Писмо в бутилка

Пролог

Бутилката беше хвърлена зад борда в една топла лятна вечер, няколко часа преди дъждът да завали. Като всички бутилки, и тя беше чуплива и щеше да се строши, ако бъдеше пусната на твърда почва дори само от четирийсет-петдесет сантиметра. Но ако една бутилка се запечата добре като тази и се хвърли в море, тя става един от най-ценните морски предмети, познати на човека. Може да плава, без да е застрашена от урагани и тропически бури, да подскача върху най-опасните насрещни течения. В известен смисъл тя представлява идеалното убежище за посланието, което носи в себе си, послание, изпратено да изпълни едно обещание.

Подобно на всички бутилки, оставени на прищевките на океаните, и нейният курс беше непредвидим. Ветровете и водните течения играят голяма роля за посоката на всяка бутилка, бурите и плаващите останки също могат да изменят пътя ѝ. Понякога рибарска мрежа ще я залови и ще я отнесе на десетки километри в обратната на дотогавашната ѝ посока. В резултат на това две бутилки, пуснати едновременно в океана, могат да бъдат изхвърлени на брегове, разделени от цял континент, или дори на две противоположни точки на земното кълбо. Няма начин да се предскаже пътят на такава една бутилка и това е част от нейната загадка.

Тази загадка е възбуждала любопитството на хората още от появата на първите бутилки, а някои дори са се опитвали да разкрият нещо повече за нея. През 1929 година екип от немски учени се заели да проследят пътя на една бутилка. Хвърлили я в южната част на Индийския океан с бележка, в която отправяли молба към онзи, който я намери, да запише на кой бряг е била изхвърлена и отново да я пусне в морето. До 1935 година бутилката обиколила света и изминала приблизително 25 600 километра — най-дългото официално зарегистрирано разстояние.

Посланията в бутилки датират в хрониките отпреди векове и сред авторите им се срещат някои от най-известните имена в историята. Така например в средата на 1700 година Бен Франклин използвал бутилки със запечатани вътре бележки, за да събира основни данни за водните течения на източното крайбрежие — информация, която все още се използва. Дори и днес Военноморските сили на САЩ използват бутилки, за да получат данни за приливите и отливите и за водните течения, и те служат за проследяване посоката на петролните разливи.

Най-известното писмо, изпратено по този начин през 1784 година, е на един млад моряк на име Чуносуке Мацуяма. След корабокрушение той се добрал до един коралов риф, но останал без храна и вода. Преди смъртта си описал какво му се е случило с издълбани върху парче дърво думи и го запечатал в бутилка. През 1935 година — 150 години, откакто била пусната във водата — бутилката била изхвърлена на брега край малко селце в Япония, родното място на Мацуяма.

Бутилката, хвърлена в морето в една топла лятна вечер, не съдържаше нито писмо на корабокрушенец, нито беше използвана за получаване на морски данни. В нея също имаше писмо, но то щеше да промени завинаги съдбата на двама души, двама души, които иначе никога нямаше да се срещнат, и по тази причина писмото можеше да се нарече „съдбовно“. В продължение на шест дни бутилката се носеше бавно върху вълните в североизточна посока, движена от ветрове, духащи над Мексиканския залив. На седмия ден ветровете стихнаха и бутилката сама пое право на изток и накрая намери пътя си към Гълфстрийм, набра скорост и заплава на север, изминавайки по сто и дванайсет километра на ден.

След две и половина седмици, откакто беше хвърлена в морето, тя все още се носеше по Гълфстрийм. На седемнайсетия ден обаче силна буря — този път над Средно атлантическия океан — отприщи източни ветрове, толкова силни, че изхвърлиха бутилката от течението и тя започна да плава към Ню Ингланд. Тъй като беше вече далече от Гълфстрийм, който да ускорява хода ѝ, бутилката отново се понесе бавно. Цели пет дни криволичеше в различни посоки близо до брега на Масачузетс, докато не попадна в рибарската мрежа на Джон Хейнс. Рибарят я откри между стотиците мятащи се костури и я хвърли настрани, докато преглеждаше улова си. По една щастлива случайност бутилката не се счупи, но рибарят бързо забрави за нея и тя остана в носовата част на лодката до вечерта, когато лодката отново пое към залива Кейп Код. Към осем и половина същата вечер, след като Хейнс хвърли котва в границите на залива, както си пушеше цигарата, бутилката отново се изпречи пред погледа му. Тъй като слънцето се бе спуснало съвсем ниско зад хоризонта, той я вдигна, но не видя нищо необикновено в нея и я метна нехайно зад борда. Оттук би следвало да се предположи, че бутилката ще бъде изхвърлена на брега край някое от малките селища, разположени покрай залива.

Но нищо подобно не се случи. Няколко дни тя продължи да се носи напред-назад по вълните, сякаш се колебаеше накъде да поеме, и накрая бе изхвърлена на пясъчния бряг край Чатам.

И именно там след 26 дни и 1180 километра по вода приключи нейното пътешествие.