Професия проститутка

Глава 4 Холандска почерпка

Гъмжащото от хора Ню Йоркско летище кенеди в това декемврийско утро на 1967 г. Изглеждаше най-негостолюбивото място на земята. Хората се блъскаха в паника, а Карл не се виждаше никъде. Шест часа сутринта не беше свестно време за пристигане в новия свят, но когато можеш да си позволиш само евтин чартърен самолет, нямаш друг избор. Докато митническият чиновник бележеше последния пакет от багажа ми, вечесе бях отчаяла, когато изведнъж се появи познатото лице на Карл.

Аз първа го видях, изтичах към него и обвих ръце около вратаму, готова за целувка, но той извърна лице. Трябваше ли да се срамува да целуне годеницата си на летището? Какво, по дяволите ставаше?

- Ще наема количка за багажа ти - бяха единствените му думи, докато ме водеше през голямата чакалня към солидната си кола, американски модел.

- Добре дошла в Съединените щати. - Каза ми той, докато прекосявахме паркинга. Е, поне ми каза добре дошла! Аз нямах ръкавици, палтото ми не беше достатъчно, за да ме защити от мразовития вятър, а тук човекът, който през последните 8 месеца ми беше пращал страстни писма, картички и телеграми, се държеше с мен като с чужд. Нещо друго имаше в него, освен строгата прическа и липсата на загар и аз трябваше да знам, какво е то.

- Карл, има ли нещо, което трябва да науча?- Запитах го аз. Той включи радиото и отвърна с неловко покашляне.

- Карл, аз оставих всичко, за да дойда тук бъда с теб - казах аз. - Така че, ако нещо се е случило между нас, аз имам право да го зная. Някак си чувствувах, че каквото и да ми кажеше той, щеше да бъде лъжа, но аз бих се задоволила и с полу-истина.

- Друга жена ли си намерил? Той неспокойно се размърда на седалката.

- Имаше друга жена - започна той тежко, - юристконсулт, която срещнах на конференцията на икономистите в Ямайка тази година.

Името и било Рона, каза той. Била майка на 8 годишно момче, на 30 и няколко години и луда по него. Но той не отвърнал на чувствата и и спал с нея само 3 пъти, не повече, това гарантира.

- О’кей, сега се чувствувам по-добре - казах аз и смених темата на разговора. Холандска почерпка Стр. 4 Пристигнахме в къщата на Карл с надстройка в ист севънтист, за да се подкрепим и починем. Апартаментът беше внушителен, пълен с френски провинциални мебели и скъпи антикварни предмети, но нищо не нарушаваше реда, нямаше дори едно цветенце, което да каже “добре дошли” у дома. Изглеждаше така, сякаш декораторът току-що си е отишъл. Оставихме багажа в апартамента и отидохме до едно немско ресторантче, за да хапнем и се върнахме пак в къщи, за да разопаковаме ба- гажа и да си легнем, и тук наистина нещо се беше променило.

Странното, отчуждено държание на Карл беше заразително и аз въобще не можах да се възбудя. Огромният му пенис ми причиняваше само болка. После облякохме хавлийте за баня и включихме телевизора. Около 9 вечерта се поотпуснахме и отново започнахме да се любим. Този път старите чувства се връщаха, когато телефонът иззвъня и Карл рязко се отдръпна от мен и вдигна слушалката.

И не ви будалкам - последвалият 20 минутен разговор прозвуча така, сякаш той предпочиташе да прави любов с лицето, което беше от другия край на жицата, а не с мен. Бях твърде разбита, за да задавам въпроси и затова само се обър- нах на другата страна и се опитах да заспя. Следващия ден беше неделя и мислех, че Карл ще ме разведе из града, но около обяд той ми каза:

- Ксавиера, трябва да ида при майка си и да и помогна при подреждането на една художествена изложба, която се открива днес. За това те моля да ми простиш, че те оставям сама известно време. Гледай телевизияили напиши писмо на родителите си, а когато се върна в 6 часа, ще излезем за една хубава вечеря.

Сама в апартамента, аз бях объркана и нещастна. След всичките тези месеци, не можа ли той да се освободи, за да заведе годеницата си някъде, през първия и ден в Америка? Следобедът минаваше едва-едва; 6 часът дойде и отмина, след това 7, 8, 9, 10, а Карл още го нямаше. В хладилника нямаше храна, а аз бях много гладна и изпитвах съжаление към себе си, и в десет и четвърт, когато Карл се върна, аз лежах в леглото, обляна в сълзи.

другата сутрин той излезе рано, за да отиде на работа и пак до 10 вечерта не се върна. Когато телефонът иззвъня, вдигнах слушалката с надеждата, че е Карл:

- Кой е там?- Попита женски глас с някакъв странен акцент.

- Името ми е Ксавиера, годеница на Карл Гордън - отговорих аз. - А вие коя сте?

Последва зашеметено мълчание, а след това нейния отговор:

- Моето име е Рона Уонг, и Карл Гордън е мой годеник.

Гласът започна да разказва история, част от която вече знаех, за това как, къде и защо са се запознали.

- Кажете, - попитах аз, - как е станало така, че сте в Ню Йорк?

- Карл ме помоли да дойда от Кингстън и да се омъжа за него. - Рона ми разказакак Карл я уговорил и как тя заради него е зарязала работата си, оставила сина си при приятели и пристигнала в Ню Йорк преди 5 месеца. Но откакто пристигнала, всичко което получила от Карл, било обещания, обещания и само обещания. Холандска почерпка Стр. 4-3

- Карл все отлага деня на венчавката, а аз нямам пари и понеже съм чужденка, не ми разрешават да започна работа. - Каза тя и заплака.

Колкото и да бях наскърбена от нейното обаждане, почувствувах нещо като съжаление към нея, а също така и известно любопитство как изглежда моята съперница - затова се съгласих да я посетя в жилището и. Адресът, който тя ми даде, беше Ситън плейс, недалеч от жилището на неговите родители, и ако нейните думи ме изненадаха, видът на жената, която ми отвори, наистина ме порази. Карл се беше проявил като най-големия расист в южна африка, а же ната, която седеше пред мен, която твърдеше, че е негова годеница беше черна ориенталка! Не само това, тя имаше изпъкнали зъби, къси крака и гъста, ситно-къдрава коса. Каква ми била конкуренцията! Влязох и изразих възхищението си от едно растение в саксия.

- Благодяря - каза тя - Карл ми го подари вчера. Значи тя е била “майката”, заради която той пренебрегна своята годеница? Колкото повече слушах, толкова по-наложително ми се струваше да поискам обяснение от Карл. За това Рона и аз решихме да му телефонираме и да го повикаме да дойде.

- Аз съм в квартала Ситън плейс - казах аз - но не у родителите ти.

И той веднага разбра у кого съм. Не можеше да направи нищо друго, освен да дойде и да сърба това, което сам си беше надробил. Щом се появи на прага, Рона, която беше много емоционална натура, започна да изстрелва въпроси и да хвърля в лицето му обвинения, като накрая поиска от него да реши коя от нас е негова годеница.

- Ксавиера е единствената ми годеница - заяви Карл.

Тук тя изпадна в истерия, грабна един тежък метален пепелник и се прицели в главата му. За щастие, аз бях достатъчно близко за да и попреча да го хвърли, но в този критичен момент видях нещо, за което се надявах, че само ми се привижда. В момента, в който годеникът ми беше заплашен от опасност, в очите му светнаха пламъчетата на еротична наслада. Мигът бързо отмина и ние си тръгнахме. Съжалявах Рона, но бях твърде влюбена в Карл и радостна, че ме е предпочел в нейно присъствие, така че приех неговите неясни обяснения и се съгласих да не повдигам повече този въпрос. Когато съм влюбена, лесно прощавам.А и какво друго можех да направя? Не познавах никого в Ню Йорк. Нямах и пари, и не можех да си платя обратния път до дома. Два дни след драмата в Ситън плейс, аз надникнах в друга интересна страна от личния живот на Карл - неговото семейство. Родителите на Карл бяха лекари и притежаваха прекрасен апартамент. Вътрешността му беше наистина великолепна и доста обширна, за да изисква грижите на две прислужници - японка и гъркиня.

Бащата на Карл беше психиатър и очарователен човек. Майка му беше друга. Тя беше дерматолог и от момента, в който се запознахме, до сърбеж ми се искаше да съм някъде другаде. Тя беше типична амери канска кучка между 50 и 60 години, с тонове грим по лицето си и мини пола, хриплив глас на пиячка на джин и с голям запас от клюки. Впечатлението ми от Ню Йоркчанките, за които погрешно сметнах, че са типични американки, не беше благоприятно през онези дни. Не харесвах начина, по който 40 и 50 годишни жени се обличат в смешни подкъсени поли, носят перуки и по три реда изкуствени мигли, опитвайки се да конкурират дъщерите си.

След обяд може да ги видите да вървят из Бонуйт Телър с ярките си цветове и от към гърба, понякога не може да се познае коя е дъщерята и коя майката. За разлика от европа, рядко ще срещнете сърдечния тип жена-майка, защото жената от манхатън не иска да остарява.Майката на Карл беше една от тях. Четвъртият член на домакинството беше дъдли, малкият беззъб вурстерски териер, когото майката на Карл хранеше като бебе и му говореше като на човек. Мисля, че още от първия момент на представянето ни, тази жена се настрои против мен. Аз се опитвах да бъда спонтанна и естествена към нея, а тя се държеше несигурно и фалшиво.

И да бъдем честни, не се харесах, когато отговорих на нейния лош френски по начина, по който се говореше във Франция. Но аз трябваше да се опитам да се погаждам с тях, защото щях да бъда тяхна снаха, ако наистина този ден дойдеше. Три месеца минаха, откакто бях пристигнала в америка и още не бях омъжена.Живеехс Карл, а визата ми изтичаше. Обърнах му внимание, че ако не се оженим бързо, аз ще трябва да си замина, но това не го накара да побърза.

- Намери си работа в някое консулство и ще получиш дипломатическа виза - каза той.

И така, аз се настаних на работа в едно чуждо консулство и добре направих, защото вече ми трябваха пари. Скоро след пристигането си тук научих, че Карл, който харчеше нашироко в Южна Африка, беше човек, на чиято сметка се водеха много разходи. В Ню Йорк нямаше нито богати обеди, нито подаръци. Карл беше толкова стиснат, че не си плащаше даже сметките от химическото чистене. Плащаше за храната и наема, но всичко останало беше за моя сметка. Един път даже се развика, когато видя, че пращам пари на семейството си.

- Карл, моите родители ми дадоха добро образование, - напомних му аз. - Аз съм учила музика, говоря 7 езика и съм обиколила цяла Европа с тях. Те ми дадоха най-доброто което можаха и защо трябва да ги изоставям сега, след дългото боледуване на татко, което ги остави в лошо финансово състояние.

И аз продължих да им изпращам по нещо от заплатата си, всяка сед мица. Едно друго откритие, което ме разтревожи, беше антисемитизма на Карл. Знаех, че майка му е преминала към презвитерианската религия, а и Карл изглежда правеше всичко възможно, за да скрие, че има евреи в рода си. Той, даже беше член на Ню Йоркския атлетически клуб, за който се предполагаше, чее антисемитски, и веднъж, когато ме заведе там на състезание по фехтовка, ме накара да скрия своя медалион със звездата на Давид.

- Скрий го под пуловера си - пошепна той - и няма да разберат изобщо, че си еврейка, защото нямаш вид на такава.

Друг път, когато ни идваха гости на вечеря, той ме караше да крия това, което ми беше най-скъпо - една ценна медна менора, която беше подарък от моето семейство и единственото притежание със сантиментална стойност, което имах в тази страна. В последния момент преди идването на гостите, тойпроверяваше дали менората не е на видно място. - Прибери тази свещ в някое чекмедже - казваше той, което замен беше като погребване на собствената ми гордост. След 6 месеца престой в америка,въпросът за женитбата се обсъждашевсе по-рядко и вече не смеех да го споменавам от страх, че той ще се развика.

Начинът по който живеехме започна да ме подтиска и ми се искаше да си подредя живота. Спомням си как през пролетта се разхождахме из централния парк, гледах бременните жени и брачните двойки и тайно им завиждах, защото живееха законно със своите съпрузи и можеха да сисъздадат семейство така, както трябва. А аз? Живеех като жена на Карл по божия закон. Бих се радвала да си имаме бебе с Карл. Бях сигурна, че то ще бъде хубаво, с прекрасни очи и здраво тяло като неговото. Исках да имаме първо момче, а след това момиче. Някоя нощ, пламнал от страст, Карл даже казваше:

- Скъпа, не използувай предпазител днес, искам направя бебе. Не го слушах, защото колкото и да ми се искаше, не биваше да имам дете, без да съм омъжена. И не използувах това като оръжие, за да го накарам да се омъжи за мен, защото винаги, когато споменавах за женитба през тези дни, той се нахвърляше върху мен, като казваше:

- Не насилвай нещата!

По това време открих и нещо, което изобщо не подозирах преди това - че току-що се е развел официално с първата си жена. Пламенните думи на Карл бяха само думи - без реална стойност - това открих един път, когато мензисът ми закъсня с 3 седмици. Още не бях ходила на лекар, но казах на Карл, че ми се повдига. Той побесня и се разкрещя, че не иска да бъде насилван да прави каквото и да е, и настояваше за аборт. Това беше последното, което бих направила. Никога не бих убила нищо в себе си, което щеше да стане човешко същество, особено когато бащата е единствения човек, когото обичах и за когото смятах да се омъжа.

Карл продължаваше да ме обсипва с такива оскърбителни и грозни думи, че аз тихичко отидох в банята и изгълтах една шепа хапчета за сън. Когато се върнах в стаята, той продължи да се държи жестоко и обидно, но аз не можех вече да отговарям, защото устата ми беше започнала вече да се схваща, а тялото ми да омеква. След това всичко се замъгли, когато се довлякох до балкона и се покатерих на перилата. Далеч долу, тъмнината на Манхатън ме зовеше с пайети черно кадифено ложе. Тогава Карл разбра докъде ме е докарал и започна да ме моли да не скачам:

- Не се пускай, Ксавиера, - викаше той - аз те обичам. Не искам да стане скандал.

Докато той се опитваше да ме издърпа назад, изведнъж се сетих, че ако умра, бедничката ми майка ще остане без подкрепа. “Баща ти може да умре всеки момент”, започнах да си повтарям аз, “а ти нямаш братя и сестри, които да и помагат и да и пишат писма.А тя е единственият човек, който истински те е обичал. Не умирай, живей, живей, живей…”. Събудих се по тъмно на другия ден и до мен беше Карл, с червени рози и нежни думи, опитвайки се да бъде предишният. Като опит за конпенсация, той предложи да прекараме няколко дни при родителите му, в тяхната голяма къща в хемптънс.

Ако беше казал, че ще прекараме уикенда в женския затвор, това нямаше да ми се стори по-неприятно. Но аз се отнасях с разбиране към всяко негово усилие да поддържа жив нашия годеж, макар че мисълта за майка му ме караше да се задавям и бях сигурна, че чувствата ни са взаимни. Дойде краят на седмицата и майка му надмина себе си в подлостта. Макар и да знаеше, че живеем заедно от половин година, и няма нужда “да се пази приличие”, тя изрично ми отдели стая на единия етаж, а на Карл - на другия етаж и на противоположния край на къщата. Даже отиде до там, да заключва капризното кученце през нощта в стаята на Карл, така че ако аз влезех или Карл излезеше, беззъбото зверче да започне да лае.

Но тя не се задоволи да спре до тук. Тази жена,която беше прекарала целия си живот в Манхатън, влизаше в стаята му в 2 часа през нощта, за да попита например, този ли е пощенският код на Ню Йорк. Майката на Карл дотолкова имаше сина си за своя собственост, че ако имаше такъв закон, който и позволява да се омъжи за него, щеше да го направи. Той също имаше комплекс по отношение на майка си, но не на сантиментална основа.Веднъж, тя го беше заплашила, че ще го лиши от наследство, ако се ожени за мен, и мисълта, че може да загуби нейните пари, едва не му причини сърдечен удар. Както и очаквах, уикендът мина тягостно и аз повечето време стоях настрана,за да избегна някоя сцена. Съпругът и не беше дошъл, предпочитайки да иде на риболов, и както подозирах, да бъде колкото се може по-далеч от влудяващото дърдорене на жена си.

Така че аз прекарах повечето време на пианото, защото бях изучавала класическа музика години и винаги ми е правило удоволствие да свиря. А и в това, намерих начин да прекарвам времето. Когато последният следобед , аз седях, четейки книга в стаята до входното антре, когато госпожа Гордън влезе, за да отвори на едно позвъняване на вратата. От мястото, където стоях, можах да видя, че навън стои един прек расен 17 годишен младеж, загорял, с дълги до раменете руси коси.

Враждебното и изражение веднага беше заменено с подобие на усмивка.

- Здравейте, - гракна тя - с какво мога да ви бъда полезна?

- Това ли е домът на Д-р Джонсън? - Попита хубавото момче.

- О, не, аз съм Д-р стоун - тя винаги предпочиташе да бъде наричана с професионалното си име - аз не мога ли да ви помогна?

- Аз търся Д-р Джонсън - отвърна момчето нетърпеливо - не е ли неговата къща?

- Не, не е, но все пак влезте да ви почерпя нещо за пийване - из кикоти се тя гротескно.

- Не, благодаря госпожо, случаят е спешен - каза момчето и отмина.

Г-жа Гордън затвори вратата, усмихна се на себе си пред то в антрето, оправи флъонгата на роклята си и чак тогава забеляза, че седя в стаята.

- А, Ксавиера - каза тя, като червенееше и руменееше - ти си тук! И после добави: - Видя ли го? Какво беше това, момче или момиче?

- Ако беше момиче, - казах аз - вие нямаше да му подскачате като човече на пружина.

В този момент, телефонът иззвъняи тя трябваше да вдигне слушалката и беше доволна, че разговорът ни, беше прекъснат. Но аз вече бях казала твърде много и знаех, че старата брантия няма да миря са, докато не окачи скалпа ми на колана си. В колата, на връщане към Ню Йорк, тя започна битката. Както обикновено, г-жа Гордън стоеше отпред до милия си син Карл, а аз - годеницата - бях прогонена да седя отзад сама. Неспирното и бърборене стигна до въпроса за жилищата въобще и тя го насочи към Холандия по-специално.

- Навярно наемите за апартаментите в Холандия са доста високи. - Каза тя.

- Не, защо?

- Защото ми се струва, че холандските момичета имат обичай да живеят с приятелите си, без да са женени за тях, а това трябва да има някаква причина.

За мен, това беше капката, която препълни чашата. Не можех да мълча повече.

- Госпожо Гордън, - започнах аз - аз не живея по своя воля с вашия син неомъжена… Ако можете да напрегнете малкото си ум и да си спомните, вашият син ми направи официално предложение пред моите родители, накара ме да дойда тук, като ми обеща ужким да се ожени за мен, настани ме в това временно жилище, където живея вече 9 месеца. И на това отгоре, аз сама платих за пътуването до тук, а сега сама работя, за да се издържам и да наема собствено жилище. Така че холандската почерпка беше за мен!

Но аз не спрях до тук. Целият мой сдържан до днес гняв трябваше да се излее върху тази ужасна жена.

- Търпях много ваши глупости. Вие измисляхте изтъркани номера с телефонни обаждания посред нощ. Негостоприемна е атмосферата във вашата, подобна на погребално бюро, къща, където, ако прислужницата я няма, вие не благоволявате да протегнете ръка и да си налеете напитките или да сложите шепа фъстъци на масата. Колко сте различна от моята майка, която е мил човек и прави всичко възможно, за да бъде си гурна, че нейните гости са доволни. - Нищо чудно, че вашият съпруг не може да ви понася и не е спал с вас повече от 10 години - и тази интересна информация ми беше дадена от вашия собствен син, Карл. Да, вашето собствено семейство, ви се надсмива зад гърба ви и вашият единствен истински приятел е капризното кученце, но и то няма да бъде дълго край вас, защото и то като вас, едва се държи. - Вие имате очи да критикувате моя произход.Нека да ви напомня, че моят произход е подобен на произхода на Карл, а моят баща беше дори по-известен лекар от вашия съпруг. Но ние, като евреи изгубихме всичко това, което имахме, а вие тук си седяхте и само четяхте за тези неща. А ние не отричаме, че сме евреи и с гордост понесохме страдан ията за това, че сме такива. - Вие, госпожо Гордън, можехте да бъдете по-щастлива, ако прекра- тите безплодните си усилия да привлечете вниманието на един младеж под 20 години, успокойте се и се научете да живеете като 50 годишна жена, каквато сте!

Тук вече тя се завъртя и ми удари един здрав шамар. През време на цялата ми тирада, Карл не каза нито дума и сега пак си замълча, макар че се надявах да ме защити. Останалият път премина в мъчително мълчание. Знах, че г-жа Гордън, каквото и да става, ще вземе последната дума, и когато я оставихме на Ситън плейс, тя изсъска:

- Ще ви кача на самолета за Холандия! Ще ви депортирам! Коя сте вие всъщност, едно нищо, даже не емигрантка.

Тя закрачи към къщата и затръшна вратата. Когато се върнахме в апартамента, Карл и аз се съблякохме, за да се изкъпем, да каже нещо, за това аз чаках той да наруши мълчанието с едно извинение към мен. Вместо това, той се развика:

- Да не си посмяла да говориш така с майка ми! Сега ти вече окончателно развали плановете за нашата женитба.

Като че ли е имал такива планове. След това грабна една тежка закачалказа дрехи и я вдигна да ме удари. Мъж да удря жена - това е последното нещо, което бих търпяла. Такъв мъж е страхливец и животно.

- Как смее майка ти да ме удря, - изкрещях аз в отговор - и как смееш ти да ме заплашваш, копеле!

Бях така разярена, че ако имах нож, щях да го намушкам. Но най-близкото оръжие беше една старинна четка за дрехи, завещана му от дядо му, и аз я грабнах и започнах свирепо да го млатя. Дерях го с нокти дето сварех и той беше вече синъо-черен и разкървавен, когато видях внезапно в очите му същия странен еротичен поглед, както онази вечер, когато Рона го заплаши да го убие. Погледнах надолу - имаше страхотна ерекция. Това съвсем ме обърка, но еротичният момент бързо премина и ние се впуснахме в истински юмручен бой, който беше за нас, началото на края.

След тази кошмарна неделя, се редувахме да спим на канапето в дневната, докато си намеря жилище, което делях с една друга холандка, на име Соня, която работеше на един етаж с мен на рокфелер плац. Апартаментът беше само през няколко блока от този на Карл и аз още държах повечето от нещата си там и преспивах по няколко пъти на седмица. Но изнасянето ми от там, мислех аз, беше единствения начин да спечеля благоразположението на родителите му и нашата разстроена любов. Чудно, но аз още обичах този човек и въпреки всичко, и двамата все още се привличахме физически. Карл често пътуваше по работа през този период и се случваха моменти, когато аз бях така наранена и самотна, че трябваше да лекувам наранените си чувства с някое леко момиче, каквото можех да срещна в бара зад ъгъла, наречен тройката.

Когато в Мексико се състояха олимпийските игри през 1968 г., Карл обяви, че ще си вземе отпуск и сам ще замине за там. Този път той отсъствува по-дълго от обикновено. Преди да замине, смътно си спомням, че му казах, че имам една приятелка, светлокожа индонезийка, наречена Пени, която ще бъде на олимпийските игри, като представителка на нашите въздушни линии. Повече не помислих за това тогава. Докато го нямаше, бях много подтисната и имах по-дълга от обикновено афера с едно момиче от доминиканската република, което намерих в бара на “пеперудите”. Макар че му изневерявах само с жена, признах това на Карл, когато той се върна и гордостта му беше наранена. И което е направо смешно, той каза, че след това признание, женитбата ни ще бъде невъзможна, защото никога не ще има доверие в жена си, когато отиде в командировка.

Какъв лицемер! Бях сигурна, че в Мексико сити не се е занимавал само с гледане на надбягванията на 100 метра. Но аз нямах никакви доказателства, поне в момента. Въпреки това негово становище, не можех да го оставя. Любовта е сляпа! И глупава също, когато от любов не можеш да видиш жестокостта на партнъора си. Около времето на завръщането си от Мексико сити, някаква странна промяна настъпи в начина по който се любехме - беше започнал да се извращава. Една нощ, когато се любехме, той ми каза:

- Защо не вземеш онази старинна четка за дрехи и не ме понатупаш малко?

Но това беше дребна работа всравнение с онова, което поиска по-нататък. Караше ме да му говоря мръсотии за момичетата, с които съм ходила, как ги ближа и смуча гърдите им. Караше ме да се обличам в ефирни дрехи и да му правя стриптийз, докато той лежеше по халат, разтворен отпред. Искаше да го галя по ръката с ръкава или шала си и после да отскачам за да го дразня. Тъй като ставаше все по-ексцентричен, аз отидох и купих няколко книги звратености, за да науча нови неща, с които да го задоволя. Научих японския номер да вкарвам наниз перли в ануса му и да ги изтеглям една по една, за да го възбудя, и след това всичките наведнъж, за да се изпразни. После започна да ми казва:

- Ксавиера, нека аз бъда курвата! Напрви ме твоя курва! Така че аз купих изкуствен член от една приятелка, лесбийка, вкарвах му го, сядах на гърба му като жокей с камшик за езда в ръката си и се правех, че го яздя на хиподрума. Коментирах надбягванията, шибайки го с камшика чак до финиша, и всеки път, разбира се, трябваше да обявявам, че той е победителя. Спомням си, че правех също стриптийз, за да го прелъстя, докато той лежеше на дивана, като го дразнех и най-после го изнасилвах.

края той вече не искаше нормални сношения и аз се чудех,как ли ще свърши това болнаво положение. Не след дълго Карл даде отговора. Един ден той ми каза, че го местят в Сао Пауло, Бразилия.

- Не се разстройвай, Ксавиера - каза той - тази раздяла може да се окаже най-доброто разрешение на въпроса за нас.

Той трябваше да замине в средата на февруари и предложи аз да ида при него около май и тогава вече ще се оженим, той обещаваше. Денят, в който щеше да замине, беше св. Валентин и няколко дена преди това стана много потаен и не ми позволяваше да прибирам пощата. Денят на св. Валентин за мен не беше важен, но започнах да подозирам, че за него той важеше нещо. Той крие нещо от мен, мислех си аз, но не можех да открия какво. Вечерта преди заминаването му, прекарахме заедно и на другата сутрин, докато той лежеше във ваната, цял покрит с мехурчета от пяна, както обичаше, аз реших да разбера какво става.

Беше ми хрумнало, че съдбата на нашата връзка, сега и в бъдеще, лежи в неговото черно куфарче, което той винаги държеше заключено и което сега лежеше на канапето. Най-мразя да шпионирам, но тази моя постъпка беше оправдана, защото усещах, че той крие от мен нещо много важно. Като знаех начина на мислене на Карл, пресметнах, че комбинацията на отключване на куфарчето трябва да е нещо много просто.Опитах 353, 747, 636, 545 и започнах вече да се притеснявам, че той може да влезе ида ме залови на местопрестъплението, за това надникнах в банята, но той си лежеше там всред мехурчетата и четеше вестник.

Четиринадесетата комбинация, 242, го отвори и вътре намерих 4-5 честитки за св. Валентин от различни изпращачки и едно препоръчано писмо. Почеркът на плика беше познат, а марката - от Холандия. Ръцете ми трепереха, докато го отваряха. “Мой мили, мексикански глобо”, започваше то, “надявам се, че това писмо ще стигне в ръцете ти благополучно, защото не бих искала Ксавиера да го прочете, тъй като с нея сме още добри приятелки. Не мога да изкажа, колко съм щастлива, а нашата любов в Мексико е още прясна в паметта ми. Скъпи мой, така съм развълнувана. Твоето чудесно предложение за женитба е най-приказния подарък, който някога съм получавала. Умирам от нетърпение да замина от Холандия. Не мога да си представя по-добър човек, с когото мога да прекарам остатъка от живота си. Ревнувам от Ксавиера всеки миг, който е прекарала с теб напоследък и броя дните до нашата среща. Ще те видя в Сао Пауло. Твоя индонезийка Пени”.