Роден в грях

Глава 14

Беше късно след полунощ преди Син да се осмели да се отправи към леглото си. Кали изглеждаше заспала, свита от нейната страна.

Той остана там за известно време, гледайки чертите й, които бяха осветени от камината. Беше толкова поразителна в съня си. Нищо не би му доставило по-голямо удоволствие от това да издърпа одеялото и да се присъедини към нея в леглото. Да я вземе в ръцете си и да прави любов с нея, докато слънцето не изгрее високо.

Какво ли щеше да е да прекара живота си с нея? Да има смях и любов…

Той затвори очи. Това не беше за него. Беше се научил отдавна да не се надява на нищо, освен на собственото си удобно легло и на добро ядене. Тези неща можеше да притежава.

Да има Кали в живота си щеше да бъде като да се опита да задържи вятъра. Тя беше отвъд неговия досег. Много отвъд него.

Можеше да я има.

Не, не можеше. Ако предадеше краля заради нея, Хенри щеше да го убие и да нападне клана й. А ако предадеше Кали заради Хенри, тя щеше да го намрази, че е убил брат й.

И в двата случая беше прокълнат.

Как можеше да избира между двамата души, на които беше задължен най-много? Хенри, който му беше върнал живота и Кали, която му беше върнала душата.

Боже, как искаше да я прегърне и просто да забрави за задълженията си. Да забрави за мъжа, който беше. Да я остави да го утешава по начин, който само тя умееше.

Болката и страхът в него бяха толкова пронизващи. Толкова остри.

Клатейки глава, за да прогони мисълта, че тя ще го намрази, той се запъти към камината. Изтощен и с болка в душата, Син легна на студения под и се насили да заспи.

Кали се събуди няколко часа след изгрев, за да намери леглото си празно. Сълзи напълниха очите й, когато осъзна, че съпругът й изобщо не е дошъл при нея.

Запита се къде ли е прекарал нощта, докато не се преобърна и не го видя самотен на пода. Беше пронизана от неприятен изблик на гняв. Присви очи към него.

Защо би направил такова нещо?

Внезапно вбесена, противно на всяка логика, тя беше обзета от детски импулс. Обикновено би го потиснала, но докато седеше там, осъзна, че единият от проблемите със съпруга й беше, че той е прекалено неотстъпчив и сериозен в живота си.

Щеше да му се отрази добре да вкуси малко детска лудория. Да, щеше да се радва да види мъжа, който беше преследван от братята си в плевнята й. Син се нуждаеше от много повече такива моменти.

Преди да успее да се спре, тя хвърли възглавница към главата му.

Син се събуди незабавно. Сърцето му биеше силно, когато се превъртя с кинжал в ръка, за да посрещне нападателя си. За негова пълна изненада, видя жена си да се приближава с друга възглавница в ръка.

Прибра кинжала в ножницата и се отпусна, докато тя не го удари с възглавницата си.

— Какво правиш?

Тя му отговори с още един удар.

— Дадох ти оръжие. Защитавай се, момче, или се предай.

Син грабна хвърлената възглавницата от пода и се изправи на крака. Замахна към гърба й, докато тя го налагаше със собствената си възглавница и се кикотеше.

Напук на себе си, той се смееше с нея. Беше толкова прекрасно красива на сутрешната светлина с разрошена медна коса, с порозовели бузи и голи крака, подаващи се изпод подгъва на бялата й, ленена нощница. Усмивките и смехът й отнеха дъха му.

Той я избута към стената, когато из стаята започнаха да летят пера. Точно когато беше сигурен, че я е приклещил, тя пусна възглавницата си и се затича към него.

Неподготвен за движението й, той се препъна назад цели три стъпки. Тя прокара ръцете си нагоре и надолу по ребрата му, гъделичкайки го безмилостно. Син се засмя, пусна възглавницата и обви ръце около нея, за да я спре.

— Капитулираш ли пред мен?

— Никога — с насмешка отвърна той.

В очите й се разгоря огън.

— Никога? Ще я видим ние тази работа.

Син я вдигна и я сложи нежно на леглото.

Той се усмихна триумфално, след което й обърна гръб.

Кали скочи от леглото, увисна на гърба му и го обгърна с крака през кръста.

Син се смееше дори още по-силно, когато вратата на стаята им се отвори.

И двамата замръзнаха, когато видяха прислужницата й на прага. Очите й се ококориха при вида на Син, който не носеше нищо друго, освен бричовете си, докато Кали висеше на гърба му с голите си, добре оформени крака, обхванала го през кръста. Във въздуха все още летяха пера и освен ако не грешеше, и двамата имаха пера в косите си.

Брейдън надникна в стаята, докато преминаваше на път към залата. Но се закова на място зад прислужницата и ги погледна любопитно.

— Трябва ли да питам?

Кали зарови глава във врата на Син и се разсмя гръмогласно. Опитвайки се да изглежда нехайно и нормално, Син пристъпи от крак на крак и прочисти гърло.

— Виждаш нещо необичайно в мъж, който се събужда с жена си?

Брейдън размени озадачена гримаса с прислужницата.

— Ще се върна по-късно — прошепна тя, излезе от стаята и затвори вратата.

Кали бавно се плъзна по гърба му. Но не го освободи. Вместо това, обви ръце около кръста му и го целуна по голото рамо.

— Добро утро, Син. — Приветствието в гласа й го смая.

Мъжът погледна към нея над рамото си.

— Трябва ли да питам какво доведе до лудостта с възглавниците?

— Бях ти ядосана.

— За какво?

— Че отново спиш на пода. Какво е това между теб и пода? Повечето жени ги е страх, че мъжете им са в леглото на друга. А аз завиждам на огнището.

Кали видя как лицето му помръкна и стана сериозно. Тя присви очи към него.

— Да не си посмял.

— Какво да посмея?

— Да обърнеш тези сериозни очи към мен, Син… или пак ще те фрасна с възглавницата си.

Учуден поглед смени твърдостта.

— Опитваш се да ме побъркаш, нали?

— Не да те побъркам. Но определено съм в настроение да те нараня, ако се налага. Обявила съм този ден за забавления. Няма да има сериозност днес. Без лоши или мрачни настроения.

Син я погледна невярващо.

— Не се шегуваш, нали?

— Тишина. За всеки непреклонен поглед, който видя, ще те наказвам.

Той изви вежда.

— Как ще ме наказваш?

— По начин, по който никога не си бил наказван. С лудории и хитрини, които ще те накарат да искаш да ме удушиш.

Син се усмихна напук на себе си.

— Виждаш ли? Лесно е да се усмихваш и да бъдеш весел.

Как му се искаше да може да изпълни желанието й. Да прекара деня с нея наистина щеше да е чудесно. Но той имаше задължения.

— Трябва да намеря един разбойник.

— Тогава можеш да го търсиш, докато ослепееш от това, но ще се наслаждаваш на търсенето или ще те гъделичкам, докато не започнеш да ме молиш за милост.

Жената беше побъркана. И все пак на него му харесваше. Тя се протегна нагоре и изчисти перата от косата му.

— Моето първо правило за днес е да те накарам да облечеш нещо друго вместо бронята ти.

— Няма да нося карирано наметало.

— Добре тогава, без карирано наметало. Но имаш други дрехи. Виждала съм ги в сандъка.

Наистина, той притежаваше чифт бричове и цивилна туника. Но не можеше да си спомни и един-единствен път да ги е обличал.

Нямаше идея защо изобщо обмисля искането й, с изключение на странното осъзнаване, че за него беше важно да я направи щастлива. Не трябваше да е така, но беше факт. А и това беше толкова малка молба… как можеше да й откаже?

— Много добре, милейди, без доспехи днес.

Радостният вид на лицето й изпрати пронизваща болка право към слабините му. Жената беше истински красива.

— Ще си направим скромен пикник по обяд на ливадата зад замъка.

Той отвори уста, за да протестира, но тя притисна ръка към устните му.

— Без възражения. За днес ти си мой и ще те разведа из селото. Търси разбойниците си, ако трябва, но настоявам да ти покажа другата страна на живота.

— Каква друга страна на живота?

— Онази, заради която си заслужава да се живее.

Очите му станаха мрачни при горчивото напомняне за миналото му. Беше виждал тази страна много пъти в живота си и нямаше желание да я вижда повече.

— Виждал съм я, милейди.

— Да, но днес ще я изживееш.

Това беше истинска лудост. И все пак не можеше да намери сили да я отпрати.

Кали се изправи на пръстите на краката си, докато не застанаха очи в очи. Той видя желанието и нежното чувство в погледа й, което нямаше никакъв смисъл за него.

— Просто ми дай този ден, Син, и няма да искам нищо повече от теб.

По лицето й, той можеше да разбере колко важно е това за нея. Независимо от причината да го иска от него, той щеше да й угоди.

— Много добре. Ще имаш този ден, в който ще се опитам да не бъда мрачен, а щастлив — той се сви при тази дума, — мъж. На следващата сутрин ще се върна към това да бъда страшилище.

— Ще се съглася, ако приемаш да бъдеш изцяло мой днес.

— Съгласен.

Усмихната тя го целуна леко по устните.

Син изръмжа при сатененото усещане за устните й върху своите. Преди да успее да се спре, той я притисна до себе си и отвори устата й със своята, за да вкуси блаженството на езика й. Тя прокара ръце по голия му гръб и ноктите й нежно одраскаха плътта му.

О, усещаше тази жена невероятно в ръцете си. Толкова топла. Толкова щедра.

Затворил очи, той повдигна подгъва на нощницата й, докато не почувства голата плът на бедрата и дупето й. Мили Боже, колко много я искаше.

— Прави любов с мен, Син — прошепна тя срещу устните му.

Натежалите й от страст думи го разкъсаха. Но разумът му все още властваше над него.

— Какво ще стане, ако забременееш?

Тя обхвана лицето му в ръце и го погледна със сериозни очи, които го изгориха.

— Тогава ще обичам детето ни. Без значение дали ще останеш или не, аз ще пазя бебето ни и ще направя всичко по силите си никой никога да не го нарани. То ще ми е толкова скъпо, колкото и баща му.

Син почувства как съпротивата му се изпарява.

Тя отново го целуна и прокара ръка надолу по предната част на тялото му, по плоските му гърди и корем. После посегна към колана на бричовете му и пръстите й нежно се спуснаха по долната част на корема му, докато накрая не го пое в ръце.

Син изстена от удоволствие и мислите му се разпиляха. Възбудата му беше силна и той реагираше с първичен импулс. Неспособен да чака повече, той разкъса нощницата й и я отнесе до леглото, където я положи, изпивайки я с очи.

Кали погледна нагоре към него, осъзнавайки, че беше спечелила тази битка и нещо отвътре й казваше, че това е важна победа.

Потрепери, когато той я остави, колкото да свали бричовете си.

Завърна се бързо и я притисна в прегръдката си, целувайки я толкова яростно, че отне дъха й. Това не беше същият нежен любовник, който бе толкова бавен и спокоен с нея преди. Той беше като обладан от звяр. Сякаш не можеше да се насити на вкуса й.

Прокара ръце по тялото й, карайки я да трепери от усещането колко бяха силни и все пак нежни. Ръцете му имаха силата да унищожат живот, но на нея й доставяха само удоволствие.

— Обичам вкуса ти — въздъхна той, прокарвайки език от гърдата до врата й. — Толкова топъл и мек.

Тя потрепери при думите му, знаейки, че ги е казвал само на нея. Как й се искаше да знае някаква магия, с която да го задържи при себе си, за да е сигурна, че никога няма да я напусне.

Син продължи с целувки пътя си от врата към ухото й. Тя потръпна, когато той прокара език по извивката му и после го потопи вътре.

— Обичам начина, по който ме докосваш — прошепна тя. — Начинът, по който те усещам върху себе си. И ми се иска да мога да те задържа по този начин завинаги.

Син се отдръпна, когато думите й пробиха сърцето му. Колко жестоко бе да искат едно и също, докато съдбата заговорничеше срещу тях. Той имаше нужда от тази жена по начин, който нямаше смисъл.

Погледна надолу към лицето й, което беше заобиколено от къдриците й. Никога не си беше представял, че ще види толкова чувствено изражение върху лицето на жена. С нея той си беше у дома и потрепери от тежестта на обърканите си чувства. От нуждата да я прегръща, да я защитава и копнежът да избяга от страха, стаен в него.

Как би могъл да я нарани?

Кали се протегна и положи нежно ръка върху неизбръснатата му страна. Това докосване го изгори и обърна вътрешностите му. В живота му никога нямаше да има друг човек, който да значи толкова за него, колкото тя в този момент.

Нуждаейки се от нея по начин, който го шокира до дъното на душата му, той се плъзна в топлото блаженство на тялото й.

Кали изстена, когато го почувства дълбоко в себе си, когато усети силата му, докато той се поклащаше между бедрата й. Син улови устните й със своите и я целуна страстно като езикът му имитираше всеки тласък на тялото му.

Тя прокара ръце по твърдостта на гърба му и почувства мускулите му да се свиват в ритъм с движенията му.

Внезапно той се втурна дълбоко навътре, след което спря. Надигна се нагоре и се подпря на ръцете си, така че да може да я погледне. Тя постави ръце върху стегнатите му бицепси и отвърна на погледа му.

Силната нужда и гладът в очите му й причиниха болка.

Той бавно спусна поглед от лицето й надолу към голите й гърди и корема, по целият път до мястото, където бяха съединени.

— Красива си — каза той с дрезгав глас.

Тя се усмихна, когато той наведе глава, за да я целуне отново, докато се подпираше над нея.

Син затвори очи и вдиша сладкия й аромат. Имаше толкова чувствени неща, които искаше да направи на и с тази жена.

— Нещо не е наред ли? — невинно попита тя.

— Как може нещо да не е наред, когато те имам в обятията си?

Кали не знаеше кой от двама им беше изненадан от това признание. Любовта към него изпълни сърцето й. Усмихвайки му се, тя обви крака около стройния му кръст и го придърпа още по-навътре в себе си.

Целуна устните му, докато използваше тялото си, за да му достави удоволствие. Той потрепери в ръцете й и изръмжа. Очите му горяха, когато се наведе над нея и се задвижи в ритъма на страстта им.

Кали го целуна яростно, докато заравяше пръсти в косата му и стенеше от възхитителното усещане да го чувства върху и вътре в себе си. Обичаше да го усеща така. Да знае, че целият е неин.

Той прави любов с нея бързо, докарвайки я до висини, каквито никога не беше чувствала преди и точно когато беше сигурна, че не може да се издигне по-високо, той я тласна отвъд. До ниво на наслада, толкова свирепа, че я накара да изплаче.

Тя го задържа близо, докато почувства как потреперва в ръцете й. Син се отдръпна, за да я погледне.

Кали му се усмихна.

— Виждаш ли колко весело е вече в деня за забавления, милорд? — Тя сбърчи нос към него дяволито. — И като си помислиш, че все още не сме напуснали стаята си.

Син се засмя на хумора й.

— Това ме кара да се чудя как милейди ще подобри този ден.

— О, дай ми малко време и ще видиш.

Син не беше достатъчно глупав, че да се съмнява в това.

Веднага след като се измиха и облякоха, тя го поведе надолу по стълбите, за да закусят. Локлан, Брейдън и Саймън бяха станали и похапваха на дългата маса, но Юън беше все още в леглото си, и без съмнение спеше след бурето с ейл, което си бяха поделили предишната нощ.

Голямата зала беше празна и ранната сутрешна светлина струеше през прозорците високо над главите им. Братята му и Саймън разменяха добродушни обиди и подигравки, когато се присъединиха към тях.

Кали го настани на масата, след което забърза да им намери храна.

— Тя май е в чудесно настроение тази сутрин, а? — попита Локлан.

Син изсумтя, докато грабваше крайшника хляб на Локлан и си отчупи парче от него.

— Кали е неизлечимо закачлива.

— Не беше предишната вечер — каза Локлан, докато се протягаше към чашата си.

Син се намръщи на странната нотка в гласа на брат си.

— Какво имаш предвид?

Локлан наклони глава към посоката, в която бе изчезнала Кали.

— Когато я оставих миналата нощ изглеждаше сякаш ще заплаче.

— За какво?

— Заради теб.

— Заради мен ли? — попита той, объркан от думите на Локлан. — Нищо не съм й направил. Поне все още. — Това, което щеше да стане го караше да иска да се хвърли от върха на замъка.

До неизбежния ден, който щеше да ги раздели завинаги, последното нещо, което искаше, бе да й причини болка.

— Да — съгласи се Локлан, — точно защото не й правиш нищо е проблемът. Изглежда беше разстроена, защото като цяло едва я забелязваш.

Това беше напълно невярно. Син забелязваше всичко свързано с нея и точно това беше основата на проблема му.

Не искаше да мисли за бъдеще без нея.

— Знаеш, че не е така.

— Няма значение какво знам. Важното е какво тя разбира.

Брейдън цъкна с език, докато се присъединяваше към разговора им.

— И всичко това след съвета, който ми даде за Маги. Засрами се, Син. Мислех, че си мъж на действието, а не на приказките.

— Брейдън — прекъсна го Саймън. — Мисля, че може би забравяш един малък детайл. Син е тук, за да намери един от роднините на Кали заради Хенри. Как щеше да се почувства твоята Маги, ако ти беше външен човек и й причиняваше това?

Локлан настръхна.

— Няма наистина да го направиш.

Син въздъхна.

— Обвързан съм с честта си за това.

— Син — продължи Локлан и гласът му бе изпълнен с предупреждение, — знаеш принципите на поведение, които са дълбоко вкоренени във всеки, който има поне капка шотландска кръв във вените си. Не предаваш рода си, и по-специално в ръцете на враговете му.

Син повдигна вежда при думите на Локлан и наблюдаваше как страните на брат му почервеняват. Интересно, че брат му очакваше по-добро поведение от него, от това, което беше показал баща им.

— Тогава беше различно — каза Локлан, знаейки за какво мисли Син. — Това беше по време на война и беше единственият начин да се спрат военните действия.

— И ако аз не спра разбойниците, отново ще започне война. Хенри е накрая на търпението си.

— Тогава, за твое добро, се надявам, че бунтовническият лидер е някой в този клан, който жена ти не обича прекалено много.

Син погледна към масата, а стомахът му се беше свил на топка. В същността си вече знаеше кой е виновникът, дори когато сърцето му спореше многократно, че може да е някой друг. Който й да е друг.

Но беше Дърмът Макнийли и точно толкова сигурно, като това, че седеше на масата и слушаше братята си. Жена му щеше да го проклина и мрази завинаги, след като разбереше. Но нямаше какво да направи.

— Добре, аз никога… — гласът на Кали пресекна.

Те погледнаха нагоре, когато тя влезе в стаята, носейки поднос с прясно изпечен хляб и нарязано сирене.

— Когато излязох, четиримата изглеждахте добре, сега се връщам и сякаш Второто Пришествие е надвиснало над нас. Трябва ли да питам каква трагедия е помрачила настроението в тази зала?

— Беше само липсата на твоята красота — ухилено каза Брейдън. — Живеем в пълен мрак без нея.

Син изсумтя и хвърли парчето хляб към брат си.

— По-добре сдържай езика си, малки братко, иначе аз ще го задържа вместо теб.

Локлан се усмихна.

— Или най-добре да кажа на Маги и тя ще му издърпа ушите.

Брейдън се възмути неискрено.

— Аз се опитвам да изгладя нещата с твоята дама и това е отплатата, която получавам? Много добре, сам се оправяй с това. Ще видиш дали ще ти помогна пак.

Син гледаше как жена му се приближава. По-красива от всеки ангел в рая, тя го погледна решително.

— Помни какво ми обеща, Син. Само усмивки са позволени днес.

Той й се усмихна с фалшива усмивка, която показа зъбите му.

Тя завъртя очи.

— Така или иначе е по-добре от гримаса.

Кали се обърна да погледне Саймън и му махна да я последва.

— Милорд Саймън, може ли да поговорим насаме?

Син повдигна вежда.

— Защо ще искаш това?

Тя се протегна през масата и докосна върха на носа му.

— Само искам да го попитам нещо далеч от теб.

— Защо?

— Защото не искам да го чуваш.

— Да — прекъсна ги Локлан, — какъв си, Син? Малоумен?

Син ритна крака на стола на Локлан и присви враждебно очи.

— Един ден, братко, се надявам да видя как някоя жена планира гибелта ти. Тогава аз ще съм този, който ще ти се смее.

— Гибел? — попита Кали. — Колко зловещо го караш да звучи. Не се планира ничия гибел. Просто се пита обикновен въпрос.

Син я погледна иронично.

— Да, и империи са били разбивани на парчета обикновено с казването на една-единствена дума.

— Но не империя искам да разбия. А леда, обвил сърцето ти.

След тези думи в залата настана пълна тишина. Син седеше в зашеметено недоверие.

Кали се зачерви, сякаш засрамена от признанието си и заби брадичка в гърдите си.

Саймън бързо скочи и я изведе от залата, така че да могат да поговорят.

— Син — каза Локлан близо до него. — Осъзнавам, че не съм мъж, който може да дава съвет в това отношение, но ми се струва, че само глупак би позволил такава жена да му се изплъзне. Ако някога намеря жена, която може да погледне през недостатъците ми и все още да иска да бъде с мен, щях да преместя небето и земята, за да я запазя до себе си.

— Аз не съм ти, малки братко. Не мога да се открия пред нея, когато знам, че в най-скоро време ще ме намрази. Омразата и презрението са като майчино мляко за мен, но въпреки това не мога да понеса мисълта да ги видя в очите й.

— Тогава не я предавай.

Той погледна към Локлан. Колко лесно звучеше от устата на брат му.

— Всичко, което някога съм имал в този свят са моята дума и честта ми. Това са единствените неща, които не бяха свлечени от плътта ми. Единствените неща, които никога не съм разменял или продавал, за да оцелея. И ти искаш да се откажа от тях? Искаш от мен повече, отколкото съм способен да дам. Не, трябва да направя това, което съм обещал.

И все пак, докато гледаше към мястото, където жена му беше изчезнала заедно със Саймън, той страдаше. Мисълта за това, което честта му го заставяше да направи, му причиняваше болка. Но не само честта имаше значение. Той познаваше Хенри по начин, по който малко хора го познаваха. Ако се провалеше в намирането на Нападателя, Хенри щеше да заличи този клан.

Син започна да се храни безмълвно, а не след дълго братята му се извиниха и го оставиха сам в залата.

Едва беше приключил с яденето, когато Кали се върна. Тя погледна към празните места.

— Вече излязоха?

— Страхувам се, че настроението ми ги прогони. Сега ще ми кажеш ли за какво си говорихте със Саймън?

— Нямам никакво намерение да отговарям на това.

Той поклати глава.

— Ти си безочлива девойка.

— Такава съм. Баща ми често казваше, че съм дразнеща до точката, в която мога да изпробвам търпението на Йов.

Тя хвана ръката му и го издърпа на крака.

— Сега излизаме, за да прекараме нашия ден на забавления. Елате, сър Страшилище, и ме оставете да видя дали мога да запазя усмивката на лицето ви.

Колко малко знаеше тя, самото й присъствие запазваше усмивката в сърцето му и това беше най-големият подвиг от всички.

Син оседла коне за двамата и след като се качиха върху тях, Кали го поведе към селото Тиър Налейн, където по-голямата част от клана Макнийли живееше и работеше. Беше приятен ден и селото гъмжеше от живот.

Деца тичаха и играеха игри, втурваха се нагоре и надолу по улиците между къщите и магазините. Жени и мъже се спираха покрай пътя, за да поклюкарстват и да поговорят на път за ежедневната си работа.

Кали го накара да слязат от конете, остави ги в конюшнята и двамата тръгнаха пеша.

Не мина много време, преди да станат център на враждебно внимание. Жените сграбчиха децата си и бягаха при тяхното приближаване.

Кали пое дълбоко дъх, борейки се за търпение заради начина, по който хората й приветстваха съпруга й. Беше добре, че бе оставил доспехите си. Можеше само да си представи колко по-зле щяха да се държат, ако беше облечен с ризницата и носеше меча си.

Жената на касапина излезе от магазина си, видя ги да приближават, след което изтича обратно вътре, затръшна вратата и сложи табела, че месото е свършило за деня. Кали погледна табелата, след това Син, за да провери реакцията му.

Нямаше такава. Мимоходом едва обърна внимание на презрението на клана й, сякаш не очакваше нищо по-добро. И това я вбеси най-много.

Познаваше тези мъже и жени през целия си живот. Как можеха да са толкова слепи?

— Морна? — извика тя, когато видя мащехата си да говори с най-добрата си приятелка, Пег, пред магазина на обущаря. Кали хвана ръката на Син и го поведе към нея. — Как минава денят ви?

Мащехата й грейна с усмивка към тях, докато Пег заразглежда съдържанието на кошницата, която носеше.

— Добре сме, нали, Пег?

Пег вдигна поглед и погледна презрително Син.

— Трябва да се връщам към задълженията си.

Син не каза нищо, лицето му също не издаваше и най-малкия признак за обида.

— Как сте, милорд? — попита Морна.

Кали видя в очите на Син да проблясва облекчение за толкова кратко, че се запита дали не си е въобразила.

— Доста добре съм, милейди, а вие?

— О, глупости, никаква милейди. Аз съм просто Морна, особено за мъжа който помогна на моя Джейми. Нали знаете, че той говори само за вас.

— Определено не може да се каже, че съм благороден. Наричайте ме Син. А колкото до Джейми, той е добро момче. Свършили сте добра работа с него.

Морна грейна в усмивка срещу него. Хвърли поглед над рамото на Син, а после погледна към Кали.

— Да видим дали ще успеем да разбием няколко упорити черепа и да накараме останалите да видят какво правим.

Преди Кали да успее да попита Морна какво има предвид, мащехата й сграбчи Ангъс, когато старецът мина покрай тях. Дългата му сива коса беше заплетена и брадата му бе толкова гъста, че никой не знаеше как изглежда в действителност. Въпреки това той бе един от най-уважаваните мъже в клана и ако човек успееше да накара Ангъс да го хареса, останалите щяха да последват примера му.

— Ангъс, любов моя — весело каза Морна, — запозна ли се с новия съпруг на Кали?

Старецът сви устни, докато оглеждаше английските дрехи на Син.

— Нямам желание да се запознавам…

Морна го прекъсна като прочисти гърлото си.

— Не мислиш ли, че трябва да съдиш един мъж по делата му, а не по рождението му.

— Знам делата на неговия вид.

Морна въздъхна, когато Ангъс се отдалечи куцайки.

— Не го вземай присърце — каза тя на Син. — Те наистина са добри хора.

— Вярвай ми, дори не го чух. Страхувам се, че Кали е единствената, която бива наранена от подобни коментари.

Той можеше й да говори така, но Кали не го вярваше. Как можеше това да не го наранява?

Кали се озърна и видя група от осмина мъже, водени от Фрейзър, които ги приближаваха. Ох, това не беше добре. По наперената им походка можеше да каже, че намерението им бе да навредят.

Фрейзър погледна към нея. Подигравателната му усмивка изкриви червеникаворусата му брада.

— Защо си го довела тук?

— Исках да му покажа селото.

— Защо?

— Защото живеем тук и мислех, че може би ще му хареса да го види.

Очите на Фрейзър бяха тъмни и заплашителни.

— Ти може да живееш тук, но той е посетител. Поне е добре да бъде такъв.

Син се подсмихна, сякаш се забавляваше от думите на Фрейзър.

— Нека да позная. Ако не напусна скоро, ще ме накараш да си мечтая да съм се прибрал вкъщи. Или още по-добре, ще ме накараш да си мечтая никога да не се бях раждал или някое друго клише, предназначено да ме изплаши.

Фрейзър отвори уста да отговори.

Син проговори преди той да има шанс да каже нещо.

— Вече знам, че не ме искате тук. Нямате полза от мен или някой като мен. Дори не искате да бъдете притеснявани като ме виждате във вашата среда. — Син прокара враждебен поглед по групата мъже, който накара няколко от тях да отстъпят назад. — Добре тогава. Предайте ми Нападателя и с удоволствие ще си тръгна.

— Единственото нещо, което ще ти дадем, е главата ти.

— Ооо — въздъхна Син. — Уплаши ме. Мислил ли си някога да съчиняваш приказки за децата? В действителност може да успееш да изплашиш двегодишно дете.

Фрейзър погледна възмутено Син.

— Наистина не те харесвам.

— Чувството е изцяло споделено.

Фрейзър направи крачка към Син, който изобщо не се помръдна. Кали сдържа дъха си в очакване да се сбият. Двамата й напомняха на овни, сключили рога и нямаше идея как да разсее ситуацията.

Не че Фрейзър щеше да й позволи. Мъжът наистина нямаше здрав разум да притиска съпруга й и тя се възхити на самоконтрола на Син. Всеки друг мъж, който притежаваше дори половината от бойните му умения, вече щеше да е накарал Фрейзър да хленчи от земята.

Когато шотландецът проговори тонът му беше неучтив и студен.

— Мислиш, че можеш да дойдеш тук и да ни казваш как да живеем. Да ни гледаш отвисоко. — Той погледна към Кали. — Да вземаш жените ни, макар че ние не правим нищо. Ако изобщо имаш някакъв здрав разум, тогава ще се отправиш към дома си до падането на нощта.

Усмивката на Син беше зла.

— Какво да кажа? Нямам здрав разум.

Фрейзър замахна към него.

Син се наведе, хвана ръката на Фрейзър и го задържа на място с жестока хватка.

— Чуй ме — каза Син на келтски. — Ще говоря бавно, за да ме разбереш. Нямам желание да те засрамвам пред приятелите и семейството ти като те нараня. Така че прибирай се у дома и вземи мъжете си със себе си.

Рицарят освободи Фрейзър, който залитна назад, докато оглеждаше с неприязън тялото на Син.

— Аз и ти ще трябва да решим това.

Син хвърли неудовлетворен поглед към Кали.

— Колко ще ми се ядосаш, ако го ударя наистина силно? Само веднъж.

Тя засия при осъзнаването, че единствено неговото уважение към нея го спираше да смаже Фрейзър. Без значение дали го признаваше на глас или не, съпругът й имаше чувства към нея. В този момент можеше да го целуне.

— Това е денят за забавления — просто каза тя. — Така че, ако ще ти достави удоволствие, може би ще съм склонна да ти простя.

Син се усмихна на думите й.

В този момент силен вик разцепи въздуха.

Мъже и жени сграбчиха децата и затърсиха прикритие. Кали замръзна, когато видя подивял бик да тича по улицата на селото, атакувайки всичко и всеки, който се изпречеше на пътя му.

Преди да успее да се помръдне, Син я сграбчи в ръцете си и я хвърли върху ниския край на покрива на близката къщурка. Тя се покатери нагоре правейки му място да се присъедини към нея.

Той не го направи.

Фрейзър сграбчи Морна и направи същото с нея, после се затича към малко момче, което беше паднало на улицата. Той стигна до момчето секунди преди бика и успя да го качи върху един покрив, но преди да съумее да се махне от пътя му, добичето го закачи за крака и го промуши с отмятане на голямата си глава.

Кали се сви от страх, наблюдавайки начина, по който бикът атакуваше. Нямаше надежда за горкия Фрейзър. Той беше мъртъв.

Или поне така си помисли, докато не видя Син да хваща голяма дървена бухалка за пране и карирана фуста от мястото, където една от жените беше изпуснала прането си. Докато бикът си играеше с Фрейзър, Син го плесна по хълбока и зацъка с език към животното.

Бикът се завъртя и го погледна гневно.

— Точно така — надсмя се Син на животното. Уви фустата около бухалката, за да направи знаме, което щеше да привлече бика. — Тичай след идиота, който няма меч.

Рицарят размаха знамето пред бика, който сега стоеше мирно, сякаш наблюдаваше движенията на Син. Тупна два пъти с копито, наведе глава и нападна.

Син се завъртя и се затича към дърветата толкова бързо, колкото можеше.

— Не! — Кали изкрещя, когато съпругът й и бикът изчезнаха. Тя скочи от покрива долу, където група хора бяха наобиколили Фрейзър.

След като опасността беше отминала, хората напълниха улицата.

— Това беше най-смелото нещо, което съм виждал — каза старият Ангъс, когато той и още няколко мъже помагаха на Фрейзър да се изправи и преглеждаха ранения му крак.

— Трябва да отидем да му помогнем — каза Кали.

Братът на Фрейзър, Джералд, грабна лък от очакващата го каруца.

— Англичанин или не, дължа му живота на собствения ми брат.

Още шестима пристъпиха напред, за да помогнат. Когато Кали понечи да ги последва, те отказаха да се присъедини към тях.

Ангъс я спря.

— Той не рискува живота си, за да те види наранена, моме. Сега стой тук и остави мъжете да се справят с това.

Макар че беше против характера й, да стои и да не прави нищо, тя не започна спор. Това само щеше да забави спасителната мисия, когато трябваше да намерят Син, колкото се може по-бързо.

Обхваната от ужас, Кали наблюдаваше как мъжете напускат селото, а тя отправи молитва находчивият й съпруг да е намерил начин да победи бика.

Времето сякаш се влачеше, докато чакаше с жените. Кракът на Фрейзър беше зашит и превързан. Все още нямаше знак от мъжете.

Кали продължи да се моли, надявайки се той да е добре.

Най-накрая тя чу радостен вик от хората в селото. Обръщайки се, Кали видя групата от мъже да идва към нея.

И в средата им…

Не. Не можеше да бъде.

Тя се намръщи, след това премигна, в опит да провери дали очите не я заблуждават.

Ангъс беше първият, който стигна до селото.

— Ще набия първия от вас, който се засмее — предупреди ги той. — Нито един мъж, който се е бил така за нашите жени и деца не заслужава подигравки. Чухте ли ме?

— Не бихме си и мечтали за това, Ангъс Макдугъл — каза Пег.

Сподавяйки смеха си и изпълнена с огромно облекчение, че той не е ранен, Кали изтича до съпруга си и обви ръце около него. Сърцето й се разтуптя от усещането за силните му ръце, придържащи я близо до него. О, как обичаше този чудесен мъж. Целуна бузата му, след което се отдръпна, за да го огледа още веднъж и да се увери, че наистина не е ранен.

Отново й се наложи да стисне устни, за да не се усмихне.

Наистина не знаеше как жителите на селото успяваха да сдържат смеха си при вида на гордия й съпруг. Той носеше само един ботуш и бричовете му бяха разпокъсани. Фустата, която бе увил около бухалката, сега обгръщаше тялото му и бе в доста жалко и неподходящо състояние. Беше покрит с кал и изглеждаше почти като някой странен звяр.

Син погледна към нея със смях в среднощните си очи.

— Давай, засмей се, гълъбице. Обещавам да не се обидя. — Той обви ръка около раменете й, привлече я отново към себе си и погледна към хората, събрали се наоколо да го приветстват обратно. — Между другото, струва ми се, че дължа на някой нова дреха.

Чуха се няколко изхихиквания, които бяха заглушени, когато Ангъс се обърна с яростен поглед към тълпата.

— Къде е бикът? — попита Кали.

— Завързан за дърво и яде ботуша ми. Само се радвам, че кракът ми вече не се намира там.

Това накара всички да се засмеят.

Ангъс поклати глава, докато се приближаваше.

— Момче, как успя?

— Тичам бързо, когато ме преследват огромни бикове.

Няколко от мъжете го потупаха по гърба, а Пег се приближи с халба ейл.

— Къде са дрехите ти? — попита Кали, отбелязвайки оскъдното му облекло под „заетата“ фуста. Платът едва покриваше тази топла, златиста плът, която тя намираше за толкова възхитителна.

— Къпините го бяха хванали — отговори Ангъс. — Точно така го намерихме. Има следа от английски дрехи оттук дотам.

Кали почувства слабост от новината колко близко е бил съпругът й до това да бъде сериозно наранен.

— Наистина ли не си пострадал?

— Малко надраскан и натъртен, но нищо друго, освен егото ми не е сериозно наранено. — Син се усмихна игриво. — Виждаш ли сега защо винаги пътувам с меч? Никога не се знае кога е възможно бесен бик да вилнее по улицата.

Всички се засмяха.

— Бог те обича, момче — каза Ангъс, потупвайки го по гърба. — Имаш хубаво чувство за хумор. Не много мъже могат да се смеят пред лицето на такава опасност. — Ангъс го побутна нежно към нея. — Кали, заведи мъжа си у дома и се погрижи за раните му.

— Така и ще направя, Ангъс. Благодаря.

Кали взе ръката на съпруга си. Тя го обърна, за да види как едно от малките момчета води конете им към тях.

Син й помогна да се качи, след което се метна на своя кон.

Докато напускаха селото, тя не можеше да потисне щастието в себе си.

— Мисля, че ги спечели.

— Намерението ми никога не е било такова.

И точно това обичаше най-много у него.

Макар хората от клана й да го бяха подигравали и отбягвали, той все пак постави живота си в опасност, за да ги спаси.

Повечето мъже не биха се погрижили по един или друг начин за хората й. Но той не се беше замислил, преди да рискува живота си за тях.

— Ти си добър мъж, Син Макалистър.

Той дръпна поводите, за да спре и се обърна с гневни, измъчени очи към нея.

— Никога не ме наричай така.

Сърцето на Кали се сви от това, което видя на лицето му: първичните емоции, които се въртяха в тези тъмни очи.

— Прости ми. Това беше грешка на езика и никога повече няма да се повтори.

Огънят в очите му угасна, когато тя го поведе към замъка.

Когато пристигнаха и влязоха в голямата зала, Кали си спомни какво бе помолила Саймън да направи…

Сред събраната тълпа тя не знаеше кой е по-изумен. Горкият Син, който все още беше само с един ботуш и увит с фуста, или братята му и Саймън, които стояха с Джейми, Астър и за нейна изненада Дърмът.

Джейми пристъпи напред колебливо. Изправи рамене и заговори като възрастен.

— Каледония, знам, че каза, че трябва да го накараме да се почувства като у дома си. Така че ще сваля едната си обувка, но никой не може да ме накара да облека рокля.

Смехът прокънтя в залата. Но никой не се смееше по-силно от Син, който грабна Джейми на ръце и започна да го гъделичка.

— Не знам, момче. Някой хубавичък като теб може да изглежда много добре във фуста.

— Не съм хубавичък. Аз съм свиреп.

Кали грабна брат си от Син и го прегърна на свой ред.

— Свиреп като благороден звяр. И също толкова прелестен като роза посред зима. — Тя го целуна по бузата и го остави на краката му.

Правейки гримаса, той изтри лицето си и хукна да се скрие зад Дърмът.

Локлан поклати глава.

— Трябва ли да питаме?

— Имах схватка с един бик.

Саймън се засмя.

— Оттук като гледам, изглежда бикът е спечелил.

Син се усмихна.

— Не, трябваше да видиш него. Той е облечен в пелени. — Син огледа залата, която беше декорирана с драперии от ярко оцветен шевиот и опаковани подаръци, разпръснати на главната маса. — Какво е всичко това?

— Празнуваме рождения ти ден — каза Саймън.

Син се намръщи.

— Идеята е на Кали — каза Локлан.

Той погледна към жена си, която беше отстъпила настрани от него. Хващайки я за ръка, той я придърпа обратно към себе си.

— Искаш ли да обясниш?

— Астър, ще имаш ли грижата да внесеш сладкишите и тортите, докато се погрижа за смяната на дрехите на съпруга ми?

— Да, скъпа.

— Ако ни извините — каза тя на мъжете, преди да поведен Син към стълбите.

Той я последва нагоре по тесните стълби.

— Имаш ли намерение да отговориш на въпроса ми?

— Не исках да го правя пред останалите.

— Защо?

Тя отвори вратата на тяхната стая и го пусна да влезе първи. После я затвори и прекоси стаята, за да застане до него. Искаше да го издърпа в прегръдката си, но нещо в изражението му й казваше, че той няма да приветства това.

— Локлан ми каза, че никой не знае кога си роден. Истина ли е?

Очите му бяха пусти. Той се извърна от нея и отиде да извади доспехите си от сандъка до прозореца.

— Да.

Кали не му позволи да се отдръпне. Прекоси стаята и застана до него при прозореца. Когато той се изправи, хвана брадичката му с ръка и му се усмихна.

— Тогава днешният ден ще отбележи деня на твоето прераждане.

Той изглеждаше объркан от думите й.

— Моето прераждане?

Тя кимна, докато галеше с пръст брадясалата му буза, после проследи линията на челюстта му до копринената му коса.

— Вече не си сам, Син. Вече имаш дом и жена, която те иска. Отхвърли ме ако желаеш, но винаги ще бъдеш добре дошъл тук. И ако не искаш да бъдеш Макалистър или лорд, или нещо друго, всичко е наред. Но от днес нататък, ти си Макнийли.

Тъмните му очи се присвиха.

— Казах ти, не искам да бъда притежаван от теб или нещо друго.

Стомахът на Кали се сви от чувство на безсилие. Искаше й се да може да го накара да разбере какво му предлагаше.

— А аз не се опитвам да те притежавам или да предявявам претенции към теб. Не това ти предлагам и сърцето ми се къса, че не можеш да го разбереш. Може би един ден ще успееш. Ако трябва да тръгваш, тръгвай. Няма да те задържам тук. Ще остана и всеки ден, през който те няма, ще ми липсваш. Всеки час ще мисля за теб, ще се питам къде си и ще се притеснявам, че може да ти се случи нещо.

Син стоеше мълчаливо, докато думите й го разкъсваха. Никога не е бил нещо повече от мимолетна мисъл за някого. Дори за братята си. Това, което предлагаше тя…

Ако не беше любов, беше дяволски добър заместник.

— Надявам се и се моля вече да нося детето ти. И се надявам той да израсне също толкова добър мъж, като баща си.

Син изскърца със зъби при думите й. Болката, копнежът, нуждата в него избухнаха и закрещяха в душата му. Не можеше да понесе агонията. Беше съкрушително и съсипващо.

— Не ми говори такива неща — изръмжа той.

— Защо?

— Защото не мога да понасям да ги чувам. — Той почувства сълзи да пробождат очите му, но бързо ги прогони. Против волята си се протегна и обхвана бузата й в ръката си. — Не знам как да обичам, Кали. Не знам как да бъда мъжът, от когото имаш нужда.

— Ти си мъжът, от когото се нуждая.

Той се отвърна от нея с проклятие. Чувствата вътре в него бяха объркани. Боеше се да й се довери. Беше й лесно да му каже, че ще остане до него сега, но веднага, след като докажеше престъпленията на брат й, нямаше да се чувства задълго по този начин.

Нито един от родителите му никога не беше заставал до него. Може би братята му, въпреки че никога не бяха поставяни в положени да го докажат.

Толкова много пъти беше нараняван. Предаван отново и отново от всеки в живота си. Всеки от братята му чувстваше същата вина като Дрейвън, заради факта, че когато той се беше пожертвал заради тях, всеки от тях беше почувствал малко облекчение.

Не ги обвиняваше заради това, беше повече от разбираемо, но след като толкова много пъти е бил жертвено агне, отказваше да повярва, че тя също нямаше да се отвърне от него.

Кланът й значеше всичко за нея, а братята й още повече.

Не, думите й бяха лъжа. Не в сърцето й, защото той знаеше, че тя ги мисли сега. Но да повярва в тях…

Той е бил много неща в живота си. Крадец, убиец, гладуващ просяк, рицар и лорд. Никога не е бил глупак. И това беше роля, която нямаше да играе сега.

Но когато погледна към нея, му беше трудно да го запомни. Беше му трудно да мисли за неща, различни от желанието просто да се изгуби в утехата, която тя предлагаше.

_Нямаше нужда да бъде така._

Не. Той заключи сърцето си. Щеше да направи това, което трябва и когато бъде изхвърлен оттук, щеше да се прибере в Англия. Сам.

Това беше начинът. Не можеше да се бори със съдбата.