Отразена в теб

14

Цяла нощ почти не спах. Въртях се в леглото, като от време на време се унасях в неспокойни сънища. Честите посещения на сестрата, която наглеждаше Кари, също ме разбуждаха. Скенерът на мозъка му и лабораторните изследвания бяха добри и в състоянието му нямаше нищо особено тревожно, но това не променяше факта, че не бях до него в първите часове след нападението. Смятах, че сега е нужно да съм тук, независимо дали съм будна, или спя.

Малко преди шест се отказах от опитите и станах от леглото.

Взех таблета и безжичната клавиатура и отидох в кафенето да изпия едно кафе. Седнах на една маса с намерението да напиша писмо на Гидиън. В кратките мигове, в които се виждахме през последните дни, така и нямах възможност да му кажа какво мисля. Не ми оставаше друго, освен да изложа мислите си в писмен вид. Единственият начин да оцелеем като двойка, бе да се опитаме да контактуваме откровено помежду си.

Отпих от кафето и започнах да пиша. Първо изразих благодарността си за прекрасния уикенд и посочих колко много е означавал той за мен. Казах му, че според мен по време на това пътуване връзката ни е направила голяма крачка напред и поради това ми е още по-трудно да понеса случилото се през тази седмица…

— Ева, каква приятна изненада!

Обърнах се и видях доктор Теранс Лукас, който стоеше зад гърба ми, стиснал в ръка пластмасова чашка, подобна на тази, която стоеше пред мен. Беше облечен за работа — с панталони, вратовръзка и бяла престилка.

— Здравей — поздравих го предпазливо.

— Имаш ли нещо против да седна до теб? — попита той и застана до мен.

— Не, разбира се.

Наблюдавах го, докато се настаняваше до мен, и това ме накара да си припомня как изглежда. Косата му беше абсолютно бяла, без никаква следа от сиво, но по красивото му лице нямаше нито една бръчка. Очите му имаха необичаен зелен оттенък, погледът му бе остър и интелигентен. Усмихваше се едновременно окуражително и чаровно. Предполагам, че доста се харесваше на пациентите си. И на техните майки.

— Сигурно има някаква специална причина — започна той, — да си тук доста преди времето за посетители.

— Съквартирантът ми е тук. — Не му съобщих нищо повече, но той очевидно се сети за какво става въпрос.

— Значи Гидиън Крос е дал пари където трябва и е уредил нещата — заяви той, поклати глава и отпи от кафето си. — Сега си му благодарна. Но имаш ли представа какво ще ти коства това?

Облегнах се на стола, обидена заради Гидиън. Не беше честно зад проявената от него щедрост да се търси някакъв скрит долен мотив.

— Защо вие двамата се ненавиждате толкова много?

Мекотата в погледа му изчезна мигновено.

— Той нарани мой много близък човек.

— Съпругата ти. Разказа ми — казах аз и видях, че думите ми го стреснаха. — Но това не е началото на историята, нали? Това е резултатът.

— Значи знаеш какво е направил и все още си с него? — попита Лукас и подпря лакти на масата. — И с теб постъпва точно по същия начин. Изглеждаш изтощена и потисната. Нали знаеш, че това е част от играта му? Той е експерт в това — в един момент да боготвори жената и да се държи така, сякаш не може да диша без нея, и след това изведнъж да не може дори да я погледне повече.

Последното изречение болезнено точно описваше настоящите ми взаимоотношения с Гидиън. Пулсът ми се ускори.

Погледът на Лукас се плъзна към гърлото ми, след това отново се спря върху лицето ми. Устните му се изкривиха в подигравателна усмивка:

— Вече си преживяла това, за което говоря. Ще продължава да си играе с теб, докато поведението ти не започне да зависи изцяло от него. Тогава ще се отегчи от теб и ще те захвърли.

— Какво се е случило между вас? — попитах отново. Знаех, че ключът се крие в отговора на този въпрос.

— Гидиън Крос е нарцистичен социопат — продължи той, без да обърне внимание на въпроса ми. — Според мен е женомразец. Използва парите си, за да прелъсти жените, и после започва да ги презира, защото са били достатъчно повърхностни, за да бъдат привлечени от богатството му. За него сексът е начин за контрол и никога не можеш да си сигурна в какво настроение ще го завариш. Това е част от тръпката — когато винаги си готова за най-лошото, от облекчение изпадаш в еуфория, когато той се представи в най-добрата си светлина.

— Не го познаваш — отвърнах аз, отказвайки да захапя въдицата. — Жена ти също.

— Нито пък ти. — Облегна се назад и отпи от кафето си. И той като мен се опитваше да изглежда напълно спокоен. — Никой не го познава. Той е цар на манипулациите и лъжите. Не го подценявай. Той е извратен, опасен човек, способен на всичко.

— Фактът, че отказваш да обясниш защо те мрази, ме кара да си мисля, че вината е в теб.

— Не си прави прибързани изводи. Има някои неща, които нямам правото да обсъждам.

— Това е твърде удобно обяснение.

— Не съм ти враг, Ева — въздъхна той, — а и Крос няма нужда някой друг да води битките му вместо него. Не си длъжна да ми вярваш. Честно казано, говоря с такава горчивина, че и аз самият нямаше да си вярвам, ако бях на твое място. Но ти си красива и интелигентна млада дама.

Напоследък не се бях държала като такава, но беше моя отговорност да поправя нещата. Или да си тръгна.

— Ако се отдръпнеш назад — продължи той — и погледнеш какво ти причинява, ако си зададеш въпроса как се чувстваш след началото на връзката ви и дали изпитваш удовлетворение от нея, ще можеш сама да стигнеш до някои заключения.

Нещо иззвъня и той извади телефона от джоба на престилката си.

— А, моят най-нов пациент току-що е дошъл на този свят. — Изправи се, погледна ме и постави ръка на рамото ми. — Може би ти ще си тази, която ще успее да избяга. Ще се радвам, ако е така.

Наблюдавах го как излезе от кафенето с бърза крачка, отпуснах се на стола в момента, в който се скри от погледа ми, вече бях напълно изтощена и абсолютно объркана. Погледът ми се премести върху тъмния екран на таблета. Нямах сили да довърша писмото.

Взех нещата си и отидох да се приготвя, преди Ангъс да е дошъл.

— Яде ли ти се китайско?

Вдигнах поглед от проектите за кафето с вкус на боровинки и срещнах топлите кафяви очи на шефа. Сетих се, че е сряда — денят, в който обикновено обядваме със Стивън.

За миг се поколебах дали да не откажа и да хапна нещо на бюрото си, защото така щях да угодя на Гидиън. Но в същия момент осъзнах, че щях да го намразя, ако го направя заради него. Все още се опитвах да си изградя нов живот в Ню Йорк, което означаваше, че трябва да си създам приятели и да имам планове, които излизат извън връзката ми с него.

— Винаги съм готова да хапна нещо китайско — отвърнах аз.

Първото ми хапване с Марк и Стивън беше именно китайско, само че тук, в офиса. Една вечер с Марк бяхме останали да работим доста след края на работното време и Стивън беше дошъл да ни нахрани.

Излязохме към дванайсет и аз отказах да се чувствам виновна за нещо, което ми доставя такова голямо удоволствие. Стивън ни чакаше в ресторанта, седнал на една кръгла маса с въртяща се поставка в средата.

— Здрасти. — Посрещна ме с мечешка прегръдка и кавалерски издърпа стол за мен. Погледна ме внимателно, докато сядахме: — Изглеждаш изморена.

Сигурно видът ми наистина е бил ужасен, след като всички ми казваха едно и също нещо.

— Началото на седмицата не беше никак леко.

Келнерката дойде и Стивън поръча различни предястия на пара и същото, което бяхме яли в онази късна вечер — пилешко с фъстъци, зеленчуци и люти чушки, както и говеждо с броколи. Когато отново останахме сами, Стивън каза:

— Не знаех, че съквартирантът ти е гей. Не си спомням да си го споменавала.

— Всъщност е бисексуален — сетих се, че Стивън или някой негов познат може да е видял вестника, който Кари ми показа. — Мисля, че не е ставало въпрос за това.

— Как е той? — попита Марк, изглеждаше истински загрижен.

— По-добре. Може би още днес ще го преместят вкъщи.

Този въпрос ми тежеше още от сутринта, тъй като Гидиън не ми се бе обадил, за да ми каже със сигурност.

— Кажи ни, ако имаш нужда от помощ — предложи Стивън, в гласа му нямаше никаква следа от обичайния хумор. — Веднага ще ти помогнем.

— Благодаря ви. Не е било престъпление от омраза към гейовете — поясних. — Не знам откъде го измисли този репортер. Преди уважавах журналистите. Сега ми се струва, че много малко от тях си правят труда да проверяват фактите си предварително, а още по-малко се стараят да пишат обективно.

— Сигурно е трудно да живееш под светлините на прожекторите. — Стивън стисна ръката ми на масата. Беше весел, общителен човек, но зад забавната му външност се криеше солиден мъж с добро сърце. — Но пък трябва да го очакваш, след като си имаш вземане-даване с рок звезди и милиардери.

— Стивън! — скара му се Марк и се намръщи.

— Ох! — сбърчих нос аз. — Шона ти е казала.

— Разбира се, че ми каза — отвърна Стивън. — Това е най-малкото, което можеше да направи, след като не ме покани на концерта. Но не се безпокой, тя не е клюкарка. Няма да каже на никого.

Кимнах, изобщо не се притеснявах, Шона беше добър човек. Въпреки това се почувствах неудобно, че шефът ми знаеше, че съм се целувала с един човек, след като излизам с друг.

— Не че ще му стане нещо на Крос, ако сам опита вкуса на собственото си лекарство — измърмори Стивън.

Намръщих се смутено. След това улових изпълнения със съчувствие поглед на Марк. Разбрах, че гей вестникът не е единственият им източник на информация. Сигурно бяха видели и снимките на Гидиън с Корин. Изчервих се от унижение.

— Ще се погрижа да го опита — заканих се аз. — Дори ако трябва собственоръчно да му го натъпча в гърлото.

Стивън вдигна учудено вежди, след това се засмя и ме потупа по ръката.

— Само така, моето момиче.

Телефонът иззвъня в момента, в който се върнах на работното си място.

— Кабинетът на Марк Герити, Ева.

— Защо, по дяволите, ти е толкова трудно да изпълняваш заповеди? — попита Гидиън грубо.

Седнах, вперила поглед в колажа от снимки, които ми беше дал, на тях изглеждахме толкова близки и влюбени.

— Ева?

— Какво искаш от мен, Гидиън? — попитах тихо.

За миг настъпи мълчание, след това той въздъхна дълбоко.

— Кари ще бъде преместен в апартамента следобед под наблюдението на лекаря си и частна сестра. Ще го завариш вкъщи, когато се прибереш.

— Благодаря ти.

Отново настъпи мълчание, но той не затваряше. Накрая събрах смелост да попитам:

— Приключихме ли?

Въпросът имаше скрит подтекст. Не знам дали го усети и дали това изобщо го интересуваше.

— Ангъс ще те закара до вас.

Стиснах по-здраво слушалката.

— Довиждане, Гидиън.

Затворих и се върнах към работата си.

Проверих какво прави Кари веднага щом се прибрах вкъщи. Леглото му беше дръпнато настрани и изправено до стената, за да се отвори място за болничното легло, което можеше лесно да се повдига и сгъва според желанията на болния. Когато влязох, Кари спеше, сестрата седеше в нов люлеещ се стол и четеше електронна книга. Беше същата, която видях в болницата първата нощ — красавицата с екзотични черти, която не успяваше да откъсне очи от Гидиън.

Попитах се кога ли е говорил с нея. Дали го е направил той самият, или е помолил някого? И дали тя е приела работата заради парите, или заради Гидиън, а може би и заради двете?

Фактът, че бях прекалено уморена, за да се тревожа за това, говореше достатъчно за чувствата, които изпитвах в момента. Може би там някъде имаше хора, чиято любов е способна да преодолее всичко, моята обаче беше прекалено крехка. Необходимо беше непрекъснато да се подхранва, за да може да расте и процъфтява.

Останах дълго под горещия душ в банята, след това се вмъкнах в леглото. Сложих таблета в скута си и се опитах да довърша писмото до Гидиън. Исках да изразя мислите и тревогите си по зрял и убедителен начин. Исках да го напиша така, че да му е лесно да разбере защо реагирах по този начин на някои негови думи и постъпки, да може да погледне ситуацията от моя гледна точка.

Накрая се оказа, че нямам сили да го направя. Вместо това написах:

Прикачих го към имейл със заглавие „Мислите ми — нецензурирани“ и му го изпратих.

— Не се плаши!

Чух тези три думи и се събудих в абсолютен мрак. Матракът се огъна, когато Гидиън седна на леглото, наведе се над мен, сложил ръце от двете страни на тялото ми, превръщайки завивката между нас в пашкул — бариера, която позволяваше на съзнанието ми да се разбуди напълно, без да изпитва страх. Прекрасният, ясно доловим аромат на сапуна му, смесен с уханието на тялото му, ми действаше точно толкова успокоително, колкото и гласът му.

— Ангелче! — прошепна той и устните му се плъзнаха по моите.

Докоснах гърдите му с пръсти, усетих допира на голата му кожа. Той изстена и се повдигна, за да отметне завивката, но остана наведен така, че устните му да не се отделят от моите.

В следващия миг вече беше върху мен, голото му тяло пареше. Горещите му устни се плъзнаха по врата ми, ръцете му повдигнаха фланелката, за да достигнат до гърдите ми. Устните му обвиха зърното на гърдата ми и той започна силно да го смуче, с една ръка се подпираше на матрака, а с другата разтвори краката ми.

Обхвана ме с ръка, пръстите му се плъзнаха по сатененото бельо, което покриваше цепката ми. Езикът му започна бързо да се движи по зърното на гърдата ми, то се възбуди и напрегна, а зъбите му леко потънаха в чувствителната плът.

— Гидиън!

Сълзите се спускаха на поточета по слепоочията ми, вцепенението от предишните дни, което ме предпазваше като щит, беше изчезнало, и сега бях напълно разголена пред него. Линеех без него, светът около мен беше загубил очарованието си, тялото ме болеше от липсата на близост с неговото. Да бъде отново с мен… да ме докосва… беше като дъжд след суша. Душата ми се разтвори пред него, разкри се широко, за да го поеме целия.

Толкова много го обичах.

Косата му погъделичка кожата ми, когато устните му се плъзнаха между гърдите ми, гръдния му кош се разшири от дълбоката глътка въздух, която пое, за да вдъхне мириса ми. Засмука силно връхчето на другата ми гърда. Усетих как удоволствието ме прониза и накара вагината ми да се стегне, докато пръстите му продължаваха да ме галят и възбуждат.

Устата му се плъзна надолу по тялото ми, оставяйки след себе си пътечка от целувки и леки ухапвания, широките му рамене се наместиха между краката ми и ги накараха да се разтворят още по-широко, докато усетих топлото му дихание върху овлажнения отвор на тялото си. Носът му допря мокрото бельо. Той пое дълбоко въздух и изстена.

— Ева. Умирам за теб.

Нетърпеливите пръсти на Гидиън отместиха встрани дъното на бикините и устните му се впиха в мен. Държеше ме отворена с палци, докато езикът му се движеше бързо върху пулсиращия ми клитор. Пълният мрак, в който се намирахме, изостряше всичките ми сетива. Той изви глава и вкара език в трептящите устни на вулвата ми, започна да ме чука ритмично, плиткото проникване на езика му ме възбуждаше още повече.

— О, господи!

Гърчех се от удоволствие, вагината ми се стегна, когато усети първите пристъпи на оргазма.

Свърших с мощен спазъм, кожата ми се покри с пот, гърдите ми запламтяха в опита да си поема въздух. Устните му се впиха между краката ми, смучеше ме, а езикът му проникваше в мен. Поглъщаше ме така настървено, че се чувствах напълно безпомощна. Плътта между краката ми беше подпухнала и чувствителна, толкова податлива на ненаситния му глад. След няколко минути отново достигнах до оргазъм, забила нокти в чаршафите.

Очите ми бяха отворени, заслепени от тъмнината, когато той с един жест свали бельото ми и се намести върху мен. Усетих огромното тяло на члена му да опира в цепката ми и в следващия миг той направи рязко движение напред и с животински стон проникна в мен. Извиках, стресната от агресивното му поведение и едновременно с това възбудена.

Гидиън се отдръпна назад и седна върху петите си, като постави бедрата ми върху своите. Хвана ме за дупето, повдигна ме и ме нагласи под ъгъла, под който ме искаше. Ханшът му се завъртя, направлявайки члена му в мен, той ме придърпа към себе си и аз ахнах от болка, когато ме изпълни докрай. Устните на вулвата ми обхващаха основата на пениса му, бяха се отворили, за да обгърнат огромното тяло. Бях го погълнала целия, до последния сантиметър, усещах, че съм изпълнена до самия предел, и преливах от щастие. Дни наред се чувствах толкова празна, че изпитвах болка.

Той изкрещя името ми и свърши. Горещата плътна като сметана сперма бликна нагоре по дължината на члена му, беше ме изпълнил до такава степен, че в мен нямаше място за нея. Тялото му конвулсивно се разтресе, разпръсквайки потта му върху мен. Обливаше ме и отвътре, и отвън.

— За теб, Ева — изстена той. — Всяка капка е за теб.

Отдръпна се рязко от мен, обърна ме по корем и повдигна бедрата ми. Хванах се за таблата на леглото и притиснах мокрото си лице във възглавницата. Очаквах да усетя как прониква в мен и потреперих, когато почувствах дъха му върху дупето си. Дръпнах се рязко, когато започна да лиже процепа между двете ми бузи. Прокара по него върха на езика си и започна да стимулира пулсиращия отвор на ануса.

Издадох някакъв неразбираем звук. „Не правя анален секс, Ева.“

Стегнатият мускул на ануса ми потръпна при спомена за тези думи, неволно реагирайки на нежния допир на езика му. В леглото бяхме само двамата. Нищо не можеше да ни докосне, когато се докосвахме един друг.

Гидиън стисна двете страни на дупето ми и ме върна към настоящия момент. Бях изцяло отворена и разкрита пред него, страстните му целувки достигаха навсякъде.

— О! — напрегнах се цялата.

Езикът му беше в мен и се движеше напред-назад. Усещането накара цялото ми тяло да се разтресе, пръстите на краката ми конвулсивно се свиха, а дъхът ми рязко се накъса, докато той ме обладаваше без всякакъв срам и задръжки.

— О, господи!

Надигнах се към устата му и изцяло се предадох във властта му. Привличането между нас беше брутално и животинско, почти непоносимо. Желанието му ме изгаряше, кожата ми трескаво пламтеше, гърдите ми се раздираха от ридания, които не можех да спра.

Той протегна ръка под мен, притисна върха на пръстите си до болезнения ми клитор и започна да го масажира. Езикът му ме подлудяваше. Оргазмът, който се зараждаше в мен, се засилваше от мисълта, че за него в тялото ми вече няма никакви прегради. Можеше да прави всичко, което пожелае — можеше да го притежава, да го използва, да му доставя удоволствие. Зарових глава във възглавницата, извиках и свърших, екстазът беше толкова разтърсващ, че краката ми поддадоха и безсилно се отпуснах на матрака.

Гидиън се плъзна по гърба ми, разтвори краката ми с коляно и ме покри с потното си тяло. Вкара члена си в мен, сграбчи ръцете ми в своите и ги притисна до леглото. Започна да се движи ритмично напред-назад в мен, плъзгайки се в собствените си сокове, които ме изпълваха.

— Отчаяно се нуждая от теб — каза той с дрезгав глас. — Нещастен съм без теб.

Подразних се:

— Не ми се подигравай.

— Аз също ужасно много се нуждая от теб. — Той зарови устни в косата ми и продължи бавно да ме чука. — Аз също съм обсебен от теб. Защо не ми вярваш?

Стиснах очи, а горещите сълзи се затъркаляха по бузите ми.

— Не те разбирам. Караш ме да се раздирам от мъка.

Той извърна глава и зъбите му се впиха в рамото ми. От гърдите му се изтръгна измъчен стон и усетих как свършва, членът му пулсираше, докато ме изпълваше с гореща сперма. Отвори уста и ме пусна. Дишаше тежко, бедрата му продължаваха да се движат.

— Писмото ти ме прониза.

— Отказваш да говориш с мен… не искаш да ме изслушаш…

— Не мога — изпъшка той и ме притисна още по-силно в ръцете си, бях изцяло във властта му. — Просто… Трябва да е така.

— Не мога да живея по този начин, Гидиън.

— Мен също ме боли, Ева. Убива ме. Не го ли виждаш?

— Не. — Разплаках се, сълзите ми неумолимо попиваха във възглавницата.

— Тогава престани да разсъждаваш и го почувствай. Почувствай мен.

Цялата нощ мина като в мъгла. Наказвах Гидиън с ненаситните си ръце и зъби, ноктите ми се забиваха в потните му мускули, докато той не започна да хрипти от болка и удоволствие.

Желаеше ме безумно и ненаситно, страстта му бе пропита с отчаяние, което ме плашеше, защото издаваше безнадеждност. Приличаше на сбогуване.

— Нуждая се от любовта ти — шепнеше той в кожата ми. — Нуждая се от теб.

Докосваше ме навсякъде. Непрекъснато беше в мен, с члена си, с пръстите си, с езика си. Зърната ми горяха, разранени от смученето. Вагината ми пулсираше, наранена от мощните му тласъци. Кожата ми бе протрита от наболата му брада. Устата ме болеше от смученето на огромния му пенис. Последният ми спомен беше как лежи върху мен, обвил ръце през кръста ми, проникнал в мен отзад. И двамата бяхме разранени и изтощени, но не можехме да се спрем.

— Не си отивай — помолих, след като се бях заклела, че аз самата ще остана.

На сутринта, когато будилникът ме събуди, от него нямаше и следа.