Роден в грях

Епилог

Коледни празници

Няколко месеца по-късно

Голямата зала беше топла, за разлика от вледеняващия сняг навън, и препълнена с хора от клана Макнийли, които бяха пристигнали за годишното честване на Коледа, за което Кали го беше предупредила. Музика изпълваше залата, докато хората пееха и Джейми тичаше из помещението с останалите деца от клана.

Син седеше на господарската маса до жена си, държеше я за ръка и наблюдаваше веселбата около себе си. Никога не беше очаквал да преживее такава Коледа.

Дори Дърмът беше тук със Саймън. Заради сезона Дрейвън се беше сдобил с разрешение от Хенри момчето да посети с тях Шотландия за колкото време искаше, стига да останеше под непрекъснатото наблюдение на Саймън. Самият Дрейвън също би дошъл, но нито той, нито Емили искаха да излагат малкия си син на суровия климат в планинска Шотландия.

Но през пролетта, щяха да доведат Дърмът и новото си бебе за друго посещение.

— Трябва ли да изпратим някой навън да потърси братята ти? — попита Кали.

Син поклати глава.

— Сигурен съм, че са добре. Без съмнение времето ги е забавило малко, но очаквам да се присъединят към нас всеки момент.

Кали наблюдаваше как съпругът й оглежда хората й. Беше станал толкова спокоен през изминалите месеци. Беше си отишъл суровият, предпазлив мъж и на негово място беше някой, когото се беше научила да обича все повече с всеки изминал ден.

Тя покри съединените им ръце с другата си ръка и просто се наслаждаваше на усещането за силата му в дланта си.

Вратата се отвори, вкарвайки приток от вихрещ се сняг и шест увити фигури. По височината на три от тях, тя знаеше, че това трябва да са деверите й.

Преди да успее да се изправи, за да ги поздрави, един от по-ниските посетители отхвърли назад качулката си и разкри красива по-възрастна жена с поразителна черна коса. Кали нямаше да реагира, ако не беше почувствала съпруга си да се напряга.

Тя го погледна и видя омразата в очите му, докато гледаше ниската жена. Инстинктивно разбра коя беше новодошлата. Айлийн.

Защо би дошла тук мащехата му?

Мъжете махнаха качулките си и Кали разпозна жената на Брейдън, Маги, и малката им дъщеря, Ейда, която се беше сгушила в ръцете на майка си, също като сина на Киърън, Конър.

Всички стояха в предверието, напрегнати, докато Айлийн се придвижваше напред.

Син не можеше да диша или да помръдне, докато наблюдаваше мащехата си да се приближава. В главата му звучаха всички обиди, които винаги му бе нанасяла.

Айлийн погледна първо към Кали и й отправи усмивка, после обърна поглед към Син и усмивката угасна.

Стояха в пълна тишина, привлекли пълното вниманието на всички. За пръв път в живота си, той видя нещо друго в очите й, освен омраза. Достатъчно странно, но видя вина и разкаяние.

Айлийн пое накъсано дъх.

— Добре — каза спокойно тя. — Това е дори по-странно, отколкото си мислех, че ще бъде. Така че позволи ми да кажа моята част и тогава може да имаш удоволствието да видиш как ме изхвърлят от залата ти.

Думите й го зашеметиха толкова много, че не можа да им отговори така, както му се искаше.

— Много сгреших в начина, по който се отнасях с теб, момче. Дори няма да се опитвам да се извинявам. Но бях много млада девойка и с разбито сърце. Нещо повече, бях глупава да виня дете за нещо, за което не е виновно.

Тя му отправи нежен поглед, който го изненада и обърка.

— Знам, че не вярваш в това, но много нощи лежах будна, желаейки да бях направила нещата по различен начин, що се отнася до теб.

— Не ми дължите нищо, милейди — каза Син.

— Да, но е така. Когато беше изгонен и остана с нас, исках да ти кажа как се чувствам, но всеки път, когато се опитах, се обръщах страхливо. — Тя постави увития подарък в ръката си на масата пред него. — Весела Коледа и на двама ви, и поздравления за женитбата ви. — Тя се усмихна на Кали. — Надявам се, че ще му дадеш цялата любов, която аз трябваше да му дам.

После се обърна и се отправи към вратата.

Син я наблюдаваше как се отдалечава, чувствата му бяха объркани и смутени. Жена му се протегна за подаръка и го отвори.

— Син?

Той премести поглед от мащехата си към знамето на Макалистър в ръцете на жена си и сърцето му подскочи.

Вместо четири меча, сега то съдържаше пет. И в ръцете на Кали стоеше малка картичка за пожелания, украсена с извития, ясен почерк на Айлийн: За Син Макалистър.

Той погледна към братята си и Маги, които го наблюдаваха очакващо, докато майка им прекосяваше стаята.

— Айлийн — каза той, преди да успее да се спре.

Тя замръзна и се обърна с лице към него.

Син се надигна от масата и застана пред нея.

— Научих се много отдавна да забравя за миналото си. Съгласен съм, че имаше моменти, в които това беше по-лесно да се каже, отколкото да се направи, но аз не съм такъв, че да живея върху стари рани. Вие сте добре дошла в залата ми, милейди.

Сълзи напълниха очите й, докато го гледаше.

— Никога няма да разбереш колко ми се иска да бях споделила твоето състрадание. Сигурна съм, че много пъти си искал да ти кажа тези думи.

Син не отговори нищо. Нямаше представа какво да каже.

Тогава тя направи най-неочакваното нещо. Айлийн се протегна и го прегърна.

Син замръзна в шок.

Тя го потупа по гърба после го освободи. Погледна към него, сбърчи нос и направи нещо, което никой не беше правил преди това…

Тя се протегна и оправи косата и дрехите му, като майка, която се притеснява за външния вид на сина си.

— Ето — каза тя, потупвайки го по ръката. — Нямах намерение да те раздърпвам.

Син се засмя, докато братята, жена му и Маги се присъединиха към тях. Слугите донесоха питиета за семейството и те се оттеглиха към масата, където вечеряха в приятна компания и любов.

Часове по-късно, когато всички бяха нахранени и заситени, слугите разнесоха подаръците.

Син взе с благодарност този от Кали. Не беше много голям и когато го отвори той се намръщи.

— Сигурно съм взел този на Ейда по погрешка — каза той, защото вътре нямаше нищо, освен малки бели бебешки обувки.

Той посегна, да ги даде на Маги, но Кали го спря.

— Е, знам колко великодушен мъж си, Син Макалистър, но не ги раздавай, когато ще се нуждаеш от тях през лятото.

Челюстта му увисна, щом умът му проумя думите й.

— Носиш дете?

Хапейки устни, тя кимна.

Син извика от радост, след което я издърпа в скута си и бързо се извини за това.

— Не нараних теб или бебето, нали?

Тя му се засмя.

— Не, любов моя. Сигурна съм, че ако е като баща си, той е доста неразрушим.

Локлан стана с чаша вино в ръка.

— За Кали и Син. Нека това да бъде първото от многото малки съкровища, които ще се появят.

Син пи при този тост, после подаде чашата на жена си и я загледа как отпива от нея.

— Знаете ли, милейди, че казват, че да пиеш вино от чашата на мъж е много добър начин да се сдобиеш с дете.

Тя го целуна нежно по устните.

— Страхувам се, че твърде много сме закъснели за това.

— О, за бога — каза Саймън, слагайки ръка пред очите на Джейми. — Не може ли вие двамата да отложите това за горния етаж? Всеки път, когато се обърна и ви намирам вкопчени, а стомахът ми тъкмо слегна.

Син се засмя на думите му.

— О, не можем да оставим стомахът на Саймън да се разбунтува, когато има толкова много храна, нали?

Кали поклати глава, но усмивката й развали жеста.

— Много добре тогава, лека нощ, семейство. Спете добре и ще се видим сутринта. — Син стана, после я залюля в ръцете си и я понесе към стълбите.

Зад себе си, той чу братята си да се обзалагат.

— Пет монети, че няма да се появят преди късната сутрин — каза Юън.

— Десет за обяд — присъедини се Локлан.

— Тя е бременна — каза Брейдън. — Обзалагам се, за ранната утрин.

Разнесе се нежен, женски смях.

— Мъже — каза Маги. — Айлийн, какво ще кажеш ти? Аз залагам парите си на ранния следобед.

— Да. Най-вероятно.