Вълкът на Елизабет

Глава 18

Елизабет никога не бе познавала такава нужда в живота си, както тази да вкуси Даш. Да оближе кожата му, да почувства движението на мускулите му под стегнатата плът. Ръцете му освободиха китките й и погалиха раменете й, когато тя се премести по-ниско и вкуси бързо повдигащите му се гърди. По кожата му нямаше косми, освен съвсем малки, меки, тънки и фини косъмчета, които гъделичкаха езика й. Но дори това беше еротично. Чувствено.

Всичко в този мъж беше чувствено като греха.

Елизабет впи зъби в плътния мускул под мъжкото зърно, утробата й се сви от силното ръмжене, което се откъсна от гърлото му. Ръцете му стиснаха раменете й, а пръстите потриха голата плът, когато главата й се сведе още по-ниско. Надолу, покрай мощните му гърди, докато не проучи стегнатите мускули на корема му. Езикът й облиза твърдата тъмна плът, зъбите й хапеха, придвижвайки се неотклонно към коравата, дебела ерекция, която я очакваше по-надолу.

— Елизабет — гласът му беше див, еротичен тътен, който накара женствеността й да се навлажни от гладна страст.

Вагината я болеше, утробата й се свиваше конвулсивно, когато ръцете й се придвижиха към бедрата му. Младата жена облиза по-близо, напрегната, изплашена, чудеща се дали ще може да поеме издутата главичка на пениса му удобно в устата си. Кой казва, че науката не знае какво, по дяволите, прави? Когато бяха създали Даш, те му бяха дали всичко, от което един мъж се нуждае: високо, силно тяло, честно сърце и пенис, който може да я изпълни по всеки възможен начин.

Елизабет застана на колене, пръстите й уловиха гладката, гореща плът и езикът й се плъзна внимателно по пулсиращата главичка. Тя беше с размера на голяма слива, тъмна и кадифено мека, примамваше я, докато гладът й настояваше да я погълне.

— Милостиви Боже — изпъшка той, когато устните й се плъзнаха по твърдата плът. Изненадващо, лека струйка от предеякулационна течност се изстреля от върха в устата й. Елизабет измърмори одобрително от вкуса. Една смесица от солена сладост, която я накара да закопнее за повече, но предизвика гневно проклятие от страна на Даш и той се опита да се отдръпне от нея.

— Не — прошепна тя, когато пенисът му се изплъзна. — Не още — устата й го покри отново и около нея отекна приглушено ръмжене.

— Почакай — възпротиви се Даш, но пенисът му се плъзна по-дълбоко, когато бедрата му се тласнаха към нея.

Пръстите й се сключиха около него, а устата й го пое възможно най-дълбоко. Още една силна струя течност се изстреля в нея, когато Елизабет се стегна около него. Чуваше задъханото му дишане, усещаше напрегнатата възбуда, която изопваше тялото му.

— Елизабет, първо трябва да поговорим — още една струя предеякулационна течност запулсира в устата й, карайки я да жадува за още.

Жената облиза бавно долната част на ствола, засмуквайки твърдата плът колебливо, докато се опитваше да привикне с дебелината му. Рядко бе правила това с Дейн. Той не го харесваше. Не искаше устата й там. Даш не беше далеч от истината, когато каза за мисионерската поза и изгасената светлина. Елизабет нямаше много опит, но сега беше ненаситна. Искаше да пробва всеки сексуален акт между мъж и жена заедно с Даш. Искаше всичко.

Пръстите му се провряха в косата й, стегнаха се в дългите кичури, и я изтеглиха нежно, сякаш да я отдръпнат. Сякаш щеше да я откъсне от угощението, което тя си устройваше. Елизабет рядко си позволяваше какъвто и да е вид удоволствия, особено някое като това. Не беше докосвана от толкова много години, че не искаше да ги брои. И ето я сега, коленичила, с този голям пенис, който изпълваше устата й, и този силен мъж, който диша тежко и отчаяно, докато тя смуче плътта му, решила, че сега е време да компенсира за липсата си на удоволствия.

— Бог да ми е на помощ, Елизабет, моля те… — още един силен пулс от течност изпълни устата й. Предеякулационната влага беше като коприна и се плъзна лесно надолу по гърлото й, когато притегли пениса му бавно, спечелвайки надмощие, докато Даш се опитваше неуспешно да се отдръпне от нея.

Със сигурност го правеше както трябва, помисли си тя. Нещо, на което Даш се наслаждаваше толкова, колкото тя на докосването му. Даш не можеше да спре, въпреки че Елизабет знаеше, че той не иска да се излива в устата й. И все пак се тласна към нея, стенейки от удоволствие, което накара кожата й да настръхне.

Езикът й потрепваше върху пулсиращата главичка с ненаситни близвания. Ръцете й се движеха по ствола, който бе станал хлъзгав от слюнката й и неговата влага. Бедрата му бяха изопнати и напрегнати, пръстите му мачкаха косата й, а в гърлото му къркореше силно ръмжене, докато Елизабет му доставяше наслада.

Младата жена усети как собствената й възбуда нараства при мисълта, че му е приятно, че не е в състояние да се отдръпне от нея, че усещанията, които предизвикваше в пулсиращата му ерекция, му пречат да наложи волята си. Засега. Тя знаеше, че това няма да продължи дълго, че всяка секунда, в която той й позволява да го тласка по-близо до кулминацията, която усещаше, че се надига в скротума му, е чудо. Можеше да почувства стегнатата торбичка под ствола му, в близост до основата на члена, свиваща се периодично, докато тя всмукваше туптящата главичка.

Искаше да го вкуси, искаше да изпълни устата й със спермата си, да чува виковете му, докато се излива, докато оргазмът разтърсва тялото му. Искаше всичко това, както никога не бе искала нещо през живота си.

— Мамка му! Бейби… — гласът му сега беше гърлен, дрезгав и възбуден, когато се тласна към стегнатата хватка на устата й.

Плитки, резки движения, потапяха главичката на пениса му дълбоко в устата й и тя го поемаше жадно. Още един пулс, едно мощно трепване на члена му и Даш застина, ръцете му стискаха косата й, държейки я неподвижна, когато се изтегли бавно от устата й.

— Не. Даш, моля те — Елизабет се опита да го последва, да го поеме обратно, да го накара да се върне. Даш отдели ръцете й от пениса си, след това я издърпа да се изправи и я притегли към гърдите си, докато тя се взираше в него жадно. Вагината й беше влажна от желание, а тялото й вибрираше.

— Погледни ме — изръмжа той с дива свирепост. — Може да имаме сериозен проблем, Елизабет.

Тя утихна в ръцете му.

— Има ли някой друг в къщата?

Тя се ослуша внимателно, но не можеше да чуе нищо от собствения си пулс.

— Не — ръцете му стиснаха бедрата й, когато тя се намести към пениса му, притискайки го силно към корема си.

— Тогава не ми пука — тя поклати глава отчаяно. — Имам нужда от теб, Даш. Не ми пука за нищо друго точно сега.

— Почакай, Елизабет — изпъшка мъжът, когато тя се раздвижи срещу него, ръката й се протегна и се заплете в косата му, навеждайки устните му към нейните. — Мога да ти причиня болка.

Езикът й се плъзна по устните му, докато се взираше в него, замаяна от възбудата, пулсираща в тялото й.

— Няма да се счупя — прошепна в устните му. — Но ако не ме вземеш скоро, Даш, може да се наложи аз да ти причиня болка.

Решителните й думи изглежда наклониха везните в нейна полза. В очите му избухнаха пламъци, лицето му се зачерви от възбуда, а пенисът му потръпна срещу корема й, докато тя се взираше в него. Преди да осъзнае намерението му, Даш я вдигна от пода и я хвърли на леглото. Тя се извъртя и се изправи от далечната страна, на ръце и колене, втренчена в него, докато той се движеше по матрака, коленете му потъваха в меката материя.

— Това е начинът, по който те искам накрая — каза той с дрезгав глас. — На колене, наведена напред за мен, крещяща, докато аз си прокарвам път през стегнатата ти вагина. Обърни се, бейби. Позволи ми да ти покажа какво мога да направя.

Елизабет се усмихна бавно. Гласът му изпрати тръпки нагоре по гръбнака й — беше отчасти заплашителен, отчасти съблазнителен. Докато се взираше в нея, едната му ръка държеше пениса му, а пръстите му бавно галеха ствола.

— Смяташ, че ще бъде толкова лесно? — попита го, борейки се за въздух. — Щом го искаш, можеш да го вземеш.

Усмивката му беше многозначителна, самонадеяна.

— Мога да го направя, Елизабет — прошепна Даш. — Наистина бих могъл. Но ако започна да се боря с тебе, няма да имам самообладанието да погълна сладката ти вагина. Наистина искам да вкуся тази гореща сметана, която подушвам, че изтича от тялото ти, бейби.

Елизабет потрепери. Гласът му беше толкова дрезгав, толкова див, че го почувства почти като физическа ласка по сетивата си. Вагината й се стегна при порочното му предложение, болка, която не приличаше на никоя друга, такава каквато никога преди не бе изпитвала, запулсира в дълбините й. Искаше го там. Искаше да почувства езика му, галещ плътта, която поддържаше обезкосмена, чакаща, предусещаща време, когато ще познае докосването му.

— Легни — Даш се премести в долната част на леглото, наблюдавайки я съсредоточено. — Хайде, бейби. Нека ти покажа как една мъжка Порода поглъща своята половинка.

Младата жена потръпна и облиза сухите си устни, докато гладът туптеше в утробата й. Мъжка Порода. Думите изпратиха силни тръпки нагоре по гръбнака й. Не й бе известно нищо за тяхната сексуалност. Никъде не беше документирано, че по някакъв начин те се различаваха от останалите мъже. Но беше намекнато, че тяхната дива природа може да ги изпрати над ръба на човечността и да навлязат в онази непозната сфера на смесеното ДНК. Някои учени намекваха, че това може да стигне по-далеч, че мъжете могат да покажат истинските характеристики на своите животински братовчеди. Например, че при Котките може да се появи, подобен на шип, израстък. А Вълчите Породи биха могли да покажат много повече.

Това беше слух, а не факт. Но Елизабет беше повече от нетърпелива да узнае истината. Даш беше събудил една задрямала възбуда вътре в нея, която почти погълна мечтите й още преди дори да го е срещнала. Сега, когато я беше докоснал, нямаше значение дали е човек или животно. Тя трябваше да почувства докосването му, трябваше да знае какво е да я притежава.

— Своята половинка? — Елизабет се премести в средата на леглото, наблюдавайки Даш внимателно. — Кой казва, че аз съм твоята половинка?

Усмивката му беше толкова уверена, че изпрати пулсиращи тръпки по плътта й.

— О, сладурче, и двамата знаем, че си. Хайде сега, позволи ми да те любя за известно време, преди да изгубя здравия си разум и да започна да те чукам, докато и двамата закрещим.

Да. Това искаше тя. Искаше да крещи. Така да обезумее от удоволствие и желание, че нищо да не може да сдържи виковете й. Да познае и изпита наслада, за каквато само бе чувала, но никога не бе изпитвала лично.

— Мога да се справя с това — Елизабет дишаше учестено, когато легна бавно, следейки с очи как той се надвесва над нея.

Даш не й отговори. Устните му се спуснаха над нея диво, наклониха се и завладяха нейните с целувка, която разтърси Елизабет до пръстите на краката. Езикът му премина между устните й, прониквайки в устата й с преднамерено бавни движения, дразнеше нейния, карайки я да простене от незадоволен копнеж. Ръцете й се обвиха около раменете му.

Дланите му погалиха талията й и обхванаха гърдите й. Палците му описваха бавни, заплетени фигури около твърдите като камъчета зърна, докато обладаваше устата й, стенейки, когато тя се притисна нагоре и мекия й корем докосна големия му тежък пенис.

— Боже, ти ме подлудяваш — промърмори Даш, когато устните му се откъснаха от нейните и се плъзнаха по шията й, която Елизабет изви към него, и потръпна от удоволствие, когато зъбите му одраскаха кожата.

— Имам нужда от теб — тя се задъха, когато той леко гризна зърното й. — Сега, Даш.

— Не още — изпъшка мъжът, ръката му стисна връхчето на гърдата й, миг преди устните му да го покрият.

Засмука я дълбоко, стенейки срещу плътта й, езикът му се плъзна по малката пъпка, преди той де се премести и извърши същото действие на другата. После устните му се придвижиха по-надолу, ръцете му разтвориха бедрата й и ги повдигнаха, а устата му покри набъбналата, отчаяна плът на клитора й.

Усещанията избухнаха като ракета в тялото на Елизабет, когато грапавият му горещ език се раздвижи бавно върху малката перла. Тя беше на крачка от кулминацията си. Бе толкова чувствителна, че лесно можеше да намери освобождението си само от един тласък. Очевидно обаче, Даш бе решен да я измъчва.

Устата му се плъзна по-надолу и езика му погали тесния процеп на подутите й гънки. Разтвори ги леко и започна да извлича гъстите сокове в устата си, ближеше я разпалено, докато гледаше нагоре към нея между бедрата й.

— Мечтаех за това — прошепна той в чувствителната плът. — Мечтаех да се удавя в тялото ти, да поема всичката ти сладка влага в устата си, да заровя езика си силно и дълбоко вътре в теб.

И го направи. Потопи го в стегнатите дълбини на влагалището й, когато тя се изви страстно към устните му. Слаб вопъл от желание отекна около тях, когато Елизабет се опита да стисне бедра, да го задържи вътре в себе си. Но ръцете му бяха там, разтвориха я още повече, а очите му се впиха в нея над хълмчето на женствеността й.

Това беше най-невероятното еротично нещо, което някога бе преживявала в живота си — да усеща как езикът му се извива дълбоко във вагината й, докато златистите му очи я хипнотизират. След това го проследи как се премести, отново облиза нежно цепнатината и закръжи около клитора й с измъчващи движения, преди да се върне към пулсиращия извор на вагината й.

Даш я измъчваше отново и отново, ближеше я закачливо, гмурваше се дълбоко и силно в стегнатата й вътрешност, докато тя не изкрещя от изтезанието. Пръстите й стискаха завивката под нея, главата й се мяташе върху възглавницата отчаяно, когато Елизабет се отказа да го гледа. Очите й бяха затворени, съзнанието й бе връхлетяно от усещанията, пронизващи утробата й.

— Даш, моля те — тя почти ридаеше сега, когато той отново засмука клитора й, а езикът му се движеше нежно около него. — Моля те. Моля те. Ти ме убиваш.

Мъжът изстена пресипнало. Палците му разделиха гънките на вагината й и устата му се зарови по-дълбоко, езикът му засили движенията си и Елизабет затаи дъх в очакване. Да. Точно така. Усещаше как възбудата се надига спираловидно в малката пъпка, опустошителната чувствителност нарастваше, докато устните и езикът му я докарваха все по-близо до ръба.

Тя трепереше в очакване, бедрата й се стегнаха на раменете му, а ханшът й се извиваше под него. По-близо. По-близо. Очите й се отвориха, когато я връхлетя. Подобно на експлозия от топлина, един взрив от чисто, интензивно усещане, заля тялото й, гърбът й се изви, а от гърдите й се откъсна приглушен вик, когато тя се разпадна на парчета под него.

Удоволствието се блъсна в мозъка й, разкъса воала на реалността и я захвърли в един свят на танцуващи цветове и светлина. Елизабет се разтресе, трепереща конвулсивно, под тласъците на езика му, когато светът се разпадна около нея.

— Сега — Даш се раздвижи, преди последните бурни тръпки да стихнат.

Премести се върху тялото й, поемайки тежестта си на лакти, и се вторачи в нея с дива страст, когато широката главичка на пениса му се притисна към чувствителния отвор на вагината й.

— Сега — прошепна отново, — те направих моя жена, Елизабет. Сега.