Отразена в теб

11

Затворих очи, отпуснах се назад и опряла гръб върху гърдите на Гидиън, се заслушах в шума на течащата вода, докато ръцете му се плъзгаха по гърба ми във ваната, чиито крака приличаха на грабливи нокти.

Първо беше измил косата ми, а след това и тялото. Беше грижовен, глезеше ме. Знам, че това беше неговият реванш за предишната нощ и метода, който използва, за да ме накара да видя истината — истина, която очевидно бе прозрял, но до която искаше и аз сама да стигна.

Как е възможно да ме познава толкова добре… дори по-добре, отколкото аз самата се познавах?

— Разкажи ми за него — прошепна той и обви ръце около кръста ми.

Поех дълбоко въздух. Очаквах да ме попита за Брет. Аз също познавах Гидиън добре.

— Първо ми кажи дали той е добре.

Настъпи кратко мълчание, преди да отговори:

— Няма трайни увреждания. Щеше ли да се тревожиш, ако имаше?

— Разбира се, че щях да се тревожа — отвърнах и чух как изскърца със зъби.

— Искам да ми разкажеш за вас двамата — нареди той сухо.

— Няма.

— Ева…

— Не ми говори с този тон, Гидиън. Омръзна ми да съм разтворена книга за теб, а в същото време ти да криеш всичките си тайни. — Отпуснах глава настрани, допрях буза до гърдите му и продължих: — Ако единственото, което мога да получа от теб е тялото ти, ще се примиря с това. Но тогава и аз няма да мога да ти дам повече.

— Искаш да кажеш, че няма да искаш. Нека…

— Няма да мога — възразих аз, отдръпнах се и се обърнах с лице към него. — Виж какво ми причинява това! Снощи те нараних. Нарочно. Нараних те, без дори да съзнавам, защото обидата ме разяжда отвътре, въпреки че се опитвам да се самоубедя, че мога да живея с тайните, които криеш.

Той седна във ваната и разтвори широко ръце.

— Аз съм напълно открит пред теб, Ева. От това, което казваш, излиза, че изобщо не ме познаваш… че между нас няма нищо друго, освен секс… а всъщност знаеш за мен много повече от всеки друг.

— Да си поговорим за това, което не знам. Защо притежаваш такава голяма част от „Видал рекърдс“? Защо мразиш семейната къща? Защо си така отчужден от родителите си? Какво има между теб и доктор Теранс Лукас? Къде беше онази нощ, когато сънувах кошмар? Каква е причината за твоите кошмари? Защо…

— Достатъчно! — сряза ме той и прокара ръце през мократа си коса.

Облегнах се назад, чаках и го наблюдавах, докато той очевидно се бореше със себе си.

— Би трябвало вече да знаеш, че можеш да споделиш с мен всичко — казах тихо.

— Мога ли? — попита той и ме прониза с поглед. — Не ти ли стига това, което знаеш досега? Колко още мръсотия мога да стоваря върху теб, преди да избягаш?

Сложих ръце на ръба на ваната, отпуснах глава назад и затворих очи.

— Така да бъде. Ще бъдем просто приятелчета, които се чукат и веднъж в седмицата ходят заедно на психотерапия. Добре, че ми го каза.

— Чуках я — заяви неочаквано той. — Това е. По-добре ли се чувстваш?

Изправих се толкова бързо, че водата преля през ръба на ваната. Стомахът ми се сви.

— Чукал си Корин?

— Не, по дяволите — ядоса се той и се изчерви. — Жената на Лукас.

— О!

Спомних си снимката й, която бях открила в интернет.

— Но тя е червенокоса — добавих неуверено.

— Интересът ми към Ан се дължеше изцяло на връзката й с Лукас.

Намръщих се, бях напълно объркана.

— Значи проблемът между теб и Лукас е съществувал, преди да спиш с жена му? Или това е била причината за него?

Гидиън подпря лакът на ръба на ваната и разтърка лице.

— Той направи така, че да се отчуждя от семейството си. Аз му го върнах.

— Ти ли съсипа връзката им?

— Аз съсипах жена му — отвърна той и въздъхна дълбоко. — Тя прояви интерес към мен по време на една кампания за набиране на средства. Отрязвах я, докато не разбрах коя е. Знаех, че Лукас ще се поболее, ако разбере, че съм я чукал, а възможността беше там и аз не се поколебах. Идеята беше да е просто секс за една нощ, но Ан ми се обади още на следващия ден. Продължих да се срещам с нея, защото знаех, че фактът, че не е могла да се откъсне от мен, ще го нарани още повече. Когато беше готова да го напусне заради мен, я отпратих да се върне при съпруга си.

Наблюдавах го внимателно, замислена над предизвикателното му и едновременно с това конфузно изражение. Би го направил отново, но се срамуваше от постъпката си.

— Кажи нещо! — изстреля той.

— Тя мислеше ли, че я обичаш?

— Не. По дяволите! Бях пълен задник, че спах с жената на друг мъж, но никога не съм й обещавал нищо. Чрез нея се опитвах да си го изкарам на Лукас. Не очаквах, че ще се превърне в жертва по пътя към целта. Нямаше да допусна да се стигне дотам, ако мислех, че нещата ще се развият така.

— Гидиън — въздъхнах аз и поклатих глава.

— Какво? — беше буквално настръхнал от безпокойство. — Защо каза името ми по този начин?

— Защото проявяваш забележителна глупост за толкова умен човек. Как може да спиш с нея редовно и да очакваш да не се влюби в теб?

— Господи! — Той отметна главата си назад и изпъшка. — Не започвай отново. — После внезапно се изправи и продължи: — Всъщност, знаеш ли какво? Продължавай да смяташ, че съм нещо като дар от Бога за жените, ангелче. За мен е много по-добре, ако си мислиш, че съм най-доброто, което можеш да получиш.

Плиснах вода към него. Лекотата, с която омаловажаваше невероятния си външен вид, беше друго отражение на моите собствени черти. Знаехме силните си страни и умеехме да залагаме на козовете си, но не успявахме да разберем какво ни прави толкова специални, че някой наистина да ни обикне.

Гидиън се спусна напред и хвана ръцете ми:

— А сега ми разкажи какво, по дяволите, е имало между теб и този Брет Клайн.

— Не ми каза какво е направил доктор Лукас, за да те вбеси така.

— Напротив, казах ти.

— Без никакви подробности — не отстъпих аз.

— Твой ред е да разказваш. Започвай.

Трябваше ми доста време, преди да успея да подредя думите. Нито един мъж не иска за приятелка момиче, което се е държало като уличница. Но Гидиън чакаше търпеливо. Упорито. Знаех, че няма да ми позволи да изляза от ваната, докато не му разкажа историята си с Брет.

— За Брет не бях нищо повече от мацка, която може да чука, когато пожелае — признах бързо, исках да приключа с това колкото е възможно по-скоро, — а аз приемах това положение. Не ми харесваше, но го приемах, защото през онзи период от живота ми сексът беше единственият начин да се чувствам обичана.

— Написал е любовна песен за теб, Ева.

Отместих поглед.

— От истината нямаше да стане особено добра балада, нали?

— Обичаше ли го?

— Аз… Не.

Погледнах към Гидиън, когато чух тежката му въздишка, като че ли до този момент беше сдържал дъха си.

— Падах си по него и по начина, по който пее, но всичко беше много повърхностно. Така и не го опознах истински.

Гидиън видимо се отпусна.

— Значи той е бил просто част от… един период? Така ли?

Кимнах и се помъчих да измъкна ръцете си от неговите, опитвах се да преодолея чувството на срам. Не можех да обвинявам нито Брет, нито някой от останалите мъже, които бяха минали през живота ми. Не можех да обвинявам никого, освен себе си.

— Ела тук.

Гидиън ме хвана през кръста, придърпа ме и ме накара отново да се отпусна на гърдите му. Прегръдката му беше най-прекрасното нещо на света. Ръцете му леко се плъзгаха по гърба ми и го галеха.

— Няма да те лъжа. Иска ми се да пребия всеки мъж, с когото си спала, затова е най-добре да ги държиш колкото е възможно по-далеч от мен, но нищо от миналото ти не може да промени чувствата ми към теб. А Бог ми е свидетел, и аз не съм светец.

— Иска ми се да изчезне — прошепнах аз. — Не ми харесва спомена за момичето, което бях тогава.

Той подпря брадичка на главата ми.

— Напълно те разбирам. Колкото и дълго да се къпех, след като бях с Ан, все имах чувството, че не съм достатъчно чист.

Обвих още по-силно ръце около кръста му, исках да го успокоя и да му покажа, че го приемам такъв, какъвто е. С благодарност усетих, че и той отговаря по същия начин.

Белият копринен халат, който открих в шкафа, беше страхотен. Беше подплатен с изключително мека хавлиена тъкан, а по маншетите му имаше сребриста бродерия. Влюбих се в него, което беше добре, защото, очевидно, това беше единствената дреха в къщата, която можех да нося.

Наблюдавах Гидиън, който обличаше долнището на черна копринена пижама и връзваше връзките.

— Защо за теб има дрехи, а за мен само халат?

Вдигна поглед към мен, пред очите му беше паднала една гарвановочерна къдрица.

— Защото аз уреждам нещата.

— Маниак.

— И така ще ми е по-лесно да задоволявам ненаситния ти сексуален апетит.

— Моят сексуален апетит? — попитах и се отправих към банята, за да сваля кърпата от косата си. — Много добре си спомням, че тази нощ те молех да ме оставиш на мира. Или може би беше сутринта, след като се бяхме чукали цяла нощ.

Беше застанал зад мен, изпълваше рамката на вратата.

— Довечера също ще ме молиш. Отивам да направя кафе.

Наблюдавах го в огледалото как се обръща и едва тогава забелязах синината на гърба му. Беше ниско долу и до този момент не бях успяла да я видя. Завъртях се.

— Гидиън! Ударен си. Чакай да погледна.

— Добре съм — отвърна той, вече беше на средата на стълбите и не можех да го спра. — Не се бави много.

Обзе ме чувство на вина, идваше ми да се разплача. Ръката ми трепереше, докато прокарвах едрия гребен през влажната си коса. В банята имаше всички тоалетни принадлежности, които обикновено използвах. Това още веднъж показваше колко внимателен беше Гидиън и подчертаваше собствените ми недостатъци. Заради мен животът му се превръщаше в ад. След всичко, което беше преживял, моите проблеми бяха последното нещо, от което се нуждаеше.

Слязох на първия етаж и почувствах, че не мога да отида при Гидиън в кухнята. Трябваше ми малко време, за да се съвзема и да изглеждам щастлива. Не исках да провалям и неговия уикенд.

Отворих френския прозорец и излязох на верандата. Веднага чух рева на прибоя и усетих върху себе си солените капки морска вода. Бризът леко развя края на халата ми и хладният допир ми подейства освежаващо.

Поех дълбоко дъх, стиснах перилата и затворих очи. Опитах се да постигна онова спокойствие, което щеше да успокои и Гидиън. Основният проблем си бях самата аз, затова не исках да го тревожа с нещо, което не може да промени. Само аз можех да направя така, че да стана по-силна, и трябваше на всяка цена да го постигна, ако исках да го направя щастлив и да му дам онова чувство за сигурност, което той така отчаяно търсеше в нашата връзка.

Вратата зад мен се отвори, поех дълбоко въздух и се обърнах към него с усмивка на лице. Гидиън дойде при мен, носеше две чаши, над които се виеше пара, кафето в едната беше чисто, а към другото беше прибавил обезмаслена сметана. Не се съмнявах, че е направено точно по мой вкус и че е чудесно, защото Гидиън знаеше точно какво обичам. Не че някога му го бях казвала, просто обръщаше внимание на всичко, свързано с мен.

— Престани да се самообвиняваш — нареди ми той твърдо и остави чашите на парапета.

Въздъхнах. Разбира се, че беше невъзможно да скрия настроението си само с една усмивка. За него бях като разтворена книга. Взе лицето ми в ръце и впи очи в мен.

— Всичко свърши. Забрави го.

Протегнах се и прокарах върха на пръстите си по синината.

— Трябваше да се случи — каза рязко той. — Не! Замълчи и ме изслушай. Въобразявах си, че разбирам чувствата ти по отношение на Корин и, честно казано, мислех, че не се справяш особено добре с тях. Но нямах никаква представа какво изпитваш. Държах се като егоистичен идиот.

— Аз наистина не се справям добре. Мразя я безумно. Не мога да си помисля за нея, без да изпитам желание за физическа разправа.

— Сега те разбирам. Преди не можех — заяви той и тъжно изкриви устни. — Понякога е необходимо да се случи нещо драматично, което да ме разтърси. За щастие, ти винаги си се справяла добре с привличането на вниманието ми.

— Не се опитвай да отхвърлиш проблема с лека ръка, Гидиън. Можеше да пострадаш сериозно заради мен.

Хвана ме за кръста, когато понечих да се обърна.

— Аз наистина пострадах сериозно. Като видях как онзи те прегръщаше, а ти отговаряше на целувката му… — Погледът му стана тъмен и горещ. — Това ме съсипа, Ева. Разряза ме и ме остави да кървя. Нападнах го като средство за самозащита.

— О, господи! — въздъхнах, бях потресена от жестоката му откровеност. — Гидиън.

— Отвратен съм от себе си! Трябваше да разбера по-добре отношението ти към Корин. Ако една целувка ме кара да се чувствам по този начин.

Обгърна ме плътно, едната му ръка притисна бедрата ми, а другата се плъзна по гърба и стисна главата ми отзад. Не можех да се измъкна.

— Ако някога ми изневериш — каза той с дрезгав глас, — това ще ме убие.

Извих глава и притиснах устни във врата му.

— Тази глупава целувка не означаваше нищо. Абсолютно нищо.

Ръката му стисна косата ми и наведе главата ми назад.

— Нямаш представа какво означават целувките ти за мен, Ева. Да дадеш някоя от тях на друг и после да го наречеш глупост…

Гидиън се наведе и прилепи устни до моите. Целувката му беше нежна и сладка, езикът му погали долната ми устна. Отворих уста и подадох език, за да докосна неговия. Той наведе глава и пусна езика си в устата ми. Бързите леки движения възбудиха надигащото се в мен желание.

Протегнах се, плъзнах дланите си във влажната му коса и се повдигнах на пръсти, за да го целуна още по-дълбоко. Изстенах, когато започна да смуче езика ми и се отпуснах тежко на гърдите му. Устните му се раздвижиха върху моите, ставаха все по-влажни и по-топли. Нахвърлихме се един на друг, желанието ставаше все по-диво с всяка изминала секунда, докато не започнахме да се чукаме един друг в устите, съвкупявахме се страстно с устни, езици и нежни захапвания. Гладът ми за него ми пречеше да дишам, устните ми не се отлепяха от неговите, от гърлото ми се ронеха звуци на животинско желание.

Целувките му бяха истински дар. Влагаше цялата си душа в тях, цялата си сила, страст, копнеж и любов. Не се въздържаше, даваше всичко, излагаше всичко на показ.

Усетих напрежение в силното му тяло, меката му като сатен кожа стана ужасно гореща. Езикът му навлизаше дълбоко в устата ми, увиваше се около моя, учестеното му дишане се смесваше с моето и изпълваше дробовете ми. Сетивата ми бяха изцяло обзети от него, от вкуса, от мириса му, зави ми се свят, когато наклоних глава, за да мога да проникна още по-дълбоко в устата му. Исках да вкарам езика си още по-навътре, да го смуча по-силно. Да го погълна целия.

Желаех го до безумие.

Треперещите му ръце неспокойно се движеха по гърба ми. Той изстена и вагината ми се стегна в отговор. Дръпна колана на халата ми, разтвори го и хвана голите ми бедра. Изхленчих, исках още, устните ми бяха подути и чувствителни.

Колкото и близо да бяхме един до друг, никога не беше достатъчно близо.

Гидиън ме хвана с две ръце за дупето и ме притисна плътно до себе си, възбуденият му член изгори като с нажежено желязо кожата на корема ми през пижамата. Пусна устната ми и започна отново да ме целува, изпълвайки ме с вкуса на копнежа си, мекият му като кадифе език едновременно ме измъчваше и ме изпълваше с наслада.

През тялото му премина силна тръпка и той изръмжа, раздвижвайки бедрата си. Стисна още по-здраво дупето ми и стонът му отекна върху устните ми. Усетих как членът му се раздвижи между нас, а след това по кожата ми се разля топлина. Той свърши с измъчено стенание и спермата му напои коприната.

Извиках. Разтапях се и трептях от сладка болка, бях толкова възбудена от факта, че мога да го накарам да загуби контрол само като го целувам.

Ръцете му леко отпуснаха прегръдката, гърдите му бурно се надигаха.

— Целувките ти ми принадлежат.

— Да, Гидиън…

Бях разтърсена. Бях изживяла най-еротичния миг в живота си и той ме беше оставил емоционално оголена, напълно разкрита. Той падна на колене и започна да ме лиже, докато не стигнах до оргазъм.

Взехме душ и поспахме през останалата част от сутринта. Беше ми толкова приятно отново да спя до него, сложила глава върху гърдите му, прехвърлила ръка през твърдия му като камък корем, преплела крака в неговите.

Когато се събудихме, малко след един часа следобед, умирах от глад. Слязохме заедно в кухнята и установих, че изчистеното, модерно обзавеждане на долния етаж определено ми допада. Матовото стъкло на шкафчетата и гранитът се съчетаваха прекрасно с тъмния дървен под. Но най-хубавото бе, че килерът беше пълен с провизии. Нямаше нужда да излизаме от къщата за каквото и да било.

Решихме да изберем лесния начин и си направихме сандвичи, които занесохме в хола и ги изядохме, седнали по турски един срещу друг на дивана.

Бях стигнала до средата на своя, когато забелязах, че Гидиън ме наблюдава с усмивка.

— Какво? — попитах аз и преглътнах.

— Арнолдо е съвсем прав. Много е забавно човек да те наблюдава, докато ядеш.

— Млъквай!

Той се усмихна още по-широко. Изглеждаше толкова щастлив и безгрижен, че сърцето ми се сви.

— Как откри това място? — попитах аз. — Или може би го е открил Скот?

— Аз бях.

Лапна чипс и облиза солта от устните си, което ми се видя ужасно секси.

— Исках да те заведа на някой остров, където никой не може да ни безпокои. Това място доста се доближава до изискването, но ни спестява дългото пътуване. Всъщност първоначалният план беше да дойдем със самолет.

Продължих да се храня замислено, спомняйки си дългата нощ. Колкото и безумно да беше пътуването, имаше нещо вълнуващо във факта, че е променил всичките си планове, за да ме чука до припадък в продължение на часове, да използва нуждата ми да го имам като ключ към истината, която бях блокирала. Представих си отчаянието и яростта зад този план. Представих си как всяка негова мисъл е била съсредоточена върху това, да излее цялата тази страст върху беззащитното ми и изпълнено с желание тяло.

— Отново придоби онова изражение „ела ме изчукай“ — забеляза той. — А после мен наричаш сексманиак.

— Извинявай!

— Не се оплаквам.

Върнах мисълта си към случилото се предишната вечер.

— Арнолдо вече не ме харесва.

Тъмните му вежди се вдигнаха нагоре.

— Придобиваш такова изражение, когато си мислиш за Арнолдо? Сега и неговия ли задник трябва да ритам?

— Не. Господи! Споменах го, за да отвлека мисълта ни от секса, а и защото трябва да го обсъдим.

Той вдигна рамене.

— Ще говоря с него.

— Мисля, че ако някой трябва да говори, това съм аз.

Гидиън впери прекрасните си сини очи в мен.

— Какво ще му кажеш?

— Че е напълно прав. Не те заслужавам и ужасно прецаках нещата. Но съм лудо влюбена в теб и бих искала да имам възможност да докажа и на двама ви, че съм това, от което се нуждаеш.

— Ангелче, ако започна да се нуждая от теб дори с една идея повече, просто ще спра да функционирам — каза той, вдигна ръката ми до устните си и целуна върха на пръстите ми. — Въобще не ме интересува какво си мислят другите. Ние си имаме свой собствен ритъм и нещата се получават.

— Получават ли се за теб? — Взех бутилката със студен чай от масата, отпих от нея и продължих: — Знам, че това те изцежда. Мислиш ли си понякога, че е твърде тежко, твърде болезнено?

— Нали осъзнаваш какво си мисля, когато кажеш „изцежда“?

— О, господи! — засмях се аз. — Ужасен си.

Очите му грееха, очевидно се забавляваше.

— Обикновено не ме възприемаш като ужасен.

Поклатих глава и продължих да ям сандвича.

— Предпочитам да споря с теб, ангелче, отколкото да се смея с когото и да е друг.

Господи! Мина цяла минута, преди да успея да преглътна хапката си.

— Знаеш ли. Обичам те безумно.

— Знам — усмихна се той.

След като поразчистихме от обяда, хвърлих гъбата в умивалника и заявих:

— Трябва да звънна на татко. Правя го всяка събота.

Гидиън поклати глава.

— Невъзможно. Ще трябва да изчакаш до понеделник.

— Моля? Защо?

Той протегна ръце и ме притисна до плота.

— Няма телефони.

— Сериозно ли говориш? Ами твоят мобилен?

Бях оставила моя вкъщи още преди да тръгнем за концерта, защото нямаше къде да го сложа, а и нямах никакво намерение да го използвам.

— Пътува обратно към Ню Йорк в лимузината. И интернет няма. Накарах да махнат модема и телефоните, преди да пристигнем тук.

Направо нямах думи. Като се имат предвид всичките му задължения, да се откъсне от света за целия уикенд беше наистина… немислимо.

— Господи! Кога за последен път изчезна от лицето на Земята по този начин?

— Ами… май никога не се е случвало.

— Сигурно поне десет души вече са откачили, че не могат да се свържат с теб за нещо много важно.

Той нехайно вдигна рамене.

— Ще се оправят някак.

Обзе ме огромно удоволствие.

— Значи си изцяло мой?

— Напълно — заяви той и се усмихна палаво. — Какво ще правиш с мен, ангелче?

Отвърнах на усмивката му, бях невероятно щастлива.

— Сигурна съм, че ще измисля нещо.

Отидохме на разходка по брега.

Облякох една пижама на Гидиън, навих крачолите, а отгоре си сложих белия потник, което не беше особено прилично облекло, като се има предвид, че сутиенът ми бе отпътувал обратно за Ню Йорк заедно с мобилния телефон на Гидиън.

— Сигурно съм умрял и съм се преселил в рая — заяви той и хвърли поглед към гърдите ми, докато се разхождахме по брега, — вървя до жената от мокрите ми тийнейджърски сънища и тя е само моя.

Бутнах го леко с рамо.

— Как можеш в рамките само на един час от страхотен романтик да се превърнеш в невъзможен циник?

— Просто още една от многобройните ми дарби.

Погледът му отново се плъзна по зърната на гърдите ми, които бяха настръхнали от океанския бриз. Стисна ръката ми и въздъхна с театрална усмивка:

— В рая заедно с моето ангелче! Нищо не може да е по-прекрасно от това.

Бях напълно съгласна. Плажът тук таеше мрачна и необуздана красота, която ми напомняше за мъжа, чиято ръка държах в момента. Шумът на прибоя и крясъците на чайките ме изпълваха с неописуемо чувство на удовлетворение. Студената вода плискаше краката ми, а вятърът рошеше косата около лицето ми. Отдавна не се бях чувствала толкова добре и бях благодарна на Гидиън за времето, в което можехме да се наслаждаваме един на друг далече от всички останали. Чувствахме се прекрасно, когато бяхме само двамата.

— Май ти харесва тук — отбеляза той.

— Винаги ми е харесвало да съм близо до вода. Вторият съпруг на майка ми имаше къща край едно езеро. Спомням си как двете с нея се разхождахме там и си мечтаех, че един ден ще си купя къща на брега.

Пусна ръката ми и ме прегърна през раменете.

— Хайде да го направим. Какво ще кажеш за тази къща? Харесва ли ти?

Погледнах го, беше много красив, докато вятърът развяваше косата му.

— Продава ли се?

Той се загледа в плажа, който се простираше пред нас.

— Всичко се продава за определена цена.

— На теб харесва ли ти?

— Цялото това бяло е малко студено, макар че спалнята ми харесва точно така, както е. Можем да променим всичко останало. Да го направим по като за нас.

— Нас — повторих аз и се запитах какво ли означава това. Харесвах класическата елегантност на апартамента му. Мисля, че и той се чувстваше добре в моето жилище, което беше по-съвременно. Ако се съчетаят двете… — Купуването на обща собственост си е голяма крачка.

— Неизбежна крачка — поправи ме той. — Ти сама каза на доктор Питърсън, че за провал не може да става и дума.

— Да, казах го.

Продължихме разходката в мълчание. Гидиън беше изразил желание да изгради по-здрава връзка между нас и аз се опитвах да преценя как точно ме кара да се чувствам този факт. Питах се и защо избра общата собственост, за да го постигне.

— Да разбирам ли, че и на теб ти харесва тук?

— Харесва ми плажът. — Той отметна косата от лицето си. — Има една стара снимка, на която двамата с баща ми строим замък на един плаж.

Беше цяло чудо, че не се спънах при тези думи. Гидиън толкова рядко споделяше нещо от миналото си, че когато го правеше, имах чувството, че земята под краката ми се разтърсва.

— Бих искала да я видя.

— При майка ми е. — Направи още няколко крачки и добави: — Ще я взема, за да ти я покажа.

— Ще дойда с теб.

Все още не знаех причината, но един ден ми беше споделил, че семейната къща на Видал е истински кошмар за него. Подозирах, че там се е случило онова, в което се коренеше днешната му парасомния.

Гидиън пое дълбоко въздух:

— Мога да накарам да ми я изпратят по куриер.

— Добре! — Обърнах се и целунах наранените кокалчета на ръката му, която бе обгърнала раменете ми. — Но предложението ми си остава в сила.

— Какво мислиш за майка ми? — запита той неочаквано.

— Много е красива. Изключително елегантна. Стори ми се доста приятна. — Вгледах се в него внимателно, видях гарвановочерната коса и поразителните сини очи на Елизабет Видал. — Освен това, изглежда, много те обича. Вижда се в очите й, когато те погледне.

Той продължи да гледа право напред.

— Не ме обичаше достатъчно.

Замрях от изненада. Не знаех каква е причината за ужасните му кошмари и се бях питала дали е възможно майка му да го е обичала прекалено много. Беше огромно облекчение да разбера, че не е така. Самоубийството на баща му беше достатъчно ужасно. Ако към него се бе прибавило и предателство от страна на майка му, щеше да е травма, от която едва ли би могъл да се възстанови.

— Какво значи достатъчно, Гидиън?

Той стисна зъби. Гърдите му се издуха, когато си пое дълбоко въздух:

— Не ми повярва.

Спрях на място и се обърнах, за да го погледна.

— Казал си й какво се случва с теб? Казал си й и тя не ти е повярвала?

Беше вперил поглед някъде над главата ми.

— Вече няма никакво значение. Всичко беше толкова отдавна.

— Глупости! Разбира се, че има значение. Всичко има значение. — Бях бясна заради него. Бясна, защото една майка не си бе свършила работата и не беше подкрепила детето си. Бясна, защото това дете е Гидиън. — И освен че има значение, съм сигурна и че дяволски боли.

Погледът му се спря върху лицето ми.

— Виж се само колко си бясна и разтревожена! Не трябваше да казвам нищо.

— Трябваше да го кажеш по-рано!

Напрежението изчезна от тялото му и по устните му се появи печална усмивка.

— Нищо не съм ти казал.

— Гидиън…

— И разбира се, ти ми вярваш, ангелче. Нали си спала в едно легло с мен.

Обгърнах лицето му с ръце и вперих поглед в очите му.

— Аз ти вярвам.

За миг лицето му се сви от болка, след това ме вдигна и ме прегърна силно.

— Ева.

Обгърнах кръста му с крака, обвих ръце около раменете му:

— Вярвам ти.

Когато се върнахме в къщата, Гидиън отиде в кухнята и отвори бутилка вино, а аз започнах да разглеждам книгите от библиотеката в хола. Усмихнах се, когато намерих първия том от поредицата, за която му бях разказвала, онази, от която бях заимствала прякора му шампионе.

Излегнахме се на дивана и започнах да му чета, а в това време той разсеяно си играеше с косата ми. След разходката беше станал много мълчалив, очевидно мислите му бяха далече от мен. Нямах нищо против. През последните дни си бяхме дали един на друг много теми за мислене.

Когато приливът дойде, водата наистина навлезе под къщата, звукът беше почти толкова удивителен, колкото гледката. Излязохме на верандата и загледахме как водата се надига и настъпва, превръщайки вилата в остров сред вълните.

— Хайде да си направим сандвичи с маршмелоу — предложих аз, наведена над перилата на верандата, докато Гидиън прегръщаше гърба ми. — Виж, тук има барбекю!

Той захапа леко ухото ми и прошепна:

— Искам да ближа разтопен шоколад от тялото ти.

О, да, моля те…

— Няма ли да пари? — попитах аз, за да го подразня.

— Не и ако го направя както трябва.

Обърнах се с лице към него, той ме вдигна и ме постави да седна на широкия парапет. След това застана между краката ми и ме прегърна през бедрата. Вече се беше здрачило, около нас цареше пълен покой и двамата потънахме изцяло в него. Прокарах ръце през косата му и я разроших също като нощния бриз.

— Някога изобщо разговарял ли си с Айрланд? — попитах, сещайки се за природената му сестра, която беше красива също като майка им.

Бях се запознала с нея по време на партито на „Видал рекърдс“ и веднага ми стана ясно, че тя жадно попива всичко, свързано с най-големия й брат.

— Не.

— Какво ще кажеш да я доведеш на вечеря вкъщи, когато дойде баща ми?

Гидиън наклони глава и ме изгледа внимателно.

— Искаш да поканиш едно седемнайсетгодишно момиче на вечеря с баща си и с мен?

— Не, искам да запозная част от твоето семейство с част от моето.

— Тя ще се отегчи.

— Откъде знаеш? — възразих. — Убедена съм, че в очите на сестра си ти си герой. Стига да й обръщаш поне малко внимание, тя ще е на седмото небе.

— Ева — въздъхна той раздразнено, — гледай реално на нещата. Нямам никаква представа как да забавлявам една тийнейджърка.

— Айрланд не е просто някакво хлапе, тя е…

— За мен е! — прекъсна ме ядосано той.

Изведнъж разбрах.

— Страхуваш се от нея!

— Сериозно?! — подсмихна се той.

— Така е. Тя те плаши. — И се съмнявах, че това има някаква връзка с възрастта на сестра му или с факта, че е момиче.

— Какво те прихваща? — оплака се той. — Защо си се вкопчила в Айрланд? Остави я на мира.

— Тя е единственият човек, когото можеш да наречеш семейство, Гидиън.

Бях готова да направя всичко, за да я приеме. Кристофър, неговият полубрат, беше абсолютен задник, а майка му очевидно не заслужаваше син като Гидиън.

— Имам теб!

— Миличкият ми — въздъхнах и обвих крака около кръста му. — Имаш ме. Но в живота ти има място и за други хора, които те обичат.

— Тя не ме обича — измърмори той. — Дори не ме познава.

— Мисля, че грешиш, но дори да е така, би те обикнала, ако те познаваше. Просто й дай шанс да те опознае!

— Достатъчно. Връщаме разговора към шоколада!

Вперих многозначителен поглед в него, но скоро разбрах, че е безсмислено. Никой не можеше да го накара да продължи разговор по тема, която смята за изчерпана. Затова трябваше да подходя по-различно.

— Значи искаш да говорим за шоколад, шампионе? — попитах и прокарах език по долната си устна. — За лепкав разтопен шоколад по пръстите?

Гидиън присви очи.

Разтворих пръсти и прокарах длан по раменете и гърдите му.

— Може би ще се съглася да размажеш шоколад по тялото ми. Може дори да се съглася да размажа малко шоколад и по теб.

Той вдигна вежди:

— Отново ли се опитваш да ме подкупиш със секс?

— Казах ли нещо такова? — попитах аз и премигнах невинно. — Мисля, че не съм казвала подобно нещо.

— Намекна го, така че да сме наясно — започна той, имаше нещо опасно в ниския му глас и тъмния поглед, плъзна ръка под потника ми и обхвана голата ми гърда. — Ще поканя Айрланд на вечерята с баща ти, защото това ще те направи щастлива, а когато ти си щастлива, и аз съм щастлив.

— Благодаря ти — отговорих задъхано, защото беше започнал да подръпва ритмично зърното на гърдата ми и това ме караше да стена от удоволствие.

— А с разтопения шоколад и тялото ти ще правя каквото си поискам, защото това ще ми достави удоволствие, а това, което доставя удоволствие на мен, доставя удоволствие и на теб. Аз казвам кога и как. Повтори го.

— Ти казваш… — ахнах, когато устните му засмукаха зърното на другата ми гърда през потника. — О, господи!

— Довърши — нареди той и ме стисна със зъби.

Цялото ми тяло се стегна, готово веднага да реагира на заповедническия му тон.

— Ти казваш кога. Ти казваш как.

— Има неща, за които можеш да се пазариш, ангелче, но тялото ти и сексът не подлежат на обсъждане.

Ръцете ми се впиха в косата му, инстинктивна реакция на прекрасния, неумолим начин, по който смучеше чувствителното ми зърно. Отказах се от опита да проумея защо толкова исках той да контролира всичко. Просто исках.

— Но с какво друго бих могла да се пазаря? Ти имаш всичко.

— Би могла да предлагаш времето и вниманието си. Готов съм да дам всичко за тях.

През тялото ми премина тръпка.

— Влажна съм — прошепнах тихо.

Гидиън се отдръпна от парапета и ме взе на ръце.

— Защото точно така те искам.