Виолетов огън

22

Първото, което усети Грейс сутринта, беше ярката и гореща слънчева светлина, която нахлуваше в стаята им. Тя отвори очи, примигна и се запита защо е спала до толкова късно. Заляха я спомени — Рейд я понесе към стаята, като я галеше и прегръщаше. Нещо се случи с нея през последната нощ, някакъв изблик на чувства, който съпровождаше осъзнаването, че тя се бои за него. Когато устата му се устреми нежно към нейната, за да я утеши, и бе още мокра от нейните сълзи, тя го стисна с всичка сила, прегърнала голямата му шия. Искаше й се да не го изпуска никога. Той ахна от изненада.

— Рейд — извика тя, докато хапеше настървено устните му. Не беше в състояние да обуздае нуждата си от него и агресивността си, породена от ужаса и страха. Беше отчаяна. Единствено голямото му тяло, което се притискаше в нейното, можеше да премахне това отчаяние.

Грейс се претърколи към своята страна на леглото. Беше започнала авантюра, която отчаяно желаеше да прекрати. Нямаше предвид страстта, която тя и Рейд изпитваха един към друг. Защо да се срамува от несдържаното си поведение, щом ги дебнат такива опасности? Щом е възможно да бъде убит един невинен човек? Щом допусна грешката да насъска Рейд срещу Форд? И дори, ако не убият Рейд, а загине Форд, тя никога не се бе стремяла да налива масло в огъня, никога не бе и сънувала, че резултатът от намесата й ще доведе до такива гибелни последици.

Шерифът заплаши Рейд. Прилоша й, когато си спомни това. По-рано Рейд и Форд само си разменяха нападки, но този път шерифът го бе заплашил нагло. Ако Рейд се озове в затвора на Форд, ще изпадне в много тежко положение. За нищо на света това не бива да се случва!

Тя намери веднага бележката. Слисаната Грейс се втренчи в самоуверения му почерк. Пликът бе адресиран само с една дума — „Грейс“. Тя се изправи, приседна и посегна към листа, изпълнена с лоши предчувствия. Някакси вече знаеше какво пише вътре…

В плика имаше сто долара.

Той бе заминал. Грейс смачка писмото и го хвърли на пода. Ще се моли той да се върне сам, без да е хванал жертвата си, за да не продължава повече този нелеп конфликт. Но имаше усещането, че дори при такъв развой на обстоятелствата нищо няма да възпре тези двама мъже от явно неизбежния им сблъсък.

„Грейс, глупачко такава! Ти ще си виновна, ако загине някой! Ако убият Рейд…“ Тя си пое дъх. Тази мисъл беше непоносима. Тя го обичаше. Наистина го обичаше. Това чувство я бе обзело някак неусетно. Тя се бе влюбила в него.

А той дори не се бе сбогувал с нея.

Стига е седяла така. Реши да се възползва от отсъствието му по най-добрия начин. Ще посвети цялото си внимание на неофициално организирания си клас. И стига да е възможно, ще измисли начин да отклони Рейд от пряк сблъсък с Форд. Вече се опита веднъж да го отклони. Ще опита пак. Но защо се чувства толкова ужасно, само като си помисли за това?

— Не трябваше да идваш днес, Алън — каза Грейс.

Алън слезе бавно от кабриолета, който караше Грейс. Той я бе съпровождал по време на училищните занятия, а сега се бяха върнали в Начез. Беше късен следобед.

— Длъжен бях, Грейс. Трябваше да дойда, щом чух, че водиш неофициални учебни занятия. Освен това вече се чувствам много по-добре.

Грейс се размърда неловко на мястото си. Почувства се голяма страхливка задето изобщо не спомена за Рейд по време на разговора им.

— Мисля, че доктор Ланг е бил голям оптимист, когато е казал, че ще се оправиш толкова бързо. И със сигурност не е предвиждал да прекараш целия следобед извън леглото!

— Това засяга ли те?

— Разбира се, че ме засяга — изрече жално Грейс.

— Обичаш ли го?

Тя спря. Беше изненадана. После поруменя силно.

— Знаех си — извика Алън и извърна лице. — Знаех, че никога няма да отидеш при него, ако не го обичаш — погледна я отново. Беше се разгорещил. — Предложи ли ти да се омъжиш за него?

— Не искам да се омъжвам — каза Грейс по-спокойно, отколкото се чувстваше. В мига, в който произнесе тези думи, усети, че лъже.

— Не претендирам, че разбирам какво става между вас двамата, Грейс — изрече внимателно Алън. — Дори нямам основания да твърдя, че си щастлива с него. Господ знае, че той не е лош човек, но е длъжен да се ожени за теб. Както и да е — добави тихо Алън, — ако той промени намеренията си, винаги ще съм тук и ще бъда на твое разположение. Ще те чакам. Все още искам да се оженя за теб, Грейс.

Той говореше искрено, а по очите му личеше колко много я обича. На Грейс й се прииска да заплаче.

— Не те заслужавам, Алън — изрече тя с пресипнал глас, а след това подкара кабриолета надолу по улицата, обратно в конюшнята.

На четвъртия ден от заминаването на Рейд Грейс имаше посетители. Децата играеха на гоненица в двора на църквата. Грейс обядваше до Алън, чието състояние се подобряваше забележимо. Всеки ден той настояваше да идва с нея в училището. Движеше се малко вдървено, но тя се радваше, че Алън е тук, защото той изпитваше истинско удоволствие от преподаването. Грейс трябваше да признае, че се чувства добре с него. Приятно й беше да преподават заедно. Приятно й беше да седят така на обяд, да обсъждат учениците си и да се радват на техния напредък. Знаеше, че ако се омъжи за него, така ще протече целият й живот.

Спомни си за Рейд. Сърцето и душата й литнаха от радост. Чувствата й към всеки един от двамата бяха несравними и тя съзнаваше добре това.

— Кой идва, Алън?

Алън вдигна поглед от книгата, която четеше.

— Не знам, аз… — внезапно той се изправи. — Грейс, остави ме да говоря аз.

Тя също се изправи и сложи ръка на очите се, за да ги предпази от яркото слънце. Сърцето и се сви, когато двамата ездачи се приближиха. Винаги би разпознала белезникавия дорест кон на Роулинс. С него беше Форд.

— Виж ти, виж ти, и това ако не е малката даскалица — каза провлечено Роулинс. — Учи всички негърчета с приятеля си янки.

Форд се ухили. Беше вперил очи в Грейс.

— Чух, че мъжът ти е напуснал града — той смушка коня и се приближи.

Грейс се уплаши.

— Добър ден, шерифе, мистър Роулинс. С какво мога да ви услужа?

Роулинс отметна глава назад и се разсмя. Форд се усмихна.

— Тя приказва, сякаш е пила само оцет, нали? Но аз съм те виждал и една друга вечер. Тогава се беше нагиздила хубаво и беше сочна като прасковка. Сбъркала си с приятеля си, скъпа — той посегна и я докосна по рамото.

Грейс си пое дъх. Алън застана помежду им.

— Какво ви води насам, шерифе?

Очите на Форд се отделиха неохотно от Грейс. Той погледна Алън.

— Моето приятелче тук много се е разпалило. Мисли си, че ще се разбере с дамата, нали? Но май не е постигнал успех. Мисля да му правя компания, докато обсъдим това — онова.

Той се ухили.

Роулинс, който седеше небрежно на седлото, неочаквано протегна крак и се плъзна на земята. Запъти се към тях.

— И какво искате да обсъдим? — запита с дрезгав глас Алън.

Грейс посегна към Алън и го хвана за ръката. Изви бързо глава, когато Форд се спусна на земята, обви я с ръката си и я притисна към себе си.

— Пусни ме — извика тя и се помъчи да се освободи и да види какво прави Роулинс. Форд я хвана без усилие. Държеше я изотзад. Той бе здрав и як като бик и Грейс скоро спря да му съпротивлява. Сърцето й затуптя толкова силно, че и прималя. Цялото й тяло се обля в пот. Дрехата й залепна за него.

— Тъпи янки, това е последното ми предупреждение — изсъска Роулинс. — Не искаме негърски училища в Начез. — Той удари Алън с юмрук право в строшените ребра. Алън изкрещя падна на колене, докато се държеше за удареното място.

Грейс ахна и поде яростна битка с Форд.

— Ах, ти, проклет грубиян! Пусни ме!

— Господи, обзалагам се, че тя се представя страхотно в леглото на Браг — каза Форд и притисна лице в шията й. Едната от едрите му ръце я хвана за гърдите. Поразената Грейс замръзна на място. Не вярваше, че всичко това е възможно да се случи. Той опипа зърното й и я пусна. Тя хукна към Алън и го прегърна. Роулинс и Форд се качиха на конете си.

— Добре ли си? — извика тя, когато неканените посетители се отдалечиха шумно.

Алън бе застанал на колене.

— Какъв мръсник!

— Алън, има ли ти нещо?

— Можеше и да е по-зле.

Грейс му помогна да се изправи. Той целият се бе изпотил.

— По всяка вероятност Браг ще го убие — заяви мрачно Алън.

— Не! — Грейс обезумя. — Алън, не искам да казваме нищо на Рейд! Моля те!

Алън я погледна опечалено.

— Ох, Грейс.

— Не искам да страда.

Той кимна най-сетне.

Грейс се обърна към децата, които се бяха скупчили уплашено.

— Всичко е наред, тези ужасни хора си отидоха и няма да се върнат днес. Хайде, елате всички! Време е да почваме часа!

Алън сграбчи ръката й.

— Ти си луда, Грейс! Не можеш да продължаваш след това, което ни се случи!

— Някой трябва да им преподава. И докато ти не си официално на работа, аз възнамерявам да правя това.

— Грейс, тези мъже не са малки момчета. Те имат оръжия и камшици. Раняват и убиват хора.

— Забелязах вече. Но аз имам едно предимство. Жена съм. Може и да се отнесат малко грубо с мен, но се съмнявам, че дори Форд ще посмее да ме нарани.

— Не съм съгласен!

— Както и да е, за утре смятам да им подготвя няколко номера. Решила съм да си купя оръжие.

Алън се втренчи в нея.

— Не за да го използвам — каза тя и се изчерви. Алън имаше същото отношение към насилието като нея. — Само ще го нося.

— О, боже — отвърна Алън.

— Не вярвам на очите си — Форд се беше изправил.

— Повярвай им — отвърна с усмивка Рейд. Но в очите му нямаше и искрица смях. Той се беше разгорещил, целият беше просмукан от пот и мръсен. Но човекът, когото той буташе пред себе си, беше още по-мръсен, а също и с доста синини. Едното му око бе посиняло и затворено, устата му бе подута, а по него имаше всякакви рани.

Форд се съвзе и се захили с палци в джобовете си.

— Няма да си тръгнеш, нали, момко?

Рейд насочи пронизителния си поглед към него.

— В никакъв случай. Само си помисли как ще изглеждаш сега в очите на хората, шерифе. Затворникът ти бяга, а сега ти го връщат. Не смяташ ли, че имаш голям късмет?

— И всичко това заради някакъв цветнокож боклук.

— И заради една дама.

Форд само го изгледа.

Рейд се овладя. Не искаше да се сбива с Форд, не и заради Грейс, не и щом искаше да спечели по-голяма победа — да даде моряка под съд и да го осъдят. Ще се въздържи от сблъсък сега, за да спечели войната.

— Довиждане, шерифе.

Форд се засмя.

Навън Рейд кимна на човека от агенцията на Пннкертън, когото бе наел да охранява затворника, после забърза с големи крачки към Стръмната улица. Искаше час по-скоро да се види с Грейс.

Нея я нямаше в тяхната стая и той предположи, че е излязла да пазарува. Надяваше се тя да си купи нещо хубаво и скъпо. Усмихна се при тази мисъл. Беше й донесъл вкъщи няколко подаръка. Сложи ги внимателно на масата. Един от тях беше хубав и скъп. Той си помисли, че вече са достатъчно близки и тя ще го носи. Но може би няма да се съгласи.

Не беше в състояние да забрави последната нощ, която прекараха заедно. Грейс се мяташе като тигрица в обятията му. Той се смая от пламенната й и взискателна страст. И й отвърна достойно. Беше си представял, че дълбоко в Грейс има спотаени пламъци, но никога не беше и сънувал, че страстта й ще се окаже толкова гореща и силна. Нито пък си беше представял, че ще се люби толкова неистово и обезумяло с нея. Тя не знаеше, но той наистина имаше белези от зъбите й по шията си, както и следи от ноктите й по гърба си. Носеше ги с гордост.

Докато го нямаше в града, той се тревожеше за нея, тъй като познаваше склонността й да изпада в неприятни ситуации. Но в каква неприятна ситуация можеше да изпадне Грейс сега? Знаеше, че вече не членува в християнското дамско дружество за трезвеност заради връзката си с него. Вече не беше и учителка. Това бе единственото, за което той съжаляваше, защото беше косвеният виновник да я уволнят. За щастие беше разкрил замислите й да води неофициални учебни занятия. Беше й забранил да се занимава с това. Грейс не трябваше да се забърква в нещо подобно.

Отпусна се във ваната с гореща вода. Надяваше се, че тя ще се върне, докато той е вътре. Ще я свали на земята и ще смъкне всичко от нея, за да й даде да разбере колко много му е липсвала. След онази нощ тя нямаше повече да се държи превзето и прекалено благопристойно, нали? Усмихна се. Имаше само един начин да разбере това.

Току-що бе излязъл от водата и си бе увил хавлията около кръста, когато вратата се отвори и на прага й се появи Грейс, която замръзна на място от изненада. Той се усмихна.

— Здравей, скъпа.

Тя го гледаше право в очите. Устните й се разтвориха и нададоха беззвучно възклицание. Тя наподобяваше приказно видение в светлосинята си копринена рокля. После Грейс сведе очи и забеляза, че тялото му е почти голо. По бузите й се появиха големи цветни петна. Рейд не успя да се удържи и получи мигновена ерекция, защото я желаеше силно. Тя му беше липсвала прекалено много.

— Ела тук, скъпа.

Тя го изненада напълно. Втурна се към него и обви ръцете си около влажното му тяло. Рейд я притисна страстно към себе си.

— Харесва ми това посрещане!

Тя притисна силно тялото си към него. Рейд искаше да й даде подаръците, но още по-силно желаеше да направи нещо друго с нея. Ръцете му хванаха здраво бедрата й и ги долепиха до неговите.

— Ох, Грейс, колко ми липсваше.

Устните им се сляха. Устата й беше отворена, влажна и изпълнена с копнеж по него. Той обгърна лицето й с длани, така че да гледа в очите й.

— Мисля, че няма да се държа както трябва, Грейс.

Тя се усмихна. Устата й затрепери и той се стресна, когато съзря сълзи в очите й.

— Сега не е най-подходящото време да те превъзпитавам — прошепна тя.

Той извика възторжено. Вдигна я и я понесе към леглото. Тя му подаде ръка и се изтегна на белите чаршафи. Рейд никога нямаше да забрави този миг. Великолепна гледка, от която на човек му спираше дъхът. Грейс му подаде ръка.

Той се засмя и се хвърли върху нея. Тя се разсмя от изненада. Той изтръгна чантичката й изпод тях и я хвърли на пода, на който тя тупна тихо. Рейд възседна Грейс. Още не си беше махнал хавлията.

— Сега — каза той със закачлива нотка в гласа си, — сега си изпаднала в голяма опасност!

— Аз ли? — запита удивено Грейс. Тя посегна към хавлията и я дръпна. — О, скъпи — каза тя. — Май си прав!

Той я отрупа с подаръци. На леглото се изтърколиха леки кутийки и опаковани пакети и се хлъзнаха по тялото й. Грейс приседна, като стискаше здраво чаршафа.

— Какво правиш?

Той се усмихна, извади една яркочервена роза от букета в ръката си и я подхвърли към нея.

— Рейд!

Той хвърли още една и още една. Една падна на корема й, а друга на ръката й. Грейс започна да се смее. Рейд се засмя. Хвърляше рози, докато те не покриха цялото пространство около нея на голямото бяло легло.

— Ти си непоносим!

— Но на теб това ти харесва — каза той, седна и я целуна леко по устата.

Тя не успя да сдържи усмивката си — като слънчев лъч и звезден водопад.

— Отвори някой пакет — замоли я той.

— Какво си донесъл?

Тя отвори една кутия и намери в нея прекрасен шал с цвят на тюркоаз, оцветен тук-там в сребристо и златисто.

Вдигна очи към него.

— Харесва ли ти?

— Обичам те — тя го прегърна силно и стремително.

Рейд усети, че се хили като идиот.

— Отвори друг.

Грейс така и направи, и си прехапа устни, за да сдържи удоволствието си.

— Как разбра, че обичам шоколад?

— Добро попадение — отвърна спокойно той, без да й казва, че досега не е срещал жена, която да не обича шоколад.

— Донесъл си ми прекалено много подаръци — смъмри го тя.

— Отвори още един.

Тя посегна към една кутия.

— Не тази, другата до нея.

Тя го погледна, усмихна се и взе кутията, която той побутна към нея. Разопакова я бавно и измъкна лек ефирен пеньоар, украсен с дантела и оцветен в най-мекия оттенък на бялото. След него се появи една много фина нощница.

— О!

— Харесват ли ти? — попита нерешително Рейд.

Харесаха й. Трябваше да си признае, че й харесаха. Платът бе прозрачен, но дрехите бяха наистина изкусно ушити, а шевовете — изящни и едва забележими. Тези дрехи подхождаха повече на някоя принцеса.

— Само кралица трябва да ги носи — рече тя и премигна, за да прогони една внезапно бликнала сълза.

— Ти си кралица — каза той и взе ръката й. — Моята кралица. Погледите им се преплетоха.

„О, дали наистина иска да каже това“, помисли си тя. „Защо не ми вярва Грейс?“, запита се той.

— Има и още нещо.

Грейс се усмихна, без да успее да сдържи нетърпението си.

— И това е достатъчно!

— Нищо не е достатъчно за теб!

Тя го изгледа строго.

— Думите излизат прекалено лесно от устата ви, сър.

Той си прехапа устните, за да не се засмее. Сложи ръка на сърцето си.

— Признавам се за виновен, мадам.

Тя отвори кутията и извади най-малките копринени гащи, които бе виждала някога. Бяха черни. Стигаха й само до върха на бедрата, а дали не бяха още по-къси? Имаха дантелени жартиери с червени розетки. Заедно с тях се появи най-късата дантелена долна риза, която Грейс беше виждала през живота си. Много се съмняваше, че ще й стигне дори до кръста.

— О, каква хубава носна кърпа — каза тя, когато разпери долната риза.

Рейд избухна в смях. Не можеше да се спре и скоро му потекоха сълзи. Тя също се смееше. Ама и Грейс беше направо забележителна! Рейд очакваше тя да реагира по всякакъв друг начин, само не и по този. Той се хвърли към нея, прегърна я и я стисна силно.

— Много си лош — изрече Грейс в шията му.

— На твое разположение съм. Грейс, трябва да ме превъзпиташ.

Тя докосна бузата му.

— Прекалих ли?

— Малко.

— Не ме обвинявай за това.

— Няма да те обвинявам.

Рейд стана и се зае да събира празните кутии и пакети. Грейс го наблюдаваше. Нямаше сили да откъсне поглед от него. Очите й бяха изпълнени с неизразимото удоволствие от любовта. „Влюбена съм“, каза си тя, докато се държеше за гърдите. „Наистина съм влюбена!“

— А ти какво прави, докато ме нямаше? — попита Рейд, докато подреждаше всичко в една спретната купчина, която камериерката да отнесе по-късно. Грейс се готвеше да отговори, когато Рейд зърна захвърлената й на пода чантичка. Той я вдигна. Тя остана неподвижна.

— Ей, какво носиш вътре? — запита той. — Това нещо тежи един тон.

— Рейд — възкликна тя, за да му отвлече вниманието. Но закъсня.

Той се обърна с лице към нея и я загледа втренчено. Смайването отстъпи на нежеланието му да повярва на очите си. След това по лицето му се изписа гняв, а той вдигна пистолета. Черното и грозно оръжие увисна в ръката му. Тя си го бе купила след премеждието с Форд и Роулинс.

— Какво е това, по дяволите?

— Револвер.

— Зная, че е револвер — изрече мрачно той. — Защо държиш пистолет в чантичката си, Грейс?

— Защото… — Тя облиза устни. — Защото си помислих, че може да ми потрябва.

Той я погледна. Лицето му имаше странно изражение. По него се четеше тревога, загриженост и страх.

— Защо ти е притрябвал пистолет?

Тя не искаше да му разказва за Форд и Роулинс.

— Това е само предпазна мярка — увери го бодро Грейс. — Нали ходя сама всеки ден до училището и… ами, помислих си, че трябва да намеря оръжие, с което да се защитя, просто за всеки случай. За да се защитя от крадци. И от хора като оня моряк.

Той я продължаваше да я гледа. Тя му се усмихна безстрашно.

— Ама ти преподаваш ли? — Той не вярваше на ушите си. Беше й го забранил и забраната оставаше в сила, въпреки че след това се беше занимават само с намирането на пари за нея. Той й го бе забранил, а тя не се бе подчинила на заповедта му.

— Ти преподаваш?

— Да.

— Не вярвам на ушите си! — Ръката му удари с такава сила по масата, че тя се наклони.

— Рейд!

— Мисля, че ти го казах — извика той. — Не искам да преподаваш!

Прииска й се да е облечена така, че да може да стане права. Вместо това тя успя само да изправи гърба си, докато седеше, и да вдигне високо завивките.

— Хайде да се успокоим. Не си ми казвал да не преподавам. И нямаш право…

— Казвам ти го сега! — изръмжа той.

Тя се изправи. Вече не се интересуваше дали е покрита с чаршафи или не.

— Как смееш! Нямаш право да ми казваш какво да правя!

— Слушай какво, Грейс. И имам право, и искам — извика разярено той.

— Аз съм учителка! — извика тя. — Правя това, на което съм способна.

— Ти си ми любовница.

Тя си пое дъх.

— Не съм твоя собственост.

Той стисна зъби. За щастие не й отвърна, защото и двамата знаеха истината — Грейс му принадлежеше. Той буквално я беше купил за една година напред. Грейс придърпа чаршафа около тялото си.

— Не съм твоя собственост — повтори тя упорито.

— Няма да преподаваш — каза той. — Много е опасно и толкова. Няма да говорим повече по този въпрос.

— Не си честен — изрече глухо тя и сподави бликналите сълзи.

— Не искам да пострадаш, Грейс — отвърна с усилие Рейд.

— Никой няма да ми стори нищо. Аз съм жена. Няма да ми причинят нищо лошо.

— Самозалъгваш се. А аз не искам да споря повече. Приключихме разговора. — Той се обърна, отвори гардероба и посегна към панталоните си.

— Не сме приключили разговора — извика тя.

Той не й обърна внимание, а си извади панталоните.

— Смяташ ли, че наистина ще ме спреш, Рейд?

Той си закопча колана с рязко движение.

— Уредих да откарат майка ти във Фрейзъровата болница в Ню Йорк. Тя е най-модерната в града, а аз съм близък приятел с директора й. За майка ти ще положат специални грижи.

Тя усети мигновено, че той сменя темата. Сега се държеше тактично с нея, но това не я интересуваше. Доброто му държание се бе появило прекалено късно.

— Ще я преместя някъде другаде.

— Уредил съм й лична медицинска сестра.

— Ти ми даде пет хиляди долара, не си ли спомняш?

— Да, дадох ти тези пари — рече той. — Правя всичко това за теб, Грейс. Ще се погрижа за майка ти.

Дали Рейд не се опитваше да я подкупи? Защо му трябваше да я насилва с гази забрана? Защо му трябваше да бъде такъв инат? Решението на проблема се наложи от само себе си. Трябва да бъде толкова непреклонна, колкото е и той — особено, щом като тя е права, а той бърка! Е, добре, ще продължи да преподава. Просто ще трябва да почне да го лъже и да си послужи с измама. На Рейд му направи впечатление ожесточеното й изражение.

— Грейс — предупреди я той, — дори не си помисляй да продължаваш да упорстваш. Няма да отстъпя по този въпрос.

За негова изненада тя се усмихна.

— Добре. Не искам да споря повече с теб.

— Нито пък аз — изрече рязко той. Изведнъж се приближи до нея и я прегърна. Тя още бе наежена от гняв. — Не ми се сърди, Грейс. Само се опитвам да направя най-доброто за теб.

Погледът й се смекчи.

— Знаеш това, нали? — продължи той.

— Да — призна тя и го докосна по бузата. — Наистина го знам.

Той я изгледа и разбра, че е невъзможно да й позволи да преподава.

Тя го изгледа и разбра, че е невъзможно той да я спре.

Той нямаше да й позволи да се изложи на такъв риск. Толкова силно я обичаше.

Тя нямаше да му позволи да властва над нея. А май точно натам вървеше.