Професия проститутка

Глава 10 Бух, бам, мерси, мадам

Докато съществуват възрастни мъже с възникнали през юношеството им емоционални мании и задръжки, които излизат наяве и се проявяват в сексуалните им отношения, винаги ще има “извратени”. Извратеният е по начало всеки, който има нужда от фантазия, унижение или мъчение за да достигне това, което разбира под еротично задоволяване. Аз деля извратените на две категории: Садисти и мазохисти, които чувствуват нужда да причиняват болка или на тях да им се причинява та- кава; и болезнени типове, чиито предпочитания са по-изтънчени и фантастични. Въз основа на това, което виждам и чувам, мога да предположа, че на всеки 10 възрастни американски мъже, у един има някаква извратена жилка, скрита или изявена в половата му настройка. Садистите и мазохистите, наричани от познавачите “с” и “м”, или “роби и господари”, са най-преобладаващите в синдрома на извратеността и 20% от тези, които познавам, са роби и предпочитат да бъдат наказва- ни, вместо да налагат наказания.

Мъже, които едновременно са роби и господари, са много редки, все едно да бъдеш хетеро и хомосексуален едновременно. Изглежда няма очевидна причина някой мъж да стане садист или мазохист. Един интересен пример за двама мъже, изпитващи влиянието на една и съща среда и реагиращи по противоположен начин, са 2 братя, които ще нарека дейвид и уилям лайънс. Братята Лайънс са израсли в дом, управляван от тиранична майка и баща-изтривалка, и у двамата се е натрупала огромна синовна неприязън. В резултат на това и двамата са станали извратени - единият е голям садист, а другият - кротък мазохист. Уилям, мазохистът е наричан в моя дом “покорния слуга” и плаща, за да бъде третиран като такъв. Той идва редовно, слага си престилка и иска да му бъдат давани заповеди като на домашен прислужник.

Когато “покорният слуга” изреди целия състав проститутки, като тича по поръчките им, бърше праха и даже им пере чорапите и белъото, ние, случайно-нарочно започваме да събаряме пепелници по пода и той с благодарност ги почиства. Извратените не са, както предполагат повечето хора, безлични, отхвърлени от обществото човечета, които се промъкват по къошетата, надявайки се, че някое такси ще ги изпръска с кал на минаванеили, някой ще ги настъпи безплатно по мазола. Някои от най-богатите и уважавани граждани са бити, ругани, оскърбявани, обличани в женски дрехи, връзвани на верижка като кучета и даже карани да лаят в моя дом иса плащали купища пари за това удоволствие.

Сцените на извратеност са толкова добре платени, че едно момиче, което познавам, си купи вила в Швейцария с печалбата от посещения 2 пъти седмично в продължение на една година, при своя любовник - извратен тип. Но според мен, заради по-доброто заплащане не винаги си струва да участвуваш в сцени на извратеност, както по морални, така и по делови причини. Може да си мислите, че е лесно да спечелите като ударите на някого един прав десен по ченето или го блъснете надолу по стълбите, но не е така. Сцените на извратеност са много по-тънка работа и изискват търпението на Йов и познаване на психологията като Фройд.

Затова има професионалистки, които специализират само сцени на извратеност. В една публикувана наскоро книга по половите въпроси се твърди, че садомазохистичните сцени се изпълняват от по-възрастни проститутки, които не са вече достатъчно привлекателни, за да печелят по нормален начин вниманието на клиентите. Това не е съвсем вярно. Момичетата наистина са по-възрастни и често пъти не са хубави, но това е защото именно те разбират най-добре извратения мъж и имат опита да се справят с него. Що се отнася до външния вид, извратените обикновено не се интересуват от привлекателните, женствени момичета като гос- подарки в техните сцени, а предпочитат по-грубите на вид.

Сцените на извратеност са точно това - сцени. Те са добре режисирани, едноактни пиеси, с начало, сюжетна линия и край, но не непременно с кулминационна точка, тъй като сексът често пъти е незначителната страна от играта. За мнозина това е обикновена игра, съвършено изиграване на това, което ражда незрялата фантазия. За други, това може да бъде болезнена и пагубна привичка. Един от най-трагичните случаи, на който съм била свидетелка, е с една театрална и филмова звезда, с която се запознах тази пролет. Един неделен следобед, когато беше спокойно и аз очаквах да си позволя необходимата ми почивка, ми се обади по телефона Лаура, негърката, с която бях играла еротичната сцена у Мадлен. Тя ме молеше да и направя услуга, срещу заплащане, разбира се.

- Зная, че не ходиш по къщите, ако можеш да минеш без това, Ксавиера,- каза тя - но не мислиш ли, че един път можеш да нарушиш това правило заради мен? Лаура обясни, че иска да ме включи в една необикновено извратена сцена с известна двойка, работеща в шоу-бизнеса, която има къща в модерния квартал Ийст Сикстис. - Ти си единствената, която може да го направи без много пазарлъ ци и даже да ти хареса - каза тя.

Харесвах Лаура. Тя беше весела,ексцентрична и като мен харесваше работата си. Откакто напусна Мадлен, тя беше станала голяма куртизанка, обслужваща само каймака на бизнесмените от вагоностроенето. Исках да и помогна, а и помнех нейното тяло с цвят на карамел и само мисълта за нея ме възбуди.

- Е добре, - казах и аз.

- Дай ми адреса и веднага ще дойда.

След 20 минути влязох в четири-етажна къща от кафяв камък и се запознах с прочутата двойка.

- Благодаря ти, че дойде. - Каза ми Лаура. - Позволи ми да те запозная с г-жа и г-н Шоубизнес.

По безжичния телефон вече бях научила, че жената и бившия й съпруг са били известни с подвизаването си из спалните на ню йоркското висше общество, но тя се развела с него, когато неговите постепенно засилващи се мании го превърнали най-после в хомосексуалист.

Сега, нейният млад съпруг, както се говореше, и търси из града млади момичета за извратени сцени. Но актрисата урежда сметките. Вътре в къщата, където просто миришеше на пари и успех, те ни по- разведохамалко, след което жената с гарвановочерни коси, облечена в изящна домашна роба от тюркоазена коприна, ни заведе на горния етаж. В съседство със спалнята имаше баня, където беше подготвена вана с въртяща се вода. Без да я подканят, Лаура започна да се съблича и ме помоли и аз да се съблека.

Двете трябваше да изиграем една еротична сцена. Започнахме да се милваме една друга, щом влязоме във ваната. Лаура седна на ръба на ваната, а аз коленичих кучешката и започнах да целувам тъмното й, изпънато като струна тяло, отгоре до долу. Докато правех това, водата биеше точно по клитора ми изотзад и двете много се възбудихме. Двойката седеше до вратата и актрисата започна да глади тялото си през меката копринена роба, докато съпругът и повтаряше:

- О, давай, дай и бейби!

Лаура също стенеше от удоволствие, накрая започна да пищи и стигайки до кулминация се свлече във ваната. Това запали актрисата като 100 ватова електрическа крушка и тя поиска да вземе участие.

- Да влезем в стаята и да пристъпим към същественото- каза тя нетърпеливо.

Ние излязохме от ваната, изтрихме се и минахме в стаята за извратената сцена. Лаура, която знаеше сценария, защото го играеше редовно, грубо блъсна красивата актриса на леглото. Без съпротива, тя й махна робата, пликчетата и сутиена и трябва да кажа, че за 40-годишна майка на 2 деца, жената имаше тяло като огън - стройно и нежно, с големи и твърди гърди и млечно бяла кожа. Лаура хвана китките на ръцете и и ги завърза с колана на робата за горния край на леглото, а аз я разкрачих и и вързах глезените за долния край, използувайки за целта скъпите вратовръзки на мъжа й.

След това ми връчиха някакъв огромен двоен член - гумен пенис с еднакви главички в двата края, с който трябваше да обезчестя това красиво същество. Намазах го с вазелин и поставих единия му край във влагалището и, а другия - в ануса, при това не много нежно. Тази жена искаше да бъде третирана грубо и болезнено. Докато манипулирах с това чудовищно приспособление, Лаура и удряше шамари по лицето и по гърдите, а тя се гърчеше от удоволствие и тихо стенеше. През цялото това време, мъжът и стоеше подпрян на бюрото и спокойно наблюдаваше, като се тъпчеше с аминилнитрат, а на нея даваше кокаин, което съвсем я подлуди и тя зави неистово.

На съпруга й не беше позволено да се докосва до наетите момичета, макар че по-късно научих, че той тайно изпробва съвсем младичките, когато тръгва на обиколка из вертепите в търсене на таланти.

- Сложи и сега вибраторите, Ксавиера. - Каза режисъорката Лаура и аз извадих изкуствения члени сложих на негово място 2 малки, работещи на високи обороти, вибраторчета.

Страстта и се издигна до кресчендо и съпругът й позна, че скоро ще настъпи кулминацията, а според техния изопачен начин на разсъждаване, цялата сцена може да се нарече любовна,ако той я завърши. Той хвърли халата си, покатери се върху нейното гърчещо се тяло и няколко минути блъска непрекъснато, докато тя се изпразни, крещейки истерично “о, божичко, божичко!”

Болезнено и жалко! Ето една великолепна жена, която трябва да бъде любена нежно и от сърце, а вместо това, тя е затънала в този отвратителен порок. При това тя е разкъсвана от дълга си на съпруга и все по-засилващото се желание да бъде обладавана от жена, макар че още не е лесбийка. Двойката ми заплати значителна сума за участието, но това бяха пари и без които можех да мина и за това казах на Лаура да не ме кани повече. Но тази сцена се запази за дълго в паметта ми и аз мисля, че актрисата навярно чувствува нужда от унижение в противовес на обожанието, с което я обгражда нейната публика в театъра и киното. Кой знае? Всичко, което аз зная е, че тя има късмет, че печели толкова много, защото харчи огромни суми за тези извратени сцени. На Лаура само и плащат по 1000 долара, за да идва 5 пъти седмично и да играе убедително.

Немецът Георг е друг патологичен случай. Той трябва да бъде унижаван жестоко, за да може да почувствува удоволствие. Георг е богат, 45-годишен бизнесмен, който за пръв път е опитал секса при твърде тежки обстоятелства - като юноша, когато е бил затворен в нацистки концлагер заради еврейския си произход. Една надзирателка-грубиянка, по мушама, облечена на голо, го извикала зад тоалетните една нощ и го накарала да и прави минет. И до ден днешен, Георг си спомня страха, примесен с насила предизвиканата възбуда, които изпитал. И той все още не може да преодолее тази психическа травма до такава степен, че не може да си представи секса без да възпроизведе гледките, звуците и миризмите от онзи момент, нататък.

Запознах се с Георг, когато се отби у дома, където работех преди да стана мадам, търсейки момиче, което да говори свободно немски, има здрава конструкция и може да бъде садистка. Мадам го увери, че аз съм тъкмо за тази роля и ме изпрати в апартамента му, в едно луксозно здание на Ийст Фифтис. Георг, след като ме поздрави вежливо на прага, поиска да преминем направо към работа и първото нещо, което направи, беше да ме заведе при един заключен шкаф в антрето.

Дребното, бледо човече започна да отключва внимателно и от начина, по който се държеше, човек можеше да си помисли, че там той крие кралски скъпоценности. Но когато отвори вратичката с широк жест, видях, че в шкафа няма нищо друго освен 5-6 оригинални есесовски мушами и миризмата на гума вътре беше така силна, че можеше да се реже с нож. Този човек искаше да се съблека и да си облека една мушама на голо, и после да представя едно есесовско нахълтване и бой.

- Не забравяйте да си сложите и колан - напомняше ми той, като закачваше един пречупен кръст на ръкава ми и ми подаваше пистолет-играчка. Аз трябваше да се приготвя извън спалнята, докато той вътре се съблече и легне на леглото, гол, с лице към затворената врата. Отвън аз трябваше да думкам по вратата с юмруци - дум, дум, дум и да изрева на немски:

- Гестапо! Отворете веднага вратата! Но отговор няма. И така, аз ритам вратата и нахълтвам в стаята, за да го намеря там, легнал, хванал хуя си в ръка.

- Хер Коен? - Питам го аз заплашително. - Не, не аз съм Смит. - Казва той кротко, като се преструва, че трепери. - Не ме лъжи, ти си евреин - фердамте юде, швайнхунд! - Бам, бам и му отпарям два шамара. Дребничкият Георг целият трепери, получава ерекция и е много възбуден. Той започва да фъфли нещо за “мръсните евреи” и как се надява, че всички до един ще си получат заслуженото. - Млъквай, чифут! - Изсъсквам аз и за да бъда по-сигурна, че ми се подчинява, сядам на лицето му и го насилвам да ми прави минет. След това свалям ремъка и започвам да го пердаша, докато той стига почти до кулминация, но точно тогава той извиква да спрем. - Нека спрем до тук и да повторим всичко отначало - казва той. И ние повтаряме сцената още веднъж, и трети път, и когато той за трети път е под мен и ми прави минет, се изпразва. Бедничкият е щастлив и с удоволствие ми плаща, но всичко това ме натъжава, защото и аз съм еврейка и макар че съм била бебе по време на втората световна война, не обичам да гледам такива неща.

Друг ненормален, който е получил своята мания през войната в един лагер, е един равин, който може да върши оная работа само с момичета, които не са еврейки, и то след като го изрисуват целия с пречупени кръстове. Както всеки ненормален си има своя любима сцена, така си има и своя любима атмосфера и обстановка. Например, средният ненормален се опиянява от пълнолуние или мрачно време. Мисля, че можеш да ги предвидиш като малките сини човечета в миниатюрните европейски флюгери, показващи времето. Когато времето е лошо, те се показват. Навярно, хората, на които им се харесва да страдат по всяко време, смятат, че е особено добре това да става, когато и времето е лошо към тях. Чадърите също много заинтригуват ненормалните, понеже за тях те представляват потенциално оръдие за наказание.Те са толкова важно нещо за всеки ненормален, че най-големия магазин “мс” в манхатън, е магазин за чадъри, от където съм купила съдържанието на своята “пазарска чанта”.

Всеки добър господар има най-малко един добър комплект от окови, камшици, ремъци от нещавена кожа, белезници,вериги и изкуствени членове. Тези, които специализират изключително по тези сцени, имат много по-разнообразни и скъпи, по-изтънчени средства. Аз имам един роб, който претърсва цяла европа за средновековни окови за крака и белезници за ръце, които не оставят белези, и за извратените сцени винаги си носи своите собствени принадлежности. Същият този човек получи възможност да посети една моя сънародничка-мадам, която управлява прочут “дом за изтезания” в Ню Джърси, докато не я пипнаха, и сега експериментира в Европа някакво съвсем ново удоволствие за мазохисти, наречено “изолация в килия”.

У дома и в хага имало специална килия, където заключва своите клиенти, след като ги е оковала в железа. Понякога ги окачва да висят от тавана на ръцете си. Чувам, че работата й върви със сензационен успех. Един мой клиент-мазохист на име Ники ме заведе в магазина за чадъри през един мрачен “ненормален” ден, за да ме екипира за сеанс с роб. Джони стар, негърът-управител на магазина,който тогава също работеше и с мен като жребец, роб или господар, ми показа своята колекция от камшици и пръчки, които изпробвах на ръката си или на задника на Ники. Докато избирах, случайно погледнах към витрината и видях, че там стои добре облечен мъж и гледа като омагъосан. Даже през стъклото разпознах характерния за всички тях, кучешки поглед, който сякаш говори: “Набий ме, удари ме, моля ти се!”.

За да го подразня, плеснах още веднъж Ники по задника и камшикът издаде свистящ звук, който направо потресе зяпачът от витрината. Тогава ми дойде умната идея, че щом влагам толкова пари в новите инструменти за оковаване и измъчване, трябва да си осигуря поне един нов клиент и затова излязох и застанах до него, сякаш се любювах на изло- жените чадъри. Този ден бях облечена точно като за господарка, с черен панталон, черен пуловер с широка, обърната яка, с гладко причесана нагоре коса, и съчетанието от мен и оковите го подтикна да заговори с мен.

- Вие така хубаво си служите с камшика - каза тойс унгарски акцент. - Обзалагам се, че с него можете да направите много неща, с които да ощастливите хората.

- Ако мислите, че мога да ви ощастливя, позволете ми да опитам - отговорих аз.

- Бих бил щастлив! - Просия той - къде мога да ви намеря и кога мога да дойда?

- Елате точно в шест! - Заповядах му аз, защото на робите никога не се определя приблизително време. Те винаги са точни поради нуждата да бъдат покорни.

Връчих му картичката си, той кимна и се отдалечи. Както очаквах, зяпачът от витрината пристигна, щом удари шест, с тъжен поглед и пълен с очакване. Тази вечер опитах всички неща от моята нова “пазарска чанта”, които той хареса толкова много, че стана мой редовен посетител, докато се премести да живее в друг град, след година и половина. Мазохистът, независимо как е бил привлечен първия път, обикновено става верен роб на един господар. Случвало се е даже, да продължавам разговорите си с типове, които обичат да си правят неприлични шеги по телефона,да им напипам слабото място и да ги превърна в редовни и носещи печалба клиенти.

Способността ми да откривам ненормалните е просто свръхестествена. Мога да разпозная мазохиста при всякакви обстоятелства, често преди той самият да е разбрал това, защото мога да чета по очите така, както хиромантите четат по дланите. Това се случи на плажа в Пуерто Рико с един прочут Ню Йоркски диктор, когото ще нарека Уилям х.Робинсън, който имаше склонност към мазохизъм, но никога не я беше признавал, навярно от страх, че реалността може да го отврати, или да го накара да се пристрасти.

Робинсън носеше тъмни очила, когато ни представиха един на друг и докато стояхме и разговаряхме край водата, почувствувах някакви ненормални вибрации и го помолих да си свали очилата:

- Искам да видя очите ви, защото в очите на човека се вижда душата му - казах аз.

Без да подозира нищо, той свали очилата си и аз изведнъж казах:

- Обзалагам се, че вие сте мазохист!

Реакцията на диктора беше внезапна. Наистина бях улучила болното място. Цялото му безгрижно поведение се промени и изведнъж той започна да се бои от мен.За да спечеля пак доверието му, разказах му истината за себе си и той отново беше шокиран, но това го накара да признае шещо, което никога през живота си не беше казвал, включително на своята съпруга-еврейка. Години наред му се е присънвал един и същи сън, който започва така: “Спускам се някъде от въздуха, виждам как набирам телефонен номер на жена в черно, чието лице не мога да видя, но тя има черна коса като грива.Тя иска да дойда при нея в уречен час, но аз никога не мога да довърша телефонния номер, защото пръстите ми постоянно се изплъзватот шайбата. През цялото време зная, че тя ще се разяри, защото не съм точен и когато най-после пристигам в нейната къща с цял час закъснение, заслужил съм наказание и унижение. Жената в черно, продължава той, го кара да коленичи, но изведнъж той се озовава на някаква бягаща паътечка в луна-парк, където правиш крачка напред, а се оказваш с две крачки назад.

В обърканата логика на съня,той се намира окован, колената го болят много и когато най-после стига до жената, която седи на висока табуретка в стая, с форма на кегелбан, тя води интимни разговори по телефона с други хора, а на него крещи някакви обидни неща, смее се и го заплашва.

- Стани, робе - заповядва му тя, връзва го здраво и го бие, и в този момент, той се събужда облян в пот до своята женичка, която го обвинява, че говори на сън с любовницата си.” Робинсън ми казва, че се измъчва тайно и го обзема отчаяние. Ще продължат ли тези мазохистки кошмари, или участието му в истинска мазохистка сцена ще го освободи от кошмара му? Точно тогава погледнах часовника си и открих, че съм закъсняла за една среща, затова му казах да ме потърси следобед в стаята ми в хотела, и тогава ще се опитам да му помогна. Робинсън и аз се бяхме настанили в един и същи хотели следобед телефонът иззвъня. Той искаше да знае дали съм помислила по неговия въпрос.

- Да - казах аз и започнах да му разтягам един дълъг локум по телефона, да си представи, че е корабокрушенец, спасен от някакви голи островитянки, за които открива твърде късно, че са канибалки, които искат да го сварят и изядат. Можех да кажа със сигурност, че историята го погъделичка по слабото място, защото по телефона се чуваше тежкото му дишане.

- Затвори телефона и ела в моята стая, веднага! - Заповядах му аз, точно както жената в черно.

Той пристигна само по банска хавлия и беше до такава степен готов, че беше достатъчно да го пипна по бедрото, за да се изпразни. Измисленият свят на ненормалните е толкова кръхък и чуплив, че необходимото за него настроение може да бъде разрушено дори от най-малкото отклонение към реалността. Затова сцената, която измисляш, дрехите, които носиш и атмосферата, която създаваш, са много важни. В началото на кариерата си като господарка, приех в дома си човек, който се нарече Марко Поло, а всъщност беше прочут общественик, който произнасяше речи в Уолдорф и портретът му се появяваше в “таймс”. Когато този мъж влезе в стаята ми, аз изглеждах много женствена, с прозрачна нощница и с разпуснати по раменете коси.

- Вие не сте типът жена, която очаквах да видя - каза той, като отстъпи назад. - Вие не можете да задоволите страстта ми! - Може би ще потърпите малко, докато намеря за вас жена, която ще намери слабото ви място - казах аз и бавно, докато той се настаняваше в креслото, изчезнах в спалнята и се върнах в черен костюм, с мрежести чорапи и опъната назад коса. Превъплъщенето ми беше идеално според него и той веднага се успокои. Половин час стояхме в салона и обсъждахме неговата мания и плана за нейното задоволяване. Марко Поло ми описа комплекс от симптоми, които се срещаха и в много други високопоставени мъже. Като абсолютен властелин в своята корпорация, той се разпорежда с по-ниско стоящите като с марионетки. Но неговата власт през деня го кара да се чувствува несигурен и като противовес на реалността,той изпитва нужда да се подчинява.

Тези могъщи мъже стават роби, за да облекчат напрежението от разпореждането с живота на други хора. След като разбрах предпочитанията на Марко Поло, предложих му да идем в спалнята, подредена с мъждукащи свещи в черни свещници, създаващи свръхестествена атмосфера и щом се озова в нея,той остави своето официално държание от гостната стая и стана твърде ексцентричен. Марко Поло иска да се представи като някакво кротко животинче и първо желае да бъде пренесен чрез разкази в някакъв друг свят - което изчерпва духовната част на сцената. Въвеждането му постепенно и убедително в този фантастичен свят може да трае повече от един час, докато, в това време го обличам и кича с перуки, грим, белезници и окови на краката.

След това му връзвам очите, нещо, което измислих, за да засиля трепета на страха и унижението. За мазохистите, оковаването и връзването на очите едновременно, може да се сравни с класически двоен екстаз. Докато правя всичко това, говоря за океана, за огромните вълни с бели гребени, за рибарите в лодките и красивата русалка. Тук, моята квартирантка Мери ми помага да го сложим на леглото с лице към обратния му край. Стягаме му краката заедно с болнични бинтове, правим му опашка и му казваме, че той е тази русалка.

За да бъде пълна илюзията, хвърляме върху него рибарска мрежа, като през цялото време държим амилнитрат под носа му, което повечето ненормални обичат, заради засилването на половото чувство, което той причинява. Докато той лежи във фантастичния си воден свят, аз се събличам и заставам над лицето му така, че да може да ми прави минет и тогава е време да доведа тайнствения посетител. Тайнственият посетител е Джони, продавачът на чадъри, но марко Поло не бива да го вижда или чува, защото не желае да се изтъкват неговите хомосексуални наклонности. Марко Поло, както предполагам, е като мнозина ненормални, които иначе са почтени бизнесмени и глави на семейства - неосъзнат хомосек- суалист, който не признава слабостта си никому, дори и на себе си. Докато той лежи и ми прави минет, и ръцете му са оставени свободни, колкото да си играе със зърната на гърдите ми, правя знак на черния жребец, който се промъква зад мен и вмъква огромния си член между краката ми.

И така, изведнъж, Марко Поло смуче мъжки член, който, доколкото ми е известно, току що ми е пораснал. Тогава аз бавно се оттеглям от сцената и освобождавам ръцете и краката му от бинтовете, колкото да му дам възможност да се изпразни, докато се отдава на своите неосъзнати хомосексуални наклонности. Преди да му развържа очите, плащам на Джони и го отпращам. След това освобождавам Марко Поло и той е така възхитен, че иска да уреди още един такъв сеанс. Но аз трябваше да му откажа. Парите, които ми дава, ми струват твърде много, защото трябва да изключа телефоните и да не обръщам внимание на никой друг.

Като губя толкова сделки,той може да ми бъде изгоден само ако ми плаща по 1000 долара. Дрехите правят човека, но правят и сцената! Имам цял гардероб за трансвестити (обличащи дрехите на противоположния пол), включително специални нощници, дантелени рокли, колани за жартиери, чорапи, големи подплатени сутиени и корсажи,ръкавици и обувки с високи токчета с големи номера. Когато влязох сериозно в занаята с извратени, отидох в едно малко магазинче на Лексингтън Авеню, за да купя подходящи дрехи. Като сравнително нова по въпроса, имах нужда от консултация,затова се приближих до един женствен на вид млад продавач.

- Мога ли да ви бъда полезен с нещо?- Попита той и аз изведнъж забелязах, че очите му са особени. - Да, можете! - Отговорих аз - виждате ли, трябват ми дрехи за ненормални, а вие, изглежда, разбирате, за какво са ми те. Отначало той зяпна, но след това се усмихна.

- Добре, скъпа, щом така поставяте въпроса, мога да ви предложа тези божествени колани за жартиери, тези сладки черни пликчета без дъна - превземаше се той - а какво ще кажете за мрежестите чорапи?

Още първата вечер, след покупката на новата колекция, приех един клиент-мазохист, който беше така развълнуван от това, че го облякох в такива божествени дрехи, че едва не откачи от радост като ги гледаше. Щраквайки с пръсти и пляскайки с ръце като някаква обичаща да се налага майка, която учи своя син-ученик да се облича, аз му заповядах да се облече в тях. Той беше толкова очарован от обличането, че се изпразни преди да успее да си сложи нощницата. Този роб не ми отне повече от половин час, но аз все пак трябваше да поработя върху него.

- Глупава работа - казах му аз - ако се вълнуваш така, трябваше да дойдеш със собствени долни гащички и да си спестиш разноските за тях. И за да получи все пак нещо за парите си, напердаших го приятелски за десерт. Ненормалните извършват най-невероятни емоционални актове в търсене на удовлетворение, но почти никога не ебат. Те се изпразват като си бият чикии или някой друг им ги прави, или като им се вкарват изкуствени членове в ануса, или като този, който споменах, без въобще да ги пипне някой. Едно изключение в това отношение е един от моите най-мили и редовни роби, на име Тейм Тими. Тейм Тими обича да се ебе, докато е вързан - и трябва да кажа, че го прави отлично.Предполагам, че би могъл да направи кариера от женитба с някоя много по-възрастна жена с много пари. Тейм Ними е на 29 години, загорял, с хубаво лице и приятен характер.

Обикновено той идваше у дома, но напоследък, откакто се разведе с последната си жена, той ме помоли аз да ходя у него.

- Добре, Тими, ще дойда, не се безпокой. Шом се освободя съм при теб.

За щастие беше неделя вечер и в къщата ми беше спокойно. Когато пристигнах там, беше около 8 часа и вече тъмно, така че той беше добил нужното настроение. Той ме помоли да го облека в женски дрехи, да го вържа здраво за леглото, да изгася всички светлини и да го оставя сам в мрака. Оставих външната врата открехната, отидох си у дома, гледах един филм по телевизията и хапнах нещо. Когато оставих Тими сам, беше на смрачаване, но когато се върнах, апартаментът беше потънал в пълна тъмнина и атмосферата беше наистина малко призрачна. Мълчанието беше зловещо, защото знаех, че някъде вътре лежи моя жив роб.

Влязох в спалнята, запалих светлината и заварих Тейм точно в същото положение, в което го бях оставила. Очите му бяха с тъжно изражение, а пенисът - надървен. Разхлабих връзките и му върнах свободата, но само временно.Преоблякох го пак, този път в друг тоалет и го вързах, изнасилих го като удрях шамари по хубавото му лице. В същото време му дадох цяла кутийка амилнитрат, за да го поддържа здрав и корав. След това той ми назначи среща по време, съвпадащо с излъчването на един филм на ужасите, с Борис Карлов, по телевизията и аз трябваше да го завържа в разпънато положение като гигантско насекомо, близо до телевизора, където прекара следващите 2 часа, наплашен до припадък.

Не всички ненормални са безобидни и кротки, даже чух, че, когато ненормалните от Ню Йорк се събрали в един манхатънски хотел тази година, двама мазохисти били така жестоко бити по време на “демонстрация” от престарали се господари, че трябвало да бъдат откарани в болница. Има и такива като кид красавицата, които идват в дома ми и искат да им бъдат нанасяни какви ли не телесни повреди. Този човек, току що пуснат от болницата, където бил закаран, защото някакво друго момиче му натикало цяла краставица в задника и го разкъсало на хиляди места, иска да го блъснат да седне върху игла за шапки, да капят горещ восък върху топките му и да правят с него всичко, което би му причинило непоносима болка. Но тези неща причиняват не само болка, но и нещо повече и аз се отказвам да правя неща, които могат да наранят някого, макар че аз самата едва не бях убита в дома си при една такава сцена, отишла твърде далеч.

Това започна твърде невинно, когато един човек на име Лари Лърнър се обади късно вечерта с препоръка от г-жа Мадлен Хенри. Не ми се искаше повече да работя, защото беше 3 часа сутринта. Бях затворила и си почивах на чаша плодов сок с едно момиче на име Сара, която живееше и работеше при мен. Но бях обещала на Мадлен, че ще обслужвам добре клиентите и за да удържа на думата си, позволих му да дойде. Лърнър беше пиян като свиня, когато пристигна и аз веднага съжалих, че съм го приела. Ако радарът ми работеше, както трябва в онзи момент, щях да разбера, че ще си имам неприятности с него и щях да го отпратя. Никога не съм обичала пияниците, а най-малко в 3 часа сутринта. Те са бавни при половите сношения и изобщо са много главоболни. Разбрах, че с Лърнър нормалният секс не ще бъде възможен, но не улучих “номера” му. Имаше нещо зловещо в очите му. Те гледаха ту жестоко, ту сънливо. Както вече казах, познавам много нещо по очите на човек, но онази нощ сигналите ме подведоха. Реших, че той е мазохист.

- Защо не направим нещо наистина необикновено - предложих аз - ти ще бъдеш моят роб, а аз твоята господарка и ще правиш точно това, което ти заповядам.

- Не, аз ще бъда садистът! - Каза той. - Навярно не сте разбрали, какво искам да кажа, аз ще ви командувам! Обикновено, хората не бива да се придумват да участвуват в сцени на извратеност. Можеш само да споменеш за това и да видиш как ще реагират, обратно на това, което чувствуват. Точно тогава, Лърнър беше станал съвсем пасивен, затова сметнах, че той ще играе по моята свирка, макар че настояваше Сара да гледа, а плати само за мен. В случая с Лърнър трябваше да изоставя нормалната процедура, защото беше много пиян и да приема парите му предварително. Решихме да използуваме гостната и избутахме мебелите на една страна, докато той се събличаше. След това извадих пазарската си чанта и го завързах с ремъци, връзки, белезници и т.н. Вързах му и очите, но го направих много внимателно и изобщо не го удрях. Сложихме го в средата на пода, докато сара се полюшваше на стола и го дразнеше, като му разправяше, колко смешен изглежда. Петнадесет, двадесет минути Лърнър не даваше никакви признаци на живот и изобщо беше много отегчителен роб, и за да ускорим нещата, пошушнах на Сара, че отивам в кухнята за амилнитрат, за да го възбудя по-бързо.

Тази безрасъдна постъпка беше най-лошото, което можех да направя, но тогава не знаех, че комбинация от алкохол и амилнитрат е смъртоносна. Веднага щом пъхнах амилнитрат по носа му, той се вдърви.

- Какво ми давате? - Попита той задавено. - Давам ти нещо безвредно - казах му аз - не се страхувай, вдъхни! - Но Лърнър моментално се паникъоса: - Всичко ми е черно пред очите - изрева той - пуснете ме! - Това няма да трае повече от 30 секунди - уверих го аз, но той не можеше изобщо да се успокои. Сара и аз трябваше да развържем очите и ръцете му и предполагахме, че това го е успокоило. Но грешахме. Когато той посегна ужким да вземе цигара от масичката, видях садисткия му поглед, но много късно. Преди да успея да отскоча, огромният му юмрук ми нанесе жесток удар по ченето и аз се търкулнах на пода. Този луд скочи върху мен, сграбчи дългите ми коси и започна да ме удря здравата по тила, гърдите и слабините. Беше подлудял, неистов! Сара пищеше и няколко пъти се опита да ме измъкне от ръцете му, но той я просна с един удар от карате на земята.

Тя изчезна - не знам къде, защото бях заета с опити да спася кожата си. Дивашкият побой продължи около 15 минути, от носа и устата ми течеше кръв, и беше истинско чудо, че още не бях умряла.Всяка друга жена на мое място щеше да е вече изстинала, но аз имам много твърда глава, за щастие. За да разберете, колко е твърда, ще ви кажа, че веднъж в холандия карах с велосипеда си след една кола и когато тя внезапно спря, аз излетях и се ударих в покрива и и след това паднах на земята. Когато станах и опипах главата си, тя малко ме болеше, но не беше дори одраскана. На бронята на колата имаше дълбока вдлъбнатина. След цяла вечност, телефонът милостиво иззвъня, аз го грабнах и от другия край Сара каза:

- Чакай ме там, ксавиера, идвам с полиция! Това беше за мен най-лошото, защото полиция не се вика в публичен дом! Но от друга страна не можех да оставя да бъда пребита. - Тогава Лърнър изрева: - Ще те убия! И с изписано по лицето си решение да убива, той грабна тежката масичка за кафе с месингови крачета и пристъпи към мен. В този момент, на вратата се позвъни и Лърнър остави масичката и притихна. Но все още стискаше остатъка от косата ми и заплашваше, че ще ме убие, макар че беше достатъчно разумен да се опита да си обуе долните гащета с другата ръка. Използувах момента да се отскубна от ръцете му, отворих бързо вратата и за пръв път в живота си бях щастлива, че виждам полицаи.

Каква неприятност имате? - Попитаха двамата ирландски полицаи. Сякаш не виждаха сами. Очите ми бяха станали на цепнатинки, от носа ми шуртеше кръв, а устата ми беше 3 пъти по-голяма. Имах такъв вид, сякаш се бях била 5 рунда със сони листън.

- О, нищо особено, господа офицери - казах аз - просто малка семейна кавга. Приятелят ми е препил и затова е малко свадлив. Ако това беше семейна кавга, сигурно сме приличали на семейство Мюнстер, защото точно на средата на стаята, на видно място беше пазарската ми чанта и много камшици, окови и белезници пръснати около нея. Опитах се да ги прибера, но тялото ми така ме болеше, че беше невъзможно. Сара разбра, какво искам да направя, смете всичко набързо и го прибра в едно долапче.

- В такъв случай, ще го съдите ли? - Попитаха фантетата. Как можех да го съдя? При работата, която вършех, можех да бъда обесена на кулата на Емпайр Стейт Билдинг и пак не можех да съдя никого.

- Не, благодаря ви господа, но ако го изведете от тук, ще ви бъда много благодарна.

Когато полицаите си отидоха и шокът премина, започнах наистина да изпитвам съжаление към себе си. Косата ми падаше на големи кичури и кошчето за хартия почти се напълни с нея. Един зъб ми беше счупен, проклетникът беше насинил влагалището ми от жестоко блъскане и вътре в корема си, имах усещането, че съм родила динозавър. До тогава бях запазила самообладание, но вече не можех да издържам, имах нужда да се опра на нечие рамо, затова се обадих на приятеля си. След половин час, Лари дойде и ме заведе в спешното отделение на една болница. Като си спомня, какво преживях там, струва ми се, че щеше да бъде по-добре да си бях седяла у дома. В болницата седяхме половин час, докато някой благоволи да види какво ми е. След около още един час дойде лекар, почука ме по коляното, почука ме по главата, по носа и каза “рентген”. Отведоха ме в стая, където един дребничък рентгенолог - испанец с черни мустачки ми каза да облека една лигнинена рокля, която се отваря отпред и да застана пред рентгена. Докато се събличах, той ме гледаше и не вярваше на очите си, като виждаше колко съм бита:

- Боже мой, какво ви се е случило? - Каза той. По дяволите, помислих си, на него мога да кажа истината с 2 думи, не повече, за да получа малко съчувствие.

- Ами, една извратена сцена. Аз обичам да превръщам хората в свои роби, но този път робът стана господар. Но този път не получих съчуствие. Когато го погледнах с крайчеца на подутото си око, видях, че панталоните му са станали на голяма палатка.

- Преди да започнем, - каза той, с мазна усмивка - какво ще кажете за едно минетче? След всичко, което бях преживяла, липсваше ми само този надървен рентгенов техник, в 5 сутринта!

- Малкият, гледай си работата, по едно животно на нощ ми е достатъчно!

- Ако ми направите минет, ще ви направя рентгеновите снимки безплатно, иначе ще ви струват 100 или 150 долара - настояваше той.

- Остави тази работа, Чарли, чупи се, гледай си работата и ми изпрати сметката след това! Техникът изглеждаше съкрушен и разочарован, но не съвсем обезкуражен: - Е, добре, - каза той - но ще ми дадете ли вашата картичка?