Отразена в теб

2

Точно преди да изляза от асансьора на двайсетия етаж, където се намираше рекламната агенция „Уотърс Фийлд & Лийман“, за която работех, Гидиън се наведе и прошепна в ухото ми:

— Мисли за мен през целия ден.

Тайничко стиснах ръката му в препълнената с хора кабинка.

— Винаги го правя.

Той продължи към най-горния етаж, където бяха офисите на „Крос индъстрис“. Гидиън притежаваше „Кросфайър“, както и много други имоти в града, включително жилищната сграда, в която живеех.

Опитвах се да не обръщам внимание на това. През целия си живот майка ми е била съпруга на магнати. Беше се отказала от любовта на баща ми, за да си осигури охолния живот, с който аз така и не успях да свикна. Винаги бих предпочела любовта пред богатството, но предполагам, че ми беше лесно да направя този избор, защото аз самата притежавах пари, вложени в завидно количество акции. Не че някога се бях докосвала до тях. Никога не бих го направила. Бях платила прекалено висока цена и нищо не можеше да компенсира преживяното.

Рецепционистката Мегуми натисна бутона, пусна ме да вляза през бронираната стъклена врата и ми се усмихна широко. Беше красива жена, приблизително на моята възраст, с лъскава черна коса, оформена в стилна къса прическа, която обграждаше изящните й азиатски черти.

— Здравей — поздравих аз и се спрях до бюрото й. — Имаш ли планове за обяд?

— Вече имам.

— Чудесно.

Усмихнах й се широко и искрено. Обичах Кари и ми беше приятно да прекарвам времето си с него, но имах нужда и от женска компания. Той вече беше започнал да си създава познанства и приятелства в новия град, докато аз от самото начало бях погълната от водовъртежа, наречен Гидиън. Колкото и да ми се искаше да прекарвам всяка свободна минута с него, знаех, че не би било здравословно. Имах нужда от приятелки, с които да споделям и да разчитам на откровеното им мнение, а това означаваше, че трябва да се постарая да си намеря такива.

Тръгнах надолу по коридора към работното си място. Стигнах до бюрото и прибрах сака и чантата в най-долното чекмедже. Оставих отвън смартфона, за да спра звука, и когато го погледнах, видях, че имам съобщение от Кари: „Съжалявам, бебчо!“.

— Кари Тейлър — въздъхнах аз, — обичам те… Дори когато ме вбесяваш.

Миналата вечер наистина ме бе вбесил. Нито една жена не би искала да се прибере вкъщи и да завари групов секс на пода в хола си. Особено когато току-що се е скарала с новото си гадже.

Отговорих: „Ако можеш, запази уикенда за мен“.

Последва дълга пауза, очевидно осмисляше молбата ми. Накрая отговори: „По дяволите! Сигурно си решила качествено да ми сриташ задника“.

— Може би да, малко — промърморих аз и потръпнах от спомена за… оргията, която бях открила вкъщи. Преди всичко обаче смятах, че двамата с Кари имаме нужда да прекараме известно време заедно. Съвсем отскоро живеехме в Манхатън. Градът беше нов за нас, имахме нов апартамент, нова работа, нови преживявания и нови мъже в живота и на двама ни. Не се чувствахме в свои води и се борехме да си намерим мястото. А тъй като и двамата носехме тежки товари от миналото, борбата не беше особено лесна. Обикновено се облягахме един на друг за подкрепа, но напоследък не ни се случваше често. Наистина ни трябваше малко време заедно.

„Да идем във Вегас? Само ти и аз.“

„С 2 ръце за.“

„Ще говорим после.“

Изключих звука на телефона и го оставих встрани. Погледът ми падна върху двете тройни рамки за снимки, които стояха до монитора. В едната се виждаха родителите ми и Кари, докато в другата бяха подредени мои снимки с Гидиън. Беше ги подбрал собственоръчно, защото искаше да имам нещо, което да ми напомня за него така, както моята снимка, която държеше на бюрото си, му напомняше за мен. Не че имах нужда от напомняне.

Харесваше ми да държа образите на хората, които обичам, близо до себе си. Да гледам майка ми, снимана на яхтата на съпруга й някъде на Френската Ривиера, с руси къдрици, невероятна усмивка и приятно закръглено тяло, едва прикрито от миниатюрния бански. До нея доведеният ми баща Ричард Стантън, с достолепна осанка и посребрена коса, която, колкото и да е странно, допълваше външния вид на доста по-младата му съпруга; и Кари, който се усмихваше широко и палаво в цялата фотогенична прелест на блестящата си кестенява коса и искрящи зелени очи. Това зашеметяващо лице вече се появяваше по страниците на списанията и скоро щеше да грее от билбордове и автобуси, рекламирайки дрехите на „Грей Айълс“.

Погледнах през коридора, където зад стъклената стена се намираше малкият кабинет на Марк Герити, и видях сакото му, преметнато на стола, той самият обаче не беше там. Не се изненадах, когато го открих да се мръщи над чашата си за кафе в стаята за почивка. С него споделяхме обща страст към кофеина.

— Мислех, че вече си научил как да я използваш — казах, посочвайки новата кафемашина.

— Така е, благодарение на теб.

Марк вдигна глава и по лицето му се разля очарователно крива усмивка. Имаше лъскава тъмна кожа, къса брада, оформена на катинарче, и меки кафяви очи. Освен че беше много привлекателен, беше и прекрасен шеф. От самото начало бе подходил към мен супероткрито, разкривайки ми тънкостите на рекламния бизнес и проявявайки достатъчно доверие, че да не ми показва едно и също нещо по два пъти. Работехме добре заедно и се надявах, че още дълго време ще имам възможността да съм част от неговия екип.

— Опитай това — каза той и се протегна към една чаша на плота, над която се виеше пара. Подаде ми я и аз я приех с благодарност. Оцених факта, че се е сетил да добави сметана и подсладител, точно както обичах.

Отпих внимателно, тъй като кафето беше горещо, и веднага се разкашлях от неочаквания и не особено приятен вкус.

— Какво е това?

— Кафе с вкус на боровинки.

Не можех да прикрия смръщената си физиономия.

— Кой, по дяволите, би пил такова нещо?

— Ами… нашата работа е точно това — да разберем кой би го пил и да му го продадем — отговори той и вдигна чашата си като за наздравица. — Да пием за най-новия ни клиент!

Премигнах, поизправих се и отпих още една глътка.

Два часа по-късно все още усещах по езика си лепкавия сладникав вкус на изкуствена боровинка. Беше дошло времето ми за почивка, затова влязох в интернет и потърсих името на доктор Теранс Лукас, мъжа, с когото се бях запознала на вечерята предната вечер, и който очевидно имаше някакви търкания с Гидиън. Точно бях написала името му в полето за търсене, когато телефонът на бюрото ми иззвъня.

— Офисът на Марк Герити — вдигнах слушалката аз. — На телефона е Ева Трамел.

— Сериозно ли говориш за Вегас? — попита Кари без всякакво предисловие.

— Напълно.

Настъпи кратко мълчание.

— Така ли смяташ да ми съобщиш, че ще живееш с богатото си гадже и аз трябва да се изнеса?

— Какво? Не, разбира се! Да не си полудял? — Стиснах очи, едва сега разбрах колко несигурен се чувства Кари. Мислех, че приятелството ни е надживяло подобни съмнения. — Цял живот няма да се отървеш от мен, нали си го знаеш?

— И как така изведнъж реши, че трябва да отидем във Вегас?

— Ей така. Реших, че няколко дни можем просто да си лежим край басейна, да пием мохито и да чакаме да ни сервират храната.

— Не съм сигурен, че мога да допринеса за това финансово.

— Не се тревожи, всичко е за сметка на Гидиън. Ще пътуваме с неговия самолет, ще отседнем в негов хотел.

Това си бе лъжа, защото възнамерявах сама да платя за всичко, освен за самолета, но не беше нужно Кари да го знае.

— И той няма да дойде?

Облегнах се назад и се загледах в една от снимките на Гидиън. Бяхме се разделили само преди няколко часа, а вече ми липсваше.

— Има работа в Аризона и ще пътуваме заедно и в двете посоки, но във Вегас ще сме само ти и аз. Мисля, че имаме нужда от това.

— Така е — въздъхна Кари. — Добре ще ми се отрази да сменя обстановката и да прекарам малко време с най-прекрасното момиче на света.

— Добре тогава. Гидиън иска да тръгнем утре вечер в осем.

— Ще започна да си събирам багажа. Искаш ли да събера и твоя?

— Ще го направиш ли? Супер!

Кари спокойно можеше да работи като стилист или консултант. Имаше невероятен талант за всичко, свързано с дрехи.

— Ева?

— Да?

— Благодаря ти, че търпиш глупостите ми — въздъхна той.

— Млъквай!

Затворих телефона и за миг останах загледана в него. Беше ужасно, че Кари е нещастен в момент, в който всичко в живота му се подрежда така добре. Беше специалист в автосаботажа и саморазрушението. Така и не си повярва, че заслужава щастие.

Когато се върнах обратно към работата си, видях на екрана отворения прозорец на Google и се сетих, че бях започнала да търся информация за доктор Тери Лукас. Открих няколко статии за него, придружени със снимки, които потвърждаваха, че това е човекът, когото търся.

„Педиатър. Четиридесет и пет годишен. Женен от двайсет години.“

Нервно набрах в полето за търсене „Д-р Теранс Лукас и съпругата му“. Опасявах се, че ще видя снимката на някоя жена със златист тен и дълга тъмна коса, и въздъхнах с облекчение, когато открих, че госпожа Лукас е със светла кожа и къса червеникава коса.

Този факт обаче постави нови въпроси. Бях решила, че причината за неразбирателството между двамата мъже е жена.

Истината бе, че двамата с Гидиън не знаехме много един за друг. Знаехме грозните неща, или поне аз му бях казала за мръсотията в моя живот, а някои доста очевидни признаци ми даваха предположения за тази в неговия. Познавахме и основните си битови навици, тъй като прекарвахме повечето нощи заедно или в неговия, или в моя апартамент. Той се бе запознал с половината от семейството ми, а аз познавах всичките му близки роднини. Но бяхме заедно сравнително отскоро и знаехме малко от по-маловажните подробности един за друг. А и, честно казано, мисля, че и двамата не бяхме достатъчно открити или любопитни, защото се страхувахме да не нахвърляме още мръсотия по и без това сложната ни връзка.

Бяхме заедно, защото бяхме пристрастени един към друг. Никога не се бях чувствала толкова опиянена, колкото когато двамата бяхме щастливи заедно, и знаех, че същото се отнася и за него. Бяхме готови на всичко, за да изживеем тези моменти на съвършенство, но те бяха толкова редки, че само инатът, решителността и любовта ни даваха сили да се борим за тях.

„Престани да се самоподлудяваш.“

Проверих пощата си и видях, че съм получила поредния списък с новини, съдържащи името „Гидиън Крос“, за които се бях абонирала. Повечето линкове водеха към снимки от снощи, на които бяхме аз и Гидиън в елегантен черен смокинг на благотворителната вечеря в „Уолдорф Астория“.

— Господи!

Не можех да не помисля за майка ми, когато се видях на снимките в кремавата коктейлна рокля на Вера Уанг. Не само защото, като изключим дългата ми и права коса, бях абсолютно нейно копие, а и защото и аз като нея се бях оказала украшение на богат и властен мъж.

Моника Трамел Баркър Мичъл Стантън винаги се беше справяла отлично с ролята на милионерска съпруга. Знаеше точно какво се очаква от нея и изпълняваше задълженията си перфектно. Макар че се бе развеждала два пъти, и двата развода бяха по нейно желание, а бившите й съпрузи се чувстваха дълбоко нещастни от загубата. Имах високо мнение за майка си, защото винаги се отплащаше за онова, което получаваше, и не приемаше нищо за даденост, но докато растях, непрекъснато трябваше да се боря за самостоятелност. Едно от най-големите ми постижения бе да отвоювам правото да казвам „Не“.

Затворих имейла, избутах личния си живот настрани и се върнах към пазарното проучване на кафетата с плодов аромат. Уредих някои от предстоящите срещи на Марк и се включих в брейнсторминга за реклама на ресторант, в който се сервират храни без глутен. Вече наближаваше обяд и започнах сериозно да огладнявам, когато телефонът ми иззвъня. Отговорих както обикновено.

— Ева? — Гласът беше женски и в него се долавяше акцент. — Обажда се Магдалин. Можеш ли да ми отделиш минутка?

Облегнах се назад, цялата нащрек. Снощи двете бяхме изживели момент на симпатия, породена от неочакваната и нежелана поява на Корин в живота на Гидиън. Въпреки това ми беше трудно да забравя злобните забележки на Магдалин по време на първата ни среща.

— Да. Какво има?

Тя въздъхна, след това заговори бързо, думите й се лееха една след друга:

— Снощи седях на масата точно зад гърба на Корин и дочух част от разговора, който водеше с Гидиън по време на вечерята.

Стомахът ми се стегна, подготвих се да понеса емоционалния удар, който щеше да последва. Магдалин знаеше точно как да се възползва от несигурността, която изпитвах по отношение на Гидиън.

— Да ме заливаш с подобни помии, докато съм на работа, е удар под кръста — казах аз хладно. — Не искам…

— Той не те пренебрегваше. — За момент зяпнах от учудване, но тя заговори бързо: — Опитваше се да я постави на мястото й, Ева. Тя му предлагаше да те разведе из Ню Йорк, тъй като си отскоро в града, но го правеше по онзи начин, нали се сещаш, с припомняне на всички онези места, на които двамата са ходили заедно.

— О, романтична разходка из спомените — измърморих аз. Сега се радвах, че не бях успяла да чуя много от тихия разговор на Гидиън с бившата му годеница.

— Точно така — съгласи се Магдалин и пое дълбоко въздух. — Ти си тръгна, защото реши, че той те пренебрегва и отделя цялото си внимание на нея. Исках просто да ти кажа, че явно мислеше за теб и се опитваше да държи Корин настрани.

— Това теб какво те засяга?

— Кой каза, че ме засяга. Просто се чувствам задължена заради отвратителния начин, по който се представих първия път.

Замислих се за миг. Да, наистина ми беше задължена. Беше ми устроила засада в тоалетната и ми беше наговорила куп злобни неща, водена от чиста ревност. Но може би това не бе единственият мотив за обаждането. Може би бях по-малката от двете злини. Може би обичаше да държи под око враговете си.

— Добре. Благодаря ти.

Не можех да отрека, че се почувствах по-добре. Сякаш от гърба ми се смъкна товар, който не осъзнавах, че нося.

— Има и още нещо — продължи Магдалин. — Той тръгна след теб.

Стиснах телефонната слушалка по-силно. Гидиън винаги тръгваше след мен… защото аз винаги бягах. Толкова трудно се бях възстановила, че се бях научила да пазя постигнатата стабилност на всяка цена. Ако нещо я заплашваше, просто се измъквах.

— В живота му е имало и други жени, които са се опитвали да му поставят ултиматуми, Ева. Доскучаваше им, искаха да привлекат вниманието му или пък очакваха от него да направи някакъв жест… Затова си тръгваха с надеждата, че той ще хукне след тях. И знаеш ли какво правеше той?

— Нищо — отвърнах аз тихо, защото познавах мъжа до себе си.

Този мъж никога не излизаше с жените, с които спеше, и никога не спеше с жените, с които поддържаше социални контакти. Двете с Корин бяхме единствените изключения. Още една причина за бясната ми ревност към нея.

— Нищо повече от това да се увери, че Ангъс ще ги закара до дома им — потвърди тя с тон, който ме накара да помисля, че тя самата е опитвала подобна тактика. — Но когато ти си тръгна, той веднага хукна след теб. Не беше на себе си, докато се сбогуваше с хората наоколо. Изглеждаше направо… побъркан.

Защото е изпитал страх. Затворих очи и мислено наритах собствения си задник. Силно.

Гидиън неведнъж ми беше казвал, че изпада в ужас, когато си тръгна, защото не може да понесе мисълта, че има вероятност никога повече да не се върна. Каква беше ползата да му казвам, че не мога да си представя живота без него, когато действията ми показваха точно обратното? Защо тогава се чудех, че той все още отказва да сподели с мен тайните от миналото си?

Трябваше да престана да бягам. Двамата с Гидиън трябваше да се борим за това, да се борим за нас, ако искахме да има някаква надежда за истинска връзка помежду ни.

— Сега аз ли съм ти задължена? — попитах с равен глас и махнах с ръка на Марк, който излизаше на обяд.

Магдалин въздъхна шумно.

— С Гидиън се познаваме от много отдавна. Майките ни са добри приятелки. Двете с теб ще се срещаме доста често, Ева, и се надявам, че ще намерим начин да не се чувстваме прекалено неловко.

Тази жена ме беше причакала и ми бе казала, че в мига, в който Гидиън „си завре оная работа“ в мен, с мен „е свършено“. Беше ми нанесла този удар в момент, в който бях особено уязвима.

— Виж какво, Магдалин, можем да се разберем, стига да не предизвикваш драми. — И тъй като беше толкова откровена, продължих: — Вярвай ми, и сама мога да прецакам връзката си с Гидиън. Не е необходимо някой да ми помага.

Тя се засмя тихо.

— Мисля, че моята грешка беше точно в това — бях прекалено предпазлива и готова на всякакви компромиси. Той трябва да положи същите усилия като теб. Както и да е… Оставям те, отнех ти повече от минута.

— Приятен уикенд — пожелах й аз вместо благодарност. Все още не бях съвсем сигурна в мотивите й.

— На теб също.

Оставих слушалката и погледът ми се спря на общите ни снимки с Гидиън. Изведнъж ме обзе ненаситно чувство за собственост. Той беше мой, но не можех да съм сигурна дали ще продължава да е мой и утре. Мисълта, че друга жена може да го притежава, буквално ме побъркваше.

Отворих най-долното чекмедже на бюрото и извадих мобилния телефон от чантата си. Водена от желанието да го накарам да мисли за мен със същата страст, с която аз мислех за него, му пуснах есемес, който да покаже отчаяната ми нужда да го погълна целия: „Бих дала всичко, за да мога точно в този момент да те смуча“.

Само като си помислех какво изражение добива, когато го поемам в устата си… какви животински звуци издава, преди да свърши…

Изправих се, изтрих съобщението в момента, в който видях, че е изпратено, и прибрах телефона обратно в чантата. Вече наближаваше обяд, затова изключих компютъра и тръгнах към Мегуми.

— Иска ли ти се нещо специално за хапване? — попита тя, изправи се и ми даде възможност да се полюбувам на елегантната й бледолилава рокля без ръкави.

Изкашлях се, въпросът й дойде почти веднага след съобщението, което бях изпратила:

— Не. Ти решаваш. Не съм претенциозна.

Минахме през стъклената врата и тръгнахме към асансьорите.

— С нетърпение чакам уикенда — изпъшка Мегуми и натисна копчето с пръст с изящен маникюр. — Остава още само ден и половина.

— Някакви интересни планове?

— Ще видим какво ще излезе — въздъхна тя и пъхна кичур коса зад ухото си. После тъжно поясни: — Ще имам среща с непознат.

— Имаш ли доверие на човека, който те урежда?

— Съквартирантката ми. Надявам се мъжът да е поне физически привлекателен. В противен случай… Знам много добре къде й е леглото и отмъщението ще е жестоко.

Усмихнах се. Асансьорът дойде и се качихме.

— Е, това определено увеличава шанса за добро прекарване.

— Не е съвсем сигурно. Тя се запознала с него точно на такава уредена среща и твърди, че е страхотен, но просто не е неин тип.

— Хммм…

— Разбираш ме, нали?

Мегуми поклати глава и вдигна поглед към старомодната стрелка над вратите на асансьора, която показваше на кой етаж сме.

— Непременно да ми кажеш как е минала срещата.

— Със сигурност. Пожелай ми късмет.

— От все сърце.

Вече бяхме във фоайето на сградата, когато усетих, че чантата ми вибрира. Извадих телефона си, докато минавахме през въртящата се врата, и усетих присвиване в стомаха, когато видях името на Гидиън. Вместо да ми отговори с есемес, звънеше.

— Извинявай — обърнах се към Мегуми, преди да отговоря.

— Моля ти се, няма нищо — отвърна тя и махна безгрижно с ръка.

— Здрасти — поздравих закачливо.

— Ева.

За малко да се спъна, когато чух начина, по който произнесе името ми. Ниският му дрезгав глас беше пълен с обещания.

Забавих крачка. Остротата на тона му ме остави безмълвна. Толкова бях копняла да доловя тази неповторима нотка в гласа му, която подсказваше, че единственото му желание в този момент е да е вътре в мен.

Наоколо се тълпяха хора, влизаха и излизаха от сградата, а аз стоях като закована, притисната от тишината в телефона, от неизречената и почти неустоима команда. Той не издаваше никакъв звук, не чувах дори дишането му, но усещах, че ме желае. Ако Мегуми не стоеше до мен и не ме чакаше, щях още в този момент да се спусна към асансьора, да се кача на последния етаж и да изпълня безмълвната му заповед, като направя точно това, което бях написала в съобщението.

Споменът как го бях смукала в кабинета му мина през мен и накара устата ми да се напълни със слюнка. Преглътнах.

— Гидиън…

— Искаше да привлечеш вниманието ми. Имаш го. Сега искам да кажеш на глас думите, които ми написа.

Усетих, че се изчервявам.

— Не мога. Не тук. Ще ти се обадя по-късно.

— Мини зад колоната, за да не си на пътя на всички.

Стреснах се и се огледах наоколо. След това си спомних, че на телефона се беше изписал служебният му номер. Вдигнах очи и потърсих охранителните камери. Веднага почувствах погледа му върху себе си, горещ и изпълнен с желание. Усетих, че се възбуждам само при мисълта, че ме иска.

— Побързай, ангелче. Приятелката ти те чака. — Застанах зад колоната, дишах бързо и шумно. — А сега го кажи. Съобщението ти ме накара да се надървя, Ева. Какво ще направиш по този въпрос?

Докоснах врата си, плъзнах безпомощен поглед към Мегуми, която ме гледаше учудено. Вдигнах един пръст, за да й покажа, че ми трябва още минутка, обърнах се с гръб към нея и прошепнах:

— Искам да те усетя в устата си.

— Защо? За да си играеш с мен ли? За да ме дразниш, както ме дразниш сега? — В гласа му нямаше плам, беше спокоен и суров.

Знаех, че трябва много да внимавам, когато Гидиън заговори сериозно за секс.

— Не. — Вдигнах глава към затъмнения купол на сградата, където беше скрита най-близката охранителна камера. — За да те накарам да свършиш. Обичам, когато свършваш, Гидиън.

Той въздъхна дълбоко:

— Подарък значи.

Само аз знаех какво означава за Гидиън да гледа на сексуалния акт като на подарък. В миналото за него сексът е бил свързан или с болка и унижение, или с похот и физическа необходимост. Сега — с мен — сексът беше удоволствие и любов.

— Винаги.

— Добре. Защото за мен ти си безкрайно ценна, Ева, както и това, което съществува между нас. Дори непреодолимото ни желание непрекъснато да се чукаме ми е скъпо, защото означава нещо. Нещо важно.

Облегнах се на колоната, трябваше да призная пред самата себе си, че отново се бях поддала на стария саморазрушителен навик да използвам сексуалното привличане, за да се освободя от чувството за несигурност. Ако Гидиън желаеше мен, нямаше да желае друга. Как така винаги знаеше какво точно се върти в главата ми?

— Да. — Поех дълбоко въздух и затворих очи. — Означава нещо.

Имаше период от живота ми, когато прибягвах към секс, когато имах нужда от внимание, бърках моментното желание и истинските чувства. Точно поради тази причина сега настоявах първо да изградя някакъв тип близост с един мъж и едва тогава да си легна с него. Не исках никога повече да се измъквам от леглото на любовника си с чувството, че съм безполезен боклук.

И в никакъв случай не исках подсъзнателно да омаловажавам отношенията си с Гидиън, просто защото изпитвам ирационален страх, че ще ме изостави.

И точно тогава усетих, че губя почва под краката си. Стомахът ми се сви и ме преряза отвратително предчувствие, че ще се случи нещо ужасно.

— След работа ще получиш това, което искаш, ангелче. — Гласът му беше станал по-плътен и по-дрезгав. — А сега се наслади на обяда с колежката си. Ще си мисля за теб. И за устата ти.

— Обичам те, Гидиън.

Затворих телефона и вдишах дълбоко, за да се успокоя, преди да се върна при Мегуми.

— Извинявай.

— Всичко наред ли е?

— Да, перфектно.

— Нещата между теб и Гидиън Крос все още ли са толкова горещи? — попита тя и леко се усмихна.

— Ами… — „О, да!“ — Всичко е перфектно и в това отношение.

Толкова много ми се искаше да мога да говоря за това. Искаше ми се да отворя клапата и да излея неописуемите чувства, които изпитвах. Да разкажа как мисълта за него ме е обзела изцяло, как полудявам, когато усетя кожата му под ръцете си, как страстта, която измъчената му душа изпитва към мен, ме прерязва като бръснач.

Не можех да го направя. Никога. Той беше публична личност, беше прекалено известен. Подробностите от личния му живот струваха цяло състояние. Не можех да поема този риск.

— Сигурна съм, че е — съгласи се Мегуми. — Повече от перфектно. Познаваше ли го, преди да започнеш работа тук?

— Не. Макар че вероятно в крайна сметка щяхме да се срещнем.

Миналото ни щеше да ни събере. Майка ми правеше щедри дарения в много кампании за деца, жертви на насилие. Гидиън също. В някакъв момент пътищата ни със сигурност щяха да се пресекат. Питах се как ли щеше да изглежда подобна среща — той под ръка с някоя красива брюнетка, а аз — с Кари. Дали ако се бяхме видели отдалече реакцията щеше да е толкова разтърсваща, колкото когато за първи път се озовахме един до друг във фоайето на „Кросфайър“?

„Пожелал ме е в момента, в който ме е видял на улицата.“

— Чудех се — заяви Мегуми и мина през въртящата се врата, — четох някъде, че връзката ви е сериозна — продължи тя, когато я настигнах на тротоара. — Затова си помислих, че може би сте се познавали отпреди.

— Не вярвай на всичко, което четеш в клюкарските блогове.

— Значи не е сериозно.

— Не казах това.

На моменти беше дори прекалено сериозно. Болезнено, брутално сериозно.

Тя поклати глава:

— Боже… виж само как те разпитвам. Клюките са едно от слабите ми места. Както и убийствено сексапилните мъже като Гидиън Крос. Не мога да не се питам какво е да имаш връзка с мъж, от когото направо лъха секс. Кажи ми, че е невероятен в леглото.

Усмихнах се. Хубаво беше да излизаш с друго момиче. Не че Кари не оценяваше сексапилните мъже, но нищо не можеше да се сравни с истински женски разговор.

— Не се оплаквам.

— Щастливка! — заяви тя и блъсна рамото си в моето. — А съквартирантът ти? Видях го на онези снимки, той също е страхотен. Има ли си гадже? Ще ме запознаеш ли?

Извърнах бързо глава, за да не види, че думите й ме накараха да се намръщя. Горчивият ми опит показваше, че никога не трябва да запознавам приятелките си с Кари. Момичетата лесно се влюбваха в него, което водеше до разбити сърца, защото той не беше в състояние да им отвърне по същия начин. В момента, в който нещата тръгнеха добре, Кари непременно саботираше връзката.

— Не знам дали в момента е свободен. Точно сега животът му е… малко объркан.

— Добре, ако се появи удобен случай, няма да откажа да се запозная с него. Само да си знаеш! Обичаш ли мексиканска кухня?

— Обожавам я.

— Знам едно чудесно местенце само на няколко преки. Да вървим.

Животът наистина беше прекрасен, когато двете с Мегуми се връщахме от обяд. Четиридесетте минути, прекарани в клюки и зяпане на мъже, и трите вкусни такоса ме бяха накарали да се чувствам повече от добре. Освен това щяхме да сме обратно в офиса десетина минути преди края на обедната почивка, което ме радваше, тъй като в последно време не бях най-точният служител, нищо че Марк не се оплакваше.

Градът пулсираше около нас, в усилващата се горещина и влажност на деня се стрелкаха таксита и хора, забързани да свършат нещо във вечно недостигащото време. Наблюдавах ги без всякакво притеснение, погледът ми спираше върху всеки и всичко, покрай което минавах.

Мъже в строги костюми вървяха редом до жени в широки рокли и джапанки. Дами в дизайнерски тоалети и обувки за петстотин долара притичваха през пушека от количките за хотдог и крясъците на амбулантните търговци. Еклектичната смесица на Ню Йорк беше рай за мен, зареждаше ме с енергия и ме караше да се чувствам по-жива тук, отколкото на което и да било от местата, където бях живяла досега.

Спряхме на светофара точно пред „Кросфайър“ и погледът ми веднага беше привлечен от черното бентли до тротоара. Сигурно Гидиън се връщаше от обяд. През ума ми мина мисълта как в деня, в който се срещнахме, той е седял в колата и ме е наблюдавал, докато се възхищавах на величествената красота на неговата сграда. По тялото ми премина тръпка само като…

Изведнъж замръзнах.

Защото точно в този момент една невероятно красива брюнетка излезе забързано през въртящите се врати и спря, давайки ми прекрасна възможност да я огледам. Това беше идеалът на Гидиън за жена, независимо дали той го съзнаваше, или не. Жената, върху която бе съсредоточил цялото си внимание в момента, в който я видя в балната зала на „Уолдорф Астория“. Жената, чиято самоувереност и въздействие върху Гидиън разгаряха до безумие цялата ми стаена несигурност.

В тясната си кремава рокля и яркочервени обувки на високи токове Корин Жиро изглеждаше като видение. Тя прокара ръка по дългата си до кръста тъмна коса, която не ми се стори така пригладена както предната вечер, когато се бяхме запознали, всъщност изглеждаше доста разрошена. После свали ръка и прокара показалец по ъглите на устните си.

Извадих телефона си, включих камерата и я снимах. Когато увеличих образа, разбрах защо се притеснява за червилото — беше леко размазано. Не, беше много размазано. Като след страстна целувка.

Светофарът светна зелено. Двете с Мегуми тръгнахме с тълпата, приближавайки се към жената, за която Гидиън някога бил обещал да се ожени. Ангъс слезе от колата, заобиколи я, каза нещо набързо на Корин и й отвори задната врата. Острото чувство на предателство, което изпитах — и от страна на Гидиън, и от страна на Ангъс, буквално спря дъха ми. Краката ми се олюляха и леко залитнах.

— Хей — Мегуми протегна ръка и ме задържа, — маргаритите, които пихме, бяха безалкохолни.

Видях как стройното тяло на Корин се плъзга в колата на Гидиън с обиграна грация и стиснах юмруци, обзета от гняв. Сълзи от ярост напълниха очите ми и замъглиха бентлито пред мен, което бавно се отдели от бордюра и изчезна.