Вълкът на Елизабет

Глава 20

Даш имаше намерение да се отдръпне от Елизабет, да напусне леглото, стаята, да намери някакво място, далеч от сладкия аромат на възбудата й, където да може да помисли. Да премисли ясно това ново, шокиращо развитие. Но когато понечи да се отмести от нея, тя прошепна името му. Сънливо и преситено, изтощено от желанията, които той бе предявил към нея, тялото й се бе отпуснало върху неговото като копринена милувка, когато тя се приближи към и се настани в обятията му.

Елизабет се устреми към него, придърпа го към себе си, премести се в ръцете му и положи глава на гърдите му. Даш погледна надолу към разрошената тъмна коса, разстлана по леглото. Един строен крак беше преметнат върху неговия, а ръката й лежеше на корема му. В този момент той беше вързан толкова здраво за леглото, както би могъл да бъде, ако бе прикован от вериги, вместо от тази деликатна жена.

Какво трябваше да направи? Даш се обърна колебливо към нея и обви ръце около тялото й, очаквайки позата да бъде неудобна. Но не се получи. Елизабет му прилягаше така, сякаш бе създадена за него.

Никога не си бе позволявал да прегръща жена след секс. Никога не се бе чувствал достатъчно спокоен или отпуснат, да спи с някоя. И дяволски сигурно бе, че никога не бе бил способен да се сдържи от това да се отдръпне. Но Елизабет беше различна. По повече от един начин.

Господи. Какво й беше причинил? Даш затвори очи и преглътна тежко при спомена за дебелата издутина във вече плътно прилепналата й вагина. Като животно. Но нищо не можеше да промени факта, че удоволствието бе толкова интензивно, толкова по-дълбоко от всичко, което някога бе преживявал, че той не искаше нищо друго, освен да го повтори.

Вместо това, мъжът я притисна в обятията си и я остави да си почине. Надяваше се, че тя спи. Молеше се да спи. Защото ако не беше така, нямаше никакъв шанс да се сдържи да не я вземе отново.

Даш позволи на пръстите си да потънат в меките вълни от коса, които се спускаха по гърдите му и надолу по гърба й. След като задръжките й бяха паднали, Елизабет се оказа едно чувствено, горещо и еротично създание. Беше го изгорила жив.

Мъжът отпусна брадичка на главата й, чудейки се на странната промяна вътре в себе си. Знаеше, че Елизабет е негова жена. Неговата половинка. Беше приел това преди повече от година — когато командирът му за първи път започна да му чете писмата на Каси. Нямаше друг начин да обясни дълбокото чувство на притежание, което го бе изпълнило, вроденото познание и яростта, която го бе обхванала, докато бе погребан под лекарствата, докато тялото му се излекува. Беше я познал. Смехът й, докосването й, топлината й. По времето, когато се събуди, Даш бе изпълнен с решителност да бърза, да оздравее и укрепне, решителност, която не бе познавал никога преди.

Беше изумил лекарите, които се бореха да спасят живота му. Бе докарал терапевтите си до изнемога, докато работеше върху това да стане по-силен. Всяка минута от тази дълга, болезнена борба, всяка негова мисъл, беше за Елизабет и Каси. Неговата жена и неговото дете. Те имаха нужда от него. Той имаше нужда от тях.

Реакцията на тялото му към нея обаче, беше шокираща. Никога не бе правил нещо подобно с друга жена. Никога не бе изпускал еякулация като тези кратки хлъзгави струи течност, които бяха отпуснала вагината й около него. И никога не бе помислял, че би могло да се появи нещо като тази дебела издутина, която го заключи дълбоко във вече обтегната й вътрешност.

Не приличаше на нищо, което може дори да си представи. Беше я изпълнил със спермата си, знаейки, че няма никакъв шанс дори малка част от течността да се излее от нея, преди да…

О, мамка му. Рискът да я оплоди. Даш преглътна тежко. Тя не взимаше противозачатъчни таблетки. Той го знаеше. И за първи път през живота си бе обладал жена, без дори да помисли за предпазване.

Пенисът му потръпна и като че ли се втвърди още повече при мисълта да създаде дете с Елизабет, дете, весело и изпълнено с живот като Каси. Може би едно малко момченце, високо и силно, и изпълнено със същата решителност и издръжливост като майка си. Ръцете му се стегнаха около нея, а сърцето му започна да тупти по-бързо, когато си представи семейството, което би могъл да има. Семейството, за което никога не бе дръзвал да мечтае, досега.

Елизабет лежеше безшумно и неподвижно. Даш не беше неспокоен, но и не спеше. Тя усещаше гърдите му под бузата си, учестеното биене на сърцето му, напрегнатата готовност на тялото му. Щеше да се отмести от него, но когато го погледна надолу по дължината на тялото му изпод завесата на миглите си, видя ерекцията му, дебела и твърда, все още блестяща от смесените им сокове, лежаща върху долната част на корема му.

Плътта му беше дебела почти колкото китката й, дълга и стоманено твърда. Главичката, във формата на гъба, беше тъмна, почти морава, и показваше нивото на възбудата му. Не по-голяма от нейната собствена, помисли си жената. Дори сега, само няколко минути след като бе успяла да го отдръпне от себе си, все още я болеше от желание да го почувства отново заровен в нея, заключен плътно и силно във вътрешността й.

Елизабет едва успя да овладее лекото секване на дъха си при спомена за издутината. Знаеше какво е тя. Точно както знаеше какво представляват копринените еякулации — овлажняваща течност, която по някакъв начин отпускаше теснотата на женския канал. Беше го усетила, когато течността се смеси с нейните сокове, загряваща я, разхлабваща съпротивлението във вагината й, когато Даш си пробиваше път през стегнатите мускули.

Беше станало същото с устата й, с езика й. Преди той да се отдръпне от нея, тя се бе запитала дали ще може да поеме тази набъбнала широка главичка в гърлото си. Това беше невероятно. Различно от всичко, което можеше да си представи. И все пак, не съвсем неочаквано.

Елизабет не се заблуждаваше по какъвто и да било начин. Беше се питала дали това ще се случи. Беше се чудила дали Даш притежава не само сетивата на вълк, но и в известна част, сексуалността.

Котешките породи наричаха жените си свои половинки. В едно интервю, Калън Лайънс и съпругата му бяха удивително сдържани относно сексуалността, която проявява Калън. Но Елизабет бе разбрала, че ги свързва нещо по-близко, освен само любов. Можеше да го види по лицата им, в очите им, когато се гледаха един друг. Този малък потаен проблясък. И им завиждаше.

Елизабет знаеше, че Даш щеше да я предупреди предварително, ако е знаел, че това ще се случи. Знаеше, че не би го скрил от нея. А той дори бе по-изненадан от нея. Това я изпълни с чувство на гордост, на женско притежание, да знае, че Даш не е споделил това преживяване с друга жена. То беше само нейно. Колкото и шокиращо, колкото и поразително да бе било, то все пак бе само нейно. Точно както тази великолепна ерекция бе нейна. Поне засега.

Гледаше как пенисът му се огъва, тупти. Примамва я. Даш мигновено се стегна, когато ръката й се плъзна по гърдите му, надолу по корема, по горната част на бедрото му.

— Елизабет — гласът му беше мрачен, а пръстите му се стегнаха в косата й.

— Ммм? — младата жена промуши нежно ръка между силните му крака, пръстите й се придвижваха бавно, докато не обхванаха гладката, копринена торбичка на тестисите му. — Защо нямаш никакво окосмяване тук?

— О, Боже — бедрата му се извиха, когато тя погали тестисите му нежно, прокарвайки пръсти по невероятно гладката, очевидно изключително чувствителна плът. — Защото съм Порода — Даш като че ли изплю думите между стиснатите си зъби.

— Причинявам ли ти болка? — Елизабет застина, наблюдавайки малката перла от течност, оформяща се на цепнатината на пениса му.

— Не — издиша тежко мъжът. — Но сигурна ли си, че искаш да продължиш?

— Ммм — тя положи целувка на гърдите му, наблюдавайки как твърдата му плът трепва, когато улови торбичката по-здраво в дланта си. — Сигурна съм.

— Елизабет — изпъшка Даш, когато тя се премести по-ниско и устните й погалиха стягащия се корем. — Бейби. Почакай.

— Защо? — ръката й се плъзна от тестисите му към твърдия ствол на пениса.

Пръстите й не можеха да го обхванат, но можеха да го милват. Елизабет гледаше как ръката й се плъзга нагоре по дебелото копие, а пръстът й потърква хлъзгавата есенция, просмукваща се от цепнатината на върха.

— Трябва да поговорим — гласът му беше напрегнат. — За това, което се случи по-рано. Елизабет, трябва да разберем това.

— Какво има за разбиране? — тя отпусна глава върху долната част на корема му. Набъбналата главичка на ерекцията му беше точно под нея. Преди Даш да успее да проговори, езикът й се подаде между устните й и докосна блестящата гладка плът.

— Ох, по дяволите, Елизабет — промърмори мъжът, пръстите му се заплетоха в косата й, а мускулите на корема му се стегнаха рязко.

Елизабет се премести по-надолу, въпреки натиска, който той прилагаше в косата й. Устата й покри твърдата главичка, а езикът й трепна върху малкото отвърстие на върха, преди да се извие около набъбналата плът. Беше възнаградена със слаба струя от солено-сладката течност, която се бе изляла в устата й и преди.

— Достатъчно — преди да успее да го изкуши още повече, да го възбуди още повече, Даш я сграбчи за раменете, повали я на леглото и се надвеси над нея. — Ти луда ли си?

Елизабет облиза бавно устни, докато го гледаше изпод полуспуснатите си клепачи, гладна за вкуса му. Имаше нещо порочно и възбуждащо в това да поема пениса му в устата си. Нещо, което разпалваше всичките й низки инстинкти и я правеше напълно безсрамна.

— Не съм луда — прошепна тя, като повдигна глава и прокара език по устните му, притисна се и се плъзна между тях.

Тогава сподели вкуса на есенцията му с него. Погледът й, сключен с неговия, видя проблясък на шок в очите му, миг преди той да простене дрезгаво. Ръката, която държеше косата й издърпа главата й назад, докато той успее да поеме контрол над целувката.

Езикът му се заплете с нейния, след това го последва, когато той се оттегли зад устните й. Даш помете устата й властно, ближеше устните й, езика й, целуваше я със страст и глад, които я накараха да простене и да се извие под докосването му.

— Проклета да си — той се откъсна от нея, дишайки тежко, и се взря надолу. — Ти усети какво се случи предния път, Елизабет. Знаеш какво ти сторих.

— Да — въздъхна тя, усмихвайки се в очакване. — Сега го направи отново. Нека да видим дали ще проработи пак втория път.

Погледът му се изпълни с объркване, после с топлина. Огромна, нажежаваща топлина, докато се взираше в Елизабет съсредоточено. Устата му се изви бавно в усмивка, която би могла да бъде наречена единствено вълча.

— Ще те накарам да крещиш по-силно този път — предупреди я тихо. — Ще те накарам…

Даш спря, главата му внезапно се надигна и очите му се присвиха, насочвайки се към вратата.

— Даш? — Елизабет усети как тялото му се стяга заплашително, а не от възбуда.

Отдръпна от нея. Елизабет чу тропот от стъпки нагоре по стълбите, след това силно почукване по вратата.

— Пригответе се, Даш. Грейндж има свои хора в града и те биха могли да се насочат насам. Трябва да подготвим заминаването ви. Обадих се на пилота, имате петнадесет минути до кацането.

Даш изръмжа и обърна глава, но Елизабет вече не беше в леглото, а обличаше дрехите, които той беше оставил за нея.

— Толкова за проклетия душ — промърмори тя, докато изтегляше бикините по дългите си крака, покривайки блестящото, влажно хълмче на женствеността си. — По дяволите, мразя да нося мокри бикини.

Даш се обърна за собствените си дрехи, ръмжейки в мълчалива ярост. Бикините й бяха мокри, неговият пенис беше твърд като стомана, а те тръгваха към един студен самолет. Даш си се зарече да се увери, че Грейндж страда — ама наистина лошо — преди най-сетне да тръгне да го убива.