Професия проститутка

Глава 5 Какво е момиче като мен

През този студен февруарски ден на 1969 г., Когато Карл замина за Бразилия, моята вяра в себе си като жена и човек, беше паднала до най-ниската си точка. Бях наранена от 2 годишната любов с човек, който ме мамеше, унижаваше и най-накрая ме изостави . И за пръв път в моя, добре подреден живот, аз получих комплекс за малоценност, така ярко изразен, че можеше да се фотографира. Бях почти кандидатка за самоубийство. Имах отчаяна нужда от топлота и подкрепа и един очевидно лесен, за това, начин беше да чувам, как мъжете ме хвалят като любовница.

Бях изгонила Карл от дома, след като му бях показала писмото от индонезийката Пени. Той няколко пъти ми се обади по телефона за да ми се извини, но не го изслушвах. Самолетът му заминаваше в 4 часа след обяд и по това време аз се намирах в леглото с един мъж, с когото се бях запознала в Максуел плънк. Това беше първия мъж, с когото лягах, откакто се бях запознала с годеника си и да ви кажа право, това беше кошмарна неудача. И двамата търсехме нещо, което никой от нас нямаше. Адвокатът с бебешко лице търсеше нещо некомплицирано, спокойно и пухкаво, а аз търсех отдушник на собственото си нещастие. Но вместо да се почувствувам развеселена от любовта с него, аз се облях в сълзи и го пратих да си отиде. Аз, все пак реших, че моето открадното самочувствие е в някое легло, някъде в Манхатън, така че след 6 месеца развих широка сексуална дейност из града.

Всеки ден, след работа, ходех по баровете, където кибичеха тайфи, облечени в сиви фланелени дрехи, в батаци, кларкс, ад либ, чарли суз или максуел плънк. Чарли суз беше в партера на сградата, където живеех и младшите чиновници ходеха да свалят нещо, преди последния влак за уестпорт. Всички тези мъже бяха пълни с обещания да ми намерят такава и такава работа, да ме заведат на пътешествие и въобще всичко, което смятаха, че може да пожелая. Ако се стигнеше до леглото, когато ги потърсех на другия ден, те винаги бяха излезли. Моята съквартиранка, Соня, която ме познаваше от страдалческите ми дни, когато живеех с Карл, сестрински ми съчувствуваше, но понякога се разядосваше порядъчно, за да ме нарече нимфоманка.

Тя беше 9 години по-възрастна от мен, неомъжена и разочарована от живота; нейното бягство от действителността беше бутилката, както за мен беше в секса. Вечер, тя тихо се напиваше и се пренасяше в своя по-щастлив свят, докато аз се оттеглях в своя. Обикалях ергенските барове по първо авеню, където чиновничките от Бруклин, Бронкс, и Куинс ходеха да търсят брак, а свършваха в някое легло за една нощ. Моят номер беше да замъкна у дома някой Том, Хари или Дик, който имаше приятно лице и поносими обноски. Продължих по този начин до към август, когато нещата започнаха така подтискащо и безцелно да се повтарят, че щях да откача. Но по волята на провидението, един млад човек ми предложи билет за отиване и връщане до Майями.

Това беше точно почивката, която бях очаквала и макар, че не познавах никого там, смяната на обстановката облекчи моята неудовлетвореност. Дългата ваканция премина в плуване, слънчеви бани и вливане в една щастлива тълпа в Майями. Даже се запознах с едно симпатично момче от южните щати, директор на рекламна компания. Върнън, от близ- кия кей динър, имаше луксозна яхта и аз скоро станах домакиня на нея. Правехме пътешествия с някои от младите му приятели и почти всеки ден правехме оргии. Беше забавно да ходя само по долната част от банския си и да шокирам минаващите край нас капитани и техните семейства. През цялото пътуване се случи само една малка драма и то точно, когато зааминавах.

По някакъв начин, самолетната компания беше объркала билетите и известно време не знаех дали изобщо ще мога да се кача на самолета. Кой знае защо, чиновникът на билетната каса ми правеше долни номера и то предполагам, защото пътникът, чийто билет се дублираше с моя, беше много по-влиятелен. Поне така изглеждаше; той беше богато облечен, изискан на вид англичанин. В продължение на 10 минути яростно доказвах, че трябва да се върна навреме, за да бъда на работа на другия ден и най-накрая ми дадоха място. Но бях изненадана да видя високия англичанин, когато слязохме от самолета в Лагуардия, да се отправя към мен.

Здравейте - той се усмихна. - Името ми е Ивълин Сейнт Джон. Аз съм англичанин, живея в Париж и пристигам в Ню Йорк за една седмица. Доста като за начало.

- Срамувам се за това, че се надявах вас да изритат от самолета, защото исках да заема вашето място - продължи той. - За това, като компенсация, бихте ли ми позволили да ви заведа някъде тази вечер?

Веднага почувствувах влечение към него. Той беше очарователен, хубав, с преждевременно побеляваща коса, а аз разбрах, че е евреин, което също ми хареса.

- Но сега наближава полунощ, - казах аз - така че какво можем да направим? - Нека започнем с нещо за пиене в моя хотел и от там да стартираме.

В таксито, по пътя към Хилтън, Ивълин каза:

- Защо не се настаните с мен тази нощ? Омъжена ли сте или не?

- Не, не съм омъжена, живея с една старомодна квартирантка. Вие ми харесвате и нямам какво да губя.

Както си му беше редът, никога не съм имала задръжки по отношение на секса. Тази нощ се настаних при него и той стана първият мъж, към когото съм имала някакви чувства през шестте месеца, откакто Карл ме беше напуснал. Цяла нощ се любихме и на сутринта отидох на работа направо от леглото му без да съм мигнала. Любовта може да ви ободри толкова, колкото не може да направи цял месец ранно лягане и си признавам, че ми се струваше, че съм влюбена. Ивълин беше това, което бих могла да опиша като наистина елегантен любовник. Внимателен, сдържан и все пак много страстен. Личеше си, че е успял да проникне в най-добрите легла на европа, в прегръдките на най-изтънчените жени.

Не че съзнателно даваше да се разбере това. Напротив. Той много убедително шепнеше за безсмъртна любов в най-сюблимния момент. Той беше идеалната комбинация, която мъжете очакват само от жените. “Дама в обществото и курва в леглото”. Ивълин беше духовит, изискан, щедър - всичко, което не бяха Карл и другите. Цяла седмица прекарвах дните в мечти за нощите. Всеки ден след работа, прелитах през квартала от моето бюро до Хилтън, за да се срещна с моя любовник за вечеря, кино, предствление в бродуей и любов. Това беше фантастична връзка, физическа и духовна и нищо чудно, че бях влюбена - или мислех, че съм - показвах това всеки ден.

Но Ивълин имаше и друг начин за демонстриране на чувствата си към мен. Начин, който както научих от тогава е типичен за хора с неговото възпитание и произход и за мой ужас, той ми го разкри към края на седмицата, след един романтичен изгрев. Спомням си ясно обстановката, в която протече разговорът, който щеше да промени изцяло руслото на моя праволинеен и несложен живот. Той лежеше облегнат на една възглавница, а аз се бях сгушила в прегръдките му.

- Ксавиера, - започна той на своя бавен английски, с оксфордски акцент. - Никога не бих могъл да изразя с думи, колко чудеса направи ти за мен, през тази седмица в Ню Йорк.

Потреперах, като си помислих, че вече е петък, а в неделя той трябваше да замине.

- За да ти покажа, какво си означавала за мен, искам да ти дам едно нещо, - продължи той.

- Какво? - Попитах аз унесено. Винаги се чувствувах летяща в облаците, след като бяхме правили любов.

- Ето, - каза той и ми подаде банкнота от сто долара.

Замръзнах! Бях шокирана, наранена и онемяла от гняв. Ако това не беше любов от негова страна, той поне нямаше правото да и дава вид на проституция. Майка ми винаги ми беше казвала да не приемам пари от никого с изключение на съпруга ми. “Ако някой твой приятел настоява да ти даде нещо, поискай цветя и бонбони”, беше нейният съвет.

- Ивълин, - казах аз като се опомних, - караш ме да се чувствувам като курва. Не ти искам доларите, ето, вземи си ги обратно.

Той беше искрено изненадан, но все пак не отстъпи.

- Ксавиера, зная, че ти подпомагаш родителите си, затова вземи парите и ги дай поне на тях. - Той взе един плик от чекмеджето, помоли ме да го адресирам до тях в Холандия, сложи парите вътре, облече се и излезе да го прати. Почувствувах се по-добре, защото не бях използувала парите лично. На другия ден Ивълин ме заведе в Сакс и ми накупи за 800 долара рокли, обувки, чанти и всичко каквото поисках. И за мен това беше наистина голям жест на джентълмен, това беше първият мъж, който ми купуваше нещо ценно. Когато бях сгодена за Карл, аз бях тази, която харчеше половината си заплата за да му поднесе подарък за рожденния му ден или за коледа, а когато не можех да си позволя това, с часове седях и съчинявах стихове за него. Той не ми даваше нищо в замяна. Освен лъжливи обещания.

Затова Ивълин ми направи голямо впечатление с неговото възпитание и преди да замине за париж на другия ден, той ми даде един съвет:

- Момиче като теб трябва да позволява на мъжете да я глезят, - каза той. - Ти струваш много повече от една вечеря тук или представление там. Някой трябва да се грижи за теб и да те поддържа финансово. Ти притежаваш всички качества, за които един мъж трябва да плаща. Ти си привлекателна, интелигентна, добра компанъонка, весела и като връх на всичко, истински обичаш секса.

По-рано бях срещала момичета, които имаха зад гърба си типове от вида на “милото татенце”, но винаги съм била твърде горда, за да моля някого за каквото и да било. И макар, че бях шокирана, когато Ивълин сейнт джонс ми даде пари след като се беше отнасял така хубаво с мен, помислих си, че всъщност не би било лошо, ако това се случваше по-често. Щеше да бъде прекрасно, ако Ивълин ме беше помолил да замина с него за Париж, но разбира се, знаех защо не може да направи това. В края на краищата, той беше женен.

Но след като той замина, аз отново започнах да се връткам като луда из града и да позволявам на мъжете да се възползуват от постоянната ми похотливост. Работата ми в консулството вече страшно ме оттегчаваше, защото беше скучна и еднообразна. Редките интересни моменти бяха, когато се запознавах с някой симпатичен мъж, който идваше по работа. Един от тях, холандец, на име Дирк, се обади един ден за входна виза за страната, представлявана от моето консулство. Като слушахме взаимно гласовете си по телефона, останах с впечатление, че е многа красив, защото гласът му звучеше приятно и след като бяхме говорили 10 минути, той каза:

- Оставете работата, защо да не се видим днес на обяд?

Срещнах се с Дирк от другата страна на центъра на рокфелер в един ресторант и макар, че той не беше толкова красив, колкото си го представях, той беше чаровен, непосредствен човек. На обяда говорихме за неговия частен живот и за двадесет годишния му брак, който сега вече съществуваше само на книга и за това, че той живее само за работата и децата си. Попитах го без заобикалки как урежда половия си живот. Има ли приятелка?

- Не, просто използувам “момичета на повикване”, когато имам нужда от тях. - Каза той.

По онова време бях толкова невежа за някои неща, че не знаех какво точно значи момиче на повикване. Знаех, че тези момичета ги няма в “жълтия списък”, но мислех, че това е някакво бюро за услуги, където се обаждате, ако имате нужда от черно момиче с големи гърди или от китайка без гърди, която наемате за по-продължително време, а не за еднократно ползуване. Нещо като агенция по работна сила.

Дирк беше на около 45 години и за това предполагах, че мъжете на негова възраст правят такива неща. Когато обедът свърши, той предложи да се видим пак след работа, за да идем някъде, където ще можем да бъдем сами. Охотно се съгласих. В края на краищата правех това с половината от рокфелеровия център, защо да отказвам на съотечественика си? Случи се така, че Соня имаше три седмична отпуска, за това предложих да се срещнем у нас в 6 часа. Той беше нетърпелив, а аз очаквах някакво вълнуващо сексуално преживяване със симпатичен, духовит мъж. Но нещата не излязоха такива, каквито ги очаквах.

Оказа се, че Дирк е съвсем импотентен и получава удоволствие от това да води ексцентрични разговори по телефона с момичета, докато се отърква в мен. След един час той трябваше да си отиде, но разбрах, че му е било приятно и макар, че не беше рудолф валентино и на мен ми беше приятна неговата компания. И тази вечер се повтори предишната история. След като се облече, Дирк извади портфейла си и ми подаде 150 долара. Бях поразена, но не по същата причина, както с Ивълин. Учуди ме сумата. Ивълин ми даде 100 долара за една седмица любов, а Дирк ми даде повече за час, през който, при това, не бях правила нищо! Той също ми изнесе подобна лекция като Ивълин, но по-конструктивна:

- Ксавиера, ако искаш да печелиш пари от това, трябва да ти помогнем да се запознаеш с когото трябва. И така е редно. Защо ще доставяш цялото това удоволствие за нищо? Аз бях склонила.

- Е добре, - казах аз - да направим нещо.

Дирк избра един номер и от другата страна се обади дрезгав женски глас. “Кой е?” - Изрева тя. “Пърл, тук е Дирк, тук имам една, с която, мисля, че трябва да се запознаеш”. Пърл грийнсбърг беше проститутка на дребно, а Дирк беше някогашен неин клиент. Той и разказа за мен и и препоръча да се съберем за наша обща полза. “Разбира се” - изврещя щастливо тя по телефона - “нека дойде и може да започне работа още тази вечер”. Дирк ми даде един адрес в най-затънтения край на девета улица в гринуич вилидж, където трябваше да бъда в 8 часа. Но имах един проблем - не знаех, какво носят проститутките, когато работят. Не исках да нося това, което ми диктуваше представата за тях: Перуки, силен грим, тесни дрехи и черни чорапи. “Да вървят по дяволите”, помислих си аз. “Може да се държа като проститутка, но да пукна ако се облека като такава”.

И така, тръгнах както си бях, с блузата и полата, с които бях през деня. Таксито ме стовари на някакви изтъркани павета, аз изкачих една прашна стълба и почуках на вратата на моя първи публичен дом.

- Кой е там? - Се чу стържещия глас на Пърл.

- Аз съм Ксавиера. Вие ме очаквате. - Отвърнах аз.

След дълго дрънчене на верижки и тракане на резета, вратата се отвори и се показа едно прозаично кокалесто момиче, без нищо по себе си, с изключение на една африканска перука, с гърди, заплашително увиснали над широката и талия.

- Драго ми е, - каза Пърл - влезте моля.

Влязох в този бардак с червени завеси и разнищен килим, затрупан с шалове, перуки, къси пижами, копринено белъо асорти и прожекционен апарат с еротични филмчета. В средата на стаята, на чаршаф, лежеше дебел, грозен евреин, гол като пословичната тояга. Очевидно Пърл го беше обработвала, защото инструментът му сочеше към небето, като статуята на свободата.

- Е, това е първата ви жертва. - Домакинята посочи към него - започвай малката, еби се с него. И аз се съблякох, хвърлих се върху него и се ебах до безсъзнание и ми беше приятно, защото той се оказа симпатяга и пишката му - корава, колкото трябваше. Виждах, че и на него му беше приятно с мен, а Пърл си беше изгубила ума от радост, че ме е открила, както каза на всички от Манхатън по телефона през следващия час.

- Имам едно чудесно еврейче от Холандия, което обича секса и прави всичко, което си поискате - разпространяваше тя новината.

И така, това беше началото на моята приятна, макар и не толкова изгодна връзка с Пърл. Тя беше това, което наричат “менш” на еврейски, с добро сърце, добродушна, непосредствена и приветлива. Някъде зад кулисите Пърл имаше един черен сутенъор, който я държеше малко или много в мизерия. Клиентите и бяха повече хора от бранша за готово облекло, но не шефове, а хора от средна ръка, които плащаха само по 25 или 50 долара за нея. Случваше се и аз да обслужвам клиентите в работните им помещения, след като останалия персонал си беше отишъл. Мъжете, по трима или четирима, преместваха две редици окачалки за дрехи така, че да образуват г-образен параван, постилаха дрехи на пода и лягаха с мен един по един. Удобствата никога не бяха от най-големите и добре, че някой от тях донасяше руло тоалетна хартия, която да използуваме вместо кърпи и душ.

Когато ставах след някое от тези двучасови изреждания, на гърба ми имаше отпечатъци от ципове, копчета и илици и други такива подробности от тяхната професия. С Пърл се бяхме разбрали да делим 40 на 60 процента, така че за всеки сеанс от 25 долара, аз получавах 15. Не беше много, но като се събереше, ставаше доста повече от моята заплата от 150 долара в консулството. Първите три седмици можех да водя клиентите си в апартамента, докато Соня я нямаше, но когато тя се върна от отпуска, нещата се усложниха. Трябваше да ги водя или в бърдака на Пърл, на другия край на града, или да използувам един приятел-педераст, като му купувах по някоя риза или шише одеколон вместо наем за тясната му стаичка. Очевидно такова разрешение не беше задоволително и аз още помня как висях на улицата, уморена и измръзнала в 3 часа, опитвайки се да хвана такси след някоя изморителна нощ. Вече бях решила проблема за транспорта през деня като всички холандци, купих си велосипед от първите пари, спечелени при Пърл.

С него пътувах до местата на срещите си по обед и привечер и пестях пари и време. Когато за пръв път започнах да се занимавам с тази работа, бях извънредно наивна и не много дискретна, навярно защото не виждах нищо лошо в това, което правех. Но в събота след обед преживях нещо много неприятно, преди соня да се върне, защото не бях успяла да скрия след- ите си. Двама клиенти току-що си бяха отишли и докато очаквах следващия, чистех и смазвах велосипеда си, когато на вратата се позвъни. В наивността си отворих без да надникна през шпионката и тогава един човек в синя униформа се намъкна вътре.

- Аз съм служител на закона - обяви той. На мен повече ми приличаше на побойник от улицата, отколкото на полицай. Униформата му беше измачкана, носът му беше разплескан по цялото лице, а предните му зъби липсваха.

- Наричай ме мак, момиченце, - каза той и седна без покана. Започна разговора с обвинението, че съм проститутка и, че има оплакване на няколко съседи.

- Аз, проститутка?! Но аз съм просто една мила секретарка, която чисти велосипеда си и никого не безпокои. Аз работя в консулство, мо жете да проверите и да получите характеристиката ми.

- Защо не ми налееш едно шотландско уиски? - Беше неговият неполицейски отговор. Това беше първото ми стълкновение със закона и не можех да разсъждавам хладнокръвно, така че изпълних молбата му. След около 5 минути се върнах в спалнята, където беше влязъл и го заварих да се разхожда насам-натам, да наднича в чекмеджетата, да рови в книжата и изобщо да си пъха носа навсякъде. Когато седна отново с уискито, той заговори за неща, нямащи нищо общо със закона. В това време очаквах друг клиент, за това се извиних и отидох в спалнята да се преоблека. Но дебелият ирландски полицай отново ме последва. Изведнъж забелязах, че панталонът му е разкопчан и че той посяга да се разголи. После ме сграбчи и ме тръшна на леглото.

Макар, че се представи за полицай, неволният ми вик беше “помощ, полиция, помощ!”. Той отстъпи, но започна словесна атака:

- Трябва да знаеш, момиченце, че аз живея в куинс и имам жена и 4 деца, а жена ми отново е бременна. А вие, момичетата, печелите лесно сума пари, докато аз трябва да се трепя като куче, за някаква жалка заплата. Колкото и да бях невежа, досетих се накъде клони. - Мисля, че трябва да ми плащаш нещичко всяка седмица и аз ще ти осигуря защитата, от която имаш нужда.

- Не, - казах аз - не ми трябва никаква защита, защото не правя нищо лошо.

- Слушай момиченце, - каза той - аз си отивам, но ти си помисли, аз пак ще ти се обадя.

През цялото спречкване запазих самообладание, но бях по-изплашена, отколкото изглеждах. Когато той си отиде, обадих се на следващия си клиент, психиатър и му казах какво се беше случило.

-Това ми прилича на шантаж - каза той - опитват се да приложат тактиката на сплашването. Бъди по-внимателна в бъдеще и провери дали нещо не липсва от дома ти.

Щом затворих телефона, отидох до спалнята и най-напред погледът ми се спря на бюрото. Преди да пристигне “полицаят”, на него имаше 100 долара, дневният ми приход и един скъп фотоапарат. Сега там нямаше нищо. Кой знае защо, липсваше също един плик, съдържащ мои порнографски снимки, направени в холандия, които бях внесла контрабандно в страната просто, защото имаха лична стойност за мен. Отписах парите и фотоапарата и ме беше страшно яд на себе си, че съм била толкова глупава да ги оставя на открито, но що се отнася до снимките, скоро щях да науча защо са изчезнали.

Когато Соня се върна 3 дни по-късно, разказах и за инцидента, като премълчах за клиентите и тя каза, че съм много наивна, защото всеки знае, че полицаят трябва да представи заповед за обиск. Но този случай изостри още повече нашите влошаващи се отношения, а най-малко ми се искаше да разруша дружбата си със соня. Тя беше разстроена, че ставам все по-неморална, но не подозираше, че мъжете вече не ме използуват. Ако наистина харесвах един мъж, лягах с него безплатно, но нощем строго спазвах правилата на професията. Соня и аз седнахме и разговаряхме дълго и накрая се договорихме, че ако искаме да запазим приятелството си, една от нас трябва да се изнесе от апартамента.

Случи се това да бъдеС За нейн късмет, тя беше намерила апартамент на нормиран наем в елегантна стара сграда в източната част на града, на 53-та улица, което беше по-добре за нея отколкото за мен, защото там беше пълно със стари хора, едва държащи се на краката си и приличаше повече на старчески дом. Така че аз се съгласих да остана на старото си място. Сега вече можех да си позволя да плащам сама наема от 285 долара. Печелех добри пари като проституирах нощем, а денем работех като секретарка и си бях създала доста добра клиентела чрез устни препоръки от доволни клиенти. С цялата си скромност мога да твърдя, че оказвах услуги на ниво.

През последните няколко години бях натрупала голям сексуален опит и бях научила всички видове пози и неща, които правят най-голямо удоволствие на мъжете, а и на жените. За да имате представа как се грижех за своите хора, трябва да ви кажа, че Дирк, първият ми клиент, все още ме посещаваше и ме беше препоръчал на много други. Аз не карах по американски, раз-два и готово, благодаря мадам. Аз наистина обичах работата си и обичах секса. Никога не ставаше нужда да симулирам удоволствие и никога не карах клиента си да бърза. Пърл виждаше, че всички са доволни от мен и след време поисках да получавам най-малко по 50 долара на сеанс, от които да и плащам 20.

По този начиин моята клииентела стана от по-добро качество и вместо търговски пътници и продавачи, започнах да правя компания на председатели, борсови агенти, адвокати и политици. Но аз надраснах също така и дребно-монетните операции на Пърл и знаех, че трябва да се издигам към по-добро положение. Около ноември настъпи промяната чрез представянето ми от един от моите клиенти на две жени, които щяха да имат жизнено значениие за мен през следващата година. Малките им имена бяха Мадлен и Жоржет и те бяха две от най-големите съдържателки на публични домове в Ню Йорк. Един женкар на име Джим Уотни, който обичаше да спи с по 10 момичета наведнъж и веднъж дойде със 7, телефонира на съдържателките и буквално им каза:

- Ксавиера е момиче без което не можете да минете.

За Мадлен през последните няколко години беше известно, че е главната съдържателка на публични домове в Ню Йорк. Тя наследи титлата от една лесбийка на име Дафни, чийто дом от кафяв камък на Лексингтън авеню с искуствен басейн и млечни вани беше нападнат от поли цията и закрит през юни 1968. Новината се появи в дейли нюз, а няма по-лошо от това за един публичен дом. Сега съветникът Върдън използува сградата за своята политическа дейност. Работата на Мадлен почти конкурираше тази на Дафни по мащаби и размах. Нейната къща с 5 спални беше в района на мерел хил, като на 3 етажа бяха разположени спалните, с отделен етаж за бар, отдих и събирания.

Една студена ноемврийска вечер бях доведена в дома и, за да попълня броя на момичетата, необходими за група богати чиновници, които искаха да бъдат забавлявани след ергенски гуляй в Туенти Уан. Джим Утни и аз позвънихме и почакахме няколко минути, докато всички предпазни ключалки и устройства бяха отключени, за да се отвори врата та. Бяхме въведени вътре от иконом. Божичко, никога не съм мислила, че домът на Пърл е палат, но пред този, той изглеждаше като иглу. Влизаше се през елегантно фоайе, облицовано с плочи от аспид и мрамор с великолепен полилей. Вдясно имаше гостна, стените на която бяха покрити с опушени огледала. Маса за хранене от розово дърво и грамадна кухня за чревоугодници се виждаха отсреща в дъното.

В стаята имаше 9 или 10 момичета, всички добре облечени и мястото приличаше повече на първокласна модна къща отколкото на публичен дом. След това видях Мадлен… Тя “преплува” през стаята, облечена в ефирна роба, жена, приближаваща 40 години, елегантна, хубава, с безукорен грим и прическа.

- Добре дошла в моя дом, Ксавиера. - Каза тя и тук отново бях изненадана. Този чуждестранен акцент. Кралицата на Ню Йорк беше от там, където бях живяла 2 години - Южна Африка. За да ме запознае с обстановката, Мадлен ме разведе по етажите. На първия етаж, отдясно и отляво имаше просто, но с вкус обзаведени спални. На втория етаж също - но с други цветове. Третият етаж беше за отдих на мъжете. Там имаше прекрасна, голяма баронска стая, в много мъжествен стил, с таван, облицован с греди и с тежки дървени скамейки. От едната страна имаше добре снабден бар, а от другата - кинопрожекционен апарат с голям екран.

Икономът Фелипе помагаше на мъжете да събличат и обличат балтоните си и ги въвеждаше в бара или в другите общи помещения. Работата по спалните се надзираваше от секретарката на Мадлен, червенокосата лесбийка Цинтия, която носеше късичка униформа в черно и бяло и обикаляше стаите, като водеше сметка, коя с кого е отишла и колко пъти. Един от рисковете на този бизнес е, че момичетата могат да претендират, че са свършили повече работа, отколкото е в действителност, ако над тях няма надзор.

От друга страна, клиентът може да твърди, че е получил по-малко. И така и иначе, минават ви в сметките, но Мадлен комплектуваше двойките и очарователно забавляваше гостите. Това беше първият ми контакт с момичета, работещи в група и отначало не смеех да се смеся с тях. Винаги съм си представяла, че племето на проститутките се състои от улични грубиянки с малко ум, избягали от домовете си. Но момичетата на Мадлен не бяха такива. Те бяха хубаво издокарани, привлекателни и доста добре образовани. Докато чакахме нашите клиенти, аз се чудех за какво можеш да говориш с една тълпа проститутки. Как да подхванеш разговор?

Нещо като: Какво мислите за материалите на пентагона? Или: Дали замразяването на цените и заплатите ще се отрази на проституцията? Или даже: Как са номерата? Чувствувах, че не е в добрия тон да се говори за пари, пичове и така нататък, но тъй като винаги са ме интересували подбудите на хората за техните постъпки, реших да направя една малка собствена анкета. Откъде сте, от кога вършите това, обичате ли секса въобще, харесва ли ви професионалния секс?

С други думи, задавах им вечния въпрос:

- Какво прави момиче като вас в дом като този? Кармен, огнена бразилка каза:

- Мразя тази работа, но моето момче здравата ме тупа, когато не донасям в къщи пари.

Криста, немкинята, изгука:

- Аз съм омъжена и моят мъж знае с какво се занимавам, искаме да си изкараме извънреден доход.

Съни, американката, изсъска:

- Мразя мъжете, аз съм лесбийка, но с това си изкарвам прехраната.

Нито една не призна, че харесва това, което върши, с изключение на мен и една негърка на име Лаура.

- Да, обичам секса, обичам мъжете. Обичам ги от край, до край, ако не ме затруднява много. - Тя се засмя.

Гласът и беше без следа от грубост или горчивина, каквато имаше у другите момичета. Лаура и аз веднага се сприятелихме и сме приятелки и до ден днешен, като единствените от събралите се в онази вечер, успели да постигнат сами някакъв успех, ние все още се срещаме по работа и поддържаме контак. Тя стана първокласна куртизанка, работеща сама, а за моите успехи вече знаете. Най-после групата от 10- леко пийнали млади мъже, всички облечени официално в черни костюми, пристигна от официалната вечеря и беше посрешната от иконома фелипе, който им помогна да си свалят палтата. Цинтия ги отведе до бара, където получиха напитки и се смесиха с момичетата, като си избираха някои от тях сами или с помощта на Мадлен.

Всеки мъж избра по 2 момичета, поотделно или заедно и всичко мина гладко. Тази нощ, работата беше нестихващо удоволствие. Всички бяха настанени, докато Цинтия обикаляше из къщата в своята униформа, като проверяваше кой е в зелената стая, кой е влязъл в синя та и кой в червената и с кого. Около 3 часа сутринта, когато всеки беше задоволен, облечен и седеше долу в трапезарията, пиейки кафе, Мадлен реши, че вечерта е минала толкова добре, че тя може да устрои едно късно шоу като безплатно приложение. Тя беше забелязала, че Лаура и аз много добре се сработваме и вършим работата си с въодушевление, за това смяташе, че трябва да представим един акт голи, върху голямата дъбова маса за хранене. Би трябва веднага да се възползувам от възможността да направя това с Лаура.

Но имах известни резерви - никога не бях имала работа с негърка, а и придобитите в Южна Африка навици ме възпираха. Обаче Лаура нямаше такива задръжки и когато тя свлече дрехите от натъпканото сякаш с динамит тяло, с едри кафяви гърди и зърна, като едри ебонитови напръстници, реших, че тя ще ми бъде първата черна любовница. Покатерихме се на масата и аз започнах да я целувам бавно и нежно по лицето, раменете и надолу към леко изпъкналия и пъп на гладкия корем, чак до къдравите косъмчета на пурпурната маца. Наблюдаващите ни момичета и гости се оживиха отново и скоро всички започнаха да хвърлят дрехите си. Връзки, гащи, ризи и бикини се разхвърчаха из стаята, мъжете се хвърляха, скачаха на или под масата с момичета.

Даже самата мадам беше прекалено възбудена, за да стои облечена и бързо свлече опаковките си. Трябва да кажа, че за почти 40 годишна жена, тя изглеждаше много привлекателнеа гола, със големи стегнати гърди като хълмове от силициевите инжекции. Тя също се покатери на масата и си хвана един хубав мъж. Нещо, което научих за Мадлен беше, че ако желаеше някой мъж, което е привилегия на съдържателката и ако той я отблъснеше, тя побесняваше и изливаше яда си на всички наоколо. За щастие, тази нощ нямаше такава драма и всичко свърши с едно голямо изгодно ебане, като обърканата Цинтия тичаше около нас и се опитваше да отбележи кой коя е хванал и кой е виновният.

Този спонтанен акт донесе на дома доста допълнителни пари и Мадлен основателно беше доволна от мен тази първа нощ, защото всичко започна от мен. Преди да си ида у дома, тя ме покани да работя редовно при нея. Приблизително по същото време се бях запознала с Жоржет Харкурт, която имаше предприятие в един многоетажен блок на Йорк авеню. Но скоро научих, че не бива да се хвърлям от една мадам на друга. Ако с една работя добре, трябва да остана при нея. Предпочитах Мадлен, защото тя имаше по-изискан дом, с по-добри традиции и клиенти от по-висока класа. Жоржет и нейната по-мащабна работа бяха по-несигурни от тези на Мадлен. Тя вечно се местеше от едно място на друго.

Гостната й винаги беше натъпкана с кашони и в нея цареше хаос. При това, тя не беше дори наполовина такава дама и нямаше добрия вкус на Мадлен. След като бях прибрана в яхъра на Мадлен, скъсах професионалните си връзки с Пърл, макар че поддържах приятелството си с нея, защото тя ми харесваше като човек. Докато професионалният ми живот набираше скорост, служебният се пукаше по шевовете. В службата ставаше горещо. Моите колеги и шефът ми се чудеха защо винаги съм изморена, водя сума телефонни разговори и винаги съм облечена много по-добре отколкото е възможно за една секретарка с нисък доход.

Беше въпрос на време шилото да скъса торбата и всичко да излезе наяве. Както беше редно в едно консулство, моят началник ми предложи дипломатично да работя някъде другаде и даже ми посочи едно вакантно място в една мисия на оон, като ми даде добра характеристика. Приех предложението, като знаех, че нямам голям избор и издържах една сесия изпити по машинопис и превод в чуждестранната мисия. Бях приета и започнах работа на 1 ноември 1969 г. Работата ми беше административна, но почти толкова скучна като тази, която бях напуснала и по-добре, защото не можех да влагам много усилия и енергия, когато ми диктуваше моят шеф, посланникът, след усилена нощна работа.

Поддържането на моят апартамент също беше една грижа, от която можех да се освободя. Той беше прекалено голям и искаше прекалено много работа, а аз използувах само спалнята. Така че приблизително по времето, когато постъпих на нощна работа у Мадлен, намерих една гарсониера близо до първо авеню, на 5 минути път от службата. При преместването ми от единия апартамент в другия, се случи нещо, което затвърди убеждението ми, че в една нелегална професия като проституцията, си изложена на всякакъв вид тормоз.

Най-напред фалшивият полицай, а след него и един досадник, наречен Мъри носачът. Мъри носачът беше едър като мечка турски евреин, който си имаше на ум нещо повече от пренасянето на багажа ми и настояваше за раз говор, който ми се стори твърде противен в момента, но с оглед на последвалите събития, беше от известно значение.

- Обзалагам се, че сте момиче, което обича забавленията и игрите, мис Ксавиера. - Каза мъри със зле прикривано лицемерие, след като и последната мебел беше извадена от служебния асансъор.

- Мъри, - казах аз хладно - какво обичам не е твоя работа.

- Не се ядосвайте г-це, - продължи той - защото аз бих могъл да помогна на момиче като вас по много различни начини.

- Не виждам как бих могла да се възползувам, освен ако разчистите тези мебели от коридора. В другото сама ще си помогна.

Но Мъри носачът имаше още да говори и след като освободи помощниците си, продължи да виси покрай мен.

- Това място е наистина прекрасно за работа като вашата, мис. - Каза той.

- Какво точно искате да кажете?

- Случайно знам, че тази сграда е постоянно спокойно място за работа като вашата и тук можете спокойно да си работите като проститутка колкото си искате. Само се погрижете за портиерите.

- Добре Мъри, много ми е приятно. - Не признавах нищо и наистина можех да се отърва от него, но бях заинтригувана. - Изглеждате нова в бранша, свежа и естествена. Останете си та кава. Внимавайте да не ви хванат, защото тогава ще ви се види черен живота. Но ако все пак ви се случи, обадете ми се.

Той ми връчи късче хартия, на което бяха надраскани името и телефонния му номер.

- Благодаря, Мъри! Надявам се, че няма да имам нужда от помощта ти, но все пак ти благодаря. - А сега довиждане, защото си имам работа. - Мъри носачът си отиде и аз подредих жилището си за предстоящата нощна работа.

Животът ми беше добре организиран и вървеше без сътресения през следващите два месеца, макар че работата ми в мисията беше още по-неприятна от тази в консулството. Правеше се всичко възможно за да се чувствувам “чужда”, макар че говорех техния език. Понякога започваха да си говорят на някакъв национален диалект, за да ме изключат от разговора. Но все пак, тази атмосфера не ме терзаеше много, тъй като професиолалният ми нощен живот беше започнал да става по-важен, по-активен и по-изгоден финансово от дневната ми работа.

Успявах даже да изтичам до дома през обедната почивка и да извъртя един-два номера в ателието или Мадлен или Жоржет понякога се обаждаха, за да ме попитат дали бих могла да отхвърля някоя бърза работа по обяд. Мадлен обичаше особено аз да изпълнявам сцените с мазохистите като господарка и роб, тоест, когато използувах камшик. Тези ми плащаха повече от нормалните клиенти, но и отнемаха много повече време, затова помолих Мадлен да ме известява предварително, за да мога да облека нещо подходящо като кожен елек и пола, черен пуловер с обърната яка или нещо друго, с което да изглеждам побойница или зловеща жена, и да спестя времето за преобличане през обедната почивка.

Обичах да работя за Мадлен между другото и заради дискретния начин, по който говореше с мен по служебния телефон.

- Ксавиера, имам шотландско уиски (което заначеше клиент за 50 долара), шампанско (което значеше 60 долара); ще бъдеш ли свободна за едно пийване около обяд или в един часа?

Мадлен често се разсипваше да ме хвали, защото никога не беше виждала една малка секретарка, която припечелва по няколко стотачки допълнително на седмица през обедните почивки. Още по-забавна и се виждаше идеята да изтичвам за малко, за да изиграя една сложна сцена между господарка и роб. Но някои мои клиенти не бяха така дипломатични, когато се обаждаха и именно това сложи началото на края на новата ми служба. Най-големият ми проблем в мисията се оказа старата мома-телефонистка, която, както по-късно научих, подслушваше всичките ми разговори. А някои от тях не можеха изобщо да се нарекат дискретни.

“Ксавиера, обаждаше се някой. Искам да се чукнем в един часа. Ще се видим у вас. Съгласна?”

Петдесет годишната мома не подозираше, че го правя за пари и започна да разпространява клюката, че мадам Ксавиера е най-голямата куртизанка в постоянното представителство към оон. Скандал! Ужасно! Аз усещах надвисналата над мен опасност и пресметнах, че единствения начин да спася главата си е да прелъстя похотливия малък посланник. Ако наистина беше напечено, по този начин щях да го имам на своя страна. Един петъчен следобед, дребничкият, очилат посланник дойде при мен да пийнем и с едно на ум - една бавна любовна сцена от континентален тип. Но аз не можех да отделя време за роман този ден, защото около 7 часа очаквах двама борсови агенти. Налях на посланника един коняк и го настаних на канапето.

И докато той се впусна в разказ, изпълнен с романтизъм и желание, аз му свалих сакото, връзката, ризата и обувките, и когато стигна в разказа си до там, как нежно щял да ми целува косите, ушите, шията ми - той беше останал само по адамов костюм. Бързо го свалих и направих най-доброто, на което бях способна, като имах пред вид останалото ми свободно време. Сигурно му беше харесало, защото през следващите 2 седмици, докато седях на коляното му и пишех под негова диктовка, той ме питаше: “Ксавиера, свободна ли си за един час след работа?”. Той би получил инфаркт ако знаеше, че рядко бивах свободна, но аз не взимах нищо от него, така че той не знаеше истината.

“О, господин посланник”, отговарях аз, “каня ви у дома тази вечер в 6”. Но положението в службата стана толкова напрегнато, че скоро дори и неговата намеса започна да става безполезна. Някои колеги, подстрекавани от мухлясалата стара мома, поискаха да се проучи въпросът, как успявам да се обличам така хубаво със секретарската ми заплата и за значението на всички неприлични обаждания по телефона. Една сутрин, когато отивах на работа в най-добро настроение, намерих бюрото си отворено и бележникът с адресите, който така глупаво държах там - конфискуван.

И така, три месеца след постъпването ми в мисията, моят легален живот на секретарка свърши.