Никол

Глава втора

Никол се огледа. Корабна каюта! Гола, стените, подът и таванът от дъбови дъски, само до едната стена моряшка койка на два етажа. Разстоянието между леглото и насрещната стена беше съвсем малко — отсреща се виждаше малък кръгъл илюминатор. В единия край на каютата имаше врата, в другия бяха струпани един върху друг сандъци и куфари, завързани с въжета към стената. В ъгъла се виждаше малък нисък скрин, върху който бе поставен мангалът с дървените въглища. Тя изведнъж осъзна, че това полюляване е просто движението на кораба при спокойно море.

— Нищо не разбирам! — каза Никол. — Защо е необходимо някой да ме отвлича, по-точно да отвлича Бианка в Америка?

Джени отиде до един от големите пътнически сандъци, отвори капака и извади малък портфейл, завързан с лентичка.

— Май че ще е по-добре да прочетете първо това.

Съвсем объркана, Никол развърза лентичката. В портфейла имаше два листа хартия, запълнени с едър почерк.

Никол задържа писмото няколко секунди в ръцете си. Имаше чувството, че е надникнала непозволено в нещо интимно, в един чужд живот. Тя се усмихна. Виж ти! Всички говорят, че американците нямали никакво чувство за романтика, а този мъж бе организирал пяно сложно отвличане, за да вземе жената, която обича…

Тя погледна към Джени:

— Той трябва да е много мил човек, човек, обхванат от едно голямо чувство. Завиждам на Бианка… Кой е Еймъс?

— Ох, Еймъс! Клей го изпрати с мене като ваш телохранител, но по пътя за Англия се разболя… — Джени сви очи, не искаше да си спомни дори за онова ужасно пътуване, при което умряха пет души.

Еймъс не можа да оцелее.

— Съжалявам — каза Никол и стана от койката. — Отивам при капитана, да изясним случая. — Тя зърна образа си в огледалото над раклата и ахна. Косата й беше разчорлена, ситните къдрици се бяха разсипали по лицето й. — Дали ще се намери някакъв гребен?

— Седнете, аз ще ви среша.

Никол се подчини с благодарност.

— Той винаги ли е толкова… необуздан?

— Кой? О, имате предвид Клей? — Джени се засмя мило. — Не зная дали е необуздан или по-скоро арогантен. Казвах му, още като започна да замисля този план, че нещо може да се обърка, но той само ми се изсмя. И ей ни сега двете насред океана, наникъде. Ама като застане пред вас, този път аз ще му се изсмея.

Тя обърна главата на Никол към светлината и повдигна малко брадичката й.

— Всъщност надали ще се намери мъж, който да ви изпусне… — Джени разглеждаше Никол най-безцеремонно, като че я вижда за първи път. «С тия огромни очи… — разсъждаваше тя — и устата е хубава, не много голяма, сочни, тъмночервени устни… Горната устна е малко по-голяма от долната, истинска прелест! Такова едно интересно личице…»

Никол поруменя и извърна очи.

— Само че аз въобще няма да заставам срещу господин Армстронг. Трябва да се върна бързо в Англия. Имам братовчедка, която ми предложи да станем съдружнички в ателието. Спестих малко пари, ще имам колкото да открием заедно магазин.

— Надявам се, че ще се съгласят да те върнем. Но тези мъжища на борда хич не ми харесват. Казах на Клей, че не са стока, но слуша ли! Той е най-своенравният човек, който бог някога е създал.

Никол погледна отново към писмото, все още оставено на леглото.

— Когато един мъж е влюбен, могат да му се простят някои неща.

Тя излезе от каютата и се изкачи по тясната стълба към главната палуба. Усети лекият бриз да роши косата й и се усмихна. Когато стигна на палубата, долови погледите на мъжете, вторачили се в нея, и инстинктивно загърна по-плътно шала си. Тънката ленена рокля прилепваше от вятъра към тялото й и тя имаше чувството, че се е изправила гола пред всичките тези мъже.

— Какво има, малка госпожице? — попита един от матросите, докато търкаляше поглед по тялото й.

Никол събра сили, за да не отстъпи назад към стълбата и чак тогава отговори:

— Бих искала да говоря с капитана.

— Сигурен съм, че и той много би искал същото.

Никол загърби смеховете на мъжете наоколо и тръгна след моряка към една врата в предната част на кораба. Морякът почука кратко с юмрук. Отвътре някой изрева да влизат, морякът отвори вратата, бутна Никол през прага и бързо затвори вратата зад гърба й.

След като очите й свикнаха с полумрака, Никол видя, че помещението е двойно по-голямо от каютата, в която бяха настанени двете с Джени. На едната стена имаше дори голям илюминатор, но стъклото бе толкова мръсно, че слънцето едва проникваше. Под него имаше неоправено легло, а в средата на каютата бе поставено голямо, тежко писалище, чиито крака бяха завинтени към пода. Цялото бюро бе отрупано с навити на рула морски карти и шаблони.

По пода бързо претича плъх и Никол се хвана за гърлото, за да задуши писъка си. Един груб хохот проследи погледа й — той дойде от тъмния ъгъл, в който седеше мъж с тъмна, покарала брада. Дрехите му бяха измачкани, ръката му стискаше бутилка ром.

— Казано ни беше, че сте страхотна дама. Ще трябва да свикнете час по-скоро с плъховете на този кораб, и с двукраките, и с четирикраките.

— Вие ли сте капитана? — Тя пристъпи към него.

— Същият. Щом като викате на тази пощенска лодчица кораб, значи мога да бъда и капитан.

— Мога ли да седна? Искам да поговоря с вас.

Той посочи с бутилката към един стол.

Никол разказа кратко и ясно своята история. Когато свърши, капитанът остана потънал в мълчание.

— Кога смятате, че ще можем да пристигнем обратно в Англия?

— В Англия обратно няма да се върна.

— Но как ще мога да се прибера? Навярно не сте ме разбрали. Станало е ужасно недоразумение. Господин Армстронг…

— Виж какво, момиче! — прекъсна я той. — Това, което зная е, че Клейтън Армстронг ме е наел да отвлека една дама и да му я доставя в Америка. — Той я наблюдаваше с присвити очи. — Като ви гледам сега по-отблизо, хич не ми приличате на дамата, която той ми описа.

— Разбира се, че не приличам. Аз не съм неговата годеница.

Той отхвърли възраженията й с едно движение на ръката и отпи голяма глътка от бутилката.

— Това мене не ме засяга! Той каза, че за венчавката може да ми е създадете трудности, но аз съм длъжен да сключа този брак.

Никол скочи:

— Брак?! И дума да не става! — Тя започна гневно, но се овладя и продължи по-кротко: — Мистър Армстронг е влюбен в Бианка Мейлисън и иска да се ожени за нея. А аз съм Никол Куртален. Никога не сьм виждала господин Армстронг.

— Сега го казвате! Защо не сте казали това веднага на моите хора? Защо правите това разкритие едва сега?

— Мислех, че те ще ме освободят, щом разберат коя съм всъщност, но ми се щеше да бъдем достатъчно далеч от Бианка, за да съм сигурна, че няма никаква заплаха за нея…

— Тази Бианка да не е онази дебелана, дето ви е посочила на момчетата?

— Тя наистина ме посочи… Така е. Но е знаела, че нищо не може да ми се случи.

— Така значи, знаела е, така ли? И очаквате от мен да повярвам, че сте си държали устата затворена, само за да пощадите една повлекана, дето ви оставя като нищо в ръцете на цяла банда?! Виж, това вече не го вярвам. Не ме правете на глупак!

Никол не намери какво да отговори.

— Махайте се! Изчезвайте обратно в каютата си, докато поразмисля сега върху тая беля! И като минете край моя човек, който ви доведе тука, кажете му, че искам да говоря с него.

Когато първият помощник пристигна в каютата, капитанът започна направо:

— Сигурно вече си разбрал, зная, че повечето време висиш и подслушваш пред чуждите врати.

Помощникът се ухили и се настани на един стол. Толкова години вече са заедно двамата, капитанът знае не по-зле от него колко е полезно да поназнайваш предварително какво става…

— Е, какво мислиш да правим? Армстронг каза, че ще накара да ни хвърлят в затвора заради онзи тютюн, дето изчезна лани, ако не му докараме жената.

Капитанът отпи от рома.

— Жената. Щом това иска, точно това и ще си получи. — Помощникът го изгледа лукаво:

— Добре де, ами ако тя казва истината и не е онази, дето той иска да вземе?

— Аз така мисля: цялата тази работа може да се разглежда от две страни. Ако тя не е тази Мейлисън, а друга, значи Армстронг е искал всъщност да го оженим за една никаквица, дето предава собствената си приятелка. От друга страна, ако това хубавко тъмнокосо женче е наистина Бианка и само ни лъже, за да не я омъжим за Армстронг, значи пак ще постъпим правилно. Каквото и да е, аз мисля утре да направим венчавката.

— Ами Армстронг после? — попита разсъдливо боцманът. — Като изведнъж излезе, че е женен за съвсем друга жена, хич не бих искал да съм някъде наблизо!

— И за това съм мислил. Ще трябва да си прибера парите от сделката, преди той да я е видял. След това веднага се изпарявам. Хич няма и да чакам, той да се убеждава дали сме му докарали неговата или друга.

— Да ти кажа, на твое място не бих го направил. И как мислиш ще можем да убедим малката госпожичка да се венчае? Не ми се вижда много съгласна да се жени.

Капитанът бутна в ръката на боцмана си бутилката с ром.

— Абе сещам се аз за сума ти начини да убедим тази малка кукла колко е наложителен един брак…

— Струва ми се, не сте успели да накарате капитана да обърне кораба към Англия? — попита Джени щом Никол влезе в каютата.

— Не можах — въздъхна Никол и приседна на койката. — Той просто не желае да ми повярва коя съм. Не зная защо мисли, че го лъжа.

Джени изсумтя.

— Човек като него сигур през целия си живот не е казал ни веднъж истината, мисли си, че целият свят се състои само от лъжи. Но нищо, поне ще можем да се порадваме на пътуването ние двечките с вас. Надявам се, че цялата тази история не ви тревожи много.

Никол се опита да скрие безпокойството си и се усмихна на едрата жена пред себе си. Всъщност беше направо отчаяна, защото докато стигне до Америка, докато се върне, братовчедката й отдавна ще си е намерила друга съдружничка. А и парите, скрити в сандъка у Мейлисънови! Пръстите й още кървяха, избодени от иглата, защото беше принудена да работи на светлината на една тъничка евтина свещ, толкова лошо се виждаше… Колко труд бе положила за тези пари!

Но няма защо да показва тревогите си пред Джени.

— Винаги съм искала да видя Америка — каза Никол. — Дано да мога да поостана няколко дни, преди да тръгна обратно. Божичко!

— Какво има? — подскочи Джени.

— От къде ще намеря пари за връщане? — Новият проблем я накара да изтръпне.

— Той ще плати! — избухна Джени. — Клейтън Армстронг ще заплати връщането ви, уверявам ви! Съветвах го да се откаже от този шантав план, но все едно че на стените говорех. Но като видите Америка, може пък и да не поискате да се връщате в Англия. И там имаме модни ателиета, така да знаете!

Сега Никол й разказа за парите, които бе скътала.

Джени помълча малко. Като слушаш Никол, при цялото това отвличане Бианка се е държала като невинно агънце, което е направило точно каквото трябва! Но в тези приказки на Никол Джени бе доловила и още нещо… Та се питаше сега, дали тези парици ще са си на мястото, когато Никол се върне…

— Не сте ли гладна? — попита Джени и отвори най-горния куфар от купчината до стената.

— Ами да, гладна съм. Дори много! — призна Никол, приближи се и хвърли поглед към куфара.

През онези дни, преди да бъдат построени пътническите кораби, всеки пътник трябваше сам да си носи храната за из път. После зависеше от умението на навигатора, от бурите и пиратите дали пътуването ще трае само тридесет дни или три пъти повече, разбира се, ако корабът изобщо пристигне до местоназначението си.

В куфара имаше торби със сушен грах, боб и тенекиени кутии с пушено месо и солена херинга. В друг един куфар намериха овесено брашно, картофи, някакви сушени треви, брашно и сухари. Имали пресни лимони, а по указания на Клейтън капитанът бил набавил и няколко живи костенурки, за да могат да си правят супа.

— Господин Армстронг трябва да е много грижлив човек — каза Никол, докато гледаше сандъците, пълни с най-разнообразни провизии. — Просто да ти се прииска да се омъжиш за него!

Джени я погледна усмихнато, а след това отиде до шкафа в ъгъла и извади голямо, тясно ведро за къпане. Сега вече Никол не издържа и се провикна възторжено:

— Господи, какъв лукс! Кой би могъл да предположи, че може да се пътува толкова комфортно!

Джени порозовя от удоволствие. Толкова се бе страхувала как ще пресече целия океан в една тясна каюта в компанията на някаква английска дама, нали казват, че англичаните били ужасни сноби, а и заклети монархисти на това отгоре!.. Но Никол беше французойка, а ето че французите направиха цяла революция…

— Боя се, че ще трябва да използваме морска вода, доста време ще е необходимо, докато, я сгреем на тази малка печица. Но все пак си е друго, не е като да се търкаш със сюнгер над легена.

Часове по-късно, след една разкошна баня, Никол лежеше на долната койка на двуетажния моряшки креват, чиста и изморена. Трябваше им доста време, докато стоплят вода за два чебура. Джени се опита да протестира — беше й наредено да обслужва годеницата, но Никол не даде и да се издума да се къпе само тя, просто защото не беше годеница на Клейтън, а само приятелка на Джени. Сетне Никол изпра единствената си рокля и спокойно се остави на мекото люлеене на кораба да я приспи.

Рано на следващата сутрин Джени се зае с косата на Никол — върза я стегнато на тила и се опита да й направи модерна вдигната прическа. След това изнамери отнякъде тежка ютия, разпали въглените в нея и започна да глади роклята на Никол.

Вратата рязко се отвори, един от похитителите на Никол се препъна и влезе.

— Капитанът иска да ви види, ама веднага!

Първата мисъл на Никол бе, че капитанът все пак е решил да върне кораба в Англия. Затова охотно последва моряка. Джени искаше да тръгне с нея, но морякът я бутна грубо обратно в каютата.

— За тебе не е казал. Само тя.

— Не се безпокой, Джени, нищо няма да ми се случи. Убедена съм, че сигурно е проумял, че му казвам истината.

Щом влезе в каютата на капитана, Никол разбра, че нещо не е наред. Капитанът, боцманът и още някакъв мъж, който не бе виждала досега, стояха прави, като че очакваха някого.

— Май че ще е най-добре да се представим — започна капитанът. — Искам да съм сигурен, че всичко ще е по реда си. Този тук е Док. Може да ви закърпи или да ви забърка някое прахче, ако ви има нещо. А това е Франк, първият ми помощник. Вие май вече го познавате.

Шестото чувство, което се бе развило у Никол пред лицето на ужасите, преживени във Франция, сега й подсказваше, че я грози опасност. И както винаги всичките й мисли се отразиха в очите й.

— Не се плашете толкова, де! — каза Франк. — Искаме само да поговорим с вас. А пък и това е вашият сватбен ден. Да не вземат след това хората да разправят, че сте била подплашена булка.

Никол започна да разбира.

— Господа, аз не съм Бианка Мейлисън. Зная, че господин Армстронг ви е дал указания да извършите бракосъчетание, но аз не съм жената, която той иска.

Франк я оглеждаше с лъскави очи.

— Аз пък мисля, че вие сте точно това, което един мъж би искал. Сега се намеси и докторът:

— Притежавате ли някакви документи, удостоверяващи вашата самоличност, млада госпожице?

Никол направи крачка назад към вратата и поклати глава. Дядо и бе изгорил и малкото документи, които бяха спасили при безумното бягство от хората на терора. «Животът ни — така бе казал той — може някои ден да зависи от това, че тази паплач няма да може да докаже произхода ни…»

— Казвам се Никол Куртален — каза тя. — Французойка съм. Избягах от родината си и живеех у семейство Мейлисън, когато бях отвлечена. Това е огромна заблуда…

— Да, ние тогава го обсъдихме — започна тежко-тежко капитанът и решихме, че няма чак толкова голямо значение коя сте. В моя договор е записано, че трябва да отведа в Америка госпожа Клейтън Армстронг. И точно това възнамерявам да сторя.

Никол изпъна гръб.

— Няма да се омъжа против волята си!

Едно кимване на капитана и Франк се намери до нея, прегърна я е една ръка през кръста, а с другата обхвана раменете й и я притисна като кукла до себе си.

— Това твое устенце ме подлуди още като те видях за първи път — каза той високо и притисна устни върху нейните.

Никол бе толкова изненадана от това нападение, че реагира с известно закъснение. Никой никога не се бе отнасял така с нея! Даже когато живееха с дядо й у Мюлерови, хората около нея винаги съзнаваха с кого си имат работа и се отнасяха с безкрайно уважение. Този мъж вонеше на риба и на пот, от устата му се разнасяше зловоние. Стискаше и така, че не можеше да си поеме дъх. Езикът му бе набутан като топка п устата й. Никол въртеше глава, без да може да изкрещи.

— Ела ми сега — каза Франк, захапа я за врата и плъзна мръсни пръсти по раменете й. С едно дръпване той раздра роклята й, а заедно е пея и долната риза и Никол се озова с разголени гърди пред тези ужасни мъже. Дебелата мазна ръка на мъчителя й се лепна на голата й плът и стисна болезнено гърдата й.

Никол напрегна всички сили и се опита да го блъсне.

— Моля ви! — изхриптя тя и почувства, че губи съзнание.

— Стига толкова — изкомандва капитанът.

Но Франк не бързаше да я пусне.

— Аз наистина се надявам, че няма да се омъжиш за тоя Армстронг — каза той направо в лицето й и тя отново усети вонливия му дъх.

След това той се отдръпна и Никол прихвана с две ръце роклята върху гърдите си. С омекнали колене тя се отпусна на един стол, избърса с опакото на ръката си уста с чувство, че никога вече няма да може да се измие.

— Струва ми се, че май не те хареса — засмя се капитанът към Франк, след това седна на един стол срещу Никол. — Това беше само демонстрация за онова, което ви очаква, ако не склоните да се венчаете. Ако не сте съпруга на Армстронг, на този кораб вие ще сте просто пътник без билет и аз имам право да постъпя с вас както намеря за добре. Преди всичко ще метна зад борда тази кобила, дето Армстронг ни окачи на врата.

Никол го погледна стреснато:

— Джени нищо не ви е направила! Това би било убийство.

— Е, и какво? Да не мислите, че ще мога да припаря до бреговете на Вирджиния, ако не изпълня желанието на Армстронг? А последното нещо, на което бих искал да стана свидетел е онова, което моите хора ще направят с вас.

Никол сякаш изведнъж се смали на стола си. Тя прехапа устни, очите й се превърнаха в огромни въпросителни.

— Така е, госпожо — намеси се Франк. — Ние дори ви даваме възможност да избирате. Не сме ли готини? — Погледът му не се откъсваше от гърдите й. — Или ще се омъжите за Армстронг, или ще се намерите в леглото ми. Е, разбира се, след като капитанът се позабавлява с вас… — Мъжът се ухили. — А когато и аз свърша, не ми се вярва да остане много нещо от вас. — Той се пресегна и притисна мръсния си показалец върху горната й устничка. — Не съм спал досега с жена с такава страхотна уста. Като че ли е сложена обратно. Просто пощурявам, като си помисля какво може да направи човек.

Никол извърна глава, почувства, че и се повдига. Капитанът я наблюдаваше.

— Е, как ще бъде? Армстронг или ние двамата с Франк?

Никол си наложи да диша дълбоко и равномерно, но главата й беше като изпразнена, не можеше да свърже никаква ясна мисъл. А добре знаеше колко е важно в такива моменти да имаш ясна мисъл.

— Ще се омъжа за мистър Армстронг — каза тя глухо.

— Ето, знаех си аз, че е умница! — разбърза се капитанът. — Елате, драга, дайте да приключим с тази работа! Убеден съм, че искате да се оттеглете колкото се може по-бързо в… безопасността на своята каюта.

Никол кимна и стана, като продължаваше да стиска с ръце разкъсаната си рокля.

— Франк ще замества младоженеца. Всичко ще стане при най-строго спазване на закона. Армстронг е поръчал на адвокат да подготви всички документи и там е казано аз да подбера човек, който да заеме мястото на младоженеца при бракосъчетанието.

Цялата изтръпнала, Никол застана до Франк пред капитана, който щеше да сключи брака. Докторът бе свидетел.

Франк отвръщаше с готовност на въпросите на капитана, но когато капитанът изрече думите: «Бианка, взимаш ли за законен съпруг…», Никол отказа да отговори. Всичко това беше крайно непочтено! Отвличат я, заплашват я, а сега я омъжват против волята й!.. Толкова пъти си бе представяла каква ще бъде сватбата й, в синя коприна рокля и рози, навсякъде рози!.. А сега стои тук с раздрана рокля, изхапани устни и този отвратителен вкус в устата, в една мръсна каюта. През тези три дни събитията я подмятаха като отронен лист насам-натам. Но от името си поне няма да се откаже. Ще се държи на него, даже и всичко останало да се изплъзва от ръцете й.

— Името ми е Никол Куртален! — каза тя твърдо. Капитанът искаше да възрази, но докторът го сръга с лакът.

Накрая капитанът измъкна от джоба си пет златни халки с различна големина, пъхна най-малката от тях на пръста на Никол и с това церемонията завърши.

Докторът хвана Никол под ръка и я отведе до масата в средата на каютата. Взе перодръжка, драсна нещо върху хартията, после й подаде перото:

— Трябва да се подпишете! — Той бутна към нея документа.

Очите й бяха пълни със сълзи, трябваше да ги изтрие, за да може да вижда. Докторът бе написал истинското й име. Тя, Никол Куртален, бе вече госпожа Клейтън Армстронг. Никол бързо изписа името си върху листа и остана да гледа безучастно как Франк слага подписа си върху документа. Това беше всичко.

Докторът я хвана отново под ръка и я отведе от капитанската каюта. Никол бе толкова замаяна, че не разбра как стигнаха пред нейната каюта.

— Вижте какво, драга моя — каза докторът. — Много съжалявам за станалото! Лично аз съм убеден, че не сте госпожица Мейлисън. Но повярвайте ми, по-добре беше за вас да се съгласите. Не познавам господин Армстронг, но съм сигурен, че този брак лесно може да бъде анулиран, щом стигнем в Америка. Защото алтернативата би била… много по-неприятна за вас. Позволете ми да ви дам един съвет. Пътуването е дълго, зная. Но все пак гледайте да си стоите повече в каютата. Не се мяркайте много-много на палубата. Капитанът е калпав, но все пак държи до известна степен хората си под контрол. И вие ще му окажете помощ, ако направите така, че те да позабравят за вашето присъствие, колкото е възможно, разбира се. Разбрахте ли ме? И се усмихнете! Не е чак толкова страшно, колкото ви се струва. Америка е красива страна. Може и да не помислите за връщане.

Никол се насили да се усмихне:

— И Джени казва така.

— Ето, виждате ли? Така вече е по-добре. Спомняйте си моите думи и се опитайте да се зарадвате на Америка!

— Ще се опитам. Много ви благодаря! — Никол се обърна и влезе в каютата.

Докторът остана за малко пред вратата. Ако питат него, този Армстронг ще е истински глупак, ако се откаже от такава жена!

— Забавихте се нещо! — каза Джени, щом Никол влезе в каютата. Гласът й изведнъж стана креслив: — Какво е станало с роклята ви? Какво ви направиха?

Никол рухна на койката, отпусна се назад и скри очи с прегънатата си ръка.

Джени хвана лявата й ръка, вгледана в новичката златна халка.

— Бях с Клей, когато купи тия пръстени! Поръча пет различни големини, за да е сигурен, че поне една ще стане. Обзалагам се, че капитанът е задържал останалите халки, така ли е?

Никол не отговори. Тя протегна ръка и се загледа като Джени в пръстена. Какво означава той? Дали тази тъничка златна брънка я свързва с обещанието, което изрече току-що? Да обича и да почита един мъж, когото изобщо не познава?

— Какво ви накара да се съгласите с тази венчавка? — Джени сви злобно очи и попипа червения белег на врата на Никол.

Никол трепна — точно там я бе захапал Франк.

— Няма защо да ми разказвате! — каза сърдито Джени. — Мога да отгатна как е станало. Капитанът иска да прибере на всяка цена парите, които Клей му е обещал. Това е! — Тя сви устни. — По дяволите Клей Армстронг! Извинявай, че ругая така, но той е виновен за тази бъркотия. Ако не беше толкова твърдоглав, всичко това нямаше да стане. Но може ли някой да излезе на глава с него?! Не, решил е, че иска Бианка, и нищо на света не може да го накара да се откаже. Знаеш ли, че той води преговори с четирима капитани, докато намери някой да се съгласи да отвлече жена? И ето ти беля! Взимат едно невинно малко създание, малтретират го, заплашват го тия бандити и го принуждават да се омъжи за човек, когото дори не познава. Остави това, ами няма и да иска да го познава след всичко, което стана!

— Моля ти се, Джени, не е чак толкова страшно. Докторът каза, че моряците няма да ни безпокоят, защото сега аз съм омъжена за господин Армстронг. Сигурна съм, че бракът може да бъде анулиран, щом стигнем в Америка. А и на тебе нищо няма да сторят.

— На мене! — избухна Джени. — Иска ми се да видя какво ще ми стори тази паплач! Хич не ме познавате! — Тя сложи ръка на рамото на Никол. — Така да знаете! Каквото и да искате от Клей, дали анулиране, дали обезщетение, аз ще се погрижа да го получите! Така ще му натрия носа, че има да ме помни. Заклевам ви се, че всичко ще си плати: и загубеното време да прекосявате два пъти океана, и парите, дето сте скътали за ателието, и… — Тя внезапно млъкна и хвърли дяволит поглед към багажа, струпан до стената.

Никол се изправи в леглото.

— Какво има? Какво е станало?

Широкото лице на Джени се покри със ситни бръчици, като че ли ей сега ще избухне в смях.

— Купуваш най-доброто, Джени, така ми каза той. Да, все това повтаряше — «най-доброто, Джени»…

— За какво говориш?

Джени вдигна очи към тавана, като че изпадна в транс, после впери очи в куфарите и сандъците като хипнотизирана.

— Каза, че не желае да се скъпи за жена си — каза тя и усмивката върху лицето й ставаше все по-широка. — О, Клейтън Армстронг! Скъпо ще ми платиш за този номер!

Никол продължаваше да я гледа смаяна. За какво говори Джени? Джени се втурна да развързва въжетата, с които бяха завързани сандъците, като продължаваше да си приказва:

— Клей ми даде кесия с жълтици и ми нареди да купя най-фините платове, най-скъпите дантели. Трябвало да помогна на съпругата му да си ушие рокли. — Тя се закиска. — Виж, кожите ще ги оставим да ги ушие някой кожар в Америка.

— Кожите? — Никол се сети за писмото. — Джени, всичките тези неща са предназначени за Бианка, не за мене. Не можем да шием дрехи за мене, защото после няма да й станат.

— Нямам никакво намерение да кроя дрехи за жена, която изобщо не съм виждала! — каза Джени, докато се бореше с един затегнат възел. — Клей каза, че дрехите са за съпругата му, а доколкото ми е известно, вие сте единствената, която той има.

— Не, не бива! Не мога да приема нещо, което е купено за другиго.

Джени бръкна под възглавниците на койката си и измъкна голяма връзка ключове.

— Това аз го решавам, не вие. Иска ми се поне веднъж да видя как Клейтън няма да успее да купи нещо или да го получи безплатно. Всяка мома и всяка жена във Вирджиния е готова на всичко, само да му принадлежи, ама той тръгнал да си търси жена в Англия, за която дори не знае иска ли го или не. — Джени отвори един от големите сандъци и се усмихна на съдържанието му.

Никол не можа да сдържи любопитството си. Отиде до Джени и надзърна в куфара. Какъв разкош!.. От години не беше виждала коприна, и то каква коприна!

— Англичаните се боят от онези, които считат за по-нискостоящи от тях, и затова се опитват да се носят като тях. В Америка всички са равни. Който може да си позволи нещо красиво, носи си го. — Джени извади парче тънка, сапфиреносиня коприна и го метна около раменете на Никол. — Как ви се струва?

Никол подържа малко плата към светлината и след това потърка буза в него. Какво сладостно усещане!.. Като грях.

Междувременно Джени отвори още един от куфарите.

— А какво ще кажете за тези шалове? — Тя избра дълъг ешарп от тьмносиня коприна и го завърза около ханша на Никол. Целият куфар преливаше от разни шалове и кърпи. Преди Никол да успее да каже нещо, Джени започна да измъква един по един — карирани вълнени шалове от Шотландия, кашмирени шалове от Англия, памучни кърпи от Индия, дантели от Шантий…

Никол наблюдаваше безсловесно вакханалията, която разиграваше Джени. Тя трупаше кадифета, памучни батисти, перкал, вълна, мохер, тюлове, органдини, тежки крепдешини… И дантели, невероятни ефирни френски дантели.

Някъде по средата на целия този театър Никол започна да се смее неудържимо. Това вече беше прекалено! А когато каютата се изпълни с платове, и двете седнаха на койката и избухнаха в смях. Целите бяха затрупани с пъстри платове — яркочервено, тюркоазеносиньо, зелено, жълто… Надпреварваха се, хвърляха ги една на друга, изпаднали в опиянение.

— Но най-хубавото още не сте видели! — извика Джени, докато развързваше дългите ленти от розова дантела и черен тюл от шапката в стил «норманди». Едва ли не благоговейно тя отвори още един куфар, сложен най-отзад и извади огромен кожен маншон.

— Знаете ли каква е тази кожа? — Тя сложи маншона на скута на Никол.

Никол потопи лице в пухкавата мека кожа и забрави коприненото многоцветие по раменете и по врата си. Имаше само тази кожа, такава лека и тъмна, такава дълбока и нежна, да се удавиш в нея.

— Зибелин — каза тихичко тя с обожание.

— Да — каза Джени. — Зибелин.

Все още с маншона на скута си, Никол се огледа наоколо. Цялата каюта бе преобразена — дъга от багри, крещящи, меки, топли, тъмни, искрящи… Прииска й се да се потопи в тях, да забрави всичко. Откакто бе напуснала замъка на родителите си, сякаш и красотата в живота й бе изчезнала.

— Добре, с какво искате да започнем?

Никол погледна Джени и се разсмя:

— С всичко изведнъж! — Тя притисна маншона към гърдите си и с едно ритване вдигна от пода няколко щраусови пера.

Но чудодейката Джени продължаваше да бърника из куфарите. Тя извади няколко модни журнала — «Даидлдъф» и «Галери ъф Фешън».

— Вие просто трябва да си изберете оръжието, скъпа госпожо Армстронг, и аз ще ви покажа моя куфар, пълен с тежък метал, искам да кажа с игли и карфици!

— О, Джени, просто не мога! — Ала гласът й вече съвсем не звучеше убедително. Никол продължаваше да гали маншона и вече си мислеше дали не може да спи с него…

— Да не съм чула повече такива думи! Я махнете вече този маншон от ръцете си, та да започнем! В края на краищата имаме само около месец време.