Отразена в теб

3

Двете с Мегуми се качихме в асансьора и аз натиснах бутона за последния етаж.

— Ако някой пита, кажи, че ще се върна след пет минути — предупредих я аз, докато слизаше на етажа на „Уотърс Фийлд & Лийман“.

— Целуни го от мое име — каза тя закачливо и започна да си вее с ръка. — Изпотявам се само като си представя, че съм на твоето място.

Успях някак да се усмихна, преди вратата да се затвори и асансьорът да продължи нагоре. Стигнах до последния етаж и се озовах във фоайе, декорирано с много вкус и с определено мъжко излъчване. На опушените стъклени врати беше изписано „Крос индъстрис“, а строгият ефект бе донякъде смекчен от висящите кошници с папрат и лилиум.

Червенокосата рецепционистка на Гидиън беше необичайно услужлива и натисна бутона за отваряне на вратата още преди да стигна до нея. След това ми се усмихна така, че ме накара да изтръпна. Бях останала с впечатлението, че изобщо не ме харесва, затова и за миг не повярвах на усмивката й. Напротив, накара ме да потреперя. Въпреки това махнах с ръка и я поздравих. Не обичах да се държа като злобна кучка, освен ако наистина нямам повод за това.

Тръгнах по дългия коридор, който водеше към кабинета на Гидиън, и се озовах във втората голяма приемна, където зад бюрото седеше секретарят му Скот.

Видя, че приближавам, и се изправи.

— Здравей, Ева — поздрави ме той и се пресегна към слушалката на телефона. — Ще му съобщя, че си тук.

Стъклената стена, която отделяше кабинета на Гидиън от останалата част на офиса, обикновено беше прозрачна, но можеше да се затъмни само с натискането на един бутон. В момента бе напълно непроницаема и това увеличи тревогата ми.

— Сам ли е?

— Да, но…

Не чух какво каза след това, защото в следващия миг отворих вратата и влязох в царството на Гидиън. Пространството беше огромно — с три обособени къта за сядане, всеки един от които по-голям от целия кабинет на шефа ми Марк. За разлика от елегантната топлина в дома му, офисът на Гидиън беше решен само в черно, сиво и бяло, а студената и неутрална атмосфера се разчупваше единствено от цветните камъни по кристалните гарафи на бара.

Прозорците от двете страни на помещението бяха от пода до тавана и през тях се разкриваше прекрасна гледка към града. Стената, разположена срещу огромното бюро, беше покрита с плоски екрани, на които вървяха новини от цял свят.

Погледът ми бързо обходи всичко наоколо и веднага беше привлечен от една възглавница, съборена на пода. На килима се виждаха отпечатъците от краката на дивана. Очевидно беше преместен с няколко сантиметра встрани.

Сърцето ми започна да бие силно, а дланите ми се изпотиха. Ужасното предчувствие, което бях усетила преди обяда, се засили.

Забелязах, че вратата на банята е отворена в мига, в който Гидиън се появи оттам. Беше гол до кръста и както винаги останах без дъх при вида на красивото му тяло. Косата му беше влажна, сякаш току-що беше излязъл от душа, а вратът и гърдите му бяха зачервени като след физическо натоварване.

Замръзна, когато ме видя, погледът му потъмня за миг, преди познатата безизразна маска почти невидимо да се плъзне върху лицето му.

— Моментът не е подходящ, Ева — каза той и започна да облича ризата, която бе оставил на облегалката на един от столовете пред бара. Беше различа от онази, с която беше облечен сутринта. — Закъснявам за една среща.

Стиснах здраво чантата си. Сега, когато го виждах в толкова интимна светлина, отново почувствах колко силно го желая. Обичах го безумно, нуждаех се от него така, както от въздуха, който дишах. Затова не ми беше трудно да си представя как се чувстват Магдалин и Корин и да разбера защо бяха готови на всичко, само и само да ми го отнемат.

— Защо си полугол?

Не можех да се въздържа. Тялото ми реагираше инстинктивно на неговото и затрудняваше още повече опита ми да овладея бурните емоции. Все още не беше закопчал идеално изгладената си риза и под нея се виждаха златистата му кожа, широките гърди и перфектните плочки на корема. Тъмните косъмчета по гърдите му се спускаха надолу и оформяха тънка черта към члена му, който в момента оставаше скрит под боксерките и панталона. Мисълта за чувството да го усещам в себе си ме накара да копнея.

— Изцапах си ризата — отговори той и започна да се закопчава, коремните му мускули помръдваха при всяка стъпка, докато се приближаваше към бара, където бе оставил ръкавелите си. — Трябва да тръгвам. Ако имаш нужда от нещо, кажи на Скот и той ще се погрижи. Или аз ще се погрижа, когато се върна. Няма да се бавя повече от два часа.

— Защо закъсняваш?

— Трябваше да проведа една неочаквана среща — отговори той, без да ме погледне.

„Така ли?“

— Тази сутрин взе душ. — „След като един час се люби с мен.“ — Защо се къпеш още веднъж?

— Какъв е този разпит? — сопна се той.

Трябваше да намеря отговор на въпросите си, затова отидох в банята. Влагата вътре беше потискаща. Опитах да заглуша вътрешния си глас, който ми казваше да не търся неприятности, които не бих могла да понеса. Извадих ризата му от коша за пране… и видях на един от маншетите размазано червило. Като петно от кръв. Болка прониза гърдите ми.

Хвърлих дрехата на пода, обърнах се и тръгнах. Трябваше да стигна възможно най-далече от Гидиън, преди да повърна или да се разплача.

— Ева! — викна сърдито той, когато минавах покрай него. — Какво, по дяволите, ти става?

— Майната ти, задник такъв!

— Моля?

Ръката ми беше на дръжката на вратата, когато той ме хвана за лакътя и ме дръпна назад. Завъртях се и му ударих шамар с такава сила, че главата му се отметна, а дланта ми пламна от болка.

— По дяволите! — изръмжа той, стисна ръцете ми и ме разтресе. — Никога повече не ме удряй!

— Не ме докосвай! — Допирът на ръцете му до голата ми кожа ми дойде в повече.

Той отстъпи назад и се отдалечи от мен.

— Какво, за бога, ти става?

— Видях я, Гидиън.

— Кого си видяла?

— Корин!

— За какво говориш? — намръщи се той.

Извадих телефона и заврях снимката в лицето му.

— Хванах те.

Гидиън присви очи, вгледа се в екрана и престана да се мръщи.

— И в какво по-точно ме хвана? — попита той съвсем меко.

— О, майната ти! — Обърнах се към вратата и пуснах телефона в чантата си. — Няма да ти обяснявам.

Натисна стъклената врата с ръка и не ми позволи да я отворя. Притисна ме с тялото си, наведе се над мен и изсъска в ухото ми:

— Напротив. Ще ми обясниш всичко.

Стиснах очи, позата, в която се намирахме, извика в съзнанието ми горещи спомени от първото ми посещение в този кабинет. И тогава той ме спря по съвсем същия начин, прелъсти ме умело, след което се озовахме в страстна прегръдка на същия този диван, на който очевидно преди малко се бе разиграла такава бурна сцена, че чак се бе преместил.

— Нали една снимка казва повече от хиляди думи? — изсъсках през зъби.

— Значи Корин се е натискала с някого. А какво общо имам аз с това?

— Шегуваш ли се? Пусни ме да изляза.

— Не виждам нищо смешно. Всъщност никога не съм бил толкова ядосан на жена. Идваш тук с някакви измислени обвинения и лицемерни глупости.

— Не съм лицемерна! — Извъртях се и се шмугнах под ръката му, изпитвах нужда да се отдалеча от него. Близостта болеше прекалено силно. — Никога не бих ти изневерила! Ако исках да изчукам някой друг, първо щях да скъсам с теб.

Гидиън се облегна на вратата и скръсти ръце. Ризата му все още не бе закопчана догоре и висеше извън панталоните — подейства ми ужасно провокативно и секси, което ме ядоса още повече.

— Значи мислиш, че съм те излъгал? — Тонът му беше рязък и студен.

Поех дълбоко въздух, за да преодолея болката, която ми причиняваше представата за Корин и Гидиън на дивана зад мен.

— Обясни ми тогава защо Корин беше в „Кросфайър“ и защо изглеждаше по този начин. Защо кабинетът ти изглежда така? Защо ти самият си в този вид?

Погледът му се спря на дивана, след това на възглавницата на пода, след това отново се върна към мен.

— Не знам защо Корин е била тук, нито защо е изглеждала така. Не съм я виждал от снощи, когато бях с теб.

Имах чувството, че предишната вечер е била безкрайно отдавна. Искаше ми се никога да не се беше случвала.

— Не беше с мен — натъртих аз. — Тя просто примигна с клепки срещу теб, каза, че иска да те запознае с някого, и ти веднага ме остави.

— Господи! — възкликна той, очите му горяха. — Не започвай отново.

Размазах гневно една сълза, която се бе търкулнала по бузата ми.

— Значи смяташ, че съм я последвал, воден от непреодолимото желание да бъда с нея и да се отърва от теб?

— Не знам, Гидиън. Знам само, че ме изостави. Ти си отговори на въпроса.

— Ти ме изостави първа.

Зяпнах от учудване.

— Не е вярно!

— Как така не е вярно? Изчезна още в момента, в който пристигнахме. Трябваше да те издирвам и когато те открих, танцуваше с онзи нещастник.

— Мартин е племенник на Стантън!

И тъй като Ричард Стантън беше новият съпруг на майка ми, за мен Мартин беше част от семейството.

— Не ме интересува дори да е свещеник. Сваляше те.

— О, господи! Това е абсурдно! Престани да сменяш темата! Ти разговаряше по работа с колегите си. Беше неудобно да стоя до теб както за мен, така и за тях.

— Мястото ти е до мен, независимо дали ти е удобно, или не.

Извърнах глава, имах чувството, че ме беше ударил.

— Я повтори.

— Как би се почувствала, ако те изоставя на парти на „Уотърс Фийлд & Лийман“, само защото сте започнали да говорите по работа? И след това ме виждаш да танцувам с Магдалин?

— Аз…

Господи! Не бях поглеждала на нещата от тази гледна точка.

Облегнал едрото си тяло на вратата, Гидиън изглеждаше съвсем спокоен и невъзмутим, но усещах, че отвътре кипи от гняв. Той винаги успяваше да прикове вниманието ми, особено когато изгаряше от страст.

— Моето място е да съм до теб, да те подкрепям и, да, понякога просто да изглеждам добре като твой аксесоар. Това е мое право, мой дълг и моя привилегия, Ева. И всичко това важи и за теб по отношение на мен.

— Мислех, че ти правя услуга, като се махнах, за да не преча.

Той мълчаливо вдигна вежда и ме погледна саркастично.

Скръстих ръце пред гърдите си.

— Затова ли тръгна с Корин и ме изостави? За да ме накажеш?

— Ако исках да те накажа, Ева, щях да те сложа на коляното си и да те напляскам.

Присвих очи. Точно това никога нямаше да се случи.

— Знам как реагираш — продължи той остро. — Не исках да започнеш да ревнуваш от Корин, преди да имам шанса да ти обясня всичко. Трябваше ми малко време, за да й дам да разбере, колко сериозна е връзката между нас и колко важно за мен е да прекараш вечерта добре. Това е единствената причина, поради която тръгнах с нея.

— Казал си й да не казва нищо за вас, нали така? Наредил си й да мълчи за връзката, която сте имали. Жалко, че Магдалин прецака нещата.

А може би Корин и Магдалин са планирали всичко. Корин познаваше Гидиън прекалено добре и е могла да предположи какво ще направи, било й е съвсем лесно да предвиди каква ще е реакцията му, когато най-неочаквано тя се върне в Ню Йорк.

Това хвърляше съвсем нова светлина върху телефонния ми разговор с Магдалин. Тя обсъждаше нещо с Корин, когато двамата с Гидиън се появихме в „Уолдорф“. Две жени, които желаеха един и същи мъж, а той беше с трета. Знаеха, че нямат шанс, докато аз съм в играта, и точно затова не можех да отхвърля възможността двете да са действали заедно.

— Исках да го чуеш от мен — отсече той.

Махнах с ръка, много повече ме притесняваше случващото се в момента.

— Гидиън, видях, че Корин се качва в бентлито. Точно преди да дойда при теб.

Той вдигна учудено и другата си вежда.

— Така ли?

— Да, точно така. Можеш ли да ми го обясниш?

— Не, не мога.

Бях наранена и бясна. В този момент дори не исках да го гледам.

— Тогава се дръпни от пътя ми. Трябва да се връщам на работа.

Той не помръдна.

— Искам да изясним едно нещо, преди да си тръгнеш. Вярваш ли, че съм я чукал?

Произнесени на глас, думите ме накараха да потръпна.

— Не знам в какво да вярвам. Фактите със сигурност…

— Това не ме интересува дори ако „фактите“ сочат, че си ме заварила гол в леглото с нея.

Той се стрелна толкова бързо към мен, че аз изненадано отстъпих крачка назад. Промъкна се още по-близо.

— Искам да знам дали вярваш, че съм я изчукал. Вярваш ли, че бих го направил? Че изобщо съм способен да го направя? Отговори ми!

Започнах леко да потропвам с крак, но не отстъпих.

— Обясни ми откъде се е появило червилото върху ризата ти, Гидиън.

— Не — отвърна той и стисна зъби.

— Какво? — Неочакваният му отказ ме накара да изпадна в паника. — Отговори на въпроса ми.

Загледах се в лицето му, видях онази маска, която носеше пред другите, но не и пред мен. Протегна ръка към мен, сякаш искаше да докосне бузата ми с върха на пръстите си, но се отказа в последната секунда. В този кратък миг, в който се отдръпна, чух как изскърца със зъби, сякаш водеше битка със себе си, за да не ме докосне. Чувствах се толкова зле, че когато се отказа, изпитах благодарност.

— Имам нужда да чуя обяснението ти — прошепнах аз и се запитах дали си въобразявам, че в този момент по лицето му премина сянка.

Понякога толкова много ми се искаше да вярвам в нещо, че съзнателно си измислях извинения и пренебрегвах горчивата истина.

— Не съм ти дал никакъв повод да се съмняваш в мен.

— В момента правиш точно това, Гидиън. — Въздъхнах дълбоко, за да се освободя от напрежението. Да се отдръпна от случващото се. Гидиън стоеше пред мен, но имах чувството, че е на километри разстояние. — Разбирам, че ти е необходимо време, преди да споделиш с мен тайните, които ти причиняват болка. Била съм на твоето място, знаех, че трябва да говоря за случилото се, но не се чувствах готова. Затова се опитвах по никакъв начин да не те притискам. Но тази тайна наранява мен, а това вече е съвсем различно. Не го ли разбираш?

Гидиън изруга и обхвана лицето ми в ръце.

— Правя всичко възможно да не ти давам поводи да ме ревнуваш, но ми харесва, когато започнеш да се държиш собственически с мен. Искам да се бориш за мен. Искам да ме обичаш толкова много, че да го правиш. Искам да си луда по мен. Но без доверие, чувството за собственост е истински ад. Ако ми нямаш доверие, значи между нас няма нищо.

— Доверието трябва да е взаимно, Гидиън.

Той пое дълбоко въздух.

— По дяволите! Не ме гледай така.

— Опитвам се да разбера кой си. Къде е мъжът, който застана пред мен и ми заяви направо, че иска да ме чука? Мъжът, който не се поколеба да ми каже, че го вадя от равновесие, дори в момента, в който се опитвах да скъсам с него? Мислех си, че винаги ще бъдеш до болка откровен с мен. Разчитах на това, но сега… — Поклатих глава, гърлото ми бе така стегнато, че не можех да кажа нищо повече.

Гидиън стисна устни и упорито отказа да произнесе и дума.

Хванах ръцете му за китките и ги отдръпнах. Чувствах, че нещо вътре в мен се раздира.

— Този път няма да избягам, но може да се окаже, че ти самият ще ме отблъснеш от себе си. Надявам се, че ще си помислиш върху това.

Тръгнах си. Гидиън не се опита да ме спре.

Прекарах остатъка от следобеда съсредоточена върху работата си. Марк обичаше да разсъждава върху новите идеи на глас, от което научавах много. А увереният и дружелюбен начин, по който се отнасяше към клиентите, ме вдъхновяваше. Наблюдавах го по време на две срещи, в които той играеше водещата роля с лекота, но вместо да притиска събеседниците си, им вдъхваше спокойствие и увереност.

По-късно се заехме с анализ на нуждите на една компания за бебешки играчки, като се съсредоточихме върху слабата възвръщаемост на инвестициите и някои нови възможности за рекламиране като блоговете за майки. Бях благодарна, че работата ме отвлича от проблемите в личния ми живот, освен това с нетърпение очаквах тренировката по крав мага, защото се надявах така да се отърва от нервното напрежение.

Минаваше четири часа, когато телефонът на бюрото ми иззвъня. Вдигнах слушалката веднага и сърцето ми подскочи, когато чух гласа на Гидиън.

— Трябва да тръгнем в пет, за да успеем да отидем при доктор Питърсън навреме.

— Ооо.

Бях забравила, че в четвъртък в шест часа имаме уговорен час за терапия. Това щеше да е първата ни обща среща с терапевта. Изведнъж се запитах дали няма да е и последната.

— Ще мина да те взема — продължи той рязко, — когато стане време.

Въздъхнах, никак не ми се ходеше. Все още се чувствах наранена и раздразнителна от сблъсъка ни днес.

— Извинявай, че те ударих. Не трябваше да го правя. Много съжалявам.

— Ангелче — въздъхна Гидиън дълбоко. — Ти не зададе най-важния въпрос.

Затворих очи. Подразни ме това, че беше в състояние да чете мислите ми.

— Но това не променя факта, че имаш тайни от мен.

— С тайните можем да се справим заедно, с изневярата — не.

Потърках челото си, започваше да ме боли глава.

— В това отношение си прав.

— Ти си единствената, Ева. — Гласът му беше сдържан и тежък.

Гневът, с който произнесе думите, ме накара да потръпна. Все още беше ядосан, че се съмнявам в него. Е, добре. И аз все още бях ядосана.

— Ще съм готова в пет.

Беше точен както обикновено. Докато изключвах компютъра и си прибирах нещата, двамата с Марк поговориха за рекламата на водка „Кингсман“. Скришом наблюдавах Гидиън. Със своята висока и мускулеста фигура и тъмен костюм той наистина беше внушителен и създаваше впечатление за пълна непроницаемост. А го бях виждала толкова уязвим.

Бях влюбена в този нежен, дълбоко чувствителен мъж, но мразех фасадата и опитите му да се скрие от мен.

Извърна глава и ме улови да го гледам. За миг в бурния му син поглед зърнах частичка от онзи Гидиън, когото толкова обичах, долових безпомощния му копнеж. След това всичко отмина и безизразната маска отново покри лицето му.

— Готова ли си?

Беше съвсем очевидно, че крие нещо, и това създаваше помежду ни пропаст, която ме съсипваше. Съсипваше ме и фактът, че има неща, които никога не би споделил с мен.

Когато минавахме покрай рецепцията, Мегуми подпря брадичка на юмрука си и въздъхна драматично.

— Пада си по теб, Крос — прошепнах аз, когато излязохме и той натисна бутона на асансьора.

— Какво от това? — изръмжа той. — Какво знае тя за мен?

— Днес през целия ден и аз се питам точно това — отвърнах тихо.

Сигурна съм, че този път наистина потръпна.

Доктор Лайл Питърсън беше висок, с добре поддържана сива коса, а тъмносините му очи гледаха проницателно, но добронамерено. Както при всяко посещение тук, и сега отбелязах наум изискания вкус, с който беше обзаведен кабинетът му, неутралните цветове и изключително удобните мебели. Малко ми беше странно, че в момента той е моят терапевт. Досега бях идвала при него само в качеството си на дъщеря на майка ми. През последните няколко години той беше психоаналитикът на мама.

Наблюдавах го, докато се настаняваше в голямото сиво кресло срещу дивана, на който седнахме двамата с Гидиън. Острият му поглед се спираше ту на единия, ту на другия и очевидно му правеше впечатление, че двамата бяхме седнали в двата противоположни края на дивана. Скованите ни пози издаваха явни отбранителни позиции. По пътя насам седяхме в колата точно по същия начин.

Доктор Питърсън извади таблета си от калъфа, взе в ръка стилуса и ни погледна.

— Какво ще кажете да започнем с причината за напрежението между вас?

Изчаках малко, за да дам възможност на Гидиън да е пръв. Не се изненадах особено, когато той продължи да седи в абсолютно мълчание.

— Ами… през последните двадесет и четири часа се запознах с годеницата на Гидиън, за която не подозирах, че съществува…

— Бившата годеница — изръмжа Гидиън.

— … установих, че именно тя е причината той да ходи само с брюнетки…

— Не съм ходил с тях.

— … и днес следобед я хванах да излиза от офиса му в ето този вид… — продължих аз и извадих телефона от чантата си.

— Излизала е от сградата — прекъсна ме отново Гидиън, — а не от офиса ми.

Подадох телефона на доктор Питърсън, за да види снимката.

— Но се качи в твоята кола, Гидиън.

— Точно преди да дойдем тук, Ангъс ти каза, че я забелязал да стои на тротоара, познал я и се е опитал да бъде любезен.

— Да не би да очакваш да каже нещо друго! — не му останах длъжна. — Той ти е шофьор още откогато си бил хлапе. Разбира се, че ще се опита да те покрие.

— О, значи вече става въпрос за конспирация?

— Какво тогава правеше Ангъс там? — предизвиках го аз.

— Чакаше ме за обяд.

— Къде? Ще проверя, че си бил в ресторанта, а тя не е била с теб, и ще изчистим проблема.

Гидиън стисна зъби.

— Казах ти. Имах неочакван посетител. Не успях да отида на обяда.

— Кой беше този посетител?

— Не беше Корин.

— Това не е отговор! — Обърнах се към доктор Питърсън, който съвсем спокойно ми върна телефона. — Когато се качих в кабинета му, за да го попитам какво, по дяволите, става, го заварих полугол, току-що излязъл от душа, единият диван беше разместен, а по пода се търкаляха възглавници…

— Една проклета възглавница.

— … и по ризата му имаше следи от червило.

— Над двайсет различни компании имат офиси в „Кросфайър“ — каза Гидиън хладно. — Корин може да е била във всяка една от тях.

— Ама, разбира се! — отвърнах провлечено аз, гласът ми беше пълен със сарказъм. — Как не се сетих!

— Не мислиш ли, че бих я завел в хотела?

Поех дълбоко въздух и се извърнах към него.

— Все още ли държиш онази стая?

Маската падна от лицето му и видях, че го обзе паника. Разкритието, че все още държи бърлогата за секс — една хотелска стая, която използваше само за чукане и в която никога повече не бих стъпила — се стовари върху мен като удар и през гърдите ми премина остра болка. От гърлото ми излезе някакъв звук, болезнено стенание, което ме накара да затворя очи.

— Хайде да намалим темпото — намеси се доктор Питърсън, като продължаваше бързо да записва. — Да се върнем малко назад. Гидиън, защо не каза на Ева за Корин?

— Имах най-искреното намерение да го направя — отвърна Гидиън сухо.

— Той не ми казва нищо — прошепнах аз и започнах да търся из чантата си кърпичка, с която да попия размазаната спирала.

„Защо все още пазеше онази стая?“ Единственото възможно обяснение беше, че има намерение да я използва с друга.

— За какво си говорите, когато сте заедно? — Въпросът на доктор Питърсън беше зададен и към двама ни.

— Обикновено аз се извинявам — измърмори Гидиън.

Доктор Питърсън вдигна поглед.

— За какво?

— За всичко — отвърна Гидиън и прокара ръка през косата си.

— Смяташ ли, че Ева има прекалено високи изисквания или очаква твърде много от теб?

Усетих погледа на Гидиън върху себе си.

— Не. Тя не иска нищо.

— Освен истината — поправих го аз и се извърнах към него.

Очите му пламтяха, погледът му направо ме изгаряше.

— Никога не съм те лъгал.

— Иска ли ти се Ева да те моли за разни неща, Гидиън? — попита доктор Питърсън.

Гидиън се намръщи.

— Помисли си по въпроса. След малко ще се върнем към него — каза доктор Питърсън и насочи вниманието си към мен. — Заинтригува ме снимката, която си направила, Ева. Изправила си се пред ситуация, която за повечето жени би била крайно обезпокоителна.

— Не е имало никаква ситуация — повтори Гидиън хладно.

— Нейното усещане е било за такава ситуация — уточни доктор Питърсън.

— Много странно усещане, като се има предвид физическия аспект на връзката ни.

— Добре. Да поговорим за това. Колко пъти в седмицата правите секс? Средно.

Лицето ми пламна. Погледнах Гидиън, който също се обърна към мен и се подсмихна.

— Ами… — свих унило устни. — Много.

— Всеки ден? — Доктор Питърсън вдигна учудено вежди, когато кръстосах крака и кимнах. — По няколко пъти на ден?

— Средно — намеси се Гидиън.

Доктор Питърсън остави таблета в скута си и погледна Гидиън в очите.

— Това ли е обичайната ти сексуална активност?

— Нищо във връзката ми с Ева не е обичайно, докторе.

— Колко често правеше секс, преди да срещнеш Ева?

По лицето на Гидиън се изписа напрежение и той хвърли поглед към мен.

— Всичко е наред — казах аз, макар че, честно казано, никак не бих искала да отговоря на подобен въпрос пред него.

Той протегна ръка в празното пространство между нас. Поставих ръката си в неговата и с радост усетих, че я стисна окуражително.

— Два пъти седмично — отговори той сухо. — Средно.

Набързо пресметнах на ум броя на жените. Свих свободната си ръка в юмрук.

Доктор Питърсън се облегна назад.

— Ева изказа безпокойство от изневяра и липса на комуникация във връзката ви. Колко често използвате секса, за да разрешите противоречията си?

Гидиън вдигна вежди.

— За да не останете със заблудата, че Ева страда от моето свръхлибидо, трябва да ви кажа, че инициативата за секс е нейна почти толкова често, колкото и моя. Ако някой трябва да се тревожи, че няма да издържи на темпото, това съм аз, просто защото анатомията на мъжа е такава.

Доктор Питърсън ме погледна. Очакваше да потвърдя думите на Гидиън.

— Почти всичко във взаимоотношенията ни е повод за секс — съгласих се аз, — включително и скандалите.

— Кога правите секс, преди или след като смятате, че сте разрешили проблема?

— Преди — въздъхнах аз.

Той остави стилуса и започна да набира. Помислих си, че докато си разкажем всичко, ще е събрал материал за цял роман.

— Още от самото начало на връзката си ли правите много секс? — попита той.

Кимнах, макар че не гледаше към мен.

— Ние сме силно привлечени един към друг.

— Очевидно. — Той вдигна поглед и ни се усмихна мило. — Но бих искал да обсъдя с вас възможността да се въздържате, докато…

— Няма такава възможност — прекъсна го Гидиън. — Това до нищо няма да доведе. Предлагам да се съсредоточим върху това, което не е наред във връзката ни, а не да се отказваме от едно от малкото неща, с които нямаме проблем.

— Не съм сигурен, че тук нямате проблем, Гидиън — отвърна доктор Питърсън с равен тон. — Нещата не би трябвало да изглеждат така.

— Докторе — Гидиън качи единия си крак върху коляното на другия и се облегна назад, демонстрирайки непреклонна решителност, — единственият вариант да държа ръцете си далече от нея, е да умра. Намерете друг начин да ни помогнете.

— За мен терапията е нещо ново — каза Гидиън малко по-късно, когато се бяхме настанили в бентлито и се прибирахме вкъщи. — Затова не съм съвсем сигурен. Наистина ли беше толкова зле, колкото ми се стори?

— Можеше да е и по-добре — отвърнах уморено и се облегнах назад. Чувствах се изтощена до смърт. Дори не обмислих възможността да отида на тренировката по крав мага в осем. — Какво не бих дала да взема един бърз душ и да си легна.

— Аз имам още някои неща, които трябва да довърша.

— Няма проблем — прозях се аз. — Защо не си починем тази вечер и да се видим утре сутринта?

Предложението ми беше посрещнато с дълбоко мълчание, но атмосферата между нас се зареди с такова напрежение, че бях принудена да вдигна глава и да го погледна. Седеше, вперил поглед в мен със силно стиснати устни.

— Опитваш се да ме отрежеш.

— Не. Аз…

— Точно това правиш! Вече издаде присъдата си и сега искаш да се отървеш от мен.

— Изморена съм до смърт, Гидиън. Не мога да понеса никакви глупости повече. Имам нужда от сън и…

— Аз имам нужда от теб — отсече той. — Какво трябва да направя, за да ми повярваш?

— Не мисля, че си ми изневерил. Сега доволен ли си? Колкото и подозрително да изглежда всичко, не мога да повярвам, че би го направил. Просто тайните ти ми идват в повече. Влагам всичко от себе си в тази връзка, а ти…

— Мислиш, че аз не го правя? — Той се завъртя на седалката и подгъна крака си така, че да застане с лице към мен. — Никога в живота си не съм влагал толкова усилия в нещо, колкото в теб.

— Не трябва да го правиш заради мен. Трябва да го направиш заради себе си.

— Не ми излизай с тези глупости! Не би ми се налагало да уча как да имам връзка заради никой друг!

Изстенах тихо, облегнах глава на седалката и отново затворих очи.

— Нямам сили да се боря повече с теб, Гидиън. Искам мир и спокойствие поне за една нощ. Цял ден не се чувствам добре.

— Да не си болна?

Той се премести, подложи нежно ръка зад врата ми и притисна устни до челото ми.

— Не си топла. Как е стомахът ти?

Поех дълбоко въздух, почувствах уханието на кожата му. Изпитах огромно желание да заровя лице в извивката на врата му.

— Добре.

Изведнъж се сетих и изпъшках.

— Какво има? — Взе ме в скута си и ме притисна до себе си. — Какво ти е? Да отидем ли на лекар?

— Цикълът ми — прошепнах аз, защото не исках Ангъс да чуе. — Трябва да ми дойде всеки момент. Не знам защо не се сетих по-рано. Нищо чудно, че съм толкова уморена и раздразнителна. От хормоните е.

Той замря. Изчаках няколко секунди, след това вдигнах глава и се вгледах в лицето му. Сви тъжно устни и призна:

— Това е нещо ново за мен. Човек не се сблъсква с подобни неща при случайните сексуални контакти.

— Късметлия! Сега ще изпиташ всички неудобства, запазени за мъжете с постоянни приятелки и съпруги.

— Късметлия съм.

Гидиън отметна кичурите коса от слепоочието ми, оставяйки собствената си великолепна грива да пада около изваяните черти на лицето му.

— А ако късметът ми наистина проработи, утре ще се почувстваш по-добре и отново ще започнеш да ме харесваш.

О, господи! Сърцето ме болеше.

— Аз и сега те харесвам, Гидиън. Просто не харесвам това, че имаш тайни от мен. Това ще ни раздели.

— Няма да позволим да се случи — прошепна той и прокара пръст по веждите ми. — Довери ми се.

— Ти също трябва да ми имаш доверие.

Надвеси се над мен и нежно допря устни до моите.

— Знаеш ли какво, ангелче? — каза той едва чуто. — На никой друг не се доверявам толкова, колкото на теб.

Мушнах ръка под сакото му и го прегърнах, попивайки топлината на стройното му мускулесто тяло. Не можех да спра тревогата, че започвахме да се отдалечаваме един от друг.

Гидиън се възползва от момента и плъзна език в устата ми, докосвайки моя като с кадифе. Бавно, сякаш искаше да ме подмами. Потърсих по-плътен контакт, имах нужда от повече. Винаги исках повече. Мразех това, че като оставим физическата ни връзка, той ми даваше толкова малко от себе си.

Той изстена в устата ми и еротичният звук премина през цялото ми тяло. Наведе глава и впи плътните си устни в моите. Целувката ни стана по-дълбока, езиците ни се докосваха, дишането ни се ускори.

Ръката, с която беше обгърнал гърба ми, ме притегли по-близо. Другата му ръка се плъзна под блузата и топлата му длан докосна гърба ми. Пръстите му се раздвижиха, сякаш се опитваха да ме успокоят, докато целувката ни ставаше все по-необуздана. Огънах гръб под ласките му, имах нужда да усетя докосването му върху голата си кожа.

— Гидиън…

За първи път физическата ни близост не беше достатъчна, за да успокои отчаяния копнеж, който се надигаше в мен.

— Тихо — опита се да ме утеши той. — Тук съм. Никъде няма да ходя.

Затворих очи и зарових лице във врата му, питах се дали ще сме достатъчно упорити, за да останем заедно, дори ако се окаже, че е най-добре да се разделим.