Роден в грях

Глава 8

Е, толкова по въпроса с войната за спечелването на сърцето му. Прекара останалата част от сутринта, опитвайки се просто да го накара да говори.

Кали недоумяваше какво да прави. По времето, когато се събуди, конете им бяха вече оседлани и двамата със Саймън чакаха нея и Джейми, за да възобновят пътуването си.

Когато тя се усмихна и поздрави Син, най-доброто, с което той й отвърна, беше изсумтяване. Всъщност, забеляза тя, единственият отговор, който даваше на всеки въпрос или коментар през цялата сутрин беше изсумтяване.

Когато спряха, за да починат по обяд, Кали беше напълно готова да го удуши. Или най-малкото да прати глутница диви кучета подире му.

Прекалено сърдита, тя извади храната им, след това отиде до съпруга си, който беше зает с разхлаждането на конете.

— Мислех си да запаля огън тази вечер. Имаш ли нещо против?

Той отново изсумтя, после рязко вдигна глава.

— Какво?

Тя се усмихна.

— Ха! Знаех си. Знаех, че мога да те накарам да говориш. Само си помисли, цяла дума. Кой знае, ако продължавам така, може би ще чуя пълно изречение до края на седмицата.

Син се опита да изглежда заплашително в отговор на дързостта й, но очарованието на жената беше заразно. Да не говорим, че изглеждаше твърде прекрасна, стоейки пред него с коса, сплетена надолу по гърба й и сияещи бузи. Какво имаше в тази жена, че всеки път, когато се доближеше до него, той искаше да целуне закръглените й, пълни устни? Да зарови глава в шията й и просто да вдиша сладкия й аромат?

Самото й присъствие го разгорещи и накара цялото му тяло да пулсира от желание.

— Мислех, че желаеш да се прибереш възможно най-бързо вкъщи — каза той, както сам забеляза, с твърде дълбок глас.

— Да, но можем да говорим, докато го правим. Забеляза ли, че Саймън нямаше никакъв проблем да ме попита как се чувствам, или дали съм нетърпелива да видя семейството си?

Той погледна към мястото, където Саймън стоеше с Джейми, докато вадеше от чувала фураж за коня си.

— Страхувам се, че не говоря толкова много като Саймън. — Син изпитваше съмнение, че дори повечето жени са бъбриви колкото Саймън.

— Забелязах. Съвсем не е нещо, което се опитваш да скриеш.

Син вдигна четката и започна да трие отдолу коня си. Не можеше да проумее защо Кали предпочита да бъде тук с него, когато можеше да бъде с брат си и Саймън. Особено като се има предвид начина, по който той се отнесе към нея тази сутрин.

— Защо си толкова мила с мен?

Кали замълча за миг.

— Казваш, че е твърде необичайно някой да бъде мил.

— Така е. В случай, че не си забелязала в Лондон, повечето хора дори не ми обръщаха внимание.

Тя се замисли за минута върху казаното.

— Мисля, че мръщенето ти е това, което ги плаши.

— Не се мръщя.

— Позволи ми да не се съглася по този въпрос. Изглеждаш доста свирепо.

— Тогава защо ти не си уплашена?

— Нямам абсолютно никаква идея. Баща ми винаги казваше, че притежавам повече кураж от десетина мъже.

— Мисля, че баща ти е бил прав.

Тя му се усмихна и това направи най-странното нещо с дишането му, карайки слабините му да се стегнат незабавно.

Кали размаха с ръка между тях.

— Искам да отбележиш това, че точно сега, в този момент, ние разговаряме. Наистина не е трудно, нали? Мислиш ли, че можем да се държим така до края на деня?

Всъщност той се усмихна на думите й.

— Не исках да бъда груб с теб тази сутрин. Просто не обичам да говоря, докато пътувам.

— Добре тогава, ще ти простя. Но само толкова, колкото да осъзнаеш, че не бива да ме игнорираш в бъдеще.

— Ще опитам.

Син я гледаше как си тръгва и му стана тежко. Кали беше невероятна красавица, но не само външно. Красотата й също така беше дълбоко в душата й и притежаваше блясък, какъвто той никога не бе подозирал, че може да съществува.

В този момент, копнежът за нея му причиняваше болка. Болеше го от това, че не е като Саймън.

Ако беше благороден и достоен…

Стисна зъби. Нямаше какво да се направи. Той бе това, което е бил винаги и нямаше начин да го промени.

Въздъхвайки със съжаление, Син продължи да разхлажда коня си.

Когато на следващия ден стигнаха в Рейвънсууд, Кали беше повече от готова тази нощ да се отдаде на една добра, стабилна почивка. Кръчмата, в която бяха отседнали предния ден, беше тясна и студена, а ханджията кисел и намусен.

Беше ужасна нощ, прекарана с подритващите я крака и лакти на Джейми, докато се чудеше, къде ли спеше мъжът й.

Но тази вечер щеше да има изобилие от стаи и собствено легло само за Джейми, а съпругът й нямаше да има възможността да я избегне. Да, тя щеше да е близо до него, дори и ако трябваше да го завърже за себе си.

Саймън ставаше все по-неспокоен с наближаването на Рейвънсууд и веднага щом гледката на големия замък се появи пред тях, той пришпори коня си напред, препускайки надолу по хълма към моста.

— Мисля, че е развълнуван — каза Кали на Син.

— Да, той и брат му винаги са били близки. Също като теб и Джейми.

Тя погледна към мястото, където Джейми спеше, сгушен в прегръдките на Син. Момчето бе оклюмало от умората през последния един час и Син се опасяваше, да не би да падне от коня си. Затова спря и прехвърли момчето, за да може то да язди с него и да подремне на спокойствие.

Джейми имаше лице на ангел, докато спеше и тя не пропусна да забележи нежността на Син. За човек, който не искаше деца, показваше загриженост, която липсваше на повечето мъже.

Когато влязоха в добре поддържания, изискан двор на замъка, Саймън вече стоеше до много красив, висок, тъмнокос мъж и руса жена, която изглеждаше така, сякаш ще роди всеки момент. Мъжът държеше малко дете на ръце и ги погледна с братска обич.

Това трябваше да е Дрейвън от Рейвънсууд.

— Син — поздрави го Дрейвън, но в тона му се усети нотка на сдържаност. — Отдавна не сме се виждали.

Син дръпна юздите на коня си и спря точно пред тримата. Нещо скрито и болезнено смръщи лицето му, когато огледа прекрасния двор, в който се суетеше прислугата, занимаваща се със задълженията си.

В тъмните му очи се появи блуждаещ поглед и беше споделен с човека пред нея.

— Да, Дрейвън — отвърна тихо Син, — така е. Изглеждаш добре и щастлив. Поздравления.

Дрейвън се усмихна.

— Ти също.

Саймън се приближи да вземе Джейми, така че Син да може да слезе от коня. Син, от своя страна, помогна на Кали и я поведе към останалите, докато конете бяха отведени от конярите.

— Съпругата ми, Каледония — представи я той на Дрейвън.

Очите на мъжа се разшириха леко от изненада, но той бързо я прикри. Обърна се към бременната жена и лицето му веднага омекна.

— Съпругата ми, Емили.

Саймън се засмя.

— Господа, можете ли да не сте толкова сковани? Дамите никога няма да разберат за пакостите, които заедно измисляхте навремето.

Дрейвън се засмя на думите му.

— Ние? Спомням си, че ти беше този, който създаваше проблеми, докато ние те измъквахме от опасността.

— Лъжи! — извика Саймън. — Аз бях едно невинно момче, заблудено от вас демони на Луцифер.

— Невинно? — Син се обърна към Дрейвън.

— Спомняш ли си, когато прониза мечката със стрела?

Дрейвън изсумтя.

— Дали си спомням? Все още нося белега от тогава. А какво ще кажеш за вълка?

Син изсумтя, после сниши гласа си, имитирайки детски:

— Дрейвън, Син, вижте, намерих едно кученце.

— Кученце с ядосана майка.

— О, чудесно — каза Саймън саркастично. — Защо, за бога, поисках да събера двама ви заедно отново? Отричам се от думите си. Върнете се към мрачното си настроение. И двамата.

Емили прегърна Саймън и стисна ръката му.

— Бедният Саймън, винаги поемаш удара.

Прехвърляйки тежестта на Джейми в прегръдките си, Саймън погледна към Кали, и от изражението на лицето му, тя разбра, че той си спомни за трика й с връзването му за леглото.

— Нямаш си и представа, Ем.

Кали му се усмихна ведро, а Емили се протегна и хвана ръката й.

— Заповядай вътре, ще намерим легло за брат ти, и ще осигурим топла храна и почивка за теб и съпруга ти.

Емили от Рейвънсууд имаше открито и мило изражение. Такова, което предразположи Кали да се чувства като у дома си. Въпреки че изобщо не познаваше домакинята си, я усещаше близка.

Веднага след като влязоха вътре, малкото дете в ръцете на Дрейвън зарита и поиска да го пуснат.

— Хен, стой наблизо.

Момчето изтича до огнището и събра куп играчки, а след това се втурна към Кали, за да й ги покаже. Той й говореше и гукаше в бърза последователност и тя успя да схване само една или две думи от речта му.

— Казва ти, че дядо му му е купил кон на панаира в Рансок, където е трябвало да играе с маймуна.

Кали се засмя.

— Ах, така всичко има много по-дълбок смисъл. На колко години е?

— На година и половина.

— Кога очаквате следващото?

— До месец, мисля.

Кали се втренчи в закръгления корем на Емили, изпитвайки лека завист и се запита дали може да е заченала през сватбената си нощ. Би било прекрасно да има дете, което да расте в нея. Да почувства малките движения на бебето и да знае, че ще е нейно, за да го обича…

Нямаше търпение да дочака този ден.

Хен дръпна ръкава на Кали, искайки да се настани в скута й. Без да се колебае, тя го сложи да седне там и му позволи да продължи да й показва своите играчки.

Син гледаше естествения начин, по който Кали обгръщаше детето и сърцето го заболя. Дишайки тежко, той огледа голямата зала. Беше толкова странно да се върне след всичките тези години.

Не можеше да си спомни времето, когато беше окован пред същото това огнище, докато Харолд злонамерено го биеше по редица причини. В онези дни залата беше мрачна и тъмна.

Сега тя беше боядисана и приветлива. Едва я разпозна. Дори подиумът с господарската трапеза бе преместен другаде.

И все пак, той познаваше това място. Почувства обърканите спомени, напомнящи миналото. Болезнени, горчиви спомени, с които беше прекарал целия си живот, опитвайки се да ги погребе.

Дрейвън сложи ръка на рамото му.

Син инстинктивно понечи да я отдръпне, но се насили да издържи. Имаше много неща в Дрейвън, които му напомняха за Харолд. Същата тъмна коса, същите черти и височина. Единствената разлика бяха очите. Тези на Харолд имаха жесток кафяв цвят, докато при Дрейвън преобладаваше светлосиньото като очите на майка му.

— Трудно е да се прогонят призраците на миналото, нали?

Син кимна.

— Изумен съм, че можеш да живееш тук.

— В интерес на истината, аз само съществувах тук, докато жена ми не ми се нахвърли.

— Нахвърлила ти се е?

Дрейвън се засмя.

— Нямаш представа каква тигрица живее в това ангелско тяло.

Син погледна към Кали, която излъчваше спокойствие и щастие, като самата Мадона. Да, изглежда могат да бъдат доста заблуждаващи.

Дрейвън му предложи чаша вино, но все още не можеше да срещне погледа му за по-дълго време. Син знаеше защо. Той никога нямаше да забрави деня, в който се бяха видели за последен път.

Топлината на Утремер беше изгаряща. Едва четиринайсетгодишен, Син беше оръженосец на Харолд в продължение на повече от четири години. Старият граф искаше да се помири с бога и да убие няколко сарацини, затова подготви рицарите, сина и оръженосеца си и се отправи към Йерусалим.

Пътуването беше трудно. Двама от рицарите починаха по път и още трима бяха убити в битка. Последните рицари на Харолд починаха от болест само ден преди бандит да открадне всичките му пари.

Без пукната пара, старият граф стана търговец на роби. Един мъж искаше да купи Дрейвън, въпреки че беше две години по-млад от Син. Но Дрейвън беше по-добре охранен и с далеч по-малко белези.

— Няма да вземете сина ми — беше изръмжал Харолд. — Можете да купите само този.

Харолд бе блъснал зашеметения Син в ръцете на мъжа, където беше проверен по най-груб и студен начин. Пазариха се за повече, отколкото струваше и в крайна сметка бе продаден на цена по-ниска от разходите за една добра нощувка.

Когато робовладелците бяха дошли при него с оковите, Син се бори с всички сили. Но това не беше достатъчно. Докато го отвеждаха и старецът плащаше на Харолд, Син беше видял внезапното облекчение по момчешкото лице на Дрейвън, че баща му не го беше продал вместо него.

Син прочисти гърлото си, пропъждайки спомените.

— Аз не те виня, знаеш го, нали?

Вината бе изписана на лицето на Дрейвън.

— Трябваше да направя нещо.

— Какво да направиш?

— Да се боря с него. Да протестирам. Не знам — въздъхна дълбоко другият мъж. — Нещо.

— Дрейвън, ти беше на дванадесет години. Умираше от глад и страх. Ако беше помръднал, той щеше да те набие или да продаде и теб. Честно, всичко е наред.

И двамата знаеха, че лъже. Колкото и лош да беше Харолд, бе светец в сравнение със сарацина, който бе купил Син.

За известно време наблюдаваха жените и разговаряха за незначителни неща. Не след дълго се отпуснаха и си спомниха момчетата, които бяха някога. Съзаклятници, които създаваха неприятности и поразии.

Присъединиха към дамите и с помощта на Саймън преразказаха някои от пикантните си истории.

— Казаха ми, че никой не може да те победи с оръжие — подразни Дрейвън Син, докато вторият се облягаше на огнището.

— Дочух същото и за теб.

Саймън изпъшка.

— Милостиви Боже, не отново.

— Какво, Саймън? — попита Емили.

Зет й поклати глава.

— Дами, подгответе се.

— За какво? — намръщи се Кали.

— Двама победители в битка.

Кали се засмя, докато Син не проговори отново.

— Мога да те надвия.

Дрейвън изсумтя.

— Едва ли. Само в най-смелите ти мечти. Но, от друга страна, мога да те накарам да плачеш като момиче.

— Ха! Никога.

— Мислиш, че не мога?

— Знам, че не можеш.

— Тогава се облечи и да се срещнем отвън.

— Дрейвън! — въздъхна Емили тежко. — Не са пътували чак дотук през целия този път, за да дойдат и още с влизането им, ти да пожелаеш да се биеш с лорд Син.

— Ем, аз няма да се бия с него, ще измета земята с него.

— Ще ти се — подигра му се Син.

— Син — намеси се Кали, когато той се отблъсна от огнището. — Не си ли твърде уморен?

— Дори и полумъртъв, мога да го победя с една ръка, вързана зад гърба ми.

Дрейвън се усмихна злобно.

— Направи го тогава.

— Ще го направя.

Саймън въздъхна още по-силно.

Кали погледна към него и попита:

— Не го мислят сериозно, нали?

Емили отговори вместо зет си.

— Имам ужасното чувство, че са абсолютно сериозни.

Предчувствието на Емили се оказа вярно, когато след десет минути двамата мъже се върнаха долу, облечени за битка.

— Няма ли поне първо да хапнете? — извика Саймън.

Те поклатиха глави в унисон и се отправиха към вратата. Гласовете им отекваха в стаята, когато се придвижиха надолу по фоайето.

— Ще те поваля, Син, и ще вкусиш първото си поражение.

— Ти си този, който ще вкуси собствените си крака, малкият. Никога няма да дойде ден, в който да можеш да ме победиш.

Дрейвън спря на вратата и погледна назад към огнището.

— Хайде, Саймън, ела и виж как брат ти ликува.

Мъжете затвориха шлемовете си и удариха мечовете си един в друг, а след това се отправиха навън.

— Саймън? Трябва ли да се притеснявам? — попита го Кали.

Чу се вик от външната страна на вратата.

— Мисля, че трябва да се притесняваме — каза Емили, докато се изправяше на крака и се втурна към вратата.

Саймън взе Хен и двамата с Кали последваха Емили, за да гледат мъжете навън в двора.

— Алис? — повика Емили една привлекателна, тъмнокоса девойка, която изглеждаше горе-долу на нейната възраст. Жената стоеше с ръка върху сърцето си, сякаш бе преживяла ужасен страх. — Добре ли си?

— Да — отвърна Алис, — но съпругът ви е опасен с този меч, милейди.

— Нямаш представа — прошепна Саймън, докато приближаваше мъжете. Той се усмихна ведро за миг на прислужницата, която се изчерви красиво, след което побърза да отстъпи.

Веднага след като мъжете преплетоха мечове, се оформи малка тълпа от слуги и рицари да ги гледа. Емили и Кали размениха разочаровани и уморени погледи, след което се опитаха да ги разтърват.

Не се получи.

Минаха часове, докато Син и Дрейвън се опитваха да се съборят един друг на земята.

След известно време, Джейми се събуди, поигра си с Хен, а след това и двамата, капнали от умора, си легнаха в леглата. Вечерята беше сервирана, изядена, а остатъкът от нея изстинал, докато чакаха двамата воюващи да пораснат и да се присъединят към тях.

Дори публиката отвън се разпръсна, когато наблюдателите се отправиха към собствените си легла.

Накрая, Емили бе осенена от брилянтна идея. Двете с Кали напълниха подноси с храна и ги занесоха навън, където мъжете им все още се биеха.

Някой, най-вероятно Дрейвън, беше наредил да обградят със свещи терена на битката им, така че да могат да се виждат един друг дори в тъмнината на нощта. Въпреки лудостта на действията им, Кали не можеше да не им се възхити. И двамата бяха изключителни бойци, особено предвид факта, че се биеха вече от много часове.

— Ммм — въздъхна Емили, вдишвайки миризмата на печено еленско месо в черешов сос.

— Кали, трябва да опиташ от това. Най-доброто еленско, което нашият готвач някога е приготвял.

Мъжете забавиха малко темпото, защото протегнаха вратове си, за да го видят.

Кали отхапа и простена с преувеличено блаженство.

— Права си. Това е прекрасно, толкова е вкусно — каза тя и погледна косо, за да види забавянето на мъжете. — Най-доброто, което някога съм опитвала.

Стомахът на Син изкъркори при мисълта за угощението, което си правеха дамите. Не беше ял почти нищо през този ден. Но по-скоро тронът на Сатаната ще замръзне, преди да отстъпи тази битка на Дрейвън.

— Изглеждаш малко изтощен — подигра му се Дрейвън. — Струва ми се, че се нуждаеш от една хапка, за да се подсилиш.

— Силата ми далеч не е намаляла толкова, колкото мозъкът ти.

Двамата започнаха да нанасят удари отново.

Кали и Емили размениха раздразнени погледи. Мъже!

Погледнаха към Саймън, чиято чиния беше почти празна.

— Какво? — попита той невинно.

— Какво ще правим сега? — заяви Кали.

Саймън сви рамене и довърши храната си.

Емили остави чиниите настрани и се замисли над въпроса в продължение на няколко минути.

— Прислужницата ми Алис, веднъж ми каза, че ако си изкълчиш леко глезена, един мъж ще те последва навсякъде.

Саймън изсумтя.

— Повярвай ми, ще трябва повече от един глезен, за да разтървеш тези двамата.

Емили разхлаби дантеления връх на роклята си. Саймън дискретно обърна гръб, когато тя приближи до мъжете.

— Знаеш ли, Кали, доста е топло тази вечер. Може би трябва да понамокря роклята си, докато не стане прозрачна и не залепне изцяло по тялото ми.

Дрейвън се препъна на думите й.

— Така ли правите вие, англичаните, когато ви е топло? — попита Кали и се присъедини към нея. — У дома ние просто сваляме плейда и се разхождаме… голи.

Син обърна рязко глава към нея.

Кали опипа с пръсти карфицата на рамото си.

— Нужно е само разкопчаването на една брошка, за да отстраниш цялото нещо.

Дрейвън изръмжа и се втурна към Син, улови го през кръста и го бутна назад.

Син изрева и атакува с пълна сила.

Емили въздъхна, когато двамата продължиха битката.

— Мисля, че стана по-лошо.

Жените се обърнаха към Саймън, който се бе добрал до другите две чинии и ядеше храната от тях.

— Какво? — попита той отново, когато осъзна, че е привлякъл цялото им внимание.

Емили постави ръце на кръста си.

— Наистина ли няма нещо, което да можеш да направиш?

Саймън остави храната и се изправи.

— Ако направя това, искам и двете да ми обещаете, че ще хванете мъжете си, преди да бъда кастриран.

— Ще го направим — обещаха те едновременно.

— Дано държите на думата си.

Подръпвайки и оправяйки туниката си, Саймън се приближи, докато не спря на малко разстояние от другите двама мъже.

— Дрейвън — започна той с по-висок глас. — Какъв голям и силен воин си. Защо ли начинът, по който се движиш кара сърцето ми да бие силно. Ти си такъв герой.

Син се изсмя на глас. Дрейвън само изръмжа отново.

Саймън насочи вниманието си към другия мъж.

— Син, толкова силен и издръжлив рицар си. Ето затова, не знам дали мога просто да стоя тук и да те гледам. Караш ме да настръхвам целия.

Син вече не се смееше.

Саймън се обърна към Кали и Емили.

— Дами, докато мъжете ви играят помежду си на мечове, какво ще кажете ние с вас да се оттеглим вътре и Емили може да ми покаже всичко за влажните рокли, а Кал…

Преди да успее да довърши изречението си, Дрейвън и Син се хвърлиха срещу него.

Син го хвана за врата, докато в същото време Дрейвън го сграбчи през кръста. Заедно те го вдигнаха във въздуха и го хвърлиха в поилката на конете.

Без съмнение щяха да му нанесат повече щети, ако Кали и Емили не се втурнаха към тях, за да ги сграбчат.

Кали дръпна шлема на Син от главата му и го целуна бързо, преди той да успее да се измъкне.

Син замръзна при вкуса на прохладните й устни, притиснати към горещата му уста.

Беше уморен от свръхнатоварването и изпотен, но тя изглежда не обърна внимание на миризмата му.

Кали се отдръпна и му се усмихна.

— Кажете ми честно, не сте ли гладен, милорд?

Да, беше. Умираше от глад за нея по начин, който беше наистина ужасяващ.

Дрейвън въздъхна възмутено, отвличайки вниманието му.

— Ще тръгна, когато Син признае поражението си.

— Ще влезеш вътре веднага — каза жена му — или тази нощ ще спиш в конюшнята.

Син понечи да се присмее на Дрейвън, но бе спрян от ръката на Кали върху устните му.

— Една дума и ще се присъединиш към него.

Чу се смехът на Саймън, когато той се отправи към тях, оставяйки мокра диря след себе си.

— Кой някога би си помислил, че двамата най-велики рицари в Англия могат да бъдат повалени от обикновени девойки?

Двамата мъже изръмжаха и щяха да се нахвърлят върху Саймън, ако жените им не ги бяха обгърнали с ръце.

— Момчета — каза Емили и гласът й бе твърд. — Бихте ли били така добри да започнете да се държите прилично и да влезте вътре, за да се нахранете? За една нощ си нанесохте достатъчно вреди един на друг, както и на бедния Саймън.

— Да — съгласи се Саймън, изстисквайки ризата си. — Освен това, не знам защо сте ми ядосани. Вие двамата ще си легнете с тези две прекрасни дами, докато аз трябва да прегръщам възглавницата си.

Емили го потупа по мокрото рамо.

— Горкият Саймън, винаги ощетен. Трябва да ти намерим съпруга, нали, Кали?

— Да, трябва.

Кали можеше да се закълне, че видя паника по лицето на Саймън.

Син и Дрейвън влязоха вътре, за да се нахранят, докато Саймън се качи в стаята си да се подсуши.

След като мъжете приключиха с вечерята си, Кали заведе Син до тяхната стая, където можеше да му помогне да свали ризницата си.

— Сигурно е ужасно болезнено — каза тя, забелязвайки синините и червените белези по плътта му. Слава богу, че нямаше рани.

Син се присмя.

— Беше приятелско упражнение. Добре съм.

— Приятелско? Е, тогава се моля, никога да не те виждам да се биеш сериозно. — И наистина го мислеше. Въпреки че бе подразнена, уменията му бяха невероятни. Никога не бе виждала мъже, които да се бият толкова добре като тези двамата.

— Тук — посочи му тя един стол и го накара да седне, така че да може да разтрие раменете и ръцете му.

Син седна. Не можеше да проумее какво иска тя, докато меките й, нежни ръце не започнаха да разтриват раменете и врата му. Той изстена от удоволствие. Никой преди не беше правил такова нещо за него.

Тялото му бе разтърсено от студени тръпки, докато тя прокарваше ръце по бицепсите му като ги притискаше. Слабините му се стегнаха и изгаряха, опирайки се в ризницата, показвайки копнежа му да я притежава.

Докосването й беше божествено, а когато усети дъха й по кожата си, през тялото му преминаха още ледени тръпки. Боже мой, как я искаше. Желаеше само веднъж да вкуси нежното й тяло. Един скъпоценен миг в обятията й.

Кали преглъщаше тежко, докато ръцете й обхождаха мускулите на Син. Беше правила това безброй пъти за баща си, чичо си и брат си, но със Син беше различно. Устата й пресъхна, докато го докосваше. Краката й омекнаха, а гърдите й пламнаха. През нея премина пареща болка от желание и тялото й потрепери, копнеейки за него.

Усещането за силата му, за твърдостта му бе повече, отколкото тя можеше да понесе.

Някой почука на вратата.

— Влез.

В стаята се появи една прислужница, начело на няколко слуги, които носеха вана и кофи с гореща вода.

— Лейди Емили каза, че Негова светлост ще се нуждае от баня.

Кали се усмихна вежливо.

След като ваната беше пълна, тя отстъпи назад, за да може съпругът й да се изправи.

Син не помръдна. Той се втренчи във ваната и образите се завъртяха в съзнанието му мигновено: представата за Кали цялата мокра, яхнала бедрата му, облекчавайки болките в слабините му.

Да, той просто можеше да си представи как гърдите й блестят на светлината, а устните й му се усмихват, докато й доставя удоволствие.

— Няма ли да се изкъпеш? — попита тя.

Когато той свали ризницата, Кали осъзна, че наистина не го беше видяла гол през сватбената им нощ. Или ако беше, не си спомняше.

Преглътна при вида на голата му красота. На мощното му гъвкаво тяло. Той беше великолепен.

Син седна във ваната, но това, което наистина искаше да направи, бе да вземе жена си в прегръдките си и да прави любов с нея през останалата част от нощта.

И това беше единственото нещо, което не можеше да направи.

Нямаше намерението да остане в Шотландия. Никога. И отказваше да се възползва от шанса да я остави с дете. Никога нямаше да бъде баща. Никога нямаше да си достави удоволствие, след което да остави една жена да се грижи за детето му.

Да мрази и презира детето му.

Той беше поразен, когато тя взе гъбата от ръцете му и го насапуниса. Скръцна със зъби, докато се възбуждаше още повече.

— Мога да го направя и сам.

— Знам, че можеш. Но бих искала да направя това за теб.

Син никога нямаше да разбере добротата й, но все пак тя мислеше, че са наистина женени. Само той знаеше истината за брачната им нощ.

— Защо ме приемаш като свой съпруг?

Тя остави сапуна настрани.

— Баба ми беше ирландка и имаше поговорка: Господи, дари ме със спокойствието да приема нещата, които не мога да променя.

Тя постави ръка на рамото му, когато започна да мие гърба му.

— Незнайно защо, двамата с теб вече сме свързани. Бих могла да се боря с теб и да те мразя, но в крайна сметка това няма да промени нищо. Само ще направи живота и на двама ни нещастен. От онова, което видях, ти си добър човек. Затова предпочитам да се примиря в името на общото ни щастие и да се надявам, че може би ще успееш да накараш клана ми да разбере неизбежната поява на английските заселници. И че можем да живеем в хармония един с друг.

Неочаквано сърцето му се изпълни с болка при думите й.

— Тогава въобще не те е грижа за мен. — Думите бяха изречени, преди той да успее да ги спре.

Ръката й остана неподвижна и тя се придвижи напред, така че да може да го погледне в очите.

— Едва те познавам, Син — каза Кали със сериозен поглед, в който проблесна весела искра. — Но харесвам това, което виждам. — Тя продължи да мие гърба му. — С изключение на тази вечер. Мисля, че позволи на гордостта да надделее над забележителното ти чувство за хумор.

Той се усмихна на казаното. Наистина имаше чувство за хумор.

— И ме е грижа за теб.

Думите й го стреснаха, но все пак разбра смисъла им.

— Както и за всеки непознат.

— И да, и не. Трябва да отбележа, че не бих търкала гърба на човек, когото не познавам.

— Надявам се — ухили се той.

Кали взе една кофа, за да изплакне гърба му. Син въздъхна от удоволствие, когато топлата вода се разля по тялото му.

Кали остави кофата встрани и се върна да седне до него.

— Искам да те опозная, Син. Мисля, че опознаването ти, ще бъде най-прекрасното нещо.

Той отмести поглед встрани, за да вземе гъбата и после започна да търка крака си.

— Наистина няма нищо за мен, което да си струва да знаеш.

Тя хвана лицето му в ръцете си и го обърна, докато не срещна погледа му.

— Какво са ти направили, за да те накарат да се затвориш толкова много в себе си?

Син не отговори. Не можеше. Беше прекарал целия си живот в старание да погребе тези спомени, опитвайки се да не гледа към миналото. Той просто съществуваше. Това беше всичко, което знаеше.

Кали въздъхна уморено.

— Остави ме отново, нали? Винаги мога да позная. Очите ти стават тъжни и студени.

Тя се изправи на крака.

— Много добре, ще те оставя на мира. Но знай, че един ден ще открия сърцето, което си погребал далеч от света.

— А какво ще направиш с него, ако го намериш?

— Ще се погрижа да е в безопасност и ще го пазя от болката, която го е смазала.

Сърцето му заби в отговор на изречените от нея думи.

— Милейди, този орган не знае нищо за любовта или добротата. Дори и да го намериш, уверявам те, че ще бъде доста безполезно за теб.

— Може би да, а може би не. Така или иначе, възнамерявам да разбера.

Силата й не преставаше да го удивлява.

Кали тръгна към леглото и издърпа роклята над главата си. Цялото тяло на Син пламна при вида на голия й силует. По-лошото бе, че го дари с пищна гледка, докато се качваше на леглото.

В този момент всичко, което можеше да направи, бе да не се присъедини към нея. Да не се втурне към леглото, за да я обърне по гръб и да се наслади на тялото й.

Езикът му гореше от желание за устните й, за гърдите й. Би било чисто блаженство да увие тялото си около нейното. Чисто блаженство да бъде неин съпруг тази нощ.

Но не би могъл да го направи. Тя го приемаше сега, но нещата щяха да се променят, когато достигнат дома й. Нейните планинци нямаше да изтърпят един английски рицар сред тях.

Дори кланът на братята му не беше в състояние да го направи. Беше останал с Макалистър за кратко, след сватбата на Брейдън и Маги, докато излекува изгарянията си. И макар, че всички бяха спокойни и сърдечни, той все още виждаше начина, по който слугите и селяните страняха от него. Начинът, по който никой не искаше да прекара повече от миг в негово присъствие.

Дори й мащехата му, Айлийн, беше хладно любезна с него по време на престоя му. Нито веднъж не срещна погледа му. Разбира се, студената й отчужденост беше най-голямото доказателство за презрението и отвращението, което беше показвала през детските му години. Въпреки всичко, той отказваше да остане там, където беше нежелан.

Трябваше да сложи край на това в двора на Хенри.

Син отново погледна към леглото, където жена му чакаше, а стомахът му се сви. Никой не го беше пожелавал преди Каледония.

Ако той поискаше, тя щеше да му се отдаде.

А желаеше да я има. Толкова много, че изгаряше от копнеж.

Недей да го причиняваш нито на нея, нито на себе си. Напусни, Син.

Нищо добро нямаше да излезе от това да познае рая, когато не можеше да остане в него. Беше научил този урок още в началото на живота си. Спомените за щастието само щяха да забиват шиповете си по-дълбоко.

А той бе достатъчно наранен.

Кали затаи дъх в нервно очакване, когато чу съпругът си да напуска ваната. Сега щеше да дойде при нея, беше сигурна в това.

Докато мъжете се биеха отвън по-рано, Емили й бе разказала много за това колко упорито се е борил Дрейвън срещу любовта, която тя му е предлагала.

Кали доби кураж и надежда. Щом Емили беше склонила упоритият си съпруг да я приеме, може би все пак имаше шанс за нея и Син.

Може би.

Поне си мислеше така, докато не чу Син да пристъпва по пода и да излиза през вратата.

Засегната, тя се претърколи, за да се увери, че е чула правилно.

Да, беше. Съпругът й бе напуснал стаята.

Скръцвайки със зъби от безсилие, тя остана да лежи там и остави болката от отхвърлянето да я залее.

Добре тогава, щом не я искаше, така да бъде. Нямаше да лежи тук и да страда. Беше направила своето предложение и той го бе отхвърлил.

Син не се беше възползвал от нея. Добре. Тя щеше да си бъде у дома до няколко дни и после можеше да направи това, което и той — да се преструва, че не съществува. Добре. Чудесно.

Щом той искаше това, щеше да му го даде.

И все пак, дори докато гневът й отекваше силно в главата й, имаше една малка част от нея, която копнееше за същия брак като на родителите й. Този вид брак, който Морна беше имала с бащата на Кали. Този, който Емили споделяше с Дрейвън, изпълнен с любов и уважение.

— Не знам какво да правя — въздъхна тя. Но вътрешно знаеше. Трябваше да продължи борбата за сърцето му.

Само се надяваше, че той нямаше да се бори със същата решителност, която бе показал срещу Дрейвън. Ако го стореше, тогава тя щеше да изгуби надеждата, за каквато и да е победа.