Вълкът на Елизабет

Глава 16

Кейн не се е променил много, помисли си Даш, докато ги водеше към кабинета на Майк. Все още беше саркастичен и настървен да причинява неприятности при първа възможност. Малката Котешка порода Шера, като че ли бе основното му вечерно ястие. Колкото и странно да бе обаче, Даш откри едно силно подводно течение на опасен гняв, показващо, че жената бе обезпокоена. Познаваше Кейн от дълго време, беше се сражавал с него, бе пазил гърба му, а той неговия, но никога не бе виждал Кейн Тайлър такъв, какъвто го видя днес. Подигравателният, саркастичен Кейн често бе сигурен знак за това колко опасен е в този момент. Ако остроумните изказвания бяха някакъв показател, то малкият снежен леопард наистина бе на грешната му страна от доста време.

— Тя е сладко хлапе — отбеляза Кейн, затваряйки вратата зад себе си. — Прилича на теб, Даш. Сигурен ли си, че не са използвали твоите малки войници за експеримента?

Рязък и подигравателен, Кейн обръщаше малко внимание на формалностите или любезностите, когато бе ядосан.

Даш изсумтя.

— Не са имали време да вземат проби от моите малки войници, Кейн — измърмори той. — Не съм бил в лабораториите откакто бях на десет години.

Двамата мъже се вторачиха в него изумено. Време за обяснение. По дяволите, бе мислил, че този ден никога няма да настъпи. Даш обясни накратко бягството си. За дребно дете, каквото бе той, не бе особено трудно да се шмугне в един от микробусите за доставки и да се скрие. Бе успял да измине пътя от малката лаборатория в планините на Колорадо до Мисури за по-малко от шест месеца, и след това животът беше лесен.

Приемно семейство? Социалните се бяха погрижили да завърши училище, а след дипломирането си, се бе записал в Армията. Гените, преплитащи се в ДНК-то му никога не се показаха в кръвните или физическите тестове и оттам нататък просто трябваше да запази тайната си и да си върши работата.

И двете неща бяха доста лесни. Даш знаеше какво го чака, ако Съветът научи, че е избягал и е оцелял. Те бяха известни с това, че изпитват силно чувство за собственост, що се отнася до съществата, които бяха създали.

— Не си ли чифтосан още? — попита го Калън тихо, когато той и Кейн погледнаха Даш от канапето.

— Дали съм правил секс? — изненада се Даш. — Човек няма ли право на малко личен живот, Лайънс? — това определено не бе работа на никой от Породите.

— Не — ухили се Калън, поклащайки глава. — Не си белязал жената, Елизабет, иначе щях да го подуша. Което значи, че не си я взел сексуално още. Прав ли съм?

Това изобщо не е твоя работа, помисли си Даш. По дяволите. Не бе знаел, че намирането на защита на Каси, означава въпроси по отношение на сексуалния му живот. Особено липсата му на такъв с Елизабет.

Даш се намръщи предупредително.

— Какво общо има това с Каси?

— С Каси не много — Калън сви рамене. — Но с теб и майката, може би доста. Добавените ти гени може и да ти позволят милостиво бягство от това, което Тайбър и аз научихме. Що се отнася до Вълчите породи, можем само да предполагаме, че е същото, тъй като още не сме срещали някоя, която е била чифтосана.

Което не обясняваше причините за въпросите, що се отнасяше до него. Връзката му с Елизабет нямаше нищо общо с Каси или нейната защита. Даш тръсна глава.

— Какво, по дяволите, имаш предвид?

Калън се наведе напред бавно.

— Мъжките Котешки породи, изглежда, имат склонност да показват връзката си с нашите братовчеди-животни по един уникален начин.

— Това е хубав начин да го кажеш — изсумтя Кейн подигравателно. — Не знаех, че можеш да увърташ толкова добре, Калън.

Калън го стрелна с гневен поглед, преди да се обърне отново към Даш:

— Забелязвал ли си нещо необичайно по време на секс с някоя жена?

Даш се изчерви, докато гледаше единия и другия мъж. По дяволите. Откога личния разпит идваше със съгласието за помощ? Най-накрая поклати глава, докато гледаше двамата мъже слисано.

— Като какво, например? — попита Вълчата порода.

Кейн се взря в тавана, сякаш разговорът вече бе извън неговия контрол и интерес.

Калън въздъхна тежко.

— Когато Тайбър и аз открихме половинките си, научихме, че телата ни имат много уникална реакция към тях по време на секс.

Кейн изсумтя, но запази мълчание.

— Като например? — попита Даш объркано.

Калън прочисти гърлото си и устните му се извиха в лека усмивка.

— На пенисите ни се появява едно нещо, наподобяващо шипа, който имат истинските котки. Той е затъпен, не остър, но ни заключва в жените ни няколко минути след еякулация. Възможно е подобен феномен да настъпва и при Вълчите породи.

Даш се взираше в Калън шокирано. Котките имаха шипове, имаха кучешки зъби… Ухили се и погледна към Кейн.

— Той се шегува, нали? — надяваше се да се шегува. Елизабет бе поразително уравновесена жена, но той не беше сигурен как ще възприеме такава животинска реакция. По дяволите, не знаеше как сам ще се справи.

Кейн сви рамене, смръщвайки се.

— Проклет да съм, ако знам. И нямам намерение да разбирам.

— Той е чифтосан със сестра ти — посочи Даш.

Кейн се намръщи по-силно.

— Не обсъждам с малката си сестра половите й отношения — изрече през стиснати зъби. — И изобщо не искам да слушам подробности по този въпрос — той хвърли предупредителен поглед на Калън.

— Тогава излез — сви рамене другият мъж, преди да се обърне отново към Даш. — Реакциите, които всяка Порода има по време на чифтосването, са проблем, ако трябва да бъдем честни. Разгонването не е удобен въпрос, Кейн, и може да засегне способностите им да победят Грейндж.

— Разгонване? — Даш бе загубен.

Калън обясни с ясни, кратки думи „разгонването“, за което говореше, докато Даш стоеше и го гледаше шокирано.

— По дяволите — въздъхна най-сетне тежко, проверявайки езика си за някакво подуване. — Добре. Няма проблем с жлезите тук.

Точно сега не се нуждаеше от това. Не че имаше нещо против Елизабет да бъде прикована под тялото му, докато не зачене детето, за което той само мечтаеше, но беше сигурен, че тя не би оценила преживяването. Да му се наслади — да. Но да му благодари за това? По-вероятно да го убие.

— Може би тя не е твоята половинка — предположи Калън. — Ние открихме, че промените настъпват само с един човек. Жена, в случая на Тайбър и моя, която е в унисон с нас, по всеки начин. Това е чифтосване. Няма друга дума за това. Може би тя е грешната жена.

Даш изръмжа протестиращо.

— Или може би Вълчите породи нямат тази реакция — отговори той. — Също така трябва да имаме предвид рецесията на гените в моя случай. Учените щяха да ме убият, защото бях човек, а не животно. Тази дискусия може да се окаже загуба на време.

Наистина се надяваше да се окаже така. Не можеше да си се представи как обяснява това на Елизабет, както и промяната, настъпваща в тялото му. Но мисълта за това беше толкова еротична, че накара пениса му да потрепне в отговор. Стройното й тяло под него, заключено към него, неспособно да избяга, неспособно да прави нищо друго, освен да трепери от удоволствие, докато поема спермата му.

— И твоите гени могат да се променят за една нощ — увери го Калън, свивайки рамене. — Това е нещо, с което трябва да бъдеш наясно. Нещо, което другите Вълчи породи ще трябва да знаят, ако се случи. Имаме няколко Котки в имението, но не много все още. И засега не сме сигурни дали от първоначалната Глутница в Мексико има оцелели.

Глутницата на Даш. Той поклати глава уморено, когато си спомни малката група деца, които бе оставил зад себе си в Колорадо, точно преди да се подготвят за преместването. По това време, той нямаше представа къде ще отидат, а по-късно не бе в състояние да ги открие.

— Ако някой може да ги спаси, това ще бъде Улф. Той беше роден лидер, още като дете. Няма да повярвам, че е мъртъв, докато не чуя, че са открили тялото му. Доколкото съм чувал, те не могат да бъдат сигурни по този въпрос, което ми подсказва, че са избягали.

Даш през цялото време подозираше, че са избягали, но не бе правил опити да ги проследи, откакто научи местоположението на лабораторията. Животът му бе прекалено погълнат от това да открие Елизабет и Каси. По-късно щеше да търси Глутницата си.

— Имаме открити линии за комуникация — каза Кейн твърдо. — Разполагам с няколко мъже, които проверяват следите. Ако разберем нещо, ще те уведомим, когато се върнеш.

Даш кимна.

— Предполагам, че ще мине поне месец, преди да можем да се върнем. Необходима ми е седмица, може би две, за да прекарам Елизабет през някакво основно обучение, преди да тръгнем след Грейндж. Искам да е готова да се бие, в случай че се наложи.

Калън се намръщи.

— Трябва да й позволиш и тя да дойде в имението. Вземи някои от моите хора, Даш, и се погрижи за Грейндж. Няма причина да излагаш на опасност жената.

— Тя е моята жена, Калън — Даш поклати глава. — Ако остане, животът й невинаги ще бъде лесен. Няма да я затворя в имението, освен ако и аз не съм там. Елизабет и Каси трябва да се научат как да се защитават. Ти гледай да осигуриш одобрението от правителството за Каси, а аз ще се погрижа за онова копеле. За останалото ще мислим, когато му дойде времето.

— Грейндж няма да бъде лесен — предупреди го Кейн. — Проверих го, преди да тръгнем. Има няколко високопоставени приятели от правителството, което обяснява защо се разхожда наоколо без каишка. Знае за произхода на Каси. В минутата, в която поискаме одобрение от правителството за нея, той ще научи, че е при нас.

— Помислих за това — Даш поклати глава. — Всичко, необходимо за едно дете, е името на бащата — напомни им той. — Запишете само моето име, а тези на майката и детето оставете, както и възрастта. След като документите пристигнат, имате шест месеца да им ги върнете с имената на двете — това беше безопасна мярка Котките да не настояват за някакви открити малки Породи. — Аз ще предявя иск за бащинство. Това е всичко, от което имаме нужда.

Калън кимна и се обърна към Кейн:

— Можеш ли да получиш всички документи, преди да тръгнем?

— Донесох лаптопа — отговори му той. — Ще се свържа с Меринъс и ще й кажа да изпрати файла веднага. Всичко, което трябва да направи той, е да подпише копието за правителството. Елизабет трябва да подпише нашето копие и аз ще ги заверя нотариално. Можем да приключим в рамките на един час.

Даш кимна.

— Да го направим тогава. Искам да разкарам Каси възможно най-бързо оттук и да тръгна на път. Засега сме в достатъчна безопасност, но не обичам да поемам рискове.

— Много добре — каза Калън, когато всички се изправиха на крака и протегна ръка към Даш: — Добре дошъл в моя Прайд, Даш Синклер. Радвам се да те включа.

Даш прие ръкостискането, като почувства повече от просто обвързване на споразумение. За първи път през живота си, беше почти като да има семейство.

Елизабет написа бавно името си на документите. В тях тя се съгласяваше, че Даш Синклер е баща на дъщеря й, Касиди Пейдж Колдър, и също така се е съгласила законно да приеме промяната на името на дъщеря си, от рожденото й име, на Касандра Анжелика Синклер. То беше избрано от Каси, естествено.

— Касандра Анжелика е това, което мисли моята фея — бе кимнала твърдо, когато Елизабет я информира за това, което правят и защо. — И на мен ми харесва да имам Даш за татко. Смятам, че заслужавам шоколад. Тази работа със сватосването е тежка.

Не получи шоколад, но получи баща. Даш написа решително собственото си име до това на Елизабет и подаде документите на Кейн да ги завери нотариално. Решението за промяната на името на Каси бе дошло, след като Даун бе изказала предположение, че всяко дете от женски пол ще бъде заподозряно, ако Грейндж наистина има връзки в този клон на правителството. Възрастта на Каси бе оставена незаписана и щеше да бъде включено леко променено описание на външния вид. Веднага след като пристигнеха в имението на Породите, черните й коси щяха да получат временен цвят и промяната на идентичността й щеше да бъде създадена.

Елизабет се чувстваше така, сякаш губи дъщеря си. Решенията, които бе принудена да направи, не й допадаха. Винаги се бе грижила за Каси, винаги бе гледала да е защитена, в безопасност и обичана. Да позволи на някой друг да прави това, както и да промени името и външността й, караше сърцето й да се свива.

Бяха опаковали багажа и облекли Каси в новото й палто прекалено бързо. Елизабет я отнесе до чакащия хеликоптер, борейки се със сълзите си с всеки дъх. Беше позволила бебчето й да си отиде. Как можеше да остави детето си да тръгне?

— Феята казва, че ще се върнеш за мен, мамо — прошепна Каси в ухото й, докато стискаше шоколадовия сладкиш, който Елизабет й бе дала. Даш й го бе подал минути преди да напуснат къщата.

— Определено ще се върна, Каси — младата жена се молеше да успее.

— Феята казва, че Грейндж е лош и че Даш ще се погрижи никога да не ни нарани отново, ако тръгна с Котешките породи — произнесе тихо момиченцето, докато лежеше върху рамото на Елизабет. — Той ще ми бъде татко и всичко ще бъде наред.

— Ще бъде, миличка — Елизабет спря пред тъмния отвор на хеликоптера. Всички вече бяха влезли в огромния летателен апарат, освен Калън Лайънс.

— Обичам те, мамо — Каси отново беше на път да заплаче и Елизабет знаеше, че не би могла да сдържи собствените си сълзи дълго.

— И аз те обичам, миличка — целуна я по челото нежно и продължително. — Бъди добричка заради мама и аз ще се върна скоро.

Младата жена подаде детето на Калън. То изглеждаше толкова малко, толкова беззащитно в ръцете му, когато той я повдигна нагоре към Даун.

Мъжът скочи в хеликоптера. Даш обви ръце около Елизабет и я дръпна назад. Вратата се затвори, скривайки гледката на бледото лице на Каси. Когато Елизабет и Даш се отдалечиха на необходимото разстояние, двигателят се включи, огромните перки завъртяха снега по земята и летателният апарат започна да се издига бавно.

— Каси — прошепна тя болезнено, позволявайки на сълзите си да закапят сега, когато дъщеря й беше далеч от погледа й. Горещи, изгарящи потоци от влага се изляха от очите й, а гърдите й се свиха болезнено. — О, Боже, Каси. Вече ми липсваш.

Ръцете на Даш бяха около нея, държаха я здраво към гърдите му, главата му се сведе над нейната, когато хеликоптера се отдалечи бързо от тях, отнасяйки причината й да живее.

— Всичко е наред, бейби — прошепна Даш в ухото й, гласът му бе пресипнал и печален. — Всичко е наред. Ще го накараме да си плати за това. Обещавам ти, той ще си плати.