Роден в грях

Глава 1

Лондон,

Дванайсет години по-късно

— По–скоро бих се кастрирал сам, докато съм пиян, с тъп нож. — Син говореше бавно, смъртоносно, наблягайки на всяка дума.

Крал Хенри II стоеше на няколко крачки от него без защитата на личната си охрана или друг придворен. Двамата бяха сами в тройната зала и без съмнение всеки друг мъж би се поклонил пред своя крал. Но Син никога не бе коленичил през живота си, и Хенри не очакваше да го направи сега.

Лицето на краля доби студен израз.

— Бих могъл да ти заповядам.

Син повдигна арогантно вежди и попита:

— Тогава защо не го направиш?

Хенри се усмихна на въпроса, напрежението в тялото му отслабна и той се приближи до Син.

Приятелството им бе изковано преди години, в тъмнината на нощта, когато върхът на острието му бе притиснато дълбоко в гърлото на краля. Син бе пощадил живота му и от онзи ден Хенри ценеше единствения човек, който не изпитваше страхопочитание към силата и властта му.

Син не се подчиняваше на никого, бил той крал, папа, султан или просяк. И нямаше нищо в живота си, пред което благоговееше. Нищо не го контролираше или вълнуваше. Беше абсолютно сам.

И предпочиташе да живее по този начин.

— Син, не спечелих този трон, защото съм глупак. Заповядам ли ти, знам точно как ще постъпиш. Ще ми обърнеш гръб и ще се насочиш право към вратата.

Хенри изглеждаше искрен.

— Кълна се, ти си единственият жив човек, когото не съм искал да превърна в свой враг. Ето защо те моля като приятел.

— Проклет да си.

Хенри се засмя.

— Ако съм прокълнат, то със сигурност е за далеч по-сериозни деяния от това — смехът изчезна от лицето на краля и той се втренчи право в очите на Син. — Сега, като приятел те питам отново. Ще се ожениш ли за шотландка?

Син не отговори. Стисна зъби толкова силно, че на бузата му яростно затрептя нервен тик.

— Хайде, Син — продължи Хенри с почти умолителна нотка в гласа си. — Имам нужда от теб в тази ситуация. Познаваш шотландците. Ти си един от тях.

— Аз не съм шотландец — изръмжа Син. — Нито сега, нито никога.

Хенри пренебрегна отричането му.

— Знаеш как разсъждават, говориш езика им. Единствено ти си способен. Ако изпратя някой друг, несъмнено тези диваци ще прережат гърлото му и ще ми изпратят обратно главата му.

— И си мислиш, че няма да го направят с мен?

Хенри се засмя.

— Съмнявам се, че дори архангел Михаил ще успее да пререже гърлото ти, освен ако ти не си съгласен с него.

По-верни думи никога не са били изричани. И все пак, тази похвала не накара Син да се почувства по-добре. Последното нещо на света, което желаеше, е да се забърква с шотландци. Мразеше всичко свързано с Шотландия и хората й, и по-скоро щеше да изгние от чума, отколкото кракът му отново да стъпи там.

— Обещавам ти голяма награда — каза Хенри.

— Нямам нужда от парите или наградите ти.

— Знам — кимна кралят. — Ето защо ти имам такова доверие. Ти си единственият човек, който не може да бъде подкупен. Също така си мъж на честта и знам, че никога няма да изоставиш приятел, който се нуждае от теб.

Син срещна погледа му, без да трепне.

— Хенри, като приятел те умолявам да не искаш това от мен.

— Иска ми се да не се налагаше. Не се наслаждавам на мисълта, че единственият ми съюзник ще е толкова далеч от мен. Но се нуждая от мъж, на когото мога да вярвам, човек който познава сърцето на шотландския народ и е в състояние да го управлява. Единственият друг мъж, който може да разреши проблема е брат ти Брейдън. Тъй като той вече е женен…

Син стисна зъби. Радваше се да види брат си женен, но колко желаеше да бе останал ерген още малко. Брейдън беше този, който знаеше как да задоволи една жена.

Син познаваше войната. Неговият дом беше бойното поле, а в живота си се доверяваше само на три неща, които знаеше, че няма да го предадат — мечът му, щитът и конят му. И дори не беше съвсем сигурен за коня.

Не знаеше нищо за жените и деликатността им и не желаеше това да се променя.

— Ако е някаква утеха за теб — продължи Хенри, — тя е привлекателно момиче. Няма да ти бъде трудно да й направиш дете.

Син присви очи. Мисълта за зачеване на дете го стресна особено когато единствената цел за създаването му е предаването на земи и титли, които не означаваха нищо за него.

— Хенри, аз не съм жребец.

— Слуховете в двора говорят друго. Чувал съм, че си доста…

— Тази жена знае ли какво си планирал? — прекъсна го Син. Не му харесваше да обсъжда нещо лично. И най-вече с Хенри.

— Разбира се, че не — тя не знае нищо за теб. Това не я касае. Тя е моя заложница и ще направи каквото й заповядам или ще бъде екзекутирана.

Син прокара ръка през лицето си. Не се съмняваше, че кралят би го сторил. И знаеше кой ще трябва да изпълни заповедта.

— Хенри, знаеш моето мнение за брака.

— Да, така е. Но ако трябва да съм честен, истински желая да те видя женен. Ценя службата ти, но съм загрижен, че няма нищо в живота ти, което ти да цениш. Давам ти земи, титли, богатство, а ти се отнасяш с презрение към тях, сякаш са отрова. През всички години, в които те познавам, живееш с единия крак в гроба.

— И вярваш, че една съпруга ще ме върне обратно.

— Да.

— Ще ти го припомня следващия път, когато се оплакваш от Елинор — изсумтя Син.

Хенри се засмя силно, почти задавяйки се.

— Ако друг беше на твое място, щеше да изгуби живота си за проявената дързост.

— Същото важи и за теб — каза Син и думите му успяха да укротят смеха на Хенри. Той замълча и започна да се разхожда пред Син.

Изражението на лицето му говореше, че мисли за нещо от миналото. Когато проговори, гласът на краля бе пропит с носталгия.

— Спомням си добре нощта, когато притисна камата към гърлото ми. Помниш ли какво ми каза тогава?

— Да, предложих ти верността си в замяна на свободата ми.

— Така е, направи го. И сега се нуждая от лоялността ти. Филип е по петите ми и се опитва да измъкне от властта ми Нормандия и Аквитания. Синовете ми хленчат за собствените си парчета от властта, а сега този шотландски клан нападна няколкото англичанина, които охраняват северната граница. Не мога да си позволя да бъда атакуван от всички страни. А глутница гладни кучета може да повали на земята дори разярен бик. Уморен съм от всичко това. Имам нужда от мир, преди да ме убият. Ще ми помогнеш ли?

Вътрешно Син се сви, когато чу четирите думи, които никога не би бил в състояние да отхвърли. Проклета да е черната му душа. Все още имаше парченце от съвестта, което не бе разрушено и Хенри го знаеше.

Глухо ръмжене се зароди в гърлото на Син. Със сигурност имаше начин да се изплъзне от тази ужасна ситуация. Със сигурност той…

Почти се усмихна, когато бе осенен от внезапна мисъл. Беше перфектна и хитра, също като него.

— Ще се оженя за момичето, но само ако намериш свещеник, който да благослови брака ни.

Лицето на краля пребледня. Син се усмихна зловещо. През последните девет години бе отлъчен от църквата пет пъти. Последният път самият папа го анатемоса, забраната бе толкова тежка, че му отреждаше пържене във вечността, редом със самия дявол. Папата определи Син като личен любимец на Сатаната измежду потомството му.

Хенри никога не би могъл да открие свещеник, който би посмял да позволи на Син да участва в тайнство.

— Мислиш, че си ме пипнал? — попита Хенри.

— Нищо подобно. Както каза, аз познавам шотландците и знам, че няма да приемат нищо по-малко от църковен брак. Просто ти представям условията на съюза ни.

— Много добре тогава. Приемам условията ти и държа да ги спазваш.