10

Рано на другата сутрин Тереза спеше дълбоко, когато иззвъняването на телефона я стресна и събуди. Тя затърси пипнешком слушалката, вдигна я и веднага позна гласа на Гарет.

— Благополучно ли се завърна вкъщи?

— Да — отвърна тя сънено. — Колко е часът?

— Минава шест. Събудих ли те?

— Да. Снощи до късно чаках да се обадиш. Започнах да си мисля, че си забравил какво ми обеща.

— Не бях забравил. Просто реших, че може би ще ти трябва малко време да се съвземеш.

— Но беше сигурен, че ще бодърствам до зори, нали?

Гарет се засмя.

— Извинявай, че не се обадих. Как мина полетът? Как се чувстваш?

— Добре. Уморена, но иначе съм добре.

— Значи темпото на големия град успя вече отново да те измори.

Тя се разсмя, но Гарет продължи със сериозен глас:

— Ей, искам да знаеш нещо.

— Какво?

— Липсваш ми.

— Наистина ли?

— Да… Вчера отидох в магазина, въпреки че беше след работно време, надявайки се да отхвърля малко работа по фактурите, но почти нищо не свърших, защото ти не ми излизаше от главата.

— Радвам се да го чуя.

— Това е самата истина. Не знам дали ще свърша някаква работа през идващите две седмици.

— Е, все ще свършиш нещо.

— Май и сън няма да ме лови.

Тя се засмя, знаейки, че я поднася.

— Хайде, стига си мрънкал. Знаеш, че не си падам по супер зависими мъже. Обичам моите мъже да бъдат истински мъже.

— Добре, тогава ще се постарая да съм по-сдържан.

След кратко мълчание тя попита:

— Къде си сега?

— Седнал съм на задната веранда и наблюдавам изгряващото слънце. Защо?

Тереза си представи гледката, която ѝ липсваше.

— Красиво ли е?

— Както винаги, но тази сутрин не ѝ се радвам като друг път.

— Защо?

— Защото не си тук, да се наслаждаваш заедно с мен.

Тя се облегна на таблата на леглото и се настани по-удобно.

— Ей, ти също ми липсваш.

— Дано да е така! Няма да ми е приятно, ако знам, че съм единственият, който се чувства така.

Тя се усмихна и със свободната си ръка започна да усуква кичур от косата си. След двайсетина минути двамата си казаха „довиждане“ и затвориха телефоните си.



Тереза отиде на работа малко по-късно от обикновено и почувства последиците от главозамайващата си авантюра. Не беше спала достатъчно и когато се погледна в огледалото след телефонния разговор с Гарет, се видя с цяло десетилетие по-възрастна. Както винаги и сега, като влезе в редакцията, най-напред отиде в бюфета, за да си поръча чаша кафе. Тази сутрин обаче си сложи две пакетчета захар, за да се съвземе по-бързо.

— Охо, здрасти, Тереза! — зарадвана я поздрави Даяна иззад гърба ѝ. — Вече си мислех, че повече няма да се появиш тук. Примирам да чуя какво стана.

— Добро утро! — измънка Тереза, докато разбъркваше кафето си. — Извини ме, че закъснях.

— Радвам се, че се реши да го направиш. Снощи за малко да дойда у вас, за да си поговорим, но не знаех кога точно ще се прибереш.

— Не ми се сърди, че не ти се обадих, но миналата седмица се чувствах доста изтощена.

Диана се облегна на шубера.

— Е, не съм изненадана. Вече събрах две и две.

— За какво намекваш?

Очите на Диана блестяха.

— Май не си припарвала още до бюрото си.

— Не, току-що идвам. Защо?

— Ами… — тя повдигна вежди — струва ми се, че си направила добро впечатление.

— За какво говориш, Даяна?

— Ела с мен — и със заговорническа усмивка приятелката ѝ я поведе към новинарската зала.

Когато Тереза видя бюрото си, ахна от изненада — до купищата писма, които се бяха натрупали в нейно отсъствие, имаше голяма, прозрачна ваза с дванайсет красиво подредени рози.

— Пристигнаха рано тази сутрин. Момчето, което ги донесе, изглежда, се изненада, че не си тук, за да ги получиш, но аз побързах да замажа положението, и се представих за теб. Тогава той още повече се изненада.

Тереза почти не слушаше какво говори Даяна, пресегна се да вземе картичката, облегната на вазата, и бързо я отвори. Зад гърба ѝ Диана надникна над рамото ѝ. Съдържанието ѝ гласеше:

На най-красивата жена, която познавам. Сега, когато съм отново самотен, нищо не е както преди.

Небето е мрачно, океанът е неприветлив. Ще върнеш ли красотата им? Единственият начин е да се видим отново.

Липсваш ми.

Гарет

Тереза се усмихна, пъхна картичката обратно в плика и се наведе да помирише цветята.

— Сигурно си имала паметна седмица — обади се Диана.

— Да — отвърна кратко Тереза.

— Нямам търпение да ми разкажеш… до най-малката пикантна подробност.

— Предпочитам — започна Тереза, като обходи с поглед колегите си в залата, които скришом ѝ хвърляха погледи — да говорим по-късно, когато останем насаме. Не е нужно цялата редакция да почне да шушука за това.

— Те вече шушукат, Тереза. Отдавна никой не е получавал цветя тук. Но както кажеш… да го оставим за по-късно.

— Каза ли им от кого са цветята?

— Естествено, че не. Ако трябва да съм откровена, прииска ми се да ги държа в напрежение. — Тя също огледа залата и ѝ намигна. — Слушай, Тереза, сега имам малко работа. Искаш ли да обядваме заедно? Тъкмо ще си поговорим.

— Разбира се. Къде предлагаш?

— Какво ще кажеш за „Микуни“? Не вярвам да си се преситила от японски манджи в Уилмингтън.

— Звучи апетитно… Диана… благодаря ти, че го запази в тайна.

— Няма за какво да ми благодариш.

Диана я потупа леко по рамото и се отправи към кабинета си. Тереза се наведе и отново помириса розите, после премести вазата в единия ъгъл на бюрото си. Зае се да преглежда пощата си, правейки се, че не обръща повече внимание на цветята, докато новинарската зала не се изпълни с обичайната врява. След като се увери, че вече никой не я наблюдава, вдигна слушалката на телефона си и набра номера на магазина на Гарет.

Обади се Иън.

— Един момент, мисля, че е в канцеларията си. За кого да предам, моля?

— Кажете му, че го търси един човек, който иска да си запише няколко часа по подводно плуване за след две седмици. — Тя се стараеше да говори възможно най-сдържано, защото не знаеше доколко Иън е запознат със случилото се между нея и Гарет.

Иън натисна бутона за изчакване и линията остана глуха. След малко се чу прещракване и се обади Гарет.

— Какво желаете, моля? — попита той с доловима умора в гласа.

Тя започна направо:

— Не трябваше, но се радвам, че го направи.

Той позна гласа ѝ и възкликна оживено:

— Ей, ти ли си! Радвам се, че си ги получила. Как изглеждат?

— Много са красиви. Откъде разбра, че обичам рози?

— Отникъде. Просто не съм чувал жена да не ги обича и рискувах.

Тя се усмихна.

— О, значи на много жени си изпращал рози, така ли?

— На милиони. Имам сума ти обожателки. Нали знаеш, инструкторите по подводен спорт са почти като кинозвездите.

— Така ли било?

— Ама ти не знаеше ли? Аз пък помислих, че си просто поредната ми почитателка.

— Много ти благодаря — разсмя се тя.

— Има за какво. Някой попита ли те кой ти ги е изпратил?

Тя се усмихна.

— Естествено.

— Надявам се да си казала добри думи за мен.

— Да. Казах им, че си шейсет и осем годишен дебелак, който така фъфли, че нищо не му се разбира. Но понеже си изглеждал толкова нещастен, най-накрая съм се съгласила да обядвам с теб. И сега, за мой ужас, не мога да се отърва от теб.

— Ей, ама това ме обижда — рече той и след кратка пауза продължи: — Е… надявам се розите да ти напомнят, че си мисля за теб.

— Дано да е така — отвърна тя престорено недоверчиво.

— Добре тогава, уверявам те: мисля си за теб и не искам да го забравяш.

Тя погледна към букета и отвърна тихо:

— Дадено!

След като затвори телефона, Тереза постоя за миг неподвижна, после взе картичката и отново я прочете. След това, вместо да я върне обратно при букета, я прибра в чантата си на сигурно място. Познавайки колегите си, беше сигурна, че някой от тях като нищо ще я прочете в нейно отсъствие.



— Е, как беше?

Диана седеше срещу Тереза в ресторанта. Тереза ѝ подаде снимките, правени по време на почивката си.

— Не знам откъде да започна.

Докато разглеждаше снимките на Гарет и Тереза на плажа, Диана я подкани, без да вдига поглед от тях.

— Започни от самото начало, без да пропускаш нищо.

Тъй като Тереза вече ѝ беше разказала за срещата им при яхтклуба, започна от вечерта, в която излязоха на разходка с яхтата. Каза ѝ, че нарочно забравила якето си, за да може да го види отново — на което Диана възкликна: „Великолепно!“ — и това довело до покана за обяд на следващия ден, а после и за вечеря в дома му. След това резюмира накратко последните им четири дни, без да пропуска почти нищо по-съществено. Диана я слушаше прехласната.

— Явно, че си прекарала чудесно отбеляза накрая приятелката ѝ едва ли не с майчинска гордост.

— Наистина. Това беше една от най-хубавите седмици, които съм имала. Само дето…

— Какво?

Тереза помълча малко, преди да отговори:

— Ами накрая Гарет каза нещо, което ме накара да се запитам дали всичко това ще може да продължи занапред.

— Какво ти каза?

— Не толкова какво, а „как“ го каза. Имах усещането, че не беше сигурен дали иска да се видим отново.

— Но нали спомена, че се каниш да ходиш пак в Уилмингтън след две седмици?

— Да, каня се.

— Тогава какъв е проблемът?

Тереза се размърда на стола си, мъчейки се да събере мислите си.

— Ами той продължава да страда за Катерин и… и не съм напълно сигурна, че ще престане някой ден.

Диана неочаквано се разсмя.

— Какво смешно има? — изненада се Тереза.

— Ти си смешна, Тереза. Какво си очаквала? Още преди да заминеш за там, ти знаеше много добре, че той си страда за Катерин. Нима забрави, че именно „неумиращата“ му любов към нея те привлече на първо място. Да не мислиш, че два-три дни са му били достатъчни да забрави Катерин само защото между вас е потръгнало толкова добре?

Смутеният израз на Тереза я разсмя отново.

— Точно това си си мислила, нали?

— Диана, да беше го видяла… Нямаш представа колко чудесно беше всичко между нас до последната вечер.

Диана заговори с мек глас.

— Тереза, знам, че част от теб смята, че можеш да промениш някого, но в действителност това е невъзможно. Ти можеш да промениш себе си и Гарет може да промени себе си, но ти него — не.

— Знам, че…

— Не, не знаеш — прекъсна я кротко Диана. — Или ако знаеш, не искаш да го видиш по този начин. Както се казва, твоята представа е замъглена.

Тереза се замисли над думите ѝ.

— Искаш ли да погледнем обективно на това, което се е случило на Гарет?

Тереза кимна.

— Макар че си разбрала някои неща за Гарет, ти всъщност не знаеш нищо за него. Но той те е поканил да те разходи с яхтата си. Значи нещо между вас се е породило на мига. След това ти го виждаш отново, когато ти донася якето и те кани на обяд. Разказва ти за Катерин и те кани на вечеря. После прекарвате четири прекрасни дни заедно, в които се опознавате и привързвате един към друг. Ако ми беше казала, преди да заминеш, че тъкмо това ще се случи, нямаше да повярвам, че ще е възможно. Но ето че се е случило. А сега двамата планирате да се видите отново. За мен нещата са се развили удивително успешно.

— Искаш да кажеш да не се тревожа дали ще се отърси някога от спомена за Катерин, така ли?

Диана поклати глава.

— Не, не точно това. Според мен ти трябва да действаш стъпка по стъпка. Вие сте били заедно само няколко дни — време, съвсем недостатъчно да си вадиш такива заключения. На твое място бих изчакала да видя как ще се развият нещата през следващите две седмици. Така че, когато го видиш следващия път, ще знаеш много повече за чувствата ви един към друг, отколкото сега.

— Мислиш ли? — Тереза погледна приятелката си с безпокойство в очите.

— Не бях ли права, когато те насилих да заминеш там?



Докато Тереза и Диана обядваха, в канцеларията си Гарет се бе съсредоточил в преглеждането на огромен куп бумащина, когато вратата се отвори. Преди да пристъпи навътре, Джеб Блейк надникна, за да провери дали синът му е сам. След като се настани на стола срещу него, извади от джоба си торбичка с тютюн и хартия и започна да си свива цигара.

— Казвай какво има, че както виждаш, нямам никаква работа — посочи Гарет книжата пред себе си.

Джеб се усмихна и продължи да свива цигарата си.

— Търсих те няколко пъти в магазина и все ми казваха, че не си идвал цяла седмица. Какво става?

Гарет се облегна назад на стола си и погледна баща си.

— Сигурен съм, че вече знаеш и това е причината да си тук.

— С Тереза ли беше през цялото време?

— Да, с нея.

Продължавайки заниманието си, Джеб подхвърли равнодушно:

— Е, и какво правихте?

— Ами разхождахме се с яхтата, по плажа, разговаряхме… Нали знаеш, просто се опознавахме.

Джеб приготви цигарата си, извади от малкото джобче на ризата си запалка „Зипо“, запали я и всмукна дълбоко. Докато издухваше дима, хвърли на Гарет дяволита усмивка.

— Приготви ли ѝ стек така, както съм те учил?

Гарет се захили самодоволно.

— Иска ли питане.

— Тя остана ли доволна?

— Дори много.

Джеб кимна и всмукна отново от цигарата си. Гарет почувства как въздухът в стаята натежава.

— Е, значи има поне едно хубаво качество, нали?

— Не само едно, а много, татко.

— Май ти е харесала, а?

— И то много.

— Въпреки че не я познаваш добре?

— Имам чувството, че знам всичко за нея.

Джеб пак кимна и известно време не продума. Накрая попита:

— Ще се видите ли отново?

— Да, ще дойде отново след две седмици заедно със сина си.

Джеб изучаваше внимателно изражението на Гарет. После стана и се запъти към вратата. Преди да я отвори, се обърна.

— Гарет, мога ли да ти дам един съвет?

Стреснат от внезапното тръгване на баща си, Гарет отвърна:

— Разбира се.

— Щом я харесваш, щом се чувстваш добре с нея и щом мислиш, че си я опознал достатъчно… не я пускай да си отива.

— Защо ми казваш всичко това?

Джеб погледна Гарет право в очите и отново всмукна дълбоко от цигарата си.

— Защото, доколкото те познавам, ти ще си този, които ще сложи край на това познанство, а аз дойдох, за да се опитам да ти попреча, ако мога.

— Какво искаш да кажеш?

— Знаеш много добре за какво говоря — отвърна тихо баща му, отвори вратата и напусна канцеларията.



По-късно същата вечер Гарет не можа да заспи. В главата му се въртяха думите на баща му. Той стана от леглото и отиде в кухнята, знаейки добре какво трябва да направи. Извади от едно от чекмеджетата един от листовете за писма, които винаги използваше, и седна до масата, с надеждата да изрази мислите си писмено.

Скъпа моя Катерин.

Не знам какво си отива с мен и не е съм сигурен дали някога ще узная. Толкова неща се случиха напоследък, че не съм наясно какво изживявам.

Гарет остана близо час до масата, след като написа тези първи две изречения. Колкото и да се напрягаше, не можеше да измисли как да продължи. Когато обаче на сутринта се събуди, за разлика от повечето дни досега първата му мисъл не беше за Катерин.

Беше за Тереза.



През следващите две седмици Гарет и Тереза разговаряха по телефона всяка вечер — понякога с часове. Освен това Гарет ѝ писа няколко писма, или по-точно кратки бележки, колкото да ѝ напомни, че му липсва, и ѝ изпрати още един голям букет рози, този път придружен с кутия бонбони.

Тереза на свой ред вместо цветя или бонбони му изпрати тънка тъмносиня риза, която щеше да отива на джинсите му, и няколко картички.

Кевин се прибра у дома след няколко дни и по тази причина за Тереза седмицата мина по-бързо, отколкото за Гарет. През първата си вечер вкъщи Кевин вечеря с майка си и ѝ разказа откъслечно как е прекарал ваканцията си, накрая си легна и спа непробудно почти петнайсет часа. Когато се събуди, го чакаше дълъг списък от неща, които трябваше да се свършат. Имаше нужда от нови дрехи за училище — беше пораснал и миналогодишните вече не му ставаха, трябваше да се запише за есенната футболна лига. Това отне почти цялата събота. На всичкото отгоре куфарът му беше пълен с мръсни дрехи, които трябваше да се изперат, освен това той искаше час по-скоро да прояви филмчетата, заснети през ваканцията му, а във вторник имаше час при зъболекаря, за да се види дали има нужда от шина.

С други думи, животът в дома на Осбърнови се върна в обичайните си релси.

На втората вечер след пристигането му Тереза разказа на Кевин за почивката си в Кейп Код и за пътуването си до Уилмингтън. Спомена за Гарет, стараейки се да предаде какво чувства към него така, че да не плаши сина си. Когато му каза, че ще заминат при него в края на следващата седмица, отначало Кевин като че ли не прояви огромно желание. Но след като научи с какво се занимава Гарет, интересът му се събуди.

— Значи ще ме научи как да плувам под вода?

— Каза, че стига да поискаш, ще те научи.

— Жестоко! — рече той и продължи със заниманието си.

Няколко дни по-късно Тереза го заведе да му купи няколко списания за леко водолазния спорт. До заминаването им Кевин вече знаеше как се казва всяка част от възможната екипировка, която щеше да притежава — явно, че вече мечтаеше за предстоящото си приключение.

Междувременно Гарет се претоварваше с работа. Оставаше до късно в магазина, мислейки си за Тереза, и си запълваше времето така, както след смъртта на Катерин. Когато спомена на баща си колко му липсва Тереза, той само се усмихна и кимна. Нещо в държането на баща му го караше да се пита какви ли мисли му се въртят в ума.

Тереза и Гарет предварително се бяха уговорили, че ще бъде по-добре тя и Кевин да не отсядат у Гарет, но тъй като сезонът не бе приключил, всички хотели и квартири в града бяха заети. За щастие Гарет познаваше собственика на един малък мотел на километър и половина от дома му, така че успя да им уреди настаняването там.

В деня, в който Тереза и Кевин трябваше да пристигнат, Гарет накупи разни продукти, изми пикапа си отвътре и отвън и след като си взе душ, потегли към летището.

Зачака нервно в залата за посрещачи, облечен в светлокафяви панталони, маратонки и ризата, която му бе изпратила Тереза.

През изминалите две седмици чувствата му към нея се бяха засилили. Съзнаваше, че това, което се бе случило между тях, не беше плод само на физическо привличане — копнежът му към нея говореше за нещо по-дълбоко, по-трайно. Когато проточи врат, за да я зърне сред пътниците, го обля вълна на безпокойство толкова отдавна не бе изпитвал такива чувства към някого, накъде ли отиваха нещата между тях?

Когато Тереза слезе от самолета с Кевин до нея, цялото му притеснение изведнъж се изпари. А Кевин изглеждаше точно като на снимката и много приличаше на майка си. Беше висок малко над метър и петдесет, имаше нейните тъмни коси и очи и дълги тънки крайници, които сякаш бяха пораснали по-бързо от останалата част на тялото му. Беше облечен с три четвърти панталони, маратонки „Найк“ и блуза от концерт на Хути и „Дъ Блоуфиш“. Целият му външен вид бе заимстван от Ем Ти Ви и Гарет не можа да не се усмихне. Дали ще е Бостън или Уилмингтън, нямаше значение — децата са си деца!

Когато Тереза го видя, вдигна ръка и му помаха. Гарет тръгна към тях и взе ръчния им багаж. Докато се колебаеше дали да я целуне пред Кевин, Тереза се наклони и го целуна непринудено по бузата.

— Гарет, запознай се със сина ми Кевин — представи го тя с гордост.

— Здравей, Кевин!

— Здравейте, господин Блейк! — отвърна той сковано, сякаш Гарет му беше учител.

— Наричай ме направо Гарет — насърчи го той, подавайки му ръка.

Кевин се здрависа плахо. До този момент никой възрастен, с изключение на Анет не му беше казвал да го нарича на малкото му име.

— Как пътувахте? — поинтересува се Гарет.

— Добре — отвърна Тереза.

— Взехте ли си нещо за ядене?

— Още не.

— Ами тогава искате ли да хапнем някъде набързо, преди да ви закарам до мотела?

— Звучи прекрасно.

— Имаш ли някакви предпочитания? — обърна се Гарет към Кевин.

— Да, в „Макдонадд“.

— О, миличък, не — побърза да възрази Тереза, но Гарет я възпря, като поклати глава.

— Нямам нищо против да е в „Макдонадд“.

— Сигурен ли си?

— Напълно. И аз си похапвам често там.

Кевин изглеждаше доволен от отговора му и тримата се запътиха към лентата за багажа. Докато излизаха от сградата на летището, Гарет попита:

— Плуваш ли добре, Кевин?

— Доста добре.

— Готов ли си за някой и друг урок по подводно плуване този уикенд?

— Мисля, че да… Четох някои неща за това — отвърна момчето, стараейки се да говори като по-възрастен.

— Много добре. Надявах се на такъв отговор. Ако имаме късмет, може и да успеем да ти връчим разрешително, преди да си заминеш.

— Какво значи това?

— Ами това е удостоверение, което ще ти разрешава да практикуваш леководолазен спорт където пожелаеш, нещо като шофьорска книжка.

— И можете да го направите за няколко дни?

— Разбира се. От теб се иска да минеш през писмен тест и да прекараш определен брой часове под водата с инструктор. Но тъй като този уикенд ще бъдеш единственият ми ученик, освен ако и майка ти не иска да се включи, ще разполагаме с предостатъчно време.

— Жестоко! — възкликна Кевин и се обърна към Тереза: — Ти ще вземеш ли уроци, мамо?

— Не знам. Може би.

— Мисля, че трябва — каза Кевин. — Ще бъде много забавно.

— Той е прав, и ти трябва да се научиш — намеси се Гарет със самодоволна усмивка, знаейки, че тя ще се почувства притисната от двамата и вероятно ще се съгласи.

— Добре — извъртя очи нагоре тя. И аз ще дойда. Но видя ли акула, изчезвам.

— Ама ще има ли акули? — попита бързо Кевин.

— Да, вероятно ще видим и акули, но те са малки и не закачат хората.

— Колко малки? — поиска да узнае Тереза, спомняйки си, че ѝ бе разказал как се бил натъкнал на риба чук.

— Достатъчно малки, така че няма място за безпокойство.

— Сериозно ли говориш?

— Съвсем сериозно.

— Жестоко! — повтори Кевин под носа си, а Тереза хвърли поглед към Гарет, питайки се дали говори истината.

След като си взеха багажа и се отбиха да хапнат, Гарет ги закара до мотела. Помогна им да внесат пътните си чанти, после отиде до колата си и се върна с една книга и някакви листове подмишница.

— Кевин… това е за теб.

— Какво е това?

— Това е книгата и листовките, които трябва да прочетеш, за да получиш разрешително. Не се плаши, само изглежда, че има много за четене. Но ако искаш да почваме от утре, ще трябва да си прочел първите два раздела и да си попълнил първата листовка.

— Трудно ли е?

— Не, много е лесно, но трябва да го направиш. Книгата ще ти помогне да намериш отговорите, в които не си сигурен.

— Значи мога да поглеждам отговорите, докато попълвам листовката?

— Да — кимна Гарет. — Когато давам това на учениците си, ги карам да се подготвят вкъщи и съм сигурен, че всеки използва книгата. По-важното е да се опиташ да научиш, което ти е нужно. Леководолазният спорт е приятно занимание, но може да стане опасно, ако не го практикуваш правилно.

Гарет подаде книгата на Кевин и продължи:

— Ако успееш да свършиш до утре, а имаш да прочетеш двайсетина страници плюс листовката, ще отидем в басейна за първия етап. Там ще научиш как да слагаш екипировката си и после ще се гмуркаме малко.

— Няма ли да се гмуркаме в океана?

— Утре не. Отначало ще ти е нужно известно време, докато свикнеш с екипировката си. След няколкочасови упражнения ще си готов. Ще излезем в океана понеделник или вторник за първите ти истински гмуркания. А ако прекараш достатъчно часове във водата, ще се качиш на самолета за вкъщи с временно разрешително за практикуване на този спорт. После ще ми изпратиш по пощата попълнен формуляр и след две седмици ще получиш пак по пощата действителното си разрешително.

Кевин започна да прелиства страниците.

— И мама ли ще прави същото?

— Ако иска да получи разрешително, да.

Тереза се приближи и надвеси над рамото на Кевин, за да хвърли поглед на книгата. Информацията не ѝ се стори чак толкова плашеща.

— Кевин — заговори тя, — ако си изморен, можем да почнем двамата заедно утре сутринта.

— Не съм много изморен — отвърна той поривисто.

— Тогава ще имаш ли нещо против, ако двамата с Гарет отидем в задния двор да си поговорим?

— Не, вървете — отвърна момчето разсеяно, вече съсредоточено в първата страница.

Навън Гарет и Тереза седнаха на известно разстояние един от друг. Тереза се обърна назад и видя, че Кевин вече е забил глава над четивото си.

— Нали не използваш най-бързия начин за Кевин да получи разрешително?

Гарет поклати глава.

— Не, съвсем не. За да получиш такъв документ — разрешително за практикуване на водолазен спорт като развлечение, — е необходимо да преминеш през няколко теста и да прекараш определен брой часове във водата под наблюдението на инструктор. Нищо повече. Обикновено часовете за обучението са три-четири уикенда, и то защото хората нямат време през седмицата. Кевин ще получи същия брой часове, само че по-сбито.

— Благодарна съм си ти за това, което правиш за него.

— Ей, забрави ли с какво си изкарвам прехраната? — И след като се увери, че Кевин продължава да чете, отмести стола си малко по-близо. — Много ми липсваше през тези две седмици — додаде той тихо, хващайки я за ръката.

— И ти ми липсваше.

— Изглеждаш прекрасно — продължи той. — Ти беше най-хубавата жена, която слезе от самолета.

Тереза се изчерви, което я изненада.

— Благодаря ти… Ти също изглеждаш добре… особено с тази риза.

— Предположих, че ще ти хареса.

— Разочарован ли си, че не отседнахме при теб?

— Не. Разбирам съображенията ти… Кевин не ме познава от веки веков, затова предпочитам да го оставя да се отпусне пред мен по естествен начин, а не да го насилвам. Вече знам от теб, че и на него не му е било лесно.

— Наясно си, че при това положение няма да можем да оставаме сами за дълго през този уикенд, нали?

— Ще се възползвам от всяка свободна минута, за да съм с теб.

Тереза погледна навътре към стаята и като видя, че Кевин се е вглъбил в книгата, се наведе и целуна Гарет. Въпреки че нямаше да прекара нощта с него, тя се чувстваше изненадващо щастлива. От това, че седи до него и го виждаше как я гледа, сърцето ѝ биеше ускорено.

— Да можехме да не живеем толкова далече един от друг — рече тя. — Ти си нещо като опиат.

— Приемам го за комплимент.



Три часа по-късно, след като Кевин заспа, Тереза поведе тихо Гарет към вратата. Щом излязоха в коридора и затвориха вратата след себе си, те сляха устни в дълга целувка — всеки чувстваше, че му е трудно да се отдели от другия. В прегръдките му Тереза отново се почувства като ученичка, която краде целувка от любимия си пред вратата на бащината си къща, и това по някакъв начин засилваше възбудата ѝ.

— Така ми се иска да можеше да останеш тук тази нощ — прошепна тя.

— На мен също.

— И на теб ли ти е толкова трудно да ми кажеш лека нощ, както на мен?

— Готов съм да се обзаложа, че на мен ми е много по-трудно, защото ще се прибера в празен дом.

— Не говори така. Ще ме накараш да се чувствам виновна.

— Може би малко чувство за вина е хубаво нещо. Това ме уверява, че държиш на мен.

— Нямаше да съм тук, ако не държах на теб. — Те се целунаха отново страстно.

Отдръпвайки се, Гарет промърмори:

— Наистина трябва да тръгвам. — Но гласът му издаваше, че не го желае.

— Знам.

— Но не ми се тръгва — добави той с момчешка усмивка.

— Разбирам какво имаш предвид, но се налага. Утре ти предстои да ни учиш как да плуваме под вода.

— Бих предпочел да те науча на други неща, които знам.

— Ами нали ме научи миналия път, като бях тук — лукаво подметна тя.

— Да, но практиката ги усъвършенства.

— В такъв случай ще трябва да намерим време да практикуваме още малко през тези две седмици.

— Мислиш ли, че ще е възможно?

— Мисля — отвърна тя искрено, — че когато нещо зависи от нас, винаги е възможно.

— Дано да си права.

— Права съм — каза тя, преди да го целуне отново за последен път. — Обикновено винаги съм права. — Отдръпна се от него и се облегна на вратата.

— Точно това харесвам у теб, Тереза — твоята увереност. Винаги знаеш как стоят нещата.

— Хайде, Гарет, прибирай се — престорено сериозно настоя тя. — А, ще ми изпълниш ли една молба?

— Каквато и да е тя.

— Сънувай ме, чу ли?



Кевин се събуди рано на другата сутрин и дръпна пердетата. В стаята нахлу ярка слънчева светлина. Тереза присви очи и се обърна на другата страна с желанието да се поизлежава още няколко минути, но Кевин беше настоятелен.

— Мамо… трябва да сме научили листовката, преди да тръгнем.

Тереза изстена. Пак се обърна и погледна часовника. Беше малко след шест. Значи е прекарала в леглото по-малко от пет часа.

— Много е рано — промълви тя и затвори очи. — Ще ме оставиш ли да полежа още няколко минути, миличък?

— Нямаме време — настоя момчето, като приседна в края на леглото и я побутна по рамото. — Ти още не си прочела първия раздел.

— А ти всичко ли прочете снощи?

— Да — отвърна той. — Листовката ми е там, но да не вземеш да преписваш, чу ли? Не искам да си имам неприятности.

— Какви неприятности можеш да имаш — отвърна тя сънено, — нали познаваме инструктора.

— Но няма да е честно. Освен това ти също трябва да си научиш урока, както каза господин Блейк… Гарет де… Иначе може и да пострадаш.

— Добре, добре — каза тя, седна в леглото и разтърка очи. — Дали са оставили пакетчета нескафе в банята?

— Не видях да има, но ако искаш, мога да отида да ти взема една кока-кола от коридора.

— В чантата ми има дребни…

Кевин скочи и започна да тършува в чантата ѝ, намери няколко монети от по четвърт долар и изхвръкна от стаята с разчорлена от спането си коса. Тя го чу как тича по коридора. Стана, протегна ръце високо над главата си и тръгна към малката масичка. Взе книгата и тъкмо започна да чете първата страница, и Кевин влезе с две кока-коли.

— Ето, ти започвай — той остави едната напитка на масичката, — аз отивам да се изкъпя и да се подготвя. Къде са ми банските гащета?

Ох, тази непресъхваща енергия на детството, помиеш си тя.

— Най-отгоре в чекмеджето, до чорапите ти.

— А, да, видях ги — рече той, докато отваряше чекмеджето. Момчето влезе в банята и Тереза го чу, когато пусна душа.

Тя отвори напитката си и върна вниманието си към книгата.

Установи, че Гарет е прав, като каза, че материята не е трудна. Лесно се четеше, тъй като имаше снимки с обяснителни бележки за екипировката, и когато Кевин се появи облечен, тя беше приключила първия раздел, след което взе листовката си. Кевин се приближи и застана зад нея точно, когато зачете първия въпрос. Спомни си къде беше чела за това в книгата и започна да прелиства страниците ѝ.

— Мамо, този въпрос е толкова лесен. Не е нужно да поглеждаш в книгата.

— В шест часа сутринта всяко нещо, което може да ми е от помощ, ми е нужно — изръмжа тя, без капка чувство за вина. Нали самият Гарет беше казал, че може да използва книгата!

Кевин продължи да наднича над рамото ѝ, докато тя търсеше отговорите на следващите въпроси, и току ѝ правеше забележки: „Не, не търсиш там, където трябва“ или „Сигурна ли си, че си прочела първите глави?“ Накрая тя му каза да върви да гледа телевизия.

— Но сега няма нищо — възрази той унило.

— Тогава вземи да си четеш.

— Не си нося нищо за четене.

— Тогава стой мирен.

— Стоя.

— Не, не стоиш. Облегнал си се на рамото ми.

— Просто се опитвам да ти помогна.

— Иди да седнеш на леглото, чу ли? И без да говориш.

— Аз не говоря.

— Точно това правиш в момента.

— Защото ти ми говориш.

— Ще ме оставиш ли да си попълня листовката на спокойствие?

— Добре, звук няма да издам повече. Ще притихна като мишка.

И притихна — за две минути. После започна да си подсвирква. Тя остави писалката си и го погледна.

— Какво си заподсвирквал?

— Скучно ми е.

— Включи телевизора.

— Няма нищо…

И така продължи, докато накрая тя прегледа материала. Отне ѝ цял час за нещо, което би свършила за половината време, ако беше в редакцията. Взе си дълъг, горещ душ, после си сложи банския костюм под дрехите. Вече огладнял, Кевин поиска да отидат пак в „Макдонадд“, но тя го отряза и предложи да отскочат до отсрещната закусвалня „Уофъл хаус“.

— Но там не е вкусно.

— Ти дори не си влизал там.

— Не съм.

— Тогава откъде знаеш, че не вкусно?

— Просто знам.

— Да не би да си екстрасенс?

— Какво значи това?

— Това значи, млади момко, че поне веднъж ще отидем да закусим там, където кажа аз.

— Наистина ли?

— Да — отсече тя, копнеейки като никога досега за чаша кафе.



Точно в девет часа Гарет почука на вратата на мотелската стая и Кевин скочи да отвори.

— Готови ли сте вие двамата? — попита той.

— Естествено — отвърна Кевин. — Листовката ми е ето там. Ей сега ще я донеса.

Той изтича до масичката, а Тереза стана от леглото и го целуна бързо по бузата.

— Как сте тази сутрин?

— За мен е вече следобед. Кевин ме разбута още преди да съмне, за да си подготвя урока.

Гарет се усмихна, докато Кевин му подаваше листа.

— Заповядайте, господин Блейк… исках да кажа Гарет.

Гарет я взе и започна да преглежда отговорите.

— Мама се затрудни с някои въпроси, но аз ѝ помогнах — продължи Кевин, а Тереза облещи очи. — Мамо, готова ли си?

— Когато кажеш — отвърна тя и взе ключа от стаята и чантата си.

— Хайде тогава — подкани я Кевин и тръгна по коридора към пикапа на Гарет.



През цялата сутрин и ранния следобед Гарет им преподаваше някои основни положения за леководолазния спорт. Те научиха как функционира всяка част от екипировката, как да я слагат и да я изпробват и накрая как да дишат с мундщук — отначало до басейна, после в него, под водата.

— Най-важното нещо, което трябва да запомните — подчерта Гарет, — е да дишате нормално. Не задържайте въздуха си, не дишайте нито много бързо, нито много бавно, просто си дишайте естествено.

Разбира се, на Тереза нищо не ѝ се струваше естествено и ѝ беше по-трудно, отколкото на Кевин. Кевин, винаги готов за приключения, след като прекара няколко минути под вода, реши че вече знае всичко, което му е нужно.

— То било лесно — каза той на Гарет. — Мисля, че ще бъда готов за океана още този следобед.

— Не се и съмнявам, но имаме да научим още уроци по реда си.

— А как се справя мама?

— Добре.

— Колкото мен ли?

— И двамата сте добри — отвърна Гарет и Кевин налапа отново мундщука. Потопи се под водата в мига, в който Тереза подаде глава над повърхността и извади мундщука от устата си.

— Чувствам се много странно, когато дишам — рече тя.

— Ще свикнеш. Само се отпусни и дишай нормално.

— Така ми каза и одеве, когато се задавих.

— Правилата не са се променили за последните няколко минути.

— Знам, но си помислих да не би бутилката ми да не е нещо наред.

— Нищо ѝ няма. Два пъти я проверих сутринта.

— Но не си я използвал, нали?

— Искаш ли пак да я проверя?

— Не — смънка тя и обезсърчена присви очи. — Ще се справя. — И се потопи отново.

Кевин изскочи над водата и отмести мундщука си.

— Как е мама? Видях я да подава глава.

— Нищо ѝ няма. Просто се упражнява като теб.

— А, добре, щото няма да ми е приятно, ако аз получа разрешително, а тя не.

— Не се безпокой за това. Продължавай да се упражняваш.

— Дадено. — И се гмурна отново.

След няколко часа във водата Кевин и Тереза се почувстваха изморени. Тримата отидоха да обядват и Гарет отново се впусна да разказва случки под водата, този път заради Кевин. Ококорил очи, той го обсипваше със стотици въпроси. Гарет отговаряше търпеливо на всеки и Тереза с облекчение забеляза, че двамата се разбират добре.

След като се отбиха в мотела, за да вземат книгата и урока за следващия ден, Гарет ги закара в дома си. Кевин беше решил да започне веднага да чете следващите глави, но като видя, че Гарет живее на самия бряг, мигом се отказа от намеренията си. Както стоеше във всекидневната и гледаше към океана, попита:

— Мамо, мога ли да отида до водата?

— Не сега — отказа му с нежен глас Тереза. Цял ден бяхме в басейна.

— О, мамо… моля те. Не е нужно да идваш с мен… Ще ме гледаш от верандата.

Тя се поколеба и Кевин разбра, че я бе склонил.

— Моля те повтори той и ѝ хвърли най-искрената си усмивка.

— Добре, върви. Но не влизай навътре, чу ли?

— Няма, обещавам — извика той възбудено и като грабна хавлията, която Гарет му подаде, се затича към водата. Гарет и Тереза седнаха навън на верандата и го наблюдаваха как зашляпа във вълните.

— Той си е вече голямо момче — отбеляза Гарет тихо.

— Да, наистина. И ми се струва, че те хареса. По време на обяда, докато ти беше в тоалетната, ми каза, че си бил „върховен“.

Гарет се усмихна.

— Радвам се. На мен също ми харесва. Той е един от най-добрите ми ученици.

— Казваш го, за да ми доставиш удоволствие.

— Не, казвам ти истината. В курсовете имам много деца, но той изглежда зрял за възрастта си и е възпитан. А и е много послушен. В днешно време има доста разглезени деца, но у него не забелязвам такива прояви.

— Благодаря.

— Сериозно ти говоря, Тереза. След като чух безпокойствата ти, не знаех какво да очаквам. Но той наистина е славно момче. Добре си го възпитала.

Тя хвана ръката му и я целуна. После заговори тихо:

— Това, което ми каза, е от голямо значение за мен. Рядко съм срещала мъже, които искат да говорят за него, камо ли да се занимават с него.

— Толкоз по-зле за тях.

Тя се усмихна.

— Как така винаги знаеш какво точно да кажеш, че да ме предразположиш?

— Може би защото ти извличаш най-доброто от мен.

— Може би.



Същата вечер Гарет заведе Кевин в магазина за видеокасети под наем и взе две, които момчето си избра, а после поръча три пици за вкъщи. Първия филм гледаха заедно, докато вечеряха във всекидневната. След като се нахрани, на Кевин започна да му се приспива. Към девет часа заспа пред телевизора. Тереза го побутна леко и му каза, че е време да си тръгват.

— Не можем ли да спим тук тази вечер? — промълви той в просъница.

— Мисля, че е по-добре да се прибираме — повтори нежно Тереза.

— Ако искаш, вие двамата можете да спите на леглото ми — предложи Гарет. — Аз ще легна тук, на дивана.

— Хайде, мамо, нека да останем. Много съм изморен.

— Наистина ли искаш? — попита тя, но Кевин вече се препъваше на път за спалнята.

Те чуха как пружината изскърца, когато момчето се тръшна на леглото. След миг потъна в дълбок сън.

— Според мен не му предостави голям избор — прошепна Гарет.

— Все още не съм убедена, че идеята беше добра.

— Ще се държа като истински джентълмен… обещавам.

— Не се безпокоя за теб… Просто не искам Кевин да остава с погрешни впечатления.

— Искаш да кажеш, че се пазиш той да не разбере за отношенията ни? По моему той вече се е досетил.

— Знаеш какво имам предвид.

— Да, знам — сви рамене Гарет. — Слушай, ако искаш да ми помогнеш да го пренесем до колата ми и да ви закарам, ще го сторя с удоволствие.

Тя се загледа в Кевин, чу дълбокото му, равномерно дишане. Той спеше като пън.

— Е, добре, една нощ няма да навреди — предаде се тя и Гарет ѝ намигна.

— Надявах се да размислиш.

— А ти не забравяй обещанието си да се държиш като истински джентълмен.

— Няма.

— Много уверено го каза.

— Ей, обещанието си е обещание.

Тя затвори безшумно вратата и обви ръце около врата на Гарет. Целуна го и започна лекичко до го хапе по устните.

— Добре тогава, защото, ако зависеше от мен, едва ли щях да го спазя.

Той ѝ намигна.

— Ама ти май наистина знаеш как да държиш човек в напрежение.

— Значи ли това, че ме смяташ за дразнител?

— Не — отвърна той тихо. — Това значи, че си голяма работа.



Гарет и Тереза предпочетоха да не гледат втория филм, а да си говорят и допият виното си. Тереза на два пъти провери дали Кевин спи — и двата пъти го заварваше в една и съща поза.

Към полунощ Тереза се прозя и Гарет ѝ предложи да отиде да си легне.

— Но нали дойдох тук, за да съм с теб — възрази тя сънено.

— Е, да, но ако не си доспиваш, ще ме виждаш като размазано петно.

— Не ми се спи още — каза тя миг преди да се прозее отново. Гарет стана и отиде до гардероба, извади чаршаф, одеяло и възглавница и ги остави върху дивана.

— Настоявам да вървиш да спиш. Имаме още няколко дни, в които ще сме заедно.

— Наистина ли го искаш?

— Наистина.

Тя му помогна да приготви дивана за лягане и тръгна към спалнята.

— Ако не искаш да спиш с дрехите си, във второто чекмедже на скрина има фланелки каза ѝ той.

Тя го целуна и рече:

— Днес прекарах чудесен ден.

— Аз също.

— Съжалявам, че умората ме надви.

— Доста енергия изразходва днес. Напълно разбираемо е. Без да охлабва прегръдката си, тя прошепна в ухото му:

— Винаги ли си толкова лесен за общуване?

— Старая се.

— И успяваш.


* * *

След няколко часа Гарет се събуди от чувството, че някой го ръга леко в ребрата. Отвори очи и видя Тереза да седи до него. Беше облечена с една от неговите фланелки.

— Какво има, добре ли си? — Той седна в леглото.

— Да, добре съм — прошепна тя, галейки го по ръката.

— Колко е часът?

— Три и нещо.

— Кевин спи ли?

— Като къпан.

— А защо ти не си в леглото?

— Стреснах се в съня си и не можах да заспя отново.

Той разтърка очи.

— И какво сънува?

— Теб — едва чуто промълви тя.

— Хубав ли беше сънят?

— О, да… — Тя се наведе да го целуне по гърдите и Гарет я притегли към себе си. Погледна към вратата на спалнята — Тереза я беше затворила.

— Не се ли притесняваш от Кевин? — попита я той.

— Малко, но вярвам, че ти няма да вдигаш шум.

Тя пъхна ръка под завивката и го загали по корема. Допирът ѝ му подейства като ток.

— Сигурна ли си, че го искаш?

— Ъхъ.

Те се любиха нежно, тихо, а след това легнаха един до друг.

Дълго време никой не проговори. Когато небето започна леко да просветлява, те си пожелаха „лека нощ“ и тя се върна в спалнята. След няколко минути заспа дълбоко, а Гарет я наблюдаваше през отворената врата.

Той обаче не можа да заспи отново.


* * *

На сутринта Гарет отиде да купи пресни хлебчета за закуска, а в това време Тереза и Кевин прегледаха заедно учебното помагало. След това тримата потеглиха отново към басейна. Този път уроците бяха малко по-сложни и включваха най-различни умения. Тереза и Кевин се научиха на „приятелско дишане“ — в случай че на някого от двамата му свършеше кислородът под водата и се наложеше да използват една и съща бутилка с въздух под налягане. Гарет ги предупреди за опасностите от паника, докато са под вода.

— И ако в такъв случай побързате да излезете на повърхността, ще получите така наречената кесонна болест. Тя е не само болезнена, но и опасна за живота.

Те останаха доста дълго под вода в дълбоката част на басейна, за да свикнат с екипировката си и да се научат как да си отпушват ушите. Към края на урока Гарет им показа как да скачат от ръба на басейна, без да им падат маските. Както се очакваше, след няколко часа и двамата му ученици грохнаха и бяха готови да приключат за деня.

— Утре вече ще се гмурнем ли в океана? — попита Кевин, докато вървяха към колата на Гарет.

— Щом искаш, добре. Мисля, че вече си подготвен, но ако предпочиташ, можем да тренираме пак в басейна.

— А, не, готов съм за океана.

— Сигурен ли си? Не искам да те насилвам.

— Сигурен съм — отвърна бързо момчето.

— А ти, Тереза? Готова ли си за океана?

— Щом Кевин е готов, аз също.

— Ще получа ли разрешително до вторник? — попита Кевин.

— Ако гмуркането в океана мине добре, и двамата ще го получите.

— Страхотно!

— Какви са плановете за останалата част от деня? — поинтересува се Тереза.

Гарет започна да прибира бутилките отзад в колата.

— Имах предвид да се разходим с яхтата. Очертава се хубаво време.

— Ще ме научиш ли как да управлявам яхта? — попита възбуден Кевин.

— Разбира се. Ще те направя свой пръв помощник.

— А трябва ли да имам разрешително и за това?

— Не… Това зависи от капитана, а тъй като аз съм капитанът, няма да има проблем да стане веднага.

— Просто ей така?

— Просто ей така.

Кевин погледна майка си с широко отворени очи и на нея не ѝ беше трудно да прочете мислите му: Първо се научавам да се гмуркам, после ставам първи помощник-капитан. Колко ще има да им разправям на приятелите си!



Гарет се оказа прав по отношение на времето и тримата си направиха чудесна разходка по вода. Гарет научи Кевин на някои основни принципи във ветроходството — от това как и кога да се променя ъгълът на платната до предвиждане посоката на вятъра по облаците. Както и на първата им среща, и сега бяха взели сандвичи и салати, само че този път ги поделиха със семейство дребни китове, които лудуваха около яхтата, докато се хранеха.

Върнаха се в пристанището късно вечерта и след като показа на Кевин как да покрие яхтата, за да я предпази от ненадейна буря, Гарет ги закара в мотела им. Тъй като и тримата бяха капнали от умора, пожелаха си набързо „лека нощ“ и Тереза и Кевин се озоваха в леглата си преди още Гарет да се бе прибрал.

На следващия ден той ги заведе за първото им гмуркане в океана. След като първоначалната им напрегнатост премина, двамата му ученици започнаха да се забавляват и за един следобед всеки от тях изразходва по две бутилки със сгъстен въздух. За това помогна както спокойното време, така и бистрата вода с чудесна видимост. Гарет направи няколко снимки на Тереза и Кевин, докато проучваха останките от един кораб, заседнал на плитчините край брега на Северна Каролина. Обеща им, че ще ги даде за проявяване още тази седмица и ще им ги изпрати веднага щом бъдат готови.

И тази вечер прекараха в дома на Гарет. След като Кевин заспа, Тереза и Гарет седнаха на верандата и се оставиха на ласките на топлия влажен въздух.

Поговориха за сутрешните уроци по гмуркане и след като помълчаха известно време, Тереза заговори с нотки на тъга в гласа си:

— Не мога да повярвам, че утре вечер си заминаваме. Изобщо не усетих кога отлетяха тия няколко дни.

— Защото времето ни беше непрекъснато запълнено.

— Е — усмихна се тя, — вече имаш малка представа как живея в Бостън.

— Непрекъснато в движение ли?

Тя кимна.

— Точно така. Кевин е най-хубавото нещо, което имам, но понякога много ме изморява. Той винаги има нещо да прави.

— Но не би се опитала да го промениш, нали? В смисъл че не би искала да възпиташ някой телевизионен маниак или дете, което по цял ден ще стои в стаята си и ще слуша музика.

— О, не.

— Тогава пресметни предимствата си. Той е чудесно момче… Наистина ми беше приятно с него.

— Много се радвам. Сигурна съм, че и той изпитва същото. — След кратко мълчание добави: — Знаеш ли, макар този път да нямахме възможност да оставаме често сами, имам чувството, че сега те опознах много по-добре, отколкото предишния път.

— Така ли? Но аз съм си същият, какъвто бях и тогава.

Тя се усмихна.

— Хем си същият, хем не си. Миналия път бях сама и двамата знаехме, че е по-лесно да се привържеш към някого, когато прекарваш по-дълго време само с него. Но сега вече имаш представа как би било, когато и Кевин е край нас… и ти прие нещата много по-непринудено, отколкото си представях.

— Е, благодаря ти, но не положих кой знае какви усилия. Щом ти си тук, няма значение какво правим. Просто ми е приятно да бъда с теб.

Той обви ръка около раменете ѝ и я притисна до себе си, тя облегна глава в извивката на врата му. В тишината двамата се заслушаха в плисъка на вълните.

— Ще останете ли да пренощувате и тази вечер тук? — попита той.

— Доста сериозно се поразмислих над това.

— Ще искаш ли да бъда отново истински джентълмен?

— Може би да, може би не.

Той повдигна учудено вежди.

— Да не би да флиртуваш с мен?

— Опитвам се — призна си тя и се разсмя. — Знаеш ли, Гарет, аз наистина се чувствам удобно до теб.

— Удобно ли? Аз да не съм файтон?

— Не в този смисъл. Просто ми е хубаво, когато сме заедно.

— И би трябвало. На мен също ми е хубаво с теб.

— Само хубаво? И нищо повече?

Той поклати глава.

— О, не, има още. — И продължи някак стеснително: — След като си замина миналия път, дойде баща ми и почна да ме поучава.

— И какво ти каза?

— Каза ми, че ако ми е приятно с тебе, да не те пускам да си отидеш.

— И как смяташ да стане това?

— Ами сигурно, като те покоря с непреодолимия си чар.

— Това вече го направи.

Той я стрелна с поглед, после обърна глава към океана. След малко додаде тихо:

— В такъв случай, като ти кажа: Обичам те.

Обичам те.

Над тях звездите бяха обсипали тъмното небе и блещукаха с цялата си светлина. В далечината се търкаляха облаци, отразяващи светлината на полумесеца. В главата на Тереза продължаваха да кънтят последните му думи.

Обичам те.

Този път нямаше колебание, нямаше съмнение в излиянието му.

— Наистина ли? — прошепна тя след продължително мълчание.

— Да — отвърна той и се обърна към нея, — наистина.

И тя видя в очите му нещо, което не бе забелязвала дотогава.

— О, Гарет — започна тя несигурно, но той я прекъсна, като поклати глава и заговори:

— Тереза, не очаквам от теб да чувстваш същото. Просто исках да знаеш моите чувства. — Той замълча, припомняйки съня си. — През последните две седмици се случиха доста неща… — И млъкна.

Тя понечи да каже нещо, но Гарет пак поклати глава. След малко продължи:

— И не съм сигурен, че съм наясно с всичко, но поне знам какво чувствам към теб. — Пръстът на ръката му нежно погалваше бузата и устните ѝ. — Обичам те, Тереза.

— И аз те обичам — отвърна тя нежно, стараейки се думите ѝ да прозвучат искрено.

Двамата останаха още известно време прегърнати, после влязоха вътре и се любиха, разменяйки си шепнешком нежности до зори. Този път обаче, когато Тереза си легна, Гарет спа непробудно, а Тереза бодърства и си мислеше за чудото, което ги беше срещнало.



Следващия ден също мина чудесно. Гарет и Тереза се възползваха от всяка възможност, за да се хванат за ръце или да си откраднат по някоя целувка, когато Кевин не ги гледаше.

И този ден практикуваха подводно плуване, и когато уроците приключиха, Гарет им връчи временните разрешителни на борда на яхтата.

— Сега можеш да се гмуркаш, когато и където пожелаеш — обърна се той към Кевин, който държеше документа така, сякаш беше златен. — Остава само да ми изпратиш обратно този формуляр и след няколко седмици ще получиш официалното разрешително за практикуване на подводен спорт. Но пак ти напомням — никак не е безопасно да се гмуркаш сам. Винаги влизай с още някого.

Тъй като това беше последният им ден в Уилмингтън, Тереза плати стаята в мотела и тримата отидоха в къщата на Гарет. Кевин пожела да прекара няколкото часа на плажа и Тереза и Гарет седнаха на пясъка почти до водата. Гарет и Кевин поиграха малко на фризби, и когато следобедът почти превали, Тереза влезе в кухнята да приготви нещо за ядене.

Тримата хапнаха набързо на задната веранда — хамбургери на скара — и Гарет ги закара на летището. След като Тереза и Кевин се качиха в самолета, Гарет остана да го изчака, докато излети. Когато го изгуби от поглед, се запъти към пикапа си. След като се прибра, най-напред погледна часовника, за да пресметне колко време остава, докато ѝ се обади по телефона тази вечер.

В самолета Тереза и Кевин прелистваха списания. На половината път от полета Кевин ненадейно се обърна към майка си и я попита:

— Мамо, ти харесваш ли Гарет?

— Да, харесвам го. Но по-важното е ти дали го харесваш.

— Според мен той е върховен. За възрастен, имам предвид.

Тереза се усмихна.

— Май вие двамата си допаднахте. Доволен ли си, че бяхме там?

Той кимна.

— Да, доволен съм. — Прелисти още една-две страници и пак обърна лице към нея. — Мамо, мога ли да те попитам нещо?

— Всичко.

— Ще се омъжиш ли за Гарет.

— Не знам. Защо?

— А искаш ли?

Тя не отговори веднага.

— Не съм сигурна. Знам само, че все още не искам да се омъжвам за него. Трябва да се опознаем още малко.

— Но може да поискаш да се омъжиш за него по-нататък.

— Може.

Кевин въздъхна облекчен.

— Радвам се. Стори ми се, че си щастлива с него.

— Нима забелязваш такива неща?

— Мамо, та аз съм на дванайсет години. Знам повече, отколкото си мислиш.

Тя го погали по ръката.

— Добре, а как ще реагираш, ако ти кажа, че наистина искам да се омъжа за него час по-скоро?

Той замълча и след малко отговори:

— Предполагам, че ще се зачудя къде точно ще живеем.

За нищо на света Тереза нямаше да измисли по-добър отговор. Къде наистина?

Загрузка...