Чаровник по рождение

22.

Дийн стоеше в края на пътеката. Те танцуваха. И тримата. Зад малката къща, под звездите и под звуците на музиката, бумтяща от плейъра на стъпалата на задната веранда. Докато наблюдаваше баща си, не беше трудно да се досети от кого е наследил атлетичната си фигура. Беше виждал как танцува Джак на видео, както и на малкото концерти на живо, на които беше принуден да присъства със съотборниците си в колежа. Но сега беше различно. Припомни си как един тъпоумен критик сравняваше танцуването на Джак с това на Мик Джагър, но у Джак нямаше и капка от андрогенната разпуснатост и маниерност на фронтмена на „Ролинг Стоунс". Джак Пейтриът беше въплъщение на силата.

Райли, която трябваше отдавна да е в леглото, обикаляше около Джак, движенията й бяха малко тромави, но изпълнени с бликащата енергия на пале и щяха да извикат усмивка на устните на Дийн, ако не се чувстваше толкова нещастен.

Ейприл танцуваше с боси крака. Дългата прозрачна пола се увиваше около бедрата й. Тя се изви грациозно и повдигна косата си. Когато устните й се нацупиха в чувствена гримаса, младият мъж отново видя безразсъдната, склонна към саморазрушение майка от детството му, вярната робиня на боговете на рокендрола.

Райли се задъха и се свлече на тревата до кучето. Джак и Ейприл не откъсваха очи един от друг. На нейния шими той отвръщаше със своя интерпретация на гринд. Сребърните й гривни блестяха на светлината на лампата. Двамата подскачаха игриво и се движеха в пълен синхрон, като че ли от години танцуваха заедно. Ейприл пристъпваше наперено, с изпъчени гърди, полюшвайки бедра, издула предизвикателно устни. А по устните на Джак играеше подигравателната усмивка на заклет рокаджия.

Дийн нямаше да дойде тук тази вечер, ако от няколко дни Ейприл не бе спряла да отговаря на имейлите му. И сега беше принуден да гледа хората, които го бяха създали, едва ли не да се оправят пред очите му. Страхотен завършек на един отвратителен ден! Кортни беше като досадна лепка на задника му и той искрено се зарадва, когато останалите жени я повлякоха към Нашвил, за да пазаруват. Момчетата останаха още известно време. Прекалено дълго, според Дийн. Той нямаше търпение да отиде при Блу, но когато пристигна в дома на Нита Гарисън, всички прозорци бяха тъмни. Младият мъж се изкачи до балкона, но вратите бяха залостени отвътре, а през стъклото се виждаше празното легло на Блу. Усети пронизваща болка в гърдите, преди разумът отново да се завърне. Тя нямаше да си тръгне преди празненството в чест на рождения ден на Нита, определено за събота. Утре щеше да оправи всичко или поне доколкото бе възможно.

След разходката с колела за Четвърти юли нищо не беше същото. Нещо се беше объркало в онази глупава сексуална игра, която двамата играеха. Отначало Дийн се забавляваше и възбуждаше от комичните опити на Блу да изобрази изплашена, сексуално малтретирана жена. Но накрая, когато телата им се бяха сплели в страстна хватка, го заля огромна вълна на нежност и нещо се промени. Изпита чувства, които не беше готов да анализира.

Райли явно бе възстановила силите си и отново се присъедини към танцуващите. Дийн стоеше в тъмното, светлината не достигаше до него. Отделно от тях. Точно, както искаше.

Джак се приближи към дъщеря си, която всячески се стараеше да се покаже пред него, демонстрирайки целия си репертоар от тромави, но енергични движения. Ейприл се усмихна и се отдалечи сред вихър от прозрачна коприна. Наклони глава. Завъртя се. И тогава видя Дийн.

Без да губи ритъма, протегна ръка.

Младият мъж стоеше неподвижно. Тя се приближи с танцова стъпка и отново го повика с ръка, мамеше го в техния кръг.

Но той оставаше като парализиран, замаян, пленник на собственото си ДНК. Музиката и танците го теглеха натам, където не искаше да бъде. Тези двойни спирали на гените, запечатани в кръвта му, бяха наследството, което той бе насочил към спорта. Ала сега тези стъпаловидни структури се опитваха да го върнат обратно към първоизточника. Към танца.

Баща му мина на джайв.

Майка му го зовеше безмълвно.

Той се извърна и от двамата и закрачи към голямата къща.

***

Джак се засмя, когато Ейприл внезапно спря да танцува.

– Виж я, Райли, не може да ни издържи на темпото.

Той не беше забелязал Дийн. Ейприл се насили да се усмихне. Джак и Райли се учеха да се забавляват заедно и тя нямаше да развали удоволствието им с тъгата си.

– Ожаднях – заяви тя. – Ще отида да донеса нещо за пиене.

Когато влезе в кухнята, затвори очи. Преди малко видя по лицето на Дийн не презрение, а болка. Той искаше да отиде при тях – тя го чувстваше – но не можеше да направи първата стъпка.

Ейприл се опита да се отърси от мрачните мисли, като се зае да налива портокалов сок за себе си и Райли. Не можеше да управлява чувствата на Дийн, само своите. Смири се, освободи се от страховете, егоизма и суетата. Осланяй се на Бог[21]. Наля чаша студен чай за Джак. Той щеше да предпочете бира, но нямаше късмет. Не беше очаквала да се появи тази вечер в малката къща. Когато дойде, двете с Райли седяха в задния двор, клюкарстваха за момчета и слушаха един стар албум на Принс. И преди да се усети, тримата танцуваха.

С Джак винаги са били идеална двойка в танците. Имаха еднакъв стил и неизтощима енергия. В плен на магията на музиката, Ейприл можеше да се отърси от мислите за собствената си глупост: че е на петдесет и две години и все още се прехласва по Джак Пейтриът. Бързата музика се смени с балада. Тя отнесе напитките отвън и се спря на стъпалата, загледана в бащата и дъщерята. Джак се опитваше да увлече Райли в бавен танц.

– Но аз не мога да танцувам това – протестираше момичето.

– Стъпи на краката ми.

– Не мога да го направя! Прекалено съм голяма. Ще премажа пръстите ти.

– Мършаво хлапе като теб? Нищо няма да им стане на пръстите ми. Хайде, скачай! – Притегли я в прегръдките си, а тя внимателно стъпи с босите си нозе върху маратонките му. Изглеждаше толкова малка до него. Толкова хубава и чаровна с къдравата си коса, блестящи очи и златиста кожа. Ейприл се бе влюбила в момичето.

Приседна на стъпалото и се замисли, докато ги наблюдаваше. Когато беше малка, веднъж бе видяла едно момиче на нейната възраст да танцува така с баща си. Бащата на Ейприл я смяташе за досадна пречка и тя си спомняше как се заключваше в тясната баня, за да не види никой, че плаче. Но когато порасна, му го върна с лихвите. Опитваше в безкрайната върволица от момчета да намери любовта, която баща й бе отказал да й даде. Един от тези младежи беше Джак Пейтриът.

Райли имаше чудесно чувство за ритъм и най-после придоби достатьчно увереност да слезе от краката на баща си и да опита собствени стъпки. Джак пристъпваше на място, но накрая я завъртя във въздуха и заяви, че танцува страхотно. Райли изглеждаше замаяна от гордост и щастие. Ейприл им раздаде напитките. Джак пресуши чашата си, обяви, че Райли отдавна трябваше да е заспала, и я повлече към голямата къща. Ейприл се чувстваше твърде неспокойна, за да заспи, затова постла едно одеяло на тревата и се излетна, вперила поглед в звездите. Блу възнамеряваше да замине след няколко дни, а Дийн след седмица и половина. Веднага след него и тя щеше да се върне в Ел Ей. След като се прибере у дома, ще се потопи в работата и ще черпи сили от познанието, че най-сетне се е научила как да съхрани душата си цяла и невредима.

– Дийн е в къщата с Райли – разнесе се познатият дрезгав глас. – Не съм я оставил сама. Тя вдигна глава и видя Джак да върви през тревата към нея.

– Мислех, че вече си легнал.

– Не съм чак толкова стар. – Отиде до плейъра и започна да рови из купчината дискове. Лусинда Уилямс запя „Като роза". Той се приближи до одеялото и й протегна ръка. – Танцувай с мен.

– Идеята не е добра, Джак.

– Най-хубавите ни моменти бяха следствие на точно такива лоши идеи. Престани да се държиш като грохнала старица.

Думите му я жегнаха – Джак знаеше, че ще стане точно така – и Ейприл скочи на крака.

– Ако се опиташ да ми пуснеш ръка…

Зъбите му проблеснаха в пиратска усмивка. Притегли я към себе си.

– Лудия Джак се увлича само по онези, които са по-млади от трийсет. Макар че нощем всички котки са сиви…

– Млъкни и танцувай.

Някога той миришеше на цигари и секс, а сега – на дъбово дърво, бергамот и нощ. Тялото му вече не беше мършаво, както го помнеше от младежките години. Все още бе слаб, но бе натрупал мускули. Освен това вече не изглеждаше толкова изпит, както при първата им среща, а вдлъбнатите под скулите бяха загладени. Песента на Лусинда ги увлече. Те се притискаха все по-плътно един към друг, докато между телата им не остана само тънка лентичка въздух. Скоро и тя изчезна. Ейприл го прегърна през врата, той обхвана талията й. Тя си позволи да се отпусне на гърдите му. Усещаше твърдия му възбуден член, но просто си беше там. Внушителен, но неизискващ нищо от нея.

Тя изпадна в забрава, отдаде се на музиката. Изгаряше от възбуда, като че ли се носеше по гладко море. Той отметна косите от шията й и притисна устни към вдлъбнатината под ухото. Тя извърна глава и му позволи да я целуне. Дълбока, сластна целувка, много по-възбуждаща от някогашните им пиянски целувки. Когато най-после се отдръпнаха един от друг, въпросът в очите му разсея унеса й. Ейприл поклати глава.

– Защо? – прошепна той, докато милваше косите й.

– Вече не правя секс само за една нощ.

– Обещавам, че няма да е само за една нощ. – Джак прокара палец по слепоочието й. – Не може да не се питаш какво би било.

Повече, отколкото той си представяше.

– Питам се за много неща, които няма да ми донесат добро.

– Сигурна ли си? Вече не сме деца.

Тя се отдръпна.

– Вече не се отдавам на чаровни рокаджии.

– Ейприл…

Мобилният й телефон иззвъня откъм долното стъпало. Слава тебе, Господи! Отиде да се обади.

– Няма да вдигнеш, нали? – попита той.

– Налага се. – Докато вървеше към стълбата, тя притисна опакото на ръката си към устните. Не знаеше дали иска да изтрие целувката му, или да я съхрани. – Ало?

– Ейприл, Ед е.

– Ед? Очаквах да се обадиш. – Тя влезе бързо вътре. Измина половин час, преди да приключи разговорът. Излезе навън, за да прибере нещата си, и се изненада, когато видя, че Джак все още е там, излегнат върху одеялото и загледан в звездите. Беше свил коляно и подложил ръка под главата. Ейприл изпита прекалено силна радост, че не си е тръгнал.

– Разкажи ми за него – заговори Джак, без да я поглежда. Тя долови сковаността в гласа му и си спомни някогашните му ревниви избухвания. Ако не се бе отказала от подобни игрички, щеше да го прати по дяволите, но сега седна на одеялото. Полата й се спусна на меки гънки върху коленете.

– За тях.

– Колко са?

– В момента? Трима.

Ейприл се стегна, когато той рязко се извъртя с лице към нея. Но не я нападна.

– В такъв случай те не са ти любовници. Беше констатация, не въпрос.

– Откъде знаеш?

– Просто зная.

– Мъже ми се обаждат по всяко време на денонощието.

– Защо?

Тя не долови в гласа му нищо друго, освен любопитство. Или не го бе грижа с кого се среща, или започваше да разбира каква жена е станала. Ейприл се излегна върху одеялото.

– Аз съм алкохоличка и наркоманка, която се е избавила от зависимостта. От години посещавам групи за анонимни алкохолици. В момента съм наставница на трима мъже и една жена. Всички живеят в Ел Ей и не е лесно да ги подкрепям от разстояние, но те не искат да ме сменят.

– Разбирам защо. Сигурен съм, че си много добра. – Джак се подпря на лакът и се вгледа в лицето й. – Така и не успях да те превъзмогна. Но ти го знаеш, нали?

– Трябваше да нарече нещата, както ги виждаше, а не каквито й се искаше да бъдат.

– Не аз съм тази, която не си превъзмогнал, а вината си към Дийн.

– Аз отлично разбирам разликата и ти си единствената жена, която никога не успях да забравя.

Докато Ейприл се взираше в очите му, той сведе глава и отново я целуна. Устните й бяха меки и податливи под неговите. Но когато ръката му се плъзна между бедрата й, тя си спомни, че чувствата на Джак към нея винаги започваха и свършваха в панталоните му. Претърколи се изпод него и стана.

– Говорех сериозно. Повече не правя такива неща.

– И очакваш да повярвам, че си се отказала от секса?

– Само от секс с рокаджии. – Отиде до стъпалата, за да спре музиката и да събере нещата си. – Откакто не пия и не се друсам, съм имала три сериозни връзки. С полицай, телевизионен продуцент и фотограф, който ме заведе в „Харт Гелъри". Всички са страхотни мъже и никой не може да изпее и една нота. Дори в караоке бар.

Въпреки тъмнината, видя насмешливата му усмивка, докато той се изправяше на крака.

– Горката Ейприл. Да се лиши доброволно от жарката рокаджийска любов.

– Защото се уважавам. Може би повече, отколкото ти уважаваш себе си.

– Предполагам, че навярно ще се разочароваш, Ейприл, но отдавна престанах да играя игрички и свикнах да имам стабилни връзки. – Вдигна одеялото и го занесе при нея. – Това е единственото, което двамата с теб никога не сме опитвали. Може би е време да пробваме.

Тя беше толкова потресена, че само го зяпна слисано. Джак пъхна одеялото в ръцете й, целуна я леко по бузата и си тръгна.

***

В седем часа на следващата сутрин Дийн спря колата зад къщата на Нита. Ненавиждаше се, задето вчера бе наранил Блу. Единствената причина да не я покани да се присъедини към компанията беше нежеланието да отговаря на въпросите на приятелите си. Как можеше да им обясни защо е с нея, когато не можеше да го обясни на себе си? През целия му живот досега жените бяха за него или приятелки, или любовници, но никога и двете.

Докато вървеше към задната врата на къщата, един гълъб излетя от бетонното басейнче за птици на Нита. Влезе, без да почука. Нита седеше до кухненската маса, накипрена с голямата си руса перука и крещящ пеньоар на цветя.

– Ще се обадя в полицията – обяви тя по-скоро раздразнено, отколкото ядосано. – Ще те арестуват за нахлуване в чужд дом.

Дийн се наведе, за да почеше зад ушите изпадналия в летаргия Танго.

– Може ли първо да помоля за чаша кафе?

– Едва седем сутринта е. Трябваше да почукаш.

– Не сметнах за необходимо. Също като вас – и вие не чукате, когато идвате в дома ми.

– Лъжец. Винаги чукам. А и Блу още спи. Така че по-добре изчезвай и не я безпокой. Дийн напълни две чаши с мастиленочерното кафе на Нита.

– Какво прави в леглото толкова до късно?

– Не смятам, че е твоя работа. – Негодуванието й най-после изби на повърхността и старицата размаха показалец към него – нокътят й приличаше на ален куршум, насочен право към главата му. – Ти разбиваш сърцето й. И дори не ти пука.

– Блу е луда, но сърцето й не е разбито. – Младият мъж заобиколи Танго. – Оставете ни поне малко насаме.

Столът й изскърца, когато тя го отмести от масата.

– Един съвет от мен, господин Голяма работа. Ако бях на твое място, щях да погледна това, което държи под мивката в банята.

Дийн не й обърна внимание и се запъти към горния етаж.

***

Блу не се изненада, когато чу Дийн да говори на долния етаж с Нита. Слънчевите лъчи струяха щедро през вратите на балкона, докато вдигаше ципа на джинсите си. Знаеше, че през нощта той ще се опита да влезе при нея през балкона, тъй като се боеше, че отново ще се поддаде на чара му, предпочете да спи в спалнята до тази на Нита. Сега той явно възнамеряваше да спечели благоволението й, но парашутът му нямаше да се отвори.

Младата жена тъкмо приседна на леглото, за да си обуе сандалите си, и той се появи на прага. Русокос, красив и неустоимо привлекателен. Тя пристегна едната каишка.

– Трябва да свърша милион задачи преди утрешното парти на Нита и затова в момента нямам никакво време за разговори.

Той остави чашата с кафе на масичката до леглото.

– Зная, че си ми ядосана.

Ядът беше само една част от чувствата й. Тази част, която не криеше тайни.

– По-късно, Дийна. Истинските мъже избягват подобни дискусии.

– Стига глупости. – Заповедническият му тон на полеви командир винаги я стряскаше. – Случилото се вчера не беше свързано лично с теб. Не и по начина, по който си мислиш.

– На мен ми се стори съвсем лично свързано с мен.

– Ти мислиш, че ме е било срам да те представя на приятелите си заради раздърпаните ти дрехи и заядливия характер, но това е много далеч от истината.

Блу скочи от леглото.

– Не си хаби думите. Аз не съм от жените, с които твоите приятели очакват да се среща Малибу Дийн, и ти не желаеше да отговаряш на въпросите им.

– Наистина ли мислиш, че съм толкова ограничен?

– Не. Смятам, че по принцип си джентълмен, затова не си искал да обясняваш, че аз съм само едно добро приятелче, ползващо се от привилегията да спи с теб.

– Ти си повече от приятелче, Блу. Ти си един от най-добрите приятели, които съм имал.

– И това ме прави какво? Какво ще кажеш за… приятелче? Дийн прокара нервно пръсти през косата си.

– Не съм имал намерение да те обидя. Просто исках отношенията ни да си останат само между нас двамата.

– Както и много други неща в живота ти, за които не искаш да се знае. Не станаха ли твърде много тайните?

– Ти нямаш представа какво означава да си публична личност – изрепчи се той. – Налага ми се да внимавам.

Тя грабна чашата с кафе и чантата си, оставена в долния край на леглото.

– Което в превод означава, че аз съм се превърнала в една от твоите малки мръсни тайни.

– Това, което каза, беше много гадно.

Блу повече не издържаше да води този разговор, особено след като и тя имаше тайна.

– Ще те улесня. Днес е петък. Празненството на Нита е утре. В неделя трябва да довърша някои работи, но в понеделник сутринта завинаги ще напусна Гарисън и ще се отправя към необятните простори.

Изражението му заприлича на буреносен облак.

– Надявам се, че както обикновено, плещиш глупости.

– Защо? Защото аз слагам край на връзката ни, а не ти? – Всички емоции, които искаше да скрие от него – тъга, страх, болка – се опитваха да пробият бронята й на кораво момиче, но тя ги натика обратно. – Животът е прекрасен, Бу. Направиха ми голяма отстъпка за колата под наем и си купих съвсем нов пътнически атлас. Ти беше едно забавно развлечение, но ми е време да продължа напред.

Тя бе направила съобщение, което той не очакваше, и Дийн неволно стисна юмруци.

– Очевидно ти е нужно още време, за да пораснеш. – Думите му бяха толкова ледени, че тя почти очакваше от устата му да излезе облаче пара. – Утре на купона на Нита ще обсъдим всичко и ще се разберем. Може би тогава вече ще си в състояние да разсъждаваш като разумно същество – процеди той и изхвърча от стаята.

Младата жена се отпусна отново на леглото. Като истинска глупачка се надяваше, че той ще улови ръцете й и ще я помоли за прошка. Искаше й се поне да бе казал нещо за фреските, преди да изскочи навън. Вече трябваше да ги е видял. Вчера намери в пощенската кутия на Нита плик, доставен на ръка, с чек, подписан от Ейприл. Само това и никаква бележка. Ейприл и Дийн имаха безупречен вкус. Явно са решили, че фреските са ужасни, сантиментален боклук. Знаеше си, че ще стане така. Но дълбоко в душата си се бе надявала да ги харесат.

***

Дийн крачеше решително по коридора, застлан с розов килим. Докато си представяше как ще извие врата на Блу, можеше за миг да забрави какъв негодник се оказа. Ненавиждаше мисълта, че я бе наранил. Тя искрено вярваше, че той се е срамувал да я представи на приятелите си, ала това не беше истина. Не беше срам. Ако вчера приятелите му бяха намерили време да поговорят с нея, вместо да я третират като слугиня, те навярно щяха да се влюбят в нея. Но Дийн не желаеше никой – особено съотборниците му – да обсъждат толкова личен въпрос като връзката му с Блу, която беше още съвсем нова и неукрепнала. По дяволите, та те се познаваха от по-малко от два месеца!

А сега тя възнамеряваше да го напусне. Още от самото начало той бе наясно, че не може да разчита на нея. Но след начина, по който вчера се отнесе с Блу, сега не беше толкова лесно да хвърли цялата вина върху нея.

Беше стигнал до площадката и заслиза, когато си спомни думите на Нита. Старата дама обичаше да забърква всякакви каши, но в същото време беше загрижена за Блу, макар и по своя извратен начин. Дийн се обърна и отново пое нагоре по стълбите.

Стените, както и теракотата в банята на Блу бяха в розово, а завесата пред душа беше украсена с танцуващи бутилки с шампанско. Влажна кърпа висеше накриво на закачалката до душа. Той клекна пред мивката, отвори вратичката на шкафчето и се вторачи в увитата в целофан кутийка, блещеща се право насреща му.

Чу забързани стъпки зад гърба си.

– Какво правиш тук? – припряно попита Блу.

Докато мозъкът му смилаше видяното, кръвта се оттече от главата му. Взе кутийката и някак си успя да се изправи.

– Остави я! – извика младата жена.

– Ти ми каза, че вземаш хапчета.

– Така е.

Използваха и презервативи. Само с едно-две изключения… Той я погледна втренчено. Тя срещна смело погледа му, огромни очи върху малко пребледняло лице. Дийн вдигна теста за бременност.

– Предполагам, че това не е на Нита.

Тя се опита да изобрази обичайната си инатлива гримаса, но не се получи. Дългите мигли докоснаха страните й, когато сведе глава.

– Преди няколко седмици, когато се бях натровила със скаридите на Джоузи… повърнах хапчето, но не обърнах внимание.

Сякаш стоеше на релсите и товарният влак се носеше с рев към него.

– Искаш да кажеш, че можеш да забременееш от едно повърнато хапче?

– Предполагам, че е възможно. Месечният ми цикъл трябваше да дойде миналата седмица. Отначало не можех да си обясня защо ми закъснява. После си спомних какво стана с хапчето.

Дийн завъртя кутийката в ръката си. Грохотът на товарен влак отекваше все по-силно в черепа му.

– Не си я отворила.

– Утре. Сега най-важното е празненството на Нита.

– Не. Няма да чакаш до утре. – Той я вкара в банята и затръшна вратата с длан. Пръстите му се бяха вцепенили. – Ще я отвориш днес. Още сега.

Блу вече го познаваше достатъчно добре, за да знае, че нямаше как тя да спечели тази битка.

– Изчакай ме в коридора – рече младата жена.

– За нищо на света. – Той припряно разкъса кутийката.

– Току-що пишках.

– Пак ще пишкаш. – Пръстите му, обикновено толкова чевръсти, сега се пипкаха несръчно с инструкцията, неспособни да я отворят.

– Обърни се – нареди му тя.

– Престани, Блу. Още сега ще приключим с това.

Тя взе безмълвно теста. Той стоеше неподвижно и я наблюдаваше. Чакаше. Накрая тя успя да изцеди няколко капки урина.

Според указанията трябваше да се изчака три минути. Той засече времето на своя ролекс. На него имаше три циферблата, единият от които беше тахометър, но в момента се интересуваше единствено от движението на втората стрелка. Докато тя пълзеше мъчително, в ума му се тълпяха десетки мисли, които не можеше – не искаше – да подреди.

– Стана ли време? – попита тя накрая. Плувналият в пот Дийн примигна и кимна.

– Ти погледни – прошепна младата жена.

С лепкави пръсти той взе тестера и се втренчи в прозорчето. Накрая вдигна бавно глава и погледите им се срещнаха.

– Не си бременна. Блу кимна безизразно.

– Добре. А сега си върви.

***

Два часа Дийн кръжа безцелно с колата наоколо, докато накрая не се озова на един тесен селски път. Спря пикапа отстрани на напукания асфалт и слезе. Още нямаше дори десет, но денят се очертаваше много горещ. Чу шума на бълбукаща вода, навлезе в гората и пое между дърветата. Накрая стигна до малко поточе. Ръждясал празен варел от бензин лежеше настрани във водата, редом до стари автомобилни гуми, пружини от кревати, смачкан пътен знак и други боклуци. Не беше редно да изхвърлят така безразборно отпадъците си.

Нагази във водата и започна да ги разчиства. Не след дълго маратонките му подгизнаха и той целият се изплеска с кал и мръсотия. Подхлъзна се на обраслите с мъх камъни и шортите му се намокриха, но студената вода го освежи приятно. Искаше му се поточето да е задръстено с цели планини от боклуци, за да остане тук цял ден, но много скоро водата потече свободно в коритото.

Целият му свят бе рухнал. Докато се качваше в пикапа, имаше чувството, че се задушава. Като наближи фермата, ще се разходи наоколо, за да проясни главата си. Но не стигна чак толкова далеч. Вместо това, без да се усети, свърна по черния път, водещ към малката къща.

Когато слезе от пикапа, до слуха му достигнаха звуците на китара. Джак седеше на кухненския стол на верандата, скръстил босите си глезени върху перилото, притиснал китарата до гърдите. Тридневна брада, тениска с емблемата на „Вирджиния

Рекърдс" и черни спортни шорти. Просмуканите с кална вода чорапи на Дийн се бяха усукали около глезените, а краката му жвакаха в маратонките, докато приближаваше верандата. Когато видя сина си, в очите на Джак се мярна обичайната предпазливост, но той продължи да свири.

– Имаш вид на изгубил в състезание по борба с глиган.

– Има ли още някой тук? Джак изсвири два минорни акорда.

– Райли кара колело, а Ейприл отиде да потича. Скоро ще се върнат. Но Дийн не беше дошъл да се види с тях. Спря се до долното стъпало.

– Ние с Блу не сме сгодени. Преди два месеца я качих на стоп на шосето в покрайнините на Денвър.

– Ейприл ми каза. Жалко. Тя ми харесва. Разсмива ме. Дийн изстърга бучка пръст от кокалчетата на пръстите си.

– Видях се с Блу тази сутрин. Преди два часа. – Стомахът му се присви болезнено и той се опита да поеме глътка въздух. – Мислеше, че може да е бременна.

Джак спря да свири.

– И бременна ли е?

От покрива се разнесе птича песен. Дийн поклати глава.

– Не.

– Поздравления.

Младият мъж пъхна ръце в лепкавите от кал джобове, сетне отново ги извади.

– Тези тестове за бременност, които можеш да си купиш в аптеката… Трябва да… Може би вече го знаеш. Трябва да чакаш три минути за резултата.

– Е, и?

– Работата е там… Тези три минути, докато чаках… аз… в главата ми се въртяха всички тези мисли.

– Предполагам, че е напълно разбираемо.

Стъпалата скърцаха под краката на Дийн, докато се изкачваше към верандата.

– Мислех за това, как трябва да се погрижа за лекар и за медицинско наблюдение на Блу. Дали да поверя на адвоката издръжката на детето, или да възложа всичко на агента си. Как да го скрия от медиите. Списъкът ти е познат.

Джак се изправи и подпря китарата на стола.

– Обичайната паническа реакция. Спомням си симптомите.

– Да, ама, когато си имал подобна паническа реакция, си бил – на колко? – двайсет и четири? Аз съм на трийсет и една.

– Аз бях на двайсет и три, но по същество няма разлика. Щом не си смятал да се ожениш за Блу, е щяло да се наложи да предприемеш нужните действия.

– Не е едно и също. Ейприл е била откачена. Блу не е. Тя е един от най-здравомислещите и трезви хора, които познавам. – Искаше да спре дотук, ала не можа. – Тя заяви, че се е превърнала в поредната ми малка мръсна тайна.

– Хората, които никога не са били център на общественото внимание, не могат да го разберат.

– Точно това й казах и аз. – Дийн разтри корема си в напразен опит да потуши бушуващия отдолу пожар. – Но през онези три минути… Всичко, което премислих. Планът, който съставих… Адвокатът, издръжката за детето…

– В такъв момент през главата ти могат да минат какви ли не гадости. Забрави за това.

– И как да го направя? Какъвто бащата, такъв и синът. Крушата не пада по-далеч от дървото, нали?

Дийн имаше чувството, че е разкъсал гърдите си, за да излезе истината наяве, но баща му само изкриви устни в саркастична усмивка.

– Не се принизявай до моето ниво. Видях как се държиш с Райли. Ако Блу беше бременна, ти никога нямаше да изоставиш детето си. И докато расте, щеше да бъдеш винаги до него.

Дийн знаеше, че не бива да задълбава, но коленете му се огънаха и преди да се усети, се свлече на стъпалото.

– Защо си постъпил така, Джак?

– А ти как мислиш, мътните да го вземат? – наежи се баща му, изпълнен с презрение към самия себе си. – Бих могъл да те излъжа и да ти поднеса захаросана версия, но истината е, че не знаех как да се справя с Ейприл и не исках да се обременявам с теб. Аз бях рок звезда, бейби. Музикален идол на Америка. Твърде зает да давам интервюта и да позволявам на околните да ми целуват задника. Да си баща, не е лека задача, нито особено забавна. Защо да си развалям кефа с бебешки плач и напикани пелени?

Младият мъж отпусна ръце между коленете си и се зае да лющи боята от стъпалото.

– Но това се промени, нали?

– Никога не се промени. Дийн се изправи.

– Не дрънкай празни приказки. Спомням си онези срещи между баща и син, когато бях на четиринайсет, петнайсет. Ти се опитваше да наваксаш за пропуснатите години, а аз плюех във физиономията ти.

Джак грабна китарата.

– Виж, работя над една песен. Само защото най-после си решил да изкопаеш целия този стар боклук, не означава, че и аз ще грабна лопатата, за да ти помагам.

– Нека те попитам само още нещо. Ако ти се наложи отново да преживееш същото…

– Не бих могъл, така че по-добре да сменим темата.

– Но ако можеше…

– Ако можех да върна миналото, щях да те взема от нея! – яростно изстреля Джак. – Как ти се струва това? И след това щях да открия как да бъда истински баща. За твой късмет, това не се случи, защото, съдейки по всичко, ти прекрасно си се справил и без мен. Всеки мъж би се гордял да има такъв син. Е, сега доволен ли си, или за финал следва шибана прегръдка?

Пожарът в стомаха на Дийн най-после угасна..Отново можеше да диша.

Джак остави китарата.

– Не можеш да се помириш с мен, докато не се помириш с майка си. Тя го заслужава. Дийн потърка калния нос на маратонката о стъпалото.

– Това не е толкова лесно.

– По-лесно е, отколкото да пазиш в душата си цялата тази болка. Младият мъж се обърна и закрачи към пикапа.

***

Той остави мръсните маратонки и чорапи на верандата.

Както обикновено, никой не се бе сетил да заключи предната врата. Вътре в къщата беше прохладно и тихо. Обувките му бяха прибрани в една кошница. Бейзболните му шапки висяха на закачалката. До медния поднос, където оставяше ключовете си и други дребни вещи, беше поставена снимката на осемгодишния Дийн. Мършави гърди с ясно очертаващи се ребра, изпъкнали колене, подаващи се изпод шортите, футболен шлем, погълнал почти цялата му глава. Ейприл го беше снимала през онова лято, когато живееха във Венис Бийч. Цялата къща беше осеяна със снимки от детството му, повечето от които дори не си спомняше.

Снощи Райли се опита да го завлече в трапезарията, за да види стенописите, но той искаше да ги види заедно с Блу и затова й отказа. И сега подмина трапезарията и влезе в дневната. Дълбоките кресла бяха идеални за дългото му тяло, а телевизорът беше така поставен, че светлината на лампата не се отразяваше от екрана. Дървената масичка за кафе беше покрита с дебело стъкло, което правеше излишни подложките за чаши. В чекмеджетата имаше всичко, което можеше да му потрябва: книги, дистанционни, резачки за нокти. На горния етаж нито едно легло нямаше табли в долния край при краката, а шкафчетата в баните бяха поставени по-високо от обичайното. Душ-кабините бяха просторни, а върху удължените закачалки за кърпи висяха големите, широки, пухкави кърпи за баня, които Дийн предпочиташе. Ейприл се беше погрижила за всичко.

В ушите му отекнаха пиянските й хълцукания: Не ми се сърди, бебче. Ще бъде по-добре. Обещавам. Кажи, че ме обичаш, бебче. Ако ми кажеш, че ме обичаш, обещавам, че повече няма да пия.

Жената, която се опитваше да го задуши с извратената си непостоянна любов, никога не би могла да създаде този оазис, превърнал се в негов дом.

Днес много му се струпа. Нуждаеше се от време, за да приеме и да се справи с всички тези объркани чувства, само че нали бе разполагал с години? И каква полза от това? През френските прозорци видя Ейприл да влиза в остъклената веранда. Двамата с Джак я бяха построили, но Ейприл я беше проектирала: високия таван, извитите прозорци, застлания с каменни плочи под, който държеше хладно дори и през най-горещите дни.

Тя притисна длани отзад на кръста, докато се опитваше да се съвземе след поредното бягане. По кожата й блестяха капки пот. Беше с черни шорти и яркосин спортен топ с гол гръб. Косата й бе вързана на конска опашка, много по-стилна, отколкото рошавото подобие на прическа на Блу.

Дийн спешно трябваше да си вземе душ. Да остане сам, да проясни мислите си. Имаше нужда да поговори с Блу, която всичко разбираше. Вместо това завъртя дръжката на френските прозорци и пристъпи тихо на верандата.

Термометърът вече показваше трийсет градуса, но плочите по пода охлаждаха приятно ходилата му. Ейприл стоеше с гръб към него. Снощи бе преместил столовете, за да полее верандата с маркуча, но сега тя отново ги бе подредила под масата. Младият мъж отиде до СБ плейъра, поставен върху черната лавица от ковано желязо. Не си направи труда да види кой от албумите на Ейприл е зареден. Харесваше всичките. Натисна копчето.

Ейприл се извъртя рязко, когато музиката гръмна от говорителите. Устните й се разтвориха от изненада. Видя, че целият е изкалян, и понечи да каже нещо, но той я изпревари:

– Искаш ли да танцуваме?

Майка му го зяпна смаяно. Секундите се нижеха мъчително. Той не можеше да измисли какво още да каже, затова започна да се движи в такт с музиката. Крака, бедра, рамене. Тя стоеше като омагьосана. Дийн протегна ръка, но майка му – тази жена, за която танцът беше като въздуха, която танцуваше дори като вървеше, докато простосмъртните просто тътрузеха крака – неговата майка не можеше да помръдне.

– Можеш да го направиш – прошепна младият мъж.

Тя пое въздух на пресекулки, сякаш едновременно изхлипа и се засмя. После изви гръб, вдигна ръце и се отдаде на музиката.

Двамата танцуваха, докато от телата им не започна да се лее пот. От рок до хип-хоп, движенията им бяха отмерени и прецизни, всеки се опитваше да засенчи другия. По врата на Ейприл полепнаха кичури коса, а от босите му крака върху плочите потекоха кални ручейчета. Изведнъж той си спомни, че не танцуваха за пръв път. Когато беше малък, двамата неведнъж се впускаха във вихъра на танца. Тя го откъсваше от видеоигрите или телевизора, а понякога и от закуската, когато се прибираше чак на сутринта. Дийн беше забравил, че имаха и щастливи мигове.

По средата на песента музиката рязко секна. Грачещият звук на гарван разцепи тишината. Двамата се извърнаха и видяха Райли. Момичето стоеше до замлъкналия плейър с ръце на кръста и възмутено изражение.

– Много е високо!

– Хей, пусни го веднага – нареди Ейприл.

– Какво правите вие двамата? Време е за обяд, а не за танци.

– Винаги е време за танци – заяви Дийн. – Ти какво мислиш, Ейприл? Да позволим ли на малката ти сестричка да потанцува с нас?

Ейприл вирна надменно брадичка.

– Съмнявам се, че ще издържи на темпото ни.

– Разбира се, че ще издържа – тросна се Райли. – Но сега искам да обядвам, а вие двамата воните.

Дийн погледна хъм Ейприл и сви рамене насмешливо.

– Няма да издържи.

– Виж ти кой го казва! – ядоса се Райли и смръщи чело. Дийн и Ейприл се втренчиха предизвикателно в нея. Райли не им остана длъжна и ги изгледа кръвнишки. След това пусна музиката и тримата се понесоха в лудешки танц.