Роден в грях

Глава 11

Мъжете седяха с часове, закачаха се и се шегуваха. Кали слушаше и сърцето й се изпълваше с топлина, заради привързаността им един към друг. Макалистър приеха дори Саймън в обкръжението си, за разлика от собствения й клан, те нямаха проблеми с размножаването на англичаните.

Кали научи много за миналото им, включително за брат им Киърън, който се бе самоубил. Но научи много малко за Син. Братята му сякаш знаеха, че споменаването на миналото му го наранява, затова се постараха да не говорят много за него. Беше станало доста късно, когато решиха да се оттеглят. Кали се прозяваше, докато показваше на мъжете къде ще спят. Най-накрая се озова в собствената си стая, насаме със съпруга си.

— Много си красив, когато правиш това.

— Правя какво?

— Усмихваш се.

Той се намръщи на думите й.

— Не го казах, за да спреш да го правиш.

Син погледна с неохота към леглото и се отдалечи от нея.

— Защо не ми каза, че си Макалистър?

— Защото не съм.

Намръщването й, наподобяваше неговото, докато се опитваше да разбере думите му. Той определено не беше близък с майка си.

— Не разбирам.

Син въздъхна, свали меча си и го остави настрана.

— Баща ми ме е създал през първата година от брака си. Бил е далеч от дома, в Лондон, на посещение при приятел, без съпругата си и по някаква причина майка ми е привлякла вниманието му. Била е младо момиче, разказаха ми, че акцентът и необуздаността му са я омагьосали. Заченат съм в задната част на една плевня, по начин, за който майка ми ме увери, че бил най-унизителен и болезнен за нея. Веднага след като родила, ме изпратила заедно с дойката ми в Шотландия, за да живея с баща си. Един стар слуга, който бил в замъка онази нощ, ми разказа, че мащехата ми ме погледнала и почти пометнала Локлан.

Син говореше спокойно, без да влага емоции в думите си. Въпреки това, Кали знаеше, че нараняват дълбоко сърцето и душата му. Не би могло да бъде другояче. Искаше да се приближи до него и да му предложи любов и утеха, но се страхуваше, че ако опита, той ще спре да говори. Затова слушаше мълчаливо, докато сърцето й се разкъсваше все повече, с всяка дума, която той изричаше.

— От този момент нататък баща ми не искаше да има нищо общо с мен. Всеки път, когато исках да говоря с него не ми обръщаше никакво внимание. Ако се приближавах до него, той ми обръщаше гръб и си тръгваше. Колкото до мащехата ми, за нея не бях просто болезнено напомняне за изневярата на баща ми. Презираше всичко, свързано с мен. Заради вината си и срама от стореното, баща ми направи всичко по силите си да докаже на съпругата си, че няма специално отношение към мен. Братята ми получаваха най-доброто от всичко, а аз трябваше да се задоволя с остатъци.

Кали преглътна сълзите, които я задушаваха, но отказваше да му позволи да ги види.

— Изпратил те е обратно в Англия, за да живееш с майка си?

— Опита се веднъж, когато бях на седем години. Беше средата на зимата. — Син замълча и се облегна с една ръка на камината, взирайки се в огъня, сякаш изживяваше отново случилото се.

Изглеждаше толкова изгубен, стоейки там, а суровата болка бе ясно изписана върху красивото му лице. Кали не знаеше как удържа силата на желанието си да отиде при него. Но успя да се стегне и продължи да слуша историята, която без съмнение той разказваше за първи път.

Когато отново проговори, тя долови скритото страдание в сърцето му.

— Помня, че през целия път беше ужасно студено. Баща ми изпрати мен и дойката ми без пари и рицарят, който ни придружаваше нае стая само за себе си, оставяйки ни в конюшнята или плевнята.

Кали се сви от болка, слушайки безстрастният начин, по който говореше.

— Дойката ми продължаваше да повтаря, че майка ми ще се зарадва да ме види. Уверяваше ме, че всички майки обичат децата си и че моята ще се отнася с мен, както Айлийн към братята ми. Че ще ме прегърне, целуне и прибере у дома.

Кали затвори очи, за да прогони съчувствената болка вътре в нея. Познавайки майка му, тя знаеше какъв прием е получил Син.

— Пристигнахме в навечерието на Коледа. Навсякъде бяха разпръснати подаръци, дойката ми ме поведе през голямата зала, където майка ми седеше на господарската маса с момченце в скута си. Държеше го с толкова любов, докато се смееше и го гъделичкаше. Гледката ме изпълни с радост, помислих си, че най-накрая ще имам майката, за която бях жадувал. Реших, че щом ме види там с износените ми обувки и парцаливо наметало, ще ме прегърне и ще ми каже, че се радва най-накрая да ме види отново. Когато дойката й каза кой съм и защо ме е довела, тя изкрещя обидено. Ядосана, хвърли виното си в лицето ми и каза, че има само един син и че не желае никога отново да я унижавам с присъствието си. След това ни изхвърли навън и студената нощ.

Син пое дълбок, накъсан дъх и продължи да се взира в огъня. Сякаш отказваше да я погледне, от страх, че тя също ще го отхвърли. Повдигна крак и ритна парче дърво обратно в камината.

— Тогава разбрах, че за мен не съществува такова нещо като семейство. Не бях нито шотландец, нито англичанин. Нищо повече от едно бездомно копеле. Нежелан и безполезен. Дойката ми ме върна на баща ми и неговото презрение нарастваше с всеки изминал ден, до пристигането на хората на крал Дейвид. Искаха заложници, синове, които да бъдат изпратени на крал Стивън в Англия, като гаранция, че шотландците повече няма да нахлуват в земите му или да нападат хората му.

— Дал е теб.

Син кимна.

— Айлийн му каза, че ако изпрати един от синовете й, ще се самоубие. Не че имаше нужда да го изрича. Всяко едно момче от нас, знаеше кой ще бъде даден. — Той се засмя горчиво, преди да продължи. — Това беше единствения път, през целия ми живот, в който баща ми ме погледна или говори с мен.

Син прокара ръка през лицето, сякаш мисълта за миналото го уморяваше.

— С баща ми си разменихме гневни думи, в крайна сметка той ме сграбчи за ризата и ме хвърли в ръцете на хората на Дейвид. Каза, че никога отново няма да съм добре дошъл в дома му и що се отнася до него, аз вече не съществувам.

Сълзите на Кали се стичаха свободно по лицето й, докато си представяше ужаса, който е представлявал животът му. Никога желан, никога обичан. Нищо чудно, че бе толкова резервиран към нея.

Когато се замисли, осъзна по-лошото, как кланът й бе посрещнал братята му, след начина, по който хората й се бяха отнесли към него и Саймън. Как от своя страна го бе изоставила ранен и сам, за да се погрижи за нуждите на Макалистър.

Син винаги е бил сам.

Господи, пожела си да може да върне времето и да промени този следобед. Бил е отблъскван повече пъти, отколкото някой някога е бил. И тя изпитваше такава болка, заради преживяното от него. Плачеше, заради ужасното отношение, което бе понесъл и в сърцето си знаеше, че никога няма да е в състояние да му позволи да я напусне и да продължи живота си отново сам.

— Син, винаги ще искам да си до мен.

Той се отблъсна от камината, думите й го накара да стисне устни.

— Не ми се подигравай — изръмжа той гневно — Не ми е нужно съжалението ти.

Не, това от което се нуждаеше беше любовта й. Но той беше живял толкова дълго без ничия обич и тя се запита, дали не беше прекалено късно за него. Дали шокът не би бил прекалено силен.

— Не съжаление изпитвам към теб — каза Кали и се пресегна, за да докосне ръката му. За нейна изненада той не се отдръпна. Тя прокара ръката си по бицепса на ненаранената му страна, повдигна я към лицето му и го принуди да я погледне, за да види искреността в очите й.

— Син, ти си моят съпруг, двамата се заклехме пред Бог и аз винаги ще бъда тук, за теб.

Думите й го накараха да преглътне, неспособен да проумее, да повярва, че тя наистина ги мисли. Играеше си с него и той можеше само да предполага, защо иска да му причини това.

Син се втренчи в пода, докато си припомняше случаите в живота си, когато е бил измамен. Времената, когато лежеше пребит от Харолд, мислейки си, че баща му е бил ядосан само когато го отпрати. Вярващ, че ако е послушен и направи всичко, което искат англичаните, ако не ядосва стария граф, той ще му разреши да се прибере у дома, а баща му ще го посрещне с отворени обятия.

В крайна сметка, баща му бе продължил да го пренебрегва. В писмото му до Хенри, дори не бе споменал името му и не го признаваше като свой син. Беше студено и сурово, окончателното отхвърляне, което все още отекваше в сърцето му.

Спомни си жилото на сарацинските камшици, побоите, които бе понесъл по време на обучението си. Единственото нещо, което го поддържаше жив, бе вярата, че ако успее да избяга и да се върне в Англия, всичко ще бъде наред. Народът на майка му, щеше да го приветства.

Но след като Хенри го върна в Лондон, хората му се присмиваха, мразеха го или се страхуваха от него. Отнасяха се към него по-лошо, отколкото към прокажен или еретик. Дори самият бог не можеше да обича някой като него. Осъждането от папата прозвуча в ушите му.

Не, той все още беше онова малко момче, което на Бъдни вечер стоеше пред майка си, а сърцето му бе изпълнено с надежда и копнеж. Какво бе получавал винаги в отговор на глупавите си мечти.

Нищо друго, освен болка и подигравки.

Поради липса на употреба, преди години сърцето му бе изсъхнало и умряло. Ако сега се разкриеше пред Кали, беше сигурен, че тя ще го предаде.

Това беше единственото сигурно нещо в живота му. Единственото, на което можеше да разчита.

Неохотно свали ръката й от лицето си.

— Късно е, трябва да си лягаш.

— Ти къде ще спиш.

— На пода, пред камината.

Устните на Кали потрепериха, докато тя се бореше със сълзите в себе си. Неудовлетвореността й нарасна. Искаше й се да знае начин, по който да достигне до него. Да го накара да повярва в нея, в тях. Но самият той, отново се бе затворил за нея.

Кали го наблюдаваше, докато сваляше ризницата и туниката си. Бронзовите му рамене, блестяха на светлината на огъня. Той взе една кожа от леглото, постави я на пода и легна отгоре й, прегръщайки меча си. Кали отпусна ръце отстрани на тялото си, юмруците й бяха свити и упоритостта му извика желанието й да го удуши.

Какво трябваше да предприеме, за да достигне този мъж.

Момиче, когато се провалиш с печеленето на нечие благоразположение, може би трябва да споделиш свободата му.

Думите на баща й прокънтяха в главата й, давайки й вдъхновението, което й трябваше.

Тя се разсъблече, остана само по тънката долна риза и грабна една възглавница от леглото.

Син слушаше как жена му се движи наоколо и се взираше в огъня. Изпитваше силно желание да се присъедини към нея в леглото. Да я придърпа в ръцете си и най-накрая да получи единственото късче от рая, за което мъж като него можеше да се надява. Но той беше свикнал с несбъднатите мечти.

Изведнъж една възглавница бе поставена до тила му. Намръщен, той се облегна назад, за да види как Кали си прави постеля.

— Какво правиш?

В отговор тя сви рамене, легна на пода и издърпа одеялото му върху себе си.

— Състрадателна съм. Леглото ми е там, където е съпругът ми. Ако не искаш да дойдеш при мен, тогава аз ще дойда при теб.

— Държиш се абсурдно.

— Аз ли? — попита тя и се облегна на лакът, за да го погледне. — Струва ми се нелепо да лежиш на студения, каменен под, когато наблизо те очаква удобно легло.

Син затвори очи, неспособен да спори с нея и да се справи с обърканите си чувства. Тази вечер й бе казал неща, който никога преди не бе изричал. Никой, дори братята му нямаха представа за казаното от майка му през онази нощ.

Чувстваше слабост и умора и единственото, което желаеше, бе почивка от миналото си.

— Лягай си, Кали.

Но тя не си отиде, вместо това просто се сви до него и продължи да говори:

— Защо? Аз ли направих нещо нередно през първата ни брачна нощ? Разочаровах ли те?

Син почти се задави, спомняйки си колко топла и отзивчива бе тя тогава. Никога не го бе разочаровала. Не и досега, когато отказа да изпълни молбата му.

— Не, не бях разочарован.

— Тогава защо не искаш да правиш любов с мен?

Той бе изгорен от спомена за нея, гола и гореща в ръцете му. Няколкото й думи събудиха тялото му за живот. Тя беше първата жена, която молеше за услугите му. Осъзнаването бе еротично и чувствено и го изпълни с огън.

— Не мога да повярвам, че водим този разговор.

— Добре тогава, край на дискусията. Продължавай да лежиш така с раненото си рамо и се преструвай, че не съществувам. В което си много добър, между другото.

Болката в гласа й го ужили. Син не искаше да я наранява. Искаше просто да го остави на мира. Да му остави малкото късче спокойствие, което изолираното му сърце можеше да намери.

— Кали, причината не е в теб. Защо просто не приемеш факта, че съм нечестно, нищо неструващо копеле и не ме оставиш на мира.

— Както правят всички останали?

— Да.

Кали седна и се наведе над него. Гърдите й се отъркаха в ръката му и в отговор на невинното й докосване, мъжествеността му се втвърди. Естествената й красота го прикова към пода, медните й къдрици падаха свободно около лицето й, а светлината на огъня блестеше в зелените й очи, които присви гневно към него. Яростта й бе оцветила бузите й в розово.

— Защото не вярвам, че си нечестен и знам, че струваш нещо. Колкото до това, че си копеле, вината не е твоя.

Тя опря брадичката си върху бицепса му и се втренчи в него, с желание в очите си, което му се струваше невероятно. Не вярваше, че тя наистина иска да има нещо общо с него.

— Ще те обичам, съпруже, ако ми позволиш.

Думите й го разкъсаха на парчета, оставяйки го толкова уязвим. Не можеше да й повярва, защото знаеше…

— И ако го направя? Какво ще стане със семейството ти? Готова ли си да ги изоставиш завинаги. Наистина ли, дори за миг вярваш, че биха приели един англичанин в сърцата си.

— Ти не си англичанин, ти си шотландец.

— Не! Роден съм в Англия и прекарах по-голямата част от живота си там. Бях изхвърлен от Шотландия с думите, никога да не се завръщам отново. Мразя това място повече, отколкото някой би могъл да разбере и ще сграбча първата възможност, която ми позволи да се върна обратно в Лондон. Готова ли си да заминеш с мен.

Очите й заблестяха гневно, когато си спомни това ужасно място.

— Аз презирам Лондон, мръсотията и вонята му. Хората там ме мразят.

— Тогава можеш да разбереш как се чувствам тук.

Думите му секнаха дъха й. Скъпи светии, тя знаеше. Разбираше ужасяващата агония, която изпълваше сърцето й ден след ден и страхът, че никога отново няма да види любимата си Шотландия.

— Защо се ожени за мен? — попита тя тихо, наполовина уплашена от отговора, който той щеше да й даде.

— Защото знаех, че няма друг начин да те върна у дома. Видях как другите се отнасят към Джейми, презрението им. Той е прекрасно момче с добро сърце. Не исках да стане като мен. Затова върнах и двама ви, преди да е станало прекалено късно.

Кали замръзна, когато бе връхлетяна от изобилие от емоции. В този момент, знаеше че го обича. Силата на чувството я разкъса, изпълвайки я с желанието да го вземе в ръцете си и да го прегръща през остатъка от вечността.

Този мъж, толкова силен и толкова наранен, който пренебрегваше себе си и помагаше на другите, когато никой, никога не бе помогнал на него. Той я изумяваше и плашеше, но най-вече я бе развълнувал дълбоко.

Кали прокара ръка по челюстта му.

— Ще те накарам да пожелаеш да останеш тук, с мен.

Очите му потъмняха и той отговори:

— Уверявам те, че няма да успееш.

— Това предизвикателство ли е?

— Не, гълъбице. Просто признание.

Може би в съзнанието му, но в сърцето на Кали това бе предизвикателство, а тя оценяваше доброто съревнование. По някакъв начин щеше да пробие защитата му и да достигне до сърцето. Щеше да го изпълни с желание да остане. Щеше да се превърне в това, от което Син се нуждаеше и това, което искаше, без значение какво.

Син се претърколи и й обърна гръб. Очакваше Кали да си тръгне, но тя не го направи.

Вместо това се настани зад него и проследи с ръка белезите на гърба му. Усещането бе странно, да изпита удоволствие там където бе понесъл толкова много болка. Потрепери, когато тя се наведе и постави устните си върху раната от стрелата. Тялото му изгаряше от желание за нея. В този момент би било толкова лесно да я преобърне, да я вземе в обятията си и да се забие дълбоко в нея, за да облекчи с тялото й болката между краката си.

Сякаш отново усещаше в ръцете си гърдите й, вкусваше сладостта на кожата й… Но това беше безумен сън.

В този свят нямаше безопасност, нямаше щастие за някой като него. Любовта бе отредена на други мъже. Мъже, които бяха благословени и късметлии. Мъже, които знаеха как да обичат някого.

Тази вечер обаче самотата, която изпитваше, бе неописуема. Син беше студен, празен и наранен.

И единственото, което искаше, бе облекчение на болката вътре в него.

Преди да осъзнае какво прави, той се обърна, за да я погледне. Очите й бяха толкова нежни, че разтопиха леда вътре в него. Когато Кали се пресегна, за да докосне устните му с пръсти, той усети как съпротивата му се пропуква.

Как можеше да бъде толкова открита и даваща. Никога нямаше да разбере тази жена.

Кали разтвори устните си в покана за него и без да се замисли, той я прие.

Тя простена, когато той я придърпа силно в прегръдката си. Целувката му, изпълнена със страст и желание, открадна дъха й. Почувства как ръката му сграбчва ризата й, докато я притискаше по-близо до тялото си. Ограбваше устата й, сякаш бе най-ценното съкровище на земята и той не можеше да живее без нея. Ръцете му се вкопчиха в нея, езикът му танцуваше с нейния в чувствен, възбуждащ ритъм, който я остави слаба и немощна.

Бог да й е на помощ, но тя желаеш този мъж. За нея нямаха значения престъпленията, които бе извършил. Това, което бе направил в миналото, за да оцелее. Единственото, което имаше значение, бе начинът по който докосна сърцето й.

Караше я да се смее, да се чувства желана и необходима. Но най-вече, караше я да се чувства като жена и бе събудил нещо дълбоко в нея. Част, за чието съществуване не бе подозирала.

Когато погледнеше в очите му, можеше да види бъдещето. Виждаше децата, които искаше да му роди и домът, който желаеше да създаде за всички тях.

Син не проумяваше, защо не се отдръпна от нея. Но не можеше. Това щеше да бъде най-благородната му постъпка, но той и благородството бяха непознати. Той беше звяр, който умееше само да оцелява и да се предпазва от нараняване.

И все пак, когато я погледнеше, можеше да мисли само за едно — че е мъжът, от който тя се нуждаеше, който ще я прегръща до края на вечността.

— Желая те, Син — въздъхна тя. Бог да му е на помощ, но той не можеше да устои на тази молба.

Но не би я взел тук, на пода, без да се погрижи за удобството й. Той може и да беше животно, но тя беше благородна дама. Въпреки протестите й, той я вдигна на ръце и я отнесе в леглото й.

— Ще нараниш рамото си — каза тя, притискайки се плътно към него, сякаш се опитваше да тежи по-малко в ръцете му.

— Не тежиш достатъчно, за да ме нараниш.

Тя се усъмни в думите му и докато той я поставяше обратно върху пухения дюшек, ръцете й останаха да лежат върху раменете му. Нежността на докосването й го изгори. Той отдели един миг да се наслади на вида й — толкова топла и очакваща.

Тя лежеше в леглото, а зелените й очи го изпиваха с поглед, сякаш той беше всичко, което някога е искал да бъде.

В очите й той бе благороден, достоен, героичен. Беше мъжът, който винаги е искал да бъде.

Той трябваше да си тръгне и го знаеше. Нямаше какво да прави с нея. И все пак не можеше да я остави. Съмняваше се, че има нещо на тази земя или отвъд нея, което би могло да го измъкне тази вечер от стаята им.

Кали видя погледа в измъчените му очи и за миг си помисли, че ще се отдръпне от нея.

Вместо това той развърза връзките на панталоните си, свали ги и се присъедини към нея в леглото. Кали потрепери при вида на голото му тяло, изтегнато до нейното. Силата и грациозността му бяха поразителни. Тялото й копнееше и гореше за неговото, пулсираше с нужда, която едва разбираше. Единственото, което знаеше, бе, че го желае. Искаше да сподели себе си с него, да го усети дълбоко в нея, да му позволи да вземе утехата и удоволствието, от които имаше нужда.

Син посегна към връзките на долната й риза и бавно я разтвори, докато не я разголи за гладния си поглед. Кали потрепери при вида на дивото, чувствено изражение, изписано на лицето му, докато се взираше в голите й гърди.

Тя простена, когато той погали с ръка стегнатите й, подути зърна, сякаш се наслаждаваше на гледката и усещането за тях, преди да обхване едното с дланта си и нежно да го стисне. Тялото на Кали се разтопи от чувственото удоволствие и тя простена в отговор на докосването му. Беше толкова топла и влажна за него, изпълнена е копнеж и желание.

Тя също искаше да покори тялото му, да го докосва по начин, по който, надяваше се, никоя друга жена не го бе докосвала. Тази нощ той щеше да бъде неин и тя възнамеряваше да направи всичко възможно, за да го накара да разбере какво означава за нея.

Син зарови устните си в шията й и дъхът му я изгори с топлината си. Кали беше толкова пияна предишният път, че не помнеше нищо от случилото се. Но това… това беше невероятно. Толкова диво и горещо, а самата тя бе изпълнена със страх и любопитство.

Изследваше тялото му с ръце и се наслаждаваше на силните, мъжествени линии. Беше толкова твърд и стегнат в сравнение с нея. Наболата брада по страните му я драскаше, а мъжественият му аромат я замайваше.

Син бе разтърсен от силата на възбудата си. Кали го докосваше по начини, за чието съществуване не бе подозирал. Когато погледна в очите й, видя самия Рай. Никоя жена не го бе докосвала така. Никога не си бе позволявал подобна утеха, дори не смееше да се надява, че може да я получи.

Кали се раздаваше за него, той пиеше от нежността на устните й и вкусваше вродената й нежност, която толкова му бе липсвала. Тя беше ангел и когато я гледаше, почти можеше да повярва в такива неща като рая.

Син се превъртя и я дръпна върху себе си, така че да може обхване лицето й с ръце и просто да се взира в скъпоценните й, зелени очи и обещанието, с което бяха изпълнени.

Осмеляваше ли се да им повярва?

Кали завъртя главата си и целуна отворената му длан. Жестът й го шокира. С разтуптяно сърце наблюдаваше как тя си прокарва път с целувки нагоре по ръката му към устните му.

Затваряйки очи, Син издърпа ризата над главата й и се наслади на усещането за голото и тяло, притиснато към неговото. Тази вечер щеше да направи това, което никога преди не бе правил. Щеше да се разкрие пред нея и да се моли, че на другия ден тя няма да го намрази за стореното.

Кали простена от усещането за топлината на тялото му под нейното, желанието я връхлетя. Мразеше се, задето нямаше спомен за първата им брачна нощ за това как го държи в ръцете си.

Син нежно я претърколи по гръб и се настани между краката й. Докато я целуваше, възбудената му мъжественост почиваше до бедрото й.

Чувството да бъде така разголена пред него бе толкова странно. И все пак това, което щяха да споделят беше естествено. Когато съзря болезнения глад в очите му, тя се протегна и погали страните му, преди да зарови ръцете си в косата му.

— Толкова се радвам, че си мой съпруг — прошепна тя.

Син се вгледа в нея, сякаш не можеше да повярва на чутото, а смесица от болка и екстаз, изпълни тъмните му очи.

Изглеждаше така, сякаш сънува и се страхува от събуждането.

Мускулите му танцуваха под ръцете й и той притисна върха на члена си към сърцевината й.

Кали затаи дъх в очакване, след тази вечер нямаше да забрави усещането за мъжа си.

Син докосна с ръка бузата й. Очите му приковаха нейните, докато взаимното разбиране и загриженост преминаха между тях. Това беше безценен момент на споделяне, който й вдъхна надежда за общото им бъдеще.

Син наведе глава, улови устните й в страстна, пламенна целувка и с едно рязко движение, проникна дълбоко в тялото й.

Кали се напрегна, когато болката измести удоволствието й.

Той замръзна неподвижно и прошепна:

— Съжалявам. Боли ли те много?

Кали преглътна и поклати глава. Болката бе утихнала до леко неразположение, когато тялото й се разтегна, за да побере големината му. Просто беше стресната. Тъй като вече бе изгубила девствеността си, не очакваше тази вечер да изпита болка. Или поне така й бяха казали.

Син се подпря на ръцете си, за да погледне надолу към нея. Кали се взря в лицето му и загрижеността в очите му, докато усещаше твърдостта му дълбоко в себе си. Той беше толкова невероятно красив.

— Добре съм, Син — каза тя и му се усмихна плахо. Беше толкова интимно да го погледне, докато бяха свързани по този начин.

С всеки дъх, който Син си поемаше, Кали усещаше как пулсира вътре в нея. Чувстваше твърдостта му с цялото си тяло.

Инстинктивно, тя повдигна ханша си, за да го привлече по-дълбоко, а мускулите на женствеността й се стегнаха около пениса му. Син изръмжа в отговор, а лицето му се озари от чисто удоволствие, което я подтикна към по-смели действия, докато се извиваше под него.

Син затаи дъх при вида й, изтегната под него, докато използваше тялото му със своето. Запази неподвижността си, въпреки че това го убиваше. Искаше тя да го желае, не да се страхува от копнежите на собственото си тяло.

Тази нощ Кали трябваше да получи толкова удоволствие, колкото него. В действителност, дори повече. И му харесваше да я наблюдава как открива сексуалната си сила и наслада, докато той правеше същото.

Кали простена в отговор на блаженството, което изпитваше и той се заби по-дълбоко в нея. Двамата извикаха в унисон.

Син никога не бе мечтал, че може да прави любов така. Не се бе осмелявал да се надява на една нощ, която да сподели по този безусловен начин с жена и да знае, че тя е била с него по собствената си, свободна воля.

Червените й къдрици, спускащи се от двете страни на лицето й му напомняха за красиво създание, фея, която го бе покорила с магията си. И беше толкова прекрасно да го обгръща по този начин. Със сигурност не съществуваше по-голямо удоволствие от топлината й.

Кали прокара ръце по гърдите му, продължи нагоре по раменете му, докато ги зарови в косата му. Той се отпусна върху нея и я заключи в прегръдката си. След това бавно, много бавно, започна нежно да се люлее между бедрата й.

Кали въздъхна от удоволствие, когато го усети дълбоко в себе си, толкова твърд и силен, вътре в нея. Как можеше да забрави това. Обви ръце около него и се заслуша в бързото му дишане, докато се движеше.

Изви гърба си, за да го привлече по-дълбоко, целуна здравото му рамо и вдъхна аромата му. Той ускори тласъците си, плъзгаше се навътре и навън, достигайки все по-дълбоко вътре в нея. Главата й се замая от усещането за кожата му, притисната върху нейната, за дъха му, докосващ шията й.

Шепнеше името му, докато го прегръщаше силно и посрещаше тласъците му. Тялото й бе извън контрола й. Беше топла и възбудена. И точно когато си мислеше, че ще умре от удоволствие, тялото й избухна в екстаз, толкова силен, че я накара да крещи.

Син стисна зъби, докато тялото й притискаше неговото и я целуна дълбоко. Стискайки я силно, той усети собственото си освобождение. С един последен силен тласък се заби дълбоко в нея и почувства как вълните на удоволствието извират от него, докато я даряваше с частица от себе си, каквато не бе споделял с никой друг.

Той остана да лежи напълно неподвижно, държейки я в прегръдката си сякаш за цяла вечност, и в същото време му се стори като миг.

— Винаги ли е така? — попита Кали, а гласът й бе изпълнен със страхопочитание.

Син си пое рязко дъх, докато падаше от рая обратно в тялото си.

— Не знам.

Той се скова, веднага щом изрече думите.

Тя го погледна с любопитство.

— Не знаеш или не искаш да ми кажеш?

Син искаше да превърне неволната си грешка в лъжа, но не можеше да се реши да го направи. Не, не би могъл да я излъже. Не и след като му беше дала толкова много.

Смутен той отмести поглед и отговори.

— Преди тази вечер, никога не съм бил с жена.

Кали беше шокирана от признанието му.

Как бе възможно това. Беше чула многобройните слухове за сексуалните му завоевания в Лондон.

Разбира се, също така беше чула, че закусва с малки деца всяка сутрин и че има рога, които израстват от челото му всеки път, когато се доближи до църква.

— Ами първата ни брачна нощ? — попита тя.

— Ти припадна, преди да го направим.

— Но кръвта, която беше по мен и леглото ми, откъде се взе?

— Беше моя. Не мислех, че ще можеш да понесеш унижението, ако лекарите на Хенри те бяха прегледали и открили, че си девствена. Затова отворих една от раните на ръцете си и използвах кръвта, за да те предпазя.

Пълната дълбочина на самотата му се блъсна в нея. Скъпи светии, дори на такова първично ниво не е бил интимен с никой друг.

Беше нечувано, мъж с неговия външен вид и мъжественост да остане недокоснат.

— Не мога да повярвам, че не си…

— За какво страхливо копеле ме смяташ? — попита той, в очите му се разгоря гняв. — След всичко, което съм преживял, наистина ли вярваш, че ще се възползвам от шанса да оставя едно бебе на жена, която ще го мрази, заради моите действия. По-скоро бих умрял девствен, отколкото да науча, че мое дете страда на този свят само защото съм бил егоистичен задник, който не може да се контролира.

Въпреки това, тази нощ той беше рискувал с нея. След случилото се между тях бе напълно възможно тя да забременее от него. Което означаваше, че поне на някакво първично ниво, той й се доверяваше. Тя го прегърна трогната от думите му.

Син я притисна по-близо до себе си, надявайки се в сърцето си, че е стерилен. Молеше се, че тази нощ няма да се превърне в проблем. Не можеше да понесе мисълта, че едно дете ще се роди, за да изтърпи страданието и нещастието на този свят.

Никога не трябваше да я докосва. Беше грешно и той си пожела този следобед стрелата да бе пронизала сърцето му. Трябваше да остави семейството й да го победи и да се върне в Англия.

Трябваше да направи всичко друго, но не и да се люби с нея. И все пак, докато тези мисли се въртяха в глава му, той погледна към ангелското й лице и видя това, което бе чакал през целия си живот.

Всичко, което трябваше да направи, бе да намери смелостта да го вземе. С огорчение осъзна, че през целия си живот бе устоял силен и сам, а сега се страхуваше от една обикновена жена. Защото тя го плашеше. Тя и непознатите чувства, които предизвикваше в него. Когато я погледнеше, всички тези отдавна погребани мечти, се появяваха и го караха да бленува за неща, за които нямаше право да копнее, като дом, семейство и любов…

Момче, бъди благодарен за това което имаш. Всички копелета като теб са достойни само да бършат задниците на по-добрите. Суровите думи на Харолд го разкъсаха. Дишането му се затрудни, той неохотно се отдръпна от нея, стана и се облече.

— Син?

Звукът на гласа й го нарани. Той се спря на вратата, разкъсван между необходимостта да се върне в леглото, да я вземе в прегръдките си и да я задържи завинаги и страхът от евентуалното й отхвърляне, който го караше да избяга като уплашено животно.

За първи път в живота си, Син избра отстъплението.

— Ще се върна след малко.

Без посока, той се отправи надолу по стълбите към голямата зала, където завари брат си Юън. Той все още седеше на масата и пиеше ейл сам.

— Защо си все още буден? — попита Син и зае свободното място в непосредствена близост до брат си.

Юън пресуши чашата си и си наля още, преди да отговори:

— Все още не съм умрял от изтощение. Ами ти?

— Същото.

Син грабна една чаша, напълни я и изпи съдържанието й на един дъх.

— Каква двойка сме, а? — изсумтя Юън.

Син напълни още една чаша.

— В смисъл?

— И двамата сме измъчвани от миналото.

Син замълча, когато спомените се надигнаха. Той знаеше за болката и вината, която изпитваше брат му. Знаеше как миналото измъчва съвестта му.

— Тази вечер си мислиш за Киърън? — попита Син.

Юън кимна.

— Всяка вечер, лицето му ме преследва, когато се опитвам да заспя.

— Да, разбирам те добре. Аз виждам лицата на всички мъже, които съм убил. — Отпи нова глътка бира, преди да продължи. — Дори не знам имената на повечето.

— По-лесно е от това да знаеш, че си убил собствения си брат.

Син избута стола си назад, така че да може да изравни погледа си с този на Юън.

— Киърън се самоуби.

— Да, след това, което му причиних.

— Вината не беше твоя.

Юън не беше нищо повече от пешка в ръцете на красива жена, която нямаше сърце. Киърън бе направил собствения си избор и бедният Юън бе оставен да страда, заради действията и на двамата.

Син съчувстваше на брат си и би дал всичко, за да облекчи страданието му. Но се съмняваше, че вечността разполага с достатъчно време, което да облекчи сърцето му.

Юън изля от бирата, докато се опитваше да си налее, затова хвърли чашата зад рамото си и вместо от нея, отпи от стомната.

— Проклетите чаши, никога не са достатъчни големи — промърмори той. Наклони глава и погледна към Син. — Е, защо си тук, когато имаш такава красива жена, която да топли леглото ти?

Отговорът на този въпрос беше лесен.

— Защото съм лицемерен глупак.

— Е, поне го осъзнаваш.

Син се усмихна криво.

— Знаеш ли, тази вечер си мислех, че дължа извинение на Брейдън.

— За какво?

— За думите, които му казах, когато бяхме в земите на Макдъглас, заедно с Маги. Открих, че с много по-лесно да даваш съвети, отколкото да ги прилагаш на практика.

Юън се намръщи.

— Братко, не забравяй, че съм пиян и нищо от казаното не оформя смисъл в замъгленото ми съзнание.

Син си пое дълбоко дъх.

— Казах на Брейдън, че трябва да грабне възможността с Маги и да разбере дали им е писано да бъдат заедно. И сега осъзнавам, че не мога да последвам същия съвет.

— Искаш да се пробваш с Маги?

Син хвърли малко хляб към брат си.

— Защо не легнеш да поспиш?

— Ще го направя все някога, но не съм достатъчно пиян.

Син повдигна вежди при думите му. През цялото време, което бе прекарал в Шотландия заедно с братята си, за да се възстанови от изгарянията си, той бе забелязал колко често Юън оставаше до късно и пиеше сам.

— Кажи ми, Локлан знае ли колко пиеш?

— Никой не знае, дори аз.

Син сграбчи ръката на Юън, преди той да отпие още веднъж.

— Може би понякога трябва да се въздържаш.

Юън изръмжа и се отърси от хватката му.

— Не ми пробутвай собствените си съвети, когато не можеш да ги приложиш в живота си.

Син поклати глава, Юън пресуши стомната и стана, за да открие още пиене.

Юън бе повярвал, че Айзабел от клана Кейд го обича. Първоначално се бе бил с Киърън, за да я притежава, до момента, когато почти се бяха избили един друг пред очите й. След това Юън бе отказал да се подчини на баща им и братята им и бе избягал с жената, за да се ожени за нея.

Преди да се оженят обаче Айзабел бе избягала с друг мъж, оставяйки го сам в северната част на Англия. С разбито сърце, той се бе върнал в Шотландия, за да завари семейството си в траур за смъртта на Киърън, който се бе самоубил в деня, когато Юън бе избягал с Айзабел.

Двойният удар, който понесе го бе разрушил.

Юън бе сграбчил този шанс за щастие, и остана огорчен и сам. Живееше в една пещера в хълмовете, където никой не го беше грижа и не забелязваше колко ейл изпива.

Понякога шансът за щастие не си струваше.

Син се втренчи в собствената си чаша. Можеше да преброи приятните си спомени на пръстите на едната си ръка. Щастието винаги му се изплъзваше и би бил глупак, ако мислеше по друг начин.

Сърцето му натежа и той знаеше, че не може да задържи Каледония като своя съпруга. На следващия ден щеше да се концентрира върху откриването на бунтовниците и след това щеше да я напусне.

Вероятно папата щеше да анулира брака им. Мъжът го мразеше достатъчно, за да разтрогне брак, който никога не е трябвало да бъде сключван.

Да, щеше да я освободи. Това беше единствената достойна постъпка, която един недостоен мъж можеше да направи.