Търси се съпруга

ШЕСТА ГЛАВА

Тази вечер, когато Рийс се прибра вкъщи, Маделин дори не вдигна поглед от купата с картофи, които бъркаше на пюре. Очевидно влагаше далеч повече сила, отколкото бе необходимо, което издаваше, че е бясна. Само един поглед върху лицето й му подсказа, че вероятно си представя как използва миксера върху него. Той изглеждаше замислен. Очакваше да я завари спокойна, дори леко обидена, но далеч не предполагаше, че все още ще е ядосана; изискваше се голяма енергия, за да поддържаш гнева си с часове. Очевидно на нея й бе еднакво трудно както да се вбеси, така и да се успокои след това.

— Ще ми трябват петнадесет минути да се изкъпя — започна той.

— Вечерята ще е готова след десет — заяви тя, отново без да го погледне.

От интонацията й стана ясно, че няма да го изчака. Лицето му бе още по-замислено, докато изкачваше стъпалата към втория етаж.

Рийс си взе душ за рекордно кратко време и дори се замисли дали да пропусне бръсненето, но понеже не искаше да одраска нежната й кожа, пое риска да се пореже заради скоростта, с която плъзгаше бръснача по лицето си. С боси крака и разкопчан, той заслиза надолу по стълбите.

Маделин точно сервираше чашите чай с лед и двамата едновременно седнаха на масата. Платото с пържено пиле бе поставено точно пред неговата чиния. Очевидно се налагаше да го изяде цялото, реши той.

Отрупа чинията си с пиле, картофено пюре и сос, като междувременно любопитно разглеждаше храната, приготвена от нея. Отхапа първата хапка и едва се въздържа да не изръмжи доволно. Пилето бе съвсем крехко, с хрупкава и пикантна коричка. Маделин се оказа по-добра готвачка, отколкото очакваше. Останалите парчета пиле обаче изглеждаха… Странно.

— Коя част е това? — попита той и посочи едно от парчетата в платото пред него.

— Нямам представа — отвърна тя, без дори да го поглежда. — Досега никога не съм почиствала и обезкостявала храната сама.

Рийс прехапа устни да не се усмихне. Ако допуснеше грешката сега да се разсмее, най-вероятно тя щеше да обърне купата със соса върху главата му.

Вечерята мина в напрегнато мълчание. Ако той направеше някакъв коментар, тя му отговаряше, но иначе не полагаше никакви усилия да поддържа разговор. Тя опита от почти всяко парче, макар и в миниатюрни порции. Щом приключи с пилето, отнесе чинията си в мивката и се върна с порция черешов пай.

Малко неща от живота можеха да развалят апетита на Рийс и тази вечер не бе изключение от правилото. Докато Маделин приключи с пая, той вече бе унищожил по-голямата част от пилето, цялото картофено пюре, соса и на масата бяха останали само две хлебчета. Чувстваше се напълно доволен, когато Маделин поднесе и на него чиния с черешов пай. Бърз поглед на леденото й лице обаче му подсказа, че храната няма същия магически ефект върху нея.

— Как се научи да готвиш толкова вкусно?

— Намерих готварски книги в шкафа. А мога и да чета.

Толкова за словесната битка.

Тя се качи на втория етаж, веднага щом почисти кухнята. Рийс се затвори в кабинета си, за да навакса с писането на документи, които като че никога не свършваха, но очевидно не успяваше да си събере мислите и към осем часа се почуди дали Маделин е готова да си лягат. Преди малко чу течащата струя на душа и се възбуди, като си я представи гола под горещата вода. Понякога сексуалното желание при мъжа можеше да му причини доста неудобства и това бе един от тези моменти. И без това почти цял ден бе прекарал възбуден, докато хем се проклинаше че тази сутрин не я люби, хем в същото време знаеше, че би допуснал огромна грешка.

Хвърли химикалката върху бюрото и затвори тетрадката, след което се изправи рязко с едва сдържана ярост. По дяволите, нуждаеше се от нея и повече не можеше да чака.

По пътя изгаси навсякъде лампите, докато целенасочено вървеше към спалнята им. В ума му се бе загнездил онзи незаличим миг, когато проникваше в нея и усещаше стегната й женственост, която постепенно го обгръщаше и всичко у него изгаряше. Костваше му страшно много да си напомня, че тя все още е много нежна и трябва да се контролира.

Вратата на спалнята бе отворена. Той влезе и я завари седнала на леглото да си лакира ноктите на краката, а бедрата й бяха разголени и извити в онази поза, която сякаш само жените владееха, а мъжете откачаха само щом я зърнат. Цялото му тяло се стегна и той усети, че е възбуден до болка. Тя бе облечена в тъмно-розова сатенена нощница дълга до началото на бедрата, а отдолу се подаваха бикини в същия цвят. Нежната материя се плъзгаше върху гърдите й подчертаваше тяхната заобленост и нежните им зърна. Русата й коса бе отметната на една страна, а кожата все още бе леко зачервена от топлата вода. Изражението на лицето й бе сериозно и напрегнато, издавайки че е изцяло отдадена на заниманието си да лакира ноктите в същия пурпурен цвят.

— Хайде да си лягаме — с дрезгав глас изрече той, докато сваляше ризата си.

Тя дори не го погледна.

— Не мога. Лакът ми все още не е изсъхнал.

Изобщо не го бе грижа за това. И без това щеше да държи краката й нависоко достатъчно дълго и лакът така или иначе щеше да изсъхне, докато той свърши.

Тя затвори шишенцето, остави го настрани и грациозно се наведе към краката си. Рийс свали ципа на джинсите си.

— Нищо.

Тя го погледна нетърпеливо и стана от леглото.

— Ти си лягай, аз ще сляза долу до почета.

Той протегна ръка, за да препречи пътя й и я хвана за рамото.

— Забрави за четенето — измърмори той и я издърпа към себе си.

Маделин се отдръпна и го погледна яростно.

— Не мога да повярвам! Наистина ли смяташ, че сега ще се любя с теб?

Той я погледна напрегнато и мушна палците си в гайките на джинсите.

— А защо не? — много бавно я попита Рийс.

— Поради една много основателна причина — ядосана съм! Постъпката ти беше отвратителна и не възнамерявам в скоро време да ти простя. — Самата му поза, с ръце окачени на джинсите, разкопчан цип и типичното излъчване на мъжка арогантност, толкова я вбеси, че тя едва изговори думите.

— Най-добре е да се разберем в леглото.

— Така си мислят всички мъже — жлъчно отвърна тя. — Нека да ти обясня нещо — никоя жена не желае да се люби с мъж, докато все още си мисли колко забавно би било, ако той се беше задавил с пилешка кост. — При тези думи тя рязко се извърна и босите й крака зашляпаха навън от спалнята.

Рийс започна да ругае. Обзе го безумна ярост и в следващия миг той тръгна след нея. Стигна до врата, но спря и с всичка сила удари с юмрук по рамката. По дяволите!

На следващата сутрин, докато я караше до близкия град, за да напазаруват, помежду им цареше ледено мълчание. Макар вече да не беше чак толкова ядосана, Маделин бе твърдо решена да не отстъпва. Не можеше да я отхвърли веднъж и после да очаква, че тя ще го приеме, без да задава никакви въпроси. Ако това бе неговата представа за брак, значи ги очакваха тежки времена.

Да наречеш Крук град означаваше да му направиш голям комплимент. Имаше няколко къщи тук-там, разпръснати без никакъв ред, бензиностанция, бакалия, универсален магазин и кафене, пред което бяха паркирани обичайните пикапи. Маделин се почуди какво толкова страшно виждаше Рийс в идеята тя сама да дойде в този град. Може би се плашеше тя да не откачи и да подкара по тротоарите, които и без това имаха вид сякаш някой вече го бе направил.

— Нека първо да изпием по кафе — предложи Рийс и тя се съгласи. Стори й се добра идея да изпие чаша кафе, което не се налага да долее с вода, за да става за пиене.

Пред бара в кафенето имаше пет въртящи се високи столове. Трите кръгли маси бяха заобиколени от по четири стола, а отляво бяха разположени три сепарета. Четири от високите столове бяха заети, най-вероятно от собствениците на четирите пикапа, паркирани отпред. Макар и различни, всички те носеха еднакво износени шапки, джинси и ботуши, а лицата им издаваха, че прекарват голяма част от времето си на открито. Рийс им кимна, те отвърнаха на поздрава му и отново се върнаха към кафето и пая си.

Той я поведе към едно от сепаретата и двамата се настаниха в пластмасовите столове. Сервитьорката зад бара ги изгледа кисело.

— Ще ядете ли нещо или да ви донеса само кафе?

— Само кафе — отговори Рийс.

Тя заобиколи бара и почти тръшна чашите пред тях. След това се върна за каната, като през цялото време изражението й не само че не се промени, ами дори вече ги гледаше гневно.

— Чашата струва петдесет цента — заяви тя, сякаш те бяха лично виновни за това, след което отново зае мястото си.

Маделин въздъхна, като видя гъстата, черна течност. Една малка глътка я увери, че и това кафе бе твърде силно за нея.

Един от мъжете на високите столове стана и се отправи към джубокса в дъното на заведението. Сервитьорката насочи поглед към него.

— Ще изключа това нещо от тока, ако пуснеш някоя от онези протяжни любовни песни — предупреди го тя, като и тонът, и изражението й издаваха раздразнение.

— И тогава ще ми дължиш четвърт долар.

— Не пускай също и онези ужасни рок парчета. Не харесвам музика, изпълнявана от певци, които сякаш са скопени.

Маделин ококори очи и за малко да се задави с кафето си. Изненадана, тя се вгледа любопитно в сервитьорката.

— Аз пък изобщо не знам нещо, което ти да харесваш, Флорис — измърмори каубоят. — Затова най-добре си запуши ушите и не слушай.

— Веднага ще ти кажа какво харесвам — процеди тя. — Обичам тишина и спокойствие.

— Тогава си намери работа в някоя библиотека. — Той пъхна монетата от четвърт долара в процепа и предизвикателно започна да натиска копчетата.

Из кафенето се разнесе весела кънтри песен. Флорис започна да тропа с чашите, чиниите и приборите. Маделин се почуди колко ли плащаше за счупен инвентар в края на всеки месец, ако реагираше така щом някой пуснеше монета в джубокса. Мъжът я изгледа гневно, но Флорис продължи да вдига още повече шум. Той се приближи към машината и пусна още четвърт долар, но както често се случваше, тя прие монетата, но отказа да изпълни избраната от него песен. Той изръмжа и я удари с юмрук. Иглата се плъзна с влудяващ звук по плочата и след като стигна до края, автоматично се върна в начална позиция и в заведението се възцари тишина.

С победоносен поглед Флорис се мушна през двукрилата врата към кухнята.

— Сервитьорката от ада — със страхопочитание в гласа прошепна Маделин, загледана в люлеещата се врата.

Рийс се задави и се наложи да изплюе кафето си обратно в чашата. Тя хем не искаше да го гледа, хем не можеше да се въздържи. Без да си извърта главата, го погледна косо и забеляза, че той я наблюдава напрегнато, а лицето му е необичайно сериозно. Обърна се към него, той също се взря в очите й и двамата едновременно започнаха да се кикотят. Рийс опита да се въздържи и на един дъх изпи кафето си, но Маделин все още се подхилваше, когато той извади портфейла си. Остави долар и няколко монети на масата, грабна я за ръката и бързо я поведе към изхода. Вратата на заведението още не се бе затворила зад гърба им, когато той я пусна, облегна длани върху коленете си и избухна в див смях. Маделин се отпусна над гърба му, припомни се безпомощното, изумено лице на каубоя и триумфа в очите на Флорис и също се разсмя от сърце.

След дните на лошо настроение, сега се почувства невероятно добре. Още повече я зарадва звука от смеха на Рийс и тя се сепна, че за първи път го чува да се смее. Той рядко дори се усмихваше, а сега направо се давеше и от очите му се стичаха сълзи. Маделин бе на крачка да се разплаче, но успя да се въздържи.

Напрежението помежду им доста намаля, докато пазаруваха в супермаркета. Рийс се оказа прав — в универсалния магазин можеше да се намерят само най-основните хранителни продукти, но Маделин вече бе изучила готварските книги и знаеше какво може да приготви с наличните съставки. Слава Богу, че Рийс не бе капризен по отношение на храната й.

На касата ги обслужи засмяна жена, с внушителен бюст, която междувременно подхвана неангажиращ разговор с Рийс. Въпросително огледа Маделин и погледът й се спря върху халката на лявата й ръка. Рийс проследи очите й и се подготви за любопитството, което знаеше, че ще последва.

— Глена, това е съпругата ми — Маделин.

Глена го погледна изумено, след което впери очи в неговата ръка. Златната халка върху загорелия му пръст видимо я изненада. Рийс продължи с представянето, за да подмине неприкритата й реакция.

— Мади, запознай се с Глена Кинеърд. С нея бяхме съученици.

Глена успя бързо да се съвземе и сърдечно протегна ръка.

— Не мога да повярвам! Поздравления! Най-накрая си се оженил, след толкова много време. Чакай само да кажа на Бумър. Всъщност, не сме били съученици — приятелски се обърна тя към Маделин. — Аз съм десет години по-голяма от него, така че завърших, когато той бе в трети клас. Но го познавам, откакто се помня. Как успя да го хванеш? Аз се кълнях, че повече няма се ожени, след като… След… — Гласът й заглъхна и тя притеснено погледна Рийс.

— Няма нищо — усмихна се Маделин. — Знам за Ейприл. А що се отнася до това как съм успяла да го хвана… Ами истината е, че не аз го хванах, а той мен.

Лицето на Глена просветна от задоволство.

— Само я погледна и забрави, че искаш да остане ерген, а?

— Нещо такова — лаконично се съгласи Рийс. Погледнах я и се възбудих, помисли си той, но краят на историята е същият — дългокраката блондинка с мързелива, съблазнителна походка наистина сега бе неговата съпруга.

Двамата излязоха от магазина, а Глена още продължаваше да им маха с ръка за довиждане. Докато подреждаха покупките в багажника, Рийс се замисли, че Глена не хареса Ейприл от пръв поглед, докато сега се държеше дружелюбно и свободно с Маделин. Макар Мади да бе облечена далеч по-добре от бившата му жена, тя умееше да предразполага хората и Глена веднага бе откликнала. Дрехите на Маделин не бяха толкова скъпи, колкото тези на Ейприл, но тя ги носеше със стил, сякаш цяла сутрин бе нагласяла яката на блузата си или точната дължина на ръкавите си. Винаги привличаше погледите на хората, но не будеше у другите жени враждебност, както ставаше с Ейприл.

Стил. Той погледна жена си и си припомни как изглеждаше тя предния ден, със смъкната до глезена наколенка и разрошена коса. Тогава не бе посмял да й се присмее, но сега се закикоти при спомена. Дори когато преследваше кокошки, го правеше със стил.

Маделин прекара цялата сутрин навън, в люшене на остарялата боя от стените на къщата. След като подреди и почисти дома си отвътре, сега се зае да оправи и фасадата. Времето бе чудесно и тя се чувстваше невероятно, въпреки тежката работа. Вече приближаваше обяд и температурите се покачваха. Дрехите й започнаха да се лепят по тялото и тя реши, че за днес е свършила достатъчно, слезе от стълбата и влезе да си вземе душ.

Малко по-късно, докато слизаше по стълбите, Маделин забеляза чантата с обяда на Рийс, оставена върху единия шкаф. Днес бе казал, че ще оправя оградата и нямаше да се прибере преди вечеря, а бе забравил храната и термоса с чай.

Тя погледна часовника. Рийс сигурно вече умираше от глад. Бързо изпразни термоса, наля му нов чай и още лед, взе ключовете от колата и забързана излезе с обяда му. По случайност знаеше къде ще работи днес Рийс, защото през последните две седмици я развеждаше наоколо и тази сутрин й спомена къде отива. Това бе и предпазна мярка, някой да знае точно къде се намира. Маделин сбърчи чело като се замисли за всичките години, през които никой не бе знаел нито къде е Рийс, нито колко дълго го няма; Ако му се бе случило нещо тогава, можеше с дни да лежи и да го открият, когато вече е твърде късно.

Макар да бе омъжена едва от три седмици, Маделин почти бе забравила предишния си начин на живот. Сега бе далеч по-заета, откогато и да било в миналото, макар че с удоволствие би зарязала домакинската работа, за да язди наоколо с Рийс, но той отказваше дори да чуе за подобно нещо. Тя бе сигурна, че ако някой отгърне речника на думата „инатлив“, отстрани вместо дефиниция, ще стои снимката на Рийс Дънкан. Той бе предрешил точно какво място тя ще заеме в живота му и категорично забраняваше жена му да напуска тези граници.

Нощем, докато се любеха, тя усещаше страстта му, но той никога не се отпускаше докрай, не показваше неутолимата си жажда, поради което и тя не се отдаваше изцяло. Сексът вече не я караше да се чувства неудобно и тя отчаяно го желаеше, но разтърсващото удоволствие го нямаше. Той се контролираше, отказваше насладата, която двамата можеха да изпитат и по този начин опазваше стените, здраво изградил вътре в себе си. А Маделин не знаеше още колко дълго ще може да издържи, преди да започне да си търси извинения, за да му обръща гръб в леглото.

Тя шофираше бавно, потънала в тези мисли, докато оглеждаше наоколо за пикапа му. Като всички собственици на ранчо, Рийс не обръщаше внимание на пътищата — той просто караше през земята. Пикапът му служеше като инструмент, а не беше безценен и обгрижен атрибут. Дори и да имаше ролс-ройс, и него щеше приема по същия начин, защото единствената ценност на превозното средство бе доколко то му служеше да си върши работата. Макар да знаеше къде да го търси, районът покриваше огромна площ и той можеше да е навсякъде. Не го виждаше, но забеляза пресните следи от гуми и подкара по тях, като заобикаляше неравностите, понеже колата бе далеч по-ниска от пикапа и нямаше да се справи със същия маршрут.

Отне й почти четиридесет и пет минути да го намери. Зърна пикапа под едно дърво, което отчасти го скриваше. По случайност телта, която опъваше покрай оградата, проблесна на слънцето и това привлече погледа й.

Рийс я забеляза да приближава, но не прекъсна работата си. Маделин усети как гърлото й се сви. Той бе захвърлил ризата си върху вратата на пикапа и потта по мускулестото му тяло блестеше на слънцето. Знаеше, че е силен и устата й пресъхваше всеки път, щом го видеше, но за първи път сега наблюдаваше движенията на здравите му мускули. Рийс се движеше плавно и грациозно, което още повече подчертаваше силата му. Бицепсите и трицепсите му се стягаха при всяко движение, докато забиваше скобата в стълба, за да опъне телта.

Когато приключи, той пусна чука върху сака с материали, свали шапката и избърса мокрото си чело.

— Какво правиш тук? — попита я той, без изобщо да звучи доволен, че я вижда.

Маделин излезе от колата, с термоса и сандвичите в ръце.

— Забрави си обяда.

Той се приближи, взе термоса, развъртя капачката и започна да пие направо от гърлото. Силните мускули на гърлото му ритмично се движеха, докато поглъщаше студената течност. Цяла сутрин бе работил, без да пие нищо, осъзна тя. Една капчица се плъзна от устните му и тръгна надолу. Тя я наблюдаваше като омагьосана и й завидя, че се търкаля по горещата му кожа. Толкова често бе желала да обсипе същия път с целувки, но се спираше, защото той не обичаше този вид интимности. Единственото, което Рийс търсеше, бе облекчение в чистия секс, а не проявата на любов в чувствените ласки.

Остави термоса на капака на пикапа, взе ризата си и с нея избърса потта от лицето, раменете, лицето и гърдите. Захвърли отново дрехата на седалката, облегна се на возилото и взе сандвичите от ръцете й.

— Колата не е предназначена да я караш из ранчото — каза той, докато разопаковаше обяда си.

Маделин сви устни.

— Не исках да те оставя цял ден без храна и вода, освен това бях изключително внимателна.

— Как ме намери?

— Карах по следите от гуми.

Той изръмжа и се зае с първия сандвич. Изяде още един, без да пророни нито дума. Маделин повдигна косата от врата си, така че лекият ветрец да охлади горещата й кожа. Обикновено ходеше с вързана опашка, но сега я бе оставила пусната, както излезе от банята и забрави да я прибере, преди да тръгне в търсене на Рийс.

Рийс проследи с поглед движението и усети как сърцето му укори пулса си. Тя носеше набрана в кръста бяла памучна пола, една от любимите й бели блузи и сандали, който бяха на съвсем ниска подметка, само с няколко каишки отгоре. Изглеждаше свежа и ухаеше приятно, докато той бе потен и загорял. Това показваше различния начин, по който прекарваха деня си. След като оправи къщата, очевидно вече не й отнемаше толкова много време да я поддържа подредена.

Вятърът отмести кичур от косата върху лицето й. Тя наведе глава на една страна и го върна на мястото му.

Всяко движение, което правеше, излъчваше съблазън. В отговор кръвта му забушува из вените и той усети как му става още по-горещо. Беше му все по-трудно да стои на разстояние от нея през деня и да не я пожелава още и още нощем. Обзе го гняв към самия него, задето не можеше да й устоява, и към нея, за това че само влошаваше нещата.

— Защо дойде тук? — рязко попита той. — Щях да свърша с работата си след около час-два и да се прибера. И преди съм изкарвал по цял ден без храна и вода, и за в бъдеще ще ми се случва. Затова ми кажи защо наистина дойде?

Маделин присви очи и бавно извърна глава към него. Не отвърна нищо и гнева му, примесен със сексуално желание, се удвои.

— Да не би да очакваш, че ще оставя работата си, за да се забавлявам с теб? Не можеш ли да изтърпиш цял ден без мъжко внимание? Вероятно си мислела, че ще изкараш един секси пикник на открито?

Тя се извърна напълно с лице към него и очите й се впериха в неговите. Изрече думите си съвсем бавно:

— Защо да си правя труда? Ако питаш мен, сексът не си струва и разходка из двора, камо ли да обикалям ранчото. Имам и по-интересни занимания, за да запълвам времето си.

Рийс безпогрешно разбра словесната атака върху егото му и изведнъж всичко това му дойде в повече — да я желае, а да я няма, да се нуждае от нея, а да не я получава. Пред погледа му сякаш избухна червен взрив, цялото му тяло изгаряше и не виждаше нищо, когато се пресегна, сграбчи ръцете й и я извърна към себе си.

Маделин не бе подготвена за светкавичната бързина на движенията му. Нямаше време дори да отстъпи назад. С рязко замахване той до болка стисна ръцете й и я долепи до тялото си, при което почти изкара въздуха от дробовете й. Устните му се приближиха, страстни и настоятелни, без да чакат съгласието й, а готови направо да го получат. Зъбите му се плъзнаха по долната й устна и когато тя издаде задавен стон на… Задоволство?… Протест? Той се възползва от възможността да проникне в нея с език.

Сърцето й бясно заби в гърдите, когато Маделин осъзна, че той е извън контрол. Ръцете му я стискаха с все сила, държеше я повдигната над земята, а устните му желаеха нейните със стряскаща сила. Заля я вълна от наслада, обгърна врата му с длани и отвърна на целувката му.

Повдигна я върху багажника на пикапа, взе ризата си и я постла под нея. С едно движения я намести удобно и се наведе над нея.

Сред цялата мъглявина в мислите й, Маделин си даде сметка, че веднъж като е пуснала тигъра от клетката, много трудно можеш да го върнеш обратно. Тя, разбира се, изобщо не бе сигурна, че иска това да се случи. Слънчевите лъчи падаха през листата на дървото и отразяваха влажните капчици по кожата му, а погледът му излъчваше примитивност, когато разтвори бедрата й. Изглеждаше подивял и в същото време неустоим. Тя изстена от желание и се пресегна към него.

Рийс разкъса дрехите й, но тя изобщо не се възпротиви. Шевът на блузата не издържа под жадните му пръсти, разпори се и разкри гърдите й пред него. Той засмука едното зърно, като пъхна ръце под полата и после под бикините й. Въпреки че тя се повдигна, за да го улесни, той скъса и тях и ги хвърли отстрани. Рийс се премести върху другата й гърда, докато разкопчаваше ципа на панталоните си. Изръмжа когато се освободи от дрехите и с едно движение ги смъкна около глезените си.

Проникна в нея бързо и силно. Тялото й потрепери от усещането и тя повдигна ханша си. Рийс изстена, когато нейната женственост го обгърна и превърна непоносимата болка в непоносимо удоволствие.

Маделин вкопчи пръсти в гърба му и се изви под него, обляна от избухналата топлина. Цялото й тяло се напрегна, докато тя помисли, че ще полудее, стенеше от удоволствие, обгърнала го с крака. Ако той бе полудял от страст, то със сигурност и тя беше в същото състояние. Проникваше бързо в нея и тя го поемаше. Рийс държеше бедрата й, така че да я усеща възможно най-дълбоко.

Сякаш огромен вълна заля сетивата й, без никакво предупреждение. Маделин извика и разцепи тишината наоколо. Той продължи да се движи в нея и усещането се повтори отново, толкова скоро, че тя още не бе успяла да си поеме въздух, и този път бе много по-мощно. Тя захапа рамото му, усети как той забърза, след което цялото му тяло се разтресе. Рийс отметна глава назад с гърлен звук, който сякаш излизаше направо от гърдите му и се остави на последните спазми на оргазма.

Тишината след това превърна всичко в сън. Маделин усещаше слънчевите лъчи върху кожата си, топлината на металната повърхност под себе си, ризата му, подложена под главата й като възглавница. Някъде пееше птичка, а бризът си играеше с листата и тревата. Чуваше се жуженето на пчела, заедно с дишането на Рийс.

Лежаха един до друг, тежката му ръка бе отпусната върху стомаха й. Маделин се унесе, докато вятърът охлаждаше мокрите им тела. Много по-късно, или може би само няколко минути, тя се извърна и долепи устни до неговите.

Този път Рийс свали обувките и джинсите си. Както и преди малко, и сега го обзе примитивна, влудяваща страст. Толкова дълго бе потискал желанието си, че сега то като придошла река срути стените и стана неконтролируемо. Той разкопча полата й и я смъкна надолу. Маделин разтвори крака, приканвайки го, и той не можеше да чака и миг повече. Гледката на дългите й бедра, тръпнещи от желание към него често бе обсебвала сънищата му. Рийс възнамеряваше този път да е по-нежен, но щом проникна в нея, тя изстена с гърлен звук, повдигна ханша си и отново го обзе луда страст.

Този път, след като свърши, Рийс не се отдръпна от нея, а остана отгоре й.

— Рийс — прошепна тя и прокара пръсти през влажната му коса.

Той плъзна палци под брадичката й, повдигна лицето й към своето и се отдаде на удоволствието от целувките им. Отново се възбуди, но тъй като така или иначе беше вътре в нея, това бе просто постепенно нарастваща наслада.

И двамата бяха като опиянени. Той си играеше с гърдите й, като ту ги галеше, ту ги целуваше. Нежните й длани като коприна се спускаха по тялото му — от едрите рамене, през стегнатите мускули на гърба и надолу. Рийс се повдигна на лакти и започна бавно да се движи. Тя също се повдигна, като целуваше врата и гърдите му. Когато екстазът й приближи, тя започна да се мята върху дрехите, постлани под нея, а той с наслада забеляза как кожата й поруменя и зърната й набъбнаха. Повдигна я, започна да прониква все по-дълбоко и когато тялото й се разтресе в конвулсии, той така се възбуди, че свърши преди нея.

Горещите следобедни часове се изнизаха, докато двамата се наслаждаваха на телата си. Нищо друго не съществуваше освен любопитство и чувствена наслада. Той я обсипа с целувки от главата до пръстите на краката, опиянен от сладкия аромат на тялото й, доволен от реакцията при всяка негова ласка. Когато гърбът я заболя от търкането, Маделин застана върху него и той наблюдаваше удоволствието, с което тя налагаше своя собствен ритъм.

Рийс смяташе, че трябва да е напълно изчерпан и въпреки това не можеше да спре. Не знаеше дали някога ще успее да го направи. Екстазите му вече не бяха толкова разтърсващи, а по-скоро бавни, силни талази, които сякаш траеха вечно.

Маделин се притискаше в него и нито можеше, нито искаше да мисли. Точно това бе магията, която бе желала — изгарящата чувственост, която от първия миг бе доловила в Рийс. Нямаше частица от тялото й, която да не бе погалена и целуната. Накрая изтощението си каза думата и изпълнени със задоволство, в някакъв момент и двамата бяха заспали.

Слънцето бе доста ниско, когато се събудиха, и вече се усещаше захладняване. Рийс я придърпа в топлината на прегръдката си и отмести косата от лицето й.

— Добре ли си? — промърмори той, когато с притеснение си спомни страстта им.

Маделин отърка нос в кожата му и обви ръка около врата му.

— Да — едва изрече тя и отново затвори очи. Изобщо не й се помръдваше.

Той прокара ръка по бедрото й, по тялото и накрая обгърна гърдата й.

— Събуди се, скъпа.

— Будна съм. — Думите бяха изречени бавно и приглушено.

— Слънцето залязва вече. Трябва да се прибираме.

— Можем да спим тук. — Тя се помести по-близо, сякаш се опитваше да се слее с кожата му и ръката й се плъзна от врата му. Маделин прокара устни по неговите. — Люби ме пак, Рийс. Моля те.

— Не се тревожи за това — тихо отвърна той. След като бе открил нейната страст, вече нямаше начин да се възпре. Със смесица от гняв и отчаяние, той си даде сметка, че оттук нататък нямаше да има сили да се откъсне от нея. Температурата обаче падаше с всяка следваща минута, а слънцето вече се криеше зад хоризонта; макар да се изкушаваше да остане тук с нея, Рийс не искаше тя да измръзне.

Той се изправи и издърпа и нея.

— Да вървим вкъщи. — Тонът му бе строг. — И без това коленете ми не могат да издържат повече. Следващия път искам да бъде в легло.

Очите й бяха сънени, а устните подути от целувките му.

— Само да е по-скоро — промълви тя и за миг й се стори, че ще се разплаче, толкова много го обичаше.