Чаровник по рождение

10.

Ейприл и Дийн дойдоха заедно в града да я приберат от ареста. Ейприл даде на Блу шофьорската й книжка и потвърди, че саабът е неин. Дийн плати гаранцията и тутакси й се разкрещя:

– Оставям те сама за два часа и каква я свърши? Арестуваха те! Имам чувството, че съм се озовал в римейк на "Аз обичам Люси".

– Накиснаха ме! – избухна Блу и рамото й се блъсна във вратата на ванкуиша, когато Дийн зави рязко. Беше толкова бясна, че й се искаше да удари нещо, като започне от него, задето не споделяше възмущението й. – Да си чувал някой да е бил арестуван, защото е карал без шофьорска книжка? Особено такъв, който има съвсем редовна книжка.

– Която обаче не е била у теб, когато са те спрели.

– Но аз щях да им я предоставя, ако ми бяха дали подобна възможност.

Полицаите не се бяха усъмнили в твърдението на Блу, че Райли е семейна приятелка, гостуваща във фермата. И докато Блу кипеше от ярост и кръстосваше килията, Райли пиеше кока-кола и гледаше шоуто на Джери Спрингер в чакалнята за посетители. При все това цялата история с ареста беше травмиращо преживяване за едно единайсетгодишно момиче и Ейприл побърза да я откара във фермата веднага щом полицаите й върнаха ключовете на сааба.

– Цялата тази история беше чиста постановка! – заяви Блу и метна свиреп поглед към Дийн, чиито синьо-сиви очи бяха добили оттенъка на бушуващ океан.

Той взе поредния завой.

– Не си имала шофьорска книжка и си шофирала чужда кола с номера от друг щат. Каква постановка е това?

– Кълна се в Бога, всички тези модни списания са ти продухали мозъка. Помисли малко. Десет минути след като влязох в стълкновение с Нита Гарисън, ченгетата ме спират под измисления предлог за случайна проверка за безопасно шофиране – дали са закопчани коланите! Как ще го обясниш?

Явно гневът му се бе поуталожил, защото Дийн се усмихна снизходително.

– Значи твърдиш, че си се скарала с някаква старица, която след това е принудила полицията да те арестува?

– Ти не я познаваш – тросна се младата жена. – Нита Гарисън е проклета и в червата и държи града в малкото си джобче. Гарисън е нейна собственост.

– Ти си ходещо бедствие. Откакто те качих на…

– Престани да правиш от мухата слон! Та ти си професионален футболист. Сигурно неведнъж си бил зад решетките.

– Никога не съм бил в затвора! – кипна отново Дийн.

– Как ли пък не! От НФЛ никога няма да те пуснат на игрището, ако не си бил арестуван поне два пъти за телесна повреда или нанесена обида. И поне два пъти по толкова за побой над гаджето или съпругата.

– Изобщо не си забавна. Вероятно не, но се почувства по-добре.

– Започни от началото – предложи той – и ми разкажи какво точно се е случило между теб и възрастната дама.

Блу му описа срещата в най-малки подробности. Когато свърши, Дийн дълго мълча, преди да заговори.

– Нита Гарисън наистина е прекалила, но не смяташ ли, че и ти си могла да бъдеш малко по-тактична?

Блу мигом настръхна и кръвта й отново кипна.

– Не! Райли няма много защитници. По-точно, нито един. Крайно време е това да се поправи.

Зачака да й каже, че е била права, ала вместо това той влезе в ролята на шибан градски летописец.

– Попитах бояджиите защо Гарисън е обявен за продажба и научих цялата история. Преди няколко часа Блу щеше с радост да чуе въпросната история, но сега това не я вълнуваше. Дийн още не беше признал, че тя е била права.

Той отвя един додж неон, имал неблагоразумието да го задмине.

– Веднага след края на Гражданската война един авантюрист, на име Хайрам Гарисън, купил по тукашните места няколко хиляди акра земя с намерението да построи фабрика. Синът му разширил семейния бизнес – сещаш ли се за онази изоставена тухлена постройка, покрай която минахме на магистралата? – и основал град, без да продаде нито акър земя. Ако някой искал да построи къща, предприятие или дори църква, е трябвало да вземе под аренда земята от собственика. Накрая всичко било наследено от сина му Маригьл. Съпругът на твоята госпожа Гарисън.

– Горкият.

– Той се запознал с нея преди няколко десетилетия по време на едно пътуване до Ню Йорк. По онова време бил на петдесет, а тя очевидно била много секси парче.

– Държа да те уведомя, че онези дни отдавна са отминали. Пространната му образователна лекция по градска история

изпълни Блу с подозрение. Имаше чувството, че спътникът й печели време. Но с каква цел?

– Очевидно Маршъл бил наследил нежеланието на предците си да се раздели дори с един декар. И тъй като двамата нямали деца, след смъртта му съпругата наследила всичко – земята, върху която е построен градът, и по-голяма част от предприятията.

– Това е твърде много власт за една злобна жена – процеди Блу, раздели опашката си на две и я дръпна, за да стегне ластика. – Разбра ли колко иска за града?

– Двайсет милиона.

– Е, това ме изключва като купувач. – Стрелна го с кос поглед. – А теб?

– Не и ако продам колекцията си от бейзболни карти.

Блу не очакваше, че ще й съобщи точната цифра на състоянието си. При все това не беше нужно да проявява подобен сарказъм.

Тъй като шосето беше право и нямаше движение, Дийн даде газ и колата профуча покрай една мандра.

– Източната част на Тенеси е развиващ се регион. Предпочитано място за пенсионери. Група бизнесмени от Мемфис са предложили на госпожа Гарисън петнайсет милиона, но тя отказала. – Колата едва не поднесе, когато той взе завоя към Калауей Роуд. – Но без инвестиции Гарисън все едно е застинал в миналия век – привлекателен, с особено очарование, но западащ и отмиращ. Местните бизнесмени искат да използват тази необикновеност, за да развият туризма, но Нита отказва да им сътрудничи.

Когато колата подмина страничния път, водещ към фермата, Блу рязко се изправи в седалката.

– Хей! Къде отиваш?

– На някое по-усамотено място. – Шосето отстъпи на черен и прашен път. Дийн стисна челюсти. – Където можем да поговорим.

Пулсът й се учести.

– Вече поговорихме. Повече не ми се говори.

– Твърде късно. – Неравният път рязко свърши пред ръждясала телена ограда, зад която се виждаше изоставено пасище. Дийн изключи двигателя и прикова в нея очите си с цвят на бушуващ океан. – Тема номер едно в дневния ред. Предстоящата смърт на Ейприл…

– Каква трагедия – въздъхна младата жена.

Той зачака с невъзмутимо изражение. Като че ли цялото му очарование бе изчезнало и на мястото на неустоимия прелъстител се бе появил сериозен и делови мъж, спечелил милионите си, защото беше по-бърз, по-умен и по-корав от всички останали. Трябваше да го предвиди и да се подготви.

– Съжалявам – смотолеви тя.

– О, и двамата знаем, че можеш да си доста по-красноречива.

Блу се опита да отвори вратата, за да излезе на чист въздух, но установи, че е заключена. Някогашното усещане за безпомощност изпрати прилив на адреналин по тялото й, но тъкмо когато войнствените й инстинкти се пробудиха, ключалката щракна. Тя слезе, а Дийн я последва. Блу побърза да се отдалечи от него и пристъпи към ръждясалата ограда.

– Зная, че не биваше да се намесвам – поде предпазливо. – Не беше моя работа. Но тя изглеждаше толкова тъжна, а аз напълно оглупявам, когато става дума за отношения между майка и нейните деца.

Той приближи зад гърба й, хвана я за раменете и я обърна. Мрачното му изражение не вещаеше нищо добро.

– Никога не ме лъжи. Ако това се повтори* мигом ще изхвърчиш оттук. Ясно ли е?

– Не е честно. Аз обичам да те лъжа. Така животът ми е много по-лесен.

– Не се шегувам. Ти наистина прекали.

– Зная – предаде се Блу. – Извинявай, наистина съжалявам. – Изведнъж я завладя идиотското желание да изглади строго стиснатите ъгълчета на устните му, докато върху тях не заиграе чаровната усмивка, с която бе свикнала. – Не ти се сърдя, че си бесен. Имаш пълното право. – Все пак червейчето на любопитството я загриза и тя не устоя: – Кога разбра?

– Около половин час след като миналата вечер тръгнах от фермата.

– Ейприл знае ли, че ти знаеш?

– Да.

На Блу й се щеше Ейприл да бе споделила тази информация с нея.

– Майка ми притежава поне едно хубаво качество… – Младият мъж се втренчи изпитателно в нея. – Не е нужно да се тревожа, че Ейприл ще изпразни банковата ми сметка.

В далечината изграчи гарван. Тя отстъпи една крачка от него.

– Откъде разбра за това?

– Не само ти можеш да си вреш носа в чуждите работи. Не се занимавай с личния ми живот, Блу, и може би и аз ще стоя далеч от твоя.

Сигурно бе прослушал гласовата й поща, когато му даде телефона си. Нямаше право да се възмущава, колкото и да й бе неприятно, че бе разбрал за Вирджиния. Дийн най-после се отдалечи от нея и зарея поглед към пасището. Разнесе се чуруликането на ято птици, когато се стрелнаха от високата трева към небето.

– Какво смяташ да правиш с Райли? – попита Блу. Младият мъж се извъртя рязко.

– Не мога да повярвам на ушите си! Не говорихме ли само преди секунди да не се месиш в личния ми живот?

– Райли не е личният ти живот. Аз я намерих, не помниш ли?

– Няма да правя нищо – заяви той. – Преди два часа Ейприл се свърза с един от лакеите на Лудия Джак. Някой ще дойде да я прибере.

– Като че ли е някакъв боклук. – Блу закрачи към колата.

– Така действа той – рече Дийн зад нея. – Отговорността му на баща се простира до писането на чекове и изпращане на някои от наетите слуги да му свършат мръсната работа.

Блу се обърна. Той не бе помръднал от оградата.

– Смяташ ли да… поговориш с нея? – попита тя нерешително.

– И какво да й кажа? Че аз ще се грижа за нея? – Дийн изрита ядно един прогнил дървен стълб. – Не мога да го направя.

– Мисля, че няма да е зле, ако й обещаеш от време на време да й се обаждаш.

– Тя иска много повече от това. – Той тръгна към нея. – Не ми създавай повече неприятности, става ли? Вече внесох гаранцията, измъкнах те от затвора и платих глобата за пътното ти нарушение.

Ей така, изневиделица, той отново бе минал в настъпление. Тя присви очи срещу слънцето, за да отвърне на погледа му.

– Ще ти върна парите веднага щом мога.

– Ние сключихме бартерна сделка, забрави ли?

– Я ми припомни каква по-точно? Дийн я измери критично с очи.

– Някога замисляла ли си се да се оставиш в ръцете на професионален фризьор, вместо на милостта на хлапе от детската градина, въоръжено с пластмасови ножици?

– Прекалено съм заета.

– Престани с този магарешки инат. – Прегърна я през рамото. Блу знаеше, че със същия премрежен поглед бе покорявал хиляди жени, но днешният труден ден бе сломил възможностите й за съпротива. Коленете й омекнаха. Погледите им се преплетоха. Очите му бяха тъмни като нощно море. Тя осъзнаваше опасността. По рождение той бе надарен с невероятен чар и с цял арсенал от убийствена сексуалност. Но младата жена не помръдна. Нито на сантиметър.

Дийн наклони глава, устните им се сляха и птичите песни и бризът внезапно изчезнаха някъде. Устните й сами се разтвориха. Той ги докосна с език. Копринените нишки на насладата се разстилаха бавно в нея. Целувката им се задълбочи и пред очите й заиграха заслепяващи светлини от всичките багри на дъгата. Предаде се пред чара му като всички останали, отнесена от вихъра на страстта.

Вледени се при мисълта за собствената си слабост. Едно беше да се наслаждава на сънища за цигански принц, но съвсем друго да превъплъщава фантазиите в живота. Отблъсна го припряно, примигна и се хвърли в атака.

– Това беше истинска катастрофа. Господи, колко съжалявам. Ако знаех истината, никога нямаше да те будалкам, че си обратен.

Ъгълчетата на устните му се извиха, а ленивият му поглед се плъзна по нея интимно, като ръка на любовник.

– Продължавай да се съпротивляваш, Блубел. Така само ще направиш победата ми по-сладка.

Идеше й да лисне ведро със студена вода върху главата си. Вместо това само махна небрежно и пое по прашния път, водещ към къщата.

– Прибирам се. Трябва да остана сама, за да проведа един дълъг разговор със себе си, задето съм толкова безчувствена.

– Добра идея. Аз пък трябва да остана сам, за да си те представя гола.

Блу се изчерви и ускори крачка. За щастие, фермата се намираше на около километър от мястото. Зад нея двигателят на ванкуиша изрева. Тя го чу да набира скорост и се обърна. Не след дълго колата спря до нея и прозорецът откъм страната на шофьора се спусна.

– Хей, Блубел… забравих нещо.

– И какво по-точно?

Дийн надяна слънчевите си очила и се усмихна.

– Забравих да ти благодаря, че си защитила Райли от старата госпожа. И в следващия миг колата отпраши.

***

Райли почти не докосна вечерята, която Блу приготви.

– Сигурно Франки ще дойде да ме вземе – промърмори тя и избута настрани смокинята, която Блу бе добавила към пилето и кнедлите. – Той е любимият телохранител на баща ми.

Ейприл се пресегна през масата и стисна ръката на момичето.

– Съжалявам, че трябваше да им кажа, че си тук.

Райли сведе глава. Поредното разочарование в живота й. По-рано Блу се опита да я разсее с предложението да изпекат шоколадов сладкиш, но нищо не се получи. Дийн влезе и отказа да разгледа албума с изрезките. Той смяташе, че постъпва правилно, но Райли беше негова сестра и Блу искрено се надяваше, че той ще й отдели поне едно малко ъгълче в своя живот. Знаеше какво ще й отговори, ако го притисне. Щеше да заяви, че Райли иска нещо повече от малко ъгълче, и щеше да е прав.

Добре, че той отново бе излязъл. Сега тя имаше време да се окопити и уточни приоритетите си. В момента животът й беше достатъчно сложен и нямаше нужда да го обърква допълнително, като се превърне в едно от поредните лесни завоевания на Дийн Робилард.

Райли протегна ръка към чинията с шоколадовия сладкиш, който в крайна сметка Блу изпече сама, сетне я отдръпна.

– Онази жена беше права – рече детето тихо. – Аз съм дебела. Ейприл остави рязко вилицата, която издрънча.

– Хората трябва да се съсредоточат върху това, което е хубаво у тях. Няма никаква полза постоянно да мислиш какво не ти е наред или за грешките, които си направила. Така няма да можеш да водиш пълноценен живот. Искам да те попитам нещо: смиташ ли да пълниш главата си с глупости – всичко, което не харесваш у себе си – или ще се гордееш с това, което си?

Настойчивостта на Ейприл смути Райли и горната й устна затрепери.

– Аз съм само на единайсет – едва чуто пророни момичето. Ейприл се зае да сгъва старателно салфетката си.

– Права си. Извини ме. Предполагам, че имах предвид някой друг. – Отправи малко пресилено жизнерадостна усмивка към Блу. – Върви да си починеш. Ние с Райли ще разтребим масата.

Но Блу остана да им помогне. Ейприл се опита да разсее Райли с приказки за дрехи и филмови звезди. Райли, без да иска, се изтърва, че Марли нарочно й купувала дрехи с по-малък размер, за да я накара да се засрами и да отслабне. След като свършиха със съдовете, Ейприл се извини и заяви, че ще се прибере в малката къща. Опита се да убеди Райли да отиде с нея и да чака там пристигането на помощника на баща й, но момичето се надяваше, че Дийн ще се върне.

Блу настани Райли на кухненската маса и постави пред нея кутия с водни бои. Момичето се взря в празния лист.

– Искаш ли да ми нарисуваш няколко кучета, за да ги оцветя? – попита унило.

– А не предпочиташ ли сама да ги нарисуваш?

– Не мисля, че ще имам време за това.

Блу стисна ръката й и нарисува четири различни кучета. Когато Райли се зае да ги оцветява, младата жена грабна малко дрехи от горния етаж и ги занесе във фургона. Когато се върна, се спря на прага на трапезарията и огледа голите стени. Представи си ги изрисувани с фрески на приказни пейзажи, точно такива, за които тактично я критикуваха преподавателите й по изобразително изкуство.

Малко шаблонно, не мислиш ли, Блу?

Трябва да дадеш повече воля на въображението си. Да разшириш кръгозора си.

Сигурна съм, че някой интериорен дизайнер ще хареса работата ти – малко по-безцеремонно бе заявила една от преподавателките й. – Но подобни пейзажи в тон с мебелите и цветовата гама не може да се нарекат изкуство. Не и истинско изкуство. Това е сантиментален боклук, фантазии на несигурно момиче, което търси един романтичен свят, където да се скрие.

Думите я бяха накарали да се почувства, сякаш я бяха разсъблекли гола. Тя се отказа от приказните пейзажи и започна да създава модернистични творби, използвайки машинно масло и илсксиглас, латекс и счупени бирени бутилки, разтопен восък и дори собствената си коса. Преподавателите й бяха възхитени, но Блу знаеше, че „изкуството" и е фалшиво, и в началото на втори курс напусна колежа.

Сега голите стени на трапезарията я мамеха отново към онези вълшебни места, където животът е прост, хората не заминават, случват се само хубави неща и където тя най-после ще се почувства в безопасност. Отвратена от себе си, Блу излезе навън и приседна на стъпалата на верандата, за да наблюдава залеза. Може би рисуването на детски портрети не я вдъхновяваше особено, но тя беше добра в работата си и можеше лесно да изгради стабилен бизнес във всеки един от градовете, където бе живяла. Ала не се получи. Рано или късно, Блу започваше да се чувства неспокойна, някаква паника се надигаше в нея и тя разбираше, че е време отново да потегли.

Стълбът на верандата беше топъл под бузата й. Слънцето приличаше на проблясваща медна топка, увиснала над хълмовете. Замисли се за Дийн и целувката им. Ако обстоятелствата бяха различни… Ако имаше работа, пари в банката… Ако той беше по-обикновен… Но всичко това бяха само фантазии, а тя твърде дълго бе живяла от милостта на другите, за да му позволи да я контролира. Докато се съпротивляваше, имаше власт. Ако се предадеше, щеше да изгуби всичко.

До слуха й достигна рев на автомобилен двигател. Засенчи очите си с длан и погледна към пътя. Две коли приближаваха към фермата. Нито една от тях не беше ванкуишът на Дийн.