Никол

Деветнадесета глава

Беше август 1796 — една година по-късно.

Никол бе застанала на хълма и оглеждаше своята земя. Сви ръце назад и започна да разтрива бавно уморения си гръб. Болката не беше толкова остра сега, когато виждаше пред себе си онова, което я бе предизвикало. Жаркото августовско слънце палеше израсналите нависоко тютюневи стръкове. Кутийките на памука скоро щяха да се разпукнат. Златните жита се люлееха от лекия бриз, почти готови за жетва. До ушите й достигаше от време-навреме дори тракането на воденичните камъни — виждаше сякаш пред очите си тънката неспирна струйка на брашното.

Вече повече от година, откакто не е съпруга на Клейтън Армстронг. Тя си имаше свое летоброене — започваше от онзи час в кабинета на съдията. От онзи съдбовен ден тя не знаеше нищо друго, освен работа. Ставаше в тъмни зори, преди слънцето, подготвяше мелницата, осигуряваше семена за посев и разсад, тичаше на полето. Когато изнесе на пазара първата си реколта, мъжете развеселени подхвърляха, че ще купуват произведенията й на по-ниска цена. Но Никол не се остави. Тя се пазареше и преговаряше, бореше се за всеки цент. И когато си тръгна от пазара, тя вече се смееше, докато опитните мъже само клатеха глави, смаяни и малко досадени.

Уесли вървеше до нея и само се смееше.

През тази година бе разширила земята си. Вложи всичко, което бе припечелила от предишната реколта само за закупуване на земя Сега вече притежаваше сто двадесет и пет могена отсам реката, в подножието на хълма. Беше благодатна земя, напоявана. В началото дъждовете бяха отнесли на няколко пъти почвения слой, но през зимните месеци тя и Айзък успяха да направят каменни тераси. А и изкорениха нова земя. Не беше лесно в студовете, но успяха да се справят. И през първите пролетни дни разсадиха тютюна и навреме засяха нивята. Сега Никол си имаше зеленчукова градина до къщата, млечна крава и цяло ято кокошки в задния двор.

По къщата още нищо не бе пипнала. Всеки цент отиваше за облагородяване на земята. Адел и Жерар си живееха в единия край на горната стая, Джени и Никол — в другия. Горкичките близнаци още спяха на сламеници в долния етаж. Живееха в теснотия, но всеки се бе примирил.

Джени и Жерар рядко разговаряха помежду си, всеки се правеше, че другият като че ли не съществува. Никол бе накарала майка й да повярва, че това са нейни внуци и Адел наистина се зае с обучението на близнаците. Дни наред тя биваше отлична учителка. Разнообразяваше уроците с разкази от живота си в двореца, разказваше на близнаците за собственото си детство, за странните прищевки на кралицата и краля… Близнаците наистина се забавляваха. Един ден тя им разказа как кралицата искала всеки ден да й донасят дрехите в кошница, подплатена отвътре със зелена тафта. Тафтата се използвала само веднъж, давали я след това на прислугата. И близнаците още на следващия ден пристигнаха с дрехи от зелени листа, като се правеха, че са слугите с тафтата на кралицата.

Но понякога дори дребни неща изваждаха Адел от равновесие, толкова крехко беше душевното й спокойствие. Един ден Манди се появи с червена панделка около врата и Адел се разпищя сърцераздирателно, спомнила си беше гилотинирането на своите приятели. Близнаците бяха престанали да се боят от виковете на Адел. В такива случаи те само тичаха при Никол, за да се качи и се погрижи за майка си.

Адел се успокояваше след някой и друг ден, отново потъваше в своя измислен свят. Ала изобщо не осъзнаваше действителността — че се намира в Америка, че Франция е някъде далече. Разпознаваше само Никол и близнаците, търпеше Джени, но поглеждаше Жерар така, като че изобщо не съществува. Внимаваха да не вижда непозната лица, това я хвърляше в смъртен ужас.

Жерар изглежда се бе примирил с факта, че жена му изобщо не си спомняше кой е. Присъствието на Никол пренасяше Адел в друг свят, сякаш месеците, прекарани в затвора и в къщата на Жераровите родители изобщо не съществуваха. Говореше на Никол за своя съпруг и за баща си като за живи хора, които ще се приберат у дома всеки момент.

Жерар странеше от останалите обитатели на къщата. Правеше се на неразбран и недосегаем. Откакто Никол му бе ударила плесницата, той не бе същият човек. Излизаше и скиташе по цял ден, връщаше се посреднощ, никому не обясняваше къде ходи. Ако останеше вкъщи, седеше край огъня и гледаше Никол, взираше се в нея, докато тя не заизпуска бримките на плетивото си или не се убоде до кръв иглата за бродерия. Не повтори повече предложението си, но тя вече си мислеше дали не е по-добре да го направи. Като седеше и я гледаше втренчено беше по-лошо. Ако й предложеше нещо, би могла поне да му поиска обяснение… Глупаво беше, разбира се, да се притеснява от този човек. Той не беше агресивен. Само си седеше и наблюдаваше.

Но каквото и да мислеха за Жерар, за мелницата той се оказа много полезен. То не бяха любезности, то не бе целуване на ръце! Неговите изискани маниери, ведно с невъзможния му френски акцент, се оказаха не по-малко привлекателни за клиентелата от ниските цени на Никол. Все повече млади дами съпровождаха бащите си, каращи зърно на мелницата.

Жерар се отнасяше към тях като френски аристократки — и към младите, и към старите, еднакво мил с всички, и дебели и тънки, и грозни и красиви. Дамите правеха реверанс и се кискаха, когато той им предлагаше ръката си, за да ги въведе в мелницата. Ала никога не се усамотяваше с тях, и бащите им не ги губеха от погледа си.

Един единствен път Никол можа да надзърне в духовния свят на Жерар. Младата жена, чиято ръка Жерар целуна най-вежливо, поруменя и го загледа очарована, докато той говореше нещо по френски, все още наведен над ръката й. В този миг вятърът се обърна и Никол неволно чу онова, което той казваше. Въпреки че се усмихваше галантно, Жерар ругаеше младата жена и я наричаше на френски мръсна свиня… Никол потръпна и бързо се отдалечи. Беше отвратително да слуша това!

Изпъна гръб, загледана отвъд реката. Откакто Клей и призна, че Бианка е бременна, не го бе виждала повече. Мислеше, че е минала цяла вечност, а споменът бе толкова жив, сякаш се бяха разделили току-що. Нямаше нощ, в която да не мисли за Клей, да не копнее за него. Тялото й първо я предаде — толкова й се искаше да се срещнат отново на поляната. Забравяше и гордост, и всичките големи думи, които му бе казала, искаше само него, неговата сила и топлина до кожата си…

Никол тръсна глава, прогонвайки тези млели. Беше безполезно да живее с миналото или да копнее за непостижимото. Сега живее добре, заобиколена е с толкова много хора, хора, които я обичат… Няма право да се чувства самотна или да бъде недоволна от своята участ.

Погледна отново към плантацията Армстронг. Дори от толкова далеч личеше, че не е добре гледана. Миналогодишните посеви си останаха неприбрани и гниеха на полето. Беше истинско нещастие да гледа всичко това. Айзък я информираше редовно за живота на отсрещния бряг. Повечето наемни работници напуснали плантацията още преди месеци. Останали бяха само шепа хора, които имали да се издължават все още на Клей.

През тази пролет бяха обработени няколко ниви в ниското край реката, но земята по хълма остана неорана — стърчаха само почернели плевели. Айзък каза, че Клей от нищо не се интересувал. Бианка продавала всичко, до което се докопа, за да изплаща стари сметки па шивачи и декоратори заради непрекъснатите преустройства, които бе правила.

— Няма много за гледане там отвъд, нали?

Никол се обърна стреснато и видя Айзък, застанал до нея. Той гледаше през реката. В месеците след нейното отвличане Никол се бе сприятелила много с Айзък. Трагедията, която бяха преживели заедно ги превърна в съюзници. Хората, които работеха при нея, поначало си бяха привързани към Клей, това важеше до известна степен дори за Джени. Само Айзък бе предан единствено на нея, понякога я гледаше така, сякаш е готов да умре за нея.

— Може да се справи, ако нивите, които е засял, дадат добра реколта. Досега времето беше чудесно — каза Никол.

— Не мога да си представя Клей да събере сили дори тютюна си да обере, да не говорим за изкарване на пазара.

— Звучи абсурдно! Няма човек, който да работи по-упорито от Клейтън Армстронг.

— Който да работеше — поправи я Айзък. — Аз ли не зная колко работлив беше по-рано? Но сега единствената му работа е да държи бутилката до устните си. А и да работеше, какво би спечелил? Жена му е разпиляла повече пари, отколкото четири плантации не могат да изкарат. Всеки път като ида с близнаците, все ще заваря някой, дето търси пари от Клей за стари сметки. Но ако и този път остави реколтата си да гине неприбрана, свършено е с него. Съдията ще му продаде плантацията на търг…

Никол извърна лице. Не искаше да слуша повече.

— Мисля, че останаха непрегледани още няколко писма. Морисън изпрати ли още ечемик, както го беше помолил?

— Тази сутрин — каза Айк и тръгна след нея към мелницата. Той пое дълбоко въздух и си помисли за хиляден път, че тя трябва малко да си почине, ако не заради самата нея, заради него поне. Искаше му се Уесли да дойде на гости, но Травис бе заминал за Англия и Уес не можеше да вдигне глава от работа. Никой друг не би могъл да накара Никол да се откъсне от работата си поне за малко.

Жерар се бе облегнал на едно дърво, наблюдавайки как Айзък тръгна с Никол към мелницата. Много пъти се бе питал какво има между тях двамата. Прекарваха с часове заедно. През изтеклата година Жерар се бе запознал с всякакви хора, повечето от тях охотно му разказваха всичко, за което той бе полюбопитствал. За какво ли не разправяха!.. За Никол, каква пламенна жена била. За това, как се държала на забавата у Бейкъсови. Сто души го потвърдиха — пред толкова хора тя се бе държала като обикновена уличница. И тази жена му бе ударила плесница сам задето докосна рамото й…

Ден не минаваше да не го бодне споменът за онзи миг — как тя вдигна ръка, е какви очи го погледна само… Като че ли беше някаква измет. Мислеше се за по-издигната от него, презираше го… В края на краищата тя бе една Куртален, потомка на семейство, свързано с френските крале и кралици. А какво представлява той? Син на кърпач. Такъв щеше да си остане за нея, въпреки че е вече неин родственик. Каквото и да прави, в нейните очи той си остава презрян и жалък.

Как го бе унижила миналата година! Жерар добре си спомняше, какво го бе карала да прави — да бъде принуден да се унижава пред тези груби, необразовани американки. Примитивни същества, говореха само тази нечленоразделна американска реч. Гледаше ги в очите и им говореше на френски всичко обидно и жлъчно, което можеше да измисли. Бяха твърде глупави и тъпи, въобразяваха си, че им прави комплименти.

А настъпеше ли нощ, започваше да го терзае мисълта за Никол, образът й, споменът за нея — истинско изтезание, от което човек може да полудее. Делеше го само една завеса от нея. Лежеше напрегнато в тъмното, Адел хъркаше до него, наостряше слух да чуе всяко прошумоляване на дрехите й, когато се съблича… Знаеше всяко действие — кога стои гола зад завесата, миг преди да облече нощницата представяше си златното й тяло, мислено разтваряше ръце и тя идваше в обятията му. Точно така… Тя ще дойде. И той ще й даде да разбере! Жестоко ще се кае тя за онази плесница!

Жерар се отлепи от дървото. Да, един ден тя ще съжалява, че му е показала колко е недостоен за нея. Щеше да я накара да пълзи в краката му и да скимти. Щом е жена с гореща кръв, ще я накара да го моли на колене! Ще й докаже, че синът на един кърпач е не по лош от нейните префинени надменни френски роднини.

С бързи крачки отмина мелницата и навлезе между дърветата Призляваше му от тази мелница. Призляваше му от всички, когато ги чуваше как се смеят — на него навярно се присмиваха. Нали ги чу. Веднъж подслуша двамина, които подмятаха нещо за «онзи френски дребосък». Вдигна камък от земята, но се спря. Има и други начини да ги накаже. Начини, много по-безопасни за него! През есента плантациите на тези двама американски фукльовци изгоряха — отиде им всичкият тютюн. Единият дори фалира.

Жерар се усмихна — знае си работата. Докато се изкачваше към върха на хълма, една фигура на отсрещния бряг привлече внимание то му — ездачка, едра, царствена жена. Жерар я проследи с поглед. Там, отсреща с всеки ден ставаше все по-тихо и по-безлюдно. Дори работници не се мяркаха по полето. Връзката на Никол с Армстронг никога не го бе интересувала особено. Знаеше, че е била женена него и че се е изложила пред хората на забавата, която е давал Хорас Бейкъс. Когато Никол се отказа от брака си с този американец, Жерар бе приятно изненадан. Естествено, че ще поиска да се ожени за сънародник… Надяваше се, на няколко пъти й даде да разбере, колко би се радвал да я има в леглото си…

Жерар скръцна със зъби при този спомен…

Кокотка! Мръсна кокотка. Любезничи, примамва те, а в следващия миг се прави на света вода ненапита.

Докато Жерар замислено се взираше в отсрещния бряг, ездачката удари коня си с камшика, животното трепна, наведе ниско глава и ритна силно с копита назад. Жената полетя напред и падна тежко на земята сред облак прах и чакъл. Жерар се поколеба за миг, после хукна към лодката — трябваше да помогне.

— Наранихте ли се? — попита той задъхан, приближавайки се до нея.

Бианка седеше все още на земята. Цялото тяло я болеше и от падането, и от ездата на този проклет кон. Извади парченце пръст от устата си и го погледна с отвращение. Първоначално се сепна, после очите й погледнаха е благодарност този добре облечен човек. Веднага оцени модния костюм. Толкова време не бе виждала джентълмен в тази пустош!

Мъжът бе облечен в зелен сукнен жакет с голяма яка и маншети от кадифе… Бяла копринена риза, широка атлазена кърпа на врата, вързана така, че да скрива половината от брадата му. Панталон до коленете, изящни крака в копринени чорапи па жълти и зелени ивици.

— Мога ли да ви помогна? — попита мъжът повторно, тъй като Бианка изобщо не отговори.

Тя само въздъхна. Приятно беше да видиш човек, който не е облечен само в дивечови кожи. Човек грациозен, с фигура на истински джентълмен, а не мускулест като полски работник.

Жерар разбра погледа й. Беше го срещал често, откакто бе в Америка. Жените тук жадуваха за култура и за изискани маниери.

Той побърза да й подаде ръка.

Представителна жена, царствена. Дълбоко изрязаният червен сатен разкриваше пищна гръд. Бе може би малко пълна. Лицето й сигурно е било много красиво. Носеше скъпа рокля — поне от това Жерар вече разбираше.

— Моля ви, позволете да ви помогна! — каза той със своя неотразим акцент. — Не бива да оставате на слънце, ще похабите великолепния си тен!

Успя да изправи Бианка са крака — оказа се по-едра, отколкото му се видя отдалеч. И по-висока, и по-тежка.

Изисканият господин не пусна ръката й. Бързо я заведе на сянка. С галантен замах свали жакета си и го простря на тревата.

— Моля — поклонът му беше съвършен. — Трябва да се съвземете след това сериозно падне. Една крехка млада дама като вас би трябвало да е по-внимателна със себе си.

Бианка се отпусна тежко върху дрехата и погледна към Жерар, който се запъти към реката.

— Няма да ме оставите сега, нали?

Той се обърна и я погледна. О, погледът му я уверяваше, че никога няма да я остави, че не би могъл да я остави сега, след като я е срещнал…

Жерар приближи водата и измъкна кърпата от джоба си. Беше на Адел, единственото, което тя все още притежаваше. Кърпа от чиста коприна, цялата в брюкселски дантели и избродиран монограм АК… Жерар бе разшил крайно внимателно буквата А, остави само К, нали и той е Куртален!

Навлажни кърпата и се върна при Бианка. Коленичи до нея.

— Изцапала сте лицето си — каза тихо той. Когато Бианка не помръдна, Жерар се наведе към нея: — Ще позволите ли? — Хвана брадичката й е една ръка и започна внимателно да чисти изцапаното й лице.

Странно! От докосването на този човек не й стана противно! Все пак е мъж…

— Ще изцапате… кърпичката си — заекна тя.

Талантът се изсмя великодушно:

— Какво е коприната в сравнение с кожата на една красива жена?

— Красива? — Тя го погледна е големите си сини очи. Трапчинка та на бузата й трепна. — Отдавна никой не ми го е казвал.

— Странно — подскочи веднага Жерар. — Сигурен съм, че вашият съпруг… Защото жена с такава красота положително е вече омъжена, че вашият съпруг ви го повтаря всеки божи ден.

— Моят съпруг ме мрази — каза Бианка глухо.

Жерар се направи, че не разбира забележката й. Просто усещаше, че тази жена има нужда от приятел, от възможност да изкаже сърцето си на някого. Сви рамене. Добре, днес той е свободен, а и всяка информация е добре дошла.

— И кой е ваш съпруг?

— Клейтън Армстронг.

Жерар вдигна високо едната си вежда:

— Собственикът на тази плантация?

— Да — Бианка изпъшка. — Поне на онова, което остана от нея. Отказва да я разработва както трябва. Прави го само от омраза към мене. Непрекъснато ми повтаря, че няма да се изтрепва от работа, за да купувам аз лъскави парцали.

— Лъскави парцали?

— Глупости! Правя всичко възможно, за да пестя. Купила съм само най-необходимото. Малко семпли дрехи, каляска, може ли човек без каляска? Много мебели за къщата… Не съм купила нищичко, което да не е абсолютно необходимо на дама с моето обществено положение.

— Истински срам е, че съпругът ви се държи толкова егоистично.

Бианка бе вперила очи към мелницата.

— За всичко е виновна тя! Ако не се беше хвърлила на врата му всичко това нямаше да се случи.

— Мисля, че Никол е била женена за господин Армстронг? — Жерар реши, че няма защо да се преструва на неосведомен.

— Била е. Но й излезе солено. Въобразяваше си, че може да ме измести и да ми заграби всичко, за което толкова много съм се борила… Не успя.

Жерар посочи към нивите, засадени е тютюн.

— И всичко това принадлежи на господин Армстронг?

Бианка изведнъж се оживи, очите й блеснаха.

— Той е богат, или по-скоро би могъл да бъде богат, ако поне малко поработваше. Имаме много красива къща, само дето е малка.

— И Никол се е отказала от всичко това? — Въпросът бе изречен по-скоро като възклицание.

Лицето на Бианка стана червено от гняв.

— Отказала? Тя от нищо не се е отказала. Просто аз спечелих играта. Това е.

Жерар наостри уши.

— Играта, казвате. Разкажете ми малко по-подробно!

Той слушаше внимателно всяка нейна дума. Тази жена говореше на разбираем за него език. Жерар избухна в смях, когато му разказа как е накарала Ейбрахам да отмъкне Никол. Невероятно! Да се бори със зъби и нокти за онова, което притежава! Невероятна жена.

Бианка не бе срещнала досега в Америка човек, който да я слуша с такова искрено чувство, който да одобрява изцяло постъпките й. Винаги бе смятала своите маневри и манипулации за свръхумение, но никой не мислеше така… Сега Жерар изглеждаше толкова заинтересован, толкова възторжен, че Бианка не усети как му разказа всичко — от игла до конец. Как е излъгала Клей, че е спал с нея, как е трябвало да плати на Оливър Хаутърн. Тя още тръпнеше от ужас при спомена за онези минути. Трябваше да гълта приспивателно, за да може да изтърпи онази противна близост…

Жерар отново избухна в одобрителен смях.

— И значи детето не е било негово? Никол сигурно е излязла от кожата си, когато е открила, че драгоценният й съпруг спи е друга жена, та й е направил дори и дете! — Той съвсем спонтанно сграбчи пълничката ръка на Бианка и я целуна. — Жалко, че сте загубили детето! Армстронг е заслужавал да гледа син, който е отрязал главата на онзи селяндур.

— Така е — каза Бианка замечтано. — Исках да му отмъстя. Нали през цялото време той се държеше с мене като с последна глупачка.

— О, мадам! Вие сте всичко друго, но не и глупачка. Глупаци са онези, които не могат да ви оценят!

— Така е — прошепна Бианка. — Не ме разбират.

Настъпи неловко мълчание. Двамата седяха един до друг. Бианка имаше чувството, че среща за първи път приятел, някой, който се интересува от нея самата. Всички останали държаха все на Клей или на Никол…

Жерар още не можеше да реши как ще използва разкритията на Бианка, но подозираше, че те могат да се окажат особено полезни.

— Извинете, не успях да ви се представя. Аз съм Жерар Готие, от рода Куртален.

— Куртален? — Бианка го погледна сепнато. — Но това е фамилно то име на Никол!

— Роднини сме… така е.

Очите на Бианка се напълниха с гневни сълзи.

— Вие ме подведохте! Накарахте ме да говоря, слушахте ме, и през всичкото това време сте й съчувствали. — Тя понечи да стане, но сами се огледа безпомощно. Бе твърде тежка, за да се изправи сама.

Жерар докосна рамото й с умоляващ поглед.

— Моля ви! Това, че съм родственик на Никол не означава, че одобрявам постъпките й. Съвсем не е така! Аз съм гост в нейния дом и тя не ми позволява дори за миг да забравя, че живея от нейните подаяния.

Бианка запремига бързо-бързо, за да прогони сълзите.

— Тогава вие разбирате, че тя съвсем не е онова хрисимо ангелче, за каквото всички я смятат. Ожени се за годеника ми. Опита се да заграби плантацията и Ейръндел хол. А всички смятат, че аз съм постъпила несправедливо с нея!

— Какво разбирате под това «всички»? Американците навярно. Но какво можете да очаквате от тези примитивни хора?

— Банда неграмотници — усмихна се Бианка. — Никой не иска да види, че тази безсрамна Никол върти любов с Уесли Станфорд.

— И с Айзък Саймънс! — допълни Жерар с гримаса на отвращение. — По цели часове прекарва с този селски дръвник. — В далечина та се чу звън на камбана. Приканваха полосите работници на обяд.

— Трябва да вървя — каза Бианка. — Не бихме ли могли… пак да се видим?

Жерар трябваше здраво да се напъне, за да я вдигне от земята. Той бързо облече жакета си.

— И да искате, не бихте могли да ми забраните да ви видя отново. Нека ми бъде позволено да кажа, че за първи път, откакто съм в Америка, имам чувството, че съм срещнал приятел.

— Така е — каза Бианка тихо. — И аз имам същото усещане. Жерар вдигна ръката й към устните си и я целуна с много чувство.

— И така, какво ще кажете за утре?

— Тук. Можем да обядваме. Ще донеса кошница за пикник.

Жерар бързо кимна и се отдалечи.