна силно гърдата й.

— За откуп не говорим. Няма да ти падне цената, като те оправя. Докато си жива, ще си те оправям…

— Какво искате да кажете? — Никол реши да печели време, като започне разговор.

— Остави сега това! Нямам желание да дрънкаме. — Ръката му се спусна към закръгленото й задниче. — Не е лоша роклята, ама ми пречи. Свали я.

— Не — каза тя тихо.

Той дръпна бавно косата й. Никол имаше чувството, че ще й строши врата.

Очите й се напълниха със сълзи от болка. Не, няма да се съблече! Няма да му позволи да се отнася с нея като с проститутка! Ейб я пусна рязко и се разсмя.

— Ти си най-високомерната коза, която съм срещал! — Той отиде до врата и вдигна от пода въжетата, които Айзък бе захвърлил. — Като не щеш сама, ще трябва да ти се помогне… Досега не съм виждал гола жена, знаеш ли?

— Не — прошепна Никол, отдръпна се от него и се опита да се задържи о стената.

Ейб се нахвърли усмихнат върху нея, пръстите му се забиха в раменете й. Принуди я да коленичи. Никол падна напред и впи зъби в мускула точно над коляното, му. В следващия миг тя побягна към вратата.

— Проклета кучка! — изфуча той. — Ще ми платиш за това!

Той се присегна и я хвана за крака. Бързо омота стегнато въжето около нейния глезен. Тя се опита да го ритне с другия си крак, но той избегна удара без всякакво усилие. Хвана ръцете й и ги завърза с другото въже. На стената бе зациментирана желязна кука — явно за окачване на убития дивеч. Той изправи Никол на крака и прекара въжето горе през куката така, че тя трябваше да стои почти на пръсти.

Никол изохка от болка — имаше чувството, че ръцете й ще се изкълчат. Ейб прекара въжето от глезена й през другата кука. Беше безпомощна, прикована към стената.

Мъжът се хилеше, доволен от работата си.

— Виждаш ли, че вече не си толкова високомерна — каза той, като продължаваше да търка мястото, където го беше ухапала. Извади от джоба си дълъг нож.

Очите на Никол се разшириха от ужас.

— И почваш май да изпитваш полагащото се на един мъж уважение. На Па поне това трябва да му се признае, знае как да се отнася с жените. Като та гледах онези жени вчера у Бейкъсови, направо ми призля от тях! Мъжете им ги оставили да грачат като гъски, та отгоре на това и пари им дават да залагат на надбягванията. Като ги гледаш, ще помислиш, че те са мъжете в семейството. А ги има и такива, дето си мислят, че са по-умни от мъжете си. Питам миналото лято едно от тия момичета ще се омъжи ли за мене, а тя само ми се изсмя. Аз й оказвам тази чест, а тя… И тя като тебе. И ти си една от тях. Хубава си, богаташка, и добър ден няма да благоволиш да ми кажеш, ако река да те поздравя.

Болката в ръцете й беше толкова силна, че тя просто не можеш да мисли. Причерняваше й. До съзнанието й достигаха само откъслечни фрази. Възможно е да го е засегнала с нещо… Изобщо не е разбрала, не го е направила нарочно…

— Моля ви се! Пуснете ме! — прошепна тя. — Клей ще ви даде всичко, което искате.

— Клей! — провикна се той подигравателно. — Да го видя как може да ми даде това, което искам! Може ли да ме отърве завинаги от моя шантав баща? Може ли да накара една свястна жена да се омъжи за мене? Не, не може! Може обаче да ми отстъпи жена си за няколко часа удоволствие.

Той се приближи и вдигна ножа. Очите му пускаха искри. Подпъхна най-напред острието под първото копче на корсажа й. Никол престана да диша, когато студената стомана се допря до кожата и Копчето отскочи и се удари в отсрещната стена. Мъжът сряза едно след друго всички копчета, а след това и копринения пластрон, който придържаше роклята на гърдите й. Посегна и пъхна ръка под виненото кадифе. Замачка ожесточено дясната й гръд през тънката риза.

— Хубава си. Много си хубава — шептеше той. С лице на безумен той сряза внимателно ризата с ножа. Гърдите й изскочиха пред очите му. Никол стисна клепачи. Сълзите бликаха през миглите й.

Ейб отметна глава назад, за да й се порадва.

— Сега вече наистина не приличаш на дама. Сега си като ония жени от Бостън. Те не ми се надуваха. Молеха ми се дори пак да ида — Той престана да се хили. — Я да видим сега и останалото!

Той пъхна ножа под шева на дългата пола и разцепи кадифе бавно чак до подгъва. То се смъкна настрани и се видя прозрачна риза.

— Дантели — промълви Ейб, като вдигна фустата, обточена е дантела. — Ма толкова много искаше да има истинска дантела, та да си направи яка на празничната рокля. А ти си накачила дантели по долните си дрехи! — С бързо, рязко движение той смъкна ризата от тялото й.

Гледаше жадно голото й тяло, закръглените хълбоци, тънката талия и гърдите, изпъкнали дръзко под изпънатите й нагоре ръце. Той протегна ръка към голото й бедро.

— Ето значи как изглеждали дамите под кадифетата и коприните си. Не е чудно, дето Клей, Травис и останалите толкова ги глезотят!

— Ейб? Вътре ли си? — Гласът на Айзък. Тревожен. — Едното от греблата се строши и…

Момчето остана вцепенено на вратата. Призля му, като видя какво става. Никол вързана на стената, с извити нагоре ръце… Тялото на Ейб я закриваше, но момчето видя разкъсаните й дрехи по земята. Младото му лице стана тъмночервено от възмущение и гняв.

— Обеща, че нищо няма да й направиш! Ти ми обеща… — Говореше през стиснати зъби. — Аз ти повярвах!

Ейб се извърна към брат си ядно:

— Но ти казах и друго аз на тебе. Казах ти да гребеш чак до шалупата. Заповядах ти и очаквах да се подчиниш! Ти не разбра ли, че ти заповядах? — Той държеше острия нож насочен към Айзък.

— За да я нападнеш, нали? Нали затова ме изпрати, да не ти преча. И с нея искаш да мърсуваш като с малкото момиче на Самюълс. Родителите й нали затова я разкараха, щото я беше страх да заспи, за да не я нападнеш? Тя не каза кой е бил при нея, ама аз знаех, че ти си се гаврил с нея…

— Е и какво? — погледна го Ейб. — Говориш, като че е била дете. Нали беше сгодена за едно от момчетата на Петерсън? Като се е въргаляла с него, защо да не е и с мене?

— С тебе! — изфуча Айзък. — Тебе никоя не те иска. Ти търсиш само да ги насилиш… — Айзък грабна кофата до краката си и я хвърли към главата на Ейб. — Веднага я пусни!

Ейб избягна ловко кофата и се засмя злобно:

— А да си спомняш какво ти се случи последния път, когато се държа дръзко с мене? — Той премести ножа в лявата си ръка.

Айзък погледна към Никол, докато Ейб тръгна приведен към него. Безпомощното състояние на момичето не го възбуждаше, напротив, извикваше у него само отвращение към брат му.

— Последния път бях само на дванайсет — каза Айк тихо.

— О, да не се мислиш за мъж? — подразни го Ейб.

— Точно така! — Айзък скочи върху Ейб толкова бързо, че той дори не можа да предугади движението му. Бе свикнал да има пред себе си едно послушно дете, Забравил бе, че на тази възраст децата се превръщат в мъже…

Когато юмрукът на брат му го улучи в лицето, Ейб бе толкова изумен, че политна назад и се удари в каменния зид. Задъхан, той се изправи на крака. Сега вече бе не по-малко ядосан от Айзък. Заслепен от ярост, вече не съзнаваше, че срещу него е братчето му.

— Пази се! — изпищя Никол, когато Ейб замахна с ножа. Острието се заби в бедрото на момчето. Ейб измъкна ножа и удари повторно, като този път разряза дълбоко мускула.

Айзък зави от болка. От раната бликна кръв. Той хвана китката на Ейб и изви ръката му така, че Ейб клекна и изтърва ножа. Опита да се изтръгне от ръката на Айзък, но изведнъж усети как ножът се заби в плещите му.

Ейбрахам скочи, олюля се и потърси опора в стената до вратата стиснал в ръка ранената си страна. Измежду пръстите му струени кръв.

— Искаш я за себе си — процеди през зъби той. — Хайде, имаш я! Той бързо се провря навън и хласна силно вратата след себе си.

Никол и Айзък чуха как бутна резето.

Айзък закуца към вратата и направи немощен опит да я блъсне е тялото си. От крака му продължаваше да блика кръв — виждаше се, че губи сили.

— Айзък! — изкрещя Никол ужасена, гледайки как се подпира на вратата със затворени очи. — Айзък! Отрежи въжетата, ще ти помогна! Айк!..

Той явно вече не я чуваше. Пред очите му бе паднала червена мъгла. Люшна се към нея, вдигна ръка и се хвана за въжето, на кое то бяха окачени ръцете й.

— Отрежи го, Айзък! Режи! — подкани го тя, като видя, че той сякаш забрави къде е и какво трябва да направи.

Момчето събра последни сили и започна да търка с ножа като е трион. Слава богу, въжето бе прогнило. Когато падна от китките й, Айзък се строполи безжизнен на мръсния под. Никол развърза е трескави пръсти краката си. Кървавият нож на Ейбрахам лежеше на пода. Тя го взе, разряза ризата си, накъса батистата на ивици и се спусна към Айзък — сряза панталона му, за да открие раната. Беше ужасяващо дълбока, кръвта просто извираше. Никол бързо омота стегнато крака с платното, за да спре кръвта. Айзък бе сякаш в шок — нито помръдваше, нито казваше нещо. Като свърши с крака, Никол му подаде вода, но той не пое нито капка.

Тя изведнъж усети, че е на края на силите си. Седна на пода, облегна се на зида и притегли главата на Айзък на скута си. Това докосване сякаш поуспокои момчето. Тя леко поприглади тъмните коси на челото му, след това облегна глава на студения камък…

Затворени в тази каменна дупка като в гроб… Без нищо за ядене, нищичко…

Като корабокрушенци на самотен остров, който никой никога не ще намери…

Но Никол изведнъж се почувства по-сигурна, отколкото вчера. И заспа.