След полунощ

20

— Разбирам, че сестра ми е мислила само за моето добро, и съм ви дълбоко благодарна за готовността да изпълните изискванията на приличието — говореше Каролайн с хладен, отмерен тон. — Ала след като ви приведох своите аргументи, мисля, че стана ясно защо нямам друг избор, освен да отклоня предложението ви.

Тя завърши малкото си слово с високо вдигната глава и чинно скръстени ръце — въплъщение на здравия разум.

Поне така се надяваше. Тъй като нямаше пред кого да изпълни добре заучената реч, а само замъгленото си отражение в големия прозорец на стаята в кулата, за да прецени как изглежда, й беше трудно да определи какво е въздействието й. Макар че с прибирането си от библиотеката бе запалила всички свещи в помещението, мастиленочерната нощ от другата страна на стъклото буквално всмукваше ясните линии на образа й и тя изглеждаше неясна и зловеща като призрак.

Силен порив на вятъра раздруса вратата и Каролайн се стресна. През последните часове вятърът се бе засилил и пред ярко светещата пълна луна вече имаше плътна стена от облаци. Трепкащата светлина на свещите не й позволяваше да идентифицира сенките, които се стрелкаха по балкона й.

Някъде в замъка часовникът удари полунощ. Всеки от глухите тонове разкъсваше опънатите й нерви. Единственото й желание беше да свали проклетата рокля на Елоиза, да се пъхне в леглото и да се завие презглава. Вместо това си заповяда да се приближи до призрачното отражение в стъклото и да провери дали наистина е спуснала резето.

Минутите минаваха, съмненията й се увеличаваха. Може би Ейдриън изобщо няма да дойде. Може би я обвинява за провалянето на плана си. Сега сигурно никога няма да му се удаде да примами Дювалие в капан и да го унищожи. Вероятно е толкова отвратен от перспективата да се ожени за нея насила, че съжалява за всеки миг, който са прекарали заедно — за целувките, за ласките…

Каролайн направи няколко крачки към леглото, после се върна обратно. Той не можеше да я обвини, че го принуждава да се ожени за нея. Той беше този, който я компрометира пред очите на всички свои гости. Той е мъжът, който ми отне любовта на сестрите ми и я използва като оръжие, каза си сърдито тя и се ядоса на тази несправедливост.

Нямаше никакво намерение да прекара остатъка от живота си в очакване да чуе стъпките на съпруга си по стъпалата към стаята й. Щом той не иска да дойде при мен, аз ще отида при него, каза си гневно тя.

Тъкмо се обърна към вратата, когато френският прозорец се отвори. Каролайн резличи неясен мъжки силует в мрака, в следващия миг в кулата нахлу вятър и угаси всички свещи.

Тя затаи дъх и зачака облаците да се разнесат, тънък лунен лъч да посребри косата му и да огрее острите черти на лицето.

Тогава видя лицето на воина от портрета. Тази нощ беше дошъл за нея. Каролайн неволно направи крачка назад. Куражът я напусна. Ейдриън все още носеше черен панталон и риза и те пасваха съвършено на мрачното му изражение. Колкото по-дистанциран и недостъпен изглеждаше, толкова по-силно биеше издайническото й сърце за него.

— Учудвам се, че не си спуснала резето — отбеляза тихо той.

— Нима то би могло да те спре?

— Не — призна той и направи крачка към нея.

— Тогава явно имаш повече прилика с предните си, отколкото съзнаваш.

— Опитах се да те предупредя, че всички са били негодници и бандити, така ли беше или не? Сигурен съм, че поне половината от тях са откраднали дамите на сърцето си.

Каролайн толкова се ядоса на арогантността му, че забрави добре заучената реч.

— Докато ти и сестра ми самодоволно решавахте бъдещето ми, нито един от вас не помисли, че би трябвало поне да ме попитате.

— В тази ситуация просто нямаш друг избор. Доброто ти име е унищожено. Никой почтен мъж няма да поиска ръката ти.

Значи той се смяташе за непочтен? Това не би трябвало да я учудва.

— Ето как виждам аз нещата — продължи Кейн. — Имаш само две възможности. Първата е да станеш моя съпруга. — Дрезгавият глас предизвика тръпки по тялото й. — А втората е да ми бъдеш метреса… разбира се, с всички задължения, които се пораждат от тази позиция.

Каролайн си заповяда да не се изчерви и вирна брадичка.

— Съпругата има същите задължения, права ли съм? Само че не получава срещу тях цветя и скъпоценности. Или поне не редовно.

Очите му се присвиха.

— Това ли е, което искаш? Рози и диаманти?

Каролайн захапа здраво долната си устна, за да не изкрещи какво искаше от него. Искаше отново да я докосва чака унищожително нежно. Искаше дълги, разтапящи целувки под лунната светлина. Искаше той да зарови пръсти в косата й и да я нарече „любима“.

— Не искам нищо от теб — излъга тя. — Сестра ми се изрази съвсем ясно: ти се жениш за мен само от чувство за дълг. Само че тук не е Воксхол и аз няма да допусна отново да изиграеш ролята на мой спасител. Не е нужно да ме спасяваш, защото нямам намерение да съм една от многото похитени девици, на които си помогнал. Не искам съжалението ти. Може да си унищожил доброто ми име, но все още имам гордост.

— Сестра ти е абсолютно права — кимна спокойно той. — Да се оженя за теб е последното, което искам.

Каролайн простена задавено. Колкото и лоши неща да мислеше за него, в каквото и да го подозираше, никога не беше вярвала, че може да бъде умишлено жесток.

— Не искам да се оженя за теб. Не искам да те желая — продължи той все по-гневно и направи крачка към нея, после още една. — И със сигурност не искам да те обичам. Но, небето да ми е на помощ, просто не мога да престана! — Преодоля оставащото между тях разстояние с една единствена крачка и я сграбчи за раменете. Пламтящият му поглед се плъзна по лицето й, сякаш искаше да запечата в паметта си всяка подробност. — Не искам да се оженя за теб, защото те обичам твърде силно, за да те помоля да прекараш остатъка от живота си в мрак, макар и с мен.

Сърцето й се препълни с ново, великолепно чувство. Каролайн вдигна ръка и помилва бузата му.

— Предпочитам да прекарам живота си в мрак с теб, отколкото да ходя сама под слънцето. — Забравила гордостта си, тя попита през сълзи: — Ще се ожениш ли за мен?

Ейдриън сведе глава и целувката му й даде единствения отговор, който желаеше. Устата му помилва устните й, притисна ги, сякаш искаше да я убеди, езикът му нахлу навътре. Без да прекъсва целувката, той я притисна до себе си и я вдигна, сякаш беше лека като перце.

Когато я понесе към вратата, тя попита тихо:

— Къде отиваме?

Прегръдката му стана по-силна, собственическа.

— В леглото ми. Там ти е мястото.

Той я пренесе по стълбата и по тясното каменно мостче, като я пазеше с тялото си от силните пориви на вятъра.

Прозорците под тях бяха отдавна тъмни. Нямаше любопитни очи, които да следят пътя им. Каролайн прегърна любимия си и зарови лице на топлите му гърди. Вдиша дълбоко мъжествения аромат на сандалово дърво и лавър и си каза, че никога няма да му се насити.

Все още целуваше шията му, когато той я сложи да стъпи на пода. Очакваше веднага да я хвърли на леглото, но когато отвори очи, стоеше в средата на стаята, точно пред високата, обвита в коприна мебел, която бе събудила любопитството й при последното посещение в тази стая.

Ейдриън отиде до френския прозорец и вдигна тежките кадифени завеси, за да пусне в стаята лунната светлина.

После, безшумен като сянка, застана зад нея. Извади розата от косата й и накъса кадифените листенца, докато сладкият им аромат изпълни въздуха. Докато те се стелеха по пода, той свали сатенения тюрбан и освободи косата й, която се спусна по раменете като копринен водопад. Повдигна гладките кичури и притисна устни в тила й. По гърба й пробягаха сладостни тръпки. Едната му ръка се уви около талията й, за да я подкрепи, и тя усети навсякъде горещината на тялото му.

Ейдриън нави косата й на ръката си, за да разголи шията й.

— Ти си абсолютно права по отношение на мен, знаеш ли? — пошепна дрезгаво в ухото й. — Още от първия миг, когато те видях, горя от желание да те погълна. — Устните му намериха лудо биещия пулс на шията й и той облиза внимателно мястото, където миналата нощ я беше ухапал. — Искам да пия от устните ти, да вкусвам меката ти кожа. — Устата му се плъзна към ухото и настойчивостта на дрезгавия шепот беше като разтопен мед. — Искам да изпия всяка капка от нектара, който може да ми предложи сладката ти плът.

Устните му помилваха ухото и спряха в чувствителното му крайче. Докато грапавият език изследваше ушната мида, между бедрата й в отговор на нежността му се събираше течна горещина. Коленете и поддадоха. Тя затвори очи и се отпусна на коравото му тяло. Чувстваше се мека и податлива като платнена кукла в ръцете му.

Усети как ръката му се протегна и изведнъж разбра какво има зад коприненото платно. Стисна здраво очи, защото някъде дълбоко в главата си все още се страхуваше, че като ги отвори, ще види само себе си, обгърната от ръцете на ужасен любовник, на когото нямаше нито сили, нито воля да се противопостави.

Чу шумолене на коприна, когато завесата падна на пода.

— Погледни ме, любов моя — помоли дрезгаво Ейдриън. — Погледни нас двамата.

Неспособна да му откаже, Каролайн се подчини и погледна в блестящите очи на мъжа, когото обичаше. Отражението на Ейдриън във високото огледало със златна рамка личеше съвсем ясно, като нейното, двамата бяха свързани с много повече от нежна прегръдка. За първи път в живота си Каролайн остана шокирана от онова, което я гледаше от огледалото. Не заради блестящата бална рокля или заради сиянието на сребърнорусата й коса под лунната светлина. Вярно, всичко това я правеше красива, но най-прекрасното беше желанието в очите на Ейдриън.

— О, небеса — пошепна тя и се обърна в ръцете му.

Той я бутна към леглото, изрече гърлено името й и двамата се търкулнаха на копринените чаршафи. Той се намести върху нея и устата му завладя нейната. Тя го обгърна с ръце и се наслади на прекрасното чувство да лежи в прегръдките му. Той никога нямаше да принадлежи на Вивиан или на друга жена. От този момент нататък принадлежеше на нея. Само на нея.

Хипнотичните движения на езика му я изкушиха да му отговори със своя, да го привлече по-навътре и да му позволи неограничен достъп до устата си. Той се подчини с радост, докато и двамата се задъхаха от желание. Плахостта й изчезна и тя задърпа тънката му ленена риза.

Ейдриън се засмя тихо, възхитен от смелостта й. Захвърли ризата настрана и със същата бързина се освободи от панталона, ботушите и чорапите. После внимателно свали от гърба й роклята на Елоиза и се зае да развързва корсета й.

— Ти… обичаше ли я? — попита Каролайн, когато свали камеята през главата си и я остави на масичката до леглото.

Междувременно тъгата, чувството за вина и разкаянието до такава степен се бяха смесили в сърцето на Ейдриън, че той изобщо не беше в състояние да каже какво е изпитвал към Елоиза. Затова само целуна нежно Каролайн по рамото и обясни:

— Мислех, че я обичам. Докато не срещнах теб.

Камеята се изплъзна от пръстите й. Тя се обърна устремно към него и устните им се сляха в страстна целувка. Когато се отдели от нея, той го направи само за да свали корсета и ризата й. Вятърът прогони и последните облаци от луната и кръглата стая в кулата се потопи в сребърна светлина.

— Мили боже — пошепна възхитено той, впил поглед в нея. Очите му я поглъщаха жадно. Тя беше по-красива, отколкото беше очаквал — фини, елегантни линии и меки закръглености. Когато вдигна глава към него, сивите очи заискриха, а косата се разсипа като паяжина по червените възглавници. Неволно си я представи как лежи върху постеля от мъх в омагьосана гора и очаква белия еднорог. Не. Тя беше тук и чакаше него.

Погледът му спря върху нежните розови пъпки на гърдите й, после се плъзна към копринения триъгълник между бедрата. Беше готов да се закълне, че това е невъзможно, но русите косъмчета там бяха още по-светли от косата й.

— Слава богу, че има луна — изрече дрезгаво той. — Мракът беше започнал да ми омръзва.

— На мен не ми пречи — пошепна Каролайн и нежно плъзна пръсти по косъмчетата на гърдите му, — стига ти да си до мен.

Каролайн още не можеше да повярва, че двамата са голи и лежат в обятията си, но не изпитваше смущение. Най-учудващото беше, че милувките на този великолепен, силен мъж могат така да я извадят от равновесие. Когато ръката й се плъзна надолу и опипа напрегнатите мускули на корема му, цялото му тяло потръпна като улучено от светкавица.

Той хвана ръката й, погледна я дълбоко в очите и я плъзна по-надолу. Когато пръстите й напипаха втвърдения член, Каролайн простена задъхано. Толкова голямо, значи, беше желанието му. Той беше голям мъж — в повече от едно отношение. Пръстите й инстинктивно го обхванаха. Как можеше нещо толкова силно и кораво да се усеща така кадифено меко?

Ейдриън отметна глава назад, стисна здраво зъби и се опита да запази самообладание. Каролайн веднага отдръпна ръката си.

— Какво има? Сбърках ли нещо?

Той сплете пръсти с нейните, повдигна ръката й към устните си и нежно я целуна.

— Не, ангеле мой, ти направи точно каквото трябваше. Но ако го направиш още веднъж, тази нощ ще свърши, преди да е започнала.

Сведе глава, но този път не се насочи към устните й, а към розовите зърна на гърдите. Първо духна едното, после нежно го взе в устата си. Когато помилва с език леко подутото връхче, в тялото й се разля горещина и тя се изви като струна. Макар че гърдите и изобщо не можеха да се мерят с тези на Порция, неговите умели милувки ги направиха по-пълни и по-тежки. Когато посвети вниманието си на другата й гърда, тя се заизвива под него, пленница на примитивно желание, което не можеше да се опише с думи.

Ейдриън вдигна глава и впи жаден поглед в лицето й.

— Когато те видя за пръв път, брат ми заяви, че цялата си направена от прах за пране и оцет.

— И ти ли беше на това мнение? — попита тя, все още пленница на милувките му. Дъхът й беше накъсан и измъчен.

Той поклати глава и на устните му изгря дяволска усмивка.

— Аз знаех от самото начало, че си направена от мед.

Посегна между краката й и помилва влажните кичурчета.

Каролайн отметна глава и изохка задавено. Вече не смяташе, че той има ръце на мъж, занимаващ се с тежък физически труд. Ръцете му бяха широки и силни, но и сръчни като ръце на творец. Всяка милувка на пръстите я оформяше според желанието му. Движенията му ставаха все по-настойчиви, докато намери най-чувствителното й място.

— О, да — пошепна той и грапавият му палец се плъзна подканващо по нежната пъпка. — Достатъчно дълго си се грижила за другите, любов моя, затова сега се остави на мен. Аз ще се погрижа за теб.

Като че ли имаше избор. Тя лежеше в обятията му, почти загубила свяст, безпомощна, оставена на произвола на бушуващите в тялото й усещания. И за всичко беше виновен той.

Докато палецът му продължаваше да разпространява тъмната си магия, той плъзна още два пръста в нея и започна да я милва ритмично, сякаш искаше да я подготви за безименното блаженство, с което само той можеше да я дари.

— Моля — почти извика тя, без да знае за какво го моли. Знаеше само, че го иска повече от всичко друго на този свят. Главата й се мяташе по възглавницата. Желанието я правеше неспособна да говори свързано. — О, моля те…

Дори в най-смелите си мечти не си беше представяла до какво ще доведе молбата й. Ейдриън се плъзна по нея с мъчително бавно движение и устата му се озова там, където до преди малко беше палецът му.

Макар че простена от смущение, тя разтвори крака и го покани да влезе, позволи му да прави с нея, каквото иска. Веднъж го бе обвинила, че покорява жените с тъмна изкусителна сила, но в невинността си не беше в състояние да си представи, че и тя самата ще се подчини с готовност и ще изпита безумна наслада.

Езикът му запърха по чувствителната плът и той я погълна, сякаш беше единствената храна, от която имаше нужда. Срещу такъв могъщ глад тя не можеше да се бори. Всичко, което можеше да направи, бе да се вкопчи в копринената му коса и да му се отдаде с душа и тяло. Движенията на езика му станаха по-бързи, силните му пръсти отново проникнаха в нея.

Първата вълна на екстаза, сладка и гореща като божествен нектар, заля треперещото й тяло. Тя се надигна, притисна се към лицето му, извика името му. Той легна върху нея и задуши дрезгавия й вик с устата си, зацелува я диво.

После премести тежестта си и внезапно пръстите му изчезнаха. На тяхно място дойде нещо друго.

— Каролайн — пошепна той до устните й. — Моята сладка Каролайн… не искам да ти причиня болка. Никога не съм искал да ти причиня болка.

— Тогава не го прави — пошепна тя, взе лицето му между двете си ръце и го принуди да отговори на умолителния и поглед. — Просто ме люби.

Не беше нужно да го помоли втори път. Той се потри между чувствителните й гънки, докато се намокри с росата й, и се мушна в отвора, който жадуваше да го приеме. Събра цялото си самообладание и проникна навътре сантиметър по сантиметър. Едва когато охкането й премина в сладостен стон, той се заби дълбоко в нея, разкъса последната бариера на тялото й и кадифената й мекота го обгърна.

Когато Каролайн вдигна крака и ги уви около кръста му, Ейдриън се разтрепери с цялото си тяло. Смяташе я за лунна светлина, но в действителност тя беше ярко слънце, което изпълваше със светлина и топлина всички тъмни и самотни ъгълчета на сърцето му. Той зарови лице в свивката на шията й и остана така, докато напорът в слабините му стана непоносим. Знаеше, че трябва да даде на недокоснатото й тяло време да свикне с безогледния натрапник.

Когато болката премина, очите на Каролайн се разшириха от плашещото чувство, че е станала изцяло негова. Той лежеше върху нея, беше в нея. Самообладанието му беше смайващо. В същото време тя притежаваше силата само с едно повдигане на хълбоците, с лека милувка на пръстите по гърба му да го тласне към ръба на лудостта.

Ейдриън прие поканата й с дрезгав стон и започна да се движи дълбоко в нея. Отне й невинността и същевременно й даде нещо безкрайно по-ценно. Плъзгаше се навън и навътре, идваше и си отиваше като прилива и отлива, които се подчиняват на волята на луната. Това беше друг вид удоволствие, различно от дивото блаженство, което беше изпитала преди минута. Удоволствие, много по-силно и първично. Тя даваше, той вземаше. Той я правеше жена, тя него — свой мъж.

Каролайн се вкопчи в раменете му и извика името му. Той й отговори с ускоряване на движенията — забиваше се в нея все по-бързо и по-дълбоко и прогони от главата й всяка разумна мисъл, за да останат само усещанията.

Тъкмо когато Каролайн повярва, че няма да издържи нито секунда повече на това сладко мъчение, той повдигна хълбоците й и я изпълни цялата. Тя изпищя, тялото й експлодира от блаженство. Ейдриън усети неустоимия водовъртеж и я последва. От гърлото му се изтръгна дрезгав стон и семето му се изля в нея, предаде го изцяло в ръцете й.

Коленичила в края на леглото, Каролайн наблюдаваше отражението си в огледалото. Макар че жената с разбъркани коси и подути от целувките устни й беше чужда, тя беше виждала израза в очите й и друг път — на Алеята на влюбените във Воксхол. Вече знаеше каква е тайната, която кара любовните двойки да се срещат на усамотени места в парка. Беше вкусила от сладостта, за която жадуваха, беше преживяла пълното удовлетворение. Въпреки това копнееше за още.

Сякаш бе прочел мислите й, Ейдриън се надигна и застана зад нея. Силните му ръце я обгърнаха и тя притисна до гърдите си чаршафа, с който се беше увила, обзета от внезапен срам.

— Мислех, че спиш…

— Поспах малко — промърмори той и потърка топлите си устни в шията й. — Докато ти се измъкна от ръцете и от сънищата ми.

Тя се сгуши в него и повдигна глава, за да усети милувката по нежната кожа зад ухото си.

— Какво сънува?

— Това. — Той мушна ръце под чаршафа и напълни шепите си с голите й гърди.

Каролайн простена, когато ръцете му я притиснаха и започнаха да разтриват зърната между палеца и показалеца. Под докосването му те се втвърдиха моментално. Тя пусна чаршафа, остави го да падне и посегна назад. Уви ръце около тила му и завъртя глава. Отчаяно жадуваше да получи целувка от горещите му устни.

— Щом толкова искаш да знаеш, ще ти кажа — пошепна той и помилва с език ъгълчето на устата й. — Точно когато заспах, се сетих, че съм забравил да те претърся за оръжия. Съвсем спокойно можеше да ме пронижеш с някое подострено колче, докато спях.

Каролайн се потърка в него и усети натиска на еректиралия член в дупето си.

— Доколкото мога да преценя, вие, милорд, сте единственият тук, който е въоръжен.

Ейдриън се изсмя тържествуващо.

— Значи ли това, че имам право да те пронижа?

— Нали вече го направи? — Каролайн отдели устни от неговите и потърси погледа му в огледалото. — Точно в сърцето.

Ейдриън простена и притисна ръка в сърцето на женствеността й, за да й напомни безмълвно, че вече му принадлежи. Тя наблюдаваше движенията му в огледалото и изохка тихо, когато пръстът му се плъзна в нея. Пленница на удоволствието, което само той можеше да й достави, го подкани да навлезе по-дълбоко. Той изпълни желанието й с готовност, коленичи зад нея и нахлу във влажната й горещина.

Каролайн изстена и леката рана от първото им любене засили невероятното чувство да го има в себе си. Чувственото същество в огледалото й беше чуждо — влажните устни бяха леко отворени, очите като стъклени от възбуда.

Ейдриън си помогна с палец — докато движеше хълбоците си напред и назад, грапавото връхче на пръста му милваше най-чувствителното й място. Много скоро тя започна да определя ритъма, да контролира дългите, дълбоки тласъци. Този акт прогони и последните остатъци от плахостта й, превърна я в изкусителка. В смела магьосница, която не просто молеше за задоволяване, а искаше и настояваше. Под докосването му в тялото й се разпространи пулсираща наслада, засилваща се с всяко трепване на пръстите му, с всяко движение на хълбоците.

— Точно така, любов моя — изохка той до ухото й. — Вземи си, каквото искаш. Поеми водачеството.

Когато удоволствието в нея се устреми към върха, тя изхълца името му. Той сключи ръце около пълните, меки гърди и се скова, цялото му тяло потрепери под напора на същото удоволствие, което изпитваше тя.

Каролайн падна в ръцете му, упоена от преживения екстаз. Мина доста време, преди да забележи, че той вече не се тресе от екстаз, а от смях.

— Защо се смееш? — попита тя. Ни най-малко не беше развеселена от мисълта, че е била глупава и несръчна, за да предизвика подобни чувства.

Той я прегърна още по-здраво и в очите му блесна нежност, когато погледите им се срещнаха в огледалото.

— Спомних си как Джулиън ме укоряваше, че съм запазил това огледало в стаята си, и аз му обяснявах, че имам две леви ръце и не мога да си вържа връзката, без да се гледам. Само ако знаеше…

Доволна като котка, Каролайн лежеше в прегръдките на Ейдриън и наблюдаваше как първият блед лъч утринна светлина пълзи по леглото. Докато Ейдриън разресваше косата й с пръсти, тя въздишаше, за да не замърка от блаженство. Притисна буза в силната му гръд и се вслуша възхитено в равномерното биене на сърцето му.

Смехът му беше като далечна гръмотевица.

— Какво има, любов моя? Пак ли търсиш да доловиш биенето на сърцето ми? Още ли не си убедена, че го имам?

Тя помилва златнорусите косъмчета по гърдите му и нави едно кичурче на пръста си.

— Много се радвам, че Вивиан не разби сърцето ти, когато те остави заради констабъл Ларкин.

Ейдриън се покашля.

— Е, трябва да призная, че чувствата на сестра ти към добрия констабъл не бяха особена изненада за мен.

Каролайн се опря на лакти и го изгледа с присвити очи. Макар да си наложи изражението на невинно момче, той не успя да скрие напълно нрава си на хищник от джунглата, който току-що е погълнал тлъста птичка.

— Негодник! — изсъска възмутено тя. — През цялото време си знаел, че Вивиан е влюбена в Ларкин, нали? — Припомни си чувството за вина, което я бе измъчило до смърт, и попита сърдито: — Защо, за бога, не ми каза нищо?

— Ако ти бях казал, преди да разбереш истината за Джулиън, сигурно щеше да й дадеш благословията си и да си заминеш. — Той сложи ръка на бузата й и я погледна дълбоко в очите. — Тогава щях да загубя не само Вивиан, а и теб.

Каролайн отблъсна ръката му, уплашена, че ще се подчини на силата на втренчения му поглед.

— А ако ми беше казал, след като разбрах за теб и Дювалие, нямаше да имаш средство, с което да ми попречиш да разкажа на Вивиан за грозния ти план. — Тя се отпусна на възглавниците и поклати глава, разкъсвана между възмущение и възхищение. — Ти си завършен негодник, милорд.

Ейдриън се наведе над нея и очите му засвяткаха дръзко.

— Ти изобщо нямаш представа за най-ужасния ми план.

— И какъв е той?

Строгият тон не беше в състояние да скрие задъхването й, когато той започна да обсипва лицето й с пърхащи целувки. Устните му се плъзнаха надолу по шията й и всяка дума беше последвана от целувка.

— Моят дяволски план беше да ти сваля проклетата рокля, преди Дювалие да те е видял в нея. — Обхвана гърдата й и я размачка, после повдигна връхчето към устата си.

Каролайн простена. Нарастващото желание смекчи гнева й.

— Може да не одобрявам мотивите ти — заяви задъхано тя и зарови пръсти в копринената му коса, — но не мога да отрека ефективността на методите ти.

Устните му се сключиха около зърното на гърдата й. Точно тогава някой почука на вратата. Каролайн простена сърдито.

— Ако Порция ме е проследила чак дотук, имаш позволението ми да я хвърлиш в подземието.

Ейдриън вдигна глава.

— Ами ако е Уилбъри? Той е неподкупен пазител на приличието и традицията. Ако разбере, че си ме компрометирала, ще настоява да направиш от мен почтен мъж.

Тя се усмихна нахално.

— Това ще бъде приятно разнообразие, нали?

— Дръзка хлапачка — изръмжа Ейдриън и започна да я гъделичка.

Ала смехът й не успя да заглуши новото чукане по вратата.

Ейдриън промърмори нещо не особено прилично, отдели се от нея и се запъти към позлатения параван в ъгъла, за да се увие в халата си. Навлече дрехата от рубиненочервено кадифе и върза здраво колана, което позволи на Каролайн да се възхити на мускулестите му крака.

Тя вдигна завивката до брадичката си и се опита да приглади разрошената си коса назад, за да не й влиза в очите. Ейдриън отиде до вратата и я отвори широко. Не видя нито Порция, нито Уилбъри, а констабъл Ларкин. Това го накара да зарови ръка в косата си и да въздъхне.

— Ако си дошъл да ме предизвикаш на дуел заради мис Кабът, Алистър, позволи ми да те уверя, че това не е необходимо. Имам намерение да се оженя за нея веднага щом получа специално разрешение от архиепископа. Няма да ми е особено приятно, ако наследникът ми се роди седем или осем месеца след сватбата, нали разбираш?

Каролайн сложи ръка върху корема си и се запита дали пък детето на Ейдриън вече не расте в нея. Твърде възможно, каза си тя и се усмихна зарадвано.

Ала когато Ейдриън отстъпи настрана и тя видя лицето на Ларкин, радостта изчезна в един миг. Обзе я недобро предчувствие.

— Не идвам заради Каролайн, а заради Порция — обясни Ларкин. Лицето му изглеждаше бледо и сбръчкано. — Изчезнала е. Вивиан смята, че е избягала.