Отразена в теб

16

В момента, в който детектив Мична довърши изречението, баща ми сложи край на разпита.

— Приключихме — заяви той твърдо. — Ако искате да зададете други въпроси на дъщеря ми, уговорете си среща с нея и тя ще дойде с адвоката си.

— А вие, господин Крос? — попита Мична и обърна поглед към Гидиън. — Ще ни кажете ли къде бяхте вчера?

Гидиън се отдръпна от дивана, зад който беше застанал.

— Защо не поговорим, докато ви изпращам.

Вперих поглед в него, но той така и не ме погледна.

Какво още премълчаваше пред мен? Още колко тайни криеше?

Айрланд вплете пръсти в моите. Кари седеше от едната ми страна, а Айрланд от другата, докато мъжът, когото обичах, стоеше на няколко метра от мен и през последния половин час дори не ме беше погледнал. Имах чувството, че в стомаха ми се е свила буца лед.

Детективите записаха телефонните ми номера и след това тръгнаха с Гидиън. Наблюдавах ги, докато излизат от хола, видях, че баща ми е вперил преценяващ поглед в Гидиън.

— Може да ти е купувал годежен пръстен — прошепна Айрланд. — И сега да не иска да разваля изненадата.

Стиснах ръката й, беше толкова мила и имаше толкова високо мнение за брат си. Надявах се никога да не я предаде и разочарова. По начина, по който бе разочаровал мен. Връзката ни с Гидиън не означаваше нищо, между нас не можеше да има нищо, ако не беше откровен с мен.

Защо не ми беше казал за Нейтън?

Пуснах ръцете на Кари и Айрланд и отидох в кухнята. Баща ми ме последва.

— Ще ми кажеш ли какво става? — попита той.

— Нямам представа. И аз не знам нищо.

Той се облегна на плота и ме изгледа внимателно.

— Каква е историята с теб и Нейтън Баркър? Когато чу името му, изглеждаше така, сякаш ще припаднеш.

Започнах да плакна чиниите и да ги подреждам в миялната машина.

— Беше гадняр и грубиян, татко. Това е. Не му харесваше, че баща му се ожени втори път и още по-малко му харесваше фактът, че втората му майка има свое дете.

— И какво е общото между него и Гидиън?

— Това е наистина добър въпрос.

Хванах се здраво за ръба на мивката, наведох глава и затворих очи. Ето кой беше отворил пропастта между мен и Гидиън — Нейтън. Знаех си.

— Ева? — Баща ми сложи ръце върху раменете ми и започна да разтрива схванатите болезнени мускули. — Добре ли си?

— Аз… уморена съм. Напоследък не мога да спя добре.

Спрях водата и оставих останалите чинии където си бяха. Отидох до шкафа, в който държахме витамини и други лекарства, и взех две приспивателни. Исках да спя дълбоко, без да сънувам. Нуждаех се от това, за да се събудя в състояние, което ще ми позволи да преценя какво да правя.

Вдигнах поглед към баща си.

— Ще се погрижиш ли за Айрланд, докато Гидиън се върне?

— Разбира се — отговори той и ме целуна по челото. — Ще говорим утре.

Айрланд ме намери, преди да отида при нея.

— Добре ли си? — попита тя, влизайки в кухнята.

— Ще отида да си легна, ако нямаш нищо против, знам, че не е много възпитано от моя страна.

— Не се притеснявай, всичко е наред.

— Наистина съжалявам — казах аз и я прегърнах. — Ще се видим отново. Може да излезем по женски. Ще отидем на спа или на шопинг.

— Разбира се. Ще ми се обадиш, нали?

— На всяка цена. — Пуснах я и минах през хола, за да изляза в коридора.

Входната врата се отвори и Гидиън влезе. Погледите ни се срещнаха. Не прочетох нищо в очите му. Отместих поглед, отидох в стаята си и заключих вратата.

На следващата сутрин се събудих в девет, чувствах се замаяна и в кофти настроение, но поне вече не изпитвах ужасната умора от предишния ден. Знаех, че трябва да се обадя на Стантън и майка ми, но първо исках да си изпия кафето.

Измих лицето и зъбите си и се замъкнах към хола. Почти бях стигнала до кухнята, откъдето се носеше превъзходен аромат на кафе, когато на вратата се позвъни. Сърцето ми подскочи. Не можех да преодолея тази инстинктивна реакция при мисълта за Гидиън, а той бе един от тримата, които бяха в списъка за достъп до апартамента ми.

Когато отворих вратата, срещу мен стоеше майка ми. Надявах се, че разочарованието не е изписано на лицето ми, макар че вероятно тя не би забелязала нищо. Мина бързо покрай мен, облечена в рокля с цвят на морска пяна, която изглеждаше като излята по нея. Малко жени можеха да накарат подобна дреха да изглежда едновременно секси, елегантна и подходяща за възрастта им. Майка ми, разбира се, изглеждаше толкова млада, че можеше да мине за моя сестра.

Огледа критично удобния анцуг и тениската, които бях облякла, и каза:

— Господи, Ева! Нямаш представа…

— Нейтън е мъртъв. — Затворих вратата и нервно погледнах към стаята за гости, надявах се, че баща ми все още е на калифорнийско време и спи.

— О! — Тя се обърна с лице към мен и едва сега успях да я огледам по-добре. Устните й бяха тревожно свити, погледът — неспокоен. — Идваха ли вече от полицията? Преди малко бяха при нас.

— Дойдоха снощи.

Влязох в кухнята и се отправих директно към кафемашината.

— Защо не ни се обади? Трябваше да сме тук с теб! Поне адвокатът ни трябваше да е с теб.

— Беше доста кратко посещение. Искаш ли кафе? — попитах аз и вдигнах каната.

— Не, благодаря. И ти не трябва да прекаляваш с това нещо. Не е полезно за теб.

Оставих каната и отворих хладилника.

— Господи, Ева! — измърмори майка ми, докато ме наблюдаваше какво правя. — Осъзнаваш ли колко калории има в сметаната?

Оставих бутилка с минерална вода пред нея и сипах малко сметана в кафето си.

— Детективите останаха при мен около трийсет минути. Не им казах нищо друго, освен че Нейтън е син на бившия ти съпруг и че не съм го виждала от осем години.

— Слаба богу, че не си им казала нищо повече — въздъхна тя и отвори водата.

Взех чашата си с кафе.

— Хайде да отидем в малката всекидневна до моята стая.

— Какво? Защо? Ти не обичаш да седиш там.

Права беше, но по този начин щях да избегна неочакваната среща между родителите ми.

— Но ти я харесваш — подчертах аз.

Разбира се, че я харесваше, нали самата тя я беше обзавела. Аз също я харесвах, но не смятах, че има особен смисъл от нея. По едно време си мислех дали да не я превърна в спалня за Гидиън, но сега всичко се бе променило. Беше се отдръпнал от мен, беше скрил за Нейтън и за вечерята си с Корин. Исках обяснение и в зависимост от това обяснение или щяхме да изгладим недоразуменията и да продължим нататък, или да предприемем болезнената стъпка да се разделим.

Майка ми се настани грациозно върху канапето и погледът й изпитателно се спря върху мен.

— Трябва много да внимаваш с полицията, Ева. Ако отново искат да разговарят с теб, моля те, съобщи на Ричард, за да изпрати адвоката си.

— Защо? Не разбирам защо трябва да се притеснявам какво казвам или не казвам. Не съм направила нищо лошо. Дори не знаех, че е в града.

Докато говорех, погледът й се отмести от мен, затова я попитах по-твърдо:

— Какво става, мамо?

Тя отпи от водата, преди да отговори.

— Миналата седмица Нейтън се появи в кабинета на Ричард. Искаше два и половина милиона долара.

Изведнъж ушите ми забучаха.

— Какво?

— Искаше пари — каза тя сковано. — Много пари.

— Какво, по дяволите, го е накарало да си помисли, че може да получи нещо?

— Той има… имаше… снимки, Ева — отвърна тя и долната й устна се разтрепери. — И видео. С теб.

— О, господи! — Оставих кафето си с треперещи ръце, наведох се и сложих глава между коленете си. — Боже мой, мисля, че ще повърна.

Гидиън също се беше срещал с Нейтън — беше очевидно от начина, по който разговаря с детективите. Беше видял снимките… беше се отвратил от тях… това обясняваше защо се отдръпна от мен. Защо беше така измъчен, когато дойде в леглото ми. Може би все още ме желаеше, но вече не можеше да живее с образите, които изпълваха съзнанието му.

„Трябва да е така“, ми беше казал той.

От гърдите ми се изтръгна ужасен стон. Не можех дори да си представя какво е заснел Нейтън. Не исках да си представям.

Нищо чудно, че Гидиън не можеше да ме погледне. Последния път, когато правехме любов, около нас цареше пълен мрак, той можеше да ме чува, да ме докосва, да усеща миризмата ми, но не и да ме види.

Захапах ръката си, за да потисна вика от болката.

— Миличка, недей! — Майка ми беше паднала на колене пред мен и нежно ме приканваше да седна на пода до нея, за да може да ме прегърне. — Шшт! Успокой се! Всичко свърши. Той е мъртъв.

Свих се в скута й и хленчейки, осъзнах, че наистина всичко беше свършило — бях загубила Гидиън. Сигурно се мразеше за това, че се отвръща от мен, но разбирах защо е неспособен да спре. Как можеше да го понесе, ако всеки поглед към мен му напомня за бруталното насилие от собственото му минало? Как бих могла аз самата да го понеса?

Майка ми не спираше да гали косата ми. Усетих, че и тя плачеше.

— Недей — опитваше се да ме успокои с треперещ глас, — недей, миличка. Тук съм. Ще се погрижа за всичко.

Накрая сълзите пресъхнаха. Чувствах се празна, но тази празнота ми помогна да видя нещата по-ясно. Не можех да променя случилото се, но можех да направя така, че то да не засегне никого от хората, които обичах.

Седнах и избърсах очите си.

— Не трябва да правиш така — скара се майка ми. — Ако си търкаш очите така, ще получиш бръчки.

По някаква причина загрижеността й за бъдещите ми бръчки ми се стори истерично смешна. Опитах се да потисна пристъпа, но кикотът успя да си пробие път навън.

— Ева Лорън!

Възмущението в гласа й също ми се стори смешно. Продължих да се смея и веднъж започнала, вече не можех да спра. Смях се, докато гърдите ме заболяха и започнах да се превивам на две.

— Хайде, стига! — Майка ми лекичко ме бутна по рамото. — Няма нищо смешно.

Смях се, докато от пресъхналите ми очи се отрониха още няколко сълзи.

— Ева, стига толкова — каза тя, но вече също бе започнала да се усмихва.

Смях се, докато смехът ми вече не приличаше на смях и се превърна в ново ридание, този път без глас и без сълзи. Чух звънкия кикот на майка ми и той някак идеално пасна на болката, която ме раздираше. Не можех да обясня защо, но колкото и ужасно безпомощна да се чувствах, присъствието на майка ми — с всичките й странни приумици и безкрайни съвети, които обикновено ме подлудяваха — беше точно това, от което се нуждаех.

Притиснах с ръце стомаха си, който се свиваше от спазми, и поех дълбоко дъх.

— Той ли го уреди? — попитах тихо.

Усмивката изчезна от лицето й.

— Кой? Ричард? Какво да уреди? Парите? Или? Ооо…

Изчаках мълчаливо.

— Не! — възрази тя. — Не би могъл да го направи. Мозъкът му не работи по този начин.

— Добре. Просто трябваше да знам. — И аз не можех да си представя Стантън да поръча убийството. Но Гидиън…

От кошмарите му знаех, че желанието му за мъст е окъпано в насилие. А и го бях видяла да се бие с Брет. Споменът бе запечатан завинаги в съзнанието ми. Гидиън беше способен на подобно нещо, а и като се има предвид миналото му…

Поех дълбоко въздух и издишах шумно.

— Какво знае полицията?

— Всичко — отвърна майка ми. Погледът й стана тъжен и влажен от чувството на вина, което изпитваше. — Досието на Нейтън беше отворено след смъртта му.

— Как е умрял?

— Не казаха.

— Предполагам, това не е важно. Ние имаме мотив — казах аз и прокарах ръка през косата си. — Едва ли има значение, че не сме имали възможността да го извършим лично. Ти можеш да докажеш къде си била през това време, нали? Предполагам, че и Стантън може?

— Да. А ти?

— Да.

Но не знаех дали същото важи за Гидиън. Не че имаше някакво значение. Никой не би очаквал мъже като Стантън и Гидиън да си изцапат ръцете с отрепка като Нейтън.

Ние имахме повече от един мотив — изнудването и отмъщението за онова, което ми е причинил. Притежавахме и средства, а средствата ни осигуряваха възможности.

Сресах отново косата си и наплисках лицето си с вода, като през цялото време си мислех как да изведа майка ми от апартамента незабелязано. Когато я видях да се рови в дрешника в спалнята ми, както винаги разтревожена за стила и външния ми вид, вече знаех какво да направя.

— Помниш ли онази пола, която купих в „Мейсис“? — попитах. — Зелената.

— О, да, беше много хубава.

— Не съм я обличала досега, защото не мога да избера нещо подходящо, с което да я нося. Можеш ли да ми помогнеш да намеря нещо?

— Ева! — въздъхна майка ми отчаяно. — Вече трябваше да си си изградила собствен стил и той да не включва анцузи.

— Помогни ми, мамо! Ей сега се връщам. — Взех чашата с кафето си, за да имам причина да изляза от стаята. — Не мърдай оттук!

— Къде бих могла да отида? — отговори тя, гласът й беше приглушен, защото вече беше влязла в дрешника.

Надникнах бързо в хола и в кухнята. Баща ми го нямаше, вратата на стаята му, както и тази на Кари, все още беше затворена. Върнах се бързо в спалнята.

— Какво ще кажеш за това? — попита тя и ми показа една копринена блуза в цвят шампанско. Комбинацията беше великолепна и много изискана.

— Страхотно! Ти си върхът! Благодаря ти. Но сигурно вече трябва да си тръгваш. Не искам да те задържам.

Майка ми ме погледна и се намръщи.

— За никъде не бързам.

— А Стантън? Сигурно случилото се го тревожи. А освен това е събота, той винаги запазва уикендите само за теб. Обича да прекарвате свободното си време заедно.

Господи, чувствах се ужасно заради тревогите, които му причинявах. През четирите години, в които беше женен за майка ми, Стантън беше отделил голяма част от времето и парите си, за да оправя проблеми, свързани с мен и Нейтън. Не можехме да очакваме подобно нещо от никого, но той не се беше спрял пред нищо. През целия си живот щях да съм му задължена, че обича майка ми толкова много.

— Ти също се тревожиш — възрази тя. — Искам да съм до теб, Ева. Искам да те подкрепям.

Гърлото ми се стегна, разбирах, че се опитва да изкупи вината си за онова, което ми се беше случило, и че е неспособна да си прости.

— Всичко е наред — казах с дрезгав глас. — Добре съм. И честно казано, се чувствам ужасно, че те отнемам от Стантън след всичко, което е направил за нас. Ти си неговата награда, неговото малко късче от рая в края на безкрайната работна седмица.

Устните й се извиха в очарователна усмивка.

— Какви прекрасни думи само.

Да, и аз мислех така, когато Гидиън ми казваше подобни неща.

Струваше ми се невероятно, че само преди седмица двамата бяхме заедно в къщата на брега, безумно влюбени и готови за следващите сериозни крачки от развитието на нашата връзка.

Сега същата тази връзка вече бе разрушена и аз знаех причината. Бях ядосана и наранена от факта, че Гидиън е скрил от мен нещо толкова важно като това, че Нейтън е в Ню Йорк. Бях бясна, че не е споделил своите мисли и чувства. Но в същото време го разбирах. Години наред беше избягвал да споделя каквото и да е от личния си живот, а времето, в което бяхме заедно, не беше достатъчно, за да промени дълбоко вкоренения навик. Не можех да го обвинявам, че е това, което е, също както не можех да го обвинявам, че е решил, че не може да живее с това, което съм аз.

Въздъхнах, приближих до майка ми и я прегърнах.

— Това да си до мен… беше единственото, от което се нуждаех, мамо. Да се посмея, да поплача и просто да поседя с теб. Нищо не може да е по-прекрасно. Благодаря ти.

— Наистина ли?

Тя ме прегърна силно, беше толкова крехка и деликатна в обятията ми, въпреки че носехме един и същ размер, а токчетата я правеха дори по-висока от мен.

— А аз реших, че полудяваш.

Отдръпнах се назад и се засмях.

— По едно време май наистина полудях, но ти ме върна обратно към действителността. А Стантън е добър човек. Благодарна съм му за всичко, което е направил за нас. Моля те, предай му това.

Хванах я под ръка, грабнах чантата й от леглото и я поведох към входната врата. Тя ме прегърна отново, ръката й погали гърба ми.

— Обади ми се довечера и утре също. Искам да съм сигурна, че си добре.

— Ще ти се обадя.

Изгледа ме внимателно.

— Хайде да отидем на спа процедури следващата седмица. Ако лекарите не позволят на Кари да дойде с нас, ще извикаме масажистите тук. Малко глезене и грижи ще се отразят добре на всички ни.

— Това беше много мил начин да ми кажеш, че изглеждам ужасно.

И двете бяхме притеснени и разтревожени, макар че тя успяваше да го скрие по-добре от мен. Мисълта за Нейтън все още ни тежеше като черен облак, който можеше да разруши спокойствието и да съсипе живота ни, но се преструвахме, че сме по-добре, отколкото бяхме в действителност. Това беше нашият начин да се справяме с трудностите.

— Все пак си права, процедурите ще се отразят добре на всички ни, а Кари ще се почувства много по-добре, дори и ако му направят само маникюр и педикюр.

— Ще уредя всичко. Нямам търпение! — възкликна майка ми и разтегна устни в своята неповторима ослепителна усмивка.

Точно тази усмивка беше първото, което баща ми видя, когато отворих вратата. Стоеше на прага с ключовете на Кари в ръка и точно се канеше да отключи. Беше по шорти и маратонки, преметнал небрежно потната си тениска през рамо. Все още беше леко задъхан, а загорелите му от слънцето мускули блестяха от пот. Виктор Рейъс определено беше много секси мъж.

И в момента гледаше майка ми с поглед, който беше, меко казано, неприличен.

Когато откъснах очи от страхотния си баща, за да погледна бляскавата си майка, с учудване забелязах, че го гледа по същия начин, по който я гледа и той.

Точно това ли беше най-добрият момент да разбера, че майка ми и баща ми са влюбени един в друг?! Подозирах, че баща ми страда по нея, но винаги съм мислела, че майка ми се срамува от него, че го смята за моментна слабост и огромна грешка от своето минало.

— Моника.

Никога не бях чувала баща ми да говори с такъв нисък и дълбок глас, акцентът му бе по-силно изразен от всякога.

— Виктор — каза задъхано майка ми, — какво правиш тук?

Той вдигна вежди.

— Дошъл съм на гости на дъщеря ни.

— А сега мама трябва да тръгва — подканих я аз. Разкъсвах се между новото усещане да видя майка ми и баща ми заедно и лоялността ми към Стантън, който беше точно това, от което майка ми се нуждаеше. — Ще ти се обадя по-късно, мамо.

За момент баща ми остана на място, погледът му се плъзна надолу по тялото на майка ми, след това отново се върна нагоре. После пое дълбоко въздух и отстъпи встрани.

Майка ми излезе навън, понечи да тръгне към асансьора, но в следващия момент се обърна. Постави длан върху гърдите на баща ми, вдигна се на пръсти и го целуна първо по едната буза, после по другата.

— Довиждане — прошепна тя.

Наблюдавах я, докато с несигурна крачка се отправи към асансьора и натисна бутона, през цялото време стоеше с гръб към нас.

Баща ми въздъхна шумно и влезе в апартамента.

Затворих вратата.

— Как така досега не съм знаела, че двамата сте лудо влюбени един в друг?

Стана ми болно, когато забелязах погледа му. Неприкритата агония в очите му приличаше на отворена рана.

— Защото това не означава нищо.

— Не ти вярвам. Любовта означава всичко.

— Но не може да победи всичко, както казват хората — изсумтя той. — Можеш ли да си представиш майка си като съпруга на полицай?

Трепнах и присвих очи.

— Точно така — каза той сухо и избърса потта си в ризата. — Понякога любовта не е достатъчна. А ако не е достатъчна, каква е ползата от нея?

Горчивината, която усетих в думите му, беше нещо, което самата аз познавах добре. Минах покрай него и влязох в кухнята. Баща ми ме последва.

— Влюбена ли си в Гидиън Крос?

— Не е ли очевидно?

— А той влюбен ли е в теб?

Нямах никакви сили, оставих чашата си в умивалника и извадих нови чаши за мен и за баща ми.

— Не знам. Знам, че ме желае и понякога има нужда от мен. Мисля, че е готов да направи всичко, за което го помоля, защото по някакъв начин съм влязла под кожата му.

Но не можеше да ми каже, че ме обича. Не искаше да ми разкаже за миналото си. И очевидно не можеше да живее с моето минало.

— Умееш да преценяваш нещата добре.

Извадих плика с кафето, за да направя нова каничка.

— Това не е много сигурно, татко.

— Честна си към себе си, а това е важно качество.

Обърнах се и го погледнах през рамо, а той ми се усмихна едва-едва.

— Преди малко използвах таблета ти, за да си проверя пощата. Намерих го на масата в хола. Надявам се, че нямаш нищо против.

— Разбира се, че нямам — поклатих глава.

— Порових малко из интернет. Исках да видя какво ще излезе за Крос.

Почувствах известно притеснение.

— Ти не го харесваш.

— Засега ще се въздържа от преценки. — Гласът на баща ми заглъхна, когато отиде в хола, след малко се появи с таблета в ръка.

Докато мелех кафето, той извади таблета от калъфа и започна да пише нещо по екрана.

— Снощи ми беше трудно да си съставя преценка за него. Трябваше ми още малко информация. Открих някои ваши снимки, които ми се сториха доста обещаващи — продължи той, без да откъсва поглед от екрана. — След това открих и още нещо. — Обърна таблета към мен, така че да мога да виждам екрана. — Можеш ли да ми обясниш това? Още една сестра ли има?

Оставих вече смляното кафе и се приближих към него, вперила поглед в клюкарската страница. Беше снимка на Гидиън и Корин от някакъв коктейл. Той я бе прегърнал през кръста и по всичко личеше, че двамата са много близки. Стоеше съвсем близо до нея, устните му почти докосваха слепоочието й. Тя държеше чаша в ръка и се смееше.

Взех таблета и прочетох надписа под снимката: „Гидиън Крос, изпълнителен директор на «Крос индъстрис», и Корин Жиро по време на коктейла за представяне на водка «Кингсман»“.

Пръстите ми се разтрепериха, докато минавах към началото на кратката статия, за да разбера нещо повече. Изтръпнах, когато прочетох, че представянето се е състояло в четвъртък от шест до девет вечерта в един от хотелите, собственост на Гидиън, хотел, който познавах прекалено добре. Беше ме чукал там. Мен и още десетки други жени.

Гидиън беше пропуснал сеанса ни с доктор Питърсън, за да заведе Корин в секс бърлогата на хотела си.

Оставих бавно и внимателно таблета на масата и въздъхнах дълбоко.

— Не му е сестра.

— И аз така си помислих.

Вдигнах поглед към него.

— Би ли направил кафето вместо мен, аз ще трябва да проведа един разговор.

— Добре. След това ще си взема душ. — Баща ми се протегна и сложи ръка върху моята. — Хайде да излезем и да забравим за тази сутрин. Съгласна ли си?

— Напълно.

Взех телефона и отидох в стаята си. Набрах мобилния телефон на Гидиън и зачаках да отговори. Направи го на третото иззвъняване.

— Крос — обади се той, макар че на екрана му се бе изписал моят номер. — В момента наистина не мога да говоря.

— Тогава само слушай. Ще бъда кратка. Ще ти отнема само една минута. Една проклета минута от безценното ти време. Можеш ли да ми я отделиш?

— Наистина…

— Нейтън дойде ли при теб, за да ти покаже снимките?

— Това не е…

— Дойде ли? — прекъснах го аз.

— Да — призна той.

— Ти видя ли ги?

Настъпи дълго мълчание, преди да отговори:

— Да.

Въздъхнах.

— Добре. Мисля, че си истински задник, задето ме изпрати в кабинета на доктор Питърсън, въпреки че си бил съвсем наясно, че няма да дойдеш, тъй като ще излизаш с друга жена. Това наистина беше доста калташка постъпка, Гидиън. Още повече, че става въпрос за представянето на „Кингсман“, което би трябвало да има някаква сантиментална стойност за теб, като се има предвид, че…

Чух ясен шум от отместването на стол. Заговорих по-бързо, отчаяно исках да му кажа всичко, което имах да му казвам, преди да ми затвори телефона.

— Мисля, че си страхливец, защото не дойде да ми кажеш направо, че всичко между нас е свършено, особено преди да започнеш да чукаш други жени.

— Ева. По дяволите!

— Но искам да знаеш, че въпреки че постъпи ужасно, въпреки че разби сърцето ми на хиляди парченца и ме накара да загубя всякакъв респект към теб, не те обвинявам за това, което чувстваш, след като си видял онези снимки. Напълно те разбирам.

— Спри — каза го шепнешком, което ме накара да се питам дали дори в този момент Корин не е наблизо.

— Не искам да се самообвиняваш, разбра ли? След всичко, което двамата сме преживели — не че знам какво точно си преживял, ти така и не ми каза — но, така или иначе… — Въздъхнах и се намръщих, думите ми звучаха толкова несигурно. И стана по-зле. Когато отново отворих уста, гласът ми беше пълен със сълзи. — Не се самообвинявай. Аз не те обвинявам. Искам да го знаеш.

— Господи! — прошепна той. — Ева, моля те, престани.

— Това е всичко. Надявам се да намериш… — Стиснах юмрук в скута си. — Няма значение. Довиждане.

Затворих телефона и го хвърлих на леглото си. Тръгнах към банята, като по пътя съблякох дрехите си и оставих на скрина пръстена, който Гидиън ми беше подарил. Пуснах водата, изчаках я да стане гореща и седнах под нея на пода.

Не ми беше останало нищо.