Отразена в теб

1

Обичах Ню Йорк с онази безумна страст, с която обичах само още едно нещо в живота си. Този град е истински микрокосмос, съчетаващ в едно възможностите на новия свят и традициите на стария. Тук консерваторите живеят рамо до рамо с бохемите, странностите вървят ръка за ръка с уникалните ценности, а пулсиращата енергия подхранва международния бизнес и привлича хора от всички краища на света.

Цялата тази искряща жизненост, неутолимата амбиция и световна сила имаха и свой напълно човешки еквивалент. Който току-що ме бе довел до два разтърсващи оргазма.

Докато отивах боса към огромния дрешник, погледнах към разхвърляното легло на Гидиън Крос и потръпнах от спомена за удоволствието. Косата ми все още беше мокра от душа, а хавлиената кърпа, в която бях увита, беше единствената дреха върху мен. Само след час и половина трябваше да съм на работното си място и това малко ме притесняваше. Очевидно щеше да се наложи да предвиждам специално време за секс в сутрешната си програма, ако не исках вечно да бързам и да се тревожа. Всяка сутрин Гидиън се събуждаше готов да покори света и обичаше да започва доминацията с мен.

Каква щастливка!

Беше началото на юли и температурите в Ню Йорк се покачваха, затова избрах да облека ленен панталон и потниче без ръкави в мек сив цвят, който подхожда на очите ми. Тъй като не умеех сама да си правя прически, прибрах дългата си руса коса в семпла опашка, гримирах се и излязох от спалнята.

В момента, в който стъпих в коридора, чух гласа на Гидиън. През мен премина лека тръпка, когато осъзнах, че е ядосан, говореше тихо и отсечено. Обикновено не се палеше лесно… освен ако не го подразнех аз. Бях в състояние да го накарам да повиши глас и дори да започне да ругае, докато нервно прокарва ръце през прекрасната си дълга до раменете гарвановочерна коса.

През по-голямата част от времето обаче Гидиън беше идеалният пример за абсолютен контрол на властта. Не му се налагаше да крещи. Можеше да накара хората да се разтреперят само с един поглед или с една-единствена дума.

Открих го в кабинета му. Стоеше прав, с гръб към вратата и слушалка в ухото. Скръстил ръце и вперил поглед през прозореца на своя мезонет на Пето авеню, създаваше впечатление за много самотен човек, за личност, която няма нищо общо със заобикалящия я свят, но е напълно в състояние да го управлява.

Облегнах се на рамката на вратата и вперих поглед в него. Бях сигурна, че гледката пред очите ми е много по-вълнуваща от тази, която се разкрива пред него. От мястото, на което стоях, виждах фигурата му, очертана на фона на огромните небостъргачи. Създаваше същото усещане за власт и надмощие като тях. Беше взел душ още преди да успея да се измъкна от леглото. Тялото, към което бях сериозно пристрастена, беше облечено в две от трите части на ушит по поръчка костюм, който — вече нееднократно бях признавала — определено ми действаше възбуждащо. Отзад дрехите допълнително подчертаваха стегнатия му задник и широкия гръден кош под елека.

На стената беше закачен огромен колаж от наши снимки. Сред тях имаше и една особено интимна, на която ме беше уловил, докато спя. Повечето от останалите кадри бяха направени от папараците, които го преследваха навсякъде. Той беше Гидиън Крос от „Крос индъстрис“ и на смешната възраст от двайсет и осем години беше един от двайсет и петте най-богати хора в света. Предполагах, че притежава завидна част от сградите в Манхатън. Бях абсолютно убедена, че е най-сексапилният мъж на планетата. И точно той държеше мои снимки навсякъде, сякаш е възможно да съм и наполовина толкова приятна гледка, колкото е той.

Обърна се с грациозно движение и впери леденосиния си поглед в мен. Разбира се, беше усетил, че стоя зад него и го наблюдавам. Нещо преминаваше във въздуха, когато бяхме заедно, появяваше се напрегнато очакване — като затишието, което настъпва, преди да удари гръм. Вероятно нарочно изчака, преди да се обърне към мен, давайки ми възможност да му се полюбувам. Знаеше колко много обичам да го наблюдавам.

Тъмен и Опасен. И само мой.

Господи… Така и не успях да свикна с въздействието, което лицето му имаше върху мен. Изваяните му скули и тъмните вежди, сините очи с огромни плътни мигли и тези устни… така перфектно оформени, че бяха едновременно чувствени и непреклонни. Обожавах, когато ми се усмихваха с неприкрита сексуална подкана, и потръпвах, когато се свиваха в сурова тънка линия. А когато се докосваха до тялото ми, изгарях от желание.

„Боже, чуй се само!“ Направих гримаса, като се сетих колко се дразнех преди от поетичните излияния на приятелките ми за външния вид на техните гаджета. Днес самата аз хълцах от благоговение пред красотата на този сложен, объркан, обезсърчаващ и греховно секси мъж, в когото с всеки изминал ден се влюбвах все по-силно.

Стояхме, вперили поглед един в друг. Той продължаваше да говори на горкия човечец в другия край на линията с все същата намръщена гримаса, но в погледа му хладната раздразнителност започна да отстъпва пред горещото желание.

Вече трябваше да съм свикнала с промяната, която настъпва в него, когато ме погледне, но тя все още ме изненадваше толкова силно, че беше в състояние да подкоси краката ми. Този поглед издаваше силата и дълбочината на желанието му да ме чука, което и правеше при всяка удобна възможност, но и ми позволяваше да се докосна до суровата и непреклонна мощ на неговата воля. Всичко в живота на Гидиън беше белязано от властта и нуждата да контролира.

— Ще се видим в събота в осем — каза той, измъкна слушалката от ухото си и я хвърли на бюрото. — Ела тук, Ева, свърших.

По тялото ми премина тръпка, когато чух как произнесе името ми. Каза го със същия властен тон, с който казваше: „Свършвай, Ева“, докато бях под него… изпълнена с него… в отчаян стремеж към оргазма, осигурен ми от него.

— Нямаме време за това.

Отстъпих обратно в коридора, защото знаех, че до него нямам нужния самоконтрол. Нежната дрезгавина на гласа му можеше да ме накара да свърша, само докато го слушам. А докоснеше ли ме, веднага се разтапях.

Побързах да отида в кухнята, за да направя кафе.

Той измърмори нещо под нос и ме последва. Не беше никак трудно да ме настигне с широките си бързи крачки. В следващия миг се озовах до стената на коридора, плътно притисната от метър и деветдесет сантиметра мускули и сексапилна мъжественост.

— Нали знаеш какво става, когато бягаш, ангелче? — попита Гидиън. Захапа леко долната ми устна и после нежно погали мястото с език. — Хващам те.

Въздъхнах щастливо, усетих как вътрешно се предавам, тялото ми се отпусна и се остави на удоволствието да е толкова плътно притиснато в неговото. Желаех го непрекъснато, толкова дълбоко, че усещането граничеше с физическа болка. Изпитвах към него плътско желание, но и нещо много повече. Нещо толкова ценно и дълбоко, че страстта на Гидиън към мен не събуждаше неприятните асоциации, които бих изпитала с друг мъж. Опитът на всеки друг да ме подчини и притисне с тежестта на тялото си би предизвикал в мен ужасяваща паника, но с Гидиън това никога не представляваше проблем. Той знаеше точно от какво имам нужда и колко точно бих могла да понеса.

Неочакваната му усмивка накара сърцето ми да подскочи. Докато стоях изправена пред красивото му лице, обрамчено от блестящата тъмна коса, краката ми започнаха да омекват. Дългите бунтарски кичури бяха в такъв разрез с иначе цивилизования му вид на бизнесмен.

Потърка носа си в моя.

— Не можеш да ми се усмихнеш така и после просто да си тръгнеш. Кажи ми какво си мислеше, докато говорех по телефона.

Изкривих устни.

— Мислех си колко си невероятен. Направо е отвратително колко често мисля за това. Крайно време е да го преодолея.

Той хвана задната част на бедрото ми и ме притисна по-плътно до себе си, започна да ме дразни, като раздвижи ханша си и се отърка в мен. Беше невероятно добър в леглото. И го съзнаваше.

— Проклет да съм, ако ти позволя да го преодолееш.

— Така ли? — Топлината бавно плъзна по вените ми, тялото ми копнееше за него. — Само не ми казвай, че искаш поредната жена, която да увисне на врата ти. Доколкото си спомням, не си падаш по мацки с неоправдано високи очаквания към теб.

— Това, което искам — започна той и обхвана брадичката ми с ръка, като галеше долната ми устна с меката част на палеца си, — е непрекъснато да мислиш за мен, така че да нямаш време да мислиш за никой друг.

Поех си въздух бавно и внимателно. Бях изцяло подвластна на изгарящия поглед в очите му, на провокативния му тон, топлината на тялото и страхотната миризма на неговата кожа. Действаше ми като наркотик, от който нямах никакво желание да се отказвам.

— Гидиън — въздъхнах, замаяна.

Той изстена леко и впи великолепните си устни в моите, пропъждайки всички мисли за това колко е часът със страстна дълбока целувка. Целувка, която почти успя да отвлече вниманието ми от несигурността, която току-що бе проявил.

Зарових пръсти в косата му, стиснах я така, че да не може да помръдне, и отвърнах на целувката. Плъзнах езика си по неговия и започнах да го галя. Бяхме двойка от съвсем скоро. По-малко от месец. Още по-лошо — нито един от двама ни не знаеше как да поддържа връзка като тази, която се опитвахме да изградим, връзка, в която отказваме да крием факта, че и двамата имаме сериозни проблеми.

Той обви ръце около мен и ме притисна собственически.

— Исках да прекараме уикенда заедно на плажа във Флорида. Голи.

— Ммм… звучи добре.

Повече от добре. Колкото и да ме възбуждаше видът на Гидиън, облечен в костюм, далеч повече обичах да го гледам гол. За момента реших да премълча, че няма да съм свободна този уикенд.

— А сега се оказа, че трябва да прекарам събота и неделя в работа — измърмори той, движейки устни върху моите.

— Работа, която вероятно си отложил, за да бъдеш с мен.

Напоследък си тръгваше по-рано от офиса, за да имаме повече време да сме заедно. Можех да си представя какво му струва това. Майка ми бе омъжена за трети път и всичките й съпрузи бяха богати, влиятелни бизнесмени. Знаех, че цената за големите амбиции са дългите часове извън дома.

— Плащам на други хора доста солидни заплати, за да мога да съм с теб.

Чудесно измъкване, но раздразнението, което се появи в погледа му, ме накара да сменя темата:

— Благодаря! А сега нека направя кафе, преди съвсем да сме закъснели за работа.

Гидиън прокара език по долната ми устна и ме пусна.

— Искам утре да тръгнем в осем вечерта. Вземи си леки дрехи. В Аризона е сухо и горещо.

— Какво? — Премигах учудено, докато той се отдалечаваше към кабинета си. — Работата ти е в Аризона?

— За съжаление.

„Оооо… Не!“ Вместо да рискувам да остане без кафе, реших да отложа спора и се отправих към кухнята. Прекосих просторния апартамент на Гидиън, който впечатляваше с изисканата си довоенна архитектура и тесните сводести прозорци. Токчетата ми почукваха по блестящия под от тиково дърво и меко потъваха в скъпите френски килими. В луксозния интериор преобладаваха тъмното дърво и меките неутрални цветове, освежени от ярки акценти. Макар да личеше, че всичко е направено с много пари, пространството беше топло и приветливо — приятно местенце, където да се отпуснеш и да се оставиш някой да те глези.

В кухнята веднага приготвих една чаша с капаче и пуснах машината. Гидиън дойде при мен. В едната си ръка държеше мобилния телефон, а през другата беше преметнал сакото си. Извадих още една от преносимите чаши, пуснах кафе и за него и отидох до хладилника за обезмаслена сметана.

— Може би така е по-добре — казах и се обърнах, за да му припомня за проблема със съквартиранта ми. — Този уикенд трябва сериозно да си поговоря с Кари.

Гидиън пусна телефона във вътрешния си джоб и закачи сакото си на един от високите столове до бара.

— Идваш с мен, Ева.

Въздъхнах и сипах малко сметана в кафето си.

— И какво ще правя там? Ще се търкалям гола в леглото и ще чакам да свършиш работа, за да ме изчукаш?

Той впери поглед в мен, взе чашата си и започва да отпива от горещото кафе с прекалено спокойно изражение на лицето.

— Ще се караме ли?

— А ти ще проявиш ли малко разум? Вече говорихме за това. Знаеш, че не мога да оставя Кари след онова, което се случи снощи.

Преплетените голи тела, които бях заварила в хола си, определено придаваха ново значение на израза „пълно мазало“.

Върнах сметаната в хладилника и изпитах чувството, че силата на волята му неумолимо ме тегли към него. Имах това усещане още от самото начало на връзката ни. Стига да искаше, Гидиън можеше да ме накара да почувствам желанията му. И ми беше изключително трудно да потисна онази част от мен, която копнееше да му даде всичко, което пожелае.

— Ти ще се погрижиш за бизнеса си, аз ще се погрижа за най-добрия си приятел, а след това отново се връщаме към това да се грижим един за друг.

— Ще се върна чак в неделя вечер, Ева.

Ооо… При мисълта, че ще сме разделени толкова дълго, усетих болка в стомаха си. Повечето двойки не прекарваха заедно всяка свободна минута, но ние не бяхме като повечето двойки. И двамата имахме своите си комплекси, чувствахме се несигурни и бяхме толкова пристрастени един към друг, че ни беше нужен непрекъснат контакт, за да можем да функционираме. Мразех да съм далече от него. Рядко минаваха повече от няколко часа, без да мисля за него.

— Ти също не можеш да го понесеш — каза той тихо, гледайки ме с онзи проницателен поглед, който разбираше всичко. — До неделя вечерта и двамата ще сме тотално скапани.

Духнах кафето и бързо отпих. Не можех да преглътна мисълта, че трябва да изкарам целия уикенд без него. Нещо повече, мразех самата идея той да прекара толкова време далече от мен. За него светът беше пълен с възможности за избор, с жени, чийто живот не е така сложен и объркан като моя.

Въпреки всичко успях да кажа:

— И двамата знаем, че не е здравословно да се държим по този начин, Гидиън.

— Кой го казва? Никой не може да знае какво изпитваме ти и аз.

Добре, трябваше да му призная, че е прав.

— Трябва да тръгваме за работа — припомних му, макар да съзнавах, че нерешеният проблем ще ни измъчва през целия ден.

По-късно все щяхме да измислим нещо, но засега не намирахме изход. Той се облегна на барплота, кръстоса крака и упорито отказа да тръгне.

— Единственото решение е да дойдеш с мен.

— Гидиън — започнах да почуквам нервно с крак по скъпите плочки на пода, — не мога просто да се откажа от живота си заради теб. Ако се превърна в някоя кукла Барби, много скоро ще се отегчиш от мен. Господи, аз самата ще се отвратя от себе си. Нищо няма да ни стане, ако прекараме два дни, решавайки други проблеми в живота си, колкото и да ни е неприятно.

Погледна ме право в очите.

— Прекалено опърничава си за Барби.

— Явно краставите магарета се подушват.

Гидиън се изправи и в миг замечтаната му чувственост отстъпи място на силно напрежение. Беше толкова променлив, точно като мен.

— Напоследък медиите ти обръщат доста голямо внимание, Ева. Вече за никого не е тайна, че си в Ню Йорк. Не мога да те оставя тук, докато ме няма. Ако е необходимо, вземи Кари с нас. Можеш да се караш с него колкото поискаш, докато чакаш да свърша работа и да се прибера да те изчукам.

— Ха!

Бях му благодарна за шеговития опит да разведри атмосферата, но той не ми попречи да разбера истинската причина да не иска да сме разделени — Нейтън. Моят бивш доведен брат беше истински кошмар от миналото ми и Гидиън очевидно се страхуваше, че можеше да се появи и в настоящето. Колкото и плашещо да беше, не можех да не призная, че вероятно има основания. Маската на анонимността, която ме предпазваше години наред, беше разбита от връзката ни, която изведнъж се оказа в центъра на публичния интерес.

Господи… сега не беше времето да спорим точно за това, но знаех, че за подобно нещо Гидиън не би отстъпил. Беше мъж, който никога не би споделил с друг онова, което притежава, би се борил със съперниците си докрай и без всякаква милост и никога не би допуснал да ми се случи нещо лошо. Аз бях неговият шанс да е себе си и да се чувства сигурен, и затова бях нещо рядко и безценно. Гидиън погледна часовника си.

— Време е да тръгваме, ангелче.

Взе сакото си, след което ми направи знак да мина пред него през луксозния хол, откъдето грабнах дамската си чантичка и сака, в който бяха маратонките ми и другите необходими вещи. След няколко минути вече бяхме стигнали с частния му асансьор до партера и се настанявахме на задната седалка на черното бентли.

— Здравей, Ангъс — поздравих аз шофьора, който в отговор докосна с два пръста старомодната си фуражка.

— Добро утро, госпожице Трамел — отговори той с усмивка.

Беше възрастен господин с прошарена червеникава коса. Харесвах го по много причини, не на последно място сред които беше фактът, че вози Гидиън още от училищните му години и очевидно е искрено привързан към него.

Хвърлих поглед на ролекса, подарък от майка ми и пастрока, и се успокоих, че все пак има шанс да стигна в офиса навреме… освен ако не попаднем в задръстване. Докато си мислех за това, Ангъс умело се вля в потока от коли и таксита на улицата. След напрегнатата тишина в апартамента на Гидиън врявата на Манхатън ми подейства като доза кофеин и ме разбуди окончателно. Звукът на клаксоните и потропването на гумите по капаците на шахтите ме активизираха. От двете страни на задръстената от трафика улица се движеха потоци забързани пешеходци, а небостъргачите се издигаха амбициозно нагоре и оставяха всички нас в сянка, макар слънцето да се изкачваше все по-нагоре.

Господи, наистина обичах Ню Йорк! Всеки ден се опитвах да попия по малко от излъчването му и да го направя част от себе си.

Отпуснах се на кожената седалка, хванах ръката на Гидиън и леко я стиснах.

— Ще се чувстваш ли по-добре, ако двамата с Кари се махнем от града за уикенда? Може да прескочим за малко до Лас Вегас.

Гидиън присви очи.

— Да не би Кари да ме възприема като заплаха? Затова ли не искаш да дойдете с мен в Аризона?

— Какво? Не. Не мисля, че има такова нещо — отвърнах бързо, преместих се на седалката и го погледнах в очите. — Понякога се налага да разговаряме цяла нощ, преди да успея да го накарам да се разприказва.

— Не мислиш, че има такова нещо? — повтори отговора ми той, пренебрегвайки всичко, освен първите думи, излезли от устата ми.

— Може би мисли, че вече не може да разчита на мен, когато има нужда, защото непрекъснато съм с теб — опитах се да поясня и задържах чашата си с две ръце, защото колата попадна в дупка на пътя. — Виж какво, трябва да се научиш да не ме ревнуваш от Кари. Когато ти казвам, че ми е като брат, значи наистина е така. Не е необходимо да го харесваш, но се налага да приемеш, че е неразделна част от моя живот.

— Каза ли му същото и за мен?

— Не е необходимо. Той много добре го знае. Опитвам се да постигна някакъв компромис.

— Аз никога не правя компромиси.

Вдигнах учудено вежди.

— Сигурна съм, че в бизнеса не правиш. Но тук става въпрос за отношения между хора, Гидиън. А те изискват да дадеш и…

Прекъсна ме с тихо изръмжаване:

— Мой самолет, мой хотел и ако решиш да излизаш, ще бъдеш съпроводена от охрана.

Неочакваната му капитулация ме изненада и дълго време не успях да кажа нищо. Той впери проницателните си сини очи в мен, сякаш искаше да ми каже: „Или това, или нищо“.

— Не смяташ ли, че е малко прекалено? — попитах предпазливо. — Кари все пак ще е с мен.

— Ще ме извиниш, но след случилото се снощи, му нямам особено доверие, че ще гарантира безопасността ти.

Отпи от кафето и ми даде да разбера, че за него въпросът е изчерпан. Беше отстъпил толкова, колкото смяташе, че е възможно.

Можех да се подразня от властното му държание, но добре разбирах, че основният му мотив е безопасността ми. Имах доста тъмни скелети из миналото си, а връзката ми с Гидиън ме беше поставила в центъра на медийното внимание, което лесно можеше да доведе Нейтън Баркър до вратата ми.

Освен това желанието да контролира всичко наоколо беше неотменна част от същността на Гидиън. Трябваше да го приема такъв, какъвто е.

— Добре — съгласих се аз. — Кой от хотелите е твой?

— Имам няколко. Можеш да си избереш — отвърна той и се загледа през прозореца. — Скот ще ти изпрати имейл със списъка. Кажи му какво си решила и той ще направи всичко необходимо. Ще пътуваме натам заедно и ще се върнем пак заедно.

Облегнах се назад, отпих от кафето и забелязах, че е свил ръце в юмруци. Отражението на лицето му в затъмнения прозорец беше безизразно, но усещах, че е потиснат.

— Благодаря ти — прошепнах.

— Недей. Никак не съм доволен от това, Ева — отвърна той и един мускул на брадичката му потрепери. — Твоят съквартирант се държи като задник, а аз съм този, който трябва да прекара уикенда без теб.

Не ми харесваше да го виждам толкова нещастен, затова взех чашата от ръцете му и я поставих в специалната поставка заедно с моята. След това седнах в скута му и го обкрачих. Прегърнах го през раменете.

— Оценявам това, че отстъпи, Гидиън. Означава много за мен.

Той впери блестящите си сини очи в мен.

— Знаех си, че ще ме подлудиш още в момента, в който те видях.

Усмихнах се на спомена за първата ни среща.

— Просната по задник във фоайето на „Кросфайър“?

— Преди това. Отвън.

Намръщих се и попитах:

— Къде отвън?

— На тротоара.

Гидиън стисна бедрата ми по онзи властен и собственически начин, който ме караше да изгарям от копнеж по него.

— Точно отивах на една среща. Ако се бях забавил и минута, щях да те изпусна. Тъкмо се бях качил в колата, когато ти се появи зад ъгъла.

Спомних си бентлито, спряло до бордюра в онзи ден. На идване бях прекалено впечатлена от сградата, за да обърна внимание на елегантната кола, но си спомням, че я видях на тръгване.

— Порази ме още в мига, в който те зърнах — каза той с дрезгав глас. — Не можах да откъсна поглед от теб. Пожелах те веднага. Безумно. Брутално.

Как можех да не забележа, че първата ни среща е означавала много повече, отколкото си бях представяла? Мислех, че се бяхме сблъскали случайно. Но той вече си е тръгвал… Което означаваше, че се е върнал съвсем съзнателно. Заради мен.

— Спря точно до колата — продължи той — и изви глава назад. Гледаше нагоре към сградата, а аз си те представих, застанала на колене, да гледаш по същия начин нагоре към мен.

Ниският секси глас на Гидиън ме накара да потръпна върху коленете му.

— По какъв начин? — прошепнах аз, хипнотизирана от пламъка в очите му.

— С вълнение. С известно благоговение… и с малко страх. — Сложи ръце под дупето ми и ме притисна по-близо до себе си. — Не можех да не те последвам вътре. И те заварих точно така, както си те представях, почти коленичила пред мен. В този момент вече виждах в съзнанието си десетките неща, които мога да ти причиня, стига веднъж да ми паднеш без дрехи.

Преглътнах. Спомних си, че и аз реагирах по подобен начин, когато го видях.

— Когато за първи път те видях, веднага помислих за секс. Безумен, главозамайващ секс.

— Забелязах — отвърна той и плъзна ръце по гърба ми. — Знаех, че и ти си ме видяла. Че си видяла какъв съм… какво нося в себе си. Каква е същността ми.

И това ме накара да се просна по задник — в буквалния смисъл на думата. Тогава погледнах в очите му и разбрах какво огромно напрежение таи в себе си, какви тъмни сенки пълзят из душата му. Съзрях в него и сила, и ненаситност, и власт, и желание. Някъде дълбоко в себе си знаех, че ще ме завладее изцяло. Беше истинско облекчение да разбера, че и той е почувствал същия катаклизъм по отношение на мен.

Гидиън сложи ръце на раменете ми и ме притегли, докато челата ни се допряха.

— Никой преди това не ме е виждал, Ева. Ти си единствената.

Гърлото ми болезнено се сви. В много отношения Гидиън бе непреклонен и суров, и въпреки това беше толкова сладък към мен, почти като дете. Това ми харесваше, защото беше чисто и спонтанно. И ако никой друг не си бе направил труда да погледне отвъд красивото му лице и солидна банкова сметка, не заслужаваше да го познава.

— Нямах представа. Ти се държа толкова… хладно. Сякаш изобщо не ти направих впечатление.

— Хладно? — удиви се той. — Изгарях от желание по теб. Оттогава съм тотално прецакан.

— Много мило! Мерси!

— Ти ме накара да изпитвам нужда от теб — продължи той с дрезгав глас. — А сега не мога да понеса мисълта, че два дни няма да те видя.

Хванах брадичката му с две ръце и го целунах, плъзгайки нежно и извинително устните по неговите.

— И аз те обичам — прошепнах на прекрасната му уста. — И аз не искам да се отделям от теб.

Отвърна на целувката ми с настървение, сякаш искаше да ме погълне цялата. Прегръдката му обаче беше нежна, притискаше ме до себе си внимателно, почти с благоговение, като че ли бях някакво безценно притежание. Когато се отдръпна, и двамата дишахме тежко.

— Аз дори не съм твоят тип — подразних го, опитвайки се да развеселя атмосферата, преди да отидем на работа.

Предпочитанията на Гидиън към брюнетки бяха добре известни и още по-добре документирани.

Усетих, че колата отби и спря. Ангъс излезе, за да ни осигури известно време насаме, оставяйки двигателя и климатика включени. Погледнах през прозореца и видях, че сме пред „Кросфайър“.

— Като спомена типа… — Гидиън се облегна назад и отпусна глава върху облегалката. После пое дълбоко въздух: — Корин много се изненада, когато те видя. Не си това, което е очаквала.

Стиснах зъби, когато Гидиън спомена името на бившата си годеница. Знаех, че за него тази връзка е била повече приятелство и спасение от самотата, отколкото истинска любов, но не можех да се отърва от завистта, която ме гризеше. Ревността беше един от най-ужасните ми недостатъци.

— Защото съм руса ли?

— Защото… не приличаш на нея.

Дъхът ми секна. Не ми беше идвало на ум, че за него Корин е образецът. Дори Магдалин Перес — една от приятелките на Гидиън, която много искаше да му е нещо повече — бе споделила с мен, че е пуснала тъмната си коса толкова дълга, за да прилича на Корин. Не бях схванала пълния смисъл на думите й. Господи… ако това беше вярно, Корин има много по-голяма власт над Гидиън, отколкото бих могла да понеса. Стомахът ми се сви, сърцето ми заби по-силно. Мразех я, без да имам смислена причина. Мразех я за това, че беше притежавала дори миниатюрна част от него. Мразех всяка жена, която познава допира му… страстта му… невероятното му тяло.

Започнах лекичко да се отдръпвам.

— Ева — спря ме той, като стисна бедрата ми малко по-силно. — Не знам дали е права.

Погледнах надолу и забелязах пръстена на дясната му ръка, пръстена, който му бях дала — моя личен знак, че го притежавам. Това ме накара да се успокоя. Както и обърканото изражение на лицето му, когато погледите ни се срещнаха.

— Не знаеш ли?

— Ако наистина е така, съм го правил несъзнателно. Не съм търсел нея в другите жени. Изобщо не знаех, че търся нещо, докато не срещнах теб.

Плъзнах ръце по реверите му, обзе ме огромно облекчение. Може би не я беше търсил съзнателно, но дори и да беше така, двете с Корин не можехме да бъдем по-различни и като външен вид, и като темперамент. За него бях единствена, на светлинни години от всички останали жени в живота му, по толкова много начини. Искаше ми се това да е достатъчно, за да убие ревността веднъж завинаги.

— Може би изобщо не става въпрос за тип, който предпочиташ, а за желание да следваш някаква утъпкана пътека — започнах аз, докато изглаждах с показалец линията по намръщеното му чело. — Трябва да попиташ доктор Питърсън, когато се видим довечера. Иска ми се да имам повече отговори след толкова години, прекарани в терапия, но, уви, не е така. Между нас има доста необясними неща. И все още нямам никаква представа какво толкова намираш в мен.

— Това, което ти виждаш в мен, ангелче — отвърна той тихо и чертите на лицето му омекнаха. — Това, че знаеш какво нося в себе си и въпреки това ме желаеш, колкото и аз теб. Всяка вечер, когато заспивам, се страхувам, че на сутринта няма да си до мен. Страхувам се, че съм те изплашил и си си отишла… или пък, че съм те сънувал.

— Недей, Гидиън.

Господи! Разбиваше сърцето ми всеки ден. Разпиляваше ме на хиляди парченца.

— Знам, че не изразявам чувствата си към теб по същия начин, по който ти към мен, но съм твой. И го знаеш.

— Да, знам, че ме обичаш, Гидиън.

Безумно. Жестоко. Обсебващо. Също както аз обичах него.

— Запленен съм от теб, Ева!

Наведе глава назад, дръпна ме към себе си и ме дари с най-сладката целувка, твърдите му устни се раздвижиха под моите.

— Готов съм да убия заради теб — прошепна той, — да се откажа от всичко, което притежавам, заради теб… но никога не бих се отказал от теб. Само два дни. Не искай повече, не мога да ти дам повече.

Осъзнавах силата на думите му. Богатството му го отделяше от околните, даваше му властта и правото на контрол, които са му били отнети в някакъв минал етап от живота му. И той е бил жертва на брутално насилие. Точно като мен. Фактът, че е готов да се откаже от сигурността си, за да ме задържи, означаваше много повече от израза „Обичам те“.

— Трябват ми само два дни, шампионе, и ще се погрижа търпението ти да си заслужава.

Суровият блясък в очите му отстъпи място на искрата на желанието.

— О, смяташ да ме умилостивиш със секс ли, ангелче?

— Да — признах си, без да се срамувам ни най-малко. — С много секс. По всичко личи, че тази тактика дава добри резултати.

Устните му се извиха в усмивка, но остротата в очите му накара дишането ми да се ускори. Мрачният му поглед за пореден път ми напомни — като че ли изобщо можех да забравя — че Гидиън не е мъж, който може да бъде контролиран или укротен.

— Ах, Ева — прошепна той, изтегнат на седалката, с хищническото нехайство на гъвкава пантера, притиснала мишка в смъртоносен капан.

През тялото ми премина приятна тръпка. Когато ставаше въпрос за Гидиън, бях готова във всеки един момент да бъда погълната.