Търси се съпруга

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Ожениха се в Билингс дванадесет дни по-късно. На самата сватба, състояла се в кабинета на местния съдия, Маделин бе напълно изтощена. Откакто Рийс й позвъни по телефона, тя беше спала едва по няколко часа на денонощие. През останалото време опаковаше багажа си, преценяваше кое ще остави и с кое не може да се раздели. Изпълни изискването му да си направи пълни медицински изследвания, след което му изпрати резултатите по пощата. Изобщо не се учуди, когато същия ден получи неговите.

Вече бе изпратила многобройните кутии с книги, албуми, касети, компакт-дискове, уредбата и зимните дрехи, чудейки се как ли Рийс възприемаше личните й вещи да заемат място къщата му. Но през двата кратки разговора, които проведоха по телефона, той не спомена нищо. Преди да се опомни, вече летеше към Билингс, но този път нямаше да има обратен полет.

Рийс не я целуна, когато я посрещна на летището и тя остана доволна. Маделин бе уморена, изнервена, обзета от съмнения и колебания. Помнеше изражението на лицето му, докато я целуваше предния път, а сега изобщо не бе подготвена за това. И все пак, сърцето й учести ритъма си, щом го видя, сякаш за да я увери отново, че постъпва правилно.

Планираше да отседне в мотел в Билингс през останалите пет дни до сватбата; Рийс изръмжа недоволно, когато тя му съобщи намеренията си.

— Няма смисъл да плащаш за мотел, когато можеш да живееш в ранчото.

— Напротив, има. Първо, повечето от дрехите ми са напълно неподходящи за времето тук. Трябва да си купя нови джинси, ботуши, всичко останало. Защо пак да идвам, като така или иначе сега съм тук? Освен това, не искам да оставам насаме с теб и ти прекрасно знаеш защо.

Той обгърна талията с ръце и я притисна към себе си. Зелените му очи я гледаха напрегнато.

— Защото ще те пожелая, веднага щом останем само двамата в къщата.

Тя бавно преглътна и постави нежните си ръце върху гърдите му. Можеше да усети ударите на сърцето му под дланите си, мощният ритъм, който й подсказваше силата на желанието му.

— Да, а аз не се чувствам готова да започна тази част от връзката ни още сега. Уморена съм, напрегната, освен това още не се познаваме достатъчно добре…

— Ние се женим след пет дни! И тогава няма да се познаваме достатъчно добре, скъпа, но нямам намерение да прекарам първата си брачна нощ сам заради това!

— Няма да си сам — промълви тя.

— Значи за да те имам в леглото си, първо трябва да ти сложа халка на ръката? — Тонът му ставаше все по-рязък.

Ядосваше се, а не това целеше Маделин; очакваше просто да я разбере. Затова спокойно обясни:

— Не става въпрос за това. Ако оставаха още два месеца, или дори още един, до сватбата, разбира се, че щяхме… Щяхме да правим любов преди церемонията. Сега те моля просто да ми дадеш още малко време да си почина и да се съвзема.

Той впери поглед в лицето й. Забеляза, че кожата й е необичайно бледа, а под очите й се виждаха сенки. Тя бе отпуснала тялото си и се подпираше изцяло на неговото. Въпреки силното си желание към нея, Рийс трябваше да признае, че тя наистина изглежда преуморена. Само за една седмица изцяло бе променила живота си, а емоционалното напрежение бе не по-малко от физическото.

— Тогава си почини — дрезгаво отговори той. — Спи и събирай сили, защото ще ти трябват. Аз мога да изчакам още пет дни, — но само толкова!

Въпреки опитите й да си почине, обаче, емоционалното напрежение й дойде в повече. Все пак след пет дни се омъжваше; позволено й бе да е напрегната.

Подписването на предбрачен договор в кабинета на адвоката бе поредното стресиращо събитие. Рийс бе в лошо настроение, когато дойде да я вземе от мотела и реагираше остро на всяка нейна дума, поради което тя накрая реши да мълчи. Мислеше си, че това едва ли предвещаваше щастлив семеен живот.

Предбрачният договор бе лаконичен и написан на разбираем език. В случай на развод, двамата запазваха собствеността си от преди брака, а Маделин се отказваше от правото на издръжка под каквато и да е форма. Тя обаче се запъна на условието, че той получава попечителски права над децата, ако има такива.

— Не — категорично заяви тя. — Няма да се откажа от децата си.

Рийс се облегна в стола си и впери поглед в нея, който би разтопил и желязо.

— Няма да ти позволя да ми отнемеш децата.

— Успокойте се — намеси се адвокатът. — И двамата говорите, сякаш разводът неизбежно ще се случи, а ако наистина мислите така, моят съвет е изобщо да не се жените. Според статистиката, половината от браковете завършват с развод, но това още означава, че другата половина са щастливи. Може да си останете женени до края на живота, а и освен това, може да нямате деца.

Маделин изобщо не му обърна внимание. Тя не откъсваше поглед от Рийс.

— Нямам намерение да ти отнемам децата, но още по-малко съм готова да се откажа от тях. Според мен и двамата трябва да имаме попечителски права, защото децата се нуждаят от двама родители. Не ме карай аз да плащам заради онова, което Ейприл ти е причинила — предупреди го тя.

— Но ти ще искаш те да живеят при теб.

— Да, както и ти ще искаш да живеят при теб. Нищо няма да постигнем с приказки. Ако се стигне до развод, аз никога няма да се опитам да настроя децата ни срещу теб, нито да ги отведа далеч оттук, но това ще трябва да го приемеш на доверие, защото не възнамерявам да подпиша документ, че се отказвам от децата си.

Имаше случаи, мислено отбеляза Рийс, когато мързеливият поглед в очите й като че се изостряше и избистряше. Очевидно съществуваха теми, които бяха достатъчно сериозни за нея, та да я изкарат от обичайната мързелива развеселенност. Подейства му доста окуражително, че темата за децата им, макар и все още хипотетични, бе една от тях. Ако двамата с Ейприл имаха дете, тя щеше да настоява за права над него, само за да го нарани, а не защото наистина искаше детето. Ейприл никога не бе искала да има деца — нещо, за което сега Рийс й бе безкрайно благодарен. Маделин изглежда не просто искаше деца — тя бе готова да се бори за тях, дори преди да са се родили.

— Добре — обърна се той към адвоката. — Задраскайте тази клауза от договора. Ако се стигне до развод, тогава ще му мислим.

Маделин напусна кабинета, чувствайки се изцедена. До този момент не си бе дала сметка колко много горчивина таи в себе си Рийс. Той бе толкова твърдо решен никога повече да не допусне жена до себе си, че тя едва ли изобщо щеше да успее да го опознае. Мина й през ума, че вероятно се хвърля в бой за вече загубена кауза.

— Кога пристигат брат ти и приятелката ти? — рязко попита той.

Не му бе харесала новината, че ги е поканила. Сега вече Маделин разбираше защо. Ако на церемонията присъстваха приятели и роднини, цялото събитие щеше да изглежда като истинска сватба, не като бизнес договор. А той точно това желаеше — бизнес договор с регламентирано право да спи с партньора си.

— В деня преди сватбата. Няма да могат да останат след това, затова решихме да отидем на вечеря предната вечер. Ще дойдеш, нали?

— Няма да мога. Няма кой да прибере животните и да ми свърши работата. Дори и да реша да тръгна след като приключа в ранчото, пътят ми е поне три часа, така че няма никакъв смисъл.

Маделин се изчерви. Трябваше да се сети за дългия път и работата, която чака само него. Сега си даде сметка още колко й остава да научи за живота в ранчото.

— Съжалявам, трябваше да се сетя по-рано. Ще се обадя на Робърт…

Той я прекъсна.

— Няма смисъл да отлагаш уговорката, само защото аз няма да мога да присъствам. Излез с приятелите си и се позабавлявай. И без това като се оженим няма да ни се случва често да вечеряме навън.

Ако бе очаквал, че тя ще се ужаси от думите му, сега остана разочарован. Вече и сама бе стигнала до този извод и изобщо не й пукаше. Единствената й цел бе да му помогне да съживят ранчото; може би, когато бизнесът им потръгне, част от горчивината му ще изчезне. С удоволствие щеше да жертва вечерите в ресторанти в името на тази цел.

— Ако си сигурен…

— Щом го казах! — процеди той.

Маделин скръсти ръце на талията.

— Много ми се иска да разбера точно какъв ти е проблемът? Виждала съм мъже с проблеми с простата и жени с постоянен предменструален синдром, но и те не са били толкова сприхави, колкото си ти. Какво ти има?

— Ще ти кажа! — изръмжа той. — Опитвам се да спра цигарите. — След което гневно закрачи към пикапа, като я остави сама зад себе си.

Тя премигна, а на устните й бавно се появи усмивка. Маделин бързо се качи в пикапа.

— И сега какво? Имаш склонност към убийства или си раздразнителен като ранен бик?

— По малко и от двете — през зъби процеди той.

— Мога ли да ти помогна с нещо?

Очите му я гледаха напрегнато.

— Не е само заради цигарите. Иска ми се да си чисто гола и да обгърнеш кръста ми с бедрата си.

Маделин не искаше да му отказва. Харесваше го и знаеше, че той има нужда от нея, макар и само в сексуално отношение. От друга страна, не желаеше първия път да стане набързо в непозната мотелска стая, когато тя е напрегната от стреса, а той е изнервен от липсата на никотин. Съмняваше се, че нещата ще се променят до деня на сватбата, но се надяваше, че тогава поне ще е по-спокойна.

Той прочете отговора в очите й и изруга, като прокара ръка през врата си.

— Остават още само два проклети дни.

— И за двама ни. — Тя погледна през прозореца. — Признавам си, че се опитвам да го отложа. И че съм притеснена.

— Защо? Аз не съм грубиянин. Ако не съм в състояние да се контролирам първия път, ще го направя при втория. Няма да те нараня, Мади, и ще се постарая да ти доставя удоволствие.

— Зная — нежно отвърна тя. — Проблемът е, че за мен ти все още си непознат.

— Много жени си лягат с мъже, които току-що са срещнали в бара.

— Не и аз.

— Очевидно не си лягаш и с мъжа, за когото ще се омъжиш.

— Това изобщо не беше честно — погледна го ядосано Маделин — и много добре го знаеш, защото ние не се женим при нормални обстоятелства. Ако смяташ през цялото време да ми говориш троснато и да ме пришпорваш, може би е по-добре да не се виждаме преди сватбата.

— Звучи ми дяволски добре — през зъби процеди той.

И така тя прекара оставащите два дни до сватбата сама, до пристигането на Кристин и Робърт. Не бе очаквала от Рийс всеки ден да пътува до Билингс, но сега я тревожеше фактът, че се бяха скарали още преди сватбата. Ако този брак изобщо оцелееше, със сигурност щеше да е доста размирен.

Когато посрещна Кристин и Робърт на летището, приятелката й нетърпеливо се огледа.

— Е, къде е той?

— В ранчото е, има работа. Няма кой да се грижи за животните, затова няма да дойде довечера.

Кристин се намръщи, но за изненада на Маделин, Робърт го прие съвсем нормално. Трябваше й секунда време, за да си припомни, че ако Робърт проявява разбиране към нещо, то това е принципът работата преди всичко останало.

Тя ги прегърна и двамата.

— Толкова се радвам, че сте тук. Как мина полетът?

— Вълнуващо — отвърна Кристин. — Досега никога не съм летяла с шефа. Знаеш ли, че навсякъде се отнасят към него като към величайша особа?

— Изтощително за мен — обади се Робърт. — Тя постоянно подмяташе хитроумни реплики, точно като теб. Щом се доближеше някоя стюардеса и Кристин започваше да подмята закачки.

— Те не просто се доближаваха — обясни Кристин. — Спираха, лигавеха се, кикотеха се.

Маделин кимна.

— Познато ми е.

Остана доволна, че Кристин не изпитва страхопочитание към Робърт, както повечето хора. Тя никога не би си позволила да се държи толкова фамилиарно с него в службата; всъщност, Маделин се съмняваше дали изобщо двамата са се срещали, но сега той бе братът на булката, а тя — най-добрата й приятелка, и тя се отнасяше към него като към равен. Това й говореше и за възпитанието на брат й — ако решеше, той можеше да смрази човек само с поглед.

Сега се надяваше двамата й най-любими хора на света да харесат мъж, в когото бе влюбена. Дано Рийс да се възстанови от никотиновия глад до сутринта!

Взеха такси до мотела, в който бе отседнала и Робърт си нае отделна стая, но Маделин настоя Кристин да спи в нейната. През последната вечер като неомъжена жена, Маделин усещаше нервите си опънати и й се искаше да има някой, с когото да си поговори, в случай, че не успее да заспи. В крайна сметка, за какво са приятелите, ако не да успокоят тревогата ти?

Вечерта прекараха чудесно, но Маделин съжаляваше, че Рийс не е с тях. В десет вечерта Кристин вече неприкрито се прозяваше и отбеляза, че в Ню Йорк е дванадесет вечерта. Робърт поиска сметката; той изглеждаше напълно свеж, но по принцип бе свикнал да работи до късно, пък и спеше само по четири часа на денонощие.

— Ще успееш ли да поспиш тази нощ? — попита я той, когато стигнаха в мотела и той забеляза уморените й очи.

— Вероятно не, но според мен така или иначе младоженките никога не спят в нощта преди сватбата.

— Скъпа, предполага се, че няма да спиш в нощта след сватбата.

Тя сбърчи нос.

— Значи няма да спя и двете. Уморена съм, но в същото време съм прекалено нервна и развълнувана, за да заспя. Така е, откакто той се обади.

— И нямаш никакви колебания?

— Напротив, пълна съм с такива, но просто не мога да си позволя да пропусна този шанс.

— Винаги можеш да отложиш сватбата.

Маделин си спомни колко е нетърпелив Рийс и дяволито се усмихна.

— Не, не мога. Нито с ден дори.

Той я прегърна нежно и отпусна глава до нейната.

— Тогава дай всичко от себе си, скъпа, и той така и никога няма да разбере точно какво го е сполетяло. Ако обаче не потръгне, не се самоизмъчвай. Ела си вкъщи.

— Досега не съм чувала нещо толкова песимистично — пошегува се Маделин. — Благодаря ти за загрижеността. Обичам те.

Когато влезе в стаята си, Кристин вече си лягаше. Маделин измъкна възглавницата си и удари приятелката си с нея.

— Не можеш да спиш тази нощ. Трябва да ми държиш ръката и да ме успокояваш.

Кристин се прозя.

— Купи си бира, напий се и си легни да поспиш.

— И тогава на сватбата си ще съм с махмурлук. Нужно ми е разбиране, не алкохол.

— Единственото, което мога да ти предложа, са два аспирина. Прекалено съм уморена, за да ти предложа разбиране. Освен това, не виждам защо си нервна? Ти искаш да се омъжиш за него, нали така?

— Много. Изчакай само да го видиш, и тогава ще разбереш защо.

Кристин отвори едното си око.

— Интересно!

— Той е толкова… Мъжествен.

— А-ха!

— Красноречив отговор!

— А ти какво очакваш в… — Тя замълча, докато погледне часовника си. — В един през нощта? Шекспиров сонет?

— Тук е едва единадесет!

— Тялото ми може да е в Монтана, но духът ми е още в Ню Йорк. Лека нощ или добро утро, което си избираш.

Смеейки се, Маделин остави Кристин да заспи, след което самата тя си легна. Остана будна почти до зазоряване, с опънати до скъсване нерви.

Роклята, която си бе купила за сватбата, бе старомодна като модел, дълга почти до глезените, с бродирана дантела около подгъва и деколтето. Прибра косата си на кок, закачи си бял воал и обу бели обувки. Макар че церемонията щеше да е само в кметството, тя бе твърдо решена, да изглежда като истинска булка. Сега вече, когато денят най-сетне бе настъпил, тя се чувстваше необичайно спокойна и ръката й не потрепери, докато нанасяше грима си. Може би вече бе прекалено уморена за притеснения.

— Изглеждаш невероятно — възхити се Кристин, която също изглеждаше много добре в светло-синята рокля на фона на матовата й кожа. — Хладна, старомодна, крехка!

Маделин никога не бе използвала думата крехка за да опише себе си и сега невярващо погледна приятелката си.

— Не съм казала, че си крехка, казах само, че изглеждаш такава. И точно това се очаква от теб в деня на сватбата ти.

— Хрумват ти странни идеи. Чувала съм, че булката трябва да има нещо чуждо, нещо синьо, че трябва да сияе и така нататък, но никога не съм чувала, че трябва да изглежда крехка.

— Глупости. Най-лесно е да сияеш. Става с няколко мацвания с ружа. Много по-сложно е да усъвършенстваш крехък вид. Обзалагам се, че цяла нощ си тренирала.

Маделин въздъхна и се погледна в огледалото.

— Не мислих, че си личи.

— Спа ли изобщо?

— За около час.

— Личи си.

Когато Рийс почука на вратата, Маделин замръзна на мястото си. Сигурна беше, че е Рийс, а не Робърт. Сърцето й започна да бие все по-бързо, докато прекосяваше стаята, за да отвори.

Изпълни почти цялата рамка на вратата, Рийс я изгледа от глава до пети. Зад гърба си Маделин чу приятелката й да затаява дъх, но Рийс изобщо не я и погледна. Той не откъсваше очи от Маделин.

— Готова ли си?

— Да — тихо отвърна тя. — Багажът ми е събран.

— Ще сваля куфарите в колата.

Той бе облечен в катранен раиран костюм с безупречно чиста бяла риза. Маделин веднага забеляза, че и платът и изработката са скъпи и реши, че вероятно има този костюм от преди развода. Наистина изглеждаше смайващо в него. Погледна към Кристин, която още едва дишаше.

— Кристин, запознай се с Рийс Дънкан. Рийс, това е най-добрата ми приятелка, Кристин Ризото.

Рийс й се усмихна с половин уста и докосна ръба на шапката си.

— Приятно ми е, госпожице.

Тя все още го гледаше невярващо, но успя да отговори:

— И на мен, господин Дънкан.

Той взе двата куфара на Маделин, кимна към Кристин и излезе от стаята. Едва сега приятелката й си изпусна въздуха от дробовете.

— Той е толкова… мъжествен — задъхано проговори тя. — Сега вече те разбирам.

Маделин прекрасно разбираше какво изпитва Кристин и прокара пръсти по перлената огърлица. Нервността й отново се възвърна.

Бледите очи на Робърт излъчваха хлад, когато двамата се запознаха. Рийс обаче не изпита и грам притеснение от това. Държаха се учтиво един към друг. Маделин изобщо не бе и очаквала друго. И двамата бяха с достатъчно силни характери, за да си позволят бързо и лесно сприятеляване.

Чак след като напуснаха мотела, Маделин осъзна какво бе казал той и сега го погледна невярващо.

— Ти каза, че ще занесеш куфарите в колата. Но ти нямаш кола.

— Вече имам. Ще ти е нужна, когато съм излязъл с пикала. Не е нова, но може да се разчита на нея.

Тя остана зашеметена и в гърлото й заседна буца. Колата бе бял форд-комби, практична кола за живот в ранчо. Тя караше кола, докато учеше в колежа във Вирджиния, но след това, в Ню Йорк, изобщо не й бе нужна. Знаеше колко е притеснен финансово и затова жестът му бе два пъти по-трогателен. Ако се беше сетила по-рано, можеше и сама да си купи кола, но изобщо не й бе минало през ума.

Съдията ги чакаше в кабинета. Маделин отвори чантата си и извади пръстена, който бе купила за Рийс, след което сви дланта си в юмрук, сякаш за да го скрие. Съдията я забеляза и й се усмихна. Кристин взе чантата й и след секунди церемонията започна.

Ръцете й бяха ледено студени. Рийс обгърна едната й длан със своята и като усети, че тя цялата трепери, я прегърна през кръста. Повтори брачната клетва с дълбокия си, плътен глас. Маделин научи, че второто му име и Гидеон, нещо, което до този момент не знаеше, тъй като не й бе хрумнало да го попита. Когато дойде нейният ред, тя се изненада от равния си, спокоен глас. Той постави изчистена златна халка на пръстта й, след което съдията продължи церемонията, вече видял, че и Маделин се е приготвила. Рийс се сепна, че тя се е сетила за халка, която се оказа същата, като нейната. Никога досега не бе носил бижута. Сватбеният пръстен изглеждаше странно на ръката му, тънка златна ивица, която вече известяваше, че той е женен мъж.

След това я целуна. Лек допир до устните й, продължил само секунда, защото не искаше да я целува истински. Сега се чувстваше под контрол и искаше така да продължи. Всичко приключи. Вече бяха съпрузи.

Маделин мълча по пътя обратно към летището. Вече викаха пътниците от полетът на Робърт и Кристин, така че не им остана време за нищо повече от сърдечна прегръдка. Рийс стисна ръката на Робърт и двамата си размениха чисто мъжкарски погледи. Маделин примигна, за да скрие сълзите си, когато брат й и най-добрата й приятелка махнаха за последно и се скриха от погледа й.

Сега вече бяха съвсем сами. Рийс задържа ръката си на кръста й, докато напускаха летището.

— Изглеждаш така сякаш всеки момент ще припаднеш — сърдито отбеляза той.

Маделин наистина се чувстваше доста немощно.

— Много е вероятно. Никога досега не съм била омъжена. Доста изнервяща процедура.

Той й помогна да се качи в колата.

— Яла ли си нещо днес?

Тя поклати глава.

Той ругаеше под нос, когато седна зад волана.

— Нищо чудно, че цялата трепериш. Ще спрем някъде да хапнеш.

— Не, не още. Може да се отбием някъде по-близо до ранчото. Все още съм прекалено изнервена, за да ям.

В крайна сметка, спряха направо в ранчото. Рийс качи куфарите й в спалнята.

— Има голям дрешник — обясни той и отвори вратата, която водеше до помещение, колкото малка стая, пълно с закачалки от всички страни. — Не започвай веднага да си разопаковаш багажа. Първо трябва да хапнеш.

Тя посочи дрехите си.

— Ще се наложи преди това да се преоблека. Не мога да готвя облечена така.

— Аз ще сготвя — рязко отвърна той.

Обядът се състоеше в супа и сандвичи. Маделин се насили да изяде половин филия и една купа супа. Всичко й се струваше нереално. Вече бе омъжена. И това тук бе нейният дом.

Рийс се качи в спалнята и се преоблече в работни дрехи. Независимо че днес бе денят на сватбата им, той имаше задачи. Маделин почисти кухнята, след което се качи да разопакова багажа си. Неговата спалня бе доста по-голяма от онази, в която спа при предишното си посещение, със самостоятелна баня, в която имаше вана и душ кабина. Леглото бе с най-големия размер, който човек можеше да намери в магазините. Представи си, че всяка вечер ще си ляга тук с него и й се зави свят. Вече бе късен следобед.

Отново бе слязла в кухнята, този път облечена по-подходящо в джинси и блуза с къси ръкави, когато той се върна уморен и мръсен.

— Гладен ли си вече? — попита го тя. — Мога да ти приготвя нещо набързо.

— Не, ще ям пак сандвичи — отговори той. — Точно сега не ми е до ядене. — Рийс разкопчаваше копчетата на ризата, докато изкачваше стъпалата.

Маделин приготви сандвичи и седна с него на масата, като отпиваше от чашата мляко, докато той се хранеше. Досега нямаше представа колко яде мъж, отдаден на физическа работа, но забеляза, че ще се налага да готви два пъти повече, отколкото бе предполагала.

— Трябва да довърша едни документи — обясни той, след като се наяде и остави чинията в мивката. — Няма да се забавя.

Тя го разбра. След като изми чиниите, се качи горе и си взе дълга вана. Излизаше от банята, със зачервена от горещата вода кожа, когато той влезе в спалнята.

Тя спря на място и прехапа устни, когато забеляза пронизващия му поглед, плъзнал се от разрешената й коса до босите крака, сякаш можеше да я види през бялата, памучна нощница. Рийс седна на ръба на леглото, събу ботушите си, след което отново се изправи и измъкна ризата от джинсите. Не сваляше поглед от нея, докато разкопчаваше дрехата и накрая я свали. Беше широкоплещест, с мускулести гърди, а кожата му бе загоряла от слънцето.

След това започна да разкопчава панталона си.

Маделин си пое дълбоко въздух и повдигна глава.

— Има нещо, което трябва да знаеш.

Той спря и я погледна напрегнато. Тя стоеше дръзко изправена, а светлата й коса се бе разпиляла по раменете. Широката й нощница без ръкави нямаше нищо общо с копринените халати, които носеше Ейприл, но Маделин нямаше нужда от коприна, за да изглежда съблазнителна. Зърната на гърдите й се очертава под тънката материя и това му подейства достатъчно възбуждащо. Какво имаше да му каже, от което бе толкова напрегната?

— Не ми казвай, че си решила да изчакаме още няколко нощи, защото няма да се съглася — нежно отговори той. — Защо си толкова напрегната?

Тя посочи леглото.

— Никога досега не съм го правила.

Очевидно не я чу правилно. Стъписай, той свали ципа си.

— Никога досега не си правила секс?

— Да, и ако трябва да бъда честна, не изгарям от желание да опитам. Желая те и искам да съм с теб, но не очаквам да ми хареса при първия път. — Тя го гледаше право в очите.

Обзе го необясним гняв.

— По дяволите, Маделин, щом като си девствена, защо изобщо ходи на медицински преглед?

Маделин стоеше невъзмутима като кралица.

— Първо, защото тогава още не бяхме женени. До тази сутрин, когато стана мой съпруг, това изобщо не ти влизаше в работата. Освен това, ти нямаше да ми повярваш. Сега ми вярваш, защото няма смисъл да те лъжа, като сам ще разбереш истината само след няколко минути. — Тя говореше с хладно достойнство и вирната брадичка.

— Но ние вече планирахме да се женим.

— Така е, но можеше всичко да се провали.

Рийс мълчаливо се втренчи в нея. Една част от него бе стъписана и екзалтирана. Никой друг не я бе докосвал досега; тя бе изцяло негова. А той бе достатъчно голям егоист, достатъчно мъж и достатъчно примитивен, за да се ласкае при мисълта, че първото проникване в нея ще е негово право. От друга страна обаче остана и малко разочарован, защото се налагаше да се откаже от нощта, прекарана в жадни ласки, както си бе представял. Трябваше да е истински кучи син, за да постъпи така безчувствено спрямо нея. Болката и неминуемото разраняване нямаше да й позволят да се наслади.

А може би така бе по-добре, щеше да е нежен и внимателен, но за нищо на света нямаше да си позволи да изгуби контрол над себе си, докато се люби с нея. Нямаше да допусне да стане зависим от нея; ще да консумира брака си редовно, но дистанцията помежду им щеше да остане. Не искаше да се отдаде на желанието, което го изгаряше отвътре; очакваше просто да изпита удоволствие и да я задържи в онази роля, която й бе определил от самото начало. Желаеше я прекалено силно — за него тя бе истинска заплаха, макар че се бе зарекъл никога да не допуска тази грешка втори път. Докато успяваше да държи копнежа си към нея под контрол, тя не би могла да пробие защитите му. Затова нямаше да превърне нощите си с нея в празненство, както му се искаше.

Маделин се стегна, за да не потрепери, когато той се приближи до нея. Каза самата истина, когато му сподели, че изобщо не изгаря от нетърпение да спи с него. Заради вродената си романтичност, мечтаеше за нощ изпълнена с удоволствия. В действителност обаче очакваше много по-малко. Досега се бяха целунали само веднъж, а Рийс бе сексуално неудовлетворен, самоконтролът му вероятно бе на изчерпване. Тя щеше да предостави тялото си на един непознат и напълно оправдано бе притеснена.

Той забеляза, че тя се стегна, когато я доближи и плъзна ръка по косата й.

— Няма от какво да се плашиш — промълви Рийс. — Няма да ти причиня болка. — Очите му бяха наситено-зелени, никога досега не ги бе виждала такива. — Ще направя всичко възможно, за да ти хареса, скъпа.

Тя преглътна с усилие.

— Предпочитам да не се опитваш, поне не този път. Прекалено съм изнервена, може би нищо няма да се получи и след това ще остана разочарована. Просто го направи по-бързо и да приключваме.

На устните му се появи едва забележима усмивка.

— Това е последното нещо, което една жена трябва да каже на мъжа. — По думите й можеше да прецени колко уплашена е тя. — Колкото по-бавно го правя, толкова по-добре ще стане.

— Освен ако не изпадна в нервна криза по средата.

Маделин не се шегуваше. Той прокара палеца си по горната й устна, наслаждавайки се на мекотата на кожата. Сега започна да разбира всичко. Жена, която бе стигнала двадесет и осем години, все още девствена очевидно бе резервирана към интимността с мъж. Начинът, по който го целуна, го възпламени, но явно тя трудно се решаваше на последната стъпка. Предпочиташе бавно да открива тайнството на близостта между двама души, вместо да се хвърля необмислено в търсене на забавления.

Той я вдигна на ръце и я занесе до леглото, след което изключи всички лампи, с изключение на една. Маделин предпочиташе пълен мрак, но не каза нищо. Не можеше да свали поглед от него, докато той събуваше джинсите си и легна до нея. И преди беше виждала голи мъже — от бебета и малки момчета до модели в списания. Знаеше как реагира мъжкото тяло. Никога досега обаче не бе виждала на живо възбуден мъж, а Рийс бе сто процента такъв. Вече не се надяваше, че всичко ще мине неусетно.

А той наистина бе едър мъж. Легна върху нея и тя се почувства като джудже под едрите му рамене и гръден кош. Тя едва дишаше, а въздухът излизаше на чести, кратки вопли. Но Маделин сама се бе поставила в това положение — по нейна воля и собствено желание се бе оказала в леглото с почти непознат мъж.

Той плъзна ръка под нощницата й, по бедрата, и топлата му длан сякаш опари голата кожа. С това той оголи част от тялото й и постепенно нощницата се оказа събрана около талията й, разкривайки тялото й пред него. Маделин стисна очи от притеснение. Не знаеше дали ще има сили да издържи всичко това.

Рийс свали дрехата напълно. Тя потрепери, когато го усети с цялото си тяло.

— Не се плаши — промълви той и нежно я целуна. — Ще се погрижа да ти доставя удоволствие.

След което усети, че той доближава устни към зърното на гърдата й; от топлината на дъха и допира Маделин изстена. Държеше очите си затворени, докато той галеше цялото й тяло и почувства, че постепенно напрежението се разсейва и тя се отпуска.

Сетивата й бяха изострени до краен предел. И без това бе достатъчно прекалено нервна и притеснена. Той плъзна ръка по вътрешната част на бедрата и тя подскочи, като отново се стегна цялата, въпреки че краката й се раздалечиха, за да му позволи ласката.

— Спокойно, спокойно — нежно промърмори той. Пресегна се и извади лубриканта от нощното шкафче, който предварително бе приготвил. Маделин отново потрепери, когато усети хладния, мазен крем върху себе си.

Сърцето й биеше толкова бързо, че за момент се изплаши да не припадне. Той застана върху нея, мускулестите му бедра разтвориха нейните и тя в паника отвори очи. Потисна страха, насилвайки се до краен предел да се отпусне и успокои.

— Съжалявам — тихо изрече тя. — Знам, че си очаквал нещо по-добро.

Той прокара устни върху нейните и тя се вкопчи в него, когато усети, че тялото му се повдигна и Рийс започна да прониква в нея.

— Иска ми се само на теб да ти е хубаво — с тих, дрезгав глас отвърна той. — Харесва ми, че си девствена и аз ще съм първият ти мъж.

Маделин не можеше да спре сълзите, които се търкулнаха по слепоочията. Той наистина беше невероятно нежен и въпреки това болката от проникването бе почти непоносима, а ритмичните движения след това само добавиха към дискомфорта. Единственото нещо, което я утешаваше, бе мисълта, че е отдала тялото си на мъжа, когото обича. По примитивен, напълно естествен начин изпитва удоволствие, че е обладана от него и му доставя наслада. Отвъд болката и страха почувства топлина, която обещаваше много за в бъдеще.