Писмо в бутилка

8

Докато Гарет си вършеше работата в магазина, Тереза прекара следващите няколко часа от следобеда в разглеждане на Уилмингтън. Тъй като не познаваше добре града, попита как да стигне до историческите му места, а после пообиколи магазините. Повечето от тях бяха предназначени предимно за туристи и тя намери няколко неща, които Кевин щеше да хареса, макар никак да не бяха по нейния вкус. Купи му и два чифта къси панталони, които да носи след завръщането си от Калифорния, и накрая се прибра в хотела да подремне малко. Последните два дни си бяха казали думата и тя мигом заспа.

Гарет от своя страна се сблъска с неприятности. Пратката с новата стока пристигна малко след като се бе върнал в магазина, но тя съдържаше и неща, които не му бяха нужни, та се наложи да се обади във фирмата, за да уреди връщането им. По-късно следобед му бе съобщено, че трима от учениците му, които си бяха записали часове по гмуркане за този уикенд, щели да отсъстват от града и отменяха часовете си. Не можа да се свърже и с никого от списъка на чакащите.

Към шест и половина се почувства изморен, и когато след малко приключи работата си за деня, изпусна дълбока въздишка на облекчение. На път за вкъщи се отби в бакалницата и купи някои необходими неща за вечерята. Прибра се, взе си един душ и се облече с джинси и лека памучна риза. Извади от хладилника бутилка бира, отвори я и отиде да седне на един от столовете от ковано желязо на задната веранда. Погледна часовника си — Тереза щеше да дойде скоро.

Гарет още седеше на задната веранда, когато чу откъм улицата шума на двигател, работещ на бавни обороти. Слезе от верандата и мина отстрани на къщата, откъдето видя Тереза да паркира точно зад лекотоварния му автомобил.

Тя слезе от колата си, облечена с джинси и същата онази блуза, която подчертаваше прелестите ѝ. Имаше отпочинал вид и когато, приближавайки се към него, му се усмихна сърдечно, той почувства, че увлечението му е станало още по-силно в сравнение с днес на обяд, и това го накара да се притесни поради причина, която не искаше да признае.

Той тръгна към нея възможно най-нехайно и по средата на пътя пресрещна Тереза, която носеше бутилка бяло вино. Веднага го лъхна аромат на парфюм — нещо, което дотогава не бе употребявала.

— Донесох малко вино — каза тя и му подаде шишето. — Реших, че може да върви с вечерята. — После, след кратка пауза, попита: — Как мина следобедът ти?

— Беше много натоварен. Клиентите не спряха да влизат до последната минута, а аз имах да прегледам куп документи. Фактически се прибрах едва преди малко. — Той тръгна към предната врата, Тереза го следваше. — А ти? Какво прави досега?

— Наложи се да подремна малко — каза тя, като че ли да го подкачи и той се засмя.

— Забравих да те питам дали не искаше нещо по-специално за вечеря?

— А ти какво си намислил да правиш?

— Реших да сложа филета на скара, но не съм сигурен дали обичаш такива неща.

— Шегуваш ли се? Забрави ли, че съм израснала в Небраска? Обожавам хубавия стек.

— В такъв случай те очаква изненада.

— Каква?

— Ами аз съм човекът, който прави най-хубавите стекове на света.

— О! Виж ти, нима?

— Ще ти го докажа — увери я той, а смехът ѝ проехтя като мелодия.

Докато вървяха към входната врата, Тереза огледа къщата за първи път. Беше относително малка — едноетажна, с правоъгълна форма, облицована с дъски, чиято боя беше поизлющена на места. За разлика от другите къщи в Райтсвил Бийч тя беше разположена направо на пясъка. Когато го попита защо не е върху повдигната основа, Гарет ѝ поясни, че била построена, преди да влезе в сила разпоредбата за противоураганен строеж.

— Сега сградите трябва да се строят така, че когато морето приижда, вълните да могат да минават под основната конструкция. Вероятно следващата ураганна буря ще отнесе тази стара къщурка в морето, но досега имах късмет.

— Това не те ли безпокои?

— Не особено. Къщата не е голяма и по тази причина мога да си позволя да я поддържам. Сигурно предишният собственик се е уморил най-накрая от силните бури, връхлитащи от океана, и затова се е отървал от нея.

Те се изкачиха по напуканите стълби и влязоха вътре. Първото, което направи впечатление на Тереза, беше изгледът от всекидневната. Прозорците, високи от пода до тавана, заемаха цялата задна стена на къщата и гледаха към задната веранда и Каролина Бийч.

— Невероятна гледка! — възкликна Тереза.

— Нали? От няколко години живея тук и все още не мога да я приема за реална.

В едната стена имаше камина, около която висяха десетина подводни снимки. Тя се приближи до тях.

— Мога ли да разгледам къщата?

— Разбира се. Аз пък ще ида да подготвя скарата, че има нужда да се почисти.

Гарет излезе през плъзгащата се стъклена врата. Когато остана сама, Тереза се застоя малко пред снимките, после тръгна да види останалата част от къщата. И в нея, като в повечето къщи на брега, удобно можеха да живеят не повече от двама души. Имаше само една спалня, в която се влизаше през всекидневната, и прозорците ѝ с изглед към брега също бяха високи от пода до тавана. В предната част на къщата — откъм улицата — се намираше кухнята, малка трапезария по-скоро ниша, отколкото стая и банята. Макар навсякъде да беше чисто и подредено, пак личеше, че не е било освежавано от години.

Връщайки се обратно към всекидневната, Тереза спря пред спалнята и надникна вътре. И там подводни снимки украсяваха стените. Освен тях точно над леглото висеше голяма карта на северно каролинското крайбрежие, на която бяха отбелязани местата на около петстотин потънали кораба. На нощното шкафче зърна снимка на жена в рамка. Огледа се, за да се увери, че Гарет е все още навън, и пристъпи навътре в стаята.

Катерин трябва да е била около двайсет и пет годишна, когато е починала. Изглежда, и тази снимка, като останалите на стената, беше правена от Гарет и тя се запита дали я е поставил в рамка преди, или след злополуката. Вдигна я и видя, че Катерин е била много хубава — малко по-дребна от нея, с руса коса, която се спускаше до средата на гърба ѝ. Въпреки че снимката беше малко зърнеста, като че ли преснимана от по-малка, очите на Катерин се виждаха доста ясно. Тъмнозелени и малко като котешки, те ѝ придаваха екзотичен вид, и като че ли се бяха вторачили в Терезините. Тя внимателно върна снимката на мястото ѝ, стараейки се да я постави пак под същия ъгъл. Когато се обърна да си върви, продължи да чувства, че Катерин наблюдава всяко нейно движение.

Тереза потисна това усещане и се погледна в огледалото над скрина с чекмеджета. За своя изненада видя втъкната в рамката му още една снимка на Катерин, но заедно с Гарет. Двамата стояха на палубата на „Хепънстанс“, усмихнати до уши. Тъй като яхтата изглеждаше така, сякаш е била току-що възстановена, вероятно снимката е била правена само няколко месеца преди смъртта на Катерин.

Очаквайки Гарет да влезе всеки момент, Тереза излезе от спалнята му, изпълнена донякъде с чувство на вина. Отиде до плъзгащите се стъклени врати, които водеха към верандата, и ги отвори. Гарет чистеше решетката на скарата и ѝ се усмихна, като я видя. Тя се приближи до него и се облегна на парапета.

— Ти ли си правил ония снимки на стената в дневната? — попита го тя.

Той отмахна кичур коса от челото с опакото на ръката си и отвърна:

— Да. Известно време взимах фотоапарата си всеки път, когато отивах да се гмуркам. Повечето окачих в магазина, но тъй като пак ми останаха доста, реших да окача няколко и на стените тук.

— Изглеждат професионално направени.

— Благодаря. Но мисля, че качеството им се дължи предимно на огромното количество, което направих. Ако знаеш колко несполучливи излязоха повечето.

Докато говореше, Гарет вдигна високо решетката. Въпреки че беше почерняла на места, изглеждаше готова за ползване и той я остави настрана. После взе чувалче с дървени въглища, сложи малко в табличката на скарата, която сигурно беше трийсетгодишна и ги понамести, за да ги изравни. След това пръсна върху всяка брикета малко газ за запалки.

Тереза подметна с шеговит тон:

— Знаеш ли, че вече използват за скарите пропан вместо въглища.

— Знам, но предпочитам начина, който ми е познат още от детството ми. Освен това така е и по-вкусно. А с пропан е все едно да печеш на печката в кухнята.

Тя се усмихна.

— Обеща да ми поднесеш най-вкусния стек, който съм яла досега.

— И ще го получиш. Имай ми вяра.

Той свърши да пръска и остави флакона с газ до чувалчето с дървени въглища.

— Сега ще ги оставя малко да се напоят. Искаш ли нещо за пиене?

— Какво имаш? — попита Тереза.

Гарет се изкашля.

— Бира, безалкохолно и виното, което донесе.

— Една бира ще ми дойде добре.

Той прибра чувалчето и флакона с газ в един стар моряшки сандък, които стоеше до външната стена на къщата. След като избърса подметките си от пясъка, влезе вътре, оставяйки стъклената врата отворена.

Докато го нямаше, Тереза вдигна глава и огледа плажа от вече клонеше на запад и повечето хора си бяха отишли, а малкото останали или тичаха, или се разхождаха бавно. Въпреки това поне десетина души минаха покрай къщата за краткото време, докато Гарет беше вътре.

— Не те ли уморяват всички тия хора, които минават оттук? — попита го Тереза, когато той се върна.

Той ѝ подаде бирата и отвърна.

— Не. Мен по цял ден ме няма тук. Обикновено, докато се прибера, плажът почти обезлюдява. А зимата не се мярка жива душа наоколо.

За миг тя си го представи как седи на верандата и наблюдава океана — сам, както винаги. Гарет бръкна в джоба на джинсите си и извади кибрит. Запали въглищата и се отдръпна, когато пламъците лумнаха. Лекият бриз подгони огъня в кръг.

— Е, сега вече се залавям с приготвянето на вечерята.

— Да ти помогна ли с нещо?

— То няма много за правене. Но ако си късметлийка, може и да ти разкрия моята тайна рецепта.

Тя наклони глава на една страна и го изгледа дяволито.

— Ама ти май си много старателен по отношение на тия стекове.

— Вярно е, но знам какво правя.

Той ѝ намигна и тя се разсмя, след което го последва в кухнята. Гарет отвори един от шкафовете и извади няколко картофа. Отиде до мивката, изми си ръцете, а след това и картофите. После се върна при печката и започна да увива всеки картоф във фолио и да го поставя върху решетката на фурната.

— А аз какво да правя?

— Нали ти казах, няма много за правене. Засега държа всичко под контрол. Купих една готова салата и с това приключва менюто.

Тереза се дръпна настрана, а Гарет пъхна решетката във фурната и извади салатата от хладилника. Хвърли на Тереза поглед с ъгълчето на окото си, докато пресилваше салатата в една купа. Защо така изведнъж му се прииска да бъде възможно по-близо до нея? С този въпрос в главата той пак отвори хладилника и извади филетата, които бе поръчал да му нарежат в магазина за тази вечер. След това взе от шкафа до хладилника останалите продукти, които му трябваха, и ги постави на плота до Тереза.

Тя му хвърли предизвикателна усмивка.

— И така, какво им е толкова специалното на тия филета?

Той пропъди натрапчивата мисъл от главата си и наля малко бренди в дълбока купа.

— Няколко неща. Първо, купуваш парчета месо с тази дебелина. Обикновено в магазина не ги режат толкова дебело, така че трябва да поискаш да са такива. После ги поръсваш с малко сол, черен пипер, чесън на прах и ги оставяш да киснат в бренди, докато дървените въглища станат на жар.

Той правеше това, което говореше, и за първи път, откакто се запознаха, видът му издаваше истинската му възраст. Въз основа на всичко, което ѝ бе разказал, тя прецени, че е най-малко четири години по-голям от нея.

— И това ли е тайната ти?

— Това е само началото — обеща той и като че ли едва сега забеляза колко е красива. — Малко преди да ги сложа на скарата, ще ги напръскам с вода, за да станат по-сочни. Останалото е начинът, по който ги печеш, а не с какво са подправени.

— Говориш така, сякаш си истински готвач.

— Не, чак истински готвач не съм, защото умея да правя само няколко неща, но напоследък рядко си готвя. Като се прибера вкъщи, обикновено гледам да приготвя нещо, което не изисква много труд и време.

— И аз съм същата. Ако не беше Кевин, едва ли изобщо бих готвила.

Той привърши с предварителните приготовления, отиде до едно чекмедже, откъдето извади нож, и пак застана до нея. След това взе няколко домата и започна да ги реже на кубчета.

— Ти май много се спогаждаш с Кевин.

— Вярно е. Надявам се да продължим така и занапред. Още е малък, но се безпокоя, като порасне, да не почне да прекарва по-малко време с мен.

— Аз не бих се безпокоил толкова. От начина, по който ми говориш, мисля, че двамата винаги ще бъдете близки.

— Дано да е така. Засега той е всичко, което имам… Не знам какво ще правя, когато започне да ме отстранява от живота си. Имам няколко приятелки с момчета и те ми казват, че това е неизбежно.

— Е, той положително ще се промени по някакъв начин — всеки се променя, но това не значи, че няма да ти обръща внимание.

Тя го погледна.

— От опит ли говориш, или просто ми казваш неща, които искам да чуя.

Той сви рамене и отново усети парфюма ѝ.

— Просто си спомням как беше с мен и баща ми. Винаги сме били близки и това не се промени, когато минах в гимназията. Започнах да правя различни неща, да се виждам по-често с приятели, но ние не престанахме да общуваме, когато се приберях у дома.

— Много ми се иска и с Кевин да е така.

Докато приготовленията бяха в ход, над тях се слегна отморяваща тишина. Простото действие на рязането на доматите с нея до него стопи част от тревогата, която го бе обсебила дотогава. Тереза беше първата жена, която канеше в този дом, но чувстваше, че му е приятно присъствието ѝ тук.

Той изсипа нарязаните домати в купа за салата и избърса ръцете си с книжна салфетка. После се наведе да вземе второ шише бира за себе си.

— Ще пийнеш ли още една и ти?

Тя пресуши шишето си и се изненада, че го е изпила толкова бързо. Кимна и остави празното шише на плота. Гарет отвори две бири и ѝ подаде едната. Тереза стоеше отпусната до плота и докато поемаше шишето, нещо във външния ѝ вид му се стори познато — дали не беше усмивката, която играеше по устните ѝ, или косият ѝ поглед, с който го наблюдаваше как вдига шишето, за да отпие. Отново си спомни за онзи мързелив летен ден, когато изненада Катерин, като се върна вкъщи за обяд — ден, който в ретроспекция бе пълен със знаци… но можеше ли да предвиди всичко, което щеше да се случи? Двамата стояха в кухнята, точно както сега той стоеше с Тереза.

— Доколкото разбирам, ти май вече си обядвала каза Гарет, когато Катерин застана пред отворения хладилник.

Катерин го погледна.

— Не съм гладна отвърна тя, а по-скоро жадна. Искаш ли изстуден чай?

— С удоволствие. Провери ли дали дойде пощата?

Катерин кимна и свали чайника от горната полица.

— Да, на масата е.

Тя отвори бюфета и извади две чаши. Наля в едната чаша и тъкмо хвана другата, за да я напълни и тя се изплъзна от ръката ѝ.

— Добре ли си? — попита Гарет разтревожен и остави писмата.

Смутена, Катерин прекара пръсти назад в косата си и се наведе да събере стъклените парчета.

— Просто ми се зави свят за миг. Ще се оправя.

Гарет клекна до нея, за да ѝ помогне.

— Пак ли не се чувстваш добре?

— Не, но може би се застоях, по-дълго навън тази сутрин.

Той продължи мълчаливо да почиства пода от стъклата.

— Настояваш ли да се върна в магазина? Тази седмица наистина доста ти се струпа.

— Ще ми мине. Освен това знам, че имаш много работа.

Знаеше, че е права, но когато се приготви да тръгва, се изпълни с предчувствието, че не биваше да я послуша.

Той отпи дълга глътка и изведнъж усета спокойствието в кухнята.

— Отивам да проверя въглищата — каза той, изпитвайки нужда да прави нещо, каквото и да било. — Надявам се вече да са готови.

— Да сложа ли масата в това време?

— Разбира се. Ето тук е всичко, което ще ти трябва.

След като ѝ показа откъде да вземе приборите, той тръгна към верандата, насилвайки се да се отпусне и да пропъди спомените от съзнанието си. Провери въглищата и прецени, че им трябват още няколко минути, за да станат на жар. Отиде до моряшкия сандък и извади от него малък мях. Подпря го до парапета близо до скарата и си пое дълбоко въздух. Океанският въздух беше свеж, почти опияняващ, и за първи път, независимо от яркия спомен за Катерин преди минути, му беше приятно, че Тереза е тук. Дори се чувстваше щастлив — нещо, което отдавна не бе изпитвал.

И това не се дължеше само на непринуденото им общуване, а и на дребните неща, които правеше Тереза. На начина, по който се усмихваше, по който го гледаше, дори по който го беше хванала за ръка в ранния следобед. Започваше да му се струва, че я познава от много по-отдавна. Запита се дали това се дължи на приликата ѝ в много отношения с Катерин, или просто защото баща му го накара да разбере, че е крайно време да започне да се вижда с някого.

Докато той беше навън, Тереза се зае да подрежда масата. Постави чаши за вино до всяка чиния и извади от чекмеджето сребърни прибори. Видя, че вътре има и два малки свещника и свещи. Помисли си дали няма да претрупа масата с тях, но реши да ги сложи и да остави на него, ако иска, да ги запали. Тъкмо привърши, и Гарет влезе.

— Трябва да почакаме още мъничко. Искаш ли да седнем отвън, докато стане време?

Тереза взе бирата си и го последва. И сега духаше вятър, но не толкова силен, както предишната вечер. Тя се настани на стола до Гарет. Той изпружи крака и кръстоса глезени, дълбоко разкопчаната тънка риза разкриваше загорялата му от слънцето кожа. Беше отправил поглед към океана. Тя затвори за миг очи и си помисли, че отдавна не се е чувствала толкова жизнена.

— Сигурен съм, че от мястото, където живееш в Бостън, нямаш такава гледка — внезапно наруши той тишината.

— Така е, нямам. Живея в апартамент. Родителите ми не могат да ми се начудят как мога да живея в центъра на града. Според тях предградията са за предпочитане.

— А защо живееш там?

— Така свикнах още преди да се разведа. Но сега пък ми е по-удобно. На няколко минути път съм от редакцията. Училището на Кевин е през една пресечка и не се налага да шофирам по магистралата, освен когато излизам от града. Другата причина е, че исках да сменя обстановката, след като бракът ми се разпадна. Направо не можех да издържам, на погледите на съседите ми, когато научиха, че Дейвид се изнесе от къщи.

— В какъв смисъл?

Тя сви рамене и гласът ѝ стана по-тих.

— На никого от тях не съм казвала защо се разведохме с Дейвид. Реших, че не е тяхна работа да знаят.

— Разбира се, че не е.

Тя замълча, сякаш се унесе в спомени, после продължи:

— Да, но в техните представи Дейвид беше прекрасен съпруг, хубав, преуспяващ и не можеха да си представят, че е способен да извърши нещо нередно. Дори докато бяхме заедно, той се държеше безупречно. До края нямах представа, че има извънбрачна връзка. — Тя се обърна към него, лицето ѝ бе помръкнало. — Както казват, съпругата последна научава.

— А ти как научи?

— Може да ти прозвучи банално — заклати глава тя, — но го научих от пункта за химическо чистене. Когато отидох да взема дрехите му, жената ми подаде някакви бележки, които намерила в джоба му. Едната беше сметка от хотелска стая в центъра. По датата си спомних, че същата вечер си беше у дома, така че трябва да го е ползвал само следобеда. Той отрече, когато го попитах, но от начина, по който ме гледаше, разбрах, че ме лъже. Накрая всичко излезе наяве и аз подадох молба за развод.

Гарет я слушаше внимателно и се питаше как е могла да се влюби в човек, който е способен да ѝ причини такова нещо. Сякаш прочела мислите му, тя продължи:

— Дейвид е от онези мъже, които лесно могат да ти завъртят главата и да те накарат да им вярваш. Мисля, че дори самият той вярваше на повечето неща, които ми говореше. Запознахме се в колежа. Той беше умен и очарователен и аз бях поласкана, че проявява интерес към мен — съвсем младо, свито момиче, дошло направо от Небраска. Не приличаше на никого от момчетата, които познавах дотогава. А когато се оженихме, си мислех, че ми се очертава живот като в романите. Но той явно е бил далеч от тази мисъл, защото, както разбрах по-късно, започнал да ми изневерява още на петия месец след женитбата ни.

Тя пак замълча и Гарет погледна към шишето си с бира.

— Не знам какво да ти кажа.

— Няма нищо за казване. Всичко свърши и както ти споменах вчера, единственото, което искам от него, е да бъде добър баща на Кевин.

— Като те слушам, сякаш лесно си разрешила нещата.

— Съвсем не. Дейвид ме нарани дълбоко и ми трябваха повече от две години след сеансите ми при една много добра терапевтка, за да стигна до сегашното си състояние. Научих много от терапевтката, научих много и за самата себе си в този период. Веднъж, когато ѝ разказвах какъв подлец се оказа Дейвид, тя изтъкна, че ако продължавам да тая гняв към него, той ще продължава да ме владее, затова спрях да говоря по този въпрос.

Тя отпи глътка бира.

Гарет попита:

— Посъветва ли те нещо друго твоята терапевтка?

Тя се замисли, после леко се усмихна.

— А, да, сетих се. Каза ми, че ако се запозная с мъж, който ми напомня на Дейвид, веднага да се обърна и да избягам вдън гора.

— Аз напомням ли ти на Дейвид?

— Ни най-малко. Толкова си различен от него, че не можеш да си представиш.

— Това ме успокои — каза Гарет с престорена сериозност. — Защото в тази част на страната почти няма гори, та щеше да се наложи дълго да бягаш.

Тя се закикоти и Гарет отмести поглед към скарата. Видя, че въглищата са станали вече на жар и попита:

— Готова ли си за вечерята?

— Няма ли да ми покажеш останалото от тайната ти рецепта?

— С удоволствие — отвърна той, докато ставаха от местата си.

В кухнята той взе стъкленица с маринатата и напръска отгоре двете парчета месо. После ги извади от купата с бренди и ги напръска с марината и от другата страна. Отвори хладилника и взе оттам малко найлоново пликче.

— Това пък какво е? — попита Тереза.

— Това е лой — тлъстата част от месото, която обикновено се изрязва. Накарах месаря да ми я запази, когато му поръчвах филетата.

— И за какво служи?

— Сега ще видиш.

С филетата и една маша двамата се върнаха при скарата. Гарет остави машата до парапета, взе мяха и започна да издухва пепелта от въглените, като междувременно ѝ обясняваше какво прави.

— За да изпечеш великолепни стекове, ти трябва силна жар. С меха издухваш пепелта, за да няма нищо, което да намалява силата на жарта.

Той сложи решетката върху барбекюто, остави я да се нагорещи, после с машата нареди върху нея филетата.

— Колко изпечен искаш твоя стек?

— Средно.

— С тази дебелина трябва да се пече по единайсет минути от двете страни.

Тя повдигна вежди.

— Ама ти си бил много прецизен в тази работа.

— Обещах ти вкусен стек и смятам да удържа на думата си.

Докато чакаха месото да стане готово, Гарет хвърляше крадешком погледи към Тереза. Имаше нещо много чувствено във фигурата ѝ, очертана на фона на залязващото слънце. Небето беше добило оранжев цвят и топлата светлина я правеше още по-красива и потъмняваше кафявите ѝ очи. Косата ѝ се вееше възбуждащо от вечерния вятър.

— За какво мислиш?

Той се напрегна, като чу гласа ѝ — изведнъж се усети, че не е продумвал, откакто сложи месото да се пече.

— Мислех си какъв подлец е бил бившият ти съпруг — отвърна той и като се обърна към нея, я видя да се усмихва.

Тя го потупа леко по рамото.

— Е, да, но ако все още бях омъжена, сега нямаше да съм тук с теб.

— Което щеше да е много жалко — отвърна той, чувствайки тръпка от допира на ръката ѝ.

— Да, щеше — потвърди тя и погледите им се срещнаха, но Гарет побърза да се обърне и се пресегна да вземе пликчето с тлъстината. Изкашля се, преди да заговори:

— Май стана време за това.

Той наряза тлъстите парчета на кубчета и ги поръси върху жарта, непосредствено под филетата. После се наведе и раздуха въглените, докато избухнат пламъци.

— Какво правиш?

— Пламъците от тлъстината няма да позволят на сока да изтече и така месото ще се запази сочно. Именно по тази причина използвам маша, а не вилица. — Той хвърли още няколко кубчета тлъстина върху жарта и повтори процедурата.

Тереза се огледа наоколо и отбеляза:

— Колко е спокойно тук. Сега разбирам защо си купил тази къща.

Той свърши и тази част от работата и отпи глътка бира, за да накваси гърлото си.

— Има нещо в океана, което действа особено на хората. Предполагам затова и идват тук да си почиват.

Тя се обърна към него:

— Гарет, кажи ми за какво си мислиш, когато седиш тук сам?

— За много неща.

— А за нещо по-специално?

Мисля си за Катерин, прииска му се да ѝ отвърне. Но въздъхна и рече:

— Не, всъщност не. Понякога си мисля за работата, понякога за новите места, до които искам да се гмурна и проуча. А нерядко си мечтая да отплувам с яхтата и да оставя всичко зад гърба си.

Тя го наблюдаваше внимателно, когато изрече последните думи.

— Можеш ли наистина да го направиш? Да отплаваш нанякъде и никога повече да не се върнеш?

— Не съм много сигурен, но ми се ще да мога. За разлика от теб аз нямам семейство, освен баща си и в известен смисъл той положително ще ме разбере. Ние с него много си приличаме и мисля, че ако не бях аз, той отдавна щеше да се е махнал оттук.

— Но това ще означава да избягаш.

— Знам.

— Защо ти се иска да го направиш? — продължи да настоява тя, знаейки донякъде отговора.

Той обаче мълчеше и тя се наведе и заговори с нежен глас.

— Гарет, знам, че не е моя работа, но ти не можеш да избягаш от това, което преживяваш. — И му хвърли насърчителна усмивка. — Освен това имаш толкова неща, които да предложиш на някоя жена.

Гарет седеше смълчан, размишлявайки над думите ѝ, и се питаше как знае какво точно да му каже, за да го накара да се почувства по-добре.

През следващите няколко минути единствените звуци около тях идваха от другаде. Гарет обърна филетата и те зацвърчаха върху решетката. Лекият ветрец свиреше в далечината, вълните се втурваха да стигнат брега и да се разбият. Постоянният им грохот действаше тъй успокоително.

Мислите на Гарет се отплеснаха към последните два дни. Спомни си за мига, в който видя Тереза за първи път вчера, за часовете, прекарани заедно на „Хепънстанс“, за разходката им по брега след обяда, когато ѝ разказа за Катерин. Вече не се чувстваше напрегнат, както през целия днешен ден, и сега, както седяха един до друг в сгъстяващия се здрач, той усещаше, че между тях се е породило нещо, което и двамата не искаха да признаят.

Малко преди месото да стане готово, Тереза влезе в къщата, за да доподреди масата. Извади картофите от фурната, махна фолиото на два от тях и постави по един във всяка чиния. След това сложи и салатата в средата на масата, а до нея подреди няколко стъкленици с течни подправки, които извади от хладилника, комплекта за сол и черен пипер, чинийка с масло и накрая две салфетки. Тъй като в кухнята вече притъмняваше, запали лампата, но светлината ѝ беше толкова силна, че тя отново я загаси. Без да се замисля, се върна до масата и запали свещите, след това отстъпи крачка-две назад, за да прецени дали няма да дойдат в повече. Но гледката ѝ хареса и тя взе бутилката вино и тъкмо я сложи на масата, и Гарет влезе в кухнята.

Той затвори плъзгащата се стъклена врата и се обърна. Две пламъчета, сочещи нагоре, прорязваха тъмнината в кухнята и на светлината им Тереза изглеждаше още по-хубава. Трепкащите им отражения върху тъмната коса и в очите ѝ и придаваха загадъчен вид. Гарет се прехласна и дума не можа да отрони, само я гледаше. И точно в този момент му стана ясно какво се бе опитвал да потисне през цялото време, откакто я срещна.

— Помислих си, че тия свещи ще внесат уют в обстановката — каза тя тихо.

— Много правилно си си помислила.

Те продължиха да се гледат от разстояние, сковани за миг от сянката на далечните, възможности. Тереза първа отмести поглед.

— Не можах да намеря тирбушон — рече тя, колкото да каже нещо.

— Аз ще го потърся — отвърна той бързо. — Понеже не го използвам често, трябва да е в дъното на някое чекмедже.

Той занесе чинията с готовите филета на масата, после отиде до шкафа. Поразрови между приборите, намери тирбушона и остави и него на масата. С няколко сръчни движения отвори бутилката и наля в двете чаши. След това седна и с машата разпредели филетата във всяка чиния.

— Дойде часът на истината — отбеляза Тереза миг преди да поднесе първата хапка към устата си.

Гарет се усмихна, докато я наблюдаваше как дъвче. Тереза беше приятно изненадана да открие, че той ѝ беше говорил истината.

— Гарет, стекът наистина е превъзходен — каза тя искрено.

— Благодаря.

Свещите намаляха с изнизването на вечерта и Гарет на два пъти ѝ каза колко се радва, че му е дошла на гости. И двата пъти Тереза почувства тръпки на вълнение по врата и трябваше да отпие глътка вино, за да прогони това усещане.

Навън океанът бавно се надигаше с настъпването на прилива, причинен от полумесеца, който като че ли бе изникнал от нищото.

След като се навечеряха, Гарет предложи пак да се разходят по брега и добави:

— Толкова е красиво вечер.

Тереза се съгласи и той вдигна чиниите и приборите и ги сложи в мивката.

Двамата излязоха навън и Гарет затвори стъклената врата след себе си. Вечерта беше мека. Те слязоха от верандата, изкачиха една малка дюна и се озоваха на самия бряг.

Когато стигнаха до ръба на водата, направиха същото както през деня — събуха си обувките и ги оставиха на пясъка, тъй като наоколо нямаше никой. Тръгнаха бавно, близко един до друг. Най-изненадващо Гарет я хвана за ръката. Чувствайки топлата му длан, на Тереза за миг ѝ мина през ума как ли ще ѝ подейства, ако докосне тялото ѝ, ако погали кожата ѝ. Мисълта породи тръпка вътре в нея, тя го стрелна с поглед и се запита дали не е догадил мислите ѝ.

Те продължиха да крачат бавно, наслаждавайки се на вечерта.

— Отдавна не съм прекарвал такава прекрасна вечер — наруши мълчанието Гарет и гласът му прозвуча като призрачно ехо.

— Аз също.

Пясъкът под краката им беше студен.

— Гарет, знаеш ли какво си мисля? За онзи момент, в който ме покани на разходка с яхтата ти, помниш, нали?

— Разбира се.

— Защо ме покани?

Той я погледна учудено.

— Как защо?

— Ами защото ми се стори, че в същия миг съжали, че го каза.

Той сви рамене.

— Не мисля, че „съжалявам“ е точната дума. По-скоро бях изненадан, че го изрекох, но не съм съжалявал.

Тя се усмихна.

— Сигурен ли си?

— Да, напълно. Не забравяй, че не бях канил никого през тези три години. И когато ми каза, че изобщо не си се качвала на ветроходна яхта… като че ли изведнъж ми втръсна всеки път да излизам сам с нея.

— Искаш да кажеш, че съм се появила в подходящия момент на подходящото място, така ли?

Той поклати глава.

— Не съм искал да прозвучи така. Наистина ми дойде някак отвътре да те поканя… Не мисля, че бих предложил същото, ако беше някоя друга на твое място. На всичкото отгоре разходката се оказа много по-приятна, отколкото си я представях. Отдавна не съм се чувствал така, както през тези два дни.

Топла вълна я заля при тези думи. Докато вървяха, почувства как той движи в малки кръгчета палеца си върху кожата ѝ — без да спира.

— Ти така ли си представяше почивката си?

След кратка пауза, в която реши, че още не е време да му казва истината, отвърна:

— Не.

В далечината Тереза забеляза, че на плажа има и други хора, макар че ги виждаше като сенки.

— Имаш ли намерение пак да дойдеш тук някой ден? Имам предвид на почивка.

— Не съм мислила по въпроса. Защо?

— Ами надявах се да ти е минавало през ума.

Тереза се загледа в светлините на далечен пристан. И пак почувства палеца му да гали ръката ѝ.

— Ще ми приготвиш ли пак такава вечеря, ако дойда отново?

— Ще ти приготвя всичко, което пожелаеш, стига да е пак филе.

Тя се изсмя късо.

— Тогава ще си помисля. Обещавам.

— Ако искаш, мога да ти преподам някой и друг урок по гмуркане.

— Мисля, че Кевин ще прояви по-голямо желание от мен.

— Ами доведи и него.

Тя му хвърли бърз поглед.

— Наистина ли няма да имаш нищо против?

— Ни най-малко. С удоволствие ще се запозная с него.

— Сигурна съм, че ще го харесаш.

— Не се и съмнявам.

Те продължиха да вървят мълчаливо известно време, след което Тереза изведнъж изтърси:

— Гарет… мога ли да те попитам неща?

— Разбира се.

— Знам, че ще прозвучи странно, но… — Тя замълча и го погледна изпитателно.

— Казвай де.

— Кое е най-лошото нещо, което си извършил досега?

Той се разсмя високо.

— Това пък откъде ти хрумна?

— Просто искам да знам. Винаги задавам този въпрос на хората. Така научавам много неща за тях.

— Най-лошото нещо?

— Да, възможно най-лошото.

Той се замисли.

— Ами според мен най-лошото нещо, което съм извършил, беше, когато навремето като юноша излязох с кола една декемврийска вечер с тумба приятели… Бяхме си пийнали доста и вдигахме голяма врява, накрая спряхме в една улица, цялата украсена с коледни лампички. Слязохме от колата и започнахме да отвинтваме и задигаме всяка крушка, до която можехме да стигнем.

— Не може да бъде!

— Може и го направихме. Бяхме петима и напълнихме багажника с крадени коледни крушки. Това продължи близо два часа, като се превивахме от смях, докато го вършехме. Улицата беше спомената във вестника като една от най-красиво украсените улици в града, а ние я съсипахме… Не искам и да си представям как са реагирали хората. Сигурно са били бесни.

— Но това е било ужасно!

Той пак се разсмя.

— Знам. Сега и аз го намирам за ужасно, но тогава беше луда забава.

— А пък аз те мислех за хрисим човек…

— Наистина съм хрисим.

— Хрисим, друг път! — И продължи да го разпитва: — И какво друго сте правили с твоите приятели?

— Наистина ли ти е любопитно?

— Да, наистина.

Тогава той започна да ѝ разказва пакостни случки и от младежките си години. Веднъж един от приятелите му изравнил колата си с неговата, докато той бил в нея с момиче, и му направил знак да свали стъклото си. Той го послушал и тогава приятелят му хвърлил вътре бомбичка, която избухнала в краката му.

През следващите двайсетина минути той продължи да ѝ разказва за приключенията си в ония години — правеше го повече за нейно забавление. Най-накрая ѝ зададе същия въпрос, който бе отворил тази тема.

— О, аз никога не съм правила подобни бели — отвърна тя престорено срамежливо. — Винаги съм била примерно момиче.

Той отново се разсмя, чувствайки, че тя го манипулира — макар че нямаше нищо против, — и с пълната увереност, че не му казва истината.

Унесени в разкази за детско-юношеските си години, двамата стигнаха до края на плажа. Тереза се опита да си го представи като младеж и се замисли как ли би погледнала на него, ако го бе срещнала в колежа. Дали щеше да го сметне за неустоим, както сега, или пак щеше да се влюби в Дейвид? Искаше ѝ се да вярва, че е щяла да види разликата между тях двамата, но дали наистина щеше? В ония години Дейвид ѝ се струваше съвършен.

Те спряха да вървят и се обърнаха към океана. Стояха един до друг, раменете им леко се допираха.

— За какво си мислиш? — попита я Гарет.

— За това колко е приятно мълчанието с теб.

Той се усмихна.

— Аз пък си мислех, че ти разказах много неща, които не съм споделял с никого.

— Защо го направи? Защото знаеш, че ще се върна в Бостън, а там няма на кого да ги разказвам ли?

Той се изсмя.

— Не, съвсем не затова.

— Тогава защо?

Той я изгледа учуден.

— Нима не си разбрала?

— Не.

Тя се усмихваше, когато му отговори, сякаш го предизвикваше да продължи. Той се чудеше как да ѝ обясни нещо, което бе необяснимо и за самия него. После, след доста продължителен момент, в който събираше мислите си, отвърна тихо:

— Предполагам, че защото исках да знаеш какво представлявам всъщност. Защото, ако ме опознаеш по-добре и въпреки това нямаш нищо против да се виждаш с мен…

Тереза не продумваше, но добре знаеше какво точно се опитва да ѝ каже. Той отмести поглед от лицето ѝ.

— Съжалявам за това. Нямах намерение да те притесня.

— Изобщо не си ме притеснил — започна Тереза. — Радвам се, че ми го каза…

Тя замълча и след малко двамата отново закрачиха бавно.

— Но ти не се чувстваш така, както аз…

Тя го погледна.

— Гарет… аз… — Гласът ѝ се загуби.

— Не, не казвай нищо…

Тя не го остави да продължи.

— Напротив, ще говоря. Ти поиска отговор и ще го получиш. — Тя замълча, търсейки най-добрия начин да се изрази. После въздъхна дълбоко и додаде: — След като се разделихме с Дейвид, аз прекарах много тежък период. И точно, когато помислих, че съм се съвзела, започнах да се срещам с хора. Но мъжете, с които се запознавах… как да ти кажа, имах чувството, че докато съм била омъжена, животът коренно се е променил. Защото те винаги искаха нещо, а нищо не даваха. И в един момент просто ми втръсна от тях.

— Не знам какво да ти кажа…

— Слушай, Гарет, не ти говоря тези неща, защото мисля, че си като тях. Напротив, мисля, че ти си много по-различен. И това ме плаши донякъде. Защото, ако ти кажа, че си ми много приятен… по някакъв начин, значи го казвам и на себе си. А ако го казвам на себе си, значи се отварям да бъда наранена отново.

— Никога не бих те наранил — тихо рече той.

Тя се спря и го обърна към себе си. И заговори тихо.

— Знам, че вярваш в това, Гарет. Но ти си се преборвал със собствените си демони през тези три години. Не знам дали вече си готов да продължиш напред, а ако не си, тогава аз ще бъда тази, която ще страда.

Думите го засегнаха дълбоко и му трябваше малко време, докато отвърне нещо. Искаше да срещне погледа ѝ.

— Тереза… откакто се запознахме… Не знам… — Той замълча, съзнавайки, че не е способен да подреди думите си така, че да изразят точно какво чувства.

Вместо това вдигна ръка и погали бузата ѝ с пръст, който едва докосваше кожата ѝ — сякаш я галеше с перо. В същия миг тя затвори очи и въпреки колебанието си остави чувствата да изпълват тялото ѝ и да стоплят врата и гърдите ѝ.

Тя усети, че всичко започва да се изплъзва и изведнъж си даде сметка, че е постъпила много правилно с идването си тук. Вечерята заедно с него, разходката по плажа, начинът, по който я гледаше в момента… Не можеше да си представи нищо по-хубаво от това, което ставаше точно в този момент.

Вълните се гонеха по пясъка и мокреха краката им. Топлият летен бриз развяваше косата ѝ и засилваше приятното усещане от допира на ръката му. Лунната светлина хвърляше неземно сияние върху водата, а облаците засенчваха на места плажа и правеха гледката нереална.

Те се отдадоха на всички чувства, които се бяха натрупвали от мига, в който се запознаха. Тя се притисна до него, усещайки топлината на тялото му, и той освободи ръката ѝ. После бавно обви ръце около нея, притегли я плътно към себе си и я целуна нежно по устните. След като я отдалечи малко от себе си, за да я погледне, отново я целуна. Тя отвърна на целувката му и почувства как ръката му се движи нагоре по гърба ѝ, и когато стигна до косата ѝ, зарови пръсти в нея.

Те стояха притиснати, всеки обгърнал с ръце другия, без да се притесняват, че някой може да ги види. И двамата бяха очаквали отдавна този момент, и когато най-накрая се отделиха, се загледаха в очите. После, хващайки го отново за ръка, Тереза бавно го поведе към къщата му.

Докато влизаха вътре, всичко им се струваше като насън. Веднага щом затвори вратата след себе си, Гарет я целуна отново — много по-страстно този път. Тереза почувства как тялото ѝ тръпне в очакване. Тя влезе в кухнята, взе двете свещи от масата и го поведе в спалнята. Сложи свещите на писалището му, а той извади кибрита от джоба си, за да ги запали, докато в това време Тереза спускаше завесите.

Гарет стоеше до писалището, когато тя се приближи до него. Заставайки плътно до него, бръкна под ризата му и прекара пръсти по гърдите му, чувствайки стегнатите му мускули. Като го гледаше в очите, започна да разкопчава ризата му, после бавно я повдигна нагоре, за да изхлузи ръкавите ѝ. Вдигайки ръцете му, тя я пусна зад гърба му и докато се притискаше в тялото му, я чу как падна на пода. Целуна го по гърдите, после по врата, потръпвайки, когато ръцете му се повдигнаха към нейната блуза. За да го улесни, тя се наклони назад, докато той бавно и внимателно откопчаваше копче след копче.

Когато разтвори блузата ѝ, плъзна ръце по гърба ѝ и я притисна до себе си, усещайки топлината на кожата ѝ. Целуна я отстрани по врата и лекичко гризна меката част на ухото ѝ, докато ръцете му се движеха нагоре-надолу по гърба ѝ. Тя разтвори устни и почувства нежността на допира му. Пръстите му спряха на закопчалките на сутиена и той ги освободи със сръчно движение, от което дъхът ѝ спря. После продължи да я целува, като в същото време сваляше презрамките, усещайки допира на гърдите и. Наведе се и ги целуна една по една нежно, а тя се изви назад, чувствайки горещия му дъх и влагата от устата му там, където я допираше.

Тя притаи дъх, когато посегна да разкопчае колана на джинсите му. Вдигна очи, за да срещне погледа му, и бавно свали ципа. Продължавайки да го гледа, прекара пръст по талията му, спусна го надолу до пъпа и го задържа там за миг, преди да издърпа колана от панталоните. Те се разхлабиха и той пристъпи крачка назад, за да ги събуе. После се наведе да я целуне отново, вдигна я на ръце и я занесе на леглото.

Когато и той легна до нея, тя плъзна ръце по гърдите му, влажни от пот, и почувства ръцете му да опипват джинсите ѝ. Откопча ги и повдигна леко таза ѝ и докато тя изхлузваше крачолите един по един, той продължи да гали тялото ѝ. Тя плъзна ръка по гърба му и леко го захапа по врата, чувствайки как дишането му се ускорява. Той започна да сваля късите си гащета, а тя — пликчетата си, и когато останаха голи, притиснаха плътно тела един към друг.

Светлината на свещите я правеше още по-красива. Той прекара език между гърдите ѝ, надолу по корема до пъпа и обратно нагоре. Косата ѝ блестеше от отразената светлина, кожата ѝ беше мека и подканваща. Той почувства как ръцете ѝ на гърба му го претегляха към нея.

Но продължи да целува тялото ѝ, за да се наслади по-дълго на този момент. Притисна буза до корема ѝ и леко я отърка. Допирът на наболата му брада до кожата ѝ я възбуди, тя легна по гръб и промуши пръсти в косата му. Той продължи да отърква буза в корема ѝ и когато възбудата ѝ нарасна до краен предел, той се измести нагоре и продължи същото движение по гърдите ѝ.

Тогава тя го притегли отново към себе си и изви гърба си, докато той бавно се наместваше върху нея, след това започна да целува пръстите на ръцете ѝ един по един и когато най-накрая двамата се сляха в едно, тя затвори очи и изпусна дълбока въздишка. Целувайки се нежно, двамата започнаха да се любят със страст, потискана цели три години.

Телата им се движеха като едно цяло, всеки беше напълно наясно какво иска другия и се стараеше да му достави удоволствие. Гарет почти не спираше да я целува, влагата от устните му оставяше следи навсякъде, където я докосваха, и тя почувства как тялото ѝ започва да тръпне в нарастващо очакване на нещо прекрасно. И когато накрая то се случи, тя заби пръсти в гърба му, но в мига, в който то свърши, последва ново и ново на дълги пресекулки. Накрая, след като свършиха да се любят, Тереза се чувстваше изразходвана и само обви ръце около него и го притисна плътно до себе си. Отпусна се до тялото му, чувствайки пръстите му да се разхождат по кожата ѝ. Погледна към свещите и видя, че бавно са се стопили почти до основата си.

Двамата прекараха в леглото почти цялата нощ, като се любеха отново и отново и всеки път след това оставаха плътно притиснати един към друг. По едно време Тереза заспа в прегръдките му, а Гарет я наблюдаваше как спи до него. Малко преди да се унесе и той, нежно приглади назад косата ѝ, за да запомни всяка подробност от лицето ѝ.

На разсъмване Тереза инстинктивно почувства, че Гарет не е до нея, и отвори очи. Обърна се и го потърси с поглед в стаята. Като не го видя, стана, отиде до гардероба му и извади оттам хавлиен халат. Навлече го, излезе от спалнята и надникна в тъмната кухня. И там го нямаше. Като не го намери и във всекидневната, се сети къде може да е.

Излезе на задната веранда и ги видя да седи там, облечен само с гащета и сив памучен пуловер. Той се обърна и ѝ се усмихна.

— О, здравей!

Тя пристъпи към него и той ѝ направи знак да седне в скута му. Целуна я, а тя обви ръце около врата му. Но изведнъж почувства, че нещо не е наред, и се отдръпна леко.

— Добре ли си? — Погали го по бузата.

Отговори ѝ след кратко мълчание, тихо, без да я поглежда.

— Да.

— Сигурен ли си?

Той кимна, без да повдига поглед, и тя обърна лицето му към себе си.

— Изглеждаш ми някак… тъжен — заговори тя нежно.

Той се усмихна едва-едва, без да продумва.

— Това, което се случи, ли те натъжи?

— Не — отвърна той. — Съвсем не. Ни най-малко не съжалявам за случилото се.

— Тогава каква е причината?

Той нищо не каза и пак извърна поглед настрани.

— Заради Катерин ли излезе тук? — продължи тя с тих глас.

Преди да ѝ отговори, взе ръцете ѝ в своите и накрая я погледна в очите.

— Не, не съм тук заради Катерин — говореше почти шепнешком, — заради теб излязох тук.

После нежно, като малко дете, я притегли към себе си и я прегърна, без да отронва дума, и я задържа така, докато небето започна да просветлява и на плажа се появиха първите летовници.