Виолетов огън

23

Рейд беше влюбен. Следващите няколко дена преминаха сякаш в мъгла. Виждаше и чуваше само Грейс. Трябваше да си заповяда да не й купува прекалено много подаръци, да не протяга прекалено често ръце към нея и да не я поваля много пъти в тяхното голямо легло с балдахин. Но му бе твърде трудно да се удържа. Обичаше да гледа усмивката й и да слуша смеха й. Неочаквано стана лесно да я прави щастлива. Грейс не му се съпротивляваше повече. Той усещаше, че тя му се бе покорила.

Още държеше в себе си дванадесеткаратовия жълт диамант.

Страхуваше се да я ухажва прекалено стремително и напористо. Беше успял да я накара да се влюби в него. Спокойно можеше да твърди това не само заради начина, по който тя отвръщаше на ласките му в леглото, но и заради усмивките, които тя му отправяше. Заради погледа й, който той долавяше върху себе си, докато тя го наблюдаваше скришом. Обаче реши да изчака още малко, преди отново да й направи предложение за брак.

В началото той изпитваше леко подозрение, докато те прекарваха времето си в правене на любов в приятните утрини и ходеха на разточителни пикници следобед. Грейс беше отстъпила прекалено лесно. Това просто не й беше присъщо. Но след това той се сети, че досега трябва да е разбрал, че никога не бива да очаква Грейс да постъпва като другите жени и че тя винаги ще се държи непредсказуемо.

Ако не беше тя, той щеше да изостави напълно текущия си бизнеса. Не искаше да се отделя и за миг от нея. Но Грейс беше категорична и неумолима, и настояваше той да посвещава по няколко часа всеки ден на обширните си делови интереси.

— Нали не искаш да те ограбят посред бял ден? — питаше тя с ръце на хълбоците.

— Не, мадам.

Той се усмихна и те си създадоха навик. Всеки ден от десет до два той поддържаше кореспонденцията си и насочваше цялото си внимание към бизнес интересите си. Разбраха се Грейс да обикаля през това време насам-натам из града. Тя винаги се завръщаше с нови покупки — пресни кифли, дантелени ръкавици, камея или фиба. Веднъж дори му донесе подарък — прекрасен пръстен от оникс и злато. Рейд онемя от изненада. Макар да бе получавал и по-рано подаръци от жени, този случай беше различен, защото бе от Грейс. Той остана поразен.

— Харесва ли ти? — попита тя срамежливо.

— Прекрасен е.

— Зная, че ти го купих с твоите пари…

Той я прекъсна, като я сграбчи стремително и прегърна страстно.

— Парите, които ти давам, са твои. Благодаря ти, Грейс. — Искаше да й каже, че я обича, но се страхуваше да разкрие най-съкровените си чувства. Те, разбира се, не се бяха скрили далеч от хорските очи през тези дни. Отдалеч му личеше, че е дълбоко влюбен в нея.

Рейд взе решение. Изпрати телеграма на близките си. В нея им съобщаваше, че той и една позната дама ще пристигнат на петнадесети, след три седмици. Усмихна се при тази мисъл. В рамките на тези двадесет дена ще й направи предложение и Грейс ще го приеме. Това означаваше, че когато се върне вкъщи, ще води и булката си. Не мислеше да се бави с женитбата до пристигането им в ранчото на родителите му. В мига, в който Грейс приеме предложението му, ще я отведе при най-близкия свещеник и ще й надене този пръстен на пръста.

Беше се настанил да поиграе в „Черната пета“ след вечеря. Грейс го бе прогонила навън. Каза му, че й се налага да напише няколко писма и че точно сега няма време да се шляе насам-натам с него. Това му хареса. Искаше тя винаги да мисли само за него. Дори когато Грейс се занимаваше с нещо друго, той искаше да бъде заедно с нея, в съзнанието й… все едно, че Грейс е винаги с него.

Искаше му се да се прибере в хотела и да се люби с нея. Обаче току-що бе спечелил голяма сума, а той вярваше в честната игра. Фарис и другите никак нямаше да му се зарадват, ако ги изостави точно сега. Освен това той и Грейс се бяха любили целия следобед на една поляна до езерцето. Но знаеше, че ако продължи да мисли за това, колкото и да обичаше да играе честно, ще излезе от играта.

— Хей, Рейд! Тука ли си или те няма? — Джордж махна с ръка пред лицето му.

Рейд изруга и отпусна ръка.

— Мислех за нещо друго. Извинявай.

— Защо не се върнеш в любовното си гнездо и не се отървеш от натрапчивите си мисли — или каквото друго там те мъчи. — Той му намигна и го изгледа цинично.

— Хей, слушайте — възкликна силно някой от съседната маса.

Всички до един, включително и Рейд, замълчаха и се вслушаха в нощта. Чуваха се само щурците, едно конско изцвилване и шумът от колелетата на нечий файтон. По дяволите всичко това! Той си дръпна назад стола и се приготви да си тръгва, когато изведнъж прозвуча отчетливо, като ставаше все по-силен, тропотът на приближаващи конски копита. Побиха го ледени тръпки.

Беше късно и имаше само едно възможно обяснение за голямата група ездачи.

Джордж произнесе думите:

— Нощни ездачи.

— Чудя се кой ли клетник са подгонили — промълви някой.

Рейд си мислеше същото. Кипна от възмущение и гняв. Изведнъж забеляза, че всички в бара го гледат. Отново го побиха тръпки като зловещо предчувствие за надвисваща гибел. Не си носеше пистолета, но имаше нож в себе си. Изправи се бавно на крака. Помисли си:

„Нима Форд ще посмее да ме нападне?“

И Джордж се изправи.

— По-добре си върви.

Рейд му се усмихна накриво.

— Нямам намерение да бягам.

Очите на Джордж се ококориха от изненада.

— Глупак! Те не търсят теб! Как можа да й позволиш да направи това, Рейд? Не знаеше ли, че ще се стигне дотук? Роулинс от няколко дни дрънка непрекъснато за твоята малка червенокоска.

— Какво?

— Той се е раздразнил от това, че тя още учи чернилките — каза Джордж. — Раздразнил се е и от това, че тя не се е подчинила на второто му предупреждение. Наистина е ядосан.

Рейд разбра всичко за секунда.

— Тя ги учи?

Искрена симпатия се изписа по лицето на Джордж.

— Не знаеше ли? Тя е организирала нов клас. Те се събират всеки ден от десет до два, Рейд. Като слушах вчера Роулинс, останах с впечатлението, че…

Рейд изруга и се втурна навън. Усети, че Джордж го следва по петите. Изненада се леко. Не успя да направи и крачка навън от входа и ездачите прелетяха в галоп покрай него. Големите черни коне бяха около дузина на брой. Рейд замръзна на място. В същия миг, в който те отминаха, той скочи на коня си и го подкара в галоп, като се мъчеше отчаяно да се сети за някой по-кратък път до хотела. Нямаше пряк път. Когато сви зад завоя в галоп, видя, че множеството конски тела се приближава стремително и спира пред хотел „Сребърната дама“. Половината от ездачите слязоха от конете и като един се втурнаха вътре.

Грейс знаеше, че е допуснала голяма грешка.

Излъга Рейд и сега се чувстваше ужасно. Но той нямаше да й разреши да преподава. Затова тя тайно и зад гърба му продължаваше да се занимава с децата. Нямаше да му отстъпи. Това бе невъзможно.

Не ставаше дума само за правото на децата да се учат. Знаеше, че Алън ще бъде в състояние да се върне на половин работен ден чак след няколко седмици. И какво ще прави тя тогава? Няма да бъде нищо повече от любовница на Рейд.

Дори ако той пак й направи предложение, как би могла да го приеме? Любовта не беше всичко на този свят. Той се мъчеше да я принуди да се подчини на волята му, а тя дори не му беше жена. Той нямаше никакви права над нея, в никакъв случай не и законни права, обаче й бе наложил решението си, което я засегна дълбоко. Знаеше, че ще бъде истинско чудо, ако се оженят, без да започнат спор по някакъв въпрос, по който той пак ще се опита да й наложи волята си. И ще постъпва така и по-нататък, защото двамата нямаха едно и също мнение по никой въпрос, а нямаше особена вероятност някой от тях да се промени.

Подобни размишления бяха безсмислени. Той няма да й предложи пак брак и тя трябва да благодари за това на бога. Защото някаква неразумна частичка от душата й просто умираше да му каже „да“!

„Това ли е любовта?“, запита се тя и зарови лицето си във възглавницата. Страдание, душевна болка и толкова силен копнеж, че те разяжда отвътре?

Толкова много го обичаше.

Имаше чувството, че е уловена в капан.

„Още един ден изтече“, напомни си тя енергично. Беше сключила споразумение. Ще остане с него в продължение на една година. Защото нямаше да се справи с тези увъртания и чувстваше, че трябва да му признае всичко. Грейс беше сигурна само за едно. Не се бяха разбирали той да й забранява да преподава. Не бяха споменавали това и що се отнася до нея, ако тя знаеше, че той ще постъпи така, никога нямаше да се съгласи да се обвърже с него.

Имаше ужасното чувство, че рано или късно Рейд ще разбере, че тя не му се е подчинила и истината ще предизвика поредица от събития, които ще приключат с това, че тя ще го напусне. За нейна изненада от очите й потекоха горчиви, сълзи. Ужасно неприятно й бе да признае как трябва да постъпи. „О, Рейд“, помисли си тя, „върни се, люби се с мен и излекувай всички рани, дори само за един кратък миг. Прегърни ме, сякаш ме обичаш. А аз ще се преструвам…“

Тя вдигна глава. Нощта беше странно тиха, тъй като обикновено пиянската глъчка от баровете по Сребърната улица се чуваше изпод стръмнините и изпълваше въздуха. А след това тя долови лек тътен като от отдалечен тропот. Дали не валеше? Вдигна се на лакът. Невъзможно бе това да е причината. През целия ден на небето не се бе мярнало и едно облаче.

Конници.

Те се приближаваха все по-наблизо.

Тръпка на ужас, съпроводена от внезапно осъзнаване на истината, полази по гърба на Грейс. Това със сигурност бяха нощни ездачи.

Инстинктите й нашепваха да се свие на кълбо под завивките, треперейки. Вместо това тя седна неподвижно. Едновременно се разгневи и уплаши. Опита се да помисли трезво. Коя ще бъде следващата им жертва? Почти не беше за вярване, че е възможно те да яздят толкова нагло по улицата по стръмнините. Какво да прави?

Де да беше тук Рейд!

Тропотът на конските копита беше толкова силен, че те сигурно се намираха под прозорците й. Чуваше пръхтенето на конете, подрънкването на юздите и подръпването на поводите. Грейс се изплаши и изтича до прозореца. Видя няколко конника, които държаха шест коня без ездачи на улицата под нейния прозорец.

В същия миг, в който тя си помисли: „Те са дошли за някой тук, в хотела“, чу тежки стъпки на мъже, които изкачват стълбите. Сви се уплашено до прозореца.

Вратата се отвори от нечий ритник и изхвръкна от пантите си. Грейс се втренчи в шестимата мъже, които се бяха скупчили на входа, който се виждаше смътно на светлината на един фенер.

— Браг го няма тук — изрече някой със задоволство. Ужасената и вцепенена Грейс разпозна в говорещия шерифа Форд.

— Казах ти, че е в бара — отговори друг.

— Здрасти, момиче — Форд се ухили и показа пожълтелите си зъби.

Грейс нямаше сили да помръдне.

— Аз ще я хвана — Роулинс си проби път и се запъти без усмивка към нея.

Грейс нададе ужасен вик, завъртя се силно и блъсна силно прозореца, който беше леко отворен. Те се намираха на втория етаж. Под нея имаше наклонен дъсчен покрив, а по-нататък нямаше нищо друго, освен прашната улица. Тя изпадна в паника и прехвърли единия си бял крак над перваза, но ръцете на Роулинс я уловиха и издърпаха обратно. Грейс изпищя.

Той й удари един силен шамар по лицето, за да я накара да замълчи.

— Затваряй си устата, учителко.

Грейс едва усети болката, когато той я помъкна за кръста по пода като чувал с картофи. Започна да се извива и да се гърчи, и зарита с крака, като се мъчеше да се освободи.

— Проклета малка котка — отбеляза някой.

— Приятелка на негрите — процеди Роулинс.

— Не знам — изрече неспокойно един младежки глас, — тя е жена…

— Тя е една луксозна проститутка янки — изкиска се злорадо Форд и я дръпна силно напред. — Хей, не ти ли се иска да преспиш с нас, учителко? Дали ще издържиш на това, което съм решил да ти сторя? — Той стисна силно гърдите й.

Грейс се наведе над ръката му и впи зъбите си в нея с всички сили.

Той нададе рев от болка, вдигна я право нагоре и я удари с такава сила с опакото на ръката си, че и се привидяха звездички, а след това пълна тъмнина обви съзнанието й.

Той не издаваше звук.

Конете пред него затрополиха на север от Начез.

Рейд тичаше безшумно и с лекота. Кръвта му кипеше от ярост и го удряше в главата. С вътрешното си зрение виждаше едно и също — как измъкват Грейс по нощница от хотела и я хвърлят на гърба на нечий кон. Тя не помръдва и изглежда безжизнена.

Тази вечер жадуваше за кръв.

Носеше се с леки и големи стъпки въпреки ботушите си, които не бяха пригодени за тичане. Държеше в ръце пистолета на Джордж. Тичаше безшумно така, както се бе научил в детството си, когато бе стоял с часове навън под тексаското слънце и както го бе учил баща му метисът. Нито една клонка не изпращя под краката му. Не прошумоля и един лист. Беше тъмно, но той не се спъна. От години не беше тичал така, всъщност от войната насам. Тогава той бе преследваният. А сега беше ловецът.

Той чу, че спират, чу гласовете им. Те бяха възбудени, гневни и спореха помежду си. Пот обля тялото му. Панталоните и ризата залепнаха за кожата му. Той спря и се сви зад храстите. Погледна да види какво става в сечището. Гледката накара всеки мускул в тялото му да се втвърди. За пръв път той издаде звук — рязко и приглушено вдишване.

Грейс лежеше на земята на ръцете и коленете си и разтърсваше замаяно глава. Дългата й коса се беше разпиляла навсякъде около нея. Форд се наведе от гърба на коня и с едно светкавично движение скъса нощницата й. Мъжете замлъкнаха. Гледката ги бе зашеметила. След това някой наруши мълчанието.

— Исусе Христе — ахна някой. — Вижте краката й.

— И циците.

Форд се засмя. Звукът отекна надалеч в нощта. Роулинс скочи на земята и изправи Грейс на крака, а после я притегли плътно до себе си. Ухили се и стисна грубо гърдите й. Отвори уста да каже нещо. Думите му така и не се чуха.

Ножът се заби отзад в шията му. Той се вцепени, отвори широко очи и рухна на земята.

— Бягай, Грейс — извика Рейд, изправи се и се показа пред тях, после почна да стреля. Човекът, който стоеше най-близо до Грейс, падна, преди да успее да направи някакво движение.

Грейс се обърка. Реагира твърде бавно. Закъсня много с опита си да избяга. Край Рейд изсвистяха няколко куршума. Той се опита да им отвърне. Видя, че Форд посяга да я хване и се завъртя, за да го застреля. Отклони поглед от бъркотията, която настана след изстрелите. Тъкмо когато натискаше спусъка, го одраска един куршум и той пропусна целта си.

Форд задърпа Грейс настрана. Държеше я пред себе си и крещеше на всички да спрат да стрелят. Хората му, които се бяха изпокрили зад скали и дървета, се подчиниха. Рейд се облегна на един дъб. Не обръщаше внимание на горещата струйка кръв на хълбока си. Гледаше как Форд държи Грейс и копнееше отново да почне да раздава смърт:

— Хванах малкото ти момиче, Браг — изкрещя Форд. — Хвърли си оръжието или ще направя дупка в хубавата й бяла кожа.

От слепоочието на Рейд потече пот, която навлезе в лявото му око. Усещаше, че ще загуби контрол и ще полудее при гледката на голата и уязвима Грейс.

— Ще го направя, Браг! — изкрещя Форд.

Рейд хвърли оръжието си.

— Вземете пистолета — отсече Форд. — И го хванете.

Рейд пристъпи иззад дървото. Двама души го уловиха чевръсто. Той се остави да го изведат на светлината на факлите. Целият настръхна, когато видя по лицето на Грейс един червен белег, който беше започнал да посинява. Кожата й се беше подула. След това видя, че Форд опипва гърдите й и обезумя. Поведе неистова борба с двамата, които го държаха и се освободи. Смехът на Форд секна рязко. Рейд изпита неописуемо удоволствие, когато връхлетя върху шерифа и го хвана за гърлото. Няколко секунди не му стигнаха, за да го прекърши с двете си ръце. Писъкът на Грейс беше последното, което чу. Усети страшна болка в тила си и всичко пред него потъна в мрак.

Водата беше гореща. Той се задави, когато тя почна да се стича по лицето и устата му. След това усети, че това не е вода, а уиски. Болката в главата му ту спираше, ту се появяваше отново. Той си спомни къде се намира. Обзеха го гняв и страх. Съвземаше се с мъка в мрака, когато някой плисна в лицето му още течност. Плисването беше като шамар. Рейд плюна, изкашля се и отвори очи.

— Не искам да изпуснеш представлението, Браг — измърка Форд.

В погледа на Рейд се четеше омраза.

— Първо малката ти приятелка и после е твой ред.

Тялото на Рейд се сгърчи и въжетата, които обвиваха китките му се впиха в кожата му. Той се изправи благодарение на силните си крака. Веднага забеляза Грейс, която беше вързана на кръст. Бяха я обърнали с лицето надолу. Тя беше гола и трепереше. Рейд едва успяваше да говори от страх, но когато отвори уста, гласът му беше съвсем спокоен.

— Не го прави — каза той и откъсна поглед от бялото й тяло. — Знам, че искаш мен, а не нея.

Форд се засмя.

— Ние ще й причиним само малко болка — каза той. — Но това ще стигне, за да си стегне багажа и да загуби всякакво желание да се връща тук. Но ти… — той пристъпи по-близо. — Ти ще видиш как кожата ти става червена. След това ще гледаш как я чукам. А после ще умреш продължително и бавно, Браг, и никой в Начез няма да го е грижа за теб.

— Тя е жена.

— Тя е твоята проститутка янки — изрече цинично Форд и се засмя, когато Рейд размърда безсилно ръцете си във въжетата. Шерифът се протегна и го блъсна силно назад. Рейд падна на ръцете и хълбоците си. Главата му се удари в земята. Болката го проряза и пред очите му притъмня. За миг лежеше почти в безсъзнание и се бореше с пристъпите на виене на свят. Повдигаше му се. Чу, че Форд нарежда на някого да го свести. Нямаше право да припада тъкмо сега. Длъжен бе да спаси Грейс. Тръскаше глава, за да я проясни, когато някой пак му плисна уиски в лицето. Този път двама души го повлякоха и изправиха на крака. Когато го пуснаха, той се олюля несигурно. Шерифът изрече рязко нова заповед.

— Дръж го, Франк, не искам да изпусне нещо.

— Почвай — нареди той на мъжа, който стоеше с камшик до Грейс.

Стори му се, че движението е забавено. Рейд видя, че тялото й се напряга и проблясва на светлината на факлите. Забеляза, че ръката на мъжа се вдига бавно назад и после се насочва напред също толкова бавно. Коженият камшик се изви като змия към Грейс. Сякаш му трябваше цяла вечност, за да стигне до нея. Чу крясък и се стресна, защото не извика Грейс, а той. Камшикът плесна леко кожата с цвят на слонова кост и остави червен белег по гърба й.

Цялото тяло на Грейс се изкриви. Рейд се дръпна, за да се освободи от двамата, които го държаха. Форд се засмя. Мъжът нанесе нов удар на Грейс. Този път тя изскимтя и главата й клюмна надолу към въжетата.

В нощната тишина прозвуча изстрел. Всички, включително и Рейд, се обърнаха към стрелеца. Тъмнината беше гъста, но не чак дотам, че да скрие няколкото ездачи, които тъкмо минаваха покрай дъбовете. Отекна нов изстрел и някой извика от болка. Нощните ездачи се втурнаха да се крият. Форд закрещя безсмислени заповеди. Рейд усети, че около него няма никой. Той падна на земята и се затъркаля. Изтрещя залп, после още един. Той се изви и видя Грейс. Страхуваше се да не я уцели някой заблуден куршум. Застана с усилие на колене. Паникьосаните ездачи хукнаха да бягат покрай него.

— Не мърдайте, миста Рейд — изрече един тих глас зад него.

— Джеф! — ахна Рейд. — Можеш ли да ме освободиш? Черното като нощта малко момче имаше нож и му преряза въжетата. Рейд още не се бе освободил напълно и се запровира към Грейс между последните няколко конника. С ъгълчето на очите си съзря Форд, който се отдалечаваше в галоп от него. Знаеше, че ще го убие скоро. Стигна до Грейс тъкмо когато над поляната се възцари пълна тишина.

— Грейс? Грейси?

— Добре съм — изпъшка тя с пресипнал и дрезгав глас.

Ръцете му още трепереха, но той ги сложи на бялото й рамо без белези. Прилоша му при вида на окървавения й гръб. Джефри й бе разрязал въжетата. Рейд я взе на ръце. Не знаеше откъде намери сили да се изправи с нея. След това усети, че Джордж мята сакото си върху нея, а Алън Кенеди казва:

— По-добре да ги отведем при лекаря.