Виолетов огън

15

Именно тази тревожна мисъл задържа будна Грейс, когато тя си легна.

Имаше един съвсем лесен изход… Рейд. Веднага се ужаси.

Знаеше, че по-скоро би умряла, отколкото да приеме неприличното и безочливо предложение на Рейд. Неканени в съзнанието й нахлуха пресни спомени, спомени за твърдото му тяло, притиснато интимно в нейното, за докосването на неговите нежни и безкрайно съблазнителни устни. Грейс зарови лице в шепите си. Не беше честно! Всичко в нея заговорничеше против самата нея, начело с предателското й тяло, и я тласкаше в обятията на Рейд. Почувства се, сякаш е уловена в капан.

Няма да му стане любовница. Сключи ръце на гърдите си. Разумът й рисуваше картината на Сребърната улица с подредените един до друг барове, обърнати към широката, мудно течаща Мисисипи.

Опита се да си представи как ще изглежда в къса пола, каквато носеше блондинката в „Черната пета“. Не успя. Изчерви се. Преди да падне толкова ниско и да посрами убежденията, които й бяха толкова скъпи, ще пита отново в хотелите по хълмовете дали им трябва сервитьорка. Тази работа се ползваше с лоша слава, но беше за предпочитане пред Сребърната улица.

Грейс пропъди тия мисли. Сърцето й се сви, когато чу, че някой се качва по стълбите. Всички жени, които живееха на този етаж заедно с нея, се бяха оттеглили в стаите си. Кой ли идваше сега? Приседна и се вслуша в шума.

Някой почука леко по вратата й. Грейс стана веднага, за да отвори.

— Клариса! — ахна тя.

На смутеното лице на сестрата на Джефри се изписа явно облекчение, когато видя Грейс.

— Миз Грейс, не зная какво да правя!

— Какво има? Добре ли си?

— Нощните ездачи ще излязат навън тази вечер — извика ужасената Клариса. — Не знам какво да правя, но си спомних за вас, тъй като сте учителка и сте толкова хубава! Последния път те за малко не убиха брат ми Джим!

— О, господи — възкликна Грейс. За миг застина от изненада. След това хлопна вратата. — Сигурна ли си в това, което казваш?

— Да, мадам.

— Знаеш ли къде ще отидат?

— В Шантитаун. Един човек от републиканското правителство ходи там днес, държа реч и се опита да увери всички ни да гласуваме наесен. Каза ни да не се страхуваме, защото кланът вече не съществува — Клариса се беше притиснала до ръкава й. — Какво да правим?

— Трябва да намерим Рейд — отвърна мигновено Грейс. — Той ще ти помогне.

Тя вече си навличаше полата над нощницата и си намяташе шал над раменете.

— Хайде, Клариса — подкани я мрачно Грейс и хукна надолу по стълбите. — Неговата стая е на втория етаж.

Рейд го нямаше.

— По дяволите! Сигурно е в някой от онези барове или бордеи — каза Грейс. — Да тръгваме!

Клариса я следваше по петите. Изхълца сподавено.

— А сега какво ще правим?

— Ще ги спрем — отвърна светкавично Грейс. — Ще идем да ги спрем!

Влязоха в кабинета на Хариет. Грейс спря пред прекрасен махагонов шкаф с оръжия. Тя се поколеба и си спомни колко дълбоко ненавижда насилието, но само за секунда. Животът на невинни хора бе в опасност. Опита се да отвори вратичката. Клариса ахна.

— Няма да ги спрете, мис Грейс. Не и вие…

— По дяволите, сигурна съм, че искам да опитам — каза Грейс зачука по ключалката. — Проклятие, заключена е.

Клариса я дръпна за ръкава.

— Миз…

Грейс взе едно преспапие, удари стъклото и го строши. Сграбчи най-модерната на вид пушка, която й попадна пред погледа.

— Да вървим, Клариса. Имаш ли кон?

— Само Мери. Тя е муле.

Щом се озоваха навън, Грейс видя едно голямо мършаво муле и потръпна. Напомни си строго, че сега не е време да позволява на страха си от конете да й попречи. Клариса й помогна да се качи, а след това се покатери след нея. Мери опъна ушите си назад, когато усети двойния товар. Но щом двата чифта пети я смушкаха, тя потегли покорно в неподдаващ се на контрол бърз тръс. Грейс се поклащаше силно и стискаше здраво юздите и пушката. Полагаше отчаяни усилия да не се изтърси на земята.

— Мисля, че трябва да отидем в града да намерим миста’ Рейд — каза разтревожено Клариса. — Иначе ще ни убият.

След това добави:

— Отпуснете си гърба, мис Грейс. Така ще му стане много по-лесно на мулето да ни носи.

— Никога не съм харесвала конете — изрече Грейс през здраво стиснатите си зъби, — но току-що разбрах, че мразя мулетата!

След няколко минути тя запита:

— Клариса, как разбра, че нощните ездачи ще излязат гази вечер?

Усети, че младото момиче настръхва.

— Чух го — каза най-накрая Клариса.

— Как?

— Когато си тръгвах от Триилоун.

Грейс беше прекарала в Начез достатъчно време, за да знае, че Триилоун е всичко, което е останало от старата плантация на Роулинс. Това беше голяма бяла дървена къща недалеч от Мелроуз. Вътрешностите й се свиха.

— Какво правеше в Триилоун?

Клариса се подвоуми.

— Трябват ни пари, мис Грейс.

— Клариса! Да не искаш да кажеш, да не искаш да кажеш, че си се отдала на онзи момък Роулинс?

— Нямах избор.

— Имаш избор!

— Не, мадам — отвърна тя упорито. — Нямам. Ние сме толкова задлъжнели на Баркли, че нашите деца никога няма да могат да напуснат тази земя. А един Господ знае, моите деца може и да не израснат тук, ако аз се погрижа за това.

— Деца — произнесе безсилно Грейс. — Да не си бременна?

— Не, не съм. Но някой ден ще се омъжа и ще забременея. Когато настъпи този ден, ще имам парите, които ми трябват, за да се махна оттук. Освен това — каза предизвикателно Клариса. — Слушам какви ги приказва Роулинс. Понякога след няколко уискита той говори открито дори пред мен. Тази вечер при него се бяха отбили няколко приятели. Чух ги да си говорят за това, което бяха решили да направят. Те искат един от нас да си изпати за назидание на всички, мис Грейс. Искат да спечелят изборите наесен и да свършат веднъж завинаги с републиканското управление. Омръзнало им е янките да им казват какво да правят. Те казват, че нищо няма да ги спре тази година и че ако се наложи, ще избият половината цветнокожи и половината заселници от Север, за да постигнат това.

— О, боже — каза Грейс. — Ще се наложи да викаме федерални войски.

Клариса не отговори.

Задният салон на бар „Черната пета“ беше само за специални гости. Единствено джентълмените, които ангажираха предварително стаята, имаха право да се разположат в това уютно място. Не пускаха абсолютно никой друг, с изключение на един келнер, който носеше нови напитки и чистеше пепелниците. В полунощ стаята обикновено се изпълваше с гъст, тежък дим, въпреки внушителния вентилатор над главите на играчите. За разлика от предната част на бара, където глъчката от разговорите, смеха, тракането на рулетката и мелодиите на пианото създаваха постоянен шум, залата отзад беше неизменно тиха. Отвън красиви момичета пускаха в ход чара си, отзад не се допускаха никакви жени.

Рейд губеше непрестанно. Не успяваше да се съсредоточи върху картите си. Пред очите му постоянно стоеше образът на Грейс, хванала полите си с една ръка, повдигаща ги, за да оголи стройните си глезени, скокът й от сала, за да преджапа до брега. И той се усмихна.

Усмивката му изчезна, когато споменът продължи. Полите й се прилепиха до дългите й прекрасно оформени крака — за може би хиляден път той си припомни възбуждащото тяло на Грейс. То бе дълго и стройно, с разкошни гърди. Рейд веднага усети възбуда в слабините си. Спомни си как тя лежеше под него с разтворени крака, гореща и мокра. Една ерекция го възнагради за спомена му. След това си припомни последното събитие от поредицата от непрестанни кризисни ситуации, в които Грейс явно бе затънала до гуша — решението й да замести Алън като учителка. Вътрешностите му се свиха от тревога. Тя беше глупачка. Ще я убият, ако продължава така.

— Рейд, къде, по дяволите, си се унесъл? — попита Тилдън Феърбанкс.

Рейд хвърли картите си на масата.

— Излизам от играта.

Джордж Фарис се подсмихна.

— Май имаш проблеми тази вечер?

Погледът на Рейд беше спокоен.

— Да.

Вратата се отвори, но никой не обърна внимание на келнера, който влезе, бутайки маса на колелца, върху която имаше питиета и чисти пепелници. А след това иззад него в залата влетя едно малко черно тяло, което изпревари келнера. Охранителят Макмърти се появи задъхан зад него.

— Спрете това момче! Хей, момче, нямаш право да влизаш тук! — Макмърти бе целият червен. Започна да ругае цветисто.

Изумените покерджии спряха да играят, когато видяха, че Джефри се втурва право към Рейд. Рейд задържа момчето, после приклекна и го хвана за раменете, тъй като виждаше, че то се готви да изкрещи.

— Какво има, Джеф? Станало ли е нещо с Грейс?

— Да, сър — изрече с усилие момчето. — Вървях след сестра ми до пансиона на мисис Хариет. Тя потърси мис Грейс. А след това излязоха и носеха пушка. Ще ги пребият! — момчето почна да вика безпомощно.

— Накъде се отправиха? — попита мрачно Рейд.

— Към Шантитаун.

Намеси се Тилдън Феърбанкс.

— Хей, Рейд, ти май си единственият бял в този град, който не знае какво ще стане там тази вечер.

Той се обърна към приятеля си.

— Изплюй камъчето, Феърбанкс. Веднага.

— Решили са да дадат урок на негрите, в случай, че някой от тях е решил да послуша републиканеца, който беше днес в града.

Рейд изруга и изчезна, преди някой да успее да мигне.

— Ще накажем ли един за назидание на всички? — извика от коня си Роулинс.

Нощните ездачи бяха седем. Четирима бяха на коне отстрани до Роулинс, а двама, които бяха слезли на земята, държаха един силно уплашен негър на име Хенри.

— Да — отекна ревът им.

Бяха докарали няколко треперещи негри да гледат.

— Това да ви е за урок. Няма да слушате вашите приятели янки, иначе по вас няма да остане здрава кожа — обяви Роулинс. — Почвай да го биеш, Франк.

Гледката беше непоносима.

Грейс не успя да се сдържа повече, въпреки че трепереше от страх от главата до петите. Седеше върху Мери в гората, която ограждаше сечището, където предстоеше да се състои побоят.

— Как да накарам това магаре да помръдне? — прошепна тя на Клариса, която стоеше на земята, трепереше и викаше беззвучно.

— Ритни го — каза Клариса.

Грейс ритна силно мулето. Мери изви глава и я погледна. Клариса я удари отстрани. Мери изскочи от гората и хукна право към мястото, където връзваха нещастния негър за един дебел кол.

Грейс се носеше лудо напред и се опитваше едновременно да хване юздите, да обуздае мулето и да насочи заплашително оръжието. За пръв път през живота си съжали, че не умее да язди. Но може би беше по-добре, че не умееше. Щом чуха тропота на връхлитащото и ревящо пронизително животно, главите на хората се извърнаха към нея. Конете им се размърдаха разтревожено. Мери хапеше мундщука и препускаше лудо напред. Грейс се прилепи до нея с краката си и с едната си ръка. Едва смогваше да се задържи на седлото. Загуби и ума, и дума. Юздите се носеха като дълги ленти зад гърба й. Неусетно за нея Мери се озова точно срещу Роулинс. Грейс успя да насочи пушката право напред.

— Какво става, по дяволите — изкрещя Роулинс и дръпна юздите, за да се махне от пътя й.

Мери зави и едва не закачи дорестия кон на Роулинс. Младежът се зае да успокоява уплашения си жребец. Грейс започна да се смъква настрани. Премести горната част на тялото си, за да овладее положението с дясната ръка. В този миг Мери се спъна. Оръжието изгърмя.

Изстрелът профуча опасно близко до коня на Роулинс, който изцвили, препусна и проби редицата на четиримата ездачи, като създаваше хаос и бъркотия.

Дузината негри, които бяха принудени насила да гледат, се разпръснаха и побягнаха.

Грейс се изтърси позорно на земята.

Мери спря рязко и задъвка бурените.

Роулинс овладя дорестия си кон и го подкара назад с камшика.

— Върнете негрите тук — изрева разярено той.

Грейс се изправи и насочи пушката срещу него. Трепереше.

— Не! — извика тя. — Ще застрелям всеки, който помръдне! Репликата й сякаш бе извадена от някой булеварден роман.

Стори й се глупава.

Но имаше ефект. Нощните ездачи се вцепениха и зачакаха заповед от водача си.

Той не й повярва.

Няма да посмееш да ме застреляш, момиче — заяви цинично той.

— За малко не те уцелих първият път — изрече задъхано Грейс. — Заради мулето те изпуснах. Този път никакво муле няма да ми попречи.

Роулинс се поколеба.

— Какво да правим? — попита Франк, който все още стоеше до вързания негър.

Лицето на Роулинс се изкриви от яд.

— Никой негодник янки, който си пада по негрите, няма право да ми заповядва — каза той, пришпори коня си и се насочи право към нея.

Грейс се молеше в пушката да са останали още куршуми. Вдигна я нагоре.

— Стой на място, Роулинс — извика тя. — Предупредих те!

Той се подсмихна, а конят му увеличи скоростта си. Грейс преглътна. Той беше на тридесет ярда. Вече премина половината разстояние и приближаваше. Смееше се. Грейс събра всичките си сили и натисна спусъка. Нищо не се случи.

Роулинс нададе тържествуващ крясък и посегна към нея. Ръцете му я обвиха. В същия момент прозвуча изстрел. За миг Грейс се оказа плътно притисната до потното седло на коня. След това усети, че той се напряга и го чу да вика от болка. Пусна я. Тя падна на колене.

— Само опитай, Роулинс — каза провлечено Рейд изпод сенките. — Извади си пистолета.

Роулинс застина. Рамото му кървеше обилно, ръкавът му се оцвети в червено. Няколко секунди всички стояха със затаен дъх и чакаха Роулинс да си извади оръжието. Но той сигурно разбра, че тази постъпка ще бъде гибелна, защото Рейд бе насочил револвера си към него напълно невъзмутимо и със сигурност нямаше да го пропусне.

Рейд извика с презрителна нотка в гласа:

— Махайте се оттук и вървете по дяволите. Веднага! Първо се разпръснаха четиримата ездачи.

Роулинс не отстъпи. Гневният му поглед предизвикваше Рейд.

— Ще съжаляваш, тексасецо. Ще се погрижа за това.

— Ще те чакам с нетърпение.

Когато Франк и третият човек се качиха на конете си, Роулинс изгледа явно похотливо Грейс, която вече се бе изправила и държеше в ръце празната пушка. Рейд усети скритата заплаха в погледа му и се скова от напрежение. Роулинс забеляза това и се подсмихна още повече. После пришпори коня си и тримата се отдалечиха в галоп.

Грейс се запъти към вързания мъж. Едно кратко изречение на Рейд я спря.

— Стой на място.

Тя остана неподвижна.

Като по някакво чудо от дърветата изникнаха негри. Двама души започнаха да развързват своя приятел. От гората се появи Клариса и се затича към нея.

— Добре ли сте, мис Грейс?

Грейс изправи рамене. Никак не й беше лесно, тъй като тялото й все още трепереше неудържимо. Успя да кимне на Клариса. Междувременно чу приближаването на коня на Рейд. Накрая усети с гърба си докосването на горещото запенено животно.

— Хубав въпрос — каза Рейд със същия леденостуден глас. — Защо не й отговаряш, Грейс?

Макар че Рейд не беше многословен, на нея й се стори, че думите му подействаха на кожата й като одраскване с шкурка. Разбра, че постъпката й го е разярила. Усети, че в устата й е сухо.

— Добре съм — отвърна тя и се постара да говори ясно и високо. Думите й прозвучаха като леко писукане.

— Онзи човек добре ли е? — попита Рейд.

— Добре ли си, Хенри? — запита Клариса.

— Добре съм, сър — отвърна Хенри, пристъпи напред и затърка ожулените си китки. — Мадам, трябва да ви благодаря.

Грейс беше твърде неспокойна, за да изпита удоволствие, но успя да отвърне на Хенри с нещо подобно на усмивка или поне така се надяваше. След това Рейд я издърпа безцеремонно в си и я настани там да седне настрани. Неусетно за себе си се загледа в стиснатите му челюсти. Отвори уста, за да почне да протестира. Рейд отсече, без да поглежда към нея:

— Не ме тормози.

Тя си затвори устата.

Силната му като стомана ръка обви кръста й. Бързият ход на врания жребец изобщо не можеше да се сравни с ездата на Мери и макар че бе здраво притисната към скута на Рейд, тя не успя и не дръзна да се отпусне. Всъщност трепереше от време навреме, докато седеше изправена, като че ли е глътнала бастун и се мъчеше да избегне всякакъв контакт с горната част на тялото му. Рейд не каза нищо, дори да бе забелязал трепета й. Тя се ужаси, когато усети колко се е напрегнал. Той не насочи жребеца си към Горната улица, където се намираше пансионът на Хариет Голд. Грейс се страхуваше да попита накъде я е повел. Очите й се уголемиха от изненада, когато стигнаха до Сребърната улица, а после свърнаха наляво към възвишенията. Той я хвана по-здраво, сякаш бе доловил объркването й. Накрая се спря пред хотел „Сребърната дама“. Грейс гледаше смаяно.

Той се плъзна на земята и я смъкна, сякаш е чувал с жито. Кой знае защо коленете й бяха омекнали и се изкривиха в момента, в който краката й стъпиха долу. Рейд застана до нея. Твърдата му като стомана ръка я хвана през кръста. Той я придържаше по този начин, така че не й оставаше друга възможност, освен да закрачи с него. Влязоха в хотела.

— Рейд…

— Млък.

Той я поведе нагоре по стълбите към своя апартамент. Не я пусна, докато изваждаше ключа и отваряше вратата към прекрасно обзаведените стаи, които тя бе видяла онзи ден. Грейс се озова вътре. Стъпи неуверено на дебелия килим от Обюсон, огледа се наоколо и си помисли: „Това е лудост.“ След това чу, че някой заключва вратата и главата й се извърна рязко. Обезпокоеният й поглед се сблъска с този на Рейд. Той беше толкова мрачен и студен, че тя направи крачка назад.

— Отивам си вкъщи — изрече тя разтреперано.

— За коя се мислиш, по дяволите?

— Отивам си веднага вкъщи — успя да отрони тя и опита да мине покрай него.

Той я сграбчи и завъртя силно. Тя се озова в прегръдките му. Тялото му се беше стегнало като пружина.

— Много ли ти харесва смъртната опасност, Грейс?

Тя поклати безсилно глава. Измъчваше я мисълта, че всеки миг ще се разреве като новородено бебе.

— Не те ли е грижа дали няма да умреш? — запита той.

Тя не успя да се въздържи и зарида силно.

— Доведох те тук, за да те набия хубаво — изрече грубо Рейд. — Но никога през живота си не съм вдигал ръка срещу жена!

Още не бе произнесъл думите и я вдигна и понесе към огромен креват, покрит с балдахин.

От гърлото й се чу ново хълцане, което се засили.

Креватът потъна под тежестта на тялото й. Рейд се наведе над нея. Ръцете му се вкопчиха безмилостно в гъстите кичури на косата й и се впиха в главата й. Заболя я. Опита се да потисне изблика на сълзите. Едното му бедро се пъхна грубо между нейните. А след това устните му се спуснаха надолу. Бяха твърди и горещи.

Той разтвори насила устните й и бутна езика си дълбоко в устата й. Тя се опита да си извърне главата, но ръцете му я държаха здраво. Устата му се задвижи напред към нейната. Вече се беше втвърдил и нараснал силно до корема й. Тя беше абсолютно сигурна, че той знае, че й причинява болка. Но поради някаква, известна само на него причина, той се мъчеше да демонстрира надмощието си над нея по единствения начин, който му бе останал. Осъзна, че той ще я вземе тази вечер, независимо от това, дали тя го желае или не.

Но каква полза, че разбира всичко това.

Той беше горещ. Той беше мъж. Той беше силен — ТОЙ въплъщаваше живота и сигурността. Тя се бе сблъскала с насилието и терора, но сега се намираше в безопасност в прегръдките на Рейд. Обви ръцете си около него и се притисна страстно към тялото му.

Той зарови лице в шията й и я притисна ужасно силно към себе си.

Грейс извика високо и зарида. Вторият й вик беше нечовешки. Сякаш го издаваше някакво животно, страдащо от силна болка. Рейд спря да се движи върху нея. А тя завика с всичка сила, нервно и жално.

Рейд остана неподвижен още един миг върху нея. После затвори очите си, преобърна се и я притисна още по-силно към себе си. Тогава тя заплака, притиснала лице към ленената риза на гърдите му.

— Грейс — каза дрезгаво Рейд. — Всичко е наред.

Тя изстена. Трепереше и се притискаше в него. Той я прегръщаше, милваше и люлееше приспивно. Тя ревеше неудържимо и се мъчеше да се зарови в него. Доста време по-късно, когато сълзите най-сетне спряха да текат, тя се почувства напълно изтощена. Намираше се в прегръдките му и между бедрата му. Неговата риза бе донякъде разкопчана, а мократа й от сълзи буза се облягаше на голите му гърди. Там я обвиваше гнездо от удивително меки кестеняви къдри. Едната от едрите му ръце си почиваше на кръста й, плъзгаше се нежно нагоре-надолу от бедрата до ребрата й. Другата придържаше тила й. Косата й отдавна се бе оказала на свобода. Той погали косата й. Усещането бе прекрасно и много успокояващо. Тя въздъхна продължително.

— По-добре ли си? — попита той и тя си помисли, въпреки че не беше сигурна, че устните му я докосват леко отгоре по косата.

Чувстваше се толкова уморена, че отговорът й едва се чу. Изтощението й бе толкова силно, че не я интересуваше в каква поза лежи. Нехаеше за начина, по който бедрото й се настани удобно в сгъвката на слабините му. Зарови още по-навътре лицето си в гърдите му и веднага заспа.

Когато се събуди на другата сутрин, още се намираше в леглото и в прегръдките му.