Професия проститутка

Глава 7 Наричайте ме мадам

В продължение на 2 месеца от завръщането ми от Пуерто Рико работех като самостоятелно момиче на повикване, или самотница, както наричат такива, докато разбрах, че това не е задоволителен начин за припечелване. Самотниците припечелват максимум по 200 долара на нощ от средно по 4 клиента и доходът им зависи от задоволяването на една постоянна, но ограничена клиентела, която не изисква много разнообразие. Но за да осигурят на клиента по някаква промяна от време на време, момичетата се обединяват в малки затворени групички и си обменят клиенти.

Например, Глория ще изпрати на Санди клиент, която от своя страна ще изпрати също клиент на Глория. Но ако Санди не може да излезе насреща със същото, тя трябва да заплати процент на глория за съдържателка, обикновено 40% от това, което клиентът и е заплатил. Като работят по този начин, момичетата се пазят до известна степен от конкуренция, но е само въпрос на време, докато в кръга им се вмъкне някоя хубавичка новодошла и примами клиентите им. Признавам, че този начин на хващане на клиенти те запознава с много нови лица, но не донася допълнителна печалба и в края на краищата, самотниците само губят.

И по конкретно, бях убедена, че притежавам качествата,необходими за преуспяваща съдържателка: Агресивна инициативност, памет за цифри и ненадмината издръжливост. Аз мога да се задоволявам с по 5, дори 4 часа сън на денонощие в продължение на цяла година, ако е необходимо. Но преди всичко притежавах това, което се нарича инстинкт на съдържателка: Способност да отгатваш, кога да се държиш злобно и кога, нежно, дипломатично отношение към трудните клиенти, талант на добра домакиня и чувство за хумор. И от както бях оставила почтения живот, исках да стана “звезда” в тази работа.

И така през лятото на 1970 г. Реших да стана не просто съдържателка, мадам, а най-голямата в Ню Йорк. Най-напред трябваше да намеря подходящо място, за да открия предприятието си. Да работиш като самотница е едно и рядко има сграда в Ню Йорк, в която да не живее проститутка, но намирането на място за публичен дом е съвсем друга история. Идеалната сграда, преди всичко, трябва да притежава блогоприятен климат: Хладен. Това значи, че управата и обслужващият персонал трябва да толерират, подпомагат и даже да укриват съдържателката, докато тя, от своя страна, им посребрява ръката.

Но това може да отиде твърде далеч, например в Йист фифтийс има такава луксозна сграда с цяла армия от готови за съдействие портиери и чистачи, които струваха на Жоржет Харкут почти 500 долара месечно, извън наема, когато тя работеше там. В източната част на Манхатън има няколко елегантни сгради, известни с това, че там толерират публичните домове, а в една от тях ги има толкова много, че я наричат “вертикалния бардак”. Тази сграда, разположена на йоркЙавеню след номер 70, публикува рекламни обявления в “Ню Йорк таймз”, че има най-добрите услуги и удобства.

Друго пословично с вертепите си здание е на Ситън плейс, но доколкото успях да разбера, тези адреси не бяха вече “хладни” - положението им беше напечено, полицията ги следеше като ястреб. Доста дълго търсих и най-после намерих идеално място, апартамент с една спалня, на етаж, на който бяха разположени канторите на една полуслужебна сграда - което значеше, че няма да имам съседи, които могат да надушат нещо след работно време. Отначало имах нужда от скромен апартамент, който няма да иска много разноски. Знаех, че мога да използувам и гостната и спалнята за посрещане на клиенти.

Следващата стъпка беше да набера персонал и ако искате да вярвате, да се намерят честни и работливи проститутки е трудна работа. Имаше момичета, които работеха в евтини домове, но повечето оттях бяха закоръвели същества и нито тогава, нито сега бих използувала момиче “без класа”. Не ми трябват уличници, защото манталитетът им е много долен. Аз имам високопоставена клиентела, която плащаше висока цена за класа. Ако един мъж не взема момиче от улицата, защо трябва да очаквам, че той ще легне с улична проститутка? Веднъж наех едно момиче, което беше работило в един вертеп и се получи точно това, което трябваше да се очаква - лошо държание.

В случая бях направила компромис, защото момичето, Мсти, беше външно привлекателно. Но когато се съблече, оказа се, че кожата на тялото и е набраздена от “стрикси”, от бременността на 14 години. На 19 години, когато дойде при мен, тя беше вече похабена. И скоро открих, че добротата и е едно повърхностно лустро. Както обикновено правя с новите момичета, дадох на Мисти един приятен млад мъж, който да бъде първият и клиент. Мъжът, брсов агент, беше малко пийнал, но беше от лесния за обслужване тип.

Мисти се оттегли с него в спалнята, но след 5 минути се появи драматично отново, втурвайки се по евин костюм в гостната, ругаейки и псувайки. Влязох в спалнята и попаднах на словесен двубой между клиента и Мисти.

- Слушай какво, - извиках и, като взех страната на клиента - не работиш в 25 доларов вертеп, така че не се дръж като курва!

- По дяволите! - Изписка тя - вече съм обслужила това копеле, а той иска още!

Аз поддържам становището, че мъжът има право да му се отделят повече от 5 минути, даже и да стигне бързо до кулминация, трябва да бъде третиран със сърдечност, дори като малко дете и да му се помогне да се измие, ако поиска това. Мисти се укроти и обеща да бъде по-отзивчива, но миналото и оказваше много силно влияние и на другия ден получих 2 оплаквания, че е груба и студена кучка. Така че трябваше да я отпратя.

Другите момичета, които не бяха свързани със съдържателка, обик новено имаха сутенъори, а сутенъорите са главоболно нещо, защото рано или късно се опитват да се намесят в бизнеса ти. В началото бях наела няколко момичета, коитои маха сутенъори и само една от тях, прелестна блондинка на име Леонора, свърши добре. Запознах се с нея чрез един стар бял сутенъор на име Тони Роулънд, за който се знаеше, че има хубави момичета в Ню Йорк и се грижеше те да бъдат точни и честни.

Но момичето, за което става дума, имаше по-високи аспирации от проституцията и чрез един мой клиент успя да свали един режисъор от телевизията и сега лицето й често се показва на домашния екран. Изключителното в тази история не е, че проститутка е спечелила законна слава, защото някои знаменитости са започнали по същия начин, а че нейният сутенъор й позволи да излезе от професията. Но предполагам, че сега тя печели повече пари и по своему Тони и сега е нейн сутенъор.

Един тежък случай, когато сутенъорът не изпуска тялото, което го храни, беше с Грета, проститутка на дребно, която работеше в сграда на Йорк авеню и беше управлявана от един италианец с “връзки”, който се грижеше за плащанията и внимаваше да не я хванат. Веднъж самият сутенъор беше затворен за въоръжен грабеж. Но това не му попречи да стяга здраво мъртвата си хватка върху момичето. Даже и от затвора той я управляваше чрез двама лейтенанти, които денонощно я пазеха, дори когато тя излизаше да посети майка си в Куинс.

Различните съдържателки имат различни начини за намиране на момичета, които да работят за тях и в един-два случая аз се опитах да им подражавам. Дена съдържателка-лесбийка на име Жанет баровете, посещавани от леки момичета като Кукис, Три, Харис бек йист, за да намира момичета за работа. Намира някоя малка “обратна”, сваля я, кани я в апартамента си за няколко дни, след което я убеждава да влезе в играта. Това не е толкова трудно при лесбийките, защото те по начало мразят мъжете и с удоволствие взимат пари за секс. Една вечер в “максуел плъм” опитах начина на Жанет. Поведох разговор с едно разкошно сивооко момиче, нормално на вид, в тоалетната.

Вие сте много хубаво момиче. - Казах аз - да не сте случайно манекен? Момичето спря да черви устните си.

- О, не, аз съм юристка. - Отговори тя.

- Как успявате да се обличате така със заплатата си? - Попитах аз - навярно имате богат годеник?

- За бога, не, - засмя се тя - де да имах, тогава нямаше да харча всичките си пари за дрехи.

- Момиче като вас, не би трябвало да работи, мъжете би трябвало да плащат заради вас. - Казах аз и. Тя беше толкова прелестна, че самата аз бих легнала с удоволствие с нея.

- А къде да я намеря такива? - Попитя тя уж небрежно, но с искрен интерес.

- Познавам много богати мъже, които с радост биха ви глезили. Интересуват ли ви?

- Разбира се, че се интересувам - каза тя сериозно - само да не искат секс.

В друг бар се запознах със сладко малко момиче, на име Джени и макар че нямах намерение да я завербувам, накрая така се получи. Джени беше на 20 години, но изглеждаше на 14, с къса гаменска прическа и ми разправяше, че е мъжкарана.

- Не е възможно да бъдеш мъжкарана, ако си девствена - обясних и аз - жените стават такива постепенно, след като са имали полови сношения. Можеш да приличаш малко на момче с късата си коса, но си женствена - остави на мен да бъда мъжкараната.

Джени имаше прекрасно тяло, с копринени косъмчета по половите си органи и ужасно ме възбуди. Но не беше много чиста отдолу и аз трябваше да я уча как да се мие, защото тя не можеше да си прави промивки през девствента ципа. Седяхме заедно във ваната и аз си играех с малките и гърди, смучех ги и я притисках до себе си. Толкова я обожавах, че се държах към нея покровителствено, като любовник. Бедната малка Джени винаги създаваше хаос в личния си живот. Не можеше да се задържи на никаква работа, винаги беше без пари и даже по едно време нямаше къде да живее.

Затова аз я пуснах да живее при мен за известно време, но жилището ми не беше място за девственици. Затова реших, че трябва да припечелва достатъчно, за да се грижи сама за себе си и и предложих да я свържа с мои клиенти.

- Виж какво - казах и - тази вечер идват двама. Можеш лесно да спечелиш една петдесеттачка без да се ебеш, само трябва да надуваш свирка.

Тя никога не беше правила минет и аз и показах как да го прави с банан и тя, като че ли, схвана. Вечерта, когато двамата клиенти дойдоха, аз решихда ги забавлявам в банята, защото някои мъже обичат да гледат момичета, които се мият, особено, когато едната от тях е като дете. Но тези две копелета така се възбудиха, че веднага си свалиха панталоните и натикаха пишките си в устите ни. Изведнъж почувствувах, че се боя за Джени. Наистина тези приятели бяха евреи и следователно обрязани, но нейният така се беше увлякъл, че не беше никак внимателен. Джени се беше вкопчила в мен като малко коте и издаваше тихи задавени звуци, а гърлото и конвулсивно се свиваше, защото той отиваше много навътре.

После проклетото копеле се навря в гърлото и и нещастното мишле повърна и се разплака. Ясно беше, че милата Джени не беше създадена с такова призвание. Освен даването на реклами в “Ню Йорк таймз”, чувствувах, че би трябвало да намеря изпълнени с готовност любителки, които могат да бъдат превърнати в добри прфесионалистки.Съвсем случайно попаднах на истинска диамантена мина от таланти, когато един приятел на име Нормън ме заведе на нудистки лагер през един уикенд. За първи път виждах масов нудизъм и макар че нямах никакви задръжки, не знаех къде да си дяна ръцете, фигуративно и буквално.

Но не след дълго се ориентирах. Докато седях пред басейна и се опитвах да обхвана панорамата, очите ми се спряха на една очарователна гледка. На няколко ярда от мен, в центъра на група хора, седеше жена, с ослепително червени коси и космато триъгълниче между краката със същият цвят. Докато я гледах, това привличащо пламъче изпусна искри срещу мен и така си сложи краката, че да мога да я видя по-добре, почти да надникна във влагалището й. И трябва да кажа, че ако в този момент бях мъж, анатомията ми щеше да издаде какво мисля.

Докато се чудех какво да направя, забелязах загорелия от слънцето спасител, който беше видял мълчаливата размяна на погледи и сега ми смигна и ми даде знак да се приближа. Направих го и преди да си отворя устата, той каза:

Мога да ви кажа как да влезете в тази интересна група, ако искате.

- Много ми се иска да се запозная с тях.

- Добре, - каза той - те са нещо като клуб и трябва да знаете само паролата, с която да се представите. Те се наричат лалета и са французи или нещо подобно, така че опитайте.

Приближих се направо към групата на пламъчето и казах на френски:

- Добър ден, мадам. Казвам се Ксавиера и съм холандско лале.

Те даже нямаха представа, колко вярно е това. През групата премина вълна от приятен смях, последваха представяния и преди да успея да кажа “адам и ева”, те ме поканиха да пийна нещо в тяхното бунгало. Шест души се натъпкахме в малката стаичка, в която нямаше почти нищо друго, освен две единични легла и без много формалности вече си проправях път към огненочервената маца на новата ми позната. Тя беше над 40 години, доколкото можех да отгатна, но имаше хубаво стегнато тяло, плосък корем и корави гърди. Влагалището и беше топло и приятно и езикът ми се стрелкаше между червените косъмчета. Излегната между краката й, близах и смуках клитора й, докато се втвърди и пръкна.

В това време съпругът на пламъчето стоеше до мен и надничаше съвсем отблизо, за да види какво точно правя, за да накарам жена му да стене, да се гърчи и многократно, да се празни. След всяка кулминация, тя се отпускаше изтощена, но аз я довеждах до нов оргазъм с езика си, който сякаш беше неуморим. Вкусът и беше прелестен, а лицето ми беше цялото мокро, вече я бях накарала да се изпразни 3 пъти. Когато най-после спрях, мъжът и, който ни наблюдаваше съвсем готов, с огромна еркция, сложи члена си в мокрото влагалище на пламъчето и беше цяло удоволствие да наблюдаваш как се любят.

Тя беше цялата изпотена и тихите “мляскащи” звуци възбудиха и другите. Чак тогава забелязах и останалите, защото до тогава обръщах внимание само на пламъчето. Но желанието ми да ям “сливи” още не беше преминало и няколко други момичета, които бяха направо подлудели от вида на неземното удоволствие, което изпита пламъчето, ме помолиха и с тях да направя същото. Накрая се уморих, когато оргията се беше развихрила съвсем, някои от момичетата и момчетата тръгнаха с мен да се изкъпят и разхладят и тогава аз се сблъсках с моя придружител Норман.

- Влез в онова бунгало и ще преживееш нещо фантастично - казах му аз. Два часа след това, Нормън не се виждаше никъде, а аз, седнала сред голите жени, лесно ги убедих, че техните щедри таланти могат да се използуват изгодно и те се съгласиха да работят в моя публичен дом. Както и очаквах, от тези момичета излязоха големи прфесионалист- -6 ки, защото нямаха задръжки в любовта, но по характер бяха много свестни момичета. Една от първите ми и най-пруспяващи момичета беше една стюардеса, от “EL AL” и тя беше много популярна докато не я преместиха, и ние я загубихме. Стюардесите често лесно се навиват в тази професия заради допълнителния доход, като започват с по някое чукане с женени мъже от първокласната кабина и после се запитват защо го правят безплатно.

След известно време, те редовно започват да изпълняват поръчки от Хонг Конг до Хелзинки и от Лондон до Лос Анджелос. Между първите беше и една млада англичанка - бивша стюардеса, наскоро разведена от съпруга си, един грубиян - американец, която просто искаше да спечели достатъчно пари за бракоразводното дело и да се издържа. Много пъти ми се е искало работата ми да бъде легална, за да мога наистина да дам обява в рекламните колонки на вестниците: Добро заплащане, работно време по избор, възможности за запознаване с много мъже.

Една друга мадам, която познавах, набираше персонал направо от оттегчените домакини от Уесчестър и нейният скромен дом процъфтява в Манхатън и до днес. Инес беше кубинка, омъжена за американец, отишла да живее в Уесчестър, която си прекарвала времето с други скучаещи и пренебрегнати от мъжете си жени, и слушала разговорите им за това как се чукали с мияча на витрини, градинаря, доставчика на продукти по домовете, и с всичко, което се движи със скорост под 3 мили в час.

- Слушайте, - казала им тя - щом толкова обичате да се ебете, защо не дойдете с мен в Манхатън и не започнете да печелите пари от това?

Самата Инес се разведе и посвети времето си на управлението на един вертеп в града, а жените работеха на въртящи се смени. Но и тя си имаше трудности с персонала, защото омъжените жени винаги ходят със съпрузите си през ваканциите по курорти или си вземат отпуска по майчинство или за операции за изваждане на матката. Аз започнах да наемам момичета, които денем работеха като секретарки и продавачки и искаха да си изкарат страничен доход. Открих, че те не бяха преситени и бяха изпълнени с повече ентусиазъм от някое “работещо” момиче, което се врътка до побъркване по 10 пъти на ден в някоя друга къща.

От друга страна се знае, че много от момичетата на повикване от висока класа са студени и делови. Следващата стъпка беше популяризирането. Дом от висока класа прави рекламата си само устно, чрез задоволени клиенти и никога те не се обръщат към непознати мъже. В други области на проституцията са готови на всичко, за да привлекат нови клиенти, като полулегалните салони за масаж, които даже излагат на витрините си хубави момичета, които позират като “събирачки на мнения”. Единственият отговор, който искат, е мнението на мъжа за “специалния масаж”, името му и служебния му телефонен номер. Други, както всички знаем, открито заговарят хората по улиците и хотелите и даже по някога се нахвърлят съвсем дивашки върху тях.

Предприятие като моето никога не търси хората, а чака клиентите сами да дойдат,защото те се заинтересовани от това. С други думи, това е предлагане, точно отговарящо на търсенето. Докато съществува желание у мъжете, въпреки здраво стегнатия като мидена черупка закон, ще има търсене на публични домове от добра класа. За мен, полето за работа се откри с един удар, така да се каже, защото имах много добра репутация в прфесията като предлагаща, както достатъчно по количество, така и висококачествени момичета. Слухът се разпространи и след 2 месеца бизнесът порасна прекалено много, за да може да се побере в един едностаен апартамент. Понякога изглеждаше толкова претъпкано, че по две двойки едновременно използуваха двойното легло в спалнята, друга двойка в гостната използуваше сгъваемия диван и трета - сгъваемото походно легло в ъгъла.

В кухнята пък още мъже пиеха и чакаха реда си, а тези които нямаха търпение или бързаха, се настаняваха в банята за по един минет. До края на годината постигнах такива фантастични успехи в работата, че за коледа изпратих картички на клиентите си, увеодмявайки ги, че ще се местя и че ще им предоставя нова “конюшна”, като в картичката се посочваше новият ми телефонен номер. Тази постъпка ми докара малка неприятност, защото щях да натопя един клиент, който ми се обади и каза, че жена му отворила картичката и поискала да знае коя е тази мадам Ксавиера и каква конюшна има тя.

- Сега трябва да ме измъкнете от това положение - издекламира той афектирано - зная, че тя има намерение да ви се обади, за това по-добре и кажете, че сте тренъорка по езда.

Новият апартамент, който намерих, беше тристайно жилище в Йист сиктис в една жилищна сграда, но с услужливи портиери. Още щом подписах договора за наемане, по телефона ми се обади моята бивша мадам и главна конкурентка, Мадлен, с която не бях говорила почти една година, тъй като тя вече не използуваше услугите ми. Някакъв пияница беше забравил на видно място визитната ми картичка и тя я намерила и разбира се, се разгневила. Но сега бях изненадана, като чух гласа и. По безпогрешния безжичен телеграф бях научила, че тя ще излиза от професията, защото ще се омъжва за четвърти път и че опитите и да намери домоуправителка са завършили много плачевно.

Първото момиче, което опита да работи при Мадлен беше Анита, симпатично младо същество,от което ставаше идеална куртизанка, но и липсваше инстинкт на мадам. Вторият избор беше направен още по-наивно. Никога не съм мислила, че Мадлен е лековерна, но тя наис тина направи гаф като избра Линда. Тя беше наркоманка, а такъв порок не може да се търпи в публичен дом, защото ако полицията открие там опиати, няма да можеш по никакъв начин да се защитиш. Даже сляпата Фреди, една от прислужничките, забеляза, че превръзките по ръцете на това момиче прикриват белези от инжекции, а Мадлен, кой знае защо, не забеляза това. Освен, че беше закоравяла наркоманка, Линда нямаше никакъв ред в личния си живот и нямаше никаква представа как да води сметки.

Но най-лошото беше, че тя не можа да се сработи с интриганта-иконом Фелипе. Фелипе работеше денем в една комисионерска кантора на уолстрийт, а нощем функционираше като някакъв общ фактор, който поема шапки и балтони, довежда и отвежда момичетата и урежда плащанията. Но аз никога не съм харесвала този човек и не съм му вярвала. Според мен, той беше двуличен и водеше двойнствен живот, но имаше голямо влияние над Мадлен. Фелипе си пъхаше носа навсякъде и един ден ровейки в банята на Линда, откри спринцовките и някои други неща и съобщи на Мадлен, която и даде пътя. И ето, че тя ми се обаждаше и ме канеше на кафе същия следобед, за да “обсъдим един много спешен въпрос”.

Беше ми малко тъжно, когато пристигнах в елегантната къща, на двадесет и седма улица, за да разбера, че едно от най-привлекателните предприятия в Ню Йорк, макар и конкурент, щеше да бъде затворено. Мадлен, безупречна и елегантна както обикновено, отвори вратата, въведе ме в своята лична гостна и без усукване започна:

- Мисля, че знаеш защо съм те поканила тук - каза тя на своя южноафрикански език. - Чух някои неща за ваше оттегляне - казах аз. - Омъжих се наскоро и вече съм бременна, и имам нужда от някой, който да поеме работата ми.

- Защо извикахте мен? - Попитах аз.

- Ще бъда откровена.От начало не исках да ти предлагам това, но след като 2 пъти претърпях неуспех да продължа работата на дома, разбрах, че ти си единствената в Ню Йорк, която може да го управлява. Наблюдавах как ти израстна от дребна секретарка, която дава сеанси през обедните си часове, в една от най-добрите съдържателки в града, за по-малко от година и ти се възхищавам за това.Мисля, че си готова да поемеш работата и единственият ми въпрос е, искаш ли?

Известно беше, че предприятието на Мадлен е едно от най-големите в града. Така че ако го поемех, щях да стана кралицата на Ню Йорк. Но нямах интерес да задържам Фелипе, комуто нямах доверие, или пететажната каменна къща. Повече обичах да се разхождам от стая в стая и да надзиравам, отколкото да изкачвам по толкова стъпала на ден.

- Колко искаш за черната тетрадка и за телефонните номера? - Попитах аз.

Мадлен поиска да й се платят веднага 5000 долара, а останалите да бъдат изплатени,след като телефоните бъдат прехвърлени в моя дом. При нея, поръчките винаги идваха отвън, за това нейните момичета са “момичета за повикване”. След като поех работата на Мадлен, първата ми работа беше да реорганизирам нейната черна тетрадка така, че тя да отговаря на моята система на подреждане. В нейната терадка бяха изброени стотици клиенти, цената, която плащат, финансовото им състояние, еротичните предпочитания и отклонения и даже, понякога и техните размери. Естествено, повечето от мъжете имаха псевдоними или Мадлен им беше прикачила такива. Някои мъже бяха изброени според предпочитаните от тях напитки, като “червен етикет”, г-н “къти” или г-н “сарк”. Някои сами си бяха измислили псевдоними, като марко поло, платон, аристотел, цезар и по-обикновени като г-н бял, г-н черен или г-н кафяв.

Някои от имената, криещи се под тези псевдоними бяха наистина много известни. Тетрадката беше така натъпкана със знаменитости, че в сравнение с нея, светските хроники биха изглеждали катографика на някой шофъор на камион. Докато мен ме считаха за мадам на еврейската общност, Мадлен беше повече или по-малко известна като мадам на протестантите, така че поемайки нейната работа, аз станах сила за създаване на религиозно братство. В тетрадката й бикновено бяха вписани живите, т.е. Тези, които още активно покровителствуват публичния дом, а не само немощни старчета, които не го вдигат.

Но имаше и изключения, както открих, когато се обаждах, за да уведомя клиентите за смяната на “управлението” и преживях един-два неловки момента. Един мъж, на име Исааксон не отговори на телефона,но някакъв скърцащ глас на бабичка каза:

- Тук е госпожа Исааксон, г-н Исааксон почина преди 4 години.

Някой си г-н морис ми каза: - Дя бяхте ми се обадили преди 10 години. Вече съм на 75 и хич не го вдигам.

Един друг мъж нямаше проблеми с възрастта, но не ми беше благодарен за обаждането.

- Скъпа мадам, - с леден тон ме информира г-н Пюгави - този телефонен номер ми е от времето, когато скитах като ерген. Сега съм порядъчен и щастлив в брака семеен човек и затова не ме търсете повече у дома…Но ще ви дам служебния си номер.

На тези, които бяха отзивчиви по телефона, казвах:

- Здравейте, тук е Ксавиера Ходандер, от Холандия, на 25 години (прибавях си 2 години) и живея в прекрасен апартамент в центъра на града. Аз поех ръководенето на работата на Мадлен, защото тя ще има бебе и се оттегли от работа. Защо не минете да се видим, да изпием по едно кафе и да си побъбрим, за да видите дали ще ви допадне обстановката и ако това стане, ще се радвам да бъдете наш гост от време на време.

С клиентите на Мадлен и с моето собствено предприятие скоро - след 2 месеца - успях да възстановя вложените пари. Тетрадката беше такава златна мина, че би трябвало да я заключа във форт нокс, но тъй като ми трябваше непрекъснато за обаждане по телефона за проверяване на препоръчителните сведения за клиентите, не можех да я пазя, както би трябвало да се прави.За да покажа, колко би трябва да се пази подобна тетрадка, ще ви разкажа един неприятен случай след получаването й.

Наех момиче, ръководено от черен сутенъор. Затворих си очите в случая, защото Роберта беше завършила колеж и намирах, че това е интересен атрибут за проститутка; тя беше също чистоплътна, приятна и привлекателна като някоя “мис” на празника на царевицата в Сащ. Седмица след като Роберта постъпи при мен, получих възможност да изляза вън да вечерям без да се притеснявам, което е рядко удоволствие за една мадам. Беше петъчна вечер през лятото и работата беше относително спокойна. Оставих моята вярна другарка по стая, Корин като дежурна. Отсъствувах не повече от 2 часа, но когата се върнах, Корин ме посрещна разтревожена:

- Елате във вашата стая, - пошепна ми тя - трябва да ви кажа нещо важно.

Тя се съмняваше в честността на Роберта.

- Трябваше ми черната тетрадка, за да проверя препоръките на един клиент, който се обади и открих, че тетрадката и Роберта липсват. Вратата на вашата баня беше заключена цял час и когато Роберта се появи отново, и тетрадката се появи.

Извиках Роберта и направо я обвиних, че преписва имена от моята тетрадка, което тя прибързано отрече.

- Тогава как тетрадката попадна в банята, да не са и пораснали крака, за да отиде там?

Роберта даде някакво осукано обяснение.

Не мога да търпя нелоялност към дома или към неговата мадам - казах аз - затова трябва да ви помоля да си

На другия ден, нейният сутенъор Хенри 4 пъти звъня, за да ме моли да я приема пак при себе си. Той ми изпрати и два букета жълти рози; разбираше, че моята къща е най-добрата в града и никъде другаде тя не би могла да печели твърдо по 15000 долара на нощ. И пак противно на здравия разум, аз се съгласих да и дам още един шанс при условие, че играе честно и не се опитва да ме мами повече. Няколко дена по-късно, когато седях в спалнята си и проверявах сметките си, чух, че някой използува деривата от телефона в гостната.

Обикновено аз не шпионирам моите момичета, но Роберта беше тук, а аз не и вярвах. Освен това се ангажира служебния ми телефон. Щом вдигнах слушалката, чух Роберта да разговаря с друго момиче.

- Г-н Брейнън май не те познава, Роберта и иска повече сведения - казваше другото момиче, очевидно, някоя малка проститутка. На което Роберта отговаряше:

- Кажи му само, че имам препоръки от мадам Ксавиера.

Не стига, че използуваше моя телефон, в моя дом, но и един от най-редовните миклиенти! Очевидно, искаха да се свържат с някой, чието име бяха преписали от моята черна тетрадка.Подскочих! Цялата треперех от гняв и Корин трябваше да ме задържи, за да не отида и да не изхвърля веднага роберта като парцал навън. Сбогуването ми с нея беше кратко:

- Облечи се и се махай, и нека Хенри не си прави вече труда да ми праща жълти рози, за да се опитва да се свърже пак с мен!

За щастие такава порочност не се среща твърде често и общо взето, момичетата са много лоялни към мен. Поради малката разлика във възрастта ни, ние сме повече като приятелки, отколкото като мадам и проститутки. Винаги когато мога, давам на момичетата съвет и помощ в професията и в частния живот. Известно е, че определено количество от съдържателките са и двуполови и аз не правя изключение. Винаги, когато някое ново момиче дойде в дома ми, обикновено го водя в леглото и го уча на някои основни номера в професията, например тези с уста и на елементарна хигиена.

Както повечето съдържателки и аз имам своите любимки и съм склонна да им давам най-отбраните клиенти и най-отбраната работа, но всяко момиче ми е скъпо и винаги се старая да бъда справедлива. Мога да кажа също, че никога не съм излъгала момичетата си, както някои мадам, които казват, че клиента плаща по 50 долара, когато в същност плаща по 100, и с това задържат по 75 долара, а на момичетата дават само по 25. Аз давам не само професионални но и лични съвети, когато има нужда. Понякога смятам, че е оправдано да им дам някой съвет и без да ме питат, както беше случаят със Сара, която работеше по-рано при Мадлен и известно време живя с мен.

Сара беше кротко, но и мързеливо момиче, което си беше спечелило прякора “Допи”, защото непрекъснато гълташе хапчета за успокояване или за ободряване. В резултат, вечно ходеше замаяна и не правеше нищо полезно за себе си. Мъчно ми беше да я гледам как си пропилява времето напразно и затова и прочетох една нотация:

- Сара, иска ми се да те видя да проявяваш по-голям интерес към живота. Защо не вземеш от време на време по някоя книга и не прочетеш нещо вместо да се излежаваш по цял ден?

Като глава на домакинството понякога ми се налага да бъда строга към момичетата и към клиентите, ако единият се оплаче от другия. Ако клиентът ми каже, че момичето е неусложливо или грубо, повиквам я настрана и я питам какво има. Ако още някой клиент се оплаче от нея, предупреждавам я, а ако това се случва много често - отпращам я. От друга страна, ако някое момиче се оплаче, че клиентът е груб към нея, или пиян и я измъчва, трябва да се занимая и с него. Тя трябва само да се вмъкне в една от баните, водещи към спалните, да ме извика незабелязано и да ми каже. Аз не крещя на мъжете, както Жоржет на пияниците, или Мадлен на - тези, които я отхвърлят. Почуквам на вратата на спалнята, вежливо искам позволение да вляза и му казвам, че младата дама ми е казала, че той се отнася зле с нея. Ако видя, че оплакването и е основателно, моля го да се облече или преди това да му се направи масаж, ако иска да изпие едно кафе - но да дойде пак друга та седмица, когато е трезвен.

Самата мадам обикновено е твърде заета, за да се впуска в сексу ална дейност, освен в сложните и трудни сцени с “роби”, които обик новено само тя може да изпълнява. Особено сега, когато е инсталирала сложната система от телефонни линии и тетрадките за клиенти са прера ботени така, че да отговарят на всеки от различните цветове на телефоните. Например ако някой мъж иска специално мен и е готов да заплати за това по-висока такса, може и да легна с него, но той трябва да се при мири с това, че телефоните непрекъснато звънят и аз трябва да ставам за да отговарям. Понякога прекъсванията заради телефона могат приятно да го дразнят и аз със смях коментирах:

- Е, мили, поне не можеш да кажеш, че те карам да бързаш, защото ще троябва да започнем всичко отначало.

Но ако прекъсванията на сношението го дразнят неприятно и го ядосват и той каже “заеби телефоните”, успокоявам го:

- Мили, точно сега си най-добре, толкова корав, така че поохлади се, и ще започнем отново. Една от големите привилегии на мадам е, че тя може да си избере мъжа, с който иска да легне. Ако влезе някой приятен на вид, мога да го чопна за себе си. Идеалният случай, който се старая да уредя е, някой великолепен мъж да заплати “трипосочна” сцена с мен и с любимката ми. По този начин хем мога да бъда и с двамата, хем печеля повече пари. Преуспяването като мадам освен облаги носи иотговорност, както казвам на всяко момиче, което иска да влезе в професията. Едно от задълженията е да не разполагаш с времето си.

Когато момичето завърши своята смяна, то е свободно да иде на среща с приятеля или с мъжа си и да си почива, както си иска. Когато аз бях сама, вечерите в сряда и в събота ми бяха свободни дни, но ако не съм говорила цял ден с клиенти или с приятели, откачам. Когато съм много изморена и трябва да си дам почивка, отлитам за Майями,Лас Вегас или караибско море за няколко дни - ако намеря подходяща мадам да ме замести. Почти не е възможно да се намери момиче, способно да се справи с телефоните и клиентите, достатъчно заинтересовано работата да върви добре, но не и толкова амбициозно, че в твое отсъствие да се опита да ти отнеме половината от клиентелата.

Миналата година, на 4 юли, когато исках да ида в Кюрасо за по-дълга почивка, можех да избера аржентинките, които работят при мен или канадките, които наскоро бяха пристигнали от Монреал - но не можех да използувам нито едните, нито другите. Първо, по някои причини, клиентите не искат да слушат по телефона глас с испански акцент. Аз нямам лични предубеждения, но за тях, всички, които имат испански акцент, са пуерториканки. Що се отнася до канадките, зная, че предаността им към работата не отива по-далеч от бързо спечелване на няколко стотачки. Момичето, което най-после намерих, беше Ванда, преподавателка по история на изкуствата в един Ню Йоркски университет, която беше умна и практична, но единствената и амбиция в проституцията беше, да допълни законнитеси доходи с по някоя набързо спечелена стотачка и да изчезне.

Ванда е честна и работлива, но както открих при завръщането си, не достатъчно строга. Тя не беше в състояние да управлява момичетата и научих, че даже е имало юмручен бой между една аржентинка и една канадка, заради препоръките на един клиент. Освен това, тетрадките ми бяха объркани и обърнати наопаки и аз се заклех, че следващия път, когато замина някъде, ще поставя магнетофон с моя глас на телефона, макар че не обичам да постъпвам така и се старая да бъда на разположение на моите клиенти. Мадлен имаше навика да затваря в 3 часа сутринта и да откача телефоните до обяд, но много от моите хора чувствуват моя апартамент като свой втори дом и аз трябва да бъда там по 24 часа.

Най-оживено е от 11 до 4 часа сутринта. Някои даже искат да идват през обедната почивка, вместо да ходят да обядват някъде и прескачат да мен и поръчват храната да им се донесе тук. Освен това уреждам коктейли, които са сравнително спокойни до 11 часа. Нещо, което ми липсва сега, когато съм мадам, е личния контакт с мъжете. Лягането с някой мъж - по нареждане на мадам, разбира се - за половин час ме сближава с този човек и с неговите проблеми повече от всичко друго. Липсва ми и интимността сега, когато съм мадам, която се разхожда наоколо по разкошна роба, настанява хората по спалните, събира пари и понякога е рязка и строга, за да върви работата добре. Напоследък се улавям, че давам безплатни сеанси само за да почувствувам близостта на някой мъж. Така повечето вечери аз избирам най-хубавия мъж, за предпочитане около 30 години, когото не чака съпруга и комуто не е приятно да се върне сам в хотела си.

Оставям го да почака докато затворя, след това той преспива при мен, защото не обичам да спя сама, колкото и да е късно.Но толкова късно през нощта и двамата сме толкова изтощени, че се наебаваме набързо и заспиваме призори. Най-мразя момента, когато той сесъбужда сутрин прекрасно надървен, идеален за любов без бързане; но времето му стига колкото да ме наебе набързо преди да вземе ранния самолет за Хюстън. След това телефонът звъни, някой иска да дойде на закуска и ако имам късмет, някое от момичетата, които живеят в апартамента, ще го обслужат, но ако никоя от тях не е спала при мен, аз ще трябва да го поема, защото не обичам да връщам клиентите си.

Можете да ме наречете продажна, или “мадам”, но както казвам на клиентите си - обаждайте ми се по всяко време!