Роден в грях

Глава 15

Кали наблюдаваше как Син се облича. Мускулите му се свиваха при всяко движение. Той бе невероятен и недосегаем като небето над тях. Как само искаше да може да измисли някакъв начин да скъси дистанцията помежду им.

— Изумително е как може да сложиш доспехите си без помощ. Мислех, че рицарите обикновено имат паж на разположение, за да им помага.

Син спря, след това продължи с обличането на ризницата си.

— Никога не съм имал паж.

— Наистина ли? — попита тя, изненадана от признанието му. Той винаги бе толкова спокоен и търпелив с Джейми, че тя не можеше да разбере, защо мразеше толкова много да е около деца. — Защо?

Той сви рамене.

Преди да успее да се спре, тя се приближи до него и го мушна в ребрата.

Мръщейки се, той потърка мястото, където го бе смушкала.

— Това пък за какво беше?

— Отново стана толкова сериозен. Помниш ли какво казах, че ще сторя, ако пак го направиш?

— Каза, че ще ме гъделичкаш, не че ще ме ръчкаш.

Тя се усмихна дяволито.

— В такъв случай… — Тя го нападна.

Син се запрепъва назад, докато тя го гъделичкаше дори през ризницата му. Той се разсмя, опита се да хване ръцете й, за да я спре, но тя се движеше дори по-бързо от него. Спората му се закачи за килима на земята и той падна, повличайки Кали със себе си.

Докато все още се смееше, той се претърколи и я притисна към пода под себе си.

— Ти си господарката на лудостта, нали?

— Да, и съм най-лудата от всички.

Очите му бяха нежни и мили, докато се взираше в нея с изпепеляващ поглед, който я остави слаба и без дъх. Навеждайки се, той потърка носа си в нейния, и сниши устни, за да я целуне.

Кали въздъхна заради страстта, която вкуси. Ох, усещаше го толкова добре върху себе си, макар че цялата му тежест, заедно с ризницата, я смазваха. Той захапваше и си играеше с устните й, докато езикът му се движеше срещу нейния.

Тя зарови ръце в копринената му коса и го придърпа по-близо, наслаждавайки се на усещането за него. На топлата му, мъжествена миризма. _Не ме оставяй…_

Тази безмълвна молба я изгаряше и й се искаше да може да го обвърже с нея. Искаше да знае думите или действията, които ще го накарат да желае да остане с нея толкова, колкото тя искаше да остане с него.

Само ако това бе възможно.

Син затвори очи и вдъхна сладкия й лавандулов аромат. Усети гърдите й притиснати в него, дори през ризницата си. Искаше да е в нея толкова силно, че се шокира.

Би дал всичко, за да я има. Всичко, за да избяга от това, което Хенри искаше той да направи.

Тя виждаше само най-доброто в него и мисълта за деня, в който мнението й за него щеше да се промени го плашеше.

Рано или късно крехката пъпка на любовта винаги се превръщаше в нещо друго. Ако един мъж бе късметлия, тя разцъфтяваше в дълготрайно приятелство, но в повечето случаи се превръщаше в омраза. За нея той бе нещо ново. Но ако остане и тя научи повече неща за него, ще види недостатъците му и ще започне да го презира.

Това бе риск, който той не искаше да поеме. Защото в сърцето си знаеше, че тя може да го унищожи. Държеше в очите си силата, с която можеше да му причини повече щети, от който и да е враг или армия.

Предпазливото му, разбито сърце бе в нейните ръце.

— Долу ще ни чакат — прошепна той, помръдвайки се, за да стане от нея.

— Казват, че чакането е добро за душата. Изгражда характер.

Син се усмихна на думите й.

— Да, но ти се потруди толкова заради мен, че ще е грехота да не му се насладя.

Тя се подсмихна.

— Обвиняваш ме, нали? Хубаво. Добре, да вървим, но тази вечер, след като вечеряме си мой. — Тя го погледна с гладен поглед, който го разгорещи още повече. — Изцяло мой.

Син изстена заради съблазнителното й лице и я изправи на крака.

— Когато говориш така, милейди, ме побиват тръпки.

— Остани в тази стая с мен и ще направя много повече от това.

Тялото му реагира мигновено на думите й, ставайки още по-горещо и твърдо от когато и да било. Против волята си той погледна към леглото и си я представи гола под него.

— Ти си жестока изкусителка.

Тя хвана ръката му и я целуна. Прокара език по кожата му, предизвиквайки страстни вълни да преминават през него, преди да захапе плътта му със зъби. След това го повлече към вратата. Бедрата й се полюшваха по начин, който накара тялото му да се оживи още повече.

— По което и време да се изкушите, милорд, ме уведомете.

Стискайки зъби, за да потуши желанието си, той я остави с неохота да го изведе от стаята.

Двамата слязоха долу, но вместо семейството, което бяха оставили там, залата бе пълна с членове на клана, които говореха на висок глас, докато гласовете им не се обединиха във висок, кънтящ тътен. Хората стояха на групи, смееха се и се шегуваха. Кучета бягаха свободно измежду краката на хората, докато те ядяха и пиеха, а петима мъже бяха взели гайди и тъпани, за да свирят в единия ъгъл на залата.

Кали замръзна на място при гледката, почти уплашена от причината за присъствието им. Но щом тълпата видя Син, из стаята се понесоха радостни приветствия.

— Ти не ни каза, че си спасил града, момко — каза Астър, пристъпвайки към него, за да го потупа по гърба.

Син се отърси и тя бързо забеляза, колко непривикнал е той към внимание.

— Всъщност не съм направил нищо.

— Също така е и скромен — каза Пег.

— Защо не ни каза, че си шотландец? — попита Ангъс. — При това Макалистър. Трябваше да се досетим, че нашата Кали няма…

— Ангъс — намеси се Кали, прекъсвайки мъжа преди Син да се разстрои още повече. — Какво правите всички тук?

Морна пристъпи напред, повеждайки група слуги, които носеха храна от селото.

— След като вие двамата се оттеглихте, селото реши, че е време за сватбено празненство.

Син изглеждаше смутен от новото отношение на хората.

Морна се усмихна на Син.

— А след като дойдохме, Астър ни каза, че днес е рожденият ти ден и сега имаме двоен повод за празнуване.

Морна се зае с напътствието на слугите.

Усмихвайки се, Кали се приближи до съпруга си, който гледаше почти стеснително към тавана.

— Нещо не е наред ли?

— Да, чудя се по кое време покривът ще се срути и ще убие всички ни до един.

Тя се намръщи на черногледството му.

— Моля?

Той все още продължаваше да оглежда стените и тавана.

— Нищо добро не идва безплатно. Просто се опасявам, че ще трябва да платя за този момент с някой крайник.

Тя поклати глава.

— Винаги си такъв песимист.

— Успокой се — каза Брейдън, подавайки му чаша ейл. — Бих казал, че вече си платил цената и това е наградата ти.

Син не вярваше в това и за миг. Нещо лошо щеше да се случи. Винаги ставаше така. Всеки път през живота му, когато той решеше, че е в безопасност или просто спокоен, се случваше нещо ужасно.

Наблюдаваше как няколко мъже от селото разчистиха място в средата на залата, където щеше да се танцува. Разнасяха се храна и напитки и всички се забавляваха.

Той наблюдава как една по една жените се изреждаха да идват до жена му и да разговарят с нея, а странното бе, че разговаряха и с него.

Ох, това беше лошо. Напълно и изцяло сатанинско.

Почти очакваше самият дявол да се появи през стената, да плени Кали и да избяга с нея.

— Изглеждаш като елен, хванат от някой бракониер — каза Саймън щом дойде да седне до него.

— Чувствам се повече като елен, който знае, че бракониерът е наблизо, но не може да го види.

Морна се приближи до тях и предложи на Син малък сладкиш.

— Традиция е младоженецът да го изяде.

Син го взе от ръката й.

— Благодаря ви, милейди.

Тя се изчерви и се оттегли.

Саймън се наведе към него.

— Това ухае превъзходно.

Син се усмихна.

— Ти с твоя стомах, Саймън. Заклевам се, един ден лакомията ти ще донесе смъртта ти.

Кали се приближи до тях и го хвана за ръка.

— Хайде, лорд Страшилище, искам да танцувам с теб.

Син подаде сладкиша на Саймън и последва дамата си.

Кали бе удивена от това колко добре танцуваше Син. В действителност тя очакваше той да протестира или да й каже, че не знае как, но това изобщо не се случи. Този мъж бе невероятен танцьор.

— Мисля, че каза, че никога не си танцувал.

— Не съм, но съм наблюдавал достатъчно как го правят другите, за да запомня. — Докато се завърташе зад него, тя се повдигна на пръсти и го целуна по бузата.

Изражението му я накара да се разсмее, докато тълпата ги окуражи.

— Ти си невероятна жена — каза той задъхано.

— Не точно, милорд, но се радвам, че мислите така.

Щом песента свърши, те се оттеглиха. Морна подаде на Кали, нейния сватбен сладкиш.

Кали се обърна към него.

— Трябва да ги изядем заедно. Ти изяде ли вече твоя?

Той посочи Саймън с пръст.

— Дадох го на Саймън, но съм сигурен, че вече го няма.

— Счита се, че носи добър късмет, ако ги изядем заедно.

Морна изцъка с език към Син.

— Това носи плодовитост. По едно дете за всяко маково семе, което изядете.

Той се усмихна дяволито на Кали, не вярвайки изобщо на суеверието. Въпреки това не искаше да обиди жената, която бе толкова мила към него.

— Е, в такъв случай, ще е най-добре да ида да си го поискам. — Той намигна на жена си.

Син премина през залата и чак тогава забеляза, че Саймън изглежда малко блед.

— Нещо не е наред ли?

На челото на Саймън изби пот.

— Не мога да дишам.

Син чу как Джейми извика, че една от хрътките е болна. Кучето докуца до центъра на залата и падна.

Сърцето на Син замря.

— Саймън даде ли нещо за ядене на хрътките?

— Сладкиша — каза той с дрезгав глас. — Не бе както трябва на вкус, затова го дадох на кучето.

— Отрова. — Син присви очи към Кали. — Донеси ми очистителното.

Той хвана ръката на Саймън, преметна я през рамото си, и се запъти към стълбите.

— Трябва да те занесем горе преди отровата да се разпространи из тялото ти.

Саймън се препъваше постоянно, затова накрая Син го вдигна и го понесе като бебе.

За изненада на Син, Саймън не започна да спори. Това бе най-показателно за сериозността на състоянието на приятеля му.

Докато стигнат до стаята му, Саймън трепереше и се бе изпотил целия.

Кали бързо се присъедини към тях. Тя даде на Син чаша с лекарството й и една кофа.

Син принуди Саймън да изпие ужасно миришещата отвара и изчака, докато приятелят му изпразни съдържанието на стомаха си в нея.

През цялото време Син се терзаеше вътрешно, че някой бе паднал толкова ниско, че да го убие. И че бедният Саймън е невинната жертва на този план.

Кали се погрижи за Саймън доколкото можеше. Той все още изглеждаше блед и слаб и тя се молеше да е изхвърлил отровата от организма си навреме, за да не останат трайни щети.

— Кой би направил това?

Син присви очи.

— Очевидно някой от бунтовниците.

— Но защо Саймън? — попита тя, без да може да разбере, защо някой ще иска да нарани един толкова мил мъж.

— Той изяде сладкиша вместо мен, Кали.

Сърцето й се сви. Не, не може да бъде. След днес тя бе решила, че кланът й започва да приема съпруга й. За бога, той бе спасил живота на Фрейзър. Защо някой би искал да нарани Син, след това, което бе направил по-рано?

— Кой?

Син не отговори.

— Стой тук и го наглеждай. Ще пратя известие до брат му.

Тя кимна, но той можеше да види съмнението, изписано в очите й. Болката. Господ да се смили над нея, но той можеше да види, че тя не може да проумее ужаса от това, което някой бе извършил.

За жалост, той можеше.

Ядосан и нуждаещ се от отмъщение, Син напусна стаята и тръгна надолу.

Щом стигна залата видя, че празненството бе приключило. Само няколко души бяха останали в залата. Братята му, Астър и Ангъс.

— Как е момъкът? — попита Астър.

— Все още не знаем.

По лицата на братята му бе изписан бесен гняв.

— Целели са ти да си потърпевшият, нали? — попита Локлан.

— Предполагам.

Юън изпука кокалчетата си.

— Тогава казвам, че е време да пукнем няколко глави. Какво ще кажете вие, братя? Готови ли сте за бой?

— Не, още — каза Син. — Първо има нещо, което трябва да направя. — Той погледна към Астър. — Виждал ли си Морна наоколо? Имам няколко въпроса към нея.

— Последно я видях да отива към кухнята.

— Благодаря. — Син тръгна след нея. Докато стигне до кухнята, тя вече бе готова да си тръгне.

Жената погледна нагоре и се сепна щом той мина през вратата.

В този момент Син знаеше истината. Нервният начин, по който се оглеждаше наоколо, мигновеното й безпокойство.

— Къде е той? — попита Син.

— Кой?

— Дърмът.

Лицето й стана още по-бледо. Ръцете й се разтрепериха.

— Защо питаш?

— Морна — каза той, поставяйки ръка върху нейната, за да я успокои, — това е сериозно. Достатъчно лошо бе, когато стреля по мен със стрела, но сега един невинен мъж може да умре, защото той иска да си играе на герой пред хората си.

Тя се изплъзна от докосването му.

— Синът ми никога не би направил нещо подобно. — Но тялото й му каза друго нещо.

— Кълна ти се, просто искам да говоря с него. Няма да му навредя. — Поне засега.

По бузите й се спуснаха сълзи.

— Не знам къде е. Той избяга в момента, в който ти качи приятеля си горе. Но той не го е направил. Знам, че не го е направил.

Син пое дълбоко дъх, когато потвърждението на подозренията му премина през него. Вече нямаше никакво съмнение.

— Той ти даде сладкиша, нали?

— Той не го е направил — изплака тя. — Той е добро момче. Обича сестра си. Никога няма да я нарани.

Син придърпа жената в прегръдките си и я задържа мълчаливо, докато тя ридаеше.

— Шшт — прошепна той. — Просто искам да поговоря с момъка.

Възвръщайки част от хладнокръвието си, тя се отдръпна.

— Наистина не знам къде отиде.

По дяволите.

Син я пусна и й се усмихна.

— Избърши очите си, Морна. Всичко ще бъде наред, ще видиш.

Тя кимна.

Син излезе от кухнята и тръгна обратно към залата. В тесния коридор откри Астър, който кършеше ръце.

— Тръгнал си след Дърмът, нали?

По гърба му се плъзна студена тръпка, докато гледаше как планинеца се движеше нервно.

— Ти знаеш, че той е начело на бунтовниците, нали?

Астър се подсмихна.

— Предполагах, че е един от бунтовниците, но ако мислиш, че той има качества за водач, бъркаш.

Син не беше на това мнение. Той беше забелязал как останалите отвръщат на момчето и как го гледат.

— Той е най-големият син на последния леърд. В това има смисъл.

— Да, но когато Нийл почина, хората искаха Кали да бъде новият им водач.

Син повдигна вежда, спомняйки си думите на Кали по този въпрос.

— Наистина ли?

Астър кимна.

— Тя е кръвна роднина на краля и е умна. Всички в клана бяха съгласни, че въпреки че е жена и едва на двадесет и четири години, тя ще бъде добър водач на клана.

— Тогава, защо не е?

— Тя не пожела да го направи. Опасяваше се, че това ще обиди Дърмът и мен. Благодари на всички на събранието, но отказа любезно.

— Тогава те са избрали теб.

— Да.

Сега всичко придоби смисъл. Инстинктивната омраза на Дърмът към него и завистливите погледи, които момъкът хвърляше към сестра си и чичо си, когато си мислеше, че никой не гледа.

— На Дърмът сигурно не му се е харесало първо сестра му, а след това и чичо му да бъдат избрани, докато той, законният син на леърда, не.

— Да, но тогава той бе само на тринадесет. Със сигурност не се е надявал да изберат него.

Син знаеше по-добре. Едно момче на тази възраст бе изпълнено с арогантност, която бе надмината само от младежка глупост.

— Как реагира Дърмът на тази новина?

— Той бе ядосан, разбира се. Каза, че ако бил роден с благородническа кръв, нямало да се поколебаят да изберат него. Избяга навън, но щом се успокои се съгласи, че е правилно аз да бъда начело на клана.

Син стисна зъби. Никой не бе по-сляп от предан родител или чичо на едно дете, изпитващо болка. Те не можеха да приемат факта, че момчето, което обичат, е способно да извърши подобно нещо. Но на възрастта на Дърмът, Син бе самото въплъщение на свирепото унищожение.

— Колко време след това започнаха набезите?

— Може би шест седмици.

— И продължават от тогава?

Астър кимна.

— Случвало ли се е да намалеят, а после да се увеличат?

— Само докато Кали бе в Лондон и откакто се върна. Но това не означава, че е Дърмът. Никой в клана не би искал да види девойката наранена.

Син изслуша и обмисли внимателно думите на по-възрастния мъж. Но това, което Астър не можеше да проумее бе, че Дърмът би го нападнал само за това, че Кали се бе омъжила за врага. Момчето ще иска да го отстрани от пътя си възможно най-бързо.

Не, за разлика от Астър и Морна, Син не се съмняваше във вината на момчето. Думите им само затвърдиха убеждението му.

— Имаш ли някаква представа, къде може да се е скрил Дърмът?

Астър се замисли.

— Да.

— Къде?

Той наклони упорито брадичка и погледна Син по начин, който му показа, че старият мъж никога няма да предаде племенника си доброволно.

— Остави ме да опитам да поговоря с него. Ако отидеш ти вероятно ще избяга още по-далеч.

Това бе истина.

— Тогава го открий и го върни вкъщи.

Астър се поколеба.

— Какво ще направиш с момъка, ако го направя?

Син пое дълбоко въздух, докато обмисляше въпроса. В крайна сметка каза истината на леърда.

— Все още не знам. Искам да говоря с него, преди да реша.

В сините очи на Астър избухна гняв.

— Не мога да ти позволя да го нараниш, нито пък да го изпратиш да живее при твоите англичани. Ще го получиш само през трупа ми.

Син проговори спокойно, опитвайки се да се разбере с по-възрастния мъж.

— Астър, това не е някаква игра, на която си играем. Хенри е готов да започне война с твоя клан. А Дърмът не изглежда готов да спре, докато това не се случи. Наистина ли искаш да видиш целия си клан унищожен, заради постъпките на един вироглав момък?

— Знам, че не той е водачът — настоя Астър със сляпа преданост. — Ще ида да поговоря с него и ще разбера кой го е накарал да постъпи така. Който и да е, ще се погрижа да бъде наказан.

— А ако съм прав?

Очите на стареца загубиха блясъка си.

— Грешиш, момко. Трябва да е така.

Кали стоеше с купа студена вода и парче плат, бършейки челото на Саймън. Струваше й се странно, че я бе грижа толкова много за този англичанин, но въпреки това бе така. Той и братята на Син се бяха превърнали в нейно семейство за много кратко време.

Но това, което я изненадваше най-силно, бе колко много бе започнал да означава съпругът й за нея. Колко я болеше при мисълта да я напусне. Беше почти достатъчно, за да я съсипе.

Вратата се отвори.

Вдигайки поглед, тя видя Син да се колебае на прага с една ръка на дръжката и с друга на дървената рамка. О, той бе най-добре изглеждащият мъж, който някога бе виждала. Дори когато скърбеше и се тревожеше.

— Как е той? — попита тихо, пристъпвайки в стаята и затваряйки вратата зад себе си.

— Спи. Мисля, че ще се оправи. А ти?

Син се приближи, с поглед прикован в приятеля си.

— Иска ми се да бях изял сладкиша вместо него.

Тя знаеше, че той наистина го мисли. Можеше да види искреността, изписана на лицето му и това я нараняваше дълбоко.

— Изпрати ли съобщение до Дрейвън?

Той кимна.

— Дърмът е избягал и Астър тръгна да го търси.

Сърцето на Кали се сви при тази новина.

— Трябваше да потвърдя подозренията ти, че Дърмът е един от бунтовниците.

— Милейди, никога не се извинявай, за това че си се опитала да предпазиш някого, когото обичаш. Не очаквам нищо друго от теб.

— Но мълчанието ми можеше да погуби теб или Саймън.

Син се протегна и докосна косата й. Все така нежно, прокара пръсти през копринените нишки. Копнежът, който изпита, му причини болка. Светлите й зелени очи бяха изпълнени със същите страх и несигурност, които го разкъсваха.

_Прегърни ме, Кали._

Премълчаната молба прониза душата му. През целия си живот бе изпитвал мъчителни копнежи — за храна, подслон, любов.

Но това, което чувстваше към нея превърна всяко едно в насмешка. Болезнено се запита дали някога тя щеше да го закриля така, както закриляше брат си.

Щеше ли да я е грижа, ако умреше? Беше му казала толкова много неща, но той не можеше да приеме, че думите й са истина.

В сърцето му се бе настанил страхът, че тя скоро ще го напусне. Че случилото се през последните няколко дни е просто сън и той ще се събуди сам в замъка си, с никой друг, освен слугите, които се страхуваха от самото му присъствие. Не можеше да си представи ден без нежните й закачки, без смеха й.

Не искаше дори да се опитва.

— Вие двамата ще се целунете ли най-накрая?

Кали се засмя и се обърна към Саймън.

— Какво?

Саймън отвори очи и прикова отегчения си поглед и в двамата.

— Не съм мъртъв и не бях заспал все още. Имам чувството, че дяволът ме е използвал за наковалня, но въпреки това съм съвсем сигурен, че ще оцелея. Разбира се, ако някой спре с опитите си да завърже вътрешностите ми на възел. Последното нещо, което искам, докато лежа, измъчван от болка, е да ви гледам как се гушкате там. Стомахът ми е достатъчно раздразнен. Син, кажи на жената, че я обичаш, за бога. Кали, направи същото и ме оставете да си лежа тук сам в сладка агония.

Син поглади челюстта си, когато раздразненият му поглед се насочи към приятеля му.

— Малки братко, в този момент ще се насладя сам да превърна вътрешностите ти във възел.

Саймън изглеждаше напълно невъзмутим, когато отговори:

— Направи го тогава, просто накарай болката да спре.

— Мога ли да ти донеса нещо? — попита го Кали.

— Не, просто ми обещай, че следващият път, когато видя сладкиш, ще ме зашлевиш, преди да отхапя от него. — Той извъртя очи, преди да продължи. — Сега, може ли да запазя малкото достойнство, което ми остана?

Син се усмихна и каза:

— Погледни го от добрата страна, Сай. Не изпразни стомаха си пред гостите.

— Щом казваш. Сега напусни.

Кали поведе Син към вратата, но се спря и се обърна към Саймън.

— Извикай ме, ако имаш нужда от нещо.

Рицарят се претърколи и я погледна гневно.

— Отиваме си — каза тя, хвана ръката на Син и го издърпа от стаята.

Син помисли, че ще може да си отдъхне след тирадата на рицаря, докато Кали не го притисна в коридора пред стаята на Саймън. Тя го фиксира с пронизващия си поглед и той разбра, че е в сериозна беда.

— Какво имаше предвид той с това?

— С кое?

— С това, че ме обичаш? Обичаш ли ме?

Син преглътна, мислеше, че я обича, но кой бе той, та да знае разликата? Затова й отговори честно:

— Дори не знам значението на тази дума.

Кали изглеждаше така, сякаш не можеше да реши дали да го изрита, или да го удуши.

— Упорит мъж. Но поне не си като другите от вида си, които бързо се обясняват в любов, а след това също толкова бързо се отмятат от думите си. Поне знам, че ако някога го кажеш, то ще е, защото наистина го мислиш.

Син се втренчи в нея, изумен от вътрешната й сила.

— Не си ми ядосана?

— Син, просто съм луда по теб. Надявам се, един ден, ти да изпитваш същото към мен.

Зашеметен, той наблюдаваше как тя се отдалечава.

— О, какъв глупак съм — прошепна той. Тя му беше предложила толкова много от себе си, а той й бе дал толкова малко в замяна.

И защо? От страх или от глупост?

Бил си сам през целия си живот. Знаеш как да оцелееш в самота. Знаеш как да оживееш при условия, които биха превърнали ада в рай.

Тогава защо беше толкова уплашен сега.

И какво, ако свършеше като Юън? Вече беше живял така — изгубен в самотата си, без приятели, търсещ спасение в халба с ейл.

— Кали.

Син не осъзна, че е произнесъл името й, докато тя не се обърна с лице към него.

— Да?

Той се втренчи в нея през коридора, червената й коса се къдреше около раменете й. Беше облечена с плейд в тъмносини, зелени и жълти цветове — цветовете на баща й, а черната й пола обгръщаше привлекателното й тяло.

Никога нямаше да види нещо по-красиво или ценно.

— Можеш ли да ме научиш на любов?

Дишането на Кали се затрудни, когато думите му достигнаха до нея. Силната болка и искреният копнеж в тях, извикаха сълзи в очите й. Застанал там, изглеждаше толкова уязвим. Стоеше горд и висок пред нея, но тя усети колко лесно може да го нарани, ако го отхвърлеше. Не че някога би го направила.

Смеейки се и плачейки, тя се затича към него и обви ръцете си около рамене му.

— Да, любов моя. Ще се радвам да го направя.

Син не бе осъзнал до този момент, колко точно се бе страхувал от реакцията й. Не бе проумял каква голяма част от сърцето си бе разкрил пред нея.

Раненото му сърце полетя, той я грабна в прегръдките си и я целуна. Вкусът на устните й го подлуди. Усещането за тялото й, толкова приветстващо и топло към неговото…

Трябваше да я има, сега, в този миг. Не можеше да издържи още един момент без нея. С решителна крачка, той я отнесе в стаята им и я положи нежно върху леглото. Страните на Кали се обагриха в яркочервено.

— Средата на деня е.

— Знам.

— Но ако някой дойде да ни търси…

Син заключи вратата.

Кали се засмя, когато той се обърна и видя суровия глад в очите му. Погледът му я изгори.

Син се движеше бавно, лениво към леглото, сваляйки дрехите си, докато не се изправи гол пред нея. Тя потрепери при вида на страстта му. Мускулите му се извиха грациозно, когато той се присъедини към нея на леглото.

— Каледония, искам те — въздъхна той, докато разкопчаваше роклята й. — Искам да вкуся всеки сантиметър от тялото ти. Бавно, докато не те погълна.

Желанието в гласа му и усещането за ръката му, която обви гърдите й, я накараха да потрепери.

— Искам сърцето ти, Син — каза тя, прокарвайки ръка през косата му.

Той издърпа роклята надолу по тялото й, свали дрехите й, докато тя не остана напълно разкрита пред него.

— Милейди, то е разбито и безполезно, но това, което е останало от него е изцяло ваше.

Никой, никога не й бе казвал по-красиви думи. Очите му потъмняха, докато изучаваше тялото й, сякаш се наслаждаваше на всяка част от него.

Той погали с ръка кожата й, нежно, изучавайки я. Кали изви гърба си, тялото й гореше в огън от желание за повече от него. Син повдигна крака й, притисна го към гърдите си и целуна коляното й, докато ръцете му се движеха нагоре и надолу по бедрата й, предизвиквайки нова чувствена тръпка в нея. Прикова погледа й със своя, докато накланяше крака й, разтваряйки я за изучаващите си пръсти.

Кали изстена, когато той докосна сърцевината й.

— Обичам начина, по който изглеждаш, когато правя това — прошепна той и ухапа свитото й коляно.

Пръстите му продължиха да я измъчват, докато той намести главата си между разтворените й крака.

Кали погледна надолу към него, когато той раздалечи още повече краката й и съзря най-интимната част от тялото й. Топлина изгори бузите й. Със сигурност това беше неприлично, въпреки че накара тялото й да пламти от еротично удоволствие.

Син повдигна другата си ръка и я погали с нея, нежно разтвори долните й устни и я покри с устата си.

Кали отметна главата си назад и простена, докато удоволствието я разкъсваше. Никога не бе изпитвала толкова необуздана наслада или страст.

Син изръмжа, когато усети вкуса й. Никога преди не бе докосвал жена по този начин, но се съмняваше, че някоя можеше да се конкурира със съкровището, което бе открил. Затвори очи и й се наслади. Усещаше как тялото й трепери след всяко облизване на езика му, почувства неволното свиване на бедрата й, докато я задоволяваше.

Кали зарови ръце в косата му, притискайки го към себе си и повдигна бедрата си в покана. Изглеждаше дива и красива в отдаването си. Устата му я измъчваше, караше я да трепери и гори. Никога не беше преживявала подобно нещо. Струваше й се, че всичките й емоции се сблъскват — силна и слаба, гореща и трепереща.

А той продължаваше да я дарява с наслада. Никога не бе мечтала, че може да почувства нещо подобно. И когато Син плъзна два от пръстите си в нея, тя наистина се уплаши, че ще умре от удоволствие.

Усещането за ръцете и устата му бе повече, отколкото можеше да понесе. Главата й се разтърси и тя почувства тялото си, разкъсано от спазмите на чисто блаженство.

Син отново изръмжа при гледката на лицето й, докато свършваше за него. Да, обичаше да я гледа такава и чувството за тялото й, което притискаше неговото.

Желаеше я по начин, който граничеше с отчаяние. Облизваше и хапеше тялото й, докато се изправи и легна зад нея.

— Какво правиш? — попита тя, останала без дъх.

— Искам да опитам нещо различно.

Нещо, за което беше чувал другите мъже да говорят и няколко пъти бе виждал двойки не особено срамежливи от факта, кой е свидетел на действията им.

Син целуна рамото й и я обърна, докато тя не застана на колене пред него.

Кали му се намръщи, но му вярваше напълно, знаеше, че никога не би я наранил.

Застана зад нея, притисна гърба й към гърдите си, обви ръце около нея и ги прокара по тялото й. Кали въздъхна от удоволствие, когато почувства топлината, която се излъчваше от него. Горещият му, пулсиращ член почиваше до бедрото й, докато нежно прокара езика си надолу по шията й.

— О, Син — простена тя, докосването му я изгори.

— Каледония, никога няма да ти се наситя — прошепна дрезгаво в ухото й той.

Дланите му погалиха ръцете й и ги уловиха в своите. Нежно я избута напред, докато сплетените им длани не се опряха в таблата на леглото. Постави нежна целувка на рамото й и разтвори широко краката й.

Кали прехапа нервно устните си, несигурна какво да очаква. Той се отдръпна от нея и постави ръце на бедрата й. Две секунди по-късно напълно проникна в нея. Тя извика от удоволствието, което твърдото му тяло, забито дълбоко в нея й причини.

Изсъска от насладата, която я направи слаба. Светци, толкова обичаше този мъж. Обичаше да споделя тялото си с неговото и да знае, че той й принадлежи. Че е изцяло неин.

Син зарови лице в шията й, докато се движеше в нея, бавно и горещо. Плъзгаше се навътре и навън, карайки я да трепери. Кали харесваше начина, по който се чувстваше, докато бе в нея и зад нея, начинът по който устните и езикът му измъчваха плътта й.

Оставяйки се на инстинкта си, тя имитираше движенията му, докато той не се спря.

— Точно така, любов моя — прошепна й той. — Покажи ми какво ти доставя удоволствие.

Син стисна зъби, когато бе пронизан от насладата, докато тя го яздеше бавно и спокойно. Кали се отблъсна от таблата и се облегна на него, извивайки се в ръцете му. Протегна се над главата си и го издърпа към себе си, докато достигна устните му със своите.

Той й отвърна с удоволствие, галеше с ръцете си стегнатите й гърди, спускайки ги към мекия й корем, докато не достигна влажните й, заплетени къдрици.

Езиците им се преплетоха, Син раздели гънките й и я погали с пръста си.

Кали простена от невероятното усещане за него. Беше толкова прекрасно. Никога не бе й сънувала, че съществува нещо подобно. Докосването му я белязваше. Причиняваше й едновременно болка и наслада.

И когато свърши отново, задържа главата му до своята и изкрещя от силата на оргазма. Син се засмя тихо. Едва дишаше, но нямаше нищо против. Изчака последните спазми да напуснат тялото й, преди да поеме отново контрола. Наведе се напред и се заби силно в топлината й. Да, тя беше неговият рай.

И когато, миг по-късно почувства собственото си освобождение, той я прегръщаше и шепнеше името й.

Преплели тела и напълно изтощени, те се сринаха върху леглото.

Син лежеше, притиснал гърба й към гърдите си, а умът му блуждаеше. Никога не бе преживявал подобен следобед. Никога не бе изпитвал утехата на любящите ръце.

Прегърна я и се заслуша в дишането й, докато тя заспиваше.

Усмихвайки се, той се наведе над нея, за да наблюдава спокойствието на лицето й, докато дъхът й го гъделичкаше. Ако можеше щеше да остане тук завинаги. Изгубен в този тих рай, който беше тя.

Син затвори очи и направи нещо, което не бе правил, откакто бе малко момче. Помоли се. Помоли се политиката на Хенри и брат й да не

застанат между тях. Молеше се за чудо, което щеше да им осигури общо бъдеще.

И докато лежеше със затворени очи, направи още нещо, което не бе правил от дете. Изпита надежда. Представи си децата, които щеше да се радва да има. Малки момчета и момичета, със сърдечността и духа на майка си.

Искаше тази мечта с всяко парче и част от себе си, жадуваше за нея. И щеше да я има.

И все пак, дори когато спокойните му мисли го приспаха, в дъното на съзнанието си, той не смееше да се надява. Защото реалистът в него знаеше по-добре. Дърмът беше навън и точно сега заговорничеше за падението на собствения си клан и ако Астър не успеше да го спре тази вечер, то идваше сутринта, когато по един или друг начин щеше да го направи Син.

Можеше само да се надява, че когато го стореше, съпругата му щеше да му прости.