Професия проститутка

Глава 3 Южна Африка

Полетът от Амстердам до Йоханесбург обещаваше да бъде много продължителен, но не непременно скучен. Седях до един симпатичен италиански търговец с божествено чувство за хумор иизискано държание. По време на вечерята, поднесена веднага след тръгване, ние се впуснахме в оживен разговор, като открихме, че имаме общи интереси към много неща, включително и класическата музика. Той беше толкова чаровен, че докато стюардесата успее да вдигне нашите табли, аз вече желаех да се нахвърля върху него.

Беше нужно голямо акробатическо изкуство, за да се направи този номер без да ни видят. Накрая направихме това, като аз се покрих през глава с леко одеало и се престорих, че искам да измъкна тоалетната си чантичка изпод мястото му до прозореца. Това така ни настрои, че ни се прииска да се отрежем още тогава. Но първо трябваше да потърпим, докато момичетата раздадат одеала и възглавници, намалят светлината и докато всички се настанят да почиват. Щом като теренът се изчисти, ние прибрахме облегалките за ръце между нас, свихме се под едно одеало, той долепи гърба ми във формата на лъжица и започнахме любов.

Трябваше да бъдем много тихи и както скоро открихме, много внимателни, защото той на два пъти стана толкова буен, че аз едва не паднах от креслото. Така си играехме между минаванията на стюардесата по присветване на някоя лампичка за повикване и ходенето на сънливи пасажери до тоалетната. Предизвикателството да правиш любов на височина 3000 фута във въздуха го правеше още по-вълнуващо. Да си призная, приличахме на сардини в кутия и беше много неудобно, но даже и така, докато изгрее зората, се бяхме чукали 3 пъти.

Когато сервираха закуската, ние станахме схванати и лепнещи и най-после обтегнахме свитите си крака. Остатъка от пътуването прекарах, подготвяйки се да се срещна с моите роднини мона и ян, които бях виждала само веднъж, по време на свадбеното им пътешествие в Амстердам. Мона, като мен, беше родена в Индонезия, но майка и, красива руска балерина, я отвела със себе си след развода и те с баща ми изгу били всякаква връзка помежду си. Когато се запознах с тях, спомням си, че си помислих какъв прекрасен човек е тя и колко хубав е мъжът и. Даже като момиче на 14 години ми се искаше някой ден да му стана любовница. Ян беше минен инжинер, от френско-хугенотски произход, висок, добре сложен, с тъмна къдрава коса.

Той беше истински гражданин на Южна Африка, упорито отстояващ правата си и горд със своята мъжественост. И двамата бяха на Йоханесбургското летище, за да ме посрещнат и това беше радостна среща с много прегръдки, целувки, смях. Мона беше все така мила, както я помнех, а ян беше станал още по-хубав. Там имаше и едно момиче, на име Дини, която не бях виждала преди, но с която си бях кореспондирала чрез една приятелка - лесбийка в Ам- стердам. Тя ме позна по снимката, която и бях изпратила и направо се приближи и се представи на мен и на моите роднини. Дини работеше в KLM, холандските въздушни линии и си разменихме телефонните номера, уговорихме се да се срещнем, когато се настаня, и мона, ян и аз потеглихме към моя нов дом. След половин час пътуване, пристигнахме пред една великолепна бяла къща в изключително хубава покрайнина на Йоханесбург.

Сградата беше издигната сред равни ливади, които образуваха огромно игрище за моята племенница и двама племенника, на 7 години и 2 големи кучета, голям датски дог и немска овчарка. От едната страна имаше разкошен плувен басейн, от другата - гараж за 3 коли, а отзад птичарник, домашната ферма на мона, която тя поддържаше с помощта на някои от слугите. Животът под щедрото африканско слънце беше лесен и семейството се отнасяше към мен, като към кралска особа. Не ми даваха да си помръдна пръста за домакинска работа, така че прекарвах дните си, като се изле- жавах край басейна, добивайки тен. Но нощите често бяха скучни.

В Южна Африка няма телевизия, заради това, което хората преднамерено наричат правителствена политика за задържане на апартейда, така че ако не поканеха на вечеря някое съседско семейство, почти нямаше какво да се прави. През първите 2 седмици седях в дневната, слушайки грамофонни плочи с класическа музика, или като детегледачка, докато сестра ми и съпругът и, отиваха някъде. Тайнствената тишина се нарушаваше само от острото скърцане на щурците или от някоя птичка и и единственото движение беше полюшването на прозрачните пердета от вятъра. В такива часове, мисълта, че съм единствената възрастна в тази голяма къща, ме караше да изпитвам меланхолия и носталгия, и за да убия времето, аз пишех дълги, дълги писма на семейството и приятелите ми. Чувствувах също липсата на силно мъжко тяло, което да ме гали и, казано направо, да ме задоволява. В Амстердам бях свикнала на редовен полов живот поне веднъж в седмицата и два пъти през почивните дни с постоянния си приятел, и изведнъж бях лишена от всичко това. Нуждата от любовник наистина ставаше непоносима, не слагам в сметката мастурбирането, тъй като това беше нещо, което почти никога не съм правила, но наоколо изглежда, че нямаше свободни мъже, с изключение на слугите, за които не можех да мисля, без да ги свързвам с факта, че в Южна Африка наказанието за престъпване на расовите граници е 9 месеца затвор. Това, което стана е странно и аз го знам, но бих била морално не искрена, ако го игнорирам.

Един ден, когато лежах край басейна и мислех, че ще откача от не- задоволеност, усетих, че до мен неспокойно лежи немската овчарка. Това куче ме смущаваше през първите дни след пристигането ми с това, че навсякъде ме следваше и душеше краката ми. То очевидно имаше нюх за пол и в този момент, когато вече не можех да бъда придирчива, реших, че независимо дали е редно, първият ми африкански любовник ще бъде то. Бавно посегнах и започнах да галя косматото хълмче между задните му крака. То трепна, изправи се и ме фиксира с дълъг, любещ поглед. Очевидно беше, че ако между мен и моят кучешки любовник произлезеше страстна любовна сцена, тя трябваше да стане на някое по-скромно място, далеч от любопитните очи на слугите. И така, ние се промъкнахме в кабинета на зет ми, аз заключих вратата и, макар че това може да отврати някого, защото беше абсолютно неестествено, да твърде ексцентрично и безумно, аз бях зажадняла до такава степен тогава.

Смъкнах бикините си, доближих носа му до себе си, за да долови миризмата и започнах да масажирам пениса му, който се издаде навън, червен и лъскав, и тази гледка съвсем ме настрои. Докато то стоеше изправено на четирите си крака, аз обкрачих гърба му с лице към опашката, като притиснах клитора си към мястото, където извивката се съединява с тялото му и започнах да се търкам назад-напред. В същото време галех пениса му. То беше младо, силно животно и дишаше бурно. Езикът му се подаваше от устата, а очите му ме гледаха със старо, някак си познато, умолително кучешко изражение. Буквално за минути се изпразних два пъти и бикините ми бяха съвсем мокри. На бедното куче още не му беше олекнало, за това слязох от гърба му и продължих играта с него.

Много бях любопитна да видя какво ще стане, от чиста любознателност, за това коленичих близо до него, откъдето можех да виждам по-добре. Погладих го още съвсем малко и изведнъж спермата се изля като топла водичка. То ме погледна с извиняващ се поглед, въздъхна и веднага заспа. Това не беше от най-трогателните любовни сцени, но всички участвуващи в нея бяха доволни, поне временно. Два дена след случката с кучето ме оставиха да наглеждам децата, докато техните родители бяха на свадба още от сутринта. Аз ги за бавлявах с игри и след това всички влязохме в басейна да поплуваме.

Седемгодишният Джонатан, изглежда имаше преждевременно развит полов инстинкт. Той се покатери на раменете ми, обви ме с крака, раз копча сутиена ми и започна да пипа едната ми гърда. Както висеше във водата, обвил ме с крачета, почувствувах, че мъничкото му членче започна да се втвърдява. Нямах намерение да позволя това да продължи, за това го усмирих, изтрих го и всички отидохме да обядваме. Тъй като това едва ли беше задоволителен полов живот, започнах да мисля сериозно как да да си намеря самостоятелно жилище, където да живея по-зрял, самостоятелен живот. Исках само да си намеря работа, защото не бях свикнала на такова безделие. Но Мона не ме пускаше да си ида. Харесваше да има до себе си една сестра, защото за първи път, откакто беше станала пълнолетна, имаше на кого да доверява интимните си тайни.

Макар че никога не бях виждала майката на Мона, предполагам, че тя толкова е приличала на нея, колкото аз на своята. Колкото аз бях буйна и общителна, толкова тя беше свенлива и вглъбена в себе си. Мона беше сърдечна и добра, но строго възпитана, почти до превзетост. Забавно ми беше да я гледам как носи фланелени пижами, скриващи тялото чак до врата, даже при горещия южно африкански климат, за да не би някое от децата да влезе и да я види разголена. Колко различно беше това от моето либерално възпитание, при което да видя баща си надървен беше почти толкова естествено, колкото да видя майка си с шапка на главата.

Със станалата вече критична нужда от нормален полов живот, един ден се намерих сама в къщи с моя зет. Лежах по очи до басейна с разкопчан сутиен на банския, за да ми се пече целия гръб, той седеше на стол до мен, по гащета и гол до кръста. Изведнъж почувствувах, че между нас ще стане нещо. За да разчупя леда, започнах да чистя мравките от краката му и казах, че и по гърба му са пролазили две. Започнах да чистя гърба му, докато движенията ми станаха бавни поглаждания и постепенно - лекичко драскане. Тогава той се сети, защо съм така внимателна към него и се почувствува принуден да изтърси едно неочаквано признание.

- Ксавиера, за 11 години брачен живот със сестра ти, аз, никога, не съм поглеждал чужда жена и не мисля, че сега трябва да започна да го правя. - Измънка това с вида на човек, разказващ за нещо, което за него е и гордост, и болка.

- Особено пък с член на семейството.

Това беше непоклатимия южно африкански манталитет. Имах пред себе си един хубав, здрав, но ограничен и консервативен човек. Далеч от охлаждане на моя жар, това признание само засили решението ми да го съблазня, защото чувствувах, че ще бъде наистина постижение да накарам да извърши прелюбодеяние някой, който никога по-рано не го е вършил. Залових се сериозно с него. Започнах да гладя тялото му откъм гърба към гърдите, като лекичко ги драсках с нокти, да стискам вътрешната страна на бедрата му и всичко, което можех да направя без слугите да забележат. Постепенно той се възбуди против волята си. В края на краищата, той беше мъж и то здрав, а основните инстинкти са си основни. Ян беше разкъсван. Разкъсван от желание да остане верен и вече наполовина примамен към изневярата.

- Нека да влезем в къщи да пийнем нещо студено от хладилника - придумах го аз и веднъж влезли в къщата, го заведох в спалнята си. Вече бях приседнала на леглото си и без сутиен, когато той започна да чувствува угризения. Браво! Добродетелността тържествуваше над удоволствието.

- Това не е съвсем редно - каза Ян - искам да си отида.

Както си говореше, аз разтворих гащетата му и бръкнах вътре.

- Ксавиера, моля те, овладей се - каза той.

Но дотогава, аз вече го бях докопала и започнах лекичко да го хапя. Не беше голям, но в устата ми порасна двойно и можех да кажа, че всичко това страшно се харесваше на Ян. Ръцете му все по-бързо се ровеха в косите ми и той бързо се изпразни. Починахме 5 минути, след това свалих долната част на банския, свалих и неговите панталони и се отдадохме на любов, бързо и страстно. Аз едва не го разкъсах. Бях толкова възбудена от това, че имам мъж и от мисълта за забранения плод, че получих оргазъм след 5, 6 удара, а и той заедно с мен. Два бързи оргазъма често се случват с мъжа за първи път, но ми се искаше третия път сношението да бъде по-продължително. Но тогава той отново започна да нервничи:

- Мона може да се върне всеки момент и ако ни види, това ще я убие.

Успях да го придумам да не си ходи и след около десет минути той беше отново на себе си, успокоен и готов за всичко отначало. Исках да науча Ян на нещо повече от единствената основна поза, която той вече знаеше, но в същото време исках това да стане постепенно. За това избрах няколко прости варианта. Първият беше той да легне по гръб, а аз да го яхна с гръб към него; след това опитахме кучешката поза; после аз легнах по очи на леглото, а той застана зад мене, като моите крака бяха обвити около бедрата му. Опитахме също позата, при която краката са на раменете му, а после аз легнах отначало на дясната си страна, а после на лявата, а той беше като дете на карнавал, така увлечен, че накрая изрева и от ново се изпразни.

Аз бях стигнала до кулминацията общо 5 пъти, когато чухме, че колата на Мона се движи по алеята и той имаше време да скочи в панталоните си и да изтича долу в кабинета си, откъдето я поздрави, като че нищо не се беше случвало. Навярно, трябваше да се почувствувам виновна, но бях твърде облекчена от сексуалното напрежение, за да мога изобщо да мисля за това. От този ден, аз и Ян измисляхме всякакви претексти, за да накар аме Мона да излезе с децата.

- Защо не идете да поиграете тенис?

- Защо не заведеш децата на разходка с кола?

- Не е ли време да идеш да продадеш малко пилета? - Постоянно я питаше той.

Моят добродетелен зет се превръщаше в абсолютен секс-маниак. Аз го научих на още 10 пози и още няколко пъти ги опитах с него, но още след това, сериозността на това, което правех, започна да проблесва в съзнанието ми и аз започнах да се чувствувам виновна. Бях имала нужда от секс, но обичах Ян и Мона.

- Слушай, - казах му един ден - защо не опиташ това, което те научих, със сестра ми.

Той трябва да е послушал съвета ми, защото една седмица по-късно, една нова Мона, с леки тъмни кръгове под очите, ме повика настрана и ми се довери:

- Ксавиера, - започна тя смутено - мисля, че Ян е полудял или пък му се е случило нещо, изведнъж е станал полово ненаситен. И иска да опитва всички пози, иска даже да си качвам краката на раменете му. Никога не съм чувала за такова нещо! Разбира се, всички “аномалности” на нейния съпруг съвпадаха с това, на което го бях научила, а на всичкото отгоре, тя ме помоли да и помогна да открие как е научил тези неща.

- У дома нямаме никакви книги за секс, а и любовница не може да има, защото никъде не излиза сам, съвсем съм се побъркала.

- Може да е видял някакъв еротичен филм - казах аз, което беше неправдоподобно решение, защото цензурата в Южна Африка е много строга и доколкото знаех, “нелегални” прожекции нямаше.

Но сметнах, че е по-добре да направя някакво предположение. Гузната ми съвест вече ме мъчеше. Наистина имах нужда от любов, но все едно, не исках да хитрувам със собствената си сестра. Боях се също, че ако тя продължаваше да ми споменава за това, можех да се изсмея и да кажа “познай кой го е научил”. Както и да е, за мен щеше да е по-добре, след едномесечен престой у тях да се изнеса, така че обявих, че този път твърдо ще се устроя някъде на работа и ще наема апартамент.

Тя ме заведе на няколко адреса и най-много ми хареса един просторен апартамент с голяма спалня в квартала Йоханесбург хилброу. Младото пулсиращо сърце на града. Преди да се изнеса от къщата на сестра си, повиках ян на страна да поговоря с него.

- Слушай, всички нови неща, на които съм те научила, трябва да си останат между мона, теб и мен. Нека не излизат вън от семейството, не ходи да ги практикуваш на други места.

Апартаментът нямаше да е готов до края на месеца, значи още 3 дни, затова Дини ме покани да и погостувам. Нейният апартамент беше по-малък от този, който бях наела и в него имаше само едно малко легло. През първата нощ, след като се нанесох, за моя голяма изненада Дини не направи опит да бъде интимна с мен. И втората вечер беше същото. На третата, не издържах и се помолих:

- Слушай, Дини, моля те, позволи ми да те имам! Прекарахме нощта фантастично. Тя беше красива, съблазнителна и отговаряше на милувките ми. Походихме 2 месеца след това, но отново се получи конфликт, както при първата ми лесбийска афера с лизбет в Амстердам. Аз бях по-скоро активна и повече обичах да доставям удоволствие, отколкото да ми доставят. За това, често пъти аз задоволявам другите, а сама оставам незадоволена. Умствено да, но физически не - за това имам нужда от мъж.

А това го няма в лесбийската връзка. Нещо, което няма начин да го има, истинския мъжки член. Да оставим изкуствените членове и апарати. Аз обичам да се еба, а това нещо жените не могат да го правят помежду си, поне не изцяло. Емоционално, обаче, любовта между две жени е, понякога най-красивото нещо на света, защото те имат повече общо помежду си, отколкото между мъж и жена и по-добре разбират взаимно желанията си. Не след дълго започнах да си търся мъж, и трябва да кажа, че Дини се отнасяше много толерантно към това. Понякога тя идваше с мен след работа в една пивница в английски стил, наречена доусънс, където рекламни агенти, търговски пътници и банкери се навъртаха, и често пъти и тя закачаше по нещо мъжко.

Но тя беше главно мъжка лесбийка, която специализираше прелъстяването на по-възрастни жени, нещастни в брака. Те бяха много щедри към Дини и и даваха много хубави подаръци. Най-накрая, Дини и аз напълно прекъснахме любовната си връзка и аз се впуснах да се забавлявам в “смесени двойки”, в които, един по един, биваха включвани всички постоянни посетители на доусънс. Своето непрофесионално поведение от онова време, приписвам на общата южно африканска атмосфера.

Както във всяка колония, принадлежаща към едно президентско управляващо бяло малцинство, глезе- но от слуги, неизбежно се разпространява скуката и безотговорността. Извън моята добре платена и обложена с данъци работа, цялото ми време беше вложено в търсене на удоволствия. Едни и същи отегчителни пияници се влачеха с едни и същи пияни компании,създавайки един все по-затворен, кръвосмесителен кръг, като всеки връткаше своята или приятелката на другия. Вследствие на такова поведение, така наречените норми бързо западат. Например Южна Африка има един от най-високите проценти от самоубийства на глава от бялото население в света. Цифрата се увеличава от броя на хомосексуалистите, докарани до пълно отчаяние поради служебна, жилищна и обществена дискриминация.

Момчетата и момичетата-пеперуди биват преследвани из целия Йоханесбург от един бар в друг, като във всяко тяхно свърталище се устройват хайки. Консервативното правителство - хората, говорещи африкаанс (хо- ландско наречие,говорено в южна африка) - и не по-либералните англичани смятат, че сексът, във всяка форма (даже, едва ли не този в брака) е грях. В йо-бърг или джубърг, какточесто го наричат поради многото евреи, които живеят там - африканерите, потомци на стари фамилии от първите холандски колонисти, рядко се женеха за хора извън своето консервативно и кастово общество. И все пак тези явно тесногръди мъже, обожаваха европейската спонтанност, и бидейки най-популярни, тези момичета, включително и аз, безотговорно се връткахме из целия град. В началото, мъжете ме канеха на хубава вечеря или театър, но постепенно сведоха ухажването само до донасяне на бутилка вино и накрая просто се отбиваха, чукваха и си отиваха.

За късо време си спечелих “слава” сред тази лицемерна тълпа и в компания,подигравателноговореха по мой адрес:”Ето я летящата хо- ландка - прелита от легло на легло”. Именно тогава бях отблъсната от мъжкия манталитет. Те са по при- рода егоисти в желанията си, настояват да правят любов, когато си по- искат и както си искат. Веднъж се опитах да се отскубна от цялата тази прогнила мрежа, но ми се присмяха: - Какво има, да не би малката нимфоманка да се е разболяла? Не съм искала да бъда разпусната и бих се радвала да имам пос- тоянен приятел, с когото да си споделям разни неща и който да ме зак- риля, но се случи така, че през този период не срещнах нито един и Южна Африка Стр. 3-8 накрая наистина ми беше дошло до гуша и мъжете въобще ме подтискаха. Мои най-добри приятели станаха мъжете-хомосексуалисти, които ме научиха да готвя и да обичам балета и операта.

Единствения нормален мъж, на който можех да се доверявам през този мрачен период, беше един дребен евреин-фотограф на име обри. Връзката ни беше платонична, но поне можех да разчитам на него да ме извежда вечерно време, знаейки че няма задни мисли. И обри ме заведе една ноемврийска вечер през 1966 г. На едно празненство на открито, където аз се запознах с мъжа, за когото щях да се сгодя. Поводът за празненството беше денят на гай фоукс, когато англичаните празнуват годишнината от деня, в който един човек с това име се е опитал да вдигне във въздуха сградата на техния парламент. Той, по традиция се отбелязва със фойерверки, и именно това се случи, когато се запознах с нашия домакин. Карл гордън беше на 28 години, американец, икономист, пристигнал неотдавнав Йоханесбург по работа на своята фирма, и беше, по предс- тавите на всички жени, идеална партия. Карл беше красив, с тяло на адонис, облечен стилно в костюм по поръчка. Изглеждаше много мъжествен. На всичко отгоре, живееше сам в приказна къща - имение, с двоен тенис-корт и плувен басейн с олим- пийски размери.

Обри, - смушках аз своя приятел - Карл е най-божествения мъж, когото съм виждала някога, как мога да се запозная с него? Обри беше песимист.

- Не си губи времето, неговата приятелка, гъркиня, ели, се е леп- нала за него като намазана с лепило. И колко прав беше той.

От 7 часа вечерта, когато започна празненството, почти до приключването му, тя го следеше като ястреб, и само коварен заговор, скроен от обри и мен - да развалим ирландското и кафе като го разредим с уиски - я накара да изчезне от хоризонта. Чувствувах, че Карл също е заинтересуван от мен, но той едва успя да намери време да си запише телефонния ми номер и да ми назначи среща за неделя преди да дойде време всички да се разотидат. Останалото време от седмицата едва се влачеше. Седях до бюрото си денем или лежах нощем в леглото, мечтаейки за красивия роман, който щяхме да изживеем.

Едва дочаках неделя. Най-после дойде този ден и аз се изстрелях от леглото в 8 часа, за да вдигна оглушително звънящия телефон. Но не беше Карл. Беше юрген - немски летец, на който още преди седмица се бяхобадила да идем на езда. Нямаше начин да изклинча, и макар че той ми харесваше в леглото, мислите ми бяха другаде. Около 5 часа след обед настоях да ме отведе до дома и точно кога- то пъхахключа в ключалката на входната врата, телефонът иззвъня. Този път беше Карл. В 6 той пристигна у дома, предшествуван на врататаот огромен букет жълти рози, към които беше прикачено много мило малко стихотвор- ение, в което се казваше, че ме търсил цял ден и умира отжелание да ме види.

Тази вечер открих, че Карл еточно такъв, какъвтосъм си го представяла. Интелигентен, опознал света, вежлив и внимателен. Колко различен беше той от недодяланите местни мъже. Първата вечер вечеряхме и танцувахме в най-модния ресторант на Южна Африка Стр. 3-9 Йоханесбург и аз така се възбудих, когато той ме притисна към силните си гърди, че зърната ми цяла нощ стърчаха. Но стигнахме само до там, защото тъкмо тогава мибеше дошъл мензис, а още не знаех как да се справям с това положение и ако ми беше предложил да легна с него,щях да изпадна в неловко положение. Обаче Карл ме разбираше и не ме насилваще и беше търпелив като никой друг, когато пиехме вино и вечеряхме заедно през следващите 5 вечери.

На шестата вечер, когато и двамата почти деряхме стените с нокти, нещото се случи, и беше казано по детски - ай, ай … Понякога, просто изгаряш за някого, но по някаква причина трябва да се въздържашот полови контакти, сладките мъки на въздържанието могат да направят акта фантастичен, когато най-после стане. И не че Карл беше опитен любовник, всъщност беше доста непохватен и раз-два-три и свърши.Но същото стана и с мен, защото бях толкова обзета от желание и страст да го имам, че не можах да се удържа по-дълго от него първия път. След това го научих да се люби както трябва и както съм правила с повечето мъже, доколкото бяха потентни, което означава силно тяло и здрав

А Карл наистина беше огромен. До ден днешен съм виждала само двама други мъже, надарени като него. Обаче голямата полова надареност не прави мъжа непременно и добър любовник, но му помага, доколкото я използува внимателно и не блъска грубо, защото причинява болка на жената. Тази първа нощ с Карл имах късмет да бъда много възбудена, поради което имах обилна секреция - иначе нямаше да мога да го побера целия. Постепенно ние свикнахме един с друг и телата си, и със задълбочаване на нашия роман аз известих цялата тайфа, че вече не съм в обръщение:

- Не се отбивайте вече и не ми звънете - казах на всички - срещнах моя мъж и съм влюбена.

Както можеше да се очаква, те направиха един куп груби забележки, на които предпочетох да не обърна внимание, но все пак разбраха какво се иска и се оттеглиха. И за двамата ни, щеше да е по-удобно, ако бях отишла да живея при Карл, но искахме нашата любов да се развива както трябва. Майка ми ме беше предупредила за това.

- Ксавиера, не мога да те обвинявам ако не запазиш девствеността си през тези модерни времена, но се старай никога да не живееш с мъжа преди свадбата. - Каза ми тя - ще пожертвуваш най-хубавите години от живота си, ако оставиш за него и вълкът да бъде сит, и агнето цяло, без ти да получиш нещо в замяна, защото мъжът никога не се жени за жена, която му е позволила да живее с нея. Тогава, нейните разсъждения ми се виждаха странни, но когато по-късно си ги припомних, не ми се видяха чак толкова старомодни. Ние се движехме всред кръг от почтени бизнесмени и техните съпру- ги и нашата афера беше наистина дискретна. Ние много се уважавахме един друг и аз се радвах, че той никога не научи нищо за моето нимфом- анско минало. Имаше шансове, това никога да не стане.

Пет седмици след нашата първа среща, Карл трябваше да бъде преместен в океанския град дърбан, на разстояние 8 часа с лека кола. Южна Африка Стр. 3-10 Междувременно, след няколко идилични седмици, копнеех да чуя от него думите “обичам те”. Навярно звучи малко детинско, но когато си влюбена тези думи наистина значат много. Времето летеше бързо и настъпи последния уикенд на Карл в йохан- есбург. Решихмеда го прекараме в романтичния курортен хотел вън от града, наречен ранчо калами. Уикендът беше много дъждовен, но това ни накара да почувствуваме по-силно близостта си. Някои от най-хубавите мигове, които влюбените могат да прекарат в леглото, са когато по покриваплискадъжд и по прозорците чукаткапки.

Точно този ден, преди вечеря, Карл заговори за чувствата си.

- Ксавиера, - започна той, като ме прегърна - до сега не съм ти казвал, какво чувствувам, защото исках да бъда сигурен.Не съм хлапак, който прави прибързани обяснения в любов на всяка срещната, за да може да я закара в леглото си. Истината е, че аз те обичам.

Струвашеми се, че се понасям в облаците. Сякаш бях на 16 години, никога по-рано не съм била толкова развълнувана. Всичко, което бих желала в живота си, беше заключено този миг във вилата. За мен това беше началото на живота. Карл продължи:

- И искам да те попитам дали би станала моя жена?

Дали бих станала? Ако зависеше от мен, бях готова да се омъжа за него ощесъщия ден, още тази минута. Но той искаше да прекараме още малко време заедно и да се оженим след като аз пристигна в щатите и се запозная с неговото семейство. За да се запознаем по-добре, Карл предложи да отида с него в Дърбан, където той щеше да прекара още 2 месеца и аз постъпих точно така, щом се освободих от работата си и преостъпих апартамента си. Няколко дни преди коледа, отидох при Карл в дърбан и се нанесох в неговия просторен апартамент, който не си правехме труда да мебели- раме, защото нямаше да останем дълго там.

Нямахме даже газова печка и затова се хранехме само в най-добрите местни ресторанти. Дърбан е живописен град, с великолепни плажове, считани за едни от най-добрите в света.Обичах да ходя там и да наблюдавам младите, здрави младежи с изрусени от слънцето коси, носещи дървени дъски за сърфинг под мишница. По плажовете бяха накацали пъстри павилиони, принадлежащи на индийски търговци продаващи топли кренвирши, сладкиши и сладолед. Циганки сновяха нагоре-надолу, продавайки стоката си. Времето беше горещо и влажно и яркото слънце,струящо от незасенчените от завеси прозорци, ни събуждаше окъпани в пот, още рано сутринта.

Но това не ни пречеше, ние страстно се любехме, след това тичешком прекосявахме пътя и се хвърляхме във водите на океана. След като Карл отиваше на работа, азотивахна пазар, купувах плодове и се връщах на плажа, където той се присъединяваше към мен след обед за да поплуваме. Той беше печелил олимпийска титла по плуване и аз се възхищавах, гледайки как могъщото му тяло пори огром- ните вълни. След това правехме разходка по плажа и съм сигурна, че хората ни смятаха за щастлива и хубава двойка. Карл, с неговия пос- тоянен слънчев загар и тъмни здрави коси и аз с руси кичури коса. Южна Африка Стр. 3

Вечер, след като вечеряхме в някой ресторант, винаги се връщахме удома, за да се любим пак. Вече се превръщахме в роби на телата си. Карл беше много здрав мъж и стигаше до кулминация по 5 пъти на 2 часа. Времето минаваше като хубав сън, никакви конфликти, никакви кавги и аз бях сигурна, че това е върхът на щастието. Даже не поглеждах друг мъж. Интересуваше ме само Карл, моята любов, моят живот. След като напуснахме Дърбан, прекаразме 2 месеца ваканция, като пребродихме свободно цялата източна част на африка. Карл замина за америка, а аз се върнах в Южна Африка, за да пора- ботя и да спечеля достатъчно пари, за да си платя пътя до съединените щати, като Карл, като американски гражданин, щеше да ми ивади виза.

На път за САЩ, Карл се отби в Амстердам специално за да се запознае с моите родители и официално да поиска ръката ми. Баща ми вече беше получил един тежък удар, който го беше парализирал и лишил от способността да говори, но Карл направи силно впечатление на майка ми, която беше много горда, че съм си избрала такъв изискан мъж. През следващите 6 месеца си разменяхме такива пламенни писма, че се чудя как страниците им не се подпалваха. А 2 месеца преди зами- наването ми за америка, аз се върнах в холандия, за да прекарам пос- ледните дни като неомъжена, със семейството си.

Трябваше да замина за Америка през август, но една седмица преди заминаването ми,Карл ми се обади по телефона от Ямайка, като ме молеше, ако мога да отложа заминаването си.

- Налага ми се да остана тук - измънка той.

И даже по пълния със смущения трансатлантически кабел, от тона му заподозрях, че наложителните му причини не са съвсем делови. Същата вечер седнах и му написах дълго писмо, в което му казвах от какво се опасявам и го молех да ми каже дали е срещнал друга жена. “Не съм толкова тесногръда, за да очаквам, че един жизнен мъж като тебе, ще води монашески живот, но не се влюбвай в друга”, молех го аз.

Дългият, изпълнен с любов отговор на Карл ме успокои. “Кълна ти се Ксавиера, че ти си единствената жена, която съм искал в живота си и очаквам да бъда с теб до края на дните си от този декември”.