Виолетов огън

9

Отдавна вече беше следобед, а Начез-Под-Хълма още се разбуждаше, когато търсенето на работа в крайна сметка доведе Грейс до най-отдалечения край на известния квартал. Тя се подвоуми в края на Сребърната улица, но не за дълго.

Сега вече любопитството, а не перспективите за намиране на работа, я подтикваше да продължи, защото никога не би повярвала, че ще си намери подходяща работа в съседство с място, което не бе нещо повече от упадъчен бордей за най-лошите негодници. Противно на това, което каза на Алън, в действителност тя нямаше намерение да търка подовете. Заплащането беше далеч по-малко от това, което й беше нужно.

За нещастие през целия ден не й попадна каквото и да е свободно място. Грейс се отби първо при шивачката мисис Гарот, като се надяваше, че тя може би ще има нужда от помощ. Обаче мисис Гарот й каза, че не получава достатъчно поръчки от дамите в Начез, за да може да си позволи да я назначи за своя помощничка.

— Бизнесът сега не върви както преди войната — въздъхна тя. — Никой няма пари да си купи хубави дрехи, никой, като изключим, разбира се, неколцина плантатори и политици в Начез. Положението е ужасно.

Продавачът в аптеката се оплака по същия начин. И той й каза, че времената са лоши. След това тя си пробва безуспешно късмета във всички магазини в града. Отиде да пита дори в по-хубавите хотели на стръмните хълмове, но постигна същия резултат като по-рано.

В момента Грейс наблюдаваше няколко моряка с помътнели очи, които залитаха по извитите улици, една амбулантна търговка, която се опитваше да продава прясно изпечени бисквити, и някакъв мъж, който пушеше цигара на верандата на един салон, от който отекваха звуци на шумна веселба. Три жени, които не носеха нищо друго, освен корсети и долни фусти, се излежаваха на балкона. Грейс ги изгледа още веднъж. Взираше се възмутено в тях заради това, че толкова безсрамно излагат за продан своите съмнителни прелести. Една от повехналите и понапълнели хубавици улови нейния поглед и й махна с ръка. Грейс почервеня и се огледа. Стори й се, че стои почти гола право на улицата!

Озърна се наоколо и се вгледа във вратата на една къща с лоша репутация. Сърцето й подскочи и едва не заседна в гърлото й. Рейд Браг затвори небрежно вратата зад себе си и хвърли бегъл поглед наоколо. Грейс вече се бе извърнала, а сърцето й биеше силно. За щастие точно пред нея мина огромна товарна кола и я закри от погледа му. Грейс стоеше неподвижно. Беше почервеняла от главата до петите. Не се сдържа и си представи Рейд и проститутката прилепени един до друг и извършващи вълнообразни движения. Обзе я изблик на справедливо възмущение. Мъж като него да се занимава с най-долни уличници! Небеса, та той на практика скочи от порочното легло на Луиза в обятията на проститутка! Единствено той бе виновен за ужасното положение, в което бе изпаднала. Този мъж беше направо отвратителен!

А след това тя гледаше само към младата негърка продавачка. Незабавно изпадна в неизразима ярост. Един мъж държеше подигравателно кошницата с бисквити така, че тя да не може да я достигне, а друг я бе сграбчил за кръста. Тя се дърпаше безсилно. Грейс забеляза, че жената след малко ще избухне в сълзи. Един от мъжете я целуна силно по устата. В този момент Грейс забеляза, че той е пиян, но това не го извиняваше. След това мъжът бутна жената в ръцете на другаря си и се засмя. Другият хвърли кошницата настрана. Всички бисквити се разсипаха в калта. Вторият мъж хвана продавачката и пъхна ръката си под блузата й.

Грейс дори не се замисли. Сграбчи полите си с една ръка, вдигна ги до коленете си и се втурна към тримата.

— Спрете! — изкрещя тя. — Спрете незабавно! Пуснете я, свини такива!

Мъжът, който целуваше младата жена, я притисна към себе си, без да я изпуска и за миг, а другият запозна да дюдюка.

— Само я виж, Ейбъл! Даскалица или поне така изглежда. Ревнуваш ли, сладурче?

— Веднага пусни тази жена, покварен хулиган такъв! — изръмжа разгневено Грейс. Тя беше толкова бясна, че би го убила на място, ако имаше тази възможност.

— Хей, Роби, тая ми изглежда хубава. Май умира за мъж — каза онзи, когото наричаха Ейбъл и пусна продавачката.

Жената се хвърли, сграбчи кошницата и я притисна към гърдите си. Грейс не успя да реагира. Ейбъл улови китката й и я притегли до себе си. Стисна я здраво с едната си ръка, докато мачкаше с другата гърдите й. Грейс изпищя и се уплаши ненадейно, докато се бореше. Мъжът вонеше на тор, застояла пот и прокиснала бира. Той я притегли още по-близо. Тя изпадна в паника. Помъчи се да си извие лицето настрана, докато пълните му отворени устни се спускаха към нейните. Догади й се от докосването на езика му по затворената й устна. А след това тя усети, че ръцете му хващат здраво задните й части, разтварят ги и нещо чуждо и твърдо се притиска в бедрата й.

Неочаквано ръцете, които я сграбчиха така ненадейно, я пуснаха със същата бързина. Освобождението беше толкова внезапно, че тя падна на ръцете и колената си. Дишаше тежко и й се повдигаше. Чу отвратителен звук от пльосване на нечие тяло. Някой застена до нея. Успя да си вдигне главата и видя, че Рейд нанася мощен удар в лицето на Ейбъл, което вече беше облято от кръв. Мъжът се преви, но Рейд го държеше, така че той не падна напред. Изражението на Рейд порази Грейс с пълната си неподвижност. Никога не беше виждала в нечий поглед такъв убийствен гняв. Рейд удари отново Ейбъл, този път в корема, после в носа, и отново му нанесе мощен удар отдолу нагоре, който отекна звучно и накара главата му да се отметне безсилно назад. Тъй като още го държеше, Рейд не особено честно му подложи крак. Ейбъл буквално излетя във въздуха и падна по гръб в прахта.

Рейд се обърна усмихнат към съучастника на Ейбъл. Грейс никога не беше виждала подобна усмивка. В очите му нямаше смях. Те бяха безмилостни и тъмни като стомана. Тя видя, че в ръката на непознатия блясва нож и се задави от плач. След това изпищя и притисна ръце към устата си, когато Рейд пристъпи напред. Думите му прорязаха въздуха точно преди ръката му да нанесе удар.

— Хайде, мръснико, само пробвай да ме удариш и ще видиш какво ще стане.

С едната си длан удари въоръжената с нож ръка на моряка, а почти едновременно стовари юмрук в корема на противника си. Когато човекът се преви напред и изпусна безсилно ножа си на улицата, Рейд го хвана за раменете и изви главата му надолу, така че да я блъсне в своето коляно. Чу се силен шум от счупване на кост, когато коляното му се сблъска с носа на мъжа. Роби започна да се гърчи бавно. Рейд го бутна настрана. Внезапно той се озова над стенещия Ейбъл с нож в ръка. Грейс не успя да забележи кога го е извадил.

Той говореше съвсем тихо. Провлеченият му говор прозвуча толкова глухо, че от думите му не се разбра почти нищо.

— Ще опиташ ли пак, приятел?

Ейбъл залитна нестабилно на краката си и се залюля. Измънка нещо несвързано, поклати глава и се заклатушка назад.

Рейд го изгледа с погнуса. Ножът в ръката му изчезна. Грейс се изви нагоре и си пое жадно дъх. Още трепереше. Никога не беше присъствала на такива жестокости. Отмина един сякаш безкраен миг. Рейд стоеше прав, докато се съвземаше. Дишаше тежко. Наоколо се бе събрала оживена тълпа, но погледът му не се отделяше от свитата на кълбо Грейс. Най-накрая той дойде при нея и коленичи. Тя усети, че ръцете му я обвиват, изправят до гърдите му и прегръщат.

— Шшт — утеши я той. — Шшт. Вече всичко е наред. Всичко е наред.

— Рейд, искаш ли да повикам шерифа? — попита един мъж от тълпата.

Ако случаят беше обикновен, Рейд не би си правил този труд, защото знаеше, че двамата мъже, които очевидно бяха моряци, ще излязат от затвора след една нощ. Но гневът му още не беше утихнал. Искаше му се да ги убие и за малко не го направи. Грейс беше изпаднала в опасност. За малко не я бяха нараниш.

— Да.

Той я държеше и притискаше спокойно до едрото си тяло. Пулсът му се поуспокои. Щом видя, че тези скотове малтретират Грейс, реагира незабавно. Напълно загуби контрол над себе си. Баща му го бе научил да се бие, но Рейд не обичаше побоищата. Бяха минали години, откакто се бе бил за последен път. Но днес, когато Грейс изпадна в такава опасност, пред очите му причерня. Жадуваше за кръв, осакатявания и убийства.

Когато кръвта му поизстина, под лъжичката го загложди закъсняло усещане за ужас и страх. Този квартал имаше твърде лоша слава. Ако не беше минавал случайно оттук, щяха да изнасилят Грейс направо на улицата. Щом си спомни проснатата по гръб добре възпитана и строго морална Грейс, която пищи, мята се и се бори до смърт под моряка, за малко не му призля. Стисна я още по-здраво.

Тълпата обикаляше насам-натам и обсъждаше възбудено случката. Рейд забеляза една позната проститутка.

— Бети, донеси ми малко вода и бренди.

Той се обърна към Грейс, която още не се бе изправила и бе заровила лицето си в гърдите му. Той свали сивата й филцова шапка и погали здраво пристегнатата й коса.

— Кажи ми, скъпа. Добре ли си?

Тя вдигна побелялото си лице.

— Да, добре съм.

Гласът й трепереше. След това той усети, че тя прави усилие да се изправи и й помогна. Тя вдигна ръка към лицето си и докосна носа си, на който трябваше да стоят очилата.

— Очилата ми.

Той се вгледа в бистрите й очи и реши, че тя с нищо не го изненадва, със сигурност не и с това, че носи очила, от които явно няма нужда. Взе брендито от Бети, обви ръка около кръста на Грейс и я изведе от тълпата под сянката на един издаден покрив. Вдигна чашата към устните й.

— Пий.

— Оправих се вече.

Той забеляза, че тя е изправила гордо раменете си, но вече знаеше колко е смела. Принуди я да отпие няколко глътки от брендито. Тя се закашля и почна да протестира. Той се усмихна.

Погледите им се преплетоха. Тя гледаше с широко отворени очи, уязвимо и с удивление, а неговият поглед бе спокоен, пронизващ и победоносен. Тя беше жена. Той беше мъж и бе защитил своята собственост. Взираше се в нея, без да се изненадва от силното си чувство за притежание. В очите му се четеше неприкрито задоволство. Грейс се изчерви, като го видя.

— Какво, по дяволите, правеше тук, Грейс?

Щом долови заповедната нотка в гласа му, Грейс се дръпна, а очите й се присвиха. Войната помежду им почна отново.

— Мога ли да ти задам същия въпрос? — запита тя привидно приветливо. След това погледна многозначително към вертепа, от който той бе излязъл.

Рейд едва удържа смеха си, когато се досети за какво му намеква тя толкова явно.

— Аз попитах пръв — каза той заплашително.

— Търсех си работа — отговори тя. — И не ти дължа никакви обяснения.

Веждите му се смръщиха.

— Какво?

— Сега е твой ред да отговориш — настоя тя. — Или те е страх да признаеш, че беше там?

— Ти си търсила работа тук?

— Не те ли е срам? — изсъска тя. Привидната й любезност беше изчезнала.

Той примигна.

— Не се ли безпокоиш, че си заприличал повече на разгонен бик, отколкото на мислещ човек? Нима си забравил за всичко друго, освен за своите… нужди? Не се ли срамуваш понякога?

Широка усмивка озари лицето му.

— Може би — изрече замислено той. Очите му блестяха. — О, да, наистина ме е срам!

— Не се държиш сериозно! — извика тя разгневено.

— А пък ти се отнасяш към всичко прекалено сериозно — той хвана и двете й ръце. — Да не се опитваш да ме превъзпиташ? — запита дрезгаво той, загледан дълбоко в очите й.

Тя се помъчи да си дръпне ръцете, но не успя.

— Ти си напълно непоправим — каза тя и подсмръкна.

— Не знам. Може би ти си в състояние да постигнеш това, Грейс. Тя зяпна от удивление.

— Не искаш ли да опиташ? — попита той. Ясно се долавяше дрезгавата нотка в гласа му.

Някаква гореща, влажна и сладко греховна тръпка мина през нейното тяло. Ръцете му бяха толкова горещи. Караха я да се чувства малка. Очите му бяха невероятно сини и светли.

— Какво? — промълви тя с дрезгав глас.

— Превъзпитай ме — прошепна той и я прониза с поглед. — Говорим си за това да ме превъзпиташ.

Стори й се, че лицето му се приближи.

— Да те превъзпитам — повтори тя.

— Ще се опиташ да ме превъзпиташ — каза й той. Дъхът му докосна лицето й.

Тя отвори беззвучно уста.

Рейд се усмихна леко и се наведе. Устата му се приближи до нейната. Грейс ахна. Изпита вълнуващо усещане в мига, в който неговите устни докоснаха нейните. Езикът му бе нежен и проникна без затруднения в нея. Вмъкваше се с лекота. Устата му я милваше гальовно. Яростната вихрушка от гореща жажда не остана незабелязана за нея, накара зърната на гърдите й да се втвърдят, а слабините й да се надигнат.

Той се отдръпна, без да я целува повече, но и без да пуска ръцете й. Грейс нямаше сили да помръдне, да диша, дори да мисли. Той се втренчи в очите й и тя не успя да отмести погледа си, дори от това да зависеше животът й.

Изведнъж Грейс осъзна, че той още я държи за ръцете, че я е целунал интимно пред всички и че сега изглежда напълно доволен от постъпката си. Тя дръпна силно ръцете си. Чувстваше се съвсем объркана.

— Мисля, че ми харесва да ме превъзпитават — прошепна Рейд.

Казано с една дума, той бе непоносим. Грейс тъкмо отваряше уста, за да му отвърне гневно, когато видя, че шерифът си пробива път през тълпата. Тя се помъчи да измисли някаква реплика, с която поне привидно да възстанови дистанцията помежду им и се спря на първото, което й хрумна.

— Къде са ми очилата?

Върна се обратно в тълпата и започна да оглежда земята, като запретна полите си.

Рейд се наведе, за да намери очилата. За нещастие те не се бяха строшили по време на сбиването. Само се бяха изкривили леко. За миг му дойде идеята да ги строши с тока на ботуша си, преди тя да забележи, че ги е намерил. После се обади джентълменът в него и той й ги подаде с елегантен жест.

Шерифът Форд беше висок и набит мъж, който гонеше петдесетте. Тъмните му очи бяха проницателни, а веждите му — сбръчкани.

— Рейд, какво, по дяволите, е станало?

— Мис О’Рурк се опита да накара тези двама моряци да не досаждат на една продавачка. В отговор те я нападнаха.

Шерифът Форд се огледа и накрая спря погледа си върху Грейс.

— Вярно ли е това, мис О’Рурк?

— Да.

— Къде е продавачката?

— Не знам — отвърна Грейс.

— Тя избяга, шерифе — заяви една оранжевокоса проститутка. — Прибра си всички бисквити и избяга.

— Негърка ли е? — попита Форд.

Грейс настръхна.

— Да, цветнокожа е.

Форд я погледна.

— Не сте оттук, нали, мис О’Рурк?

Грейс си пое ужасено дъх.

— Да не би да смятате, че тази малка уличница не бута на белите момчета, когато поиска?

Грейс ахна.

Рейд застана гневно между шерифа и Грейс.

— Форд, не е нужно да говориш по този начин на мис О’Рурк. Тя е дама.

Шерифът кимна и изгледа покрай Рейд лицето на Грейс, което сега бе почервеняло от възмущение.

— Мис О’Турк, моля за извинение. Но момчетата само са се забавлявали, нали ме разбирате?

— О, да, разбира се — успя да промълви Грейс.

— Тези момчета нападнаха Грейс — каза тихо Рейд. Погледът му срещна очите на Форд. — И искам да знам какво ще направиш по този случай, шерифе.

— Заплашваш ли ме, момко?

— Ами, как бих посмял? — каза насмешливо Рейд.

— Сигурно не би посмял, не и ако си знаеш интересите.

Двамата се гледаха един друг. В погледа им се четеше напрегната студенина.

След това Рейд се усмихна само с уста.

— Ще дойда по-късно да дам свидетелски показания, тъй като видях лично целия инцидент.

Очите на Форд блеснаха.

— Ще трябва да направя разследване, преди да арестувам някого.

— Направи го — каза провлечено Рейд. — Направи го и се убеди сам какво е станало.

Устата му се изви в поредната невесела усмивка. След това я хвана за ръката.

— Да се махаме оттук, Грейс.