Отразена в теб

5

— За смъртоносен капан — заяви Кари, — този е доста баровски.

Поклатих глава и се отправих към кабината в частния самолет на Гидиън.

— Няма да умреш. Пътуването със самолет е много по-безопасно от пътуването с кола.

— Не смяташ ли, че самолетните компании са платили доста пари, за да разпространяват подобни статистики?

Спрях, за да го шляпна леко по рамото през смях, и обгърнах с поглед изключително луксозния интериор. Определено правеше впечатление. През живота си бях виждала и други частни самолети, но както обикновено Гидиън беше стигнал до ниво, което малко хора изобщо можеха да си позволят.

Кабината беше просторна, с широка пътека в средата. Беше обзаведена в неутрални цветове и акценти в шоколадовокафяво и леденосиньо. В лявата част бяха подредени дълбоки въртящи се седалки с масички пред тях, а вдясно беше поставен огромен диван, разделен на отделни места за сядане. До всяка седалка имаше самостоятелна конзола с всякакви електронни забавления. Знаех, че в задната част на самолета има спалня и една или две луксозно обзаведени бани.

Стюардът взе саковете и ни направи знак да седнем на две от седалките, пред които имаше маса.

— Господин Крос ще бъде тук до десет минути — каза той. — Мога ли да ви предложа нещо за пиене?

— За мен вода, моля — отвърнах аз и погледнах часовника си, минаваше седем и половина.

— Едно блъди мери — поръча Кари, — ако имате.

Стюардът се усмихна.

— Имаме всичко.

Кари улови погледа ми.

— Какво? Не съм вечерял. Доматеният сок ще ме засити, докато дойде време за вечеря, а алкохолът ще помогне на хапчето против повръщане да подейства по-бързо.

— Нищо не съм казала — възразих аз.

Обърнах се към прозореца и се загледах в нощното небе. Както обикновено мислите ми се насочиха към Гидиън. Беше мълчалив през целия ден, още от момента, в който се събуди. Отидохме на работа в пълно мълчание, а когато работният ден свърши в пет, се обади само за да каже, че Ангъс ще ме закара до вкъщи сама и после ще ни вземе с Кари и ще ни остави на летището, където ще се срещнем.

Все пак реших да се прибера пеша, тъй като предишната вечер не бях ходила на фитнес, а нямаше да имам време за тренировка преди полета. Ангъс ме предупреди, че на Гидиън няма да му е никак приятно, ако откажа да се кача в колата, въпреки че се опитах да бъда много любезна и наистина имах причина за този си избор. Реших, че Ангъс все още мисли, че му се сърдя заради Корин, което донякъде си беше вярно. Със съжаление трябваше да призная, че някъде дълбоко в себе си се надявах да се чувства зле. По-голямата част от мен обаче се възмущаваше, че съм толкова дребнава.

Докато вървях през Сентръл парк, следвайки една от алеите между високите дървета, взех твърдо решение, че няма да позволя на нито един мъж да ме засегне. Дори и на Гидиън. Нямаше да позволя на проблемите с него да ми попречат да прекарам добре в Лас Вегас с най-добрия ми приятел.

По средата на пътя спрях, обърнах се и се загледах в мезонета на Гидиън, който се издигаше високо над Пето авеню. Питах се дали в момента е там, дали си събира багажа и прави планове как да прекара уикенда без мен. Или може би все още е на работа и довършва неотложните задачи за седмицата.

— Охо!… — изчурулика Кари, когато стюардът се върна с питиетата ни. — Пак доби онова изражение.

— Какво изражение?

— Яростно и агресивно — отвърна той и чукна високата си тънка чаша в чашата ми за вода. — Искаш ли да поговорим?

Точно щях да му отговоря, когато Гидиън влезе в самолета. Изглеждаше мрачен, в едната си ръка държеше куфарче за документи, а в другата сак. Подаде сака на стюарда, след това мина покрай нас с Кари, кимна му бегло и прокара върха на пръстите си по бузата ми, изпращайки вълна от електричество през цялото ми тяло. После изчезна в кабината в задната част на самолета и затвори вратата.

Намръщих се.

— Пак е в лошо настроение.

— Но е толкова секси. Как само изглежда в този костюм.

Обикновено костюмът определяше как изглежда един мъж. Но това, в което Гидиън превръщаше всеки костюм, би трябвало да се забрани със закон.

— Не споменавай външния му вид — измърморих аз.

— Направи му свирка. Със сигурност ще му оправи настроението.

— Говориш като мъж.

— Ти нещо друго ли очакваш?

Кари взе изпотената стъклена бутилка с водата, която не бях наляла в кристалната си чаша.

— Виж това.

Показа ми етикета, на който пишеше: „Крос тауърс & казино“.

— Ето това вече е гъзария.

Свих сърдито устни.

— Това е за китовете.

— Какво?

— Големите играчи в казината. Комарджии, на които не им мигва окото да заложат сто хиляди на една-единствена карта. Има много екстри, с които ги привличат — храна, хотелски стаи, безплатни пътувания. Вторият съпруг на майка ми беше такъв. Това беше една от причините, заради които го изостави.

Кари поклати глава.

— Боже, какви неща знаеш. Значи този самолет принадлежи на компанията?

— Това е един от петте самолета на компанията — поясни стюардът, който се появи с табла, отрупана със сирена и плодове.

— Божичко — измърмори Кари. — Това си е цяла флотилия.

Наблюдавах го как извади лекарството против повръщане от джоба си и преглътна едно от хапчетата с водката с доматен сок.

— Искаш ли? — попита той и посочи опаковката на масата.

— Не, благодаря.

— Ще се заемеш ли с господин Секси Сърдитко?

— Не съм сигурна. Може би ще си извадя електронния четец и ще почета.

Трийсет минути по-късно Кари вече леко похъркваше, опънал седалката си назад и нахлупил слушалки на ушите си. Наблюдавах го известно време, щастлива, че изглежда толкова отпуснат и безгрижен, дори линиите около устата му се бяха отпуснали в съня.

След това станах и отидох в кабината, където Гидиън се бе затворил. Поколебах се дали да почукам, но реших да не го правя. Опитваше се да ме държи встрани от всичко и реших, че този път няма да му дам възможност да го направи.

Вдигна поглед, когато влязох, но по лицето му не се изписа изненада от внезапното нахлуване. Седеше на бюрото и слушаше какво му говори жената от екрана през сателитната видеовръзка. Беше оставил сакото си на облегалката на стола и бе разхлабил възела на вратовръзката. След първия бегъл поглед, който ми хвърли, се съсредоточи отново върху разговора.

Започнах да се събличам.

Първо свалих потника си, след това сандалите и джинсите. Жената продължи да говори, чух думите „безпокойство“ и „несъответствия“, но очите на Гидиън вече бяха вперени в мен — горещи и ненаситни.

— Ще поговорим за това утре сутрин, Алисън — прекъсна я той, натисна едно копче на клавиатурата и екранът угасна.

Точно в този момент сутиенът ми падна върху главата му.

— Аз страдам от предменструален синдром — заявих аз, — а ти си този, който непрекъснато си мени настроенията.

Той сложи сутиена в скута си, облегна се назад, постави ръце върху страничните облегалки на стола и сплете пръсти.

— И ти ми правиш стриптийз, за да ми оправиш настроението?

— Ха! Мъжете са толкова предсказуеми. Кари предложи да ти направя свирка, за да се почувстваш щастлив. О, не… не бързай да се радваш. Няма да стане.

Пъхнах палци в ластика на бикините си и започнах да се полюлявам на пети. Трябваше да му се признае — заслужаваше похвала за това, че погледът му беше впит в очите, а не в гърдите ми.

— Мисля, че си ми задължен, шампионе. И то много. Бях изключително толерантна, като се вземат предвид последните събития, не смяташ ли? — Той вдигна учудено вежди. А аз продължих: — Искам да кажа, че ми е много интересно как ще реагираш ти, ако дойдеш у нас и завариш бившето ми гадже да си тръгва, като си загащва ризата. А след това се качиш горе и видиш, че целият диван е разхвърлян, а аз току-що излизам от банята.

Гидиън стисна зъби:

— Нито аз, нито ти бихме искали да знаем как ще реагирам.

— Значи и двамата сме съгласни, че се държах дяволски страхотно при така създадените обстоятелства — заявих и скръстих ръце, съзнавайки прекрасно, че така подчертавам атрибутите, които той обожава. — Беше съвсем ясен, когато обясняваше как би ме наказал. Сега е време да уточним как ще ме наградиш?

— Аз ли трябва да избера? — попита той с премрежен поглед.

— Не — усмихнах се аз.

Остави сутиена ми върху клавиатурата и бавно и грациозно се надигна от стола.

— Тогава ти си избери награда, ангелче. Кажи какво искаш?

— Като за начало искам да престанеш да се цупиш.

— Да се цупя? — учуди се той и се опита да потисне усмивката си. — Ами… Тази сутрин се събудих без теб, а и в следващите две сутрини ще е същото.

Отпуснах ръце, приближих до него и поставих дланите си върху широките му гърди.

— Наистина ли това е причината?

— Ева… — Притежаваше такава огромна физическа сила и въпреки това ме докосваше с такова страхопочитание. Наведох глава, знаех, че нещо в гласа ми ме е издало. Беше толкова проницателен. Гидиън хвана брадичката ми в ръка, повдигна главата ми назад и ме погледна изпитателно. — Кажи ми какво има.

— Имам чувството, че се отдръпваш от мен.

Ниският гърлен звук, който издаде, изпълни пространството между нас.

— Имам много неща на главата си. Но това не означава, че не си мисля за теб.

— Чувствам го, Гидиън. Усещам, че между нас има дистанция, каквото преди не съществуваше.

Ръцете му се плъзнаха по врата ми и го обвиха.

— Няма никаква дистанция. Стиснала си ме за гърлото, Ева. — Пръстите му леко притиснаха. — Усещаш ли това?

Изведнъж ми стана трудно да дишам. Адреналинът ускори пулса ми — физическа реакция на страха, който се коренеше в самата мен, а не в Гидиън, за когото бях абсолютно сигурна, че никога няма да ме нарани или да ме изложи на опасност.

— Понякога — каза той с дрезгав глас, впил изгарящ поглед в мен, — едва си поемам въздух.

Сигурно щях да се отскубна, ако не бяха очите му, в които се виждаше такава буря и копнеж.

Караше ме да изпитвам същото безсилие, същото усещане, че всеки мой дъх зависи от някой друг.

Ето защо, вместо да бягам, направих обратното. Отпуснах глава назад и се предадох изцяло. В този миг пипалата на страха изведнъж се отдръпнаха. Оказваше се, че Гидиън е прав — наистина изпитвах желание да му предам контрола. Това ме караше да се чувствам спокойна, задоволяваше някаква дълбока нужда в мен, която досега не бях осъзнавала, че изпитвам.

Настъпи дълго мълчание, накъсвано само от неговото дишане. Усещах, че се бори със силни емоции, и се питах какви са. Какво би могло да буди подобни противоречия?

Той въздъхна дълбоко, освобождавайки напрежението.

— От какво имаш нужда, Ева?

— От теб. Във въздуха.

Ръцете му се плъзнаха по раменете ми и леко ги стиснаха, след това продължиха надолу. Пръстите му се преплетоха с моите и челата ни се допряха.

— Някой ден ще трябва да ми обясниш връзката между теб, секса и превозните средства.

— Ще те имам навсякъде, където успея да те получа — заявих аз, повтаряйки с леки изменения изречението, което ми беше казал преди време. — А и сигурно ще мога да го направя отново едва следващия уикенд заради цикъла ми.

— По дяволите!

— Сега разбираш ли какво имам предвид?

Той взе сакото си, загърна ме в него и ме изведе от кабината.

— О, господи!

Ръцете ми рязко стиснаха чаршафа, а гърбът ми се изви като дъга, когато Гидиън притисна таза ми към леглото и прокара език по клитора ми. Кожата ми беше покрита със ситни капчици пот, погледът ми беше замъглен, цялото ми същество бе изпънато до скъсване в очакване на оргазма. Пулсът ми бясно препускаше в унисон с непрестанното ръмжене на моторите на самолета.

Вече бях свършила два пъти — благодарение и на гледката на тъмната коса между краката ми, и на умелите движения на езика му. Бикините ми бяха съсипани, буквално разкъсани от силните му ръце, а той все още беше напълно облечен.

— Готова съм. — Зарових ръце в косата му, усещайки потта в корените й. Това беше цената, която плащаше за въздържанието. Винаги беше много внимателен с мен, винаги отделяше време да се увери, че съм овлажнена и подготвена, преди да ме изпълни с огромния си член.

— Аз ще преценя кога си готова.

— Искам да те усетя вътре…

Изведнъж самолетът се разтресе и потъна надолу, а аз останах в безтегловност. Чувствах само устните на Гидиън, които ме смучеха.

— Гидиън!

Преминах през конвулсиите на следващия оргазъм, а тялото ми болезнено се гърчеше от нуждата да усетя члена му в себе си. Кръвта блъскаше в ушите ми, чух някакъв глас, който съобщи нещо по радиоуредбата, но не разбрах какво точно каза.

— В момента си толкова чувствителна. — Гидиън повдигна глава и облиза устните си. — Свършваш като луда.

— Щях да свърша още по-силно, ако беше вътре — едва успях да промълвя.

— Ще го имам предвид.

— Няма значение, ако сега ме заболи леко — опитах да го убедя. — Ще имам няколко дни да се възстановя.

Нещо в погледа му проблесна. Той се надигна.

— Не, Ева.

Грубият му глас ме извади от следоргазменото замайване. Повдигнах се на лакти и започнах да го наблюдавам, докато се съблича с бързи, елегантни движения.

— Изборът е мой — напомних му аз.

Той бързо свали жилетката, връзката и ръкавелите си.

— Наистина ли искаш да играеш с тази карта, ангелче? — Гласът му беше твърде равен и безизразен.

— Щом се налага.

— Ще е необходимо доста повече от това, за да те нараня съзнателно.

Ризата и панталоните му бавно се свлякоха на земята. Стриптийзът, който правеше, беше доста по-предизвикателен от моя.

— За нас болката и удоволствието са две взаимно изключващи се неща.

— Нямах предвид…

— Знам какво имаш предвид.

Той свали боксерките си и се изправи, коленичи на леглото и започна да се промъква към мен като пантера, която дебне плячката си.

— Изпитваш болезнена нужда да го усетиш вътре. Затова си готова да кажеш всичко, за да го получиш.

— Така е.

Надвеси се над мен, косата му се спускаше около лицето му като тъмна завеса, едрото му тяло хвърляше сянка върху моето. Изви глава и бавно проследи очертанията на устните ми с върха на езика си.

— Копнееш за него. Чувстваш се празна без него.

— Да, по дяволите!

Сграбчих бедрата му и се надигнах нагоре, исках да усетя тялото му върху своето. Когато правехме любов, се чувствах възможно най-близо до него, а сега имах нужда от тази близост. Трябваше да съм сигурна, че всичко между нас е наред, преди да прекараме уикенда разделени.

Той се настани между краката ми, възбуденият му пенис лежеше твърд и топъл между устните на вулвата ми.

— Знам, че усещаш лека болка, когато го вкарам докрай, но не мога да направя нищо. Долу си стегната и малка и те изпълвам изцяло. Понякога губя контрол и ставам по-груб. По този въпрос също не мога да направя нищо. Но никога не ме карай да те нараня съзнателно. Не мога.

— Желая те — изпъшках аз и започнах безсрамно да се търкам в горещото тяло на члена му.

— Още не.

Той започна да движи бедрата си, за да може главичката на пениса му да открие отвора ми. Започна лекичко да се притиска в мен, раздели устните ми, разтвори ме и след това вкара само върха на главичката си в мен. Започнах да се гърча, тялото ми отказваше да го поеме.

— Все още не си готова.

— Чукай ме. Господи… просто ме чукай!

Протегна ръка и притисна бедрото ми, спирайки отчаяните опити да се надигна и да поема по-голяма част от члена му.

— Набъбнала си.

Опитах се да се измъкна от ръцете му. Впих нокти в мускулестия му задник и започнах да го дърпам. Изобщо не ме интересуваше, че може да ме нарани. Чувствах, че ще полудея, ако не го усетя в себе си.

— Дай ми го.

Ръката на Гидиън се промъкна в косата ми и я стисна така, че не ми даде да мърдам.

— Погледни ме.

— Гидиън.

— Погледни ме.

Замрях, когато чух заповедническия му тон. Вперих поглед в него, отчаянието бавно ме напусна, когато видях промяната в красивото му лице.

Чертите му се стегнаха сякаш от внезапна болка. Веждите му се сключиха намръщено. Въздъхна и разтвори устни, гърдите му започнаха да се надигат, като че ли му беше трудно да диша. В челюстта му заигра внезапен тик, мъжествените мускули започнаха да се обтягат. Кожата му стана гореща, изгаряше. Но това, което буквално ме хипнотизираше, бяха пронизващите му сини очи и уязвимостта, която премина през тях като дим.

Пулсът ми се ускори в отговор на промяната в него. Матракът се разтресе, когато той заби стъпалата си в леглото, тялото му се стегна…

— Ева.

Изви се и започна да свършва, изпращайки горещи струи сперма в тялото ми. Гърленият му стон отекна в мен, а членът му потъна в потока от семенна течност и влезе в мен докрай.

— Оооо… Господи!

През цялото време не откъсваше поглед от мен, показваше ми лицето си, което обикновено оставаше скрито в извивката на врата ми. Разбрах какво иска да видя. Какво искаше да ми докаже.

Нищо не стоеше помежду ни.

Раздвижи бедрата си и продължи да се търка в мен, докато се изпразни докрай, овлажнявайки ме така, че да няма повече болка и трудности с проникването. Пусна бедрото ми и ме остави да се движа нагоре, да открия идеалния натиск върху клитора си, който да ме накара да свърша. Без да отделя поглед от мен, се протегна и хвана китките ми. Вдигна ги една по една над главата ми и ограничи движенията ми до минимум.

Притисната до матрака от ръцете, тежестта на тялото и твърдия му пенис, бях напълно безпомощна, оставена изцяло на благоволението му. Започна да се движи, минавайки на тласъци през трептящите стени на вагината ми с огромния си член, покрит с изпъкнали вени. Всяко движение заявяваше собствеността му над мен. Потвърждаваше факта, че ме притежава.

— Кросфайър — прошепна ми той, припомняйки ми кодовата ни дума за сигурност.

Изстенах, когато вагината ми се разтресе от оргазма, мускулите ми се стягаха и ненаситно притискаха члена му.

— Усещаш ли това? — Езикът на Гидиън се плъзна по ухото ми, дишаше тежко и бързо. — Стиснала си ме и за гърлото, и за топките. Къде е дистанцията, ангелче?

В следващите три часа дистанция не съществуваше.

Управителката на хотела отвори вратите на апартамента и Кари подсвирна дълго и тихо.

— Мамка му! — възкликна той, хвана ме за лакътя и ме побутна навътре. — Погледни колко е огромно това нещо. Можеш да правиш цигански колела вътре.

Беше прав, но се налагаше да изчакам до следващата сутрин, ако исках да докажа думите му на практика. Краката ми все още трепереха от приемането ми в клуба на щастливците, правили секс в самолет.

Точно пред нас се разкриваше невероятна нощна панорама на главната улица във Вегас. И двете външни стени на апартамента бяха с прозорци от пода до тавана, а в ъгъла между тях беше поставено пиано.

— Защо в скъпарските апартаменти на казината винаги слагат пиано? — зачуди се Кари, вдигна капка и набързо изсвири няколко такта.

Свих рамене и погледнах към управителката, но тя беше изчезнала, високите й токчета се движеха безшумно по дебелия бял килим. Апартаментът беше обзаведен в стил, който наричах „холивудски шик от петдесетте“. Двойната камина беше облицована с груб сив камък и украсена с особено произведение на изкуството, което приличаше на тас от кола с огромни спици, излизащи от центъра. Диваните бяха синьо-зелени и с дървени крачета, тънки като токчетата на управителката. Цялата атмосфера имаше някакъв ретро привкус, който правеше обстановката едновременно бляскава и уютна.

Беше прекалено. Бях очаквала луксозна стая, но не и президентския апартамент. Точно щях да го откажа, когато Кари ме възнагради с широка усмивка и високо вдигнати нагоре палци. Нямах сили да го лиша от това удоволствие, затова се предадох, надявайки се, че не лишаваме Гидиън от по-печеливша резервация.

— Все още ли искаш чийзбургер? — попитах аз и се протегнах към менюто, оставено на масата до дивана.

— Да. И една бира. По-добре две.

Кари последва управителката в спалнята, която се намираше вляво от хола, а аз вдигнах слушалката на старомодния телефон с шайба, за да поръчам вечеря.

Тридесет минути по-късно вече бях взела бърз душ, бях облякла пижамата си и ядях паста с пиле, седнала със скръстени крака на пода. Кари се беше разположил от другата страна на ниската масичка, гледаше ме щастливо и похапваше от чийзбургера.

— Никога не ядеш толкова много въглехидрати късно вечерта — отбеляза той, докато отхапваше от сандвича.

— Цикълът ми идва.

— Сигурен съм, че и гимнастика по пътя насам е помогнала.

Присвих очи.

— Ти пък откъде знаеш? Беше заспал.

— Разсъждавам логично, бебчо. Беше ядосана, когато заспах. А когато се събудих, изглеждаше така, сякаш си пушила трева.

— А Гидиън как изглеждаше?

— Както обикновено — непроницаем и дяволски секси.

Забих вилицата си в пастата.

— Не е честно!

— На кого му пука? — отвърна той и направи жест, който обхвана всичко наоколо. — Погледни как ни е уредил.

— Нямам нужда от някой чичко-паричко, Кари.

Той замислено дъвчеше един пържен картоф.

— А замисляла ли си се от какво имаш нужда? Той ти дава времето си, страхотното си тяло и достъп до всичко, което притежава. Не е чак толкова лошо.

— Така е — съгласих се аз, завъртайки вилицата.

От браковете на майка ми с богати и властни мъже знаех, че най-важното нещо е да ти отделят време, защото за тях то без съмнение е най-ценното притежание.

— Не е лошо. Просто не е достатъчно.

— Ето това се казва живот — заяви Кари, докато се излежаваше като бог на един шезлонг до басейна.

Носеше зелени шорти, големи слънчеви очила и предизвикваше необичайни тълпи жени от нашата страна на басейна.

— Единственото, което ми липсва, е едно мохито. Трябва да има алкохол, за да празнуваме.

Усмихнах се. Лежах на шезлонга до него и се припичах на слънце, наслаждавайки се на сухата горещина и случайните пръски вода от басейна. За Кари празнуването беше навик, който винаги съм смятала за особено очарователен.

— Какво празнуваме?

— Лятото.

— Добре тогава.

Седнах на шезлонга, пуснах краката си на земята и завързах шала около бедрата си, преди да се изправя. Косата ми все още беше влажна от последното влизане в басейна, затова я бях вдигнала с шнола. Беше ми приятно да усещам жаркото слънце върху кожата си, чувствената целувка на лъчите му ме караше почти напълно да забравя неудобството от това, че организмът ми задържа вода заради започналата вече менструация.

Отправих се към бара край басейна, разсеяно оглеждайки останалите шезлонги и шатри през виолетовите стъкла на очилата си. Наоколо беше пълно с хора, много от които заслужаваха човек да се обърне и да ги погледне втори, че дори и трети път. Една от двойките привлече погледа ми, защото ми напомни за нас с Гидиън. Блондинката лежеше по корем, подпряна на лакти, и риташе закачливо с крака. А нейният секси тъмнокос приятел се беше опънал на шезлонга до нея и бе подпрял глава на едната си ръка, докато с другата галеше нагоре-надолу гърба й.

Тя улови погледа ми и усмивката й веднага изчезна. Не виждах очите й зад кръглите слънчеви очила, но предположих, че ме гледа ядосано. Усмихнах се и отклоних поглед, знаех точно как се чувства от това, че някаква друга жена се заглежда по нейния мъж.

Намерих свободно място на бара и дадох знак на бармана, че съм готова да поръчам, когато се освободи. Пръските, които идваха от тръбичките по тавана, охладиха кожата ми и ме изкушиха да седна на едно от освободените високи столчета, докато чакам.

— Какво пиеш?

Обърнах глава и погледнах мъжа, който ме бе заговорил.

— Все още нищо, но мисля да си поръчам мохито.

— Нека те почерпя — предложи той и се усмихна, разкривайки снежнобели и леко закривени зъби.

Протегна ръка към мен и движението ме накара да забележа добре оформените му мускули.

— Даниел.

— Ева. Радвам се да се запознаем — отвърнах аз и стиснах ръката му.

Той скръсти ръце върху бара и се приведе напред.

— Какво те води във Вегас? По работа или на почивка?

— Почивам си и се забавлявам. А ти?

На десния бицепс на Даниел беше татуиран интересен надпис на чужд език. Татуировката ми хареса. Мъжът не беше красив в традиционния смисъл на думата, но излъчваше самоувереност и достойнство, две качества, които за мен бяха много по-привлекателни от физическата красота.

— По работа. — Погледнах банския му: — И аз искам такава работа.

— Продавам.

— Извинете.

Двамата се обърнахме и погледнахме жената, която се беше намесила в разговора. Беше набита брюнетка, облечена в тъмна фланелка с якичка и щампа с името й — Шийла, над надписа „Крос тауърс & казино“. Слушалката в ухото и коланът на кръста й ясно показваха, че е от охраната на комплекса.

— Добър ден, госпожице Трамел — поздрави ме тя и кимна.

— Какво има? — попитах аз учудено.

— Има келнер, който може да донесе поръчката директно до шезлонга ви.

— Чудесно, много благодаря. Но нямам нищо против да почакам тук.

След като отказах да стана, Шийла насочи вниманието си към Даниел.

— Заповядайте в другия край на бара, сър, и следващото ви питие ще е за сметка на заведението.

Той кимна отсечено, обърна се към мен и се усмихна победоносно.

— И аз нямам нищо против да почакам тук.

— Съжалявам, но настоявам.

— Какво? — Усмивката му изчезна и той се намръщи. — Но защо?

Погледнах Шийла, премигнах и разбрах какво става. Гидиън беше наредил да ме следят. Въобразяваше си, че можеше да контролира действията ми от разстояние. Шийла отвърна на погледа ми, лицето й беше напълно безизразно.

— Ще ви придружа обратно до шезлонга, госпожице Трамел.

За миг реших да превърна живота й в ад, да сграбча Даниел и да започна да го целувам като луда, за да дам урок на ревнивото си гадже, но някак успях да удържа гнева си. Тя просто си вършеше работата. Шефът й беше този, който заслужаваше да му наритам задника.

— Съжалявам, Даниел — казах аз и се изчервих от неудобство. Чувствах се като хлапе, на което са се скарали, а това наистина ме вбесяваше. — Беше ми приятно да се запознаем.

Той сви рамене:

— Ако промениш решението си…

Усещах погледа на Шийла върху гърба си, докато вървях пред нея към шезлонга. Изведнъж се обърнах и застанах с лице към нея.

— Само когато ме свалят ли ти е наредено да се намесиш? Или има списък с различни ситуации?

Тя се поколеба за момент, след това въздъхна. Можех да си представя как изглеждах в нейните очи — апетитна блондинка, на която не може да се вярва достатъчно, че да бъде оставена сама.

— Има списък.

— Разбира се, че има!

Гидиън не би оставил нищо на случайността. Запитах се кога ли е съставил списъка — дали след като споменах, че искам да дойда във Вегас, или го е имал готов. Може би този списък съществува още от времето, когато е ходил с други жени. Може би го е написал заради Корин.

Колкото повече мислех за това, толкова повече се ядосвах.

— Направо не е истина! — оплаках се на Кари, когато Шийла дискретно се отдръпна настрани, като че ли по този начин можеше да ме накара да забравя, че ме дебне. — Имам си бавачка.

— Какво?

Разказах му за случилото се и забелязах, че той стисна зъби.

— Това е чиста лудост, Ева — отсече той.

— Така е, по дяволите! И нямам намерение да се примирявам. Трябва веднъж завинаги да се научи, че връзките не се случват по този начин. И то след като ми наговори всички онези глупости за доверието. — Отпуснах се на шезлонга възмутена. — Какво доверие ми има той, след като е наел човек да ме следи и да разгонва непознатите?

— Не мога да приема подобно отношение, Ева. — Кари преметна крак и стана от шезлонга. — Не е редно.

— Мислиш, че не го съзнавам? И защо е избрал точно жена? Нямам нищо против жените с мъжки професии. Просто се питам дали се очаква от нея да ме следва и в тоалетната, или просто не би се доверил на някой мъж?

— Сериозно ли говориш? Защо, по дяволите, продължаваш да лежиш тук, вместо да измислиш нещо?

Мисълта, която се въртеше в главата ми, придоби завършен вид.

— Имам план.

— Така ли? — попита той и се ухили злорадо. — Кажи какъв.

Взех телефона си от масичката между нас и потърсих телефона на Бенджамин Кланси, личния бодигард на пастрока ми.

— Здравей, Кланси, обажда се Ева — поздравих го аз, след като той вдигна още на първото позвъняване.

Кари отвори широко очи зад грамадните си слънчеви очила.

— Ооо…

Изправих се и му прошепнах с устни:

— Качвам се горе.

Той кимна.

— Всичко е наред — отговорих аз на въпроса на Кланси.

Изчаках да вляза вътре, защото знаех, че Шийла идва, но все още е отвън.

— Слушай, искам да те помоля за една услуга.

Точно бях приключила разговора с Кланси, когато телефонът иззвъня. Усмихнах се, когато видях кой се обажда, и въодушевено възкликнах:

— Здрасти, татко!

— Как е момичето ми? — засмя се той.

— Причинявам неприятности и се забавлявам — отвърнах аз, метнах саронга си върху един стол и седнах. — Ти как си?

— Предотвратявам неприятностите и от време на време се забавлявам.

Виктор Рейъс беше полицай в Оушънсайд, Калифорния, и това беше причината да избера университета в Сан Диего. Майка ми преживяваше труден период със съпруг номер две, а аз бях в бунтарска фаза и превръщах собствения си живот в ад, опитвайки се да забравя онова, което Нейтън ми бе причинявал толкова дълго.

Решението да се измъкна от задушаващата прегръдка на майка ми беше едно от най-мъдрите в живота ми. Спокойната, безгранична любов на баща ми към мен, неговото единствено дете, напълно промени живота ми. Той ми даде свободата, от която толкова много се нуждаех, като очерта ясни и неоспорими граници, и уреди да започна терапия при доктор Травис, което пък постави началото на дългия път към оздравяването и на приятелството ми с Кари.

— Липсваш ми — казах в слушалката.

Много обичах майка си и знаех, че и тя ме обича, но отношенията ми с нея бяха доста трудни, докато с баща ми всичко беше толкова лесно.

— Тогава може би ще се зарадваш на новината, която имам да ти съобщя. Мога да дойда при теб след около две седмици, не следващата, а по-следващата седмица, ако разбира се, нямаш нищо против. Не искам да те притеснявам.

— О, господи, татко! Никога не можеш да ме притесниш. Ще те чакам с нетърпение.

— Ще бъде кратко гостуване. Ще пътувам с нощния полет в четвъртък и ще се прибера в неделя вечерта.

— Страхотно! Започвам да правя планове. Ще си прекараме перфектно!

Баща ми тихо се засмя и от това ми стана топло и приятно.

— Идвам да видя теб, а не Ню Йорк. Да не направиш някоя луда програма с непрекъснато тичане по забележителности и други подобни.

— Не се притеснявай. Ще имаме много време да си починем и да поприказваме. Освен това ще те запозная с Гидиън.

Мисълта да ги видя двамата заедно изпрати тръпка през стомаха ми.

— Гидиън Крос ли? Нали каза, че между вас няма нищо.

— Да, така казах — отвърнах аз и сбърчих нос. — В онзи момент нещата между нас не вървяха. Мислех, че сме скъсали.

Настъпи кратко мълчание.

— Сериозно ли е?

Аз също замълчах и се размърдах неспокойно. Баща ми имаше набито око, веднага щеше да забележи напрежението между мен и Гидиън както сексуалното, така и другото.

— Да. Но невинаги е лесно. Понякога имаме проблеми. Аз създавам множество проблеми, но и двамата полагаме усилия да ги преодолеем.

— Той цени ли те, Ева? — Гласът на баща ми изведнъж беше станал сърдит и прекалено сериозен. — Не ме интересува колко пари има, не е нужно да му доказваш нищо!

— Нещата изобщо не стоят така — отвърнах аз, загледана в маникюра на пръстите на краката си, и осъзнах, че ми предстои нещо много по-трудно от запознанството на един загрижен баща с новото гадже на дъщеря му. — Ще разбереш какво имам предвид, когато се срещнеш с него.

— Добре. — В гласа му имаше известна доза скептицизъм.

— Наистина, татко.

Не можех да го обвинявам, че е прекалено загрижен за мен, тъй като именно необмислените ми и саморазрушителни връзки с неподходящи мъже го бяха принудили да открие доктор Травис. Най-голям проблем за него бяха две от връзките ми — едната с вокал на рок банда, за когото бях малко повече от другите му фенки, и втората с един татуист, когото баща ми беше спрял за проверка на пътя, за да открие, че му правят свирка, докато шофира, при това жената не бях аз.

— Гидиън ми действа добре. Той ме разбира.

— Обещавам да не се настройвам предварително. Ще ти изпратя имейл с копие от билета ми, веднага щом направя резервацията. Какво друго ново около теб?

— Започнах работа по рекламна кампания за кафе с вкус на боровинки.

Настъпи мълчание.

— Шегуваш се.

— Де да беше така — засмях се аз. — Пожелай ни късмет в опита да продадем това нещо. Ще взема, за да го опиташ.

— А аз си мислех, че ме обичаш!

— С цялото си сърце. Как върви любовният живот? Добре ли мина срещата ти?

— Ами… не беше толкова зле.

— Ще се видите ли отново? — изсумтях аз.

— Такива са плановете, поне засега.

— Ти си истински извор на информация, татко.

Той отново се засмя и чух как любимият му стол изскърца, когато се размърда в него.

— Не съм убеден, че искаш да слушаш подробности за любовния живот на стария си баща.

— Така е.

Макар че от време на време се питах каква ли е била връзката му с майка ми. Той — латино-красавецът със съвсем неподходящ произход, тя — бляскавата дебютантка с доларови знаци, издълбани в сините ириси. Предполагам, че отношенията им са били доста страстни.

Разговаряхме още няколко минути. И двамата нямахме търпение да се видим отново. Страхувах се, че ще се отчуждим, след като завърших университета и се преместих, затова си създадох твърдия навик да се чуваме по телефона всяка събота. Предстоящото му посещение толкова скоро беше допълнително доказателство, че няма причина да се тревожа.

Точно затворих телефона, когато Кари се появи. Външният му вид не оставяше никакви съмнения, че работи като модел.

— Все още ли кроиш планове?

Изправих се.

— Планът е задействан. А това беше баща ми. Идва в Ню Йорк следващата седмица.

— Наистина ли? Чудно! Виктор е страхотен.

Двамата отидохме в кухнята и той извади две бири от хладилника. Вече бях забелязала, че хотелският апартамент е зареден с доста голяма част от нещата, които използваме вкъщи. Питах се дали Гидиън наистина е толкова наблюдателен, или е стигнал до тази информация по друг начин, като например чрез касовите ми бележки. Беше напълно способен да го направи. Беше му много трудно да научи, че не трябва да прекрачва определени граници. Фактът, че е пуснал охраната си по петите ми, беше само едно от доказателствата за това.

— Кога за последен път родителите ти са били заедно в един и същи щат? — попита Кари и отвори бирите. — Да не говорим за един и същи град.

О, господи…

— Не съм сигурна. Може би, преди да се родя — отговорих аз и отпих голяма глътка от бирата. — Нямам никакво намерение да ги събирам заедно.

— Да пием за добрите намерения — предложи той и двамата чукнахме бутилките си една в друга. — И като говорим за това, трябва да ти призная, че си мислех дали да не изчукам една мацка, с която се запознах край басейна, но вместо това се качих при теб. Реших, че и двамата ще стоим на сухо днес и просто ще прекараме времето си заедно.

— Поласкана съм — отвърнах сухо аз. — Точно се канех отново да сляза долу.

— Прекалено топло е. Това слънце е направо брутално.

— А аз си мислех, че и в Ню Йорк слънцето е същото.

— Умница — каза той, а зелените му очи закачливо проблеснаха. — Хайде да се махаме оттук и да отидем да обядваме някъде. Аз черпя.

— Чудесно. Но не мога да гарантирам, че Шийла няма да реши да се помъкне подире ни.

— Майната й и на нея, и на шефа й. Защо богатите страдат от манията да контролират всичко около себе си?

— Защото стават богати благодарение на това, че контролират всичко.

— Както и да е. Аз предпочитам нашия си вид лудост, поне не вредим на никого, освен на себе си. — Кари скръсти ръце на гърдите си и се облегна на барплота. — Смяташ ли да се примириш с това?

— Зависи.

— От какво?

Ухилих се и тръгнах към спалнята си.

— Обличай се. Ще ти разкажа, докато обядваме.