Вълкът на Елизабет

Глава 32

— Не забравяйте плана — Даш хвърли строг поглед към Елизабет две вечери по-късно, когато отрядът бе готов да нахлуе в имението на Грейндж. — Влизаме безшумно. Грейндж ще бъде в кабинета. Елизабет, Мерк и аз ще се промъкнем вътре, вземаме документите, отстраняваме копелето и поемаме по пътя си. Просто и лесно. Без неприятности. Нека да не си ги създаваме сами.

Три от момичетата на Саймън бяха успели да привлекат вниманието на Грейндж по-рано същата вечер и сега бяха в къщата и го разсейваха, докато дойде времето да го заловят. Копелето обичаше да играе в кабинета си, поне така твърдеше младата му любовница. Беше се свързала с тях преди няколко минути, потвърждавайки, че той вече е там с жените.

Навън имаше достатъчно пазачи, които осигуряваха на Саймън и другите три момичета възможност да се позабавляват, отивайки на лов. Отрядът войници, който бе дошъл да помогне, бе разположен по границата на имението, готов да ги прикрива, заедно с братята Тайлър и другата Котешка порода, Танер.

Заповедите на Даш бяха посрещнати с кимвания, особено от страна на Елизабет. Тя нямаше намерение да ядосва отново половинката си, и то по средата на мисията. Не че не се бе насладила на аналното приключение, което той й бе дарил, но интензивността на оргазма не беше нещо, което искаше да преживее отново в близко бъдеще.

— Мерк, ти си с мен и Елизабет. Нека го направим възможно най-чисто.

Беше много по-чисто, отколкото Елизабет бе очаквала. Двамата пазачи, които Даш бе подкупил, се погрижиха пътя, който използваха до имението, да е безопасен. Задната врата бе отключена. Придвижиха се безшумно по тъмния вътрешен коридор и поеха към фоайето в предната част на къщата.

Проверявайки добре осветената площ, Елизабет видя как Даш се обърна към Мерк и му направи знак по посока на извитото стълбище. Когато другият мъж стигна благополучно до върха, Елизабет последва примера му. Присъедини се към Породата на площадката и двамата останаха нащрек, докато Даш се изкачи безшумно до тях. Моментът беше идеален. Те стояха напрегнати в очакване, когато пазачът направи обиколката си, крачейки сънено през фоайето и кухнята.

Когато се скри, Даш направи знак за тръгване. На горния етаж имаше серия от коридори и затворени врати. Кабинетът на Грейндж се намираше в средата на етажа. Те спряха пред вратата и се вслушаха внимателно в звънкия смях на момичета на Саймън и плавния, културен глас на Грейндж отвътре.

Приготвиха оръжията и Даш почука тихо. В началото шумът предизвика тишина, след това едно яростно проклятие от страна на мъжа, когато трите жени направиха своя ход. Вратата се отвори рязко и бързо от Стефани. Очите й бяха хладни, а изражението — кръвожадно, когато Даш и другите пристъпиха вътре в стаята.

— Елизабет — Грейндж беше седнал зад огромното дъбово бюро, ръцете му лежаха върху гладката полирана повърхност, а Даника стоеше зад него, опряла нож до гърлото му. — Колко интересно. Виждам, че водиш и приятели със себе си.

Елизабет потисна една тръпка на отвращение, когато погледна към чудовището, което бе преследвало нея и дъщеря й в продължение на две години. Той беше добре облечен мъж, гъстата му кестенява коса беше сресана назад от лицето му, което би могло да изглежда доста привлекателно, ако не беше грапавият белег, разсичащ едната му буза, и блясъкът на студена подигравка в лешниковите му очи.

— Да, така е — отговори му Даш почти развеселено, докато Мерк затваряше вратата зад себе си.

— Меркюри Уорънт — Грейндж погледна към едрата Порода очаровано. — Колко интересно — после се обърна отново към Елизабет. — Предполагам, най-сетне си разбрала каква малка златна мина си родила, скъпа. Дейн не беше особено доволен от кученцето в края на краищата, а?

Дъщеря й не беше кученце. Елизабет потисна гнева си и се прицели в главата му.

— Искам онези документи — бе изумена от ледената обвивка, която се разпростря по тялото й. В душата й. — Веднага.

Очите на Грейндж се присвиха и се насочиха към Даш.

— Тя може да ти донесе милиони. Но не и без моята помощ. Аз разполагам със сперма на Порода…

Даш се изсмя.

— Това, което имаш ти е нищо в сравнение с това, което имам аз — изсъска той.

След това се обърна, дръпна ръкава на тениската си над рамото и разкри тъмния белег. Когато се обърна отново, Грейндж изглеждаше подходящо впечатлен.

— Изумително — въздъхна той. — Мартен се кълнеше, че Вълците са били избити. Предполагам, е сгрешил.

— Предполагам — Даш звучеше равнодушно, но Елизабет долови нотка на болка, промъкнала се в думите му. — Дай ни документите, които имаш, Грейндж.

Тънките устни на другия мъж се извиха, когато Даника се отдръпна внимателно от него, доволна да остави Даш да се справи с врага.

Грейндж въздъхна.

— Аз не мисля така — изсъска той, докато погледът му се местеше между Елизабет и Даш. — Тя бременна ли е вече?

Младата жена се усмихна.

— Позволи ми да го убия, Даш — прошепна тя. — Можем да намерим документите по-късно.

Очите на Грейндж проблеснаха от безпокойство.

— Не още, бейби — въздъхна Породата. — Казах ти, ако ни сътрудничи, може да живее. Имаме нужда от документите повече, отколкото от смъртта му.

Елизабет сви рамене. Погледът, който хвърли на другия мъж го предупреди обаче, че ще се наслади на възможността да го убие.

Грейндж прочисти гърлото си.

— Добре. Това е добър план, ако можех да ги извадя — той сви рамене небрежно и кимна към сейфа, който Даника бе открила, докато проверяваше зад портретите и снимките, окачени на стената. — Документите са в сейфа.

— Комбинацията — Даш отиде до металната врата. — И не се ебавай с мен, Грейндж. Елизабет ще отнесе главата от раменете ти с този пистолет. Това бе всичко, което можех да сторя, за да я убедя да го направим по моя начин.

Младата жена опипа спусъка на оръжието, докато предизвикваше копелето с очи да й даде причина, каквато и да е причина, да го дръпне. Вместо това, той им каза комбинацията.

Елизабет не откъсваше погледа си от Грейндж, наблюдавайки го внимателно, докато слушаше как Мерк говори с хората отвън, а Даш набира числата на цифровата комбинация. Очакваше да прозвучи аларма. Молеше се Грейндж да й даде причина да го убие.

— Взех го — гласът на Даш я накара да направи гримаса.

— Той те е обуздал. Интересно — ухили се Грейндж. — Кажи ми, Елизабет, какво е усещането да те чука животно?

Елизабет изсумтя.

— Нямам представа. Да се обадя ли на любовницата ти, за да я питам?

Изражението му се стегна, когато в очите му проблесна гняв.

— Елизабет, този спусък не е нещо, с което да си играеш. Дяволски чувствителен е — предупреди я Даш, като се премести предпазливо зад нея. — Мерк, наблюдавай нашето приятелче, докато прегледаме документите. Искам да се уверя, че всичко, което ни трябва, е тук.

Елизабет се обърна към половинката си и едва не пропусна доволната, подигравателна усмивка на Грейндж.

Тя гледаше, когато Даш отвори папката. Първата страница го накара да замръзне. Още няколко страници и Даш обърна мрачните си, шокирани очи към нея.

— Мартен се наслаждаваше на малките си експерименти — въздъхна Грейндж със самодоволна усмивка. — Аз ги смятах за доста изобретателни, всъщност. Казаха ми, че създанията нямат душа. Че са зли убийци, които обичат да си играят с плячката си. Имах големи надежди Каси да прояви своята ДНК. Той направи всичко възможно, разбира се.

Елизабет усети как сърцето й избухва в гърдите и понечи да тръгне към Даш.

— Елизабет — спря, когато видя мъката в очите му.

— Искам да го видя — прошепна тя. — Искам да разбера какво са сторили на бебчето ми.

Премести се, докато можеше да разчете бележките, които Мартен бе направил.

Елизабет прочете първата страница, след това погледна към Даш ужасено. Не можеха да позволят на Каси да разбере. Не можеше да позволят тази информация да стане публично достояние. Репортажите вече бяха пълни със слухове за експерименти с Койоти. Човешки животни, експерименти, които най-сетне бяха дали на учените убийците, върху чието създаване бяха работили. Досега не бяха открили нито едно от тях, но докладите от лабораториите, бележките по подготовките и научните документи доказваха факта, че са съществували. Хладнокръвни и бездушни, също като своите животински братовчеди, и обичащи кръвта, която биха могли да пролеят. Това щеше да унищожи Каси, ако някога научеше, че е част от съществата, които Съвета бе създал.

— Стефани, ти и Глория подсигурявате изтеглянето — нареди Даш на другата жена. — Мерк, свържи се с момчетата отвън и се увери, че пазачите са обезвредени. Даника, вържи копелето, преди да тръгнем.

Грейндж се ухили развеселено.

— Бъди сигурна, че ще следя развитието й, Елизабет — каза студено. — След като информацията излезе на бял свят, няма начин да го скриеш от нея. Няма начин да спреш ДНК-то й да я промени. Тя няма душа. Тя е тленна малка обвивка, нищо повече. Една кучка за разплод на идеалния син.

Елизабет се прицели с пистолета в ръката си. Видя Каси — толкова сладка и любвеобилна, душата й светеше в очите й, в смеха й, в обичта й към всички около нея. Видя силата, необходима на малкото момиченце да се издигне над всичко, което това изчадие вече й бе причинило, и й се прииска да изкрещи от жестоката липса на милост у това чудовище Грейндж, за да направи онова, което бе сторил на детето й.

— Елизабет? — Даш стоеше зад нея, не я спря, в гласа му нямаше порицание, само любов и разбиране. — Той не си струва, бейби. Ние знаем по-добре.

— Той ще я унищожи — прошепна тя пресипнало.

— Не и ако му попречим. Каси е по-силна от него.

Даника стоеше настрани и следеше сцената внимателно, докато поемаше дългото въже, което Мерк бе донесъл, за да вържат Грейндж.

Елизабет се обърна към Даш. Когато го направи, с ъгълчето на окото си видя движението на Грейндж. Ръката му се мушна със светкавично движение под бюрото, извади пистолет и го насочи към нея. Лицето му бе зачервено от гняв.

Елизабет се усмихна, вдигна ръка също толкова бързо, за частица от секундата, прицели се и пръстът й се стегна на спусъка. Грейндж вече нямаше да нарани никого. Видя проблясък на изненада в очите му, миг преди куршумът да се забие смъртоносно между очите му. Едновременно с това и неговото оръжие изгърмя. Огън прониза гърдите й и й отне дъха, краката й се подкосиха. Даш изкрещя името й.

Тя рухна в ръцете му, погледът й попадна на бързо растящото петно върху ризата й. Елизабет вдигна очи към Даш, силна болка разкъса душата й, когато видя ужаса му.

— Пази бебчето ми — прошепна тя.

— Господи, не! Елизабет, не умирай в ръцете ми! — извика Даш, докато я спускаше на пода.

Тя можеше да чуе как Мерк крещи заповеди по комуникационната връзка, усети как Даника силно притиска кърпа към раната, но можеше да почувства леда, който се разпростря по цялото й тяло. Дъхът й секна, когато болката прониза сърцето й.

— Обичам те — младата жена се бореше да сдържи сълзите си. — Завинаги, Даш.

— Мерк, извикай линейка, веднага. Кажи на Чейс да се свърже с Майк и да ни посрещне в болницата. Кажи на момчетата да се изтеглят. Всички. По дяволите, помогнете й.

Даш я прегръщаше и я люлееше. Тя усещаше ръцете му около себе си и почувства как тъмнината на студеното спокойствие се оттегля в дъното на съзнанието й. Даш щеше да облекчи страховете на Каси. Той можеше да я защитава. Беше убила чудовището. Беше направила така, че дъщеря й никога да не узнае.

— Елизабет. Остани с мен — гласът на Породата беше яростен, когато я вдигна и побягна от стаята. Сирените отекваха в далечината, изкрещени заповеди изпълваха главата й. — Ако ме обичаш, ако обичаш Каси, тогава остани с мен, проклета да си. Ако обичаш бебето, което носиш сега в утробата си, тогава, за Бога, живей!

Младата жена примигна към него. Погледът му я прониза.

— Моето дете, Елизабет. Ти носиш моето дете. Наистина ли искаш и то да умре?

— Не — извика тя немощно. Усещаше как студът се разпростира по цялото й тяло, а кръвта бликаше от гърдите й. — Не, Даш. Даш…

— Остани с мен, Елизабет — той тичаше надолу по стълбите, а Даника беше до него и по някакъв начин успяваше да държи импровизирания турникет към гърдите й.

Във фоайето цареше хаос, главозамайващ прилив на цветове и болка, и гласът на Даш, който й крещеше и умоляваше. И Елизабет се бореше. Бореше се, но унищожителните вълни от мрачен студ я покриваха, заливаха съзнанието й и я отнасяха далеч. Последната й мисъл беше за Даш. За докосването му, за нежността му, за цената, която той бе платил, за да я държи до себе си. Беше загубил защитата, която бе пазил около себе си от толкова дълго. Неговата защита, а сега и детето, за което бе мечтал. Също както Елизабет, той бе изгубил всичко…