Професия проститутка

Глава 6 Пуерто Рико

Беше февруари, в Ню Йорк беше страшно кишаво и студено. Нямах настроение за работа. Беше ми дошло до гуша всичко, свързано с гаджета, мадами и ченгета и изобщо всичко свързано с професията ми. Бях самотна, да си призная, защото бях скъсала с последния си приятел Пол, а всички други, които познавах, бяха заминали за Пуерто Рико по случай рожденния ден на Вашингтон. Трябваше да се отпусна, за да дишам свободно, да изчезна някъде, да пътувам.

По дяволите! И аз ще ида в Пуерто Рико.

Никога не бях ходила там и за това се обадих на Пан Америкън и те успяха да ме настанят, в последния момент, в един самолет, който заминаваше след 2 часа, ако успея да се приготвя. Не си направих труда да взимам голям багаж. Сложих си една лятна рокля под зимното палто и най-необходимите вещи в ръчната чанта - четка за зъби, козметични кремове, диафрагма и вибратор. Там лесно можех да си купя другите неща, от които имах нужда. У дома имах достатъчно налични пари за отиване и връщане, като ми остваха 300 долара за харчене за три дни, колкото възнамервах да седя там. Платих билета си на летището и още в момента, когато самолета се вдигна във въздуха, се почувствувах по-добре. Очаквах да имам приятни преживявания, защото съм общителна и лесно се сближавам с хората. Вярвам, че това е една от причините, поради която не чувствувам нужда да пия или да пуша - в добра компания от само себе си се разпускам.

Очаквах приятен уикенд. Слава богу, работата беше далеч от мислите ми. Когато се приземихме в Сан Хуан, беше горещо, наоколо се виждаха загорели от слънцето хора и всичко изглеждаше необикновено. Взех такси от летището до Ракет клъб, където се бяха настанили някои мои приятели и се опитах да получа стая.

- Хич не се надявайте, мис, - каза чиновникът - не можем да ви предложим даже телефонна будка. Това беше един от най-големите им празници и всички Ню Йоркски евреи, с чичовци и лели се бяха стекли там. И така, аз намерих своите приятели и те ме поканиха да спя на тяхното канапе, което беше разнебитено и малко неудобно, но какво от това, нали се касаеше само за няколко дни. На другия ден си купих рокля, сандали и бикини в магазинчето-бутик и заех позиция близо до басейна. Беше пълно с хубав народ, повечето двойки, но и много американо-еврейски принцеси с перу ки и изкуствени мигли, които дебнеха малкото свободни мъже наоколо.

И все пак приятно прекарвах времето, запознавах се със разни хора, плувах, правех слънчеви бани и се присъединявах следобед към тълпите в бара на фидлър грийн за “пиняс коладис”, клюки и ангажименти за вечеря. Програмата през трите дни беше приятна, но не бях срещнала никой, който да погъделичка чувствата ми, а от горещото слънце желанията ми бяха по-изострени от обикновено. Знаех, че сме близо до островите на девата, но това целомъдрие беше смешно. Последния ден, следобед, се запознах с един мъж на име Хенри Картър, симпатичен рус господин - християнин от Ню Хемпшир, който току-що беше слязъл от самолета и имаше намерение да прекара цяла седмица в Пуерто Рико.

Тъй като съм полуеврейка, обикновено предпочитам за приятели евреи, но пък понеже наоколо беше пълно с тях, Хенри представляваше приятно разнообразие. Той беше висок, приятен, интелигентен, чувствителен и чаровен, и след като поговорихме и се поразходихме малко, той ме покани на вечеря. Тази вечер, той ме заведе в романтичната стара част на Сан Хуан, където ядохме много вкусен испански специалитет, разхождахме се по тесните, постлани с плочи улици и се отбихме в едно малко барче, за да послушаме фламенко на китара. После Хенри ме заведе в своята стая в пансиона кармен и изкарахме разкошна любов, след което той ми предложи да се пренеса в неговата стая и да прекарам следващата седмица с него.

Същата нощ пренесох вещите си от ракет клъб в уютното пансионче кармен и се влюбих лудо в Хенри, като съвсем забравих за връщането си в Ню Йорк. Следващата седмица беше чудесна. Наехме малък стар фолксваген и обиколихме заедно целия остров. Правехме любов където и когато ни се приискваше и където можеше. По пустия бряг, в горичките, под дърветата, навсякъде. Членът на Хенри имаше великолепни размери и постоянно пулсираше от желания. Повтаряхме любовния акт по три-четири пъти един след друг и аз правех за него неща, които не се съгласявах да правя с всеки мъж. Правех му минети гълтах спермата и даже исках да правим любов по гръцки, но той беше твърде едър за това.

После си говорехме, смеехме се и се чувствувахме истински влюбени.Това е най-прекрасното от всички неща и е жалко, че не може да трае вечно. Когато си невъобразимо щастлива, времето минава прека- лено бързо. Изведнъж стана понеделник и Хенри трябваше да си замине. И за мен беше време да се връщам, защото от 10 дни карах ваканция, но не ми се заминаваше. В Сан Хуан ми харесваше, чувствувах се добре и изглеждах добре. Бях станала кафява от загар като орехче, косата ми беше изрусяла до златно от слънцето и за първи път от месеци насам се радвах на живота. Защо трябваше да оставам морето и слънцето на Сан Хуан заради студа и шума на Ню Йорк? Можех не по-зле да работя и тук. За щастие, професията ми беше такава, че можех да я упражнявам навсякъде.

Макар че бях живяла съвсем законно, откакто бях пристигнала в Пуерто Рико, бях забелязала всички възможности за работа, които се откриваха около казината, плажовете и баровете. Съществуваше само едно препятствие. Никога по-рано не се бях предлагала на мъж сама, винаги бях работила чрез мадам, но пресметнах, че няма да бъде толкова трудно да си съставя една добра клиентела. А за това наистина ме бива. Каквато и работа да работех, когато живеех легално, винаги съм била добра търговка и актриса. И така, аз тъжно се сбогувах с Хенри и преди той да замине, ми плати за още една седмица престой в пансиона.

Уговорихме се пак да се видим в Ню Йорк. Той ми се обади два пъти след това, но се случи така, че не можахме да се съберем. Същата сутрин си сложих бикините и отидох на плаж пред хотел Американа, за да се поизлежавам и да обмисля плановете си. Искаше ми се да оставя една прилична пауза между сбогуването с моя любовник и започването на работата тук, но трябваше да бъда практична, защото бях останала само с няколко долара. Пресмятах дали да се опитам да спечеля малко пари тази нощ, когато късметът ми дойде изневиделица. Това беше г-н Шварц, който седеше на по-малко от 20 ярда от мен, печейки се на слънце заедно с г-жа Шварц. Бях сигурна, че това е г-жа Шварц, защото в двамата имаше много сходни неща, както се случва с хора, които са живели заедно в продължение на много години.

Познах го веднага, за негово най-голямо съжаление и когато той ме видя, че тръгвам към него, стана пурпурно-червен. Три седмици преди това, в Ню Йорк, г-н Шварц ме беше минал със 150 долара с фалшив чек, а когато се опитах да му се обадя и телефонният му номер се оказа фалшив. Беше божия справедливост, че сега се натъкнах на него. Но когато доближих двойката, се случи най-невероятното нещо. Г-н Шварц, който беше с около 5 години по-млад от дядо господ, пошушна нещо на г-жа Шварц, която беше също почти негова връстница и двамата скочиха и хукнаха!

И двамата изглеждаха така, като че ще паднат ако ги духнеш, а сега хвърчаха по плажа под палещите лъчи. Поисках да ги последвам, но си казах, по дяволите, той е отседнал в Американа, така че трябва да се върне насам, ако не умре до тогава. Нещо, което избягвам да правя, е да поставям някой мъж в неудобно положение пред жена му. Никога не съм недискретна. Но ако някой умишлено ме мами,тогава съм безскруполна. И така, аз седях и изчаквах и наистина г-н Шварц се върна, зачервен и задъхан като настъпана жаба.

- Г-н жабок, а г-н Шварц? - Казах аз и изникнах непринудено пред него. Той си глътна езика и не знаеше къде да се дене.

- Нали вие сте г-н Шварц? Той кимна, сякаш за да каже “да” и отпрати г-жа Шварц със същото подшушване, с което я накара да спринтира по плажа. Очевидно беше, че любопитствува, но не подозира, че съм проститутка, защото въобще нямам вид на такава.

- Г-н Шварц, - казах аз - ще ви бъда много благодарна, ако ми дадете парите в брой, в срок от 15 минути, защото вашият чек беше фалшив. Ако не, ще бъде най-лесното нещо да проверя номера на вашата стая и да кажа на жена ви, коя съм аз и с какво се занимавам и какво, разбира се, сте правили с мен. Освен това ви съветвам да не давате повече на момичетата лъжливи телефонни номера и фалшиви чекове.

Той бързо отиде и веднага се върна с моите 150 долара и съм си гурна, че няма скоро да помисли да ходи в публичен дом без нищо друго в ръце, освен един гол хуй. Така че, виждате как някои мъже биват принуждавани да бъдат честни; иначе са готови да те минат със сума пари. Няма да повярвате, колко пари са ми измъкнали, но за това разказвам в друга глава. На другата вечер направих първото си професионално появяване в казиното, за да хвана някоя едра риба, но първо трябваше да науча някои неща за проституирането на такива места.

Първото правило, което трябваше да се съблюдава е, да не се хвърля в очи това което вършиш. Когато се залага на големи суми, игралният дом не обича някаква си проститутка да му отнема някой голям играч, печелещ или губещ. Ако му върви в играта, игралният дом не иска да го изпуска, защото чака шанса си да си върне част от сумата. Ако той губи и ти му кажеш: “Защо само губиш парите си на масата, ела с мен да се поразвеселим”, те пак реагират, защото им отнемаш бъдещата печалба. Така че и в единия, и в другия случай трябва да внимаваш.

Второто правило е, да не прекъсваш мъжа, когато е на рулетката. В такъв момент той е сприхав и може да те изгони. Известно е, че комарджийте са много суеверни. Почакай да свърши играта и тогава излез на сцената. Разбира се, първата вечер направих някои грешки, но после бързо се научих как да действувам. На първо място, влязох в залата с една от онези ефирни рокли, много прозрачна, много секси, под която всичко се виждаше и цялата зала ме забеляза и изръмжа.

Жените, най-вече приказваха:”Гледай я тази, олеле, ами тя няма нищо отдолу, даже и пликчета!” Докато се опомних, бях изхвърлена като мръсно коте.

- Мадам, бихте ли напуснали заведението! - Каза Карлос, салонният управител.

Не знаех, че правилата им за обличане са толкова строги. Католически лицемери! Бутнах на Карлос и това ми спаси главата, но той ме предупреди: “Ксавиера, недей да биеш на очи толкова в бъдеще.” Върнах се официално облечена, без грим, само с леки сенки под очите и прозрачно червило, като създавах впечатление за нещо чисто и свежо. Държах се много консервативно, но мъжете ме гледаха като вълци. Избрах един мъж, който играеше с жетони по 50 и 100 долара, до когото нямаше жена и го взех на прицел.

Улових погледа му, усмихнах се многозначително и му хвърлих премрежен поглед, и той ме забеляза. След това си проправих път до него и при първата възможност, го помолих да ме научи на някои правила на играта.

- Почакайте малко, - каза той - ще идем да пийнем нещо в бара и ще ви ги обясня. Когато свърши, побъбрихме и аз го попитах: - Предполагам, че сте тук с жена си? - Не, тук съм сам. - Каза той - защо не се качим в моята стая да обсъдим правилата на играта? П

През следващата седмица водех евентуалните си клиенти в бара, като всеки път променях разказваната история, прибавяйки по нещо по- дходящо за всеки клиент. Обикновено казвах, че съм секретарка от обединените нации, в Порто Рико съм във ваканция, и че искам само да спечеля 50 долара да платя стаята си в хотела. Когато разправям на някой мъж такава история, това го кара да чувствува, че той не е просто някакъв женкар. Ако мъжът ме помолеше да остана цяла нощ с него, казвах му:

- С удоволствие, но ще трябва да платите 150 долара.

Но никога не исках предварително пари в брой, защото това ми се виждаше много курвенско. С разширяване на работата, оставих бара и рогатата история за правилата на играта и ваканцията, защото отнемаха много време. Вместо това, възприех един лесен, непринуден начин да спечелвам мъжете с един дързък поглед и леко поклащане на главата - от ляво на дясно - да или не и пристъпвахме направо към работа. Повечето мъже са доволни да свършат това и да се върнат отново на масите и доста скоро аз си извоювах добро положение, като печелех по 200 долара на ден, а освен това ми оставаше много време за търкаляне по плажа и за мои лични работи.

Обикновено прекарвах деня така: Сутрин ходех на плаж, намирах някой шезлонг, печах се, плувах и се закачах с хлапаците. Това е една от моите мании. Обичам да прелъстявам млади момчета на по 17, най-много на 19 години. Повечето еврейски момчета ходят в Порто Рико с бащите си, така че аз се представям като от типа момиче по- голяма сестра, за да не събуждам подозренията им. Отвеждам ги във водата или на разходка по брега, след това ги намъквам в стаята си, както лъвицата - плячката си. Естествено, тъй като винаги се чувствувам незадоволена, обикновено още от началото играя с тях на надуване на свирка; след това се ебеме до скъсване. Докато живеех със своя годеник, така бях свикналасъс своята дажба отпоне веднъж секс на ден, че дори и днес, макар че това ми е професия, все още ми е приятен обикновения начин на ебане, ако партнъорът ми е приятен.

Обикновено тези млади момчета свършват докато преброя до 3, така че втория път не бързам, уча ги как да се контролират, за да задоволят жената, различните пози, начини на милване, целувки, смукане и как да не бъдат груби, а приятни и нежни. Така че ранните следобеди посвещавах на безплатни уроци на хлапетата, след което ги отпращах обратно при семействата им. Ако мога за малко да си позволя нескромност, мога да пресметна, че 25% от всички еврейски младежи, летували в Порто рико от февруари до април 1970, са научили изкуството на любовта с мен.

Няколко бащи, клиенти, които ме смятаха за просто обикновена колежанка-любовчийка, която по свой начин заплаща за благодеянията, даже се намесиха и ми заплатиха, за да обуча техните синове. Около 4 часа, когато слънцето отслабваше и баровете се затваряха за почивка, за да не скучая, отивах да потърся клиент. Районът на дневната ми работа беше около фоайето на “Американа” или на хотел “Ел сан хуан”, където стоях пред бара или аптеката и хващах по някой обещаващ на вид клиент. Ако жената на клиента беше на пазар или на фризъор, качвахме се в неговата стая, аз се заемах с него - с минет или по обикновения начин, прекарвах го за 15 минути и 50 долара и - да ме няма.

Ако жена му беше на близо, клиентът обикновено ми даваше картичката си и казваше:”Тук не мога да направя нищо, но ми се обадете в Ню Йорк”. Понякога и аз давах своята картичка, но като правило, това е опасно, защото съпругата може да я открие в джоба на мъжа си. В Ню Йорк даването на картички е приемливо, защото проститутките скриваха професиите си под такива описания на дейността си като: Предмети на изкуството, консултантки или в моя случай - дизайнер на интериори. Но други са по-очебийни и ако някоя по-досетлива съпруга намери в джоба на мъжа си картичка с написано на нея занятие като главна учителка, специалист по издигане и събаряне, обществени връзки или даже ръчна работа - тя може да се сети, че обектът на всички операции е мъжът и.

След 2 клиента се връщах в пансиона, почивах си до около 10 вечерта, изкъпвах се, обличах се и хапвах нещо в ресторант “лимонено дръвче” в “Ел сан хуан”, преди да тръгна на нощна работа. Целта ми беше да си докарвам по четирима клиенти на ден - двама след обед и двама вечер - защото трябваше да отделям време и за самата себе си, пък и не можех сама да се справя с повече. Но в някои случаи трябваше да правя изключения. Веднъж се случи група от 8 италианци от Ню Джърси, да прекарат в Сан Хуан една седмица и винаги всички идваха при мен заедно.

Около 10 сутринта, те изпращаха жените си на пазар, завеждаха ме в “Американа” и се изреждаха върху мен един по един, докато някой пазеше вратата, да не би да се върнат жените и да ги заловят. Те се смееха, пускаха шеги и се нас- тройваха, колкото от любовната игра, толкова и от скандалността на сцената. Веднъж, същата тази мераклийска група ми уреди среща на плажа в полунощ, докато жените им бяха заети да играят на рулетка и 21.

Декорът беше красив и идиличен под звездите, духаше топъл ветрец и вълните тихо се плискаха, но любовта беше много далеч от романтизма. Те се наредиха в една редица, отвориха циповете на панталоните си и аз започнах да правя минет на всеки по ред. Надувах свирката и плюех, пак надувах и плюех и ми се искаше да имам със себе си шише с тоалетна вода или поне вода, защото вкусът на спермата ме отвращава, а тази нощ щях направо да повърна от нея. Аз съм свикнала на по-изискан начин на работа, обаче тези типове не се интересуваха от чисти чаршафи, искаха само да им олекне, докато жените им не са открили отсъствието им от тях. Бях си свалила пликчетата, докато коленичех пред всеки и комарите започнахада хапят голия ми задник.

По едно време кучето на хотела започна да лае по нас, а след него се яви и нощният пазач, който ни освети с фенерчето си и след това, шокиран и поразен, избяга. Изобщо, това беше сложен и неудобен начин завършене на такава работа двете страни, затова се съгласих да направя по 10 долара намаление за всеки мъж от групата. Работата нарастваше и аз започнах да забогатявам, но пансионът Кармен започна да става неудобно място за живеене. Освен, че беше далеч от местата, където работех, струваше ми се, че вече там са разбрали, какво работя, а в място като това, новините бързо се разпространяват.

За това, започнах да мисля за изнасяне от там. Няколко дни по-късно, на плажа срещнах един младеж на име Дейвид, около 28-годишен, много по-възрастен от безплатните ми клиенти. Той се обърна към мен просто, за да разсее скуката си и попита дали бих дошла с него да се повозим на малкия му гумен сал. Смешното беше, че този ден имах покана да отида на една огромна яхта, но предложението на Дейвид повече ме привличаше. Отплувахме доста далеч в морето, като разговаряхме, смеехме се и падахме във водата и допирът на силните му, загорели рамене, предизвика у мен силно желание. Дейвид не беше красив, но имаше сексуално лице от типа на Жан-Пол Белмондо,а освен това имаше голям еврейски нос.

Има една немска поговорка, че големината на пениса на един мъж може да се познае по големината на носа му. Но аз съм сигурна, че това може да се разбере и по ръцете му. Ако той има дълги и тънки пръсти, обикновено има тънка и дълга свирка, а ако са дебели и къси - обикновено има къс, широк член. Ако има месести, дебели ръце като касапин, обикновено има месест и отпуснат член. Позволявам си да правя такива обобщения, зашото съм видяла доста мъжки членове и мога да се считам за специалист по въпроса. Като погребахме малко на сала, Дейвид и аз се върнахме на брега, да изсъхне и отидохмедо външния бар на хотела да пийнем нещо студено и по един плодов пунш - любимото ми питие. Там се запознах с неговите другари по стая, Рики, Худ и Брайън и прекарахме следобеда в тичане по плажа, разговори и разбира се приближаване към темата секс.

Мъжете на възраст от 28 до 32 се оплакват от това, че летовничките от Ню Йорк са много старомодни, че момичетата са страшно невинни и глупави. “Трябва ни жена като вас”, каза Дейвид, с което всички останали се съгласиха. Когато един от тях предложи да се преместя в техния пансион, бях просто във възторг от тази идея. Защо не? Техният пансион беше близко до плажа и до района на работа, пък и какво повече можех да искам от четирима здрави, млади мъже, с които да си прекарвам времето през свободните часове. Всички заедно отидохме до малката, бяла, двуетажна сграда, облицована отвън с дъски, където намерихме хазяйката, мила възрастна немкиня, да полива градината си. Помолих я на немски да ми даде стая и тя беше толкова поласкана от това,че най-хубавата стая на етажа на момчетата, с климатична инсталация и баня. Пансионът беше малък, но чист и невероятно евтин за Порто Рико, само 10 долара на ден.

- Добре, ще остана тук, - казах на момчетата - затова нека отидем до ….. в майями - и затова му повярвахме. Беше петък сутринта, когато тръгнахме на “екскурзия”. Взехме хапчетата около обяд преди излизане от пансиона и с един взет на заем фолксваген, отидохме на едно малко, уединено плажче на 10 минутипът от Сан Хуан. Докато пристигнем, хапчетата вече бяха започнали да действуват и ние се изсипахме от колата на белия пясък и смъкнахме дрехите си. Даже и стеснителният Худ излезе от черупката си и скоро всички се търкаляхме по пясъка и правехме любов. Някой се опита да направи полароидни снимки на сцената, но фотоапаратът постоянно падаше от ръцете му и след известно време с бълбукане потъна във водата.

След това си спомням, че исках да пикая, което обикновено не ми е удобно да правя пред други хора, освен ако някой извратен тип-клиент иска да се изпикая върху него. “О’кей, бейби, сега ще чишкам”. И го направих,застанала там гола, докато другите съвсем си бяха изгубили ума и риеха пясъка. Цялата сцена изглеждаше така, сякаш стоим на страна и наблюдаваме себе си в бързо въртящ се филм, в който ние бяхме артистите. Цветовете трептяха. Слънцето беше като златна топка, полюшваща се над главите ни, а морето беше като синя медуза, която пълзи към брега и отново се връща обратно.

Изтичахме на хълмовете и започнахме да правим любов на фона от палмови дървета, нанизани покрай песъчлив път, по който трябваше да сме пристигнали и който водеше, изглежда,към малко селце. Докато щуреехме и скачахме, по пътя мина туристически автобус, сякаш идващ от друг свят и все пак много близък, а вътре имаше един негър, който надникна, махна ни и отмина. От мескалина разсъдъкът не се губи съвсем и макар, че си опиянен, знаеш какво става. Много скоро автобусът се върна, този път с трима негри, всички махащи с ръце и пак отмина. След 5 минути или след един час - вече нямахме представа за врем ето - същият автобус се върна, пълен с негри, които зяпаха голите луди, които подскачаха там.

Автобусът намали ход, спря, след това пак тръгна,но тримата негри този път паркираха една кола близо до палмите и зацапаха през водата до нас. Докато се приближаваха, бях обзета от идея-фикс, че трябва да видя как си подмятат ония работи. Никога не си бях имала работа с черни, но бях чувала, че са много развити. За това с жестове показах какво искам, нагоре и надолу и наистина един от тях извади члена си и започна да го размахва. След това и другите започнаха да правят същото. Точно тогава, група ученици с чанти на гърба се появиха от някъде.

Негритесе скриха в храстите, а ние отново започнахме да се връткаме и да се смучем, а децата се върнаха назад като ни гледаха с очи като чинийки. Иззад палмите негрите започнаха да ни замерват с кокосови орехи и чак тогава започнахме да загряваме, че трябва да се чупим. Но вече бяхме в такова състояние, че не можехме да контролираме движенията си.

- Ксавиера, облечи се, сложи си нещо - каза едно от момчетата.

Аз грабнах бикините си и ги окачих на врата си и това ми беше облеклото пред децата и пред негрите. Опитахме се да съберем вещите от пясъка, но кой знае зашо, пръстите ни бяха станали безчувствени и нищо не можехме да задържим с тях, и гребени, червило, портмонета и плажно масло падаха от ръцете. Оставихме ги на пясъка и хукнахме към колата. Никой не беше в състояние да шофира, но Рики хвана кормилото и на зиг-заг подкара към Сан Хуан, като за малко не се сблъска с едно момче на велосипед и в едно дърво, и спря чак в градината на хотел “Ел сан хуан”. Беше часът на коктейлите, почти тъмно и докато скачахме от колата, всичките еврейски принцеси отстъпиха назад от нас с такова изражение, сякаш казваха: “Я ги вижте тези животни!”

Погледнах се в огледалото на колата с кравясали очи, втурнах се към водата и отплавах със сала на Дейвид навътре в морето. Около 9 часа действието на хапчетата беше вече почти преминало, но ние не се бяхме връщали в пансиона да се преоблечем, така че аз тръгнах на работа, така както си бях, със сплетена на плитчици коса, по долнище от бикини и отгоре една възкъсичка плажна рокличка, като се кикотех с повод и без повод. Приличах повече на малка лудетина от плажа, отколкотона проститутка и привлякох доста възрастни мъже, които ми платиха цяло състояние и това беше най-голямата ми нощ ,ако не се смятат надуванията на свирка с италианците.

С наближаването на Великден, 3 месеца след като бях пристигнала за 3 дни в Пуерто Рико, аз започнах да се оттегчавам. Между другото, всички момчета си заминаха, с изключение на Дейвид, който използуваше намалението и от времена време измъкваше от мен по 100 долара. Даже го пусках да спи в моята стая, тъй като аз почти се бях преселила в една вила, при един играч, на име Норис, който не беше клиент и не ми плащаше, но ми набавяше всичко от което имах нужда, по отношение на облеклото и храната. Два дни преди Великден, Дейвид каза, че отива в мМйями за една сделка с опиати, за да спечели сума пари, че ще отсъствува една седмица и ще замине още същата вечер в шест.

След заминаването на другите момчета, приятелството ми с Дейвид беше станало съвсем платонично, така че аз исках да се върна от плажа по-рано и да му кажа довиждане, а може би и да го изпратя до летището. Но щом се върнах от плажа около 4 часа, усетих, че нещо не е в ред. В стаята ми беше съвсем тихо, а когато влязох, с ужас видях, че в нея сякаш е бушувал ураган. Чекмеждетата и шкафовете бяха изпразнени, дрехите ми бяхара- зхвърляни навсякъде, , багажът ми също беше из цялата стая, подплатата на куфара беше разкъсана и парите - откраднати.

Бръкнах по всички джобове на дрехите си, но и те бяха празни. Даже портфейлът ми беше изпразнен и банкнотите, оставени в паспорта ми също липсваха. Който го беше направил, наистина ме беше обрал до стотинка. Имах два жетона, колкото да се обадя по телефона.Трябваше да намеря Дейвид. Той трябваше да замине след 2 часа, но ако го намерех, той навярно щеше да ми помогне, защото познаваше всичко крадци в Пуерто Рико.

Хукнах към плажа, където неговата приятелка Биджи лежеше и дънеше марихуана.

- Виждала ли си Дейвид? - Попитах я аз.

- Разбира се, - отвърна тя - преди около час, когато отиваше на летището.

- На летището? - Възкликнах аз - сигурна ли си?

Самолетът му отлита след 2 часа.

- Не ми е казвал такова нещо. - Каза Биджи- той бързаше за летището с чантата си и ме помоли да му я пазя заедно с якето му, докато той влезе в хотела да се обади по телефона. Спомням си, че много трепереше за якето си и каза да не давам никому да го пипа, а джобовете му и подплатата сякаш бяха натъпкани с хартия.

Всичко ми стана ясно! Моят приятел Дейвид, когото почти издържах през последните седмици, беше извършил кражбата. Толкова по въпроса за честността на крадците. Изтичах на шосето и спрях една патрулна полицеска кола. На европейски испански успях да ги убедя да ме закарат до летището на Сан Хуан за да се опитам да хвана крадеца. Знаех, че има билет на името на л. Либерман и доколкото ми беше известно, самолетът излиташе след един час. На летището отидох направо на гишето за излитания, за да проверя кои са пътниците.Между пътниците за вечерта нямаше никакъв либерман, но г-н Либерман е на борда на самолета, който в момента излита.

Нямаше начин да го спра и така аз бях съсипана, 2000 долара бяха загубени. Можех само да погледна филосовски на това положение и да си кажа “както са дошли, така и отишли”. Оставаше ми билетът за връщане.