Никол

Двадесета глава

Бианка дълго гледа след него. Едно тъй благородно създание — толкова тактичен, толкова възпитан, толкова безкрайно различен от тези ужасни американци! Тя хвърли поглед към своя дом и изпъшка при мисълта за голямото разстояние, което трябва да извърви пеша. Клейтън бе виновен за всичко! Поиска му човек, който да я разхожда с каляската из плантацията, но той само се изсмя — да не си въобразява тя, че ще прокарва пътища само защото я мързи да повърви пеша?

Бианка не престана да мисли за Жерар през целия дълъг, уморителен път до дома. Защо се бе омъжила за такъв див и необразован човек като Клейтън? С човек като Жерар би могла да бъде щастлива… Опита се да произнесе няколко пъти името му на глас — просто се топеше като сметана в устата й. Да, по-друго би било да живее с него. Той никога не би й се подигравал, никога не би се държал грубо с нея.

Още с влизането вкъщи приповдигнатото й настроение се изпари. Къщата беше невероятно запусната. Не бе чистена основно година и повече. Всичко бе в паяжини. По масите имаше нахвърляни книга, вази с изсъхнали цветя, дрехи дори. Подовете бяха потъмнели и захабени. При всяка стъпка от килимите се вдигаше прах.

Бианка се бе опитала да си назначи щаб от прислужници, но Клейтън винаги разваляше постигнатото. За всяко нещо взимаше страната на прислугата и подкопаваше авторитета й. След някой и друг месец Бианка се отказа да се разправя повече, да назначава и обучава нови прислужници — Клейтън пак щеше да я подиграе, че не може да кара хората да търпят отвратителните й превземки. Бианка му бе изкрещяла, че той нищо не разбира от управляването на един дом, но както винаги Клейтън се направи, че изобщо не я чува.

— О, моята скъпа съпруга! — посрещна я Клейтън. Стоеше облегнат на перилата на стълбата точно пред вратата на трапезарията. Почти не личеше, че някога ризата му е била бяла — беше толкова мръсна и окъсана. Разкопчана до кръста, небрежно напъхана в панталона му. По високите му ботуши се беше напластила и засъхнала кал. В ръката си държеше — както винаги — неизменната чаша бърбън. От месеци не го бе виждала без чаша в ръката.

— Така и предполагах, че камбаната за обяд ще те накара да се довлечеш — каза Клей и потърка небръснатата си буза.

— Отвращаваш ме! — каза тя презрително и влезе в трапезарията Масата беше сервирана. Маги бе една от малкото прислужници, които останаха при Клей. Бианка седна, разгърна салфетката на скута си и заоглежда различните супници и плата.

— Какъв апетит! — заяде се Клей откъм вратата. — Ако погледнеш някой мъж с такъв поглед, би станал завинаги твой. Но тебе мъжете не те интересуват, нали? Ти се интересуваш само от себе си и от манджите.

Бианка се поколеба, преди да си сложи трети път меласа в чини ята си.

— Ти изобщо не ме познаваш. Може би ще та бъде интересно да узнаеш, че има мъже, които ме намират твърде привлекателна.

Клейтън изпръхтя и отпи яка глътка от своя бърбън.

— Не ми се вярва да се намери такъв глупак! Боя се, че аз съм единственият, който си бе въобразил такова нещо.

Бианка продължаваше да дъвче съсредоточено.

— Ти чу ли, че твоята прехвалена Никол е спала с Айзък Саймънс? — Тя се усмихна на внезапната промяна в изражението на Клейтън. — Тя винаги си е била курва! Продължаваше да се среща с теб, след като ти вече живееше с мене. Такива жени като нея без мъж не могат, все едно какъв е, само мъж да е. Бас държа, че е спала и с Ейб. Излиза, че аз съм им била нещо като сводница, като ги пратих двамката на онзи остров…

— Не ти вярвам! — каза Клей с едва доловим глас. — Айзък е още момче.

— А ти какъв беше на шестнадесет години? Всъщност, след като вече не е омъжена за тебе, нека си прави каквото й е угодно, да се влачи с когото намери за добре. Обзалагам се, че ти си я научил на някои от твоите креватни трикове и сега тя упражнява невинния Айзък.

— Дръж си устата! — Клейтън запрати чашата към главата й. Но или бе твърде пиян, или тя успя да се наведе много бързо, във всеки случай чашата не попадна в целта.

Той излезе тичешком от къщата, мина край кабинета си и се запъти към конюшните. Напоследък рядко влизаше в кабинета. Отнесе под мишница шише бърбън и тръгна надолу към реката.

Седна до самата вода и облегна гръб на близкото дърво. Беше доволен, че оттук не се вижда нито мелницата, нито къщата. Достатъчно му беше да гледа сочните зелени растения по нивите й. Питаше се дали тя мисли понякога за него, ако изобщо го помни… Сега Никол живее с онзи дребен французин, по когото са пощръклели повечето жени във Вирджиния, нали Маги му разказа… За Айзък не искаше да мисли. Не е възможно! Бианка има извратени представи.

Клейтън отпи голяма глътна бърбън. Сега вече му трябваха все по-големи количества, за да може да забрави. Понякога се събуждаше нощем все от един и същи тягостен сън — родителите му, Бет и Джеймс го обвиняваха, че е забравил плантацията и е съсипал всичко, което те са направили. На сутринта се събуждаше изпълнен с добри намерения, с нови надежди и планове за бъдещето. Но после срещаше Бианка, виждаше занемарената къща и изоставените си ниви…

От другия бряг на реката долетяха смехове, чу дори крясъците на близнаците. Той машинално посегна към уискито — дано притъпи слуха му, да го позамае, да го отърве от мислете му…

Не забеляза, че се заоблачи. Денят преваляше, облаците ставаха все по-тъмни, надвиснали и настръхнали. В далечината просветна светкавица. Захлади се. Подухна вятър и изду разкопчаната му риза. Житните ниви промениха цвета си. Стоплен от алкохола, Клей не помръдна дори когато закапаха първите тежки капки дъжд. Изведнъж дъждът се усили. Зачука по шапката му, събра се в широката периферия и се изля като от чучур по лицето му. Клей стоеше неподвижно. Мократа риза полепна по тялото му. Седеше и си пиеше.

Никол изпъшка, гледайки през прозореца. Цели два дни този дъжд не престана. Ситното барабанене по покрива не спря нито за миг. Бяха спрели мелницата, реката придойде мътна, не можеха вече да контролират притока на вода. Айзък я уверяваше, че за реколтата няма никаква опасност, стига реката да не залее и каменните тераси. Досега поне не бяха пострадали, въпреки че реката продължаваше да подкопава и отнася хумуса.

Никол трепна — някой блъскаше е все сила по вратата.

— Уесли! — скочи тя, радостна, че го вижда отново. — Мокър си до кости! Влизай!

Той съблече мушамата и я изтърси от дъждовната вода до вратата. Джени пое дрехата и я окачи да съхне.

— Как можа да тръгнеш в това време! — скара му се Джени. — Трудно ли мина реката?

— Не питай! Да ти се намира малко топло кафе? Съвсем измръзнах.

Никол му подаде голяма чаша кафе и той я изгълта набързо пред огъня. Жерар седеше в другия край на стаята и мълчаливо поглеждаше към двамата. Уес чу гласовете на близнаците на горния етаж, сигурно бяха при майката на Никол, която той бе виждал само веднъж.

— Хайде, очакваме отговор! — подкани го Джени. — Какво те вода насам?

— Всъщност бях тръгнал към Клей. Ако дъждът не престане, ще има наводнение.

— Наводнение!? — изтръпна Никол. — Ще пострада ли плантацията на Клей?

Джени я изгледа с тежък поглед.

— По-добре попитай дали нашата земя ще пострада.

Уесли погледна Никол мрачно.

— Земята на Клей винаги е била застрашена от наводнение, особено нивите в долината. Когато бяхме още деца, преживяхме едно такова наводнение. Но тогава господин Армстронг беше засял и цялата си земя по хълма.

— Не те разбрах?

Уесли клекна, взе един въглен и започна да рисува в пепелта границите на плантацията на Клей, земята на Никол и реката. Малки под мелницата реката правеше остър завой към плантацията Армстронг. Там брегът беше съвсем нисък, водата изцяло изпълваше коритото. Откъм страната на Никол брегът бе стръмен и висок, а земята на Клей беше тлъста и плодородна. Само че придойдеше ли реката, щеше да се превърне в езеро.

Никол вдигна очи от скицата.

— Значи моите тераси само пречат на реката да се разлее и застрашават всъщност земите на Клей?

— Би могло и така да се каже. Но няма да е твоя вината, ако Клей изгуби реколтата си.

— Да изгуби цялата си реколта?!

Уесли заличи с ръжена своята рисунка в пепелта.

— Вината ще си е негова. Всяка година той наистина рискува реката да му отнесе нивите, но го прави, защото там земята е златна. Разбира се, той винаги гледаше да се обезпечи, като обработи и нивите си по високото. Бащата на Клей смяташе, че е истински късмет ако успееше да прибере всичко в хамбарите.

Никол стана.

— Но тази година Клей не зася горните ниви.

Уес застана до нея също обезпокоен.

— Виж какво, той си знае най-добре. Знаел е какво прави.

— Не можем ли да помогнем някак? Нима ще трябва всичко да загуби?

Уес сложи ръка около раменете й.

— Не можеш да заповядаш на дъжда да престане, нали? Ако успееш това да сториш, ще спасиш Клей. Иначе не.

— Чувствам се толкова безпомощна! Бих искала да мога да направя нещо.

— Уесли — намеси се Джени — бас държа, че си гладен. Не искаш ли да хапнеш нещо?

Той се усмихна широко.

— Едно хапване ще ми дойде добре. Разказвай какво се случи междувременно! Ще мога ли да видя близнаците?

Джени отиде до основата на стълбището и се провикна:

— Херцог Уесли е тук и би желал да поговори с техни кралски височества!

Уес погледна Никол с опулени очи. Тя срещна погледа му, въздъхна и вдигна безпомощно ръце. Смехът на Уес секна в гърлото му.

Близнаците се втурнаха надолу по стълбата и се хвърлиха в ръцете му. Уес ги завъртя около себе си, след това подхвърли високо нагоре и двамата, докато те пищяха и цвъркаха като пиленца.

— Би трябвало да се ожениш, Уес — каза Джени със страшно сериозен тон и погледна многозначително към Никол.

— Ами хайде де, ти само кажи «да»! — каза той засмян. — Но вече съм се обещал на една от малките сестри на Айзък.

— Е, няма що, много хубаво! — разсмя се Джени. — Предлагаш на мене, само чакаш да кажа «да», а си се обещал на друга. Пусни сега децата и ела, че яденето ти ще изстине.

Уесли се хранеше бавно, постоянно прекъсван от безкрайните въпроси на близнаците, и поглеждаше скришом към Никол. Знаеше за какво мисли. Той протегна ръка през масата и хвана нейната.

— Всичко ще се оправи! Ще видиш. Травис и аз ще се погрижим да не загуби плантацията.

Никол вдигна рязко глава.

— Какво искаш да кажеш? Тук става дума за реколтата! Не вярвам Клейтън Армстронг да фалира само от някакво си наводнение.

Уесли отмести чинията си. Дъждът продължаваше да барабани приспивно по покрива.

— Всъщност, най-добре ще е да ти кажа цялата истина. Клей остави ланшната реколта неприбрана, но благодарение на всичко, което бе постигнал през изминалите години, благодарение и на огромните усилия на баща му и брат му, плантацията му беше стабилна финансово. Но Бианка… — Уес рязко млъкна, защото видя как Никол се сви, като че ли я удариха. — Бианка… — продължи той — е натрупала невероятни дългове. За последен път говорих с Клейтън преди около месец и той ми каза, че е заложила плантацията срещу кредити. Пращала пари дори на баща си в Англия. Изглежда се опитва да откупи имението, което някога е принадлежало на семейството й.

Никол стана, отиде до огнището и започна да рови с ръжена в жарта. Спомни си парка пред къщата на Бианка, принадлежал някога на семейство Мейлисън. Бианка непрекъснато повтаряше, че някой ден ще си върне имота на своите деди.

— И Клей е позволил да заложи земята му? Това съвсем не е типично за него.

Уес позабави доста отговора си.

— Не съм сигурен. Може би се лъжеш… Клей се е променил, Никол! Почти му е безразлично какво ще стане е плантацията, та дори и с него самия. Не може да го види човек без чаша уски в ръка. Когато се опитах да му говоря, да бия на съвест, той отказа да ме слуша. Това ми се стори по-страшно от всичко, което би могъл да направи. Клей винаги е бил темпераментен човек, човек, който най-напред удря и след това размисля… Но сега… — Уес млъкна, без да довърши изречението.

— Разбирам. Изгубил е миналогодишната реколта, сега и тази може да загуби. Но да не искаш да кажеш, че това означава фалит?

— Не. Травис и аз говорихме с кредиторите и дадохме финансови гаранции. Но просто казах на Клей, че трябва да спре някак си Бианка да не пилее повече пари.

Никол се обърна и го изгледа странно:

— А каза ли му, че ще поръчителствуваш за неговите задължения?

— Естествено. Не исках той да се безпокои.

— Мъжка работа! — възкликна Никол гневно и добави още нещо на френски. Жерар, който си седеше кротко в ъгъла, вдигна вежди и я изгледа. — Какво би казал ти, ако Клей дойде и ти заяви, че не умееш да управляваш собствената си земя, но хич да не се тревожиш, защото той ще те крепи да не потънеш?

— Не беше така. Ние сме приятели, винаги сме били приятели.

— Приятелите могат да си помагат, но могат и да се унищожат един друг.

— Никол! — Уес изправи гръб. — Аз познавам Клей, откакто се помня и…

— И сега просто хвърляш спасителното въже на един давещ се, така ли?

Уес стана от масата. Лицето му беше тъмночервено от гняв! Ръцете му бяха побелели от стискане плота на масата. Джени бързо застана между двамата.

— Я престанете! Държите се като деца! Не, по-лошо от деца. Близнаците никога не са се заяждали така.

Уес се поотпусна.

— Извинявай, исках да се сдържа, но Никол ми отправи такива ужасни обвинения…

Никол отново застана пред огнището. Още стискаше ръжена в ръка и започна да чертае в пепелта завоя на реката, който Уес бе екипирал преди това. Загледана в рисунката си, Никол каза:

— Не исках да те засегна. Но зная колко е горд. Би предпочел сам да се откаже от нея, отколкото да позволи да му я вземат…

— Говориш съвсем неясно.

Тя сви рамене.

— Възможно е. Може би ми е трудно да намеря точния израз. О, Уес, няма ли някаква възможност да попречим на реката да залее плантацията му?

— Възможност? Опитай с молитви. Ако дъждът спре, водите ще се оттекат.

— Но реката не залива всяка година имота му, защо се случва само понякога?

— Реката мени коритото си. Още дядото на Клей ни разказваше, че когато той е бил млад, падината изобщо не я е имало. Но течението на реката се измества от година на година, реката образува наноси около хълма.

— Ела — каза тя и се дръпна от огнището, за да му направи място.

— Покажи ми какво имаш предвид!

Уесли се наведе над рисунката.

— Предполагам, че реката се опитва да направи тук нещо като осморка. Едно време този завой беше по-широк, сега местността се промени.

Никол разглеждаше линията на реката.

— Всъщност искаш да кажеш, че реката отнема почва от моята страна и я нанася отсреща върху по-ниския бряг на Клей?

Уесли я погледна неприятно изненадан.

— Не мисля, че това би трябвало да те безпокои. Ще минат най-малко петдесет години, докато реката отреже толкова много от твоята земя, че да си заслужава да говорим за това.

Никол изобщо не забеляза възмутения му поглед.

— Какво би станало, ако ние дадем на реката доброволно онова, което тя иска да завлече?

— Как можеш да говориш така! — избухна Уес. Той реши, че е уплашена за най-добрата си земя, която реката безмилостно ще отнесе.

— Никол — обади се Джени — защо не говорим за нещо друго?

Никол се наведе и взе от дървата една клечка.

— Какво ще стане, ако направим ров през моята земя ей на това място? — Тя драсна една линия от единия завой на реката до другия.

— Какво би станало при това положение?

— Теренът е стръмен и мокър. Предполагам ще започне да се рони и да пада в реката.

— Но как ще се отрази това на нивото на водата?

Очите му се разшириха, когато започна да схваща мисълта й.

— Никол, не можеш да направиш това! Трябва да се копае дни наред, водата ще ти отнесе пшеницата.

— Но ти не отговори на въпроса ми. Ще спадне ли нивото на реката?

— Е, на реката ще й се отвори път. Но знае ли човек?!

— Питам те за мнението ти, а не точно какво ще стане!

— Да, по дяволите! Предполагам, че реката с удоволствие ще погълне твоята земя, вместо да наводни Клей. Проклетата вода не се интересува кое на кого е!

— Подбирай си поне малко думите пред децата! — каза Никол с укор. — Ще са ни нужни лопати. И куки за коренищата и камъните…

Уес избухна:

— Да си надзърнала случайно през прозореца? Дъждът плиска толкова силно, че човек може да убие. А ти ми говориш за работа!

— Не зная друг начин за прокопаване на този ров. Не можем да го изкопаем вкъщи, за да сме на по-сухо и по-приятно.

— Не мога да допусна това! — каза Уес енергично. — Клей ще се справи и без твоята жертва. Травис и аз ще му заемем пари, догодина отново ще се съвземе.

Никол го погледна ледено.

— Така ли? Значи догодина ще се съвземе? Погледни, моля те, какво направихме? Да, всички ние се отказахме от него. Изоставихме го. Той е човек, който има нужда от семейство. Бил е щастлив с близките си: родителите си, с Бет, Джеймс и… близнаците. Един след друг те всички са го оставили. За известно време му давах своята любов, но после му я отнех, та и близнаците заедно с нея… — Никол вдигна ръка и посочи към Ейръндел хол. — Някога това е бил един щастлив дом, пълен с хора, които е обичал, и които са го обичали. Какво има той сега? Дори племенниците му живеят при чужди хора, а не при него. Трябва да му покажем, че мислим за него!

— Но нали Травис и аз…

— Пари! Ти си като съпруг, който дава на жена си пари вместо нежност. Клей няма нужда от пари. Той се нуждае от доказателство, че някой мисли за него. Трябва да има чувството, че не е сам на този свят.

Уес стоеше пред нея и я гледаше. Всички стояха и я гледаха, и Джени, и близнаците. Жерар бе притворил клепачи и те не трепваха.

— Всичкото това за чувствата на Клей са предположения, нали? — попита Уесли кротко. — Или ти просто пренасяш собствените си чувства върху него? Може би ти си тази, която се чувства самотна и има нужда от увереност, че някой мисли за нея?

Никол се опита да се усмихне.

— Не зная, Уес. Сега нямам време да мисля по този въпрос. С всяка секунда, която хабим за приказки, водата се вдига и се приближава до тютюните на Клей.

— О, боже!

Изведнъж Уес се хвърли върху Никол, прегърна я и я притисна към гърдите си.

— Ако намеря някога жена, която да ме обича и наполовина на обичта ти към Клей, ей така ще си я държа и никога няма да я пусна!

Никол се освободи от него и изтри ъгълчето на окото си.

— Нека да си запазя някои тайни, моля те! Но трябва да ти кажа, че несъмнено и ти би се държал така глупаво, както се държи Клей и аз… Хайде сега — гласът й стана остър — дайте да организираме работата! Да си донесъл случайно няколко лопати, или?

Джени развърза престилката си, окачи я на закачалката до вратата и взе мушамата на Уес.

— Ти накъде? — попита я Уесли.

— Ами докато седите и приказвате, ще свърша нещо! Ще взема някоя и друга дреха от Айзък. Не вярвам, че мога да сторя нещо с мокри поли из калта. А след това ще доведа Клей.

— Клей?! — извикаха Никол и Уес в един глас.

— Ами да, Клей! Вие двамата можа да го считате за болен човек, но аз по-добре зная. Клей може да мята лопата не по-зле от всеки друг, а има и все още няколко души, които ще поработят здравата за него. Хубаво беше и Травис да е тук сега!

Никол и Уес стояха и я гледаха изумени.

— Корени ли ще пускате? Никол, ела с мен до мелницата! А ти Уес набий колчета къде трябва да се копае.

Уесли хвана Никол за лакътя и я поведе към вратата:

— Хайде, чака ни много работа!