Чаровник по рождение

5.

Ейприл потресено разтвори устни.Дийн се вцепени. – Какви ги говориш?

Блу се бе изразила фигуративно – че душата на Ейприл бавно гасне – но Дийн явно не познаваше фигуративния изказ. Изобщо не биваше да си отваря устата. Ама честно, какво повече можеше да се оплеска?

Тя слезе бавно по стълбите.

– Майка ти… ъ… лекарите… – Опитваше се да измъдри по-достоверно обяснение. – Тази дупка в сърцето й. Майка ти умира, но не искаше ти да го знаеш.

Синьо-сивите очи на Ейприл се облещиха.

Блу стигна до най-долното стъпало и стисна с пръсти перилото. Добре де, малко бе преувеличила, но когато ставаше дума за майки, толкова се разстройваше, че не можеше да разсъждава разумно.

Дийн бе пребледнял като смъртник. Взря се в майка си.

– Вярно ли е?

Блу се вкопчи още по-отчаяно в перилото. Устните на Ейприл се раздвижиха, но не успяха да отронят дори стон. Накрая стегнатите мускули на гърлото й малко се отпуснаха и тя преглътна с мъка.

– Това… може да не е смъртоносно.

– Но лекарите нищо не обещават – побърза да уточни Блу. Дийн я изгледа кръвнишки.

– А ти откъде знаеш? Откъде наистина?

– Майка ти нямаше намерение да го споделя с мен, но преживя нещо като… ъ… м-мини нервен срив.

Ейприл тутакси се засегна.

– Не съм имала срив. Мини или някакъв друг. Просто… за секунда се отпуснах. Блу я изгледа тъжно.

– Какво мъжество – въздъхна. Ейприл я измери с убийствен поглед.

– Не желая да се говори за това и ще съм благодарна, ако и ти не засягаш тази тема.

– Извини ме, задето не оправдах доверието ти, но ми се стори жестоко да не му кажа.

– Това не е твой проблем – скастри я Ейприл.

Ако Блу хранеше дори малка надежда, че Дийн мигом ще прегърне майка си и ще заяви, че е време да изгладят всичките си разногласия, той набързо я лиши от подобни илюзии, изскачайки през входната врата.

– Мисля, че мина добре, нали? Имайки предвид обстоятелствата – усмихна се колкото можа по-жизнерадостно Блу, когато стъпките му заглъхнаха.

Ейприл едва се сдържа да не я стисне за гърлото.

– Ти си откачена!

– Да, но още си тук, нали? – Блу побърза да отстъпи на безопасно разстояние. Ейприл вдигна ръце към небето. Гривните й звъннаха, пръстените проблеснаха.

– Само още повече влоши нещата.

– Честно казано, не мисля, че има накъде повече да се влошат. Не съм аз тази, която има резервация в хотел в Нашвил за утре вечер, но може би съм пропуснала нещо?

Отвън изрева двигателят на ванкуиша, последван от рязкото изсвистяване на гумите по чакъла. Част от войнствеността на Ейприл се стопи.

– Отива да празнува. Ще има безплатни питиета за всички в бара.

– А аз си мислех, че моите отношения с майка ми са сложни. Ейприл присви очи.

– Всъщност коя си ти?

Блу ненавиждаше подобни въпроси. Вирджиния би отвърнала, че е Божие дете, но Блу се съмняваше, че Всемогъщият изгаря от нетърпение да признае дъщерята на Вирджиния за свое чадо. А с разказа за Монти и бобърския костюм едва ли щеше да спечели благоразположението и симпатиите на Ейприл. За щастие, тя не се затрудни сама да намери обяснение.

– Няма значение. Въздействието на сина ми върху жените наистина е легендарно.

– Аз съм художничка.

Погледът на Ейприл се плъзна критично от небрежната конска опашка до протритите черни боти, запазена марка за мотоциклетистите.

– Не изглеждаш като обичайните му приятелки.

– Отново повтарям, че трицифреният ми коефициент на интелигентност ме отличава от стадото.

Ейприл се отпусна на предпоследното стъпало.

– Какво, по дяволите, ще правя сега?

– Може би не е зле да изгладиш отношенията със сина си, докато чакаш резултатите от последните си изследвания. Имайки предвид поразителните успехи на съвременната медицина при лечението на сърдечните заболявания, стопроцентово съм сигурна, че скоро ще получиш добри новини.

– Въпросът беше риторичен – промърмори сухо Ейприл.

– Беше само предложение.

***

Скоро след това Ейприл се запъти към къщата на арендаторите, а Блу се зае да броди из прашните притихнали стаи. Но дори кухнята, оборудвана по последната дума на техниката, не успя да повдигне настроението й. Колкото и да бяха благородни подбудите й, тя нямаше право да се прави на добрата фея от приказките, когато се отнасяше за семейните проблеми на други хора.

Вечерта настъпи, а Дийн още не се бе прибрал. Когато мракът обгърна къщата, Блу направи неприятното откритие, че светеха само лампите в кухнята и банята. Искрено се надяваше Дийн скоро да се върне, защото къщата, толкова уютна само преди няколко часа, сега бе добила злокобен вид. Найлоновите завеси пред вратите на стаите потракваха като кости на скелети. Старите дървени подове скърцаха. И тъй като нямаше врати, не можеше да се заключи в спалнята. На всичко отгоре нямаше и кола, за да отиде в града и да обиколи денонощните магазини. Чувстваше се като в капан. Не й оставаше нищо друго, освен да легне и да се помъчи да заспи.

Сега съжаляваше, че не се бе досетила да оправи някое легло, докато още бе светло. Запрепъва се в тъмното, опипвайки стените в трапезарията, докато се опитваше да открие аварийния фенер, оставен от дърводелците в ъгъла. Когато го включи, зловещи сенки запълзяха по пода и тавана. С фенера в ръка младата жена се изкачи на горния етаж, като се държеше за перилото на стълбата. Дългият жълт захранващ кабел на фенера се влачеше след нея като змийска опашка.

В нишите и зад ъглите по коридора бяха разположени пет спални, но само една разполагаше с отделна баня и с включено осветление. Когато най-после се добра до нея, нервите й бяха толкова раздрусани от гротескните сенки, че нямаше сили да продължи нататък. Наистина, от банята се процеждаше съвсем слаба светлина, но все пак беше по-добре от нищо. Остави фенера в ъгъла и разгъна спалните чаршафи, подредени в спретната купчинка върху матрака. Новото широко легло, имаше резбована горна табла от черешово дърво, но не и долна. Единствените мебели в спалнята бяха това легло и висок скрин с голямо тоалетно огледало. Шестте прозореца без завеси я следяха като огромни любопитни очи, а просторната каменна камина й напомняше на огромна зейнала паст.

Младата жена избута пред вратата двойната стълба, оставена от бояджията в коридора, за да послужи като знак за Дийн, че спалнята е заета за през нощта. Всъщност, ако той пожелаеше да влезе, стълбата едва ли щеше да го спре. Но защо да пожелае? След разтърсващата новина за майка му едва ли ще е в настроение да се изявява като неустоим съблазнител.

Тя отнесе аварийния фенер в малката баня и си изми лицето. И тъй като Дийн бе отпрашил с багажа й, Блу си изми зъбите с пръсти. Измъкна сутиена през ръкавите на тениската и изрита ботите, но не посмя повече да се разсъблече, в случай че се наложи да побегне с писъци от спалнята. Не се боеше от измислените градски страшилища, но в тази селска пустош не се чувстваше в свои води, затова взе фенера със себе си. Когато си легна, го изключи, но го пъхна под завивката, за да й е подръка, ако се наложи да го извади бързо.

Някакъв клон отвън се блъсна в стената на къщата. Нещо прошумоля в комина. Блу си представи безброй прилепи, летящи под таваните из цялата къща. Къде се беше дянал Дийн? И защо в тази къща нямаше нито една врата?

Жалко, че не се сети да помоли Ейприл да я приюти в малката къща на арендаторите. Впрочем и без това не беше поканена. Е, може би се беше държала донякъде нетактично, но бе спечелила ценно време за майката на Дийн – постижение, което не беше по силите на Ейприл. Безпомощна като всяка красавица по рождение.

Блу безуспешно се опита да се убеди, че всъщност тя е била използваната, и така да оправдае постъпката си, но не умееше да се самозалъгва. Беше си навряла носа, където не бива. Майка и син трябваше сами да си изяснят оплетените отношения. Но в цялата работа имаше и нещо хубаво: интересът й към чуждите дела я отвлече от собствените й тревоги.

Подът изскърца. В комина нещо простена. Младата жена стисна дръжката на фенера и се втренчи в зеещата врата.

Минутите бавно се нижеха.

Постепенно хватката на Блу се разхлаби и тя се унесе в неспокоен сън.

***

Събуди я зловещо скърцане на дъски. Отвори очи и видя черна сянка, надвиснала заплашително над нея. Ръката й стисна конвулсивно дръжката на фенера. С ловко движение Блу го измъкна изпод завивките и замахна с все сила.

– По дяволите! – Ревът на познат мъжки глас разцепи нощната тишина.

Пръстите й успяха някак си да напипат ключа. Като по чудо, крушката в пластмасовата мрежа не се бе счупила и спалнята се обля в ярка светлина. Над леглото се беше надвесил един вбесен куотърбек, мултимилионер, и разтриваше ядосано ръката си малко над лакътя.

– Дявол да го вземе, какви ги вършиш?

Блу се изстреля в седнало положение сред възглавниците, стискайки още по-здраво дръжката на фенера.

– Аз ли? Ти се прокрадваш тук…

– Това е моят дом. Кълна се в Бога, ако си прецакала ръката ми, с която подавам пасовете…

– Бях преградила вратата! Как успя да се промъкнеш незабелязано до мен?

– Промъкнал съм се незабелязано? Осветила си къщата по-ярко от шибана коледна елха! Не беше толкова глупава, че да се впусне в откровения за скачащи сенки и втренчени прозорци.

– Има само две мижави лампи в банята.

– Плюс една в кухнята – осведоми я той и издърпа фенера от ръката й. – Дай ми това и престани да трепериш от страх.

– Лесно ти е да го кажеш. Никой не те е нападал, докато си спял кротко.

– Не съм те нападал. – Той угаси фенера и спалнята потъна в мрак. Безчувственият кретен угаси дори лампата в банята.

Блу чу шумолене на плат. Очевидно нахалникът си събуваше джинсите. Тя се надигна на колене.

– Няма да спиш тук.

– Това е моята стая и само тук има застлано легло.

– Легло, което вече е заето от мен.

– А сега ще си имаш компания – обобщи той и се пъхна под завивките.

Младата жена пое дълбоко дъх и си напомни, че егото му е прекалено голямо, за да изнасили жена. Ако се опита да броди в тъмното, за да потърси друго място за спане, ще заприлича на тъпа пъзла. Никога не показвай слабост.

– Не мърдай от твоята половина – предупреди го Блу, – иначе не отговарям за последствията.

– Ще ме светнеш по кратуната с малката си табуретка, госпожице Мъфет1? Блу нямаше представа какви ги плещи.

До ноздрите й достигна миризмата на паста за зъби, скъп одеколон и кожената тапицерия на тузарската му кола. Би трябвало да вони на алкохол. Един смазан от скръб мъж, прибиращ се в два часа сутринта, би трябвало да е здравата отцепен. Голият му крак докосна бедрото й. Тя се вцепени.

– Защо си легнала с джинсите? – полюбопитства той.

– Защото багажът ми остана в колата.

– Да бе, как ли пък не. Не си се съблякла, защото те е шубе, че ще довтаса някой върколак, за да те схруска. Голяма си пъзла.

– Пръчки и камъни[9].

– А се мислиш за зряла жена.

– Като че ли твоят акъл не е на седмокласник – върна му го тя.

– Поне съм достатъчно възрастен, за да не спя на светната лампа.

– Няма да се учудя, ако се мушнеш под леглото, щом от комина започнат да излитат прилепи.

– Прилепи? – застина за миг Дийн.

– Цяла колония.

– Да не би да си специалист по прилепите?

– Чух ги как шумолят с крилете си. И пищят.

– Не ти вярвам.

Явно беше от тези, които спят напреки на леглото и коляното му я бръсна по прасеца. Необяснимо, но Блу най-неочаквано започна да се отпуска.

– Все едно че съм си легнал да шибана мумия – изръмжа той.

– Джинсите остават.

– Не си въобразявай, че не мога да ти ги смъкна, стига да поискам. Трийсет секунди и ще са на пода. Но за твое нещастие, тази нощ съм вън от играта

Не беше редно да мисли за секс, когато майка му умираше. Мнението й за Дийн пропадна стремително надолу.

– Млъквай и заспивай.

– Ти губиш.

Зад прозорците се изви вятър. Дружелюбно, клонче потропа по стъклото. Не след дълго Дийн задиша дълбоко и равномерно. Сребристите лунни лъчи се плъзнаха по стария дървен под, а от комина се чу доволна въздишка. Той оставаше в неговата половина от леглото. Тя – в нейната. Засега.

***

За къща, в която почти нямаше врати, е странно да хлопне някоя. Блу открехна едното си око, прекъсвайки фантастичен еротичен сън. Нишки сива светлина се бяха прокраднали в стаята. Младата жена въздъхна и отново затвори очи, опитвайки се да възкреси усещането на дългите пръсти, обвили гърдата й… ръка, шареща в джинсите й…

Хлопна друга врата. Нещо тежко се притисна о бедрото й. Тя отвори рязко очи. Нисък, дрезгав глас измърмори мръсотия в ухото й, нечия чужда ръка стисна гърдата й, а другата се пъхна и джинсите. Прониза я паника, която напълно я разсъни. Това не беше сън.

– Дърводелците вече са тук – оповести женски глас, сякаш досами ухото й. – Ако не искате компания, по-добре да ставате.

Блу избута ръката на Дийн, но той не бързаше да измъкне пръсти от дрехите й.

– Колко е часът?

– Седем – отвърна Ейприл.

Блу притегли тениската надолу и зарови лице във възглавницата. Май планът винаги да е на крачка пред него се проваляше.

– Още е посред нощ – запротестира Дийн.

– Не и за работниците – отвърна Ейприл. – Добро утро, Блу. Кафето и поничките ви очакват долу.

Блу се претърколи по очи и й махна вяло. На свой ред Ейприл също й махна и изчезна.

– Ама че гадост – промърмори Дийн и се прозина. Блу се възмути. Можеше поне да покаже известно сексуално неудовлетворение.

В същия миг осъзна, че самата тя още беше под влиянието на еротичния си сън.

– Перверзник – заклейми го и скочи от леглото. Не можеше да си позволи този тип да я възбужда, дори и само насън.

– Лъжкиня – изтърси той неочаквано зад гърба й. Тя се извърна.

– За какво говориш?

Дийн се надигна и завивката се свлече до кръста му. Слънчевите лъчи, струящи свободно през прозорците без завеси, затанцуваха по бицепсите му и косъмчетата на гърдите му заблестяха като златни нишки. Той разтри контузеното си рамо.

– Ти ми заяви, цитирам: „Почти нямам цици". Оказа се пълна лъжа.

Още не се бе събудила достатъчно, за да му отвърне подобаващо, затова само го изгледа свирепо и закрачи с вирната глава към банята, където завъртя двата крана докрай, за да си осигури максимално усамотение. Когато излезе от банята, го завари застанал пред скъп куфар, който бе оставил върху леглото. Беше само по тъмносини боксерки. Блу се препъна и мислено се наруга, сетне се престори, че го е направила нарочно.

– За бога, следващия път ме предупреждавай. Едва не получих инфаркт.

Той я погледна през рамо, сразявайки я с цялата неотразима красота на наболата си брада и разрошена коса.

– За какво?

– Приличаш досущ на реклама на гей порно.

– А ти – на национално бедствие.

– Тъкмо заради това ще съм първа под душа. – Насочи се към мръсния си сак, захвърлен от Дийн в ъгъла. Отвори ципа и зарови за чисти дрехи. – Предполагам, че няма да благоволиш да застанеш на стража в коридора, докато се изкъпя?

– А не е ли по-добре да ти правя компания под душа? – Прозвуча по-скоро заплашително, отколкото като закачлива покана.

– Забележително – поклати глава Блу. – Суперзвезда като теб още проявява готовност да помага на обикновените дребни хорица.

– Да бе, какво да се прави, такъв съм си по рождение.

– Зарежи. – Тя грабна дрехите си, заедно с една кърпа и тоалетните си принадлежности, преди да се втурне към банята. Чак след като се убеди напълно, че той няма намерение да нахлуе при нея, Блу изми косата си с шампоан и избръсна краката си. Дийн не знаеше, че майка му съвсем няма намерение да умира, но изглеждаше по-скоро войнствен, отколкото скръбен. Не й пукаше какво му беше причинила Ейприл. Поведението му беше безчувствено.

Тя си облече чисти, макар и избелели, плътно прилепнали черни трикотажни панталони, стигащи до коляното, широка камуфлажна тениска и джапанки. След като си издуха набързо косата със сешоара на Дийн, Блу я стегна с червен ластик. По-късите краища не се подчиниха на усилията й и провиснаха около врата й. В чест на Ейприл би си сложила малко червило и спирала, ако не бяха изчезнали преди три дни.

Като слезе на долния етаж, тя видя в трапезарията един електротехник, покачен върху двойна стълба, зает с монтирането на старомоден полилей. Найлоновата завеса беше свалена от вратата на всекидневната и Дийн беше вътре, увлечен в разговор с дърводелеца, поправящ арката на извития вход. Сигурно беше използвал душа в другата баня, защото влажната му коса се къдреше по краищата. Беше облечен с джинси и тениска в тон с цвета на очите му.

Всекидневната се простираше доста навътре в къщата и имаше зидана от камък камина, по-голяма от тази в голямата спалня. Нови френски прозорци водеха към нещо като голяма бетонна плоча, стърчаща откъм задния вход. Блу се запъти към кухнята.

Снощи беше твърде изнервена, за да оцени работата, свършена от Ейприл, но сега се спря на прага, за да огледа по-внимателно помещението. Кухненските пособия в стил винтидж, както и носталгично белите шкафове с керамични дръжки във вишнев цвят, я караха да се чувства като завърнала се в четирийсетте години. Блу си представи съвсем живо жена в току-що изгладена памучна рокля, със спретнат кок на тила, да бели картофи над селската мивка, докато от радиото звучи песента на „Андрюс Систърс" „Не сядай под ябълката".

Масивният бял хладилник със заоблени ръбове вероятно беше копие на стар модел, но не и бялата емайлирана газова винтидж печка с двойна фурна, както и вградената метална полица със солницата за сол и пипер, бурканчетата с подправки, както и глинената вазичка с букет от полски цветя. Плотовете още не бяха поставени, затова Блу веднага забеляза, че шкафовете не бяха оригинални, а прекрасно изработени копия. Шахматно оформената теракота по пода в черно и бяло, също бе нова. Мострата на боята, залепена върху стената, подсказваше крайния цветови облик на кухнята: светложълти стени и бели шкафове, освежени от вишневочервените дръжки.

Не сядай под ябълката…

Светлината струеше от широкия прозорец над мивката и от по-дългите прозорци, добавени в квадратно оформения кът за хранене, от които още не бяха свалени стикерите на производителите. Върху хромираната кухненска маса с вишневочервен плот бяха струпани няколко кутии с понички, пластмасови чаши и хартиени салфетки.

Ейприл стоеше до масата, опряла грациозно ръка върху извитата облегалка на стола, с телефон в ръка. Беше с вчерашните протрити джинси, тъмновишнево късо горнище и масленозелени пантофки от змийска кожа.

– Трябваше да си тук в седем, Санджей. – Тя кимна на Блу и махна към кафеника. – Значи, ще трябва да осигуриш още един камион. Плотовете трябва да се монтират до края на деня, за да могат бояджиите да започнат работа.

Дийн влезе в кухнята. С безстрастно изражение се отправи към поничките, но когато стигна до масата, слънчевият лъч, танцуващ в косите му, проблесна върху главата на майка му и Блу бе осенена от безумната мисъл, че Господ е създал специален прожектор, чиято светлина да следва навред тези две сияйни създания.

– Не можем повече да протакаме монтирането – продължаваше Ейприл, – така че по-добре след час да си тук. – Превключи на друг разговор и премести телефона от дясното на лявото си ухо. – О, здравей. – Снижи глас и се обърна с гръб към тях. – Ще ти звънна след десет минути. Къде си?

Дийн се приближи до високите прозорци в къта за хранене и се загледа към задния двор. Блу се изпълни с плахата надежда, че той се опитва да се примири с предстоящата смърт на майка си. Ейприл отново позвъни по телефона.

– Дейв, обажда се Ейприл О'Хара. Санджей ще закъснее.

В кухнята влезе електротехникът, който свързваше полилея в трапезарията.

– Сюзън, ела да видиш нещо.

Тя му даде знак да изчака, довърши разговора си и затвори телефона.

– Какво има?

– Натъкнах се на още стари кабели в трапезарията – обясни електротехникът, докато я изпиваше с поглед. – Ще трябва да се сменят.

– Нека да видя – рече тя и излезе след него.

Блу сложи лъжичка захар в кафето си и се приближи, за да огледа печката.

– Щеше да го закъсаш, ако тя не беше тук – подметна тя.

– Да, вероятно имаш право. – Дийн й подаде поничките с пудра захар и взе единствената с глазура, останала в кутията, точно тази, на която Блу беше хвърлила око.

Раздаде се пронизителният вой на бормашина.

– Кухнята е просто невероятна – отбеляза младата жена.

– Нищо особено.

– Нищо особено? – Тя прокара палец по релефно гравираното име на фирмата "0'Кийф енд Мерит" върху фасадата на печката и хвърли въдицата. – Мога по цял ден да не излизам оттук и да пека: домашен хляб, плодова пита…

– Наистина ли умееш да готвиш?

– Разбира се, че умея. – Бялата емайлирана печка беше като паспорт за друга епоха. А може би щеше да стане нейният паспорт към временна осигуреност.

Ала той внезапно изгуби интерес към готварството.

– Нищо розово ли нямаш?

Тя огледа черните шорти и камуфлажната тениска.

– Какво не е наред с дрехите ми?

– Всичко им е наред, ако възнамеряваш да нападаш Куба.

– Не си падам по парцалки – сви рамене Блу.

– Виж ти, каква изненада.

Тя се престори, че обмисля нещо.

– Ако наистина искаш да ме видиш в розово, може да ми дадеш нещо назаем от твоя гардероб.

Усмивката му едва ли можеше да се нарече дружелюбна, но ако не продължеше да го дразни и предизвиква, нищо чудно в най-скоро време да започне да я бърка с някоя от многобройните си сексуални партньорки.

Ейприл се върна в кухнята и затвори телефона си.

– Шофьорът пътува насам с фургона – обърна се към сина си с хладен, официален тон. – Искаш ли да излезеш навън и да избереш подходящо място?

– Сигурен съм, че вече имаш нещо наум.

– Къщата е твоя.

Той я изгледа с каменно изражение.

– Поне ми подскажи нещо.

– Във фургона няма нито вода, нито тоалетна, затова не бива да е много далеч от къщата. Коди, пикапът на водопроводчика още ли е на двора? – подвикна тя през рамо към коридора. – Трябва да поговоря с него.

– Тъкмо тръгва – извика в отговор Коди.

– Какъв фургон? – попита Блу, когато Ейприл изчезна.

– Нещо, което госпожа О 'Хара ме убеди да купя в един от безбройните си имейли. – Дийн грабна чашата с кафе и с поничката в ръка излезе навън. Блу взе една поничка с пудра захар и го последва през ремонтираното перално помещение към страничната врата на къщата.

Когато стигнаха до задния двор, тя му подаде поничката си с пудра захар.

– Хайде да ги разменим.

Той отхапа солидно парче от своята, подаде я на Блу и взе нейната.

– Добре.

Младата жена сведе тъжен взор към поничката.

– Отново съм принудена да се задоволявам с остатъците от чуждата храна.

– Е, сега здравата ме засрами – доби той престорено разкаян вид и най-спокойно захапа поничката на Блу.

Заобиколиха къщата. С очите на художник Блу изучаваше гъсто обраслата градина, представяйки си я лумнала в ярки цветове, може би с малка билкова градина край желязната помпа, с буйно нацъфтели ружи до стената на къщата, простор с пране, веещо се от топлия бриз. Ще направя сантиментално пътуване.

Дийн оглеждаше сенчестия участък в дъното зад градината. Блу се присъедини към него.

– Фургонът покрит ли ще е? – поинтересува се тя. – Или е някой стар полицейски фургон?

– Предполагам, че ще го видиш.

– Май и ти самият не знаеш, нали?

– Нещо такова.

– Покажи ми обора. Ама само ако няма мишки.

– Мишки ли? Не, по дяволите. Това е единственият обор в целия свят, в който няма мишки.

– Цяла сутрин ехидничиш.

– Боже, съжалявам.

Може би по този начин той прикриваше мъката си. Заради спасението на душата му се надяваше да е така.

В двора влезе товарна платформа, върху която се виждаше нещо като малък покрит фургон, плътно опакован с черен полиетилен. Тя остана на мястото си, а Дийн отиде да размени няколко думи с шофьора. Не след дълго мъжът вече го потупваше приятелски по контузеното рамо и го наричаше Бу. Накрая двамата се заловиха за работа. Следвайки указанията на Дийн, шофьорът даде на заден, изтегли платформата към дърветата и започна да смъква черния полиетилен.

Фургонът беше червен, но колелата му бяха яркопурпурни, с позлатени орнаменти по спиците, като на цирковите палатки. Оцветени оси украсяваха фургона от двете страни, а върху всяка повърхност бяха изрисувани пищни, виещи се лози и причудливи цветя – жълти, тъмновиолетови, светлосини, оранжеви. Отпред, върху тъмносинята врата на фургона танцуваше позлатен еднорог. Извитата арка оформяше малък навес, поддържан с лимоненожълти подпори. Плоските стени на фургона се разширяваха от горе надолу, а върху една от тях се виждаше малко прозорче с миниатюрни тъмносини жалузи.

Блу затаи дъх. Сърцето й се разтуптя. Това бе цигански фургон. Дом за скитници.

– Точно като за мен – промърмори тя тихо.