Роден в грях

Глава 7

Кали се поколеба пред вратата на дневната, където двама пазачи стояха от двете й страни, за да се уверят, че графинята няма да напусне покоите си отново. Но колебанието й бе мимолетно. Гневът й нарасна и тя премина между двамата мъже, отвори вратата със замах и след това я затръшна. Графинята ахна стреснато и я погледна от мястото си на леглото, когато Кали връхлетя в стаята й непоканена.

— Какво трябва да означава това? — попита тя, докато вървеше към леглото, за да връчи на графинята бутилката с отровата.

Дамата избърса сълзите от очите си и си пое накъсан дъх, като не обърна внимание на бутилката. Повдигна царствено брадичката си, докато играеше с краищата на възглавницата в скута си.

— Реших, че ще ви потрябва за тази вечер. За вас или за предпочитане за него. По един или друг начин ще ви спаси, и няма да ви се наложи да приемете такова отблъскващо чудовище в леглото си.

Кали беше поразена. Какво, по дяволите, си мислеше тази жена?

— Как можете да говорите така за собствения си син?

Графинята се вцепени, а в тъмните й очи се разгоря пламъкът на лудостта.

— Той не е мой син. Това копеле унищожава всичко, до което се докосне. Винаги го е правил. Ако сте достатъчно разумна, ще изпиете отровата и ще си спестите години на несметно страдание в ръцете му.

Омразата на графинята към Син озадачи Кали. Какво ли бе причинил на майка си, за да заслужи такава необуздана ненавист.

— Защо го мразите толкова? Какво е направил?

— Какво е направил ли? — изпищя графинята, изправи се от леглото и захвърли възглавницата на пода. — Съсипа живота ми. Отвратителният му баща ме прелъсти, когато бях още дете. Прекарах една нощ с него, за която никой не трябваше да разбере. Вместо това забременях. Когато баща ми разбра, полудя от ярост. Пребиваше ме от бой и всяко нормално дете би загинало в утробата ми. Но не и той. Той е син на дявола. Оцеля дори след като изпих отвари, които трябваше да го убият.

Кали изпита силна болка, докато слушаше. Омразата й към Син беше неописуема.

— Когато се роди — продължи графинята, — едва не ме уби. Кървях толкова силно и беше чудо, че оцелях. Когато се опитаха да ми го дадат, за да го подържа, не можах дори да го погледна. Така че наредих на слугинята ми да му намери дойка и веднага го изпратих при баща му.

— Изпратили сте новородено бебе на път, часове след раждането му?

— Часове? Направих го, веднага щом тялото ми го изхвърли.

Кали не можеше да диша, докато болката я връхлиташе. Представяше си ясно образа на изоставеното новородено. Как може някой да е толкова жесток, запита се тя.

По-лошото бе, че не откриваше следа от разкаяние или угризение по лицето на майка му. Тя беше уверена, че е постъпила правилно. И предизвикваше Кали да я разбере.

Ярост и омраза горяха в очите на графинята.

— Мъжът, за когото исках да се омъжа, отказа да ме има, след като съм родила детето на друг и в ожесточението си, баща ми ме омъжи за човек, по-стар от него самия.

— Нищо от случилото се не е по вина на Син.

— Напротив! Ако не се бе родил, нищо от това нямаше да се случи.

Огънят в очите й свидетелстваше, че преживява отново миналото.

— Изпратих го на баща му, смятах, че съм се отървала от него. Тогава, години по-късно, той се появи в двора и клюките отново започнаха. Трябваше да живея с този позор ежедневно. Хората шепнеха зад гърба ми. Обсъждаха и петняха репутацията на скъпия ми син Роджър. Съпругът ми беше набожен човек и ме накара да нося власеница^[12] под роклите си от този ден до смъртта му. Бях унижена и принудена постоянно да прося покаяние. И сега това чудовище отне единственото хубаво нещо в живота ми. Само Роджър имаше значение за мен. Той беше единственият, който правеше отвратителния ми живот щастлив.

Кали съчувстваше на мъката на жената и искаше да може да облекчи болката, която й бе причинила смъртта на сина й. Но нищо от това нямаше да промени стореното от нея на големия й син, който е бил просто бебе, нуждаещо се отчаяно от майчина любов.

— Син не го е убил.

— Вие сте глупачка, ако вярвате на лъжите му.

Кали потупа съчувствено ръката на графинята, желаейки да каже нещо, което да облекчи страданието й. Но не можеше да направи нищо, което да я накара да го приеме или да се почувства по-добре. Случилото се бе трагедия. Кали поклати глава и й върна бутилката с отровата.

— Милейди, много съжалявам за загубата ви — каза тя, обърна се и тихо напусна стаята.

Син прекара целия ден в езда. Отправи се на юг, оставяйки Лондон зад гърба си. Притежаваше земи из цяла Англия, Нормандия и Утремер. Замъци, толкова могъщи, че дори цялата армия на Хенри не можеше да ги превземе. Никой не го бе побеждавал в битка. Можеше да унищожи нации, ако поискаше.

Нямаше причина да се върне в Лондон или при жена си. Никаква.

Нямаше друго основание, освен факта, че харесваше усещането за ръката й, поставена на рамото му. Или смеха, който красеше ярките й зелени очи и трапчинката, която се появяваше на бузата й, когато говореше.

Син затвори очи, когато нерешителността го разкъса на парчета.

Тази вечер Кали можеше да бъде негова. Можеше да я обладае отново и отново, докато не се изпоти и измори, докато и двамата не издъхнат от изтощение. Тя не би отрекла правото му да притежава тялото й. Не би го отблъснала с отвращение и страх. Не се съмняваше, че за първи път в живота си, можеше да получи любов и утеха.

Син затвори очи и се опита да си представи един свят, в който някой наистина го иска. Свят, изпълнен от единствената жена, която щеше да му се усмихне, докато се приближава към нея. Жена, чието лице ще се озарява от щастие в негово присъствие.

Беше ли възможно?

Кали искаше да бъде негова съпруга. Можеше ли той да бъде неин съпруг?

Би могъл да опита.

Да, би могъл да направи това. С малко по-олекнало сърце, той обърна коня си и се отправи към Лондон.

Седейки пред прозореца, с вечеря сервирана на малката масичка пред нея, Кали наблюдаваше залязващото слънце. Съпругът й все още не се беше появил. Бе я оставил преди часове и никой не знаеше къде се е запътил или кога ще се върне.

Ако изобщо се върнеше.

Чу вратата да се отваря и с надеждата, че е Син се обърна, за да види как Елфа влиза в стаята с тъжни очи.

— Все още не се е върнал, милейди.

Кали събра вечерята, която се бе надявала да сподели със съпруга си. Разгневи се, докато се взираше в празния поднос пред себе си. Това беше първата й брачна нощ. Как смееше да се отнася така с нея. Как можа да й отдели толкова малко внимание. Колкото повече мислеше за това, толкова повече се ядосваше. Бе се отнесла към него мило и сърдечно. Показа му само уважение, а той дори не си направи труда да се появи за вечеря.

Щеше да го разбере, ако се нуждаеше от време насаме, но не проумяваше желанието му да се дави в самосъжаление, оставяйки я гадаеща къде може да е отишъл и кога щеше да се върне, ако изобщо възнамеряваше да го направи, сякаш Кали бе едно нищо.

В името на всичко свято, тя отказваше да остане тук и минута повече, чувствайки се така нежелана и жалка. Щом не я искаше, добре. Тя не възнамеряваше да прекара остатъка от живота си в опити да му угоди, когато беше очевидно, че искаше всички да го мразят.

— Къде е Саймън? — попита тя Елфа.

— В стаята си, с Джейми.

— Би ли наглеждала Джейми за кратко. Помоли Саймън да дойде при мен.

Елфа изглеждаше объркана, но не се поколеба с отговора си.

— Да, милейди, с удоволствие.

Кали се изправи, когато прислужницата я остави, бързо изми лицето си и се погрижи за външния си вид.

На Саймън не му отне много време, за да се присъедини към нея. Въпреки това, докато го чакаше, Кали успя да изпие две чаши с вино.

— Мога ли да ви помогна, милейди?

— Да, Саймън. Чух музиката отдолу и тъй като съпругът ми предпочита да ме пренебрегва, ще оценя, ако ме придружиш до залата, за да мога да се насладя на сватбената си нощ.

Кали видя колебанието, което се изписа по лицето му.

— Моля те, Саймън! В противен случай просто ще стоя тук и ще се ядосам дотолкова, че бих могла да го нараня физически.

Рицарят се засмя на думите й.

— Мисля, че ще се радвам да го видя — каза той, но я придружи до залата.

Кали реши, че ще се наслади на тази нощ. Отдавайки се на вино и музика, тя танцува със Саймън, докато главата й се замая.

Син влезе в покоите на жена си, но се закова на място. Нямаше и следа от нея. Студена вечеря, едва докосната, почиваше на масата пред прозореца.

Къде беше тя?

Той се намръщи и огледа стаята в опит да разбере в какво настроение е била, преди да си тръгне.

Със сигурност не би избягала сега, след като се бяха оженили. Беше му казала, че ще изчака.

Остра болка прониза гърдите му, когато през ума му мина мисълта, че е избягала от него. Беше толкова силна, че отне дъха му. До този миг дори не бе осъзнал силното си желание да я види, когато пристигне, да я намери тук с гостоприемна и приветстваща усмивка на лицето. Удивен от откритието си, той слезе долу, за да открие Саймън и да разбере дали знае нещо за Кали.

Голямата зала беше пълна с хора. Музика, гласове и смях отекваха навсякъде сред тази лудост. В центъра танцуваха двойки, хора се бяха наредили пред масите, препълнени с храни и напитки, докато други стояха на групи до стената.

Всеки път, щом Син се приближеше до някоя от тях, разговорите секваха и хората се взираха в него с отвращение, изписано по лицата им. И веднага щом ги подминеше, навеждаха глави и започваха да шептят по негов адрес.

Но Син не се интересуваше. Тези хора бяха маловажни.

Докато вървеше между придворните, погледът му бе привлечен от шотландски плейд в центъра на залата, където хората танцуваха.

Задъха се, когато видя жена си в ръцете на Саймън. Кали беше облегнала гърба си на гърдите на рицаря и гледаше усмихнато към него.

На лицето й бе изписано искрено щастие.

Собственически гняв разкъса сърцето на Син. Как смееше да гледа така Саймън. Болката от видяното го разяждаше. Бе искал да го посрещне с това изражение, но сега тя гледаше така друг мъж.

С желание за кръв, той се отправи към тях.

— Кали — засмя се Саймън, докато посягаше към бокала в ръката й. — Дай ми тази чаша, пи достатъчно вино за една нощ.

Кали издърпа чашата извън обсега на Саймън и след това се отдръпна от него, разливайки половината от съдържанието й по пода.

— Вино и танци, Саймън — изсмя се тя. — Искам още!

— Какво става тук? — попита Син, когато се приближи до тях.

Спусна се тишина над цялата зала. Син усети погледите на всички придворни, които ги наблюдаваха с любопитство.

— Танцувах — отвърна Кали. Нежният й акцент бе малко неясен и труден за разбиране. — И пих. — Тя се намръщи на чашата в ръката си, сякаш се чудеше къде ли е отишло виното. Нацупено погледна нагоре към Син и продължи:

— Но сега Саймън не ми разрешава.

— Опитвам се да я вкарам в леглото — призна Саймън.

Син изви едната си вежда.

— Не ме гледай така, тя е пияна.

Син повдигна вежди още по-високо.

— За бога, познаваш ме добре. Знаеш, че не бих направил нищо друго, освен да повикам прислужницата й, за да се погрижи за нея.

Думите му, накараха Кали да изсумти.

— Доста е неприятно, когато една жена е толкова пияна и никой не я желае.

Мъжете си размениха шокирани погледи. В стремежа си да я измъкне, преди напълно да се е самоунищожила, Син я вдигна на ръце и я изнесе от залата.

Кали въздъхна, обви ръце около врата му и положи глава на рамото му. Син потрепери от усещането за ръката й в косата си, когато тя прокара пръсти през нея, докосвайки леко скалпа му.

— Ти си силен мъж, нали? — наситеният й с аромат на вино дъх погали врата му и изпрати тръпки по цялото му тяло. — Харесвам начина, по който ръцете ти ме карат да се чувствам, когато ме прегърнеш.

Кали рязко дръпна косата му.

— Ау! — възкликна той остро. — За какво беше всичко това?

— Мислех, че си ме изоставил — обясни Кали и се изви в ръцете му. — Пусни ме, ядосана съм ти.

Син затегна прегръдката си. Нямаше намерение да я остави, не и преди да се озове в безопасност в стаята си.

— Ядосана си ми? — попита той невярващо. — Защо?

— Защото си голям, вбесяващ звяр. Това си ти. Завъртя ми главата, накара ме да те желая и след това ме остави в първата възможна минута.

Напук на себе си, той се усмихна. Имаше нещо в прямотата на това пияно девойче, което харесваше.

— Накарах те да ме желаеш?

— Да, искам целувка от теб, съпруже.

Той я пусна на земята, за да отвори вратата на стаята й. Тя се олюля леко, след което отново обви ръце около врата му и се опита да го целуне. Но не уцели устните му и постави изгаряща целувка върху челюстта му. Горещи тръпки избухнаха като течен огън по цялото му тяло. Изсъска, когато тя облиза плътта му с езика си.

— Ммм — простена тя. — Боцкаш и си толкова твърд…

Тя нямаше и представа, колко точно твърд беше, помисли си Син. Ритна вратата, за да я затвори, докато тя го дърпаше вътре.

— Къде беше? — попита Кали и се опита да постави ръце на хълбоците си, но вместо това те паднаха безжизнени от двете й страни.

— Яздих.

— Оу, любимото ти занимание. Как не се досетих. Това е единственото нещо, което обичаш да правиш. Езда и тренировки.

— Да, а ти обичаш да танцуваш. Кажи ми, кога се напи, преди или след като слезе долу?

— Определено след това. Имаше един висок мъж, който каза, че ще бъде щастлив да заеме мястото ти тази вечер, ако не си способен да изпълниш съпружеските си задължения.

— О, всичко е наред, аз съм напълно способен. — Преди да размисли, Син пристъпи към нея, придърпа я в обятията си и потвърди думите ли с целувка.

Тя простена в отговор, но след това се отдръпна.

— Ще ме нараниш ли? — попита тя.

— Нямам намерение да го правя — намръщи се той. — Защо си мислиш подобно нещо?

— Елфа каза, че ще ме нараниш, когато вкараш твоя… хм… мъжката си част в мен.

Син повдигна вежди на подбора й от думи. Разговорите с тази жена винаги бяха толкова странни.

— Тогава, ще се постарая да бъда внимателен, за да не те нараня.

Тя се засмя на думите му.

— Значи ще вкараш твоя…

— Моля те, Кали, имай милост към мен.

Тя прехапа устни, така че трапчинката на бузата й се появи и плъзна ръце надолу по гърдите му, изследвайки невинно тялото му. Син се мъчеше да диша, докато се бореше с желанието да я обладае грубо, напомняйки на себе си, че трябва да бъде нежен и внимателен с нея. Последното нещо, което искаше, бе да нарани тази деликатна дама.

— Такава сила — прошепна тя, а ръцете й галеха гърдите му. Непохватно развърза връзките на туниката му и я разтвори за жадните си очи. Издърпа краищата й, за да може да види възможно най-много от тялото му. Син стоеше напълно неподвижен, страхувайки се, че ако помръдне може да я уплаши. Искаше тя да свикне с него и след това… щеше да бъде негова.

— Харесва ми как изглежда кожата ти. Може ли да те докосна?

— Милейди, можеш да ме докоснеш навсякъде, където пожелаеш.

Тя се усмихна на думите му и попита:

— Наистина ли?

Той кимна в отговор.

Кали издърпа туниката от панталоните му и погали с ръка твърдите му мускули. О, харесваше й да усеща тялото му под ръцете си. В желанието си да види повече от него, издърпа туниката над главата му. Докосна белезите върху ребрата му, след това проследи един, който стигаше до дясното му зърно. Намръщи се на видяното. Белезите бяха навсякъде. Толкова много болка и толкова голяма сила.

Изведнъж пожела да го види целия. Пусна туниката на пода и посегна към връзките на панталоните му.

О, харесваше този мъж дори когато я подлудяваше. Зарови ръце в косата му, възхитена от усещането за допира, докато вкусваше блажената топлина на устните му. Стенеща, тя се отпусна с цялата си тежест върху него и се вкопчи в широките му рамене.

Почувства търсещите му ръце върху гърба си, които издърпваха връзките на роклята й.

Тръпка разтърси тялото й, когато си помисли за онова, което щеше да направи тази вечер с нея. Щеше да я види по начин, по който никой никога не я бе виждал. Да я докосва на места, които никой преди не бе докосвал и да прави неща, които само смътно си бе представяла. Самата мисъл я накара да се изчерви.

Син затаи дъх, когато пръстите й докоснаха долната част на корема му, докато тя разкопчаваше металните халки на панталоните му. Щом ги освободи, тежките бричове от желязна плетка паднаха на пода, разголвайки го пред нея.

Кали преглътна при вида на възбудената му мъжественост, сгушена между тъмните косми. Беше огромен. Със сигурност щеше да я разкъса на две. Нищо чудно, че Елфа я беше предупредила за болката.

Никога не беше виждала подобно нещо преди. С голямо любопитство тя повдигна ръката си, за да го докосне. Веднага щом пръстите й погалиха кадифения му връх, Син изсъска, а пенисът му трепна, извивайки се към ръката й.

— Заболя ли те? — попита тя и се отдръпна.

— Не, любима — отвърна той дрезгаво и върна ръката й върху мъжествеността си.

Кали потрепери от усещането за кадифе и твърдост в ръката си и го обгърна с пръсти. Погледът й се впи в удоволствието, изписано на лицето му. Харесваше й да го задоволява. Доставяше й наслада начинът, по който я изпиваше с очи, сякаш искаше да я погълне.

Поставяйки ръка върху нейната, Син й показа как да го гали. Как да прокара ръката си надолу, нагоре по ствола и по меката торбичка отдолу. Кали прехапа устни, когато осъзна силата, която притежаваше над него. Ръката й му доставяше удоволствие и прозрението я изпълни с наслада.

Окуражена от доволното му изражение, тя спусна ръката си и обхвана тестисите му. Той изръмжа в отговор, притисна ръце към лицето й и я целуна страстно.

Вкусът му я накара да изстене от удоволствие и тя стисна нежно мъжествеността му. Ръцете му се заровиха в косата й, преди да се върнат отново върху връзките на роклята й. Сърцето й заби в сладостно очакване. Миг по-късно роклята й се свлече на пода и голите им тела се притиснаха. Усещането за споделената топлина я накара да трепери. Изгаряща от желание, тя се вкопчи в него.

Син се отдръпна, за да я погледне. Очите му пламтяха, когато я вдигна на ръце и я отнесе в леглото.

Кали въздъхна, когато потъна в мекия дюшек. Внезапно бе връхлетяна от вълна на замайване, стаята се завъртя лудешки около нея и всичко потъна в мрак.

Син наведе глава, за да я целуне и замръзна.

— Каледония? — повика я той, но тя не помръдна. — Кали? — повтори отново и леко я разтърси. Никакъв отговор, беше заспала.

Ругаейки, Син се облегна на леглото, а слабините му горяха в адски огън.

Вбесен, той наблюдаваше блестящата й кожа, която сякаш му се подиграваше. Щеше да се засмее, ако тялото му не изгаряше от сурово желание за нейното. Но нямаше нищо смешно в болката, причинена от незадоволената му страст.

— Така е по-добре — каза той и придърпа завивката върху нея. Прие случилото се като знак. Нямаше никакво право да я притежава.

Тя заслужаваше почетен рицар. Мъж като Саймън. Някой, който можеше да я обича и да й даде децата, които толкова искаше. Сърцето му се сви при мисълта, че никога не би могъл да бъде безгрижният мъж, който ще се смее заедно с нея и ще сподели спокойния й живот.

Така да бъде. Щеше да се вслуша в тази поличба. Щеше да се задоволи с това да я види в дома й, при семейството й, докато разкрива шотландските разбойници и ги наказва за престъпленията им.

И все пак, докато я наблюдаваше как спи, дълбоко в сърцето му се появи горчива болка, която го накара да пожелае да бъде друг мъж. По-достоен мъж.

Син легна до нея и я придърпа в прегръдката си. Просто щеше да я подържи за известно време, преструвайки се, че имат общо бъдеще. Преструвайки се, че може да й предложи нещо, което си струваше.

Кали се събуди със свирепа болка в главата. Стенеща, тя отвори очи и потрепери от ярката дневна светлина, която изпълваше стаята. Вратата се отвори, изпращайки нови болезнени пристъпи към черепа й.

— О, моля те стъпвай тихо — въздъхна тя.

— Извинете ме, милейди — прошепна Елфа, — но Негова светлост ви чака долу, време е да отпътувате за Шотландия.

Кали се изправи рязко и въздъхна тежко, когато бе връхлетяна от нова болка.

Беше омъжена и се прибираше у дома.

Огледа стаята, но нищо не издаваше, че мъжът й е бил тук. Неясни образи се завъртяха в ума й, докато се опитваше да си припомни предишната нощ.

Смътно си спомняше, че Син бе ядосан, когато я потърси и че я отнесе в стаята й. Последният й ясен спомен беше как докосваше гърдите му.

Елфа се приближи с кърпа в ръка.

— Милейди, приготвих ви ваната. Реших, че ще искате да се изкъпете, преди да се отправите на дългото пътуване.

— Благодаря ти, Елфа — прошепна Кали и избута завивките настрани. Сърцето й спря, когато видя окървавените чаршафи. Елфа ахна и се прекръсти.

— Мили Боже, милейди, добре ли сте? Господи, през целия си живот не съм виждала нещо подобно. Време ли е за месечното ви неразположение?

Кали поклати глава, но дори и да беше, тя никога не кървеше така. Целите й бедра бяха покрити с кръв.

— Най-добре се движете бавно, милейди — каза Елфа и й помогна да се изправи. — Чувствате ли се добре, боли ли ви?

— Добре съм, с изключение на болката в главата ми.

Кали уви плейда около тялото си и се отправи към ваната в съседната стая. Кръвта в леглото я обезпокои. Какво ли я бе причинило.

По нищо не личеше да е наранена. Не беше толкова наивна да вярва, че жените кървят така всеки път, когато правят любов с мъжете си.

Какво ли се беше случило?

Странно, много странно.

Син се намръщи, когато влезе в голямата зала. Всички се втренчиха в него доста особено. По-особено от обикновено. Не можеше да разбере погледите им, докато Саймън не се присъедини към него.

— Какво си направил снощи на Каледония? — попита той.

Син грабна свежа ябълка от подноса на една от масите и го поведе към стълбището.

— Нищо — отговори той.

— Не си я убил в леглото си?

Син се спря и се вгледа в приятеля си.

— Що за въпрос е това?

— Не се сърди на мен. Това е история, с която всеки се шегува тази сутрин. Изглежда, че Хенри е наредил на Елфа да му занесе чаршафите от стаята ви. Сега, всеки си мисли, че трябва да си отрязал главата й, за да има толкова кръв по тях.

Син стисна зъби и не отговори. Никога преди не бе спал с девственица, така че в усилията си да докаже, че е правил любов с жена си, той поряза собствената си ръка и използва кръвта, за да изцапа чаршафите. Очевидно бе прекалил с количеството.

— Е, какво се случи? — настоя Саймън.

Син не му отговори, загледан в стълбището, по което слизаха Кали и Джейми. Върху жълтата си рокля, отново бе облякла плейд. Косата й бе сплетена на две плитки, които се спускаха покрай лицето й, а страните и очите й блестяха.

Кали отне дъха му и го накара да копнее, да завършат онова, което бяха започнали предишната нощ.

Когато го видя, тя се усмихна с усмивка, която моментално го възпламени. Възбуди го. И му припомни съвсем ясно, че бе заспала, преди той да изпита каквото и да е облекчение.

— Добро утро, съпруже.

Син се сви, когато чу думата.

— Милейди, как се чувствате?

— Като изключим болките в главата ми, всичко е наред. Ами вие?

Той огледа придворните, които се взираха в нея, сякаш бе призрак.

— Никога не съм се чувствал по-добре, милейди.

Усмивката й се разшири.

Джейми притича покрай него, за да покаже на Саймън шепа мъниста.

— Веднага ли тръгваме? — попита Кали.

— Мислех, че това е желанието ви.

— Да, колкото по-скоро, толкова по-добре.

— Тогава да вървим. Всичко е готово и опаковано.

Кали се пресегна да хване ръката му, но той се отдръпна. Обезсърчена, тя си пое дълбоко въздух и го последва през коридора към вратата. Хенри ги срещна пред замъка с мрачно лице.

— Бъди внимателен — каза той на Син. — Не искам следващата седмица да ми върнат главата ти.

Син кимна и след това помогна на Кали да се настани върху коня си. Когато посегна към Джейми, кралят го спря.

— Момчето остава тук като гаранция, че нищо лошо няма да ти се случи.

Джейми изпищя отрицанието си. Кали отвори уста да отговори, но бе изпреварена от Син:

— Момчето тръгва с нас.

— Полудя ли? — попита Хенри. — Без детето няма гаранция за безопасността ти.

— Момчето тръгва с нас — остротата в гласа на Син, изненада Кали. Тя се съмняваше, че Хенри би позволил на друг, освен на съпруга й, да използва подобен тон, без да го окове във вериги.

— Уверявам ви — продължи Син по-спокойно. — Мога да се изправя срещу самия дявол, но няма да оставя тук едно невинно момче, незащитено.

Хенри се вцепени.

— Обиждаш ни, ако си мислиш, че ще позволя наш повереник да…

Лицето на Син бе безизразно, когато отвърна на краля:

— Веднъж бях ваш повереник, господарю.

Вината проблесна в очите на Хенри, преди да успее да я прикрие.

— Добре тогава, вземи го щом искаш.

Без да отговори, Син вдигна Джейми. Момчето обви ръце около врата му и го задържа в здрава прегръдка. Кали видя объркването в очите на рицаря.

— Харесвам те, въпреки че си английско куче — каза Джейми, отдръпна се леко назад и потупа леко Син по главата. — Ти си ми любимец. Е, ти и Саймън.

Син се усмихна криво.

— Тогава предполагам, че трябва да ти благодаря.

Джейми се ухили, когато рицарят го постави на коня му.

Без друг коментар Син се качи на седлото си. Хенри пое юздите на коня му и погледна нагоре към него.

— Искаме думата ти, че ще изпратиш бележка в момента, в който пристигнеш в замъка на Макнийли и всяка седмица след това. Не я ли получим, ще изпратим армия, за да установим благополучието ти.

Син изглеждаше повече от развеселен.

— Всичко ще е наред.

Кралят кимна за сбогом и групата им се отдалечи.

Син ги поведе, докато Саймън и Джейми яздеха рамо до рамо с Кали. За щастие нямаха много багаж. Изглежда Саймън и Син не се нуждаеха от нищо друго, освен от дрехите на гърба си, а когато бяха отпътували, за да посетят леля й, Кали и Джейми бяха опаковали малко вещи. Но Кали така или иначе вече знаеше, че съпругът й не е типичният англичанин, който се нуждае от пълния си антураж през цялото време.

Те яздиха през по-голямата част от деня, преди да спрат, за да хапнат. Веднага щом слезе от коня, Джейми избяга в гората, за да се вслуша в призива на природата, докато Кали започна да разопакова част от хранителните продукти, които Елфа бе приготвила за тях.

Бяха оставили Лондон зад гърба си преди часове и тя вече очакваше с нетърпение момента, когато отново щеше да бъде у дома.

Затваряйки очи, тя можеше да се закълне, че почти почувства свежия горски аромат на шотландските планини да се просмуква в уморените й кости. Беше отсъствала твърде дълго, но пък на нея дори седмица далеч от дома, й се струваше като цяла вечност.

Джейми се върна от гората, подскачайки със скоростта на бягащ заек и случайно се блъсна в Син, който хранеше конете. Зърното се разпиля навсякъде около ботушите на рицаря.

Кали затаи дъх, очаквайки Син да удари или поне да се разкрещи на Джейми, заради непохватността му. Но не го направи. Вместо това вдигна момчето и се увери, че е невредим, изтупа го и го изпрати по пътя му с тихото предупреждение да бъде по-внимателен, за да не се нарани. Веднага щом Джейми хукна към Саймън, Син коленичи и почисти бъркотията, която беше създал брат й.

Нежността му я изуми. Друг англичанин не би се поколебал да зашлеви момчето за проявената небрежност. Дори чичо й Астър и брат й Дърмът изпитваха нетърпимост към несръчността на Джейми, докато Син дори не я изкоментира. Не, макар че се наложи да събуе десния си ботуш и да изтръска зърното, попаднало вътре.

Когато Саймън и Джейми притичаха покрай него, Син хвана момчето, хвърли го нагоре и го преметна през рамо като го остави да се поклаща върху гърба му, докато вървеше. Джейми изписка и се засмя, а Син го понесе към мястото, на което Кали седеше с храната.

— Пусни ме — извика Джейми и продължи да се смее.

— Ако искаш да растеш, трябва да ядеш — отвърна Син и го преметна през рамото си, поставяйки го нежно на земята до Кали.

Джейми скочи бързо на крака, но преди да успее да избяга отново, Син го хвана.

— Трябва ли да те вържа? — попита той.

Момчето се засмя, след което се отпусна на земята и седна с кръстосани крака, когато Саймън се присъедини към тях.

Докато подаваше хляб и пиле на брат си, Кали се обърна към Син:

— На открито ли ще лагеруваме през целия път?

Той поклати глава и отговори:

— По пътя има много ханове, освен това на север живее братът на Саймън. След два дни ще пристигнем в земите му. Така че ще разполагате с легло всяка нощ до пристигането ни в Шотландия.

Лицето й се обагри в руменина, когато един спомен от предишната нощ изникна в съзнанието й и я изгори. Спомни си как стои гола до съпруга си и държи мъжествеността му с ръка. Беше огорчена, че не може да си спомни какво точно са правили. През годините беше чула много жени да говорят за случващото се между двойките през нощта. И след като приятелките й започнаха да се омъжват, бе научила още подробности. Никога не се бе осмелила да признае пред някого колко нощи бе лежала будна в леглото си, питайки се дали самата тя някога ще го изпита, и сега, когато го бе преживяла…

Е, беше доста несправедливо да няма никакъв спомен за случилото се.

Прехапвайки устните си, Кали се запита дали ще я пожелае отново тази вечер. Руменина плъзна по лицето й, когато си го представи как лежи до нея, а мъжествеността му прониква дълбоко в тялото й.

Погледна към съпруга си, но бързо отмести очи.

Син забеляза изчервяването й и се запита какво ли го е предизвикало. Погледът му се спусна към скута й и в ума му се появи споменът за сладките извивки по вътрешната страна на бедрата й. Бе почувствал мекотата на кожата й, когато втри собствената си кръв в нея, за да скрие факта, че не бе направил това, което трябваше.

Дори сега можеше да си спомни усещането за меката й кожа под дланта му, или лавандуловият аромат на косата й, или вкуса на устните й.

Колко я желаеше. Силата на копнежа му причиняваше болка. Размърда се леко, за да облекчи напрежението в частта от тялото си, която я искаше най-силно и бе притисната от бричовете му.

С крайчеца на окото си, Кали забеляза гладното изражение върху лицето на Син. Той се втренчи в нея по начин, който я накара да потрепери нервно.

Саймън прочисти гърлото си и попита:

— Трябва ли да заведа Джейми на разходка до близкото графство?

Син сведе поглед към храната си.

— Не. Трябва да се връщаме на пътя. Не искам нощта да ни застигне, докато сме в гората.

— Много добре, но не забравяй, че предложих.

Повече никой не проговори, докато не стана време отново да тръгнат на път. На свечеряване спряха в малък хан, в град, за който Кали не бе чувала преди. Джейми бе много уморен и се оплака, че няма сили дори да влезе в хана. Постоянно търпелив с момчето, Син го издърпа от коня и го пренесе вътре.

След като Кали и Саймън слязоха от конете си, които бяха отведени от слугите, Син ги въведе в хана, където бяха посрещнати от закръглен мъж.

— Нуждая се от три стаи за през нощта — каза Син.

Искането му учуди Кали.

— Джейми не може да спи сам — каза тя. — Ще се уплаши.

Малката глава на момчето, покрита с разбъркани червени къдрици, се отдръпна от рамото на Син.

— Няма! Мислиш ме за някое малко момиче, което ще се уплаши…

— Не, скъпи — отвърна нежно Кали, поглаждайки един от непокорните му кичури. — Но не е нужно да спиш сам на непознато място.

Ханджията прочисти гърлото си и каза:

— Опасявам се, че имам само две свободни стаи.

— Много добре, ще ги наема — кимна Син. Той премести детето от другата си страна и се обърна към Кали. — Вие с Джейми ще спите в едната стая.

— А ти? — попита тя.

— Аз ще спя в плевнята.

Саймън пристъпи напред.

— Аз ще…

— Не, Саймън — прекъсна го Син. — Аз съм свикнал повече с нея.

Тонът му даде ясно да се разбере, че това е краят на спора.

Ханджията им донесе храна и те вечеряха в мълчание. Изтощени от пътуването, се оттеглиха веднага щом приключиха.

След като сложи брат си в леглото и той заспа, Кали излезе от стаята, за да потърси съпруга си. Откри го пред вратата си, облегнат на стената с меча до него.

— Син? Какво правиш?

— Изглежда, че седя.

— И защо седиш тук?

— Защото ми е трудно да спя, докато стоя прав.

Кали се поколеба, докато разбра значението на думите му.

— Ще спиш пред вратата ми, но защо?

— Защото, ако спя пред вратата на Саймън, съдържателят ще реши, че съм странен.

Сарказмът му започваше да й омръзва, въпреки това една усмивка изви крайчетата на устните й.

— Можеш да влезеш вътре и да спиш.

Син впи поглед в тялото й, обвито в плейда. Светлината зад нея очертаваше извивките й, а огнената й коса се спускаше свободно около раменете. Стоейки там, приличаше на богиня. На спиращ дъха ангел, дошъл да спаси пропадналата му душа.

И той искаше да я погълне като хищен вълк. Да я вземе в обятията си и да засити изгарящото желание в кръвта си. Този порив беше толкова силен, че Син остана изумен, че все още се намира на пода, а не вътре в нея.

Не, не можеше да спи в стаята й. Не и с нея. Не и когато се чувстваше толкова нестабилен.

— Доста добре съм и тук.

— Седейки на пода.

— Точно така.

За негово учудване, Кали коленичи и го целуна по бузата. Мекотата на устните й изгори кожата му.

— Благодаря ви, мой ревностни покровителю. Ще спя много по-добре, като знам, че сте тук отвън, вдървен от студ.

Син повдигна вежди при тази проява на сарказъм. Правилно, беше твърд, но със сигурност не заради студа.

Кали се изправи и се върна обратно в стаята си.

— Между другото, ако срещнеш стария Редкап, докато се опитва да ни нападне, поздрави го от мен, моля те.

Син изсумтя, когато тя затвори вратата. Съпругата му не подозираше, че старият Редкап е самият той.

Кали се постара да заспи, но след един час не издържа повече. Не можеше да понесе мисълта, че Син лежи отвън върху студения и твърд под.

Тя стана от леглото, грабна възглавницата и одеялото си, отвори вратата и замръзна. Син спеше с гръб към нея по протежение на прага. Сърцето й се сви, когато го видя да лежи върху грубия под, докато тежката му броня със сигурност нараняваше тялото му. Нямаше начин да се чувства удобно, легнал по този начин, без одеяло, с което да се завие.

В желанието си да му осигури поне малко удобство, тя пристъпи към него.

Преди да успее да мигне, Син се претърколи, вдигна меча си и го насочи към нея. Върхът му беше само на сантиметри от гърлото й и тя ахна уплашено.

Син премигна, намръщи се и свали меча.

— Прости ми, милейди. Трябваше да те предупредя, че спя леко и се събуждам готов да се бия.

— Ще го запомня.

Тя му подаде несръчно възглавницата и одеялото, които държеше в ръцете си.

— Реших, че може би ще имаш нужда от тях.

Син погледна към нещата, които му предлагаше. През целия му живот никой не се бе погрижил за удобството му. Нещо повече, спомни си времето, когато веднъж на местния панаир мащехата му купи ябълково вино на братята му. Едва седемгодишен, той бе наблюдавал как отпиват, докато собственото му гърло гореше от жажда.

Може ли и аз да получа, моля, бе помолил той. Мащехата му бе присвила устни, сякаш я бе помолил да му даде ръката или крака си.

Намери вода, ако си способен. Тя е безплатна и достатъчно добра за никаквец като теб.

Това бе последният път, когато Син бе помолил за нещо.

— Благодаря ти — каза той, вземайки възглавницата и одеялото от ръцете й.

Тя му се усмихна и се върна в стаята си.

Син постави възглавницата на пода и отново легна. Веднага щом главата му докосна възглавницата, той долови лек лавандулов мирис. Ароматът на Кали. Затвори очите си и се наслади на сладкото ухание, спомняйки си прекрасното усещане, което бе изпитал, когато галеше бедрата й. Всичко, за което бе успял да мисли, докато я докосваше, бе как иска да потъне в нея, да усеща ръцете й плътно около себе си.

Син бе връхлетян от болка. Защо Кали беше мила с него, когато трябваше да го мрази повече от всички останали. Той беше неин враг. Баща й бе мразил всичко английско и въпреки това, тя бе показала само състрадание и доброта към него.

Измъчен, той отново постави меча под тялото си, с който се бе научил да спи отдавна. Хладната стомана се притискаше към топлината на гърдите му, докато дръжката и ризницата се впиваха в тялото му, припомняйки му кой е всъщност. Воин. В живота му нямаше място за утеха. В затвореното му сърце нямаше място за съпруга.

Той познаваше само самотата и възнамеряваше да остане такъв и занапред — самотен.

Кали прекара по-голямата част от нощта, опитвайки се да измисли начин, по който да достигне до мъжа си. Трябваше някак да го пречупи и да го накара да я приеме.

Морна щеше да знае. Веднага щом достигнеха дома й, Кали щеше да научи всичко, което я интересуваше. Да, с помощта на Морна, щеше да прелъсти Син.

Кали не искаше да остарее без деца. Независимо дали си признаваше или не, съпругът й обичаше децата. Никой мъж не би бдял над Джейми, по начина, по който го правеше Син, освен ако не изпитваше бащински чувства. И от видяното, Кали беше сигурна, че от мъжа й щеше да излезе прекрасен баща.

— Спи добре, съпруже — прошепна тя.

Защото на сутринта възнамеряваше да започне война, в която се надяваше да спечели сърцето на мъжа си.