От най-древни времена, нито едно правителство не е премахнало проституцията, защото мъжете имат нужда от нея. Доказателство за това е, че моите най-добри клиенти са представители на най-издигнатите слоеве от правителствените и делови кръгове и поддържат моята работа, независисмо от това, че полицията ме тормози и че трябва често да си сменям адреса. Зле възпитаните, крадливи, агресивни уличници са друго нещо, разбирам това, но тези, които си седят тихо у дома и използуват телефоните, без да се предлагат по улиците и хотелите, трябва да получат разрешение, и даже да се поощряват да вършат нашата работа по деликатния, хигиеничен и възпитан начин, по който аз я върша.
Старата поговорка “да не се смесва работата с удоволствието” не винаги важи за бизнеса на удоволствията. Ако не влагах сърце в работата си или ако не се влюбвах отвреме-навреме, би трябвало да полудея. Например, през самотната Коледа след като Карл ме напусна, бях в Майями, като гостенка в дома на едно известно Ню Йоркско леке, Денис Тейлър и проклетата му жена - шведка. След като тя заспиваше нощем, той идваше в моята стая и правеше любов с мен до зори. Но аз имах нужда от някого само за себе си, с когото да прекарвам празниците, мъж, който да ме придружава по гости и по частни клубове. Една вечер отидох с компания в клуба Палм Бей, където беше доста претъпкано, но весело. Макар че домакините се стараеха да ме включат в разговорите и танцуването, чувствувах се много самотна. Отвреме-навреме правех по една разузнавателна обиколка из стаите, но всички привлекателни мъже бяха заети.
Към края на вечерта, когато седях сама на бара с чаша портокалов сок в ръка, шумната тълпа около мен се разтвори като галилейското море и оттам се появи един от най-великолепните мъже, който бях виждала в Майями - сам. Той беше така ослепителен, че можеше да бъде класическа илюстрация на любовник в изданията на “Космополит”. Безупречният бял костюм подчертаваше равномерния му загар, а лицето му беше увенчано с черни коси, подстригани в римски стил и контешки дълги. Навярно беше към четиридесетте. Очите му имаха изражение на изгубен странник. Когато мъжът се приближи до мен, очите ни се срещнаха и ние неволно докоснахме ръцете си. Аз заговорих първа:
- И вие ли сте самотен като мен?
- Като че ли да - отговори той, за моя най-голяма радост - и не бих се отказал от очарователна женска компания.
Без никаква съпротива от моя страна, той ме хвана под ръка и ме изведе от клуба, качи ме на такси и ме заведе в една дискотека, където се смяхме, танцувахме и си говорихме на немски до около 3 часа сутринта. Името му беше Пол Линдфелд, той беше прочут Ню Йоркски дизайнер на бижута, от немско-еврейски произход, наскоро разведен. Когато танците приключиха, той ме заведе в жокейския клуб, където беше отседнал, и без много думи се мушнахме в неговото легло. Ние така се нахвърлихме един върху друг и така се разстрастихме, че хората от съседната стая започнаха да се оплакват и да чукат по стената. Но ние не им обърнахме никакво внимание. Преди да заспим изтощени, почувствувах, че бих могла сериозно да се влюбя в този човек и че преди отношенията ни да се задълбочат още повече, трябва да му кажа коя съм и с какво се занимавам.
Не мислех, че ще приеме новината зле, защото беше светски човек. Чувствувах, че ще може да ме приеме заедно с моята професия.
- Пол, трябва да ти кажа нещо за себе си, което трябва да знаеш! - Казах аз.
- Вече знам - каза той сънливо - ти си чудесна в леглото.
- Благодаря ти за комплимента - казах аз - но работата е малко по-сериозна. Ако не бях добра в леглото, не бих могла да упражнявам професията си, ако можеш да се досетиш какво имам пред вид.
Какво точно искаш да кажеш? - Попита той, вече разсънен.
- Опитвам се да ти обясня, че не съм точно такава, за каквато ме мислиш - дизайнер на интериори в годишен отпуск. Всъщност съм професионалистка - момиче на повикване.
Той изведнъж седна и се отдръпна. Преди да успее да проговори, аз продължих:
- Моля те, не мисли, че ще искам да ми платиш или нещо такова. Тази нощ не бях на работа. Дойдох при теб, защото те желаех. И за да смекча удара, добавих: - Правя го само за да помагам на родителите си.
Пол явно беше шокиран от признанието ми, но след като поговорихме още малко, прие го безусловно. На другата сутрин напуснах дома на Тейлър и се пренесох при Пол, и всеки миг през следващите няколко дни прекарвахме заедно, като се влюбвахме все повече. Отдавна не се бях чувствувала така, въпреки целия си опит. Да оставим Ивълин Сейнт Джон - това беше нещо много по дълбоко. Ние ходехме навсякъде заедно и той беше тъй хубав, че бих се гордяла, ако можех да го закача на гърдите си като военен кръст. След като се бях върнала в Ню Йорк, след отчайващо дълго мълчание, Пол най-после ми се обади, че бил много зает и започнахме пак оттам, докъдето бяхме стигнали в Майями.
Пол живееше на 25-я етаж, в апартамент на Сентръл парк-юг и зимната панорама вън към заснежения парк беше великолепна и много романтична. Апартаментът беше елегантен, скъп и украсен с вкус с антични предмети. Спалнята имаше овален прозорец, откъдето обичах да гледам пейзажа и да мечтая. Пол имаше хубаво приятно тяло, но не беше едър и всъщност беше неопитен любовник. Но на нас не ни трябваха кой знае какви гимнастики. Различните начини се прилагат обикновено, когато нормалното положение започва да омръзва. Но когато човек е влюбен, нормалната поза е не по-малко интересна, отколкото ако застанеш на главата си. Чувствата ми към Пол в този момент бяха почти толкова силни, както бяха по-рано към Карл.
За пръв път след раздялата си с Карл, чувствувах такова нещо, защото той така ме беше наранил, че се боях да не би някой друг да ми причини такава болка. С една дума, бях станала по-възрастна, по-зряла. А зрелостта идва със страданието и с жизнения опит. В апартамента си бях инсталирала един телефон спецално за него и честолюбието му беше поласкано от това. Тогава работех сама и лесно можех да се освобождавам вечерно време. Понякога ходехме на театър и винаги след това се връщахме в неговия апартамент. Около един месец след като бяхме започнали нашата пламенна любовна афера, Пол ме помоли да му позволя да ме люби “по гръцки”. Никога по-рано не бях правила това и се възпротивих, но Пол настояваше:
- През живота си ти си правила всякакви неща. Проституирала си, а преди това си имала още много мъже, за това ако обичаш, позволи ми да ти отнема девствеността на единственото място, където ти е останала.
Аз го обичах и го оставих да прави каквото иска. Странно, колко беше развълнуван Пол от обладаването на задната ми част и колко се увлече. Той караше с ритъм, който направо ми разбърка вътрешностите, а и страшно болеше. От тази нощ той редовно искаше да правим любов по този начин. В началото болеше, но след време свикнах и даже понякога ми беше приятно, защото за щастие той не беше прекалено едър за мен. И все пак, той не мислеше за моето удоволствие. Своите желания поставяше на първо място, независимо дали аз харесвах това или не. Започнах да забелязвам у Пол черти на характера, които обезпокоително ми напомняха за Карл.
Освен че в половите отношения беше егоистичен, Пол не беше и никак щедър - даже по-стиснат от Карл. И през студените зимни нощи му беше жал да наеме такси. Това ме поохлади, макар че все още дълбоко го обичах. Започнах да забелязвам и други неща у своя адонис. Хем искаше да си има постоянна приятелка, хем искаше да има пълна свобода, а и не беше от мъжете, коио могат да се обвържат само с една жена. Откакто пътят на любовта започна да става каменист, аз все по-често започнах да оставам сама и започнах да се движа в компанията на любителите на груповия секс, за да не мисля за разочарованията в любовта си. Една вечер имах среща с група приятели в един бар на Първо авеню, наречен “моят дом”.
“Моят дом” имаше в предната стая бар с пиано и една задна стаичка, където щеше да се събира моята тайфа. Докато търсех масичка за сядане, погледът ми падна на една жена с руси коси и красиво лице, която твърде много приличаше на мен. Нарцисизмът, който е заложен дълбоко у всеки от нас, ме привлече към нея. Когато се приближих, чух как тя говори с топъл нисък глас и почувствувах, че бих се радвала да я имам. Макар че нямаше вид на жена, която си пада по груповия секс, мъжът, който беше с нея, приличаше на такъв и затова избрах стратегията да действувам чрез него. Приближих се до тях изотзад и пошепнах на ухото му:
- Здравейте, казвам се Ксавиера и ще ви направя предложение, което надявам се, няма да ви обиди. Ще ми бъде наистина много приятно да направим нещо заедно с вас и вашето момиче - дори за предпочитане е само с нея; има ли някаква въжможност?
Не беше нужно да си търговски агент за да му продадеш тази идея. Той започна да се смее и подскача и беше твърде развълнуван. След това предаде предложението ми на момичето, но тя беше шокирана и се затвори в черупката си, без да каже нещо.
- Слушайте, ако предложението ми може да предизвика ревност или неприятни чувства, кажете ми това и аз ще се оттегля. Но ако се присъедините към мен и дойдете на гости у един мой близък приятел, важна политическа фигура от Олбъни, ще имате време да го обмислите. А ако ви харесва моята идея, можем още сега да я приложим. Ако не, тръгваме на гости.
По настояване на приятеля, който явно беше мераклия, двамата дойдоха с мен. Неговото име беше Марвин, нейното - Лайза, и двамата ходеха от 2 години, макар че бяха женени за други партнъори. Постояхме на гости около 2 часа, като аз използувах тази възможност, за да подразня Лайза. А начинът да раздразниш една жена или поне да познаеш дали е чувствена, е да я погалиш по вътрешната страна на ръката над лакътя, по косата или по врата. Ако седите на маса, можеш да посегнеш и да я погалиш по задната страна на краката. Чувствената жена винаги реагира на това. Размекната от няколко чаши и почти прелъстена от мен, Лайза реши да дойде с Марвин у мен около полунощ. Преди да тръгнем, аз взех някакъв голям тексаски рапон, който имаше много богат и много отегечен вид.
- Ако ми платите 100 долара - казах на тексасеца - ще прекарате времето си по-добре от колкото тук. И даже това може да се окаже най-интересната нощ в живота ви. Мога да ви обещая фантастичен групов секс - продължих аз - можете да гледате, какво правя с момичето, а може и сам да участвувате и да го правите с мен или с нея. Обикновено аз не взимам хора от приеми, за да правя от тях свои клиенти, но в този случай ми се отдаде възможност да съчетая работата с удоволствието.
На Марвин и Лайза, разбира се, нямаше да взема нищо, защото исках отношенията ни да си останат приятелски. Те бяха за удоволствие, а не за печалба. Докато стигнем да моя апартамент, Лайза се освободи от задръжките си и започна бавно да се разсъблича, докато остана съвсем гола. Тялото и беше чувствено, подобно на картина от рубенс, пухкаво и закръглено. Гърдите и не бяха големи, но бяха твърди и високи, устните и бяха влажни и нежни, езикът и - жаден за целувки. Очите и имаха отсъствуващ поглед, сякаш знаеше, какво може да очаква и все пак, детински наивни. Докоснах устата и с нетърпеливите си устни, после страните и носа и, вмъкнах топлия си език в малките и уши с форма на раковина.
Тя трепна и въздъхна, кожата на краката и ръцете и настръхна. Погалих я по тила и врата, а копринено-русата и коса се плъзгаше между пръстите ми като пясък. Двете направихме крачка назад и сякаш паднахме върху облак, излегнахме се на леглото ми. Неистово желание към зовящото й тяло разпали кръвта ми и аз посегнах с една ръка към лявата и гръд, като в същото време галех зърното на дясната с език, с кръгообразни движения около него. Лайза, като котенце, което се събужда за вечеря, започна да мърка тихичко, но дълбоко. С едната си ръка тя започна да натиска главата ми все по-надолу и по-надолу, докато я обхвана с бедра и я притисна към извора на най-голямата наслада.
С пръсти леко разтворих листенцата на нейното цвете, а тялото и се изви напред и нагоре, за да отвори по-широко вратата на нашата приятна игра. И веднъж, щом тя беше отворена, вече нямаше път назад. Езикът ми започна да играе навътре и навън, като все повече я възбуждаше. В това време, Марвин и тексасеца наблюдаваха в очакване, развълнувани от гледката на тази любовна сцена. Двамата се покатериха върху голямото легло, но тогава стана много тясно и аз им заповядах:
- Дръпнете се, искам да бъда още с моето момиче! Те ме послушаха. Аз изведнъж се почувствувах като мъж, който се старае да пази своята любима. Зная къде точно да намеря клитора, често по-добре и от мъж. Разтваря се влагалището на жената откъм горния край и там, понякога дълбоко скрит, като миниатюрен пенис, се намира клиторът. Той съдържа същия брой нерви като мъжкия еквивалент и за това е много чувствителен. И той се втвърдява също като пенис и трябва само да го подразниш с вибриращ език, с пръст или с вибратор, за да се възбуди жената и да се изпразни.
Когато жената достигне до кулминацията, това става почти както при мъжа. Ерекцията изведнъж експлоадира, клиторът изчезва и чувствуваш как цялото тяло трепери в екстаз със спастични движения, невъзможни за контролиране. Докато се занимавах с новата си играчка Лайза, тялото и сякаш излъчваше аромат на цветето орлови нокти през пролетта, а вкусът и беше като меда за изгладнялата пчела. Дразнех клитора и, а ръцете и притискаха главата ми все по-навътре! Със все по-бързи движения тя вдигаше тялото си и обвиваше главата ми с бедра, докато се изля върху мен и намокри устните ми и бузите. Лайза и аз, сякаш се събудихме от сън и си спомнихме за мъжете. Почти като обезумял, Марвин се хвърли върху мен, а тексасецът - върху Лайза. Бяхме потни и телата ни издаваха шляпащи звуци.
Дишането ни беше шумно, примесено със стенания. Комбинациите и желанията бяха неизчерпаеми и беше вече почти утро, когато замаяният тексасец, още неразбиращ, какво точно беше станало, се облече и си отиде. Когато си отидоха и Марвин и Лайза, заспах напълно осъществена. И това беше началото на период на групов секс за мен, макар че още ходех с Пол и бях много влюбена в него. Но синдромът беше плашещо подобен на този при Карл. Както при Карл, признах си за случая с Лайза и Марвин пред Пол, като се надявах , че ще разбере докъде може да ме докара. Но вместо да изпита съчувствие, думите му бяха:
- Кога ще можем да се съберем с тях? Пол никога не беше участвувал в групов секс и трябваше да го оставя, както си беше.
Имах достатъчно горчив опит от превръщането на нормални мъже в маниаци на тема групов секс, което прави връщането им към нормален живот, обикновено невъзможно. Но за да угодя на Пол, организирах вечеря с двойката, след което отидохме у Пол. Трябваше да ръководя сеанса и макар че нямах желание за това, не исках да гледат на мен като на мокро одеало. Изтеглихме леглото на Пол в средата на стаята, струпахме се на него голи и започнахме играта. Започнах да целувам гърдите на своя приятел, като възнамерявах постепенно да стигна до пениса му, но когато поисках да направя това, видях че срамежливата теменужка Лайза вече е пристигнала там. Тя смучеше пениса му и цялото тяло и очевидно го харесваше. И си личеше, че харесването е взаимно. Двамата бяха напълно погълнати един от друг, а аз откачах от ревност.
Ако нямам чувства към мъжа, мога да участвувам с него в групова сцена, но когато съм влюбена, не мога да понасям факта, че той се забавлява с друга жена, даже ако тя е била моя любовница за една нощ. Тази вечер не можех да гледам спокойно как моят приятел се забавлява с Лайза, как я ебе и ближе. Така се разстроих, че излязох от стаята с увиснал нос и телефонирах на моята дежурна по телефон, за да се намеря на работа. Марвин, с когото обичах да разговарям, без да изпитвам физическо желание към него, излезе и започна да ме ближе и целува навсякъде, но ус- тата му беше много влажна и лигава, а аз не бях в настроение да бъда поливана със слюнки. Накрая не можех повече да търпя това и предложих на всички да се разотидат и да ме оставят сама с Пол, което разсърди любовника ми и той се цупи цяла нощ. Все по-често през нашите редки и ценни вечери, прекарани заедно, той ме питаше:
- Защо не поканиш някоя твоя приятелка?
Тъй като наистина много го обичах, излизах от кожата си, за да придумам някое момиче да участвува, макар че тя самата не ме привличаше. Случваше се да имам приятно прекаран половин час, но след това Пол и момичето се увличаха един от друг и се държаха така, сякаш не съществувах. А едно момиче чак се разрева, когато и напомних, че тя е тази, която трябва да си отиде. Разложението вече обхващаше нашата връзка. Сега аз само давах, а Пол само вземаше. По това време водех трескав живот, както винаги става зиме, когато мъжете са по-възбудени и повече им се иска, не знам по каква причина. И все по-натегнатите отношения в любовната ми връзка и професионалния живот започнаха да ме уморяват. Срещите ни ставаха все по-редки и кратки и най-после се стигна до там, че не чувствувах никакво физическо желание към Пол.
Даже започнах да го запознавам с приятелките си без никаква ревност. Но с Пол все още често говорехме по телефона с часове наред и си разменяхме шеги. Навярно това беше продължение на нашето континентално чувство за хумор. Във всеки случай, продължавахме телефонната си връзка. Обичам да слушам разни гласове и понякога само по гласа почти си представям как изглежда един човек. И често излизам праваа понякога правя ужасни грешки, какъвто беше случая с Нестор от Детройт, с когото се запознах по телефона. Нестор беше получил името си от един клиент, негов съгражданин. Започна да води с мен дълги и скъпи разговори всеки ден, седмици наред. Гласът му беше наистина божествен. От звука на гласа му си изградих представа за него като висок мъж, 6 фута и 3 инча, с конструкция на футболист и умопомрачително красив.
Беше малко арогантен, но все пак приятен. Беше богат, но не се перчеше с това. И ми разказа за своята великолепна къща в града по мил и непретенциозен начин. Разговорите с него ме подкрепяха по време на работа и аз с нетърпение очаквах да ми се обади всеки следобед. Най-после Нестор ме покани да прекарам един уикенд при него в Детройт и даже намекна, че това може да има и по-сериозни последици. Съгласих се с радост. Няколко дни преди запланувания уикенд аз витаех в облаците и разправях на всички:
- Мисля, че вече намерих човека, за когото ще се омъжа! В петък, когато се стягах за заминаване, той пак се обади и ме помоли да сложа в багажа някои еротични филмчета, просто за забавление.
- Прожекционния ми апарат е счупен - излъгах аз.
Не ми се искаше да развалям този нормален и с мъжествен глас човек. Исках да поставя отношношенията ни още от начало на правилна основа и да ги поддържам такива.
- Не се грижи за прожекционния апарат - каза той - аз имам хубав апарат.
- Защо толкова настояваш за тези мръсни филмчета? - Попитах аз - аз исках да се откъсна от тази обстановка, а ти искаш през почивните дни да се занимавам с такива работи.
- Е, миличка, нищо, донеси ги пък. - Настояваше той.
- Добре - съгласих се - само да не мислиш, че ще ги гледам.
Тръгнах за летището. По целия път за Детройт мечтах за почивните дни, които щях да прекарам с този мултимилионер, който, както ми беше казал един мой приятел, се славеше като много добър в леглото. Нестор ме посрещна на летището - костелив и висок 5 фута и 5 инча. Мечтите ми започнаха да рухват една след друга. Моят герой не само имаше глинени крака, но и даже крачета като кибритени клечки и лице на мустакато джудже-магъосник. Приятната дързост, която звучеше в гласа му по телефона, беше всъщност почти непоносима лигавост. Единственото нещо, което съвпадаше с предварителния му образ, беше богатството му. Нестор ме заведе във великолепната си къща, с изящно подредени стаи и картини от стари майстори по стените. Но извън всичко това, той беше чаровен като костенурка и интересен като пътно-транспортно произшествие.
Къщата беше много тиха и в нея се чуваше само мяукането на кривогледата сиямска котка без нокти. Нестор поигра с котката, нахрани я, пусна телевизора и седнахме да гледаме как космонавтите от Аполо се разхождат по луната. Около полунощ вече бях почти умряла от глад и той най-после сложи говеждо филе да се пече във фурната и това беше чудесно, защото една година не бях яла домашно приготвено ядене и само по време на работа изтичвах до кухнята за секунда да хапна няколко залъка. Навярно ще помислите, че много ми е харесала тази провинциална атмосфера, но всъщност се отегчавах до смърт. А този човек само ме ебеше - един, два, три пъти, включи десетина най-различни вибратора и изкуствени членове, след това започна да прожектира филмчетата, скъса две от моите и обеща да ми ги залепи сутринта, което изобщо не направи.
След това, в три и половина сутринта седнахме да вечеряме, после в пет легнахме да спим. В девет часа бече бях будна и бодра и исках да проведа няколко телефонни разговора с Ню Йорк. Но Нестор още хъркаше и се ядоса, че съм го събудила.
- Не можеш ли да поспиш до около 3 часа следобед?
- Да спя до 3 следобед?
В Ню Йорк винаги съм готова и облечена в 9 сутринта - винаги. Никога не спя повече от 4 часа. Той стана ядосан, смени чаршафите, сложи старите в пералнята, изми съдовете и нахрани кривогледата котка. И това беше всичко. Помогнах му за чаршафите и казах:
- Това можех да го направя и в къщи. Искаш ли да си поговорим за нещо интересно, да идем на театър или на ресторант и ако може да разгледаме града. След това реших да взема самолета за Ню Йорк. Обадих се на летището и направих резервация за 4 часа след обед. Докато седяхме в кухнята точно преди да тръгна, казах:
- Тъй като ти предложи по телефона да поемеш пътните ми разноски, ще бъдеш ли така добър да ми дадеш 84 долара преди да се кача на колата; иначе може да забравиш.
Тогава Нестор се развика:
- За какъв ме смяташ? Не съм от ония, женените, които ти плащат, аз съм ерген. Не съм те наел като такава.
- Знам, че не си наел курва - казах аз - и не съм ти искала пари за това, защото ако ти бях поискала пари за петте ебанета, това щеше да ти струва няколко стотачки. Всичко, което искам от тебе е да устоиш на обещанието си и да ми платиш билета, защото нямам намерение да харча парите си, за да дойда да те видя.
- Момичета идват от цялата страна, за да ме видят - започна той леко да се докарва - даже от Калифорния.
- Толкова по-зле за тях - казах аз - но аз не съм курва-благотворителка. Тогава той започна да ме обвинява, че се държа твърде независимо.
- Мислиш се за много хитра - изръмжа той - защото си успяла да спестиш някакви въшливи няколко хиляди долара. Но ако беше наистина умна, щеше да се омъжиш за мъж като мен.
Той наистина бил имал такива намерения.
- Аз съм добро момче, евреин, вече съм на 35 години и майка ми се тревожи, че още не съм се оженил. Тя все се опитва да ме сватоса за някое богато еврейско момиче, но аз не искам богаташка. Аз имам нужда от жена, искам да имам деца.
- Да, но не от мен, малкия - казах аз - ти ми дойде до гуша.
- Обиждаш ме - каза той - а аз исках да се оженя за теб, да имаме деца, а ти си такава неблагодарна. А помисли, колко клиенти съм ти изпращал от “Дженеръл Мотърс”.