Професия проститутка

Глава 2 Семейни работи

Не мислете за мен като за бедно, заблудено момиченце, отклонило се от правия път поради лошо възпитание или ограбено детство.

По-скоро обратното.

Произходът ми е много добър и съм израснала в семейна атмосфера, изпълнена с любов.

Родена съм в Индонезия и съм получила отлично европейско възпитание. Аз и родителите ми говорим помежду си на девет езика - аз лично говоря 7. Майка ми, снажна руса германо-французойка беше сериозна, но сърдечна и изцяло отдадена на семейството си. Тя беше втората жена на баща ми, лекар. Първата му жена, руска балерина, белогвардейка, напуснала индонезия веднага след развода. Бракът му с моята майка беше щастлив, макар че имаха противоположни характери и темпераменти. Не може да има съмнение, той обичаше майка ми, въпреки че хвърляше по някое око на хубавите момичета. Баща ми, когото обожавах, беше рядък човек - интелектуалец, добър събеседник, любител на изкуството, бонвиван и с истински щедра душа.

На върха на своята много успешна медицинска кариера, той притежаваше голяма болница в източните холандски колонии и по-късно разбрах, че сме имали 2 къщи като дворци, едната в сорабайя, а другата - в хълмистата курортна област край бандунг и двете обслужвани от много слуги. Но ние сме загубили всичко това, когато японците нахлули на острова и хвърлили моите родители и тяхното новородено бебе, т.е. мен, в концентрационен лагер. През трите години на японската окупация, баща ми е понесъл много изпитания и мъчения от ръцете на поробителите. Престъплението му е било не само, че е бил холандец, но и че е бил евреин.

Малко хора разбират, че японците в югоизточна азия са били не по-малко антисемити от германците в европа. Блокът, в който сме били затворени, имал голяма табела с надпис “бранкса йехуди”, което на малайски значи евреи. И майка ми е била измъчвана, макар че не е била еврейка, за това че е извършила престъплението да се омъжи за евреин. Веднъж я затвор- или в малка дървена барака, пълна с трупове, където било горещо като в пещ, за около 5 дни, защото изпаднала в истерия и искала допълнителни дажби ориз и вода, защото аз съм била много болна от треска и дезинтерия.

Понякога баща ми бил окачван за китките си на някое дърво, с крака на 1 инч от земята, на изгарящото тропическо слънце. Навярно не са го оставяли да умре, само защото са имали нужда от неговите услуги. Накрая го отделили от нас, в отделен блок, където бил назначен за лагерен лекар на хиляди жени и деца. Във военно време и това може да бъде истинско мъчение, особено за човек, който не понася гледката на човешките страдания. По-късно той ни каза, че едва не полудял през това време, от тревога за съдбата на жена си и детето си. И като ирония на съдбата, той пак ме е видял, но не като баща, а като лекар. Това било две години и половина след нашата раздяла. По това време, майка ми и аз сме били освободени и сме живеели близо до сора байя, с приятелско белогвардейско семейство.

Един ден, аз съм паднала от дърво и съм си разпрала мускула на крака. В отсъствието на майка ми, един изплашен слуга ме завел при лекаря на концлагера. След като оперирал крака ми - и до днес имам белег - мен ме откарали у дома и чак тогава някой му казал, че току-що е оперирал собствената си дъщеря.

- Това русо, зеленооко ангелче е било моята дъщеря? Не мога да повярвам. - Отвърнал той радостно - последният път, когато я видях, тя беше мъничко бебе със сини очи и тъмна коса.

Но той поне бил спокоен, че сме живи и здрави. Когато войната свършила, семейството ни най-после се събрало от- ново. Макар че новото правителство не върнало всичките ни пари и имущество, ние сме се върнали в амстердам, за да започнем всичко от- ново. Баща ми вече прехвърлил четиридесетте години, бил човек не само с голяма душевна сила, но и упорит в труда и, с помощта на известна финансова подкрепа от холандското правителство, скоро си изградил хубава практика.

След време той спечели такава широка репутация като лекар, че при него идваха пациенти от цяла европа. Но той никога не си върна предишното финансово състояние, но не мисля, че това особено го тревожеше. Той не беше от хората, създадени за милионери. Той беше се посветил на медицината и много повече се интересуваше от пациентите си, отколкото от парите им. Неговите пациенти, за него бяха даже по-важни от собственото му семейство. Понякога, той е отлагал ходенето ни на курорт, ако някой пациент е имал нужда от него. По всяко време той се грижеше за своите болни, с което, понякога отчайваше майка ми. Особено ако баща ми се грижеше за някоя очарователна жена, на която и няма нищо, освен въображаеми болки в стомаха. И копнеж по моя баща. Една от пациентките на баща ми беше похотлива секс-бомба, на около 24 години, която аз и майка ми наричахме “горчицницата”, просто защото работеше във фабрика за горчица.

Отначало, той я лекуваше от астма, но и, както майка ми откри по-късно, и от свръхактивни полови влечения. Очевидно малката афера на баща ми с момичето от фабриката за горчица, се хвърли а очите на мама, когато тя видя палто от визон, вписано от него в счетоводната му книга. Не много хитро от негова страна. От тогава нататък, всеки път, когато “горчицницата” идваше на преглед, което беше след работа, вечер, майка ми си намираше някакъв претекст да влезе в кабинета на баща ми, който беше свързан с нашата къща.

Една вечер, мама и аз прибирахме съдовете в кухнята, точно тогава, когато “горчицницата” се лекуваше и мама каза тихо:

- Смятам да занеса чаша кафе на баща ти. Тя го наля в любимата му синя каничка от холандски порцелан и отиде в кабинета му. Изведнъж, там се вдигна такъв шум, че си помис лих, че зюдер зее е разрушила дигата. Имаше викове и писъци, отваряне и блъскане на врати, дрънчене от счупен порцелан. И имаше защо. Мама беше влязла неочаквано и беше заварила “горчицницата” по визоново палто, без нищо отдолу, коленичила пред баща ми, настървено да смуче члена му.

Тя сграбчила пациентката на баща ми за косата и я изхвърлила навън, на снега, без обувки и чорапи и без каквото и да е друго, освен скъпото визоново палто. И докато правела това, забранила на “горчицницата” повече да прекрачва нашия праг. Татко се беше оттеглил в къщата, така че мама грабна по-голямата част от хубавия ни порцеланов сервиз и го запрати по главата на татко. Аз се бях качила на най-горното стъпало на стълбата, където стоях, готова да се намеся в случай на кръвопролитие. Но вместо това, мама изпъди татко и го заплаши с развод. Баща ми, както казах вече, беше необикновено смел човек. При всички ужасни неща, които му се бяха случили през войната, съмнявам се да е пролял дори една сълза. Но тази нощ той плака открито, защото наистина много обичаше мама и разбираше колко много я е наскърбил, заради една глупост с лесно достъпно момиче.

Тогава аз бях единадесет годишна, но въпреки това можах да разбера, че този случай не трябва да се приема на сериозно. Аз разбирах вече , че за двама различни хора, секс и любов могат да означават различни неща. За татко, “горчицата” беше секс - или задоволяване на една прищявка, а мама, неговата дълбока, тайна любов. Въпреки младостта си, аз също имах добра представа за това, което става между големите и знаех, че тяхната война за нещо сексуално, може да бъде забравена и простена, когато започнат да се любят. Не съм казвала това по-рано, но на сексът в нашия дом се гледаше като на нещо естествено и красиво и аз често виждах родителите си да ходят полуголи или съблечени, без да се срамуват.

Даже съм виждала баща си гол, с ерекция, когато гали мама. Понякога се оттегляха в спалнята и затваряха вратата, независимо по кое време ставаше това. Като дете бях много любопитна и даже си мислех, че зная какво правят и имах непреодолимо желание да ги видя. Ако чуех, че кревата им скърца през нощта, почуквах на вратата им, под предлог, че искам да си налея чаша вода от тяхната баня, макар че си имах собствена баня. Веднъж озовала се в стаята им, ги молех да остана да спя при тях. Обикновено молбата ми беше изпълнявана, макар и не без мърморене от страна на баща ми.

Колкото повече растях, толкова повече се привързвах към баща си и ми се искаше да бъда умна и уважавана като него. Точно както у Фройд, аз бях влюбена в баща си и дори и днес не се срамувам да кажа, че ако бях срещнала човек също като него, щях да се влюбя и щях да поискам да се омъжа за него. Тъй като бях единствено дете, той ме глезеше само в материалния смисъл и с цялата си, и с мамината, преданост. Баща ми направляваше умственото ми развитие като професор Хенри Хигинс от “Моята прекрасна леди” и се грижеше за развитието на дарбата ми за чужди езици. Той ме поощряваше да уча гръцки, латински, френски и немски в горните класове и по правило, в края на седмицата, през лятото на море, или през зима- та на вилата, ние говорехме само чужди езици. В събота говорехме, да кажем, само немски или френски, а на другия ден - английски. Също така, всяка година ние прекарвахме най-малко един месец в някоя друга държава, за да подобря произношението си или да започна да уча някой нов език, например испански или италиански. Това беше необикновено образование.

От друга страна, докато не станах двадесет и една годишна, аз винаги прекарвах ваканциите с родителите си, за разлика от повечето мои приятелки, които ходеха на групи, без надзор, защото мама се отнасяше към мен, като към свое малко пиленце и не искаше да се излагам на морална опасност.

- Пази девствеността си докато се омъжиш, Ксавиера - спомням си, казваше тя. - Аз бях девствена, когато се омъжих и така трябва да бъде с всяко момиче. Тогава твоят съпруг никога не ще може да ти натяква за миналото ти или да те нарича курва или уличница. Ти ще ходиш с високо вдигната глава и никой няма да говори лошо за тебе.

Всичко това звучеше доста старомодно, като се има предвид свободното нудистко възпитание, което получавах у дома. Днес трябва да ходите като диоген, с въоръжени с фенер, за да намерите девственица на повече от 16 години. Както и да е, за момента, тя нямаше защо да се тревожи за мен, защото единствения човек, в когото бях влюбена, никога не би могъл да ми отнеме девствеността. Това беше Хелга. Хелга беше моята най-близка приятелка в горните класове на училището и през последната година аз изпитвах пламенно желание към нея, а не знаех защо. Знаех нещо смътно за лесбийките, но не се чувствувах свързана с тези полу мъжки, полу женски типове с къса коса, дълги панталони и тлъсти задници, които моите по-големи съученички, кикотейки се, сочеха по улиците. Хелга никога не отвръщаше на чувствата ми и наистина не знаеше за съществуването на лесбийките, само може да се е чудила защо непрекъснато, без да искам, се блъскам в прелестните и гърди. Тя беше на 16 години, една година по-възрастна от мен и ние бяхме като сестри, споделящи всички свои момичешки тайни.

Но, колкото аз бях инстинк тивно полово възбудена, толкова тя беше невинна. На 15 години аз бях целувала приятеля си с език, бях опипала цялото му тяло и даже му бях правила минет. Хелга не узна това, но съзнаваше, че аз съм малко по-образована в това отношение от нея. Един ден, моята мила Хелга се обърна към мен за да получи нещо повече от моите знания за тези неща.

- Ксавиера, искам да те помоля за нещо много неудобно - започна тя, докато седяхме в бюфета през обедната почивка. - Имам нужда от твоята помощ. Петер корвер ме кани тази вечер на събиране, а аз се боя, че ще ми поиска целувка за лека нощ.

Колкото и да е странно, когато тя ми каза, че има среща вечерта, с едно от най-харесваните момчета в училището, аз почувствувах, че ревнувам не от нея, а от него.

- Никога няма да ми повярваш, - продължи тя - но никога през живота си не съм целувала момче и не знам как да реагирам.

Бях изненадана от абсолютната и добродетелност, защото тя беше определено едно от най-хубавите момичета в училището. Тя беше висока, стройна, с големи гърди и с водопад тъмни копринени коси около хубаво то си личице.

- Можеш ли да ми обясниш какво трябва да правя? - Попита тя.

- Разбира се, Хелга, - казах аз - нека да идем у вас след училище и ще те науча.

Беше зима и за това, когато ни пуснаха от училище в четири и половина, беше вече тъмно. Ние се сместихме на моя велосипед и отидохме до тях. Аз закачих велосипеда си на едно перило и ние влязохме в затъмнения хол, за който реших, че ще бъде чудесен декор за сцената, защото Хелга беше от религиозно, консервативно, снобско семейство, което едва ли щеше да се отнесе спокойно към това, че тяхната дъщеря си разменя романтични прегръдки с приятелката си в своята спалня.

Предложих да пропълзим в приличното на пещера място под стълбището от фоайето за втория етаж на апартамента. “Сигурно ще бъдете там, когато петер поиска да те целуне.” Аз я притиснах нежно до стената и там, под тежкото дъбово стълбище, започнах да правя любов със своето момиче. Отначало Хелга беше покорна, макар че сигурно е очаквала нещо по-малко реалистично от това, което си имах на ум.

- Нека те хвана така, както обикновено един мъж държи момиче - започнах аз и обвих с едната си ръка талията и, а с другата раменете и. След това полекичка хванах брадичката и, и леко я целунах по устните. Тя стоеше изправена, със стиснати очи и устни.

- Разтвори си устните, Хелга - помолих я аз - никой не се целува със затворена уста.

Тя послушно разтвори прелестните си устни и аз вмъкнах езика си между тях. Отначало тя се изправи и отдръпна.

- Отпусни се - пошепнах аз - така правят всички и само така ще се научиш.

Моят розов език като змийче опипваше устата и, и аз продължих страстната целувка цяла вечност, докато тя започна да става неспокой на.

- Сега дай твоя - казах аз и когато нейното сладко езиче влезе в устата ми, стори ми се, че ще полудея от възбуда.

Искаше ми се този момент да върви бавно, но ако се забавех много, тя можеше да загуби търпение и да си отиде.

- Никоя целувка не е пълна, ако не се обърне внимание на врата и раменете - казах след това и започнах да целувам ушите и врата и, като разтварях пуловера и, за да стигна до гърдите.

Без да знае какво точно става с нейната юношеска чувственост, тя започна да се увлича, отметна назад глава и откри бяла, нежна шия, кожата и настръхна. Точно тогава, входната врата се отвори и един наемател влезе, придружен от леден вятър, мина покрай нас и изчезна нататък по коридо ра. Аз, покровителствено притиснах Хелга към стената. Тя се отпусна.

- След целувката, трябва да знаеш как да галиш и да бъдеш галена - продължих аз урока и разкопчах палтото, под което имаше пуловер и пола.

След това вмъкнах ръката си под пуловера в сутиена и хванах едната и гърда. Другата си ръка вмъкнах под своята пола и сама започнах да се галя. Бях така подлудена, че копнеех да бъда мъж с голям член и да го вкарам в нея. Но всичко, което имах, беше някакво си малко твърдо клиторче. Докато тя беше още замаяна, наведох се и започнах да смуча тези разкошни гърди с изпъкнали зърна. Докато правех това, хванах единия, от нейните дълги крака и го притеглих нагоре между краката си. След това, започнах да се търкам все по-бързо и по-бързо, докато започнах да виждам звезди пред очите си и паднах на земята.

Бях задъхана, а Хелга - шокирана. Беше попитала как да отвърне като дама на една невинна първа целувка, а току-що беше съблазнена в тъмния хол от една луда от любов съученичка. Тя промърмори нещо и бързо изтича нагоре по стълбите. През следващите няколко седмици, аз бях болна от любов и я следвах навсякъде, като обожаващо я кученце, молейки се за възможност, още веднъж да пипна разкошните и гърди.

Ако тя играеше тенис и аз играех тенис. Ако тя отидеше на езда и аз отивах, а когато тя влезе в снобския гребен клуб, и аз влязох в него, макар че той беше откровено антисемитски. Обичах да гледам как тя се поклаща назад напред на скамейката в лодката по шорти, да отивам след нея под душа и да искам да насапуни- сам цялото и великолепно тяло, докато тя стоеше без нищо на себе си, освен банската си шапчица.

Когато Хелга стана по-зряла, тя започна да разбира моето абсолютно заслепление и започна да ме дразни, което още повече ме влудяваше и цели 2 години аз я обожавах и желаех, даже и след като бях изгубила девствеността си от едно момче на 17 години. За повечето момичета самото дефлориране е едно от най-значителните събития в младия им живот. За мен то беше техническа подробност. Бях ходила вече 2 години с моя постоянен приятел, бяхме си играли и опипвали един друг, но никога не бяхме правили “всичко до край”.

В Холандия, младежите са строго пазени и макар че се шляехме покрай вятърните мелници и покрай дигите, никога не ни се отдаде да налучкаме нужната комбинация от смелост и удобен случай. Начинът, по който това стана, в апартамента, даден под наем от приятел, беше съвсем обикновен и ни най-малко не приличаше на диво изнасилване - нямаше нито кръв, нито болка. Имах само приятното, си гурно усещане как пенисът на приятеля ми, навлезе в мен докрай, дви жейки се напред и назад, с все по-засилващ се ритъм, докато накрая ек сплоадира и ме остави сгорещена и мокра. Трябва да призная нещо по-важно - от момента, в който загубих девствеността си, станах абсолютно необуздана полово, даже заради това зарязах постоянния си приятел.

Не ме беше грижа с кого го правя, даже и да беше мой роднина. Всъщност, идеята за вкусване на забранения плод, правеше кръвосмешението още по-вълнуващо. Единственото табу беше да не се правят бебета и толкова. През ранната младост, когато за първи път чух за тези неща от по-големи приятели, искаше ми се да имам по-голям брат, с който да ги правя. По-късно задоволих желанието си за забранения плод и наистина го направих с някои от членовете на нашето семейство. И не случайно. Първият ми опит беше с братът на моята майка, любимият ми чичо, който ме обичаше с бащинска любов, когато бях дете и с много по-плътска, когато навлязох в пубертета.

В края на една седмица, родителите ми ме взеха със себе си, за да посетим семейството му в Дюселдорф, Германия и с него се уговорихме да се измъкнем в един мотел. Но перспективата за тайното приключение така явно го развълнува, че жена му се досети какво е намислил. Тя не го изпусна от очи, докато нашето семейство не се върна в Астердам, така че от цялата работа нищо не излезе.

Втората семейна афера беше по-успешна и се случи няколко години по-късно, 28 годишния син на друг мой чичо, който беше посетил нашето семейство през лятото. Той беше едър, снажен млад германец и съвсем не девствен. Мое задължение беше да го извеждам и да му показвам града, и даже ми беше разрешено да се прибирам след полунощ, защото съм със свой роднина. Първата вечер му показах обикновените туристически обекти и го изпратих да се прибере рано. На втората вечер му показах увеселителните места, като “момичета на витрини”, в узаконения квартал за публични домове край каналите на амстердам, след това го отведох в хотела и го прелъстих. Не беше лош, но и нищо осо бено, типичен млад немец без нищо романтично в душата си.

По това време, вече бях завършила училище с отличие, една година учих музика и след това отидох да работя в една от най-големите рекламни агенции в амстердам като помощник-счетоводител. От момента, в който постъпих на работа, аз се отнасях към задълженията си с много ентусиазъм и всеотдайност, както вършех всичко друго в живота си и го върша и днес. Работата беше добра, но не даваше, както казват в амер ика, “възможност за растене”, така че реших да опитам нещо друго.

Даже през първите дни имах желание да бъда номер едно. Бях чула, че агенцията по работна сила обявява конкурс за най-добра секретарка-полиглот в холандия и бидейки конкурентно способна и амби циозна, аз реших да се явя на него. Конкурсът беше за най-добър машинопис, стенографиране на 4 езика, превод, маниери и лични качества. След няколко изпита се стигаше до финала, на който, от всеки участник се искаше да напише стихотворение от 200 думи като рекламен памфлет на агенцията по труда и работната сила.

Аз бях най-младата от 60 участнички - и се случи да бъда най-добрата. Спечелих титлата “секретарка номер едно в холандия”. Последваха телевизионни интервюта, статиите във вестниците и пътуване до англия, както и награда от 1000 долара и аз бях назначена за ръководител на секция в работна сила, работа, която по съвпадение прилича на тази, която върша и днес. Клиентът иска услуга, а аз изпълнявам желанието му, като намирам най-подходящото лице за извършване на тази работа. Именно тогава открих, че имам най-вече администраторски талант в качеството си на посредник.

Научих и друг ценен урок от тази работа. Че ако си наистина инициативна, най-добре е да работиш колкото се може по-самостоятелно, защото другите са склонни да си седят и да жънат плодовете от твоята усърдна работа. За да се разсея след усилената работа през седмицата, ходех с приятели на един плаж с бял пясък недалеч от Амстердам, наречен Зандвоерт. Този красив плаж се простираше по цялото холандско крайбрежие и имаше малки вили с тераси и пъстро украсени ресторантчета, където може да се стои отвън и да се получи храна и освежителни напитки. Всяко ресторантче си имаше име и номер, така че ако искаш да си уговориш среща с някого, казваш “ще се видим във вил- хемина номер 24”.

В края на седмицата отидох в Зандвоерт с един търговски агент на име куук и двамата преживяхме нещо съвсем ново. Открихме ресторанта “Морски изглед 22” и живописната пъстра тълпа, която седеше пред него. Всички мъже бяха в прелестни облекла, бикини минискул, които едва прикриваха очертаните им авоари, вталени ризи, светли роби или шалове модел “св. Лаврентий”. Имаше и много маникюрирани пудели, подскачащи около тези “леки” момчета. Момичетата, както скоро открих, бяха също леки. Единствената нормална личност беше моят приятел куук. Много хубав и добре сложен, той като магнит привлече около себе си всички “пеперуди”.

Оставена сама, аз се представих навсякъде, докато стигнах до едно момиче, чието лице ми изглеждаше странно познато, макар че, доколкото си спомнях, нямах приятелки от дигите.

- Здрасти, - каза ми хубавичкото червенокосо момиче - как я карате последните няколко години?

- Аз ли? Сигурна ли сте, че имате пред вид мен?

- Да, малка мъжкаранке - каза тя, смеейки се.

- Какво искате да кажете? - Попитах я аз.

- Името ми е Хелън Карф, бях твоя учителка от горните класове и виждах как тичаш подир Хелга, докато аз, самата умирах от желание да си имам работа с теб.

Хелън Карф, която ни предаваше рисуване и дизайн, не беше от типа на “учителките”. Обличаше се елегантно, с шик и ни казваше, че е сгодена за най-красивия актьор на страната. Все пак аз бях достатъчно информирана, че нейния годеник е абсолютна пеперуда, но никога не съм си представяла, че тя, от своя страна, е лесбийка.

- Още тогава познах, че си мъжкарана, - осмели се да каже тя.

Бях изненадана да чуя това. Може да съм била здрава и добре сложена и имах къси руси коси, но като погледна снимките си от тези дни, из глеждам съвсем обикновено, симпатично момиче, спортен тип. Хелън ме хвана над лакътя. Ученичка и бивша учителка обиколиха насам натам и поговориха с момичетата. И от този ден, аз доброволно се присъединих към жените-хомосексуалистки. Най-напред тръгнах с едно момиче, на име Лизбет, която изглеждаше много женствена , когато започнахме да ходим, но след сближаването ни, започна да става все по-мъжка. Тя си подстригваше косата, носеше джинси, ризи и кецове и започна да пие и пуши като мъж. По онова време, аз не пиех и не пушех, заради един съвсем искрен договор, който бях сключила с родителите си като ученичка.

Те бяха казали, че ако не пия и не пуша, докато не навърша 18, ще ми купят моторен скутер, а като станах на 18, обещаха ми кола, ако се въздържам от тези неща, докато не навърша 21 години. Получих и скутера, и колата, и колкото и да е чудно, и до днес не съм изпила нито капка алкохол, а цигара съм запалвала само от време на време, без да вдишвам, по молба на някой ексцентричен клиент, за което ще разкажа по нататък.

Лизбет, от дигите, беше лудо влюбена в мен и се смяташе за мъжкия партньор, но с навлизането ми в лесбийството, аз открих, че съм определено “мъжкарана”, така че ние поведохме война за надмощие и скъсахме. Срещах още много момичета, с помощта на моята фризьорка, която беше също любовница на Хелън и скоро половият ми живот, стана, отчасти хетеросексуален и отчасти хомосексуален, а по някога - щастливо съчетание и от двете.

Някъде по онова време, под свое покровителство ме взе една по-възрастна светска двойка, живееща в разкошна къща от XVII век в художническата колония на принсен, остров в амстердам. Даедо, съпругът, беше мъж на 40 години, а силва, неговата жена, беше 8 години по-възрастна. Вечер, в края на седмицата, често приспивах у тях и повечето седях и клюкарствувах със силва, привлекателна, жизнерадостна жена, докато даедо, който беше собственик на някаква компания, работеше в кабинета си.

Една вечер, в нейната спалня, тя ме помоли да и направя масаж на гърба. Току-що беше излязла от банята и лежеше по корем на леглото.

- Защо не се съблечеш, Ксавиера?

Бях доста изненадана от нейния аванс и да си кажа право, мисълта да се любя с 50 годишна жена не ме привличаше. Докато я разтривах, тя започна тихо да стене и се възбуждаше все повече.

- Ксавиера, съблечи се и ела да се любим - помоли ме тя.

Когато се обърна по гръб, видях големи твърди гърди, а хубавите гърди винаги са ме привличали, даже като дете съм имала привичката да “суча” от гърдите на мама, доста рано разбрах, че съм двуполова и съм изпитвала пълно удовлетворение, както от хомо- така и от хетеро сексуалните отношения. Където съм аз, там няма грях. Така че се съблякох и легнах с нея. Безпокоях се да не влезе съпругът и, но изглежда, че не я беше грижа.

И точно когато тя лежеше на лявата си страна, с лице към мен, а аз бях започнала да “ям сливата й”, чух, че влезе Даедо. Той не каза нищо, но в следващия миг, почувствувах големия му член, опрян в гърба ми. За малко оставих силва и започнах да го смуча. Когато се обърнах пак към нея, той ми го вкара отзад, докато аз я дразнех с вибриращия си език.

Всеки се забавляваше, дори и кучето се присъедини, като лижеше краката ни и подскачаше наоколо. След това, тримата, без кучето, до карани до лудост, стигнахме едновременно до кулминационната точка, като пищяхме, охкахме и се смеехме. След това, от време на време се режехме заедно, защото, по това време, аз нямах никаква постоянна връзка. И по своему бях още влюбена в Хелга, която междувременно се беше омъжила за заможен собственик на пътническа агенция и очакваше дете.

Веднъж или два пъти седмично, имах полови сношения със случайни приятели, но честно казано, холандците ме оттегчаваха до смърт. Никога не съм имала и не съм харесвала скучния, сериозен холандски манталитет. Повече приличам на баща си, бонвиван и имам нужда от нещо повече в живота си от неромантичните, стиснати холандци, с техните прочути “холандски почерпки”, при които всеки плаща за себе си. Приятели, които ме бяха посетили напоследък, дошли току-що от южна африка , ми бяха разказали за красотата на тази страна и топлото време през цялата година. Ако желаех да емигрирам там, южно африкан- ското правителство щеше да ми плати напълно пътните разноски.

И така … Далеч от студа, лошото настроение и дъждовните лета. На юг, към слънцето и към моята сестра, която живееше там. Всъщност на мен ми беше по-омръзнал холандския манталитет, макар че холандия е очарователна страна, а амстердам е станал напоследък, един от най-модерните градове в европа. Може би причината не беше в самата холандия, а в моя вътрешен глад за нови, интересни места. Фактът, че моята заварена сестра (дъщеря от първия брак на баща ми), живееше в йоханесбург с мъжа и с децата си, още повече ме окуражаваше да отида там. Когато реша да направя нещо, правя го бързо. Уредих визите, купих си билет и си уредих личните работи за заминаването ми от Холандия.

Имаше още нещо, което трябваше да направя, преди да се кача на самолета. Трябваше да кажа довиждане на моята хубава Хелга, която вече беше бременна в деветия месец. Когато отидох да я видя за последен път, тя беше по нощница и нищо не беше по-вълнуващо за мен, от гледката на изпъкналия и корем и прекрасните и гърди.

- Хелга, - казах аз - моля те, нека докосна гърдите и корема ти, те са толкова хубави.

Отначало тя се поколеба, този път не от скромност, а защото съпругът и, когото не можех да понасям, можеше да влезе.

Той не ме обичаше и чувството беше взаимно. Навярно това беше ревност, но аз го намирах наистина непоносим. Името му беше Де Боер, което значи фермер, и то му подхождаше идеално. Той вече беше преровил нейните писма и беше намерил любовните обяснения, които и бях изпращала от разни европейски страни. Като си спомня за онези времена, мисля, че просто съм била глупава, защото тя никога не ми отговаряше. Обаче, при това последно посещение, тя се съгласи да ми позволи да я докосна и вдигна нощницата си.

Покрих с леки целувки гърдите и около зърната и малко мляко потече. Аз пак почувствувах, че я обичам, само че този път не изпитвах желание за нещо повече. Изпитвах съвсем чиста любов. Не можех да повярвам, че след 5 години целувах и галех тези божествени гърди и Хелга ми позволяваше това. От опита и контактите, които съм имала от тогава, това е все още най-скъпия момент, за който мога да си спомня. Тъкмо се канех да и кажа колко я обичам, когато един почервенял и разярен Де Боер се втурна в стаята и ми заповяда да напусна къщата.

- Ако още веднъж я хвана тук, ще изхвърля и двете ви! - Изкрещя той на жена си.

Няколко дена по-късно, моето семейство и приятелите ми, със сълзи на очи, ми пожелаха на добър път към Южна Африка и всички, освен мен, плачеха.

- Върни се при нас - каза през сълзи мама, но още тогава знаех, че това няма да стане никога. Единственото нещо, което ме свързваше с Холандия освен родителите ми, ако щете вярвайте, беше Хелга и тя беше една неосъществима мечта.