Виолетов огън

18

Грейс не можа да заспи, въпреки че се чувстваше изтощена.

Рейд я бе помолил да се омъжи за него.

Тя не искаше да го поставя в неловко положение в бара, но й се струваше невероятно, че той толкова желае да я вкара в леглото си, че наистина й предлага брак. Очевидно не я обичаше. Изобщо не бе споменал думата „любов“. Тя си спомни как изглеждаше Рейд, когато й каза, че обича предизвикателствата, и как блестяха очите му. Дали нейният отказ не бе просто поредното предизвикателство за него? И той няма да се спре пред нищо, за да го преодолее?

Грейс се мяташе неспокойно в леглото. Дали предложението му още е валидно след нейното избухване в заведението? Тя седна в леглото и премести плитката над рамото си. Защо сърцето й тупти така? Невъзможно е да се омъжи за него! Е, да, тази вечер получи нагледен урок как той ще ограничава действията й! Рейд не й подхождаше в никакво отношение. Тогава си спомни как се чувстваше, когато се намираше в обятията му и наистина се изчерви.

Какво ли ще е да бъде наистина жена на Рейд? Тя си представи, че е облечена в елегантна рокля, носи диаманти в косата си и поздравява Рейд в изискан салон, когато той се връща вкъщи за вечеря. Той се усмихва, също и тя. Той й подава ръка и тя се втурва към него. След това измъква иззад гърба си великолепен букет от яркочервени рози. Когато изненаданата Грейс го приема, се появява едно червенокосо детенце и се хвърля в прегръдките на Рейд с радостен писък: „Татко, татко!“

О, боже! Тя дори не знаеше дали той иска да имат деца, или къде иска да живеят! Нищичко не знаеше. Всъщност, ако искаше чак толкова да се омъжи за някого, трябваше да се омъжи за Алън. Нима не смятаха всички, че тя обмисля предложението на Алън? Не беше помисляла за това! През последния час беше мислила за предложението на Рейд повече, отколкото за Алън през цялата седмица!

Тя реши, че нищо не й пречи да приключи с това предложение веднъж завинаги и да му съобщи утре, че двамата просто не си подхождат. Опита се да си представи реакцията му. Той ще се разгневи ужасно. Но може вече да е променил намеренията си. Обратно на очакванията й тази мисъл никак не й хареса.

Едно вътрешно гласче й нашепна: „Той ще реши всичките ти проблеми.“

— Не, няма — каза на глас Грейс. Да, трябваха й пари и тя искаше той да накара шерифа Форд да спре да се подиграва със закона, но това не беше причина да се омъжва за него. В края на краищата не го обичаше. Приближи бавно главата си към възглавницата. Стори й се странно една невлюбена жена да прекарва по-голямата част от времето си в мисли за него.

— Така е, защото той много ме предизвиква и дразни — заяви тя на тъмнината.

Всъщност тя би предпочела да му бъде любовница, а не жена. Бракът беше завинаги, а ако му стане любовница, връзката им рано или късно ще се разпадне.

„Господи“, помисли си тя. „Не съм в състояние да разсъждавам правилно заради него. Загубила съм си здравия разум!“

Утре трябваше да плати наема за следващата седмица. Ще трябва да помоли Хариет да изчака няколко дена. Това никак не й харесваше. Хариет се нуждаеше от тези пари. Грейс си помисли, че Алън би й дал няколко долара на заем и те ще стигнат за наема за следващата седмица, но след това какво ще прави? Алън трябваше да се издържа, докато се оправи. Грейс се намираше в ужасно положение. Ех, да не я бяха уволнили заради Рейд.

Няма защо да се ядосва толкова. Мразеше тази работа. Радваше се, че няма да сервира повече.

Грейс заспа неспокойно. В съня й се появи Рейд, който я преследваше. Отначало тя тичаше с всичка сила, но после стъпките й се забавиха и тя пожела той наистина да я хване! И той я хвана. Прегръдките и страстните му целувки толкова приличаха на истински, че Грейс се събуди и си помисли, че това се е случило в действителност. Сърцето й биеше силно, гърдите й се вълнуваха. Усещаше влажна топлина между краката си. Лежеше в мрака и постепенно идваше на себе си, но изпитваше явно разочарование. Не желаеше да признае това усещане дори пред себе си.

Грейс нарочно закъсня за закуска, тъй като не искаше да се среща с Рейд. Щом всички други излязоха, Грейс прехапа устни и заговори:

— Хариет…

Но Хариет я прекъсна. Очевидно искаше да й съобщи нещо.

— Грейс, просто трябва да ти го кажа. Зная, че се различна от жените на Юг, че пропагандираш трезвеност, че си янки и момиче от голям град. Но съм длъжна да те предупредя. Не трябва да позволяваш на мъже като Рейд Браг да правят каквото си искат с теб. Знам, че той е добро момче, но ти си дама и не трябва да му разрешаваш да те смята за нещо друго или да се отнася с теб по друг начин.

Грейс не знаеше какво да отвърне. Искаше й се да се защити, но се чувстваше виновна.

— Какво знаеш за него, Хариет?

— Знам, че той трябва да внимава повече, преди да почне да ти прави такива номера — заяви разгорещено Хариет.

После продължи:

— Познавам роднините му. Той произлиза от мило и добро семейство.

— Да, ти си ми споменавала това по-рано.

— Баща му имаше навик да язди по тези краища и беше същият като Рейд. Всички момичета се лепяха по него. Разбира се, тогава всичко беше различно, нямаше толкова сгради и никой не спазваше законите.

— Кога беше това?

— През четиридесетте и петдесетте години.

— А майка му?

— Прекрасно дребно момиче. Само веднъж съм я срещала, но ми стигна, за да разбера защо бащата на Рейд никога не погледна към някоя от нашите девойки. Виж какво, Грейс, много се разтревожих, когато чух слуховете, но после се сетих нещо — просто го накарай да се ожени за теб, няма да ти е толкова трудно да го постигнеш.

Грейс прехапа устната си. Какво ли ще каже Хариет, ако разбере, че Рейд й е направил предложение? Тя каза:

— Ние просто не си подхождаме, Хариет.

Жената изсумтя.

— Така ли? Той е луд по теб, а и ти не си безразлична към него. Ти не си Луиза Баркли и Рейд знае това. Възпитали са го добре.

Като си спомни за отвратителните му женкарски маниери, Грейс каза с лека горчивина:

— Не се сещам за това, като го гледам как се държи.

— Скъпа, Рейд е най-малкото дете в къщи и както ми е казвал самият той, семейството го е разглезило, като го е обсипало с цялата си любов и му е посветило всичкото си внимание.

Разпитай го за тях някой път. Той ги обича. Грейс, можеш да разбереш какъв е един човек, като опознаеш роднините му. Запомни това.

Грейс трябваше да разговаря с Хариет за седмичния наем. Нямаше как да отложи това, колкото и да й се искаше да узнае нещо повече за Рейд Брег.

— Хариет, зная, че това, за което ще те помоля, е непоносимо, но се надявам да ми разрешиш да закъснея няколко дни с плащането на наема.

Хариет явно се почувства неудобно.

— Грейс, обикновено това не е проблем. Надеждите й угаснаха.

— Грейс, скъпа, опитай се да ме разбереш. Пансионът ми си е извоювал висок престиж. Моите дами са много, много разтревожени. Те ме предупредиха, че ще напуснат, ако ти разреша да останеш. А аз се издържам от наема на пансиона. Не мога да си позволя да загубя доброто си име. Ами ако дамите наистина напуснат? На тяхно място няма да дойдат други. Ще остана без пари.

Грейс усети, че й прилошава.

— Разбирам.

— Скъпа, наистина ми е много неприятно, че те предупреждавам да напуснеш. Отлагах го, докато бе възможно. Но ще кажа всичко, което ми е на езика, на този Рейд Браг, защото той е виновен за всичко и ще видиш, че той ще се промени към по-добро! А междувременно най-добре иди в някой хотел.

На Грейс й се искаше да извика.

— Хариет, Рейд вече ме помоли да се омъжа за него — каза тя, тъй като искаше да сподели с някого в какво тежко положение е изпаднала.

Хариет втренчи поглед в нея, отметна глава назад и се изкиска ликуващо.

— Наистина ли? Това е чудесно! Разбрах, че ще стане така в мига, в който ви видях двамата заедно. Защо не ми каза?

Грейс не се усмихваше. Как да каже на Хариет, че й е невъзможно да се омъжи за Рейд. Хариет започна да фантазира замечтано за тях двамата. Ако й каже истината, Хариет ще се помъчи да я накара да си промени решението. Възрастната жена я прегърна топло и си отиде.

Грейс не помръдна. Разбра, че сега няма избор. Ще вземе на заем десет долара от Алън. Това бяха точно половината от спестяванията му. Знаеше, че той ще й услужи, без да се колебае. Парите ще й стигнат да си наеме някоя много евтина стая за няколко седмици. Ще яде само един път на ден. Все ще й падне някаква работа, преди да й свършат парите.

— Хей, Рейд, има телеграма за теб.

Рейд завъртя глава. Беше едва десет и половина, но той седеше на една предна маса в „Черната пета“. Пиеше и кафе, и бърбън. Не беше в състояние да прецени какво иска в действителност. Всъщност, не искаше да пие нищо. Знаеше какво желае. Желаеше Грейс. Но Грейс не го искаше.

Още не можеше да повярва на това, което се случи. Той й предложи брак. Брак. А тя трябваше да го обмисли? Очевидно нито той, нито положението му й правеха някакво впечатление. Не я впечатли дори това, че той не бе правил предложение по-рано.

Лицето му почервеняваше всеки път, когато си спомнеше как тя бе отвърнала на предложението му пред целия бар. Е, да, имаше хиляди жени, за които би могъл да се ожени, но да пукне, ако й предложи отново брак — не и докато тя не допълзеше на колене с молби до него.

Само дето не си представяше, че Грейс ще извърши това! Размърда се доста неспокойно на стола. Нима е възможно за пръв път в живота си да не успее да постигне целта си? Никога не бе желал нещо друго така, както желаеше Грейс. Продължи да смята, че тя ще промени решението си. Дали не сбърка? Наистина ли Грейс ще му се изплъзне? Дали няма да изчезне и той няма да я види повече?

От последната мисъл му прилоша, но той знаеше, че няма да допусне това да се случи. Ще я отвлече, преди тя да му избяга.

Погледна телеграмата и видя, че е от родителите му. Ако майка му знае как възнамерява да постъпи с жена като Грейс, ще го ядоса с конското, което ще му прочете… и може би ще му удари една или две плесници. Рейд дори не се усмихна, когато си представи как ще изглежда дребната му майка, ако се опита да го удари. Той беше висок малко по-малко от два метра, беше як като дъб и тридесетгодишен. Знаеше, че родителите му искат да го видят. Ако има малко мозък в главата си, ще си стегне багажа, ще напусне Начез и никога няма да се върне. Той вдигна телеграмата.

Сестра му Сторм и мъжът й Брет бяха дошли в ранчото заедно с племенницата му и двамата му племенника. Дори само това стигаше, за да потегли веднага. Беше изтекла почти една година, откакто той за последен път си ходи вкъщи. Това беше прекалено продължителен срок. А не бе виждал Сторм от още повече време, защото тя и мъжът й живееха в Сан Франциско. Ех, де да беше тук по-големият му брат, Ник. Но Ник се намираше в Англия, в Драгмор, имението, което бе наследил от техния прадядо англичанин.

Рейд се бе отбил по работа в Англия тази година и другите му роднини явно очакваха с нетърпение да чуят разказа му за Ник.

Но знаеше, че е невъзможно да напусне Начез сега, не и докато Грейс беше тук, не и в момента, в който бе дотолкова обсебен от мисълта за нея, че даже не задиряше други жени. Ако Ник и Дерек узнаят в какво състояние е, ще си умрат от смях и ще му кажат, че така му се пада.

Рейд спря да мисли.

Грейс се чувстваше ужасно, когато си тръгваше от дома на Хариет със своите две чанти и куфара. Алън й даде с удоволствие парите на заем. Грейс не му съобщи, че напуска, нито пък каза, че са я помолили да си иде. Не искаше да го тревожи. След като се установи някъде, ще му разкаже всичко и ще му обясни, че е напуснала, за да си наеме по-евтина стая. Две от жените, които живееха в пансиона, седяха на верандата и следяха всяко нейно движение, докато тя крачеше с пухтене по алеята към улицата.

— Прав й път! — чу да казва едната от тях. — Като си помислиш само, че тази уличница иска да учи децата! Какъв грях!

Грейс вирна брадичката си, сви устни и отмина.

Хотелите по хълмовете бяха твърде скъпи. Тя спря на крайбрежието, пусна на земята багажа и започна да си разтрива ръцете. Моряци разтоварваха един шлеп. Товарни коли се движеха по улицата. Двама пияници излязоха с олюляване от един бар. Цяла редица хотели със запуснати фасади и увиснали табели започваше от мястото, където бе застанала и стигаше до далечния хоризонт. Видя Ден Райд на тротоара пред „При Макс“ и се изчерви, щом си спомни за предишната вечер.

Тъкмо в този момент едно босо и мръсно момче на около тринадесет години се блъсна в нея и едва не я събори на земята. Грейс извика от болка.

— О, извинете ме, мадам — каза то и й помогна да се задържи. — Добре ли сте?

— Да, добре съм — отвърна тя разтреперано. — Благодаря.

Тя го дари със сърдечна усмивка.

Момчето й се усмихна в отговор, извини се отново и си отиде. Грейс вдигна чантите си и продължи по улицата. Не забеляза нищо особено, преди да влезе в един от хотелите, за да си наеме стая в него. Стараеше се да не забелязва мръсотията в ъглите и мишката, която тичаше по пода. Посегна към чантичката си и откри, че парите й ги няма. Бяха я ограбили.

Нощта беше топла. Грейс нямаше къде да отиде. Знаеше, че е изпаднала в безнадеждно положение. Нямаше право да моли Алън да й услужи с останалите си пари. Знаеше, че ще й ги даде. А после няма да му остане нищо.

Седна на един дънер в сечището, което се намираше в покрайнините на града. Трепереше, въпреки че не беше студено. Багажът й беше в краката й. През пролуката между дърветата виждаше мудната, криволичеща Мисисипи, която проблясваше на лунната светлина. Двама души на сал отплуваха покрай нея. Караха го с прът. Дърветата и шубраците я закриваха. Въпреки това тя стаи дъх, докато те не изчезнаха от поглед.

Всяко клонче, което пращеше и всяко изшумоляване на листата я караха да подскача и да се оглежда с проточен врат. Какво правеше тя? Наистина ли смяташе да прекара нощта тук? Беше толкова тъмно. Каза си, че няма от какво да се бои, и че това място е по-добро от някой уличен ъгъл. Когато дойде тук през деня, мястото й се стори безопасно. Знаеше, че ако остане в града, със сигурност ще я нападнат. Но тук… Ами дивите животни? Дали нямаше змии? Лъвове? Вълци? О, боже! Тя не знаеше нищо за пустошта! И дори ако преживее тази нощ, какво ще прави утре и вдругиден и по-други ден?

„Утре ще си намеря работа“, каза си уверено тя. Просто трябва да оцелее тази нощ. Утре ще си намери работа, работа със стая и храна. Няма как някой да я види от пътя или от реката. „Просто се дръж спокойно, не вдигай шум и ще се в безопасност“, каза си тя.

Нещо се раздвижи в храстите зад нея. Грейс скочи на крака и си запуши с ръка устата, за да не извика. Това беше само един сив котарак.

Рейд крачеше с равни стъпки по пода в своята стая в хотел „Сребърната дама“. Знаеше, че Грейс не заслужава той да си губи повече времето с нея, но не успя да се сдържи. Искаше да разбере къде, по дяволите, е изчезнала този път.

Възмути се от отговора на Хариет, когато я попита случайно, точно преди вечеря, дали е виждала Грейс. Не я беше виждал от неприятната сцена снощи в „При Макс“ и не можа да не се запита къде е била целия ден и дали не е променила решението си, не че това го интересуваше!

Хариет му каза, че Грейс е напуснала пансиона.

— Напуснала? — повтори той безизразно. Първата му мисъл го ужаси: „Тя е напуснала, изчезнала е от живота ми“

Хариет се смути.

— Не си ли я виждал? Мислех, че вие двамата ще се жените?

— Какво?

— Рейд, скъпи, тя трябваше да си отиде. Пансионът ми има висока репутация. Но щом разбрах, че си й предложил да се омъжи за теб, реших, че всичко се е уредило благополучно. Тя не дойде ли при теб?

Малко по малко Рейд успя да разбере какво е станало. Хариет помолила Грейс да напусне заради нощта, която е прекарала с него. Взела е назаем десет долара от Алън! Десет долара! Две от жените я видели да напуска с целия си багаж и да се запътва към града. Докъде ще стигне с десет долара? И къде точно е отишла, по дяволите?

Той си напомни, че тя на практика отхвърли предложението му пред очите на всички. Въпреки това отиде на гарата, за да провери дали не е хванала следобедния влак за Ню Йорк. Но никой не я беше виждал да се качва в него. Върна се с огромно облекчение в хотела и реши, че тя със сигурност ще се опази от неприятности тази нощ. Сигурно е наела стая някъде. Ще открие това място утре.

Сега очакваше да му изпълнят поръчката. Държеше шише бренди в една ръка, облечен в тъмносиня роба. Отвори вратата, щом чу почукването. Едва успя да разпознае изцапаната фигура пред себе си. Това беше Грейс. Преди да я огледа по-добре, тя се хвърли в обятията му и се притисна към него. Трепереше като лист.

Той я задържа. Беше онемял от изненада.

— Какво има, Грейс, какво е станало? — той се изплаши сериозно, защото знаеше, че само най-невъобразими ужаси биха я накарали да се хвърли така в прегръдките му.

Грейс изскимтя, докато се притискаше в него.

— О, господи, беше толкова страшно, толкова страшно…

Той я хвана здраво и я отмести назад, за да я огледа по-добре. Лицето й беше съвсем бледо. Три дълги, кървящи драскотини загрозяваха съвършенството му. В косата й имаше клончета. По ръцете и корсажа й имаше белези от одрасквания от къпини, а полите й бяха окаляни.

— За бога, какво е станало?

Тя стисна здраво реверите му и едва не скъса копринения плат. Ръцете й трепереха.

— Лъвове, индианци, а после се появи тази кукумявка… — тя вече викаше.

Той примигна и обгърна лицето й.

— Нападна ли те някой, Грейс?

— Мисля, че там имаше вълк, но може да е било куче… Бях в гората, тичах и не успях да видя. Смятах, че бягам назад към Начез, но тичах в продължение на часове! Сигурна съм, че имаше змии! По едно време попаднах в блато! — тя заплака. — Нещо ми се плъзна по рамото!

Рейд обви ръцете си около нея и я отведе до леглото. Седна и я сложи до себе си.

— Вече няма страшно — прошепна й той. Погали я по косата и се зае да маха клончетата, докато я милваше. — Какво правеше в гората нощем, Грейс?

Лицето й се притисна в гърдите му. Когато заговори, устата й се опря плътно до тялото му. Той долавяше дъха й.

— Ограбиха ме, загубих парите на Алън. Нямаше къде да ида. Открих едно местенце — изглеждаше толкова хубаво на дневната светлина. Но през нощта…

Той скри усмивката си. Реши да не й казва, че тук от дълги години не се срещат нито вълци, нито лъвове. Ръката му се плъзна по тила й и задържа главата й близо до неговата.

— Вече няма страшно, Грейс. Радвам се, че дойде първо при мен.

Тя подсмръкна.

Рейд не успя да устои на изкушението и докосна леко с устни слепоочието й. Тя вдигна бавно зачервените си очи към лицето му.

— Смяташ ме за глупачка, нали?

Той тупна с показалец прелестното й носле.

— Не, не те смятам за глупачка. Гората е страшна нощем, особено за градско момиче. Но сега си в безопасност, Грейс. — Гласът му беше като милувка, като приятно ромолене. — Нали знаеш, че никога няма да ти се случи нещо лошо?

Думите му я накараха да седне изправена на известно разстояние от него. Изгледа го внимателно и махна с кокалчетата на пръстите си малко влага, която бе останала около очите й. На Рейд му се искаше да се наведе и да изпие сълзата. А после да допре устни до нейните, да ги раздели и да се плъзне вътре. Вместо това седеше неподвижно и чакаше.

Тя си пое дъх.

— Аз… аз си помислих за…

Той не се усмихна.

— Да?

— Твоето предложение.

Сърцето му затуптя силно. Но внимаваше лицето му да остане безизразно.

— Не смятам, че бракът е добра идея.

Той се втренчи в нея. Обзе го разочарование.

— Но знаеш ли, Рейд? — Гласът й му се струваше едновременно съвсем тих, и твърде силен. — Промених решението си за другото… другото предложение.

Той не вярваше на ушите си.

— С което ми предлагаш да ти стана любовница — тя кихна.

— Приемаш да ми станеш любовница? — повтори той смутено.

— Да. — Тя си пое дъх и успя да се усмихне. — Ако, тоест, ако предложението ти е още в сила, аз… реших да го приема.

— Разбирам.

Той стана, погледна я и отиде до прозореца. Нима наистина е очаквал, че Грейс ще се държи като другите жени? И защо, по дяволите, е разстроен? В началото на познанството им не искаше да се жени за нея. Сега ще я притежава; без да плаща високата цена на брака. Но тогава защо е стиснал юмруци и се е ядосал толкова силно? Обърна се към нея. Тя го гледаше неспокойно.

— Разбира се, че предложението ми е още валидно.

Тя въздъхна от облекчение.

— Интересува ме само едно — каза той. — Ще ми го обясниш ли?

— Разбира се.

— Повечето жени биха избрали брака. А ти, напротив, предпочете да ми станеш любовница. Трудно ми е да разбера логиката на действията ти.

Тя си прехапа устната.

— Грейс? — В гласа му прозвуча предупреждение.

Тя си вирна брадичката и впи поглед в него.

— Бракът е връзка завинаги. А другата е временна.

— О, да, как не се сетих.

Тя сключи ръцете си и се размърда неловко.

— Може би трябва да посоча някои условия. Ще ползвам твоите услуги за една година.

Тя се изчерви.

— За една година?

— След което — продължи той, като изпитваше садистично удоволствие от това, че я унижава — всеки от нас ще реши дали да подновим връзката си или не.

— Една година?

— Сигурно няма да ти е трудно да ме понасяш в продължение на една година, нали? В края на краищата не е за цял живот.

Очите му блестяха. Усещаше, че губи контрол над себе си и ще избухне.

— Година. Ами, да, съгласна съм.

— Благодаря ти. Нали разбираш, че имам изключителни права над теб.

— Изключителни права… — Очите й се изпълниха със сълзи.

— О, по дяволите — провлечено каза Рейд!

— Извинявай — каза тя и си избърса очите. — Просто съм уморена. Смяташ ли, че е възможно да изчакаме до утре и тогава да започнем нашата… нашата връзка?

— Утре. Да, това определено е добра идея.

Рейд знаеше, че трябва да излезе веднага навън. Не искаше да я кара да вика, но беше разярен и знаеше, че ще направи именно това. Пресече стаята с решителна стъпка и отвори вратата. Помъчи се да не я затръшва зад себе си. Не успя.