Ксавиера Холандер Професия проститутка

Глава 1 Гумени души



Почти от момента, в който бяхме вкарани в претъпканата като обор за добитък килия на известния с лошата си слава затвор тумз в Ню Йорк, обръгналите по затворите черни проститутки непрекъснато ни тормозеха:

- Хей, мръсна мадамо, обзалагам се, че във вашата къща за ебане от висока класа, го нямате номера с въртене на черен задник!

- Аха, сигурно вашите богати бели джонита не могат да си купят лакрица от вашата сладкарница!

- Тази пчела-царица на проститутките се страхува нещо черно да не се открие в нейните бели чаршафи, нали сладурче?

Крясъците отначало бяха неприлични, станаха грозни и накрая, заплашителни - ти там, с червено бяло синята курвенска рокля, не се навеждай толкова много напред, че иначе ще ти я скъсам и ще ти я изям! Още пет минути и можеше да стане някоя кървава баня, в която със сигурност ние щяхме да бъдем победените.

Ние бяхме седем, а те двадесет, и общото презрение на тези улични проститутки към нас, скъпите момичета за развлечение, ги обединяваше. В йерархията на проститутките, ние бяхме аристократките, а те плебеите и затворът беше великият уравнител. Стоях с моите момичета, скупчени до решетката на килията, оставяйки колкото се може повече разстояние между нас и черните уличници.

Даже ако искахме да седнем между другите, нямахме възможност. Тези, които бяха заели местата на малкото неудобни скамейки, ревниво ги пазеха. Ако някоя станеше да пие вода или по малка нужда, веднага някой пъргав задник заемаше нейното място. Някои момичета, изнурени от нощното кръстосване на тротоарите, лежаха на бетонния под, подложили глава на скута на други. Те спяха въпреки мъчителните звуци, издавани от наркоманите в съседните килии, които кашляха, повръщаха и виеха за помощ. Вонята от повърнатата храна, урината и потните тела беше задушаваща. Редиците оредяха и намаляха, когато една група момичета, извикани от едра като бик надзирателка, бяха отведени в съдебната зала и на тяхното място вкараха други.


- Идвайте, сега ще се явите пред съдията! Всяка нова група момичета се включваше в котешкия концерт.

- Хей, мадамо, да си ебеш мамата, можеш ли да ни обясниш защо във вашето луксозно заведение няма нищо цветно?

- Заплашително се обади една проститутка със злобна физиономия и неоново-оранжева перука. Предпазливостта от моя страна беше сменена от раздразнение, после от яд.

- Виж какво - казах - и черни момичета работят за мен. И то няколко … Даже другарката ми по стая е черна. Ето я там!

Посочих към Аврора, грациозно светлокожо момиче, която стоеше настрана от нас. Проститутка още от 16 години и ветеран на много арести, опитът я беше научил как да се докопа до някое място за седене и също как да остане незабелязана при такива сцени. Аврора седеше в един ъгъл, с руса перука и тъмни очила, с вдигната до брадичката яка, мъчейки се да се слее със стената. Тя се сви, когато 20 чифта маслинени очи се приковаха към нея. Проститутките спряха да оправят перуките си да боядисват ноктите си с лак, който се появи мистериозно от някъде, макар че всички ръчни чанти бяха конфискувани предварително.

- Я виж - проскърца най-после едно въглено-черно момиче - този мелез не е черен, а полубял.

- Тази дрипа сама не знае каква е - каза едно момиче, с лице на сепия и глас на карнавален глашатай.

Тя и нейната приятелка станаха от местата си и се запътиха към Аврора, за да я видят по-добре, а може би и да се нахвърлят върху нея. Всички ние ги наблюдавахме. Това трябваше да бъде момента на избухването. Точно тогава вратата на килията се отвори и едрата черна матрона въведе дебело бяло момиче, което куцаше с патерици. Ръцете и краката и бяха целите покрити с язви и тя изглеждаше като побъркана от наркотици.

Когато матроната добродушно се опита да я настани на едно от празните места, куцата проститутка изкрещя:

- Не ме пипай, черна курво! - И започна да вие, докато патерицата и нанасяше свирепи удари по главата на матроната.

Това беше последната капка, която препълни чашата на тази напрегната атмосфера, предизвикана от заловената развратница. Момичетата се развикаха и разпищяха: Юмруци, ръце, крака и патерици се размахваха. момичетата и аз бързо се скрихме зад преградата на писоарите и чакахме какво ще стане по-нататък. Три яки надзирателки се втурнаха в килията и бързо укротиха истеричното бяло момиче. Какво ли щеше да се случи? Слава богу не трябваше да чакаме за да научим.

- Я елате вие там, зад преградата. Сега ще се явите пред съда.

Стадото беше подкарано към съдебната зала. В съдебната зала, пълна с журналисти, художници на моментни портрети и любопитни зяпачи, бяха и посетителите на моя дом от предишната нощ. Хубавецът от средния запад, когото наричах Келвин, сигурно щеше да загуби работата си и жена си, защото името и длъжността му бяха разтръбени от всички ню-йоркски вестници. Там беше и моят мил грък, а до него двойката, чиято единствена отстъпка пред условността беше фамилното им име. Иначе те водеха свободна любов и се чукаха с мен и с Такис в моя дом, заради самата любов, а не за пари, минути преди да пристигнат фантетата.

Съдията слушаше, както ми се струваше, с явна недоброжелателност, докато се четяха обвиненията срещу нас. Една по една платих гаранциите на моите момичета от плика с пари, който бях пъхнала в бикините си преди да тръгна с полицаите. Но единственото лице, което исках да видя в съдебната зала, не беше там. Приятелят ми Лари. Не бях успяла да се свържа с него, а у него беше ключът от сейфа, в който държах главната част от средствата си. Сега не ми бяха останали достатъчно пари на ръка, за да заплатя фантастично високата гаранция от 3500 долара, която наложиха на най-прословутата “мадам” на Ню Йорк - както ме описаха.

Така че мястото ми беше в райкърс айлънд. Райкърс айлънд е новият женски затвор, по-чист и по-модерен от тумз и пак гнездо на човешка утайка. Бях хвърлена в голяма стая пълна с наркоманки, търговки на наркотици, блудници за пет долара, обикновени мошеници и жертви на чужди престъпления. Мършава бяла проститутка, която беше станала жертва на “особняк”, клиент, на който прави удоволствие да бие зверски момичетата, лекуваше раните си. Други три проститутки бяха пребити от бой от него на осмо авеню през последните 2 седмици, а и това момиче беше цялото изподрано и изпорязано, плюс една счупена ръка и устна, разцепена чак до ноздрата.

Очите и бяха подути цепнатини. Шестнадесет-годишна пуерториканка плачеше за своето тримесечно бебе, оставено без грижи у дома. “Моят мъж опита да убие мене”, хленчеше тя на развален английски. Поисках да помогна на говорещите испански момичета да попълнят формулярите си, но те се отдръпнаха от мен като от прокажена. Така се държаха и другите затворнички. Моите скъпи дрехи и външния ми вид ги изпълваха с подозрителност и неприязън. Всички ме гледаха втренчено, но никоя не ме заговори, с изключение на едно миловидно дребно кафяво момиче с луничаво лице като на жълъд.

- За две седмици ме арестуват вече 8 пъти - каза тя - така че сега съдията реши да ме изпрати на почивка за 1 месец.

Тя се тревожеше, защото сутенъорът и не знаеше къде се намира. Искаше да му телефонирам, когато изляза. Когато изляза? Но кога щеше да стане това? Беше 4 часът след обед, петък, 16 часа бяха изминали, откакто домът ми беше опустошен от трима фалшиви типа. Вече е ден, а къде е Лари с парите за моята гаранция? Къде е моят адвокат? Защо аз, жена от класа, на която и върви в професията, извършваща в същност необходими услуги, се озовах в това ужасно място? Припомних си нахлуването, като се опитах да разбера къде съм сбъркала.

Аврора можеше да подуши полицай през един квартал. Тя не вярваше на тези трима “клиенти”, които настойчиво се обаждаха по телефона и упорито искаха да ни посетят, макар че аз се опитах да ги отклоня. Преди това бяхме имали “ергенско” събиране, а в момента - просто приятелско посещение. При третото обаждане, около полунощ, аз най-после се съгласих да ги приема. Щом влязоха през вратата, Аврора реагира като газела, надушила чакал. Моят инстинкт също ми шепнеше да бъда предпазлива.

Дребният мургав мъж с мустаци изглеждаше конте и коленете му трепереха. Втория приличаше на мошеник, но днес полицаите и мошениците често изглеждат еднакво, така че не можех да бъда сигурна. Но третия, висок мъж, най-много приличаше на полицай.

- Само като формалност - казах им аз - имате ли нещо против да се легитимирате?

Този с мустаците се разтрепера още повече. И той, и другият, с лице на главорез, се обърнаха към високият, който извади от джоба си портфейл, на който само 4 от дузината отделения бяха запълнени. Нямаше кредитни картички. Полицаите не могат да си позволят кредитни картички. Това не ми хареса. Погледнах Аврора, която се беше вторачила в обувките на високия мъж. Проследих погледа и. Гумени подметки! Сигурен белег за полицай. Фантето също проследи погледите ни и разбра, че сме се досетили. Блъфът свърши.

- Добре, това е хайка! - Каза той и показа значката си - вие сте арестувани за това, че се намирате в дом, използуван за проституция.

- Добър вечер, г-це холандер - каза той, като се ухили злобно - аз ви казах, че пак ще ви пипнем.

Осем униформени полицаи нахълтаха през входната врата и преобърнаха къщата наопъки като палачинка. Но сцената, която последва, беше по-скоро като комедия от кийстоун, отколкото ефикасна полицейска акция. Бюрата бяха изпразнени и всичко, което не беше заковано, беше натоварено на една количка. Моите детски любовни писма, семейни албуми със снимки и даже моята колекция от готварски рецепти бяха натъпкани в нея.

- Върнете ми ги! - Помолих полицая, който пазеше количката - освен ако имате намерение да сготвите вкусна холандска грахова супа в участъка. Но той поклати глава и отказа да ми върне рецептите. Напитките, които бях купила от един клиент, по една каса срещу момиче, бяха взети. Това не ме тревожеше, но ме тревожеше безценната черна тетрадка със списъка на клиентите и касовата книга, която лежеше на една открита лавица. Последният път, когато полицията ми ги беше взела, трябваше да си ги откупя “под тезгяха”. Този път реших да си ги открадна. Полицаят, който пазеше количката, изглеждаше мераклия (а мъжете са си винаги мъже), така че аз измъкнах колекцията от порнографски снимки от едно чекмедже.

- Хей, я виж тези - казах аз, като му подадох снимките.

След една, две минути лигите му потекоха и той извика и другите при себе си. А те направиха добре, че се скупчиха над снимките, като подхвърляха неприлични забележки. Но аз нямах нищо против, защото това ми позволи да се промъкна няколко крачки зад гърбовете им и да взема от лавицата, тетрадката с клиентите и касовата книга. Успях бързо да хвърля тетрадката с имената в килерчето, под един празен кашон, а от касовата книга откъснах всички листове, на които бяха записани сделките и сумите и след това я хвърлих в количката, за да не предизвиквам подозрение. Тъй като никой не се занимаваше с мен, успях да се вмъкна в спалнята си, където натъпках откъснатите листове под стенната тапицерия, на която едното ъгълче е винаги незаковано.

Там мушнах и 1000 долара в брой, защото ако тези хиени намерят пари, после казват, че не е имало никакви пари и си ги задържат за себе си. Точно тогава един едър полицай излезе от една от стаите с пачка бамбукови цигарени хартийки в ръка.

- Е, къде държите наркотика? Знам, че имате такъв.

- В къщата нямам нищо - излъгах аз.

- Никога не използувам наркотици. Щом той изчезна пак в спалнята, аз грабнах пластмасовата торбичка с марихуаната от долапа в хола, втурнах се в банята и я изтърсих в тоалетната. Никой не наблюдаваше банята, така че аз сновях нагоре-надолу като бъбречно болна, освобождавайки се от проклетите улики. Тогава видях един униформен полицай да се приближава към долапа на хола с фенерче. Той започна да преглежда вещите в него и вече застрашително се приближаваше към кашона, под който беше голямата черна тетрадка.

- Извинете, сър - казах аз и лекичко го избутах от отворената вратичка.

- Огледалото ми е отвътре на тази врата, трябва да си оправя косите.

Полицаят се върна в спалнята, където сега се бяха събрали не- говите колеги, търсейки наркотици. Тъй като никой не пазеше входната врата, две от момичетата и прислужницата решиха да се чупят.

- Хайде, тръгвайте всички. - Каза един детектив, излизайки от спалнята.Той ни преброи и откри, че три момичета липсват.

- Къде са онези майни? - Попита той с вдигната ръка, заплашвайки да ме удари.

- Ще им счупя краката на тези кучки, където ги намеря!

- Понятие нямам къде може да са - казах аз равнодушно.

Момичетата бяха излезли свободно през входната врата и бяха в безопасност, след като бяха слезли спокойно с асансьора. Полицията арестува всички, включително и бедния Келвин и заведе всички, с изключение на мен, в 17-ти полицейски участък. Бях оставена сама с тримата цивилни полицаи, които първи бяха влезли. Телефоните непрекъснато звъняха - клиенти искаха да дойдат. Фантетата отговаряха на всички позвънявания и се шегуваха дебелашки. А онези типове вече нямаше да ме потърсят.

Къщата ми беше преровена и все пак бяха пропуснали голямата чанта. Добре, че не се наложи да я крия. Тези белезници за ръце и крака, събирани така грижливо и редките камшици с по 9 жила, които ма- зохистите така обичат да се впиват в плътта им. Моите роби бяха спасени. Момчетата от участъка се позабавляваха, след което прерязаха жи- ците на всичките ми телефони, четири телефона в спалнята и четири в дневната. Накрая ме откараха в полицейския участък. Но преди това аз се отбих в спалнята и взех скритите пари.

Беше около 3 часа сутринта, когато се присъединих към другите, на които взеха отпечатъци от пръстите. Вестникарските репортери се въртяха около участъка. Щеше да има чудесна история за алчната за сензации преса. Арестувани са 7 жени и 6 мъже. В участъка, полицаите ни дадоха кафе и понички. Позволиха да легнем на масите и да поспим, даже загасиха ярките неонови светлини на тавана. Келвин лежеше до Аврора, която беше неговото момиче. Тя използуваше големия си бележник като възглавница. Келвин беше все така кротък като агънце, не причиняваше никому тревоги и защо онова копеле, лейтенанта трябваше да издаде името му на журналистите. Келвин е президент на голяма компания в средния запад.

Мога да си представя сега, какво мисли той за града на удоволствията. Семейство, кариера, погубени заради половин час удоволствие. Такис и аз лежахме на друга маса, аз с глава, облегната на рамото му. Аз се бях настроила страшно много, като никога. Какво става с мен? Такис беше много възбуден и аз го погалих, като сметнах, че никой не ни гледа. Но какво ме беше грижа, по дяволите? Не можеха пак да ме арестуват. След няколко часа се събудихме схванати и измъчени. Полицаите имаха телевизор, по който предаваха новини. Донесоха ни още кафе и понички. Седнахме да гледаме и видяхме как момичетата излизат от моя дом. Имената на всички на екрана.

“В дома на мадам ксавиера снощи беше направена хайка. Тя е известна като кралица на момичетата за развлечение и разменя момичета и клиенти от цяла европа.” Уф! Поне добре ме бяха изтипосали. В 8 сутринта, след утринните новини ни казаха, че ще бъдем откарани в тумз и ни предупредиха, че отвън чакат репортери. Всички искахме да се дегизираме някак. Флавия си нарисува големи мустаци под носа с молив за вежди, вдигна си косата с ластик и си нахлупи една цивилна шапка на главата, която задигна от един полицай.

Аз си сложих очила, вдигнах си косата и сложих шапката на един друг човек. Келвин се дегизира най-добре. Дадох му моята летна рокля, която бях сложила в чантата си, преди полицаите да ме откарат. Той уви роклята около главата си като тюрбан и закри, с единия и край, устата и носа си, като с арабски яшмак. Слязохме по стъпалата на участъка, държейки вестници пред себе си и се качихме на фургона, който щеше да ни откара в Ню Йоркския затвор тумз. Докато грубо ни блъскаха през тесния, сив коридор на затвора към нашия блок, минахме покрай една килия с “обратни”, повечето от тях гротескни маски, правещи жалки опити да бъдат това, което не са, макар че някои от тях имаха “блестящи” успехи. “Светът желае да бъде мамен, така че мамете го”. Сега, след приятния престой в тумз, аз съм в райкърс айлънд.

Преди 2 години затворът ми беше така чужд, както обратната страна на луната. А сега още едно идване тук и ще знам наизуст драсканиците по мръсните стени. Преди 2 години, моята къща беше кътче за удоволствия, където идваш като у дома си. Сега тя е място, което влачиш със себе си, както костенурката мъкне черупката си, от един участък в друг след всяка хайка. Да, аз съм щастлива и доволна от работата си и я обичам. Наистина, някои от най-щастливите моменти от живота ми бяха през тези 2 години, през които аз се издигнах в средите на Ню Йоркската проституция, за да стана най-голямата и най-важна “мадам” в града. Но защо е този тормоз от полицията, тежките гаранции и глоби, високите хонора- ри за адвокати, откупите? Кому пречим?

И като си помисля, разбирам, че една безобидна секретарка може да спести почти толкова, колкото спестих и аз през последната година. Най-после Лари идва с парите. Научавам, че адвокатът ми е чакал отвън 3 часа, чакал е за парите, за да ме освободи под гаранция. Сега спестяванията ми излизат много по-малко, отколкото може да спести една секретарка. Но аз съм свободна. Пак пътувам с Лари за града. Ще трябва да започна отново. Усмихвам се малко безнадежно, докато Лари паркира колата пред моя апартамент. Но аз ще намеря друг, нека клиентите ми знаят къде да ме намерят, ще събера отново своите момичета и ще продължа да давам удоволствие на мъжете и жените. Не мога иначе. Да си призная, много съм доволна от своята работа.

Загрузка...