Вълкът на Елизабет

Глава 15

Котешките породи бяха точно толкова силни и великолепни в реалния живот, колкото бяха и на телевизионния екран. Пристигнаха след полунощ с огромен хеликоптер Стелт, който се приземи в края на пасбището на ранчото на Майк Толър.

Там бяха Кейн Тайлър и трима от неговите братя. Придружаваха ги Калън Лайънс, Тайбър Уилямс, Танер, Даун и Шера. Всички бяха въоръжени и изглеждаха точно толкова опасни, колкото бяха обучени да бъдат. Елизабет стоеше във всекидневната с Каси, държеше я до гърдите си и я люлееше. Въпреки, че мечтаеше да се срещне в действителност с Котешките породи, момиченцето не прие много добре новината за раздялата с майка си.

Беше плакало в продължение на часове. Сърцето на майката се късаше, докато слушаше риданията и воплите на дъщеря си, която я молеше да не я отпраща. Елизабет бе плакала с нея. И двете бяха опустошени емоционално, когато големият въоръжен отряд влезе в къщата.

Младата жена можеше само да се взира шокирано в тях. Те бяха също толкова високи и мускулести като Даш, но очите им бяха по-сурови, а израженията им, като издялани от камък, докато не съзряха Каси.

Елизабет наблюдаваше изумено как двете жени са извръщат настрани, а очите им блестят от влага. Погледите на тримата мъже Породи потъмняха болезнено.

— Калън? — попита Кейн тихо, сякаш чакаше одобрение.

Калън пристъпи по-близо, златистокафявите му очи бяха станали кехлибарени, дългата му светла коса падаше около суровите черти на лицето му. Когато той пристъпи към дивана, Елизабет усети, че Даш се придвижва зад нея покровителствено, с чувство на притежание. Другата Порода също забеляза движението, ако развеселеното извиване на устните му беше някакъв показател.

— Касиди — Калън седна и се взря нежно в детето. — Какво прекрасно малко момиченце си ти. Чух, че може да се нуждаеш от нашата помощ за известно време.

Гласът му беше дълбок и дрезгав, но невероятно нежен, когато погледна Каси.

— Искам да остана с мама — изхълца през сълзи детето, докато Елизабет се бореше с желанието да настоява дъщеря й да получи това, което иска.

В очите на Калън проблесна болка. Те бяха невероятно изразителни, докато наблюдаваха Каси, показваха съчувствието му, нуждата му да я успокои.

— Знаеш, че Грейндж е много лош човек, Каси — каза той тихо. — Проверих го. Знаеш, че ще причини болка на теб и на майка ти, ако ви хване — мъжът вдигна ръка, когато Елизабет понечи да протестира. — Няма да те лъжа, Каси. Няма да ти казвам, че ще бъде лесно, за теб или майка ти. Фактите са си факти. Даш и мама няма да могат да се справят с Грейндж ако знаят, че ти не си в безопасност. Ако се опитат, може нещо да се случи, и Грейндж в крайна сметка да нарани всички ви.

Каси потрепери.

— Но феята не може да помогне на мама, ако мен ме няма — възрази тя през сълзи.

Калън не откъсваше поглед от малкото момиченце.

— Но Даш може. Той и майка ти ще могат да се придвижват по-бързо и ще могат да измамят Грейндж по-лесно, ако знаят, че ти си скрита и защитена. А вие двете с феята ти ще бъдете скрити и защитени в моя дом. Обещавам ти това.

— Искам моята мама — изскимтя Каси и ръцете й се стегнаха около кръста на Елизабет. — Оставам с нея.

— Калън — жената, която се придвижи зад него беше много по-дребна от другите. Меките й златистокафява коса и очи бяха невероятно нежни. Даун беше Порода пума и Елизабет можеше ясно да забележи влиянието на животинската ДНК в нея. Високите й скули, скосените златисти очи и фино извити вежди й придаваха същински котешки вид.

Каси сякаш трепна от изненада, когато жената се приближи. Наведе се напред, след това се отдръпна и погледна към Елизабет с ококорени очи.

Сложи пръсти на устата си и прошепна:

— Тя има фея, мамо. Точно до нея. Като моята.

Елизабет не беше сигурна какво да каже в този момент. Смяташе, че феята на Каси не е нещо повече от оправдание за нещата, които разбираше от по-развитите си сетива.

— Наистина? — прошепна тя в отговор.

Детето кимна.

— Но е тъжна — то се обърна към Даун. — Защо твоята фея е тъжна?

Даун примигна, след това погледна към Елизабет.

— Каси си има фея — обясни майката. — Тя… я успокоява — младата жена не знаеше какво друго да каже.

Даун най-сетне се усмихна разбиращо.

— Може би моята фея се е уморила да бъде сама — въздъхна тя. — Няма много останали феи по света, Каси.

Каси наклони глава замислено.

— Не. Тъжна е, защото ти не я чуваш — изрече най-сетне. — Трябва да слушаш феята си.

— Права си — кимна жената. — Но аз не знам как. Може би ми трябва някой, който да ме научи как да го правя.

Момиченцето замълча няколко дълги мига.

— Не искам да оставя мама — гласът й потрепваше от ридания.

Калън се премести назад, когато Даун седна на дивана до Елизабет и Каси и се загледа в детето с нежни, но предпазливи очи.

— Не те виня, Каси — произнесе най-сетне печално. — Ако имах майка като твоята и аз не бих искала да я оставя. Но вие двете ще бъдете в по-голяма безопасност, ако сте защитени. Не е ли това най-важно, Каси? Ти и мама да бъдете в безопасност?

Пръстите на Каси се впиха в ръкава на Елизабет. Най-накрая повдигна очи, сините дълбини блестяха от сълзи.

— Страх ме е без теб, мамо — прошепна тя.

— Знам, миличка — Елизабет преглътна тежко. — Аз също се страхувам без теб. Но не мога да накарам Грейндж да ни остави на мира, ако знае къде се намираш. Много е важно той да не може да те намери, така че мама да го накара да си отиде — далеч, помисли тя студено.

Главата на момиченцето отново се сведе.

— Ще се върнеш ли? — попита то плахо.

— Каси — младата жена повдигна лицето на дъщеря си, докато не се взря в очите й. — Не бих могла да стоя далеч от теб. Ти си моето бебче. Знаеш, че ще се върна за теб. Нали?

Каси преглътна мъчително.

— Въпреки че съм Порода? — попита пресипнало.

Яростта погълна Елизабет, въпреки че тя се бореше да я сдържи.

— Касиди, това че си Порода не те прави по-различна за мен. Ако искаш да знаеш истината, толкова съм щастлива, че Дейн не е твой баща, че мога да разцелувам онзи доктор, който ни измами. Защото той ми даде най-специалното бебе на света. Разбираш ли ме?

Каси се засмя слабо, въпреки че очите й още плуваха от сълзи.

— Даш може да ми бъде татко — прошепна тя. — Може би нямаше да ме е страх толкова, ако знаех, че той е мой татко.

— Каси — Елизабет не беше шокирана, но не очакваше Каси да нападне толкова скоро.

— Каси — Даш прекъсна протеста й. — Познаваш ли друга Вълча порода, млада госпожице?

Детето надигна очи и поклати глава отрицателно.

— Тогава изглежда, че оставаш с мен. Но не мога да убедя майка ти, докато Грейндж не бъде наказан. А за да го направя, ти трябва да тръгнеш с Даун и Калън. Останалото ще го обсъдим по-късно.

Очите на Каси се присвиха. Елизабет никога не бе предполагала, че дъщеря й може да бъде такава малка измамница.

— Ще му вземеш ли шоколада, Даш? — попита тя, внезапно заинтересована.

— О, да, всичкия — обеща младият мъж. — А той не знае тайната да си го върне. Не забравяй това.

Усмивката на Каси стана по-широка.

— Мога ли да получа неговия шоколад? — попита невинно. — Той трябва да е за добрите момиченца.

— Цял кашон, Каси. Но трябва да отидеш с Калън, за да може мама и аз да се погрижим за това. Става ли?

Каси въздъхна и погледна отново към Елизабет.

— Един ден, ще мога да си купя собствен шоколад — каза най-сетне с въздишка. — По-добре ми донеси, Даш, или може би ще кажа на мама как се пазариш за начини, по които да стоиш далеч от неприятности.

Елизабет наблюдаваше Даш, видя как очите му се присвиха, въпреки че устните му се извиха в усмивка.

— Може би трябва да се погрижим за джобни, когато се върнем — каза най-сетне, сякаш тя бе спечелила. — Малките момиченца имат нужда от собствени пари за шоколад.

Каси се обърна отново към майка си, усмивката й бе сладка и невинна.

— От него ще стане добър татко, мамо. Казах ти.

Елизабет изсумтя.

— Защо? Защото можеш да го въртиш на малкия си пръст ли?

Детето въздъхна.

— Това е мястото, където живеят всички добри татковци, мамо. Така каза феята. Трябва да поговорим, когато дойдеш да ме вземеш. Мога да ти кажа всичко за това.

Изглеждаше сериозна. Елизабет примигна към дъщеря си, изумена не за първи път от момиченцето.

— Определено ще го направим — обеща тя. — Това означава ли, че ще тръгнеш?

— Добре — нацупи се Каси. — Надявам се, за тяхно добро, да имат шоколад. И по-добре да не забравят, че вълците ядат котки за вечеря. А още по-добре ще е да не се забъркват с мен.

Преди Елизабет да успее да се отърси от шока, дъщеря й слезе от скута й и тръгна към стълбите. На първото стъпало се обърна.

— И искам да взема хубавите си дрехи. И нощницата си. И мечето, което Даш ми купи. И най-добре се върни за мен, мамо, или ще те преследвам, както правят големите вълци, а когато те хвана, ще те ухапя.

Каси тръгна нагоре с приповдигнато настроение. Елизабет въздъхна тежко.

— Е, поне не плаче. Но наистина не ви завиждам. Характерът на Каси невинаги е приятен за гледане.

— Обичам я — обади се Кейн от другия край на стаята. — Бог да благослови сърцето й. Обичам я — хилеше се лукаво, когато погледна назад към Котките, които се взираха в него. — Вълците ядат котки за вечеря. За Бога, искам да бъда вълк — той погледна към Шера и изръмжа.

Елизабет се обърна към Даш.

— Мили Боже. Този човек ще гледа дъщеря ми? — заля я вълна от чист майчински страх. Каси и Кейн Толър заедно, щяха да бъдат катастрофа.

— Не се притеснявайте, госпожо Колдър — каза най-сетне Шера хладно. — През по-голяма част от времето го държим вързан и със запушена уста. Освобождаваме го само когато ни трябват малки остроумни шеги за животни.

— Кейн — произнесе Калън предупредително. — Остави Шера намира.

Кейн въздъхна.

— Ще трябва да обсъдя това с Каси. Обзалагам се, че тя може да помогне — той тръгна към стълбите, обръщайки гръб на останалите. — Аз само, ъъъ… ще й помогна да опакова шоколада си.

— Не — Елизабет се изправи на крака светкавично и се обърна към Даш разтревожено. — Сигурен ли си, че той е… — тя преглътна, — нормален?

— О, достатъчно нормален е — засмя се Даш, поклащайки глава. — Просто се опитва да дразни Шера. Чух, че прави това често. Елизабет ще помогне на Каси с опаковането, Кейн. Трябва да поговоря с теб и Калън в кабинета. Ако нямаш нищо против.

Гласът му ги уверяваше, че в действителност не му пука дали имат нещо против.

— Разбира се — въздъхна Кейн, сякаш бе разочарован. — Обзалагам се обаче, че тя знае доста добри вълчи номера. Засрами се, Даш, да не позволиш на стария си приятел да разбере за тези малки диви гени, въртящи се в тялото ти. Можех да използвам някои полезни сведения през последните няколко месеца — той се обърна и последва Даш, докато Елизабет клатеше глава изумено.

— Той наистина е безобиден — увери я Шера сухо. — Но не бихме искали хумора му да зарази Каси, така че обещаваме да ги държим разделени.

— Да — Елизабет издиша бавно. — Това е много, много добра идея.