Професия проститутка

Глава 11 Приказка за големи или фантазията и аз

- Аз съм графиня, омъжвала съм се четири пъти и просто се къпя в пари, оставени ми от трима съпрузи, които починаха по тайнствен начин - разказвам аз на мъжа, който седи, официално облечен в моята стая. - Четвъртият ми съпруг е болен и навярно няма да доживее до разсъмване. - Да, да, продължавайте, продължавайте - подканя ме той нетърпе- ливо с тънък, писклив глас - какво се случи с тези мъже? Кажете ми! - Първият, горкичкият се удави пред очите ми в морето при довил. Аз… А-а… Държах главата му под водата. Вторият, мир на праха му, почина от мъчителна смърт, когато в спалнята му избухна пожар и аз не успях да отворя вратата за да излезе. - Третият? - Подпитва той. - Падна в една пропаст в Швейцария. Аз стоях точно зад него и видях как стана това. Докато аз преда нишката на разказа, мъжът седи като омагъосан. Костеливата му ръка, трепереща от първия етап на паркинсонова болест, се плъзга в джоба му и започва да опипва члена. Ханс Кристиан Андерсен, както обича той да го наричат, е потомък на най-богатите корабовладелски фамилии в америка. Той също е един от най-разточителните чудаци, които съм срещала. Чудаците или болезнените типове са извратени, предпочитащи много по-екзотично или изобретателно унижение от обикновените мазохисти.

Те плащат колкото и да им поискаш; понякога, колкото повече им искаш, толкова по-щастливи са те; а някои от техните сцени са наистина много откачени. Ханс Кристиан Андерсен не иска секс и не иска да знае, че съм проститутка. Той иска да вярва, че съм богата, но коварна жена. С други думи, той идва в публичния дом за нещо по-различно - за фантастична приказка. Една разказвачка с въображение, за каквато мога да претендирам, може да спечели тлъста сума от този болезнен тип, като му разказва по един епизод в продължение на няколко дни. - А какво се е случило с вашия сегашен съпруг? - Иска да узнае Андерсен - каква беда му се е случила? - Нещастният човек, - казвам аз - лекарят мисли, че е ял отровен хайвер. Той е в ужасна агония и може би не ще дочака края на нощта, но когато пак дойдете утре, ще ви разкажа, какво е станало по-нататък.

Той с удоволствие ми заплаща щедра сума за половин часовия разказ, уговаря с мен среща за следващия ден и напуска. Аз винаги правя всичко възможно да разказвам на Андерсен все нови приказки, но ако не мога да се съсредоточа и да измисля достатъчно интересна, той понякога се съгласява да му повторя някоя стара и любима, каквато е моята версия на “новите дрехи на краля”. В тази приказка аз играя ролята на продавачка в ню йоркския салон на Диор, а Андерсен взема ролята на г-жа Богаташова, която си поръчва дрехи за новия сезон. Първия ден обсъждаме, какви да бъдат платовете и непременно взимаме решение, цялата колекция да бъде изработена от мачкано кадифе - той обожава мачканото кадифе и сатена.

След като това бъде решено, той плаща далеч над стандартната такса за консултацията, от която аз трябва да купя и платовете. Преди да се върне на другия ден след обед, аз пращам да ми купят за десетина долара от двата плата, и той сяда и започва да ги опипва, докато планираме как да ги ушием.

- Предпочитате платовете да бъдат изпратени в Париж, за да бъдат ушити там от Карден или Диор, или да извикаме някой от тях тук? - Питам аз клиента си. Диор е починал от няколко години, но той не знае за това. - Да дойде Диор - заповядва той. - Тези хора струват много предупреждавам го аз - Диор ще иска най-малко 700 долара за да прекоси Атлантика. - По дяволите разноските, доведете този човек тук! - Повтаря той и вади портфейла си. На другия ден, когато идва да се види с Диор, аз му разказвам много тъжна история. Самолетът се приземил на полярния кръг, в Енкъ- ридж, Аляска. - Той е закъсал в една снежна буря и сметките за телеграми, лимузини и престой в хотела растат - уведомявам го аз. Естествено той покрива всички разноски. Докато чакаме шивача да пристигне, подсказвам му, че новите дрехи ще му стоят по-добре, ако си бие няколко инжекции със силиций за напомпване на бюста.

- Това е превъзходна идея - сияе той като дете и плаща за едно убождане от двете страни на гръдния си кош с празна спринцовка. Но най-сетне дрехите са вече готови и аз подреждам невидимите гънки по него и го уверявам, че той е въплащение на шиваческото изкуство. Той урежда огромната сметка, благодари ми безброй пъти и си отива весел. Невидимите андерсенови дрехи са му стрували доста скъпо, но той плаща с радост и пак е жаден за нови истории. Но така той често е изтощавал въображението ми. Понякога трябва да му казвам:

- Хей, Кристиян, историите ми се изчерпват. Сигурен ли сте, че не искате да си легнем? - А и наистина бих искала да му дам нещо повече за тези пари, но той предпочита да бъде отведен в друг свят.

Един път поиска да го заведа на разходка и да го отвлека в буквалния смисъл. На всичкото отгоре предложи такава голяма сума за откупа си, че не можех да откажа. Заедно с един познат шофъор на ли музина намислихме да вземем Андерсен от една спирка на метрото на четиринадесета улица, където той ще чака с цвете в бутониерата си и с вестник, навит на руло, в на обяд. Но като знаех, че той обича да страда, оставих го да виси до два и половина, след това спрях червената лимузина до него, вмъкнах го на задната седалка и му нахлузих найлоново чувалче на главата. Закарахме го в един мотел извън града, където шофъорът на лимузината го пази два дена, като не му даваше нищо друго освен една картонена чашка с вода от време на време. На третия ден го пуснахме и той беше толкова доволен от отвличането си, че ни плати и един бакшиш над щедрия откуп.

При синдрома на болезненост също се използуват разни инструменти, но не за оковаване и измъчване, както при садо-мазохизма. По-често, това са сравнително безобидни инструменти като хирургически турникети, стегнати около интимните части, цигарен дим или скъпи копринени шалове. Един чудак ми плаща, за да му връзвам пълзящ морски възел около пениса и тестисите, да го развеждам из стаята като кученце, да си играя с връвчицата, докато той седи на пода, а аз - на леглото, и когато искам той да се изпразни, дръпвам изведнъж, възелът се изплъзва и той изстрелва сладкиша. Друг иска просто да седна на един стол, а той да седне срещу мен и аз да пуша цигара, издухвайки дима в лицето му, докато той си играе със себе си. Скъпите копринени шалове също са манията на президента на една от най-големите автомобилни компании в европа, когото ще нарека г-н Бигуил. Привлякох г-н Бигуил като клиент от Мадлен, която печелеше луди пари от снабдяването му с кокаин на раздути цени, който той след това използуваше за свойте нощни маскаради.

Любимата сцена на г-н Бигуил е проститутките да идват в апартамента му, да не правят нищо, а само да стоят пред един огледален параван, докато той танцува около тях и ги увива с дълги шалове. Когато този човек е в града, аз обикновено поемам само първата смяна, защото знам, че до края на ноща той ще изреди цяла армия момичета, а един път и аз не можах да му намеря достатъчно. Когато пристигнахме в апартамента му, той ни посрешна в скъпа ко- принена пижама и не се опита да се съблича и изобщо по никакъв начин да показва тялото си през следващите 2 часа, колкото обикновено трае един рунд. Но наетите момичета трябва да се съблекат, да обуят по един чифт от неговите дебели вълнени чорапи, да си обуят пак обувките с висок ток и да стоят неподвижни, докато той ги украсява. След това той накашква кокаин върху гърдите ни и върху маците и ги ближе или мирише, докато изпадне в транс и започне да ломоти нещо на неразбираема смесица от френски и своя роден език.

За момичетата става много изморително, защото с изключение на петте минути, когато ни позволява да легнем, докато той се любува на произведението си, ние сме на крак през цялото време, а с дебелите вълнени чорапи, обувките ни стискат ужасно. След 2 мъчителни, но съвсем платонически часа, той ни плаща по 200 долара, ние се обличаме и си отиваме. Г-н Бигуил винаги ме кара да стоя будна по цяла нощ и да му изпращам двойки от проститутки, и около 9 сутринта, когато би тряъвало да е изтощен от кокаина и танцуването, той ме извиква при себе си, изблъсква ме за 20 минути и си отива. През деня е на делова среща и вечерта повтаря всичко отново.

Друга голяма слабост на чудаците, които правят всичко друго но не и ебане, е борбата. “Реферът”; един ню йоркски литературен критик е издигнал тази своя слабост до изкуство. Реферът идва при мен с малко черно куфарче, от което изважда старомоден корсет с жартиери на цветя и иска да се съблека и да го сложа. Или корсетът е много тесен или аз съм напълняла, защото трябва с мъка да се натъпча в него. След това трябва да обуя мрежести чорапи и обувки с високи токове и да легна в леглото. Реферът също се съблича и ляга с мен, заедно с черното си куфарче. Отваря го и изважда от там папка, в която отначало мислех, че има снимки на мъже, които ближат жени, или на жени, които смучат мъже, но вместо това виждам цяла колекция на жени-боркини, които той нарежда по леглото. Снимките са стари, хартията е пожълтяла, и макар че ги е разглеждал стотици пъти, очите му пак светват, когато ми ги показва.

- Виж как стърчат циците на тази, виж как онази си е повдигнала дупето! Той се увлича съвсем и ние заедно обсъждаме позите при борбата на смешните жени със старомодни прически. След известно време той ги прибира внимателно и изважда друга папка, пълна с кинозвезди като София Лорен и Бриджит Бардо, както и красиви модели за реклама, като общото на всички жени е това, че носят еднакво основно облекло като корсети, жартиери или чорапи. Реферът ме моли да ги съчетая по двойки като партнъорки за борба.

- Коя може да бъде достойна съперница на другата? - Пита той сладострастно. Очевидно аз ги съчетавам като специалист, защото той от вълнение започва да скача по леглото и ме пита дали някога съм се борила със жена. При ненормалните и чудаците психическата страна е една от най-важните, затова му отговарям:

- Обичам да се боря и винаги печеля, защото съм много агресивна! Измислям някаква убедителна история за това как съм се била на плажа в Пуерто Рико с някаква англичанка-щека с червена коса и лунички, която не съм могла да търпя заради някакъв приятел.

- Хванах я за косата и започнах да я скубя и ритам, носехме се като вихрушка по плажа и даже и отскубнах едно кичурче косми от мацата. Историята наистина го гъделичка по слабото място и през цялото време докато говоря, си играя с пишката му.

- И накрая аз я направих синъо-черна от бой до припадък и победих. - Приключвам аз. А също и реферът, който се изпразва, благодари ми, облича се и си отива. Имам голям успех с маниаците на тема борба, защото съм здраво сложена и при подходящо облекло имам вид на мъжкарана. Имам също, както ми каза един от тях, отлично чувство за равновесие. И там ми е нещастието, защото Гордън Джордж не иска да се бори с никой друг освен с мен. Запознах се с Гордън Джордж преди да стана мадам и можех да отделям време за търкаляне по пода с него, но днес тази негова мания ми струва много болки, а и време. Гордън Джордж е клъощав и грозничък, но има гениален мозък и е блестящ пианист-композитор, финансов магъосник и изкусен играч на тенис.

Той също е баща на малък син и това ме учуди, когато научих, защото всичко, което той прави с мен за 150 долара, е търкалянето по пода и борба. Дълго съм се чудила как този човек е направил бебе, когато даже не се изпразва? Това научих случайно една коледна вечер и ми го разказа самата г-жа Джордж. Очевидно за нея не бе тайна, че съпругът и харчи при мен пари за задоволяване на своите чудати прищевки. Жена му знаеше това и напълно го одобряваше.

- Значи вие сте Ксавиера? - Кза тя, когато и бях представена от него - позволете да ви благодаря за всички чудесни неща, които сте направили за него. Вие оправихте нашия интимен живот. Г-жа Гордън обясни, че след борбата, проведена с мен, мъжът и бил в състояние да се възбуди толкова, че когато си идвал в къщи, сграбчвал жена си като за борба, вкарвал пениса си в нея и се изпразвал. Иначе, както ми призна тя, те никога не са имали полов живот. Попитах я как е придобил тази налудничава мания и тя ми каза, че когато бил мършаво, дребно -годишно момченце, едно дебело момиче от тяхното училище, с което се бил скарал за нещо, го спипала в един гимнастически салон, вдигнала го над главата си, подържала го така една минута и го пуснала на земята, като се скъсала от смях при това.

Нейният съпруг се почувствувал много унизен и в същото време почувствувал някаква полова възбуда и когато достигнал полова зрялост, започнал да търси все дебели и едри жени. Тя твърдеше даже и сигурно е било така, че той се навъртал около цирковете, заради дебелите атлетки. Но преди мен, той никога не е срещал женя, която да съчетава хубава външност и сила и която да се съгласи да му съдействува, разбира се срещу заплащане. Когато се запознах с жена му, аз вече бях престанала да приемам Гордън, защото не можех да му отделям по толкова време, пък и не ми беше приятно по 2 дена след всеки рунд да ходя с болки в ставите и драскотини по тялото. Тя ме помоли да започна пак да се грижа за него и даже ми предложи да ходя у тях, защото имат голяма къща, с много място за борба.

- Ако ви притеснявам, аз бих могла да ходя на уроци по музика, докато вие сте там - каза тя. Трябваше да откажа, но и до днес тя все още ми се обажда и казва:

- Ксавиера, Джордж днес пак е в ужасна форма, не бихте ли дошла да му помогнете? Ако се изключат неприятните странични ефекти, борбите с Гордън са нищо в сравнение с груповите извратени сцени, които ми се налага да организирам. Първо, трябва да бъдат намерени допълнително хора и да им се плати, а това може да бъде катастрофално, ако не съм намерила подходящ човек.

Това се случи при една сцена на групов секс с един стеснителен бизнесмен, наречен Лайонел, който всяка седмица идваше в Ню Йорк. Лайонел беше маниак по “надничане през ключалките”, т.е. обичаше да гледа любов между мъже или да ги гледа на “живо”, с помощта на двойно огледало. Той беше женен, но не беше трудно да видя, че е потенциален хомосексуалист и беше само въпрос на време да събере смелост и сам да участвува в такива сцени. Това се случи една неделя след обяд.

- Ксавиера, мислиш ли, че ще бъде възможно да ми намериш някой симпатичен и дискретен младеж, за да опитам с него? - Попита ме той плахо. Беше проста работа да телефонирам до бюрото за жребци на Пим Андерсън, който също е описван като мадам, и да го помоля да ми изпрати някой жребец с по-голям хуй. И точно тук можеш да си навлечеш неприятности с тези жребци. При момичето можеш да оцениш всичко само като я погледнеш, но ако жребецът каже, че има голям, трябва да се осланяш на думите му. Не можеш да кажеш: “Е, добре, провеси го навън”. Тази неделя след обяд, Пим ми изпраща един красавец на име Реймънд, който точно когато сеансът трябва да започне, не може да го вдигне по най-лошия начин. Извиквам го навън и го питам:

- Какво ти е? Защо не го вдигаш? А той казва: - Днес съм ебал вече 5 пъти, а и сутринта, когато се събудих, се изпразних, защото се чувствувах много добре. Не мога да използувам изцеден жребец и трябва да го отпратя. - Ако искаш да бъдеш жребец в неделя, няма да се празниш в леглото, идиотче такова! - Казвам му аз. А бедният Лионел вече е платил 200 долара, за които не получава нищо, но му обещавам фантастичен сеанс с четирима участника за следващия ден. Но този път хващам Джони Стар, негърът от магазина за чадъри, който съвсем не е хомосексуалист, но има гигантски хуй. Джони ще участвува безплатно, както прави при условия, че ще получи момиче.

На другия ден след обяд, на двойната спалня са Лайонел, Джони, моята квартирантка Корин и аз, и всички чакаме да започне сеансът, когато Джони започва да го увърта. Отново трудност. - Не съм съгласен на такова нещо без презерватив - инати се той. В момента нямам никакви презервативи и му казвам: - Слушай, и без това задникът ти е вече почернял, защо не станеш въглищар? Всички се хилят и той най-после се съгласява да започнем. Този път Лайнел получава наистина добро изпълнение. Той лежи на една страна, Корин пред него му прави минет, Джони зад него му вкарва и изважда краставицата си, а Лайнел през цялото време пищи, ой, ой, ой, защото първия път винаги много боли. През цялото време аз съм зад Джони и се занимавам със задника му и си мисля, колко хубаво е да нам ериш здрав и корав мъж. Накрая Лайонел е примрял от болка, но все пак е във възторг, а Джони изврътква мен и Корин безплатно, и всеки си получава това, за което си е платил. Но след 2 дни Лайнел ми се обади, за да ми каже, че неговата съпруга, една типична провинциалистка, иска да занае, защо той яде само изправен до камината.

Ако някой чудак е маниак на групови сцени, понякога е готов на всичко заради тях и може да изпадне в много опасно положение, както се случи с Ниджински, който обича да гледа балет, изпълняван от голи момичета. Когато за първи път срещнах Ниджински, бях самотница, готвеща се да стане мадам, а той беше със съвсем леко сексуално отклонение - ходеше със едно момиче и я караше да танцува пред огледалото преди да легне с нея. Случайно открих, че той живее в същата сграда, в която открих своя първи публичен дом и той стана постоянен клиент, все по-ексцентричен. Доста ме разиграваше, като ме караше да му търся момичета от неевропейски вид, ориенталки или негърки - изобщо всичко друго, но не и англосаксонки. След това настояваше да му намаля так сата като на редовен клиент. Той ми беше симпатичен; беше блестящ дизайнер-график, работещ в една рекламна агенция, но понякога ми действуваше на нервите със своите капризи.

Една петъчна вечер, когато си бях легнала, някой започна да звъни упорито на вратата и когато отворих, видях Ниджински в компанията на 2 уличници, видът на които никак не ми хареса, а той взе да ме моли да ги поканя вътре.

- Хайде де, запознай се с двете ми нови приятелки - заекна той, пиянски - те двете са много добри балерини. - Ако те са балерини, аз съм космонавт - казах му аз - лека нощ, отивам пак да си легна. Същата вечер бях изпратила едно от моите момичета вън по работа и очаквах да се върне сутринта с чек. Аз винаги осребрявам чековете и плащам на момичето, независимо дали клиентът ми прави въртели, но този път не очаквах трудности, защото клиентът беше уважаваният ректор на един университет. В 8 часа на врата се позвъни и когато отворих, видях момичето бледо като платно, треперещо и почти изпаднало в истерия. Фоайето долу е пълно с полицаи и фоторепортери - каза тя - и целият асансъор е изцапан с кръв. Вкарах я вътре, дадох и да пие кафе, сложих си очила и перука и слязох да видя каква е работата.

От портиера научих, че се е случило нещастие с Ниджински, който бил откаран в болница, в критично състояние. Когато се връщах в апартамента си, видях размазани кървави петна по стените на коридора. И до днес тези белези личат. Няколко дни по-късно, когато животът му беше вече вън от опас ност, реших да посетя приятеля си в болницата, за да видя как е и какво му се е случило. Той ми разказа, че когато влезли в неговия апартамент, той поискал от момичетата да се съблекат и да потанцуват балет, но те отказали и поискали да свършат работата по-бързо и да вземат парите.

- Я не се будалкай с нас - казали му те - ако ебеш, еби и ни дай по 100 долара. Пияният Ниджински им предложил чек, защото нямал достатъчно пари в себе си. А правилата на професията са такива, че момичетата не приемат чекове. Една уличница не може да иде да осребри чек и за това, когато започнал да пише чека, те се вбесили, грабнали един кухненски нож и го погнали. Двете заедно го притиснали, напъхали кърпа в устата му, вързали му очите. След това счупили една бутилка и с назъбения край му нарязали лицето, отчупили крака на салонната масичка и с него започнали да го бият жестоко. Ритали го навсякъде по тялото и в сла бините и накрая го наръгали с кухненския нож на няколко места - и до днес той има грозни белези по гърдите, корема и гърлото си. Когато изгубил съзнание, те избягали но преди това обрали всичко ценно, което можели да носят със себе си. За щастие, той дошъл на себе си и се повлякъл по коридора и последното нещо, което помни било, че натиснал копчето на асансъора с брадичката си, преди да се строполи през отворената му врата.

Сега Ниджински е много депресиран и води съвсем затворен живот, но ужасното преживяване не го е излекувало от неговата мания. Но сега много внимава с кого провежда сеансите си и съвсем е променил вкуса си към “балерините”. Когато се обажда сега, пак иска 2 момичета, но непременно англо-саксонки.

Има един друг вид типове с болезнена сексуалност, с които бих предпочела да си нямам работа. Тези, които имат манията да бъдат об ливани с нечистотии. Техните сеанси включват всичко - от ядене като свини, до пикаене върху лицето им, грубо казано, макар че са готови да платят солена цена за всеки сеанс, аз обикновено им отказвам, ако не могат да проведат тези сеанси на друго място, а не в моя дом. Един прочут телевизионен продуцент дава цяло състояние за това, което момичетата изливат от пикочния си мехур и го нарича “златен душ”. Този човек беше съвсем нормален, когато се запознах с него, но постепенно започна да се извращава, като искаше разни неща - от вибраор на пениса си, до изкуствен член в ануса си и накрая един ден ме помоли да се изпикая върху него. С времето, това стана негова мания и един ден той се обади и ми каза: - Ксавиера, мечтая една дузина хубави момичета да се изчишкат върху мен - ще ти платя, колкото поискаш, ако уредиш това. Тогава още не бях мадам и с голяма трудност събрах момичетата. След това моя приятел Лари купи няколко пластмасови покривки за легло то ми, защото сеансът щеше да се проведе в моя апартамент. Момичетата бяха предупредени да не ходят до тоалетната преди да дойдат и над петдесеттте долара, беше обещана премия от 25 долара за тази, която пикае най-дълго време. За по-сигурно им казах да изпият една голяма бира преди да тръгнат към апартамента ми.

Продуцентът пристигна поизморен и изпи половин бутилка шотланско уиски преди да легне гол върху непромокаемия ми креват и странния сеанс започна. През цялото време прожекционния апарат въртеше сини филмчета по стената (с нецензурно съдържание), а аз седях на стола с хронометър в ръка и засичах времето на пикаенето. Първото момиче се качи на леглото, разкрачи се над него и се облекчи. След това втората, третата и четвъртата. Урината започна да прелива от леглото на пода и гадната гледка вече ми идваше до гуша. Докато и последното момиче се изпикае, стаята ми вече приличаше на кочина с локвички по пода и с пикня по косата, лицето и цялото тяло на продуцента. Състезанието беше спечелено от една малка пуерторикан ка, която имаше възпаление на пикочния си мехур и продължи да се цеди в продължение на 65 секунди. Но той още не беше стигнал до кулминацията си и затова аз грабнах най-големия изкуствен член, набутах му го в ануса и той се изпразни. След това го хвърлих във ваната, в която бях сипала много “вита- бас” и го изтърках целия, изкарах го, после си спомних, че не съм му мила косата и отново трябваше да го къпя. Бирата, птичките и банята му струваха общо 600 долара и той охотно ги плати. Но аз не исках повече домът ми да се превръща в обществен писоар, затова го изпратих при една конкурентка.

Г-н Филтирич е пък съвсем друго нещо. Този невероятно хубав, умен, чаровен и богат мъж иска да го храниш с лайната си - буквално - със сребърна лъжичка от чиния. Едно познато момиче печели цели състояния, като му телефонира, когато и се приходи по голяма нужда и той винаги и казва да вземе такси и да иде при него. Повечето от моите момичета не обичат да ходят при него, колкото и лесно да печелят тези пари от това, защото 33-годишния г-н Филтирич е толкова хубав и би могъл да бъде такъв великолепен любовник на някое момиче, че не им се иска да правят с него това, което той иска. Това, което особено ме отвращава у Филтирич е, че сервизът, който използува за тази своя гнусна слабост, е от делфтски порцелан - най-ценния за мен експортен артикул на моята страна.

“Хенрих осми” е един от най-мръсните сексуални уроди от черната ми тетрадка и е бил изхвърлян от почти всички почтени ню йоркски хотели, защото е голяма свиня. По-точно, той прилича повече на жаба, отколкото на прасе. Той е отблъскващ човек с маслинени очи, които още малко и сякаш ще изкочат от орбитите си и дебели, отпуснати устни. Ако момичето е ловко, може да оскубе много пари от него, но е нужно много търпение и здрав стомах. Манията на тази еврейска пача е да поръчва огромни количества храна в стаята си и да се нахвърля върху нея, като между другото се стимулира с марихуана, амил нитрат и други подобни средства. Той тъпче всичко в устата си с пълни шепи, като грухти и хърка като свиня и когато не успее да натъпче всичко в устата си, започва да го хвърля из стаята. Той хвърля и разпръсква грах, моркови, кокоши кости, сос и ги лепи по осветителните тела, завесите и покривките, част от тях попадат и върху роклята на момичето и, разбира се, леглото е покрито с храна и лекета. След това, в зависимост от ексцентричността на настроението си, той иска момичето да го рита, бие, връзва, да плюе върху лицето му и понякога, да пикае върху него. Накрая постига задоволяване като момичето постави силен вибратор на пениса му, докато той я ближе с лигавите си мазни устни. Можете да си представите, какви писъци надават камериерките, когато дойдат на другата сутрин да чистят стаята. Сцената е отблъскваща, но разбира се, той няма лоши намерения, просто е голямо бебе. Но управителите на хотелите имат друго мнение за поведението му и за това той трябва да провежда сеансите си в къщи.