Виолетов огън

6

Призна си, че идеята да я прелъсти му е минавала няколко пъти на ум. Не, не постъпваше правилно, защото съзнаваше, че ако си постави за цел да я съблазни, ще успее. Тя беше беззащитна пред многократно прилаганата от него успешна тактика. Това определено го караше да се чувства виновен. Ако е разумен, ще си тръгне веднага от Начез, вместо да се спотайва до обора, докато я чака да дойде. И да го целуне.

Действително ли го смяташе за такъв мерзавец, който ще иде да я издаде на Луиза Баркли? Това го разстрои. Тя явно наистина го смяташе за отвратителен, а дори не го познаваше. Опита се да си спомни някой в миналото, особено пък жена, който да не го харесва. Не се сети да е срещал такава досега. Грейс наистина не го харесваше.

Какво пък, една целувка не е равна на прелъстяване. От целувката няма да го заболи нито него, нито нея. А това със сигурност бе най-малкото, което заслужаваше…

Но дали тя ще дойде? Рейд чакаше нетърпеливо. Прецени, че тя е доста изплашена заради това, че той знае тайната й. Значи ще дойде. Беше се съгласила да се срещне с него зад третия обор в десет часа. Чу стъпки и се обърна.

Даже и да не я очакваше, пак щеше да я познае на слабата лунна светлина по гордо изправените рамене. Той се усмихна на познатата гледка. Тя спря на няколко метра от него и той успя да забележи напрегнатото й изражение. Запита се какво ли би видял в очите й, ако беше по-светло. Гняв? Страх? Вълнение? По тялото му премина бавна, сладка и равномерна тръпка. По дяволите. Искаше тази жена. От всички жени на света искаше само нея.

— Ела тук — изрече тихо той.

Тя не помръдна.

Той се усмихна. Белите му зъби блеснаха в мрака.

— Тогава аз ще дойда при теб — прошепна той.

Придвижи се бавно напред, направи четири спокойни крачки, докато не се озова съвсем близо до нея. Тя вдигна очи.

„О, Грейси“, помисли си той, „ако се отпуснеш, ще ти хареса“.

„О, мили боже“, помисли си тя, „просто не мога да повярвам, че постъпвам така“.

Очите й бяха като две тъмни бистри езера, едновременно гневни и разтревожени. От тях изскачаха искри. На него му се искаше те да блестят от желание, от желание към него.

— Не ми се сърди — прошепна той. — Обаянието ти е виновно — гласът му се превърна в лека, но силна милувка. — Не успявам да се сдържам, като те гледам.

— Моето обаяние ли? — изрече саркастично тя. — О, не, мистър Браг, смятам, че трябва да обвинявате само себе си. Вие имате наклонностите на разгонен шопар.

Очите му се разшириха от изненада и възмущение. Нейните се свиха тържествуващо.

— Грейс — едва промълви той, — наистина умееш да говориш.

— Прекалено непоносима ли е истината? — запита го тя с най-приветливия си тон.

— Защо не дойдеш да пробваш колко съм разгонен? — запита мрачно той.

Тя отстъпи назад. Той пристъпи напред.

— Промених решението си — изпъшка тя.

— Твърде късно — ръцете му легнаха на раменете й.

— Тогава да свършваме с това веднъж завинаги — отсече тя. Но видимо затрепери.

Той трепна обидено от реакцията й и започна да разтрива леко с пръсти нейните мускули.

— Знам, че не си безчувствена — прошепна той. Кръвта му се сгъсти сладостно в слабините. Усети дъха й и почувства, че тялото й се втвърдява.

— Отпусни се — промълви тихо той. — Всички си представят целуването като удоволствие — гласът му стана съвсем дрезгав. — Дай ми възможност да ти покажа колко добър мога да бъда.

— Ненавиждам и теб, и всичко, което въплъщаваш — отвърна тя със сподавено хълцане.

Рейд замръзна на място, когато долови този чисто женски звук на страдание. Поради някаква неясна причина си спомни за Лусила, петнадесетгодишното момиче, на което беше отнел девствеността, когато беше момче. За разлика от Грейс, тя го желаеше така, както и той нея. Грейс трепереше, докато той я докосваше. Неочаквано Рейд намрази и себе си, и страстта си. Дръпна ръцете си от нея.

— Мисля, че съм джентълмен повече, отколкото сме смятали и двамата. Няма да кажа на Луиза това, което знам за теб — каза той с дълбоко разочарование.

Обърна се рязко и си тръгна.

Алън пристигна точно в девет, както се бяха уговорили. Той скочи радостно усмихнат от кабриолета. Носеше неделния си костюм.

— Грейс! С такова нетърпение очаквах да дойде краят на седмицата!

Грейс забърза към него с гальовна усмивка. Искрено се радваше, че го вижда. Въпреки че първата й седмица бе по-кратка от обикновено, защото бе пристигнала във вторник, вече се чувстваше напълно изчерпана емоционално. За нейно облекчение момичетата бяха започнали да свикват с нея. И познанията, и маниерите и на двете се бяха променили към по-добро. Но Грейс изпитваше постоянно напрежение поради това, че учеше тайно Джефри. Тревожеше се и как ще постъпи онзи негодник Рейд Браг, който знаеше доста за миналото й. Той не се бе появявал от нощта, в която за малко не успя да я целуне — това й хареса много. Така че се изненада силно, когато го видя да я гледа намръщен от своя жребец в мига, в който Алън се дръпна назад, след като я бе целунал по бузата. Погледите им се срещнаха. Грейс се разгневи на себе си, тъй като се изчерви, сякаш е сторила грях.

Ясно си спомняше обещанието в гласа му, докато той се готвеше да я целуне… и очевидното объркване, което я обзе, след като той не направи нищо. А тя стоеше неподвижна и го гледаше как се отдалечава с големи и уверени крачки. Не й се вярваше, че той е променил намерението си и че наистина ще постъпи благородно с нея. Заля я вълна на триумф, но примесена с леко съжаление. Поздравът, който й изпрати, докато минаваше покрай нея, бе както подигравателен, така и изпълнен с горест.

— Как си, Алън? — попита тя, без да изпуска ръката му и откъсвайки с мъка погледа си от Рейд.

— Много добре, Грейс. Броях дните като някой ученик — засмя се той.

Грейс се опита да не се усмихне в отговор, докато той й помагаше да се качи на кабриолета. Алън се качи след нея и забеляза най-сетне Рейд.

— Здравей, Рейд. Чудесен ден, нали?

Очите на Рейд се прехвърлиха от Грейс, която изглеждаше прелестна дори с глупавите очила и зелената си рокля, върху Алън, който с удоволствие пушеше цигара и бе сложил една плетена кошница и няколко червени карирани покривки за маса на седалката помежду им. Рейд изгледа продължително кошницата за пикник, преди да отправи лека усмивка към Алън.

— Алън, не знаех, че се познаваш с новата гувернантка. Провлеченият му говор прозвуча по-пресипнало от обикновено. Алън се усмихна щастливо и хвана една от ръцете на Грейс.

— Грейс и аз се познаваме отдавна — обясни радостно той. — Всъщност — каза той и й хвърли сърдечен поглед, — надявам се някой ден тя да ми направи честта да стане моя жена.

Настъпи дълбока тишина, изпълнена от аромата на магнолиите, шума от вентилатора в трапезарията и бръмченето на пчелите. След това Рейд се усмихна.

— Е — провлечено каза той, — желая ви да си прекарате приятно двамата.

— Какво има? — попита Алън, след като потеглиха. Грейс гледаше мълчаливо как Рейд скача от жребеца, обут в прекалено плътно прилепнали панталони от еленова кожа. Отклони бързо поглед от силните му задни части и бедра и се изчерви. Никога по-рано не беше смятала мъжките панталони за неприлични.

— Откъде познаваш Рейд Браг? — попита предпазливо тя.

— О, той е стар приятел на жената, в чийто пансион се храня и живея — отвърна Алън. — Мисля, че е семеен приятел. Няколко пъти сме разговаряли с него. Той е интересен човек, но не е привърженик на прогресивните реформи, доколкото мога да преценя — Алън премести погледа си от пътя към Грейс.

— Всичко ли е наред при теб?

— Разбира се — отговори тя прекалено бързо. — Алън, по-добре да не беше споменавал… за брак.

Той я погледна.

— Казвам това, което чувствам, и се гордея с него.

— Само ние двамата трябва да знаем, че искаш да се ожениш за мен.

— Съжалявам, Грейс.

Те пътуваха спокойно по дългата сенчеста улица. По-скромни дъсчени къщи замениха претенциозните плантаторски домове. Алън я развличаше с разкази за своите ученици, а Грейс от своя страна му разказа за необикновените способности на Джефри.

Църковната служба сякаш никога нямаше да свърши. Грейс не я свърташе на едно място. С нетърпение очакваше края, за да се залови за работа и да организира женска организация. Не беше споменавала плановете си на Алън, но беше сигурна, че той ще я подкрепи. Когато службата свърши, тя забърза навън и се завъртя край изхода.

— Какво си решила да правиш, Грейс? — запита Алън.

Тя му се усмихна.

— Просто искам да се запозная с някои дами.

Той я погледна.

— Ти ми обеща, че няма да се забъркваш в неприятности.

— О, Алън, — възкликна тя — не мога просто да седя и да не върша нищо.

Той въздъхна. Познаваше я толкова добре.

Двойки на средна възраст излязоха навън. Те се усмихваха на Грейс и тя им отвръщаше. Паството започна да се разпръсква и да бъбри в църковния двор. Хората разговаряха с приятелите си, с които не се бяха виждали цяла седмица. Грейс махна с ръка на Марта Граймс, жената, с която се срещна във влака. Тя стоеше с друга жена, която без съмнение беше нейна дъщеря.

— Алън, поговори си с мъжете — нареди тя.

Той поклати глава, но се отдалечи, за да изпълни заповедта й. Тя се приближи до три жени, които разговаряха оживено в сянката на огромна магнолия.

— Здравейте.

— Здравейте — каза закръглена внушителна дама. — Вие сте отскоро в Начез, нали? Да не би да сте новата гувернантка в Мелроуз?

— Да, аз съм — отвърна Грейс. — Казвам се Грейс О’Рурк.

Тя си подаде ръката, а след това й се прииска да се ритне, но беше твърде късно да я дръпне.

— Значи жените на Север си стискат ръцете? Аз се казвам Сара Белели, а това са Мери Райордан и Сюзън Комптън.

Грейс се здрависа и с другите жени.

— Питах се дали е възможно да устроим женско събрание някоя вечер тази седмица.

— Какво събрание? — попита Мери.

— За да обсъдим някои въпроси, които са много важни за съвременните модерни жени — заяви Грейс и затаи дъх.

— О, мисля, че това е великолепна идея — каза Сюзън. — А така ще запознаем мис О’Рурк и с другите жени.

— О, толкова ви благодаря — вметна бързо Грейс. — И моля ви, наричайте ме Грейс. Толкова е трудно да заживееш в ново място, където…

Сара се засмя и я потупа по ръката.

— Скъпа, ще организирам сбирка на дамите в сряда вечерта.

— О, Сара, благодаря ти — възкликна Грейс и стисна ръката й.

Когато Грейс се качи на кабриолета след четиридесет минути, беше поруменяла от въодушевление. Алън хвана поводите.

— Постигна ли каквото си беше наумила, Грейс?

Тя му се усмихна.

— Засега, Алън, засега.

Алън избра чудесно място за техния пикник. Ливадата беше зелена и гъсто обсипана с орлови нокти. Високи величествени дъбове хвърляха сянка, а по наскоро боядисаната бяла ограда се виеха пищно розови зокуми. Една крава на петна близо до тях дъвчеше тревата и ги гледаше лениво. Грейс се облегна на лакти и се засмя.

Алън се присъедини към смеха й.

— Много сте доволна от себе си, нали, Грейс О’Рурк?

Тя избухна в смях.

— Познаваш ме твърде добре.

Той надигна пълната си с лимонада чаша.

— Начез вече никога няма да бъде същият, щом ти си тук.

Грейс вдигна своята.

— Амин.

Отпиха, изпълнени с приятелски чувства един към друг. След това Алън каза:

— Сигурно забеляза, че тукашните дами ги интересува повече да намерят мъже на дъщерите си, отколкото да получат право на гласуване.

— Забелязах.

— Начез е изключително консервативен град, Грейс. Мисля, че е така, защото тук има прекалено много стари имения. Дори войната не е променила почти нищо. Тук няма даже дружество на въздържателите.

— Това никак не е хубаво — каза Грейс. — А Сребърната улица наистина ли е толкова ужасна, колкото се твърди?

Алън се засмя.

— Откъде си чувала за Сребърната улица?

— И аз имам уши — каза Грейс.

— Да, такава е — отвърна сериозно Алън. — По-добре стой далеч от нея.

Тя се усмихна.

— Там има много барове, игрални зали и домове на порока, нали?

— И какво е измислил по въпроса острият ти ум?

— Може би дамите ще предпочетат да се борят не за избирателното си право, а за това мъжете им да станат трезвеници.

Алън поклати глава с нежна усмивка.

Огледаха се с любопитство, когато чуха конски тропот по пътя към тях. Пред очите им се появиха два големи дорести коня и един червеникавокафяв. Грейс забеляза, че Алън настръхва.

— Какво има, Алън?

Конниците се отклониха от пътя и се насочиха към тях. Алън стана на крака.

— Алън? Познаваш ли ги?

— Това е една шайка южняшки отрепки — каза тихо Алън, — дори и да са потомци на стари плантатори. Роулинс е един от водачите им. Стой настрана, Грейс.

Тя също се беше изправила.

— Алън, ти ме тревожиш!

— Хей, я вижте това — изговори провлечено един рус мъж с фина ленена риза и излъскани ботуши, яхнал великолепен чистокръвен кон, до последния си сантиметър той беше живо въплъщение на южняка аристократ. Отстрани стояха придружителите му. Те бяха добре облечени като него.

Това не е ли учителят?

— Здравей, Роулинс — каза спокойно Алън.

— Каква изненада — изрече провлечено Роулинс. — Хей, Джони, Франк, не сте ли изненадани?

— Здравей, Джонсън — обърна се Алън с безизразен глас към тъмнокосия мъж отляво на Роулинс. — Франк.

— Вижте само какъв ухажор бил той — изрече Роулинс. — И тя ли е янки? А, янки, ухажваш ли я?

Грейс стисна ръце, изплашена от безочливата наглост на мъжа. Алън я погледна предупредително.

— Това е мис О’Рурк, новата гувернантка в Мелроуз.

Мъжете погледнаха към нея и кимнаха, а Франк даже сне шапката си. След това краткият миг на вежливост отмина. Роулинс пришпори напред дорестия си кон, сякаш искаше да прегази Алън. Алън не помръдна и дори не трепна, когато големият кон се блъсна в него. Роулинс насочи своя скопец зад него. Франк придвижи червеникавокафявия си кон наляво, а Джонсън мина отдясно. По този начин обкръжиха Алън с трите конски тела.

— Алън, спомняш ли си какво си говорихме миналата седмица? — с провлечен глас попита Роулинс.

— Да.

— Наистина ли? — гласът на Роулинс прозвуча недоверчиво. Той погледна другите. — От постъпките ти не личи да си спомняш.

— Може би трябва да му напомним — предложи Франк.

Роулинс се засмя.

— Да му напомним тогава — каза той и пришпори коня си към Алън.

Алън залитна след сблъсъка с коня. Отстъпи назад, за да не се нарани и попадна право на дорестия кон на Джонсън. Младежите се засмяха и започнаха да го блъскат насам-натам. Алън първо побеля, а после почервеня. Пот се стичаше по лицето му.

— Спрете! — изкрещя Грейс.

— Хей, приятелю на негрите — изръмжа Роулинс. По хубавото му лице се изписа явна омраза. — По-добре си стягай багажа и си върви вкъщи. Разбра ли, учителю на негрите?

Алън не отговори. Той дишаше тежко.

— Чухме — изрече ядно Роулинс, — че си говорил на негрите за изборите наесен и си ги насърчавал да не се страхуват да гласуват. Не ни се меси в работите, янки. Наистина ще съжаляваш, ако не си стоиш настрана.

Той се наведе и блъсна толкова силно Алън, че той залитна към коня на Франк, Франк се засмя, вдигна камшика си и го стовари върху лицето на Алън. Грейс изпищя.

— Този път се отърва леко — изкрещя Роулинс. — Запомни — тук не харесваме учителите на негри. А ако им мътиш главите и ги караш да гласуват, ще те потрошим целия.

Роулинс завъртя рязко жребеца си и тримата ездачи се отдалечиха в галоп, вдигайки облак червен прах.

— Алън, о, господи! — извика Грейс и се втурна към него.

Той докосна лицето си по мястото, където кървеше.

— Добре съм, Грейс.

— Наранили са те! Кой? Да вървим при шерифа — тя започна да бърше развълнувано лицето му с носната си кърпичка.

Алън я хвана за ръката.

— Добре съм — повтори тихо той.

Грейс си пое дълбоко дъх.

— Дай да ти почистя раната.

Той й разреши. Потръпваше леко от болка.

— Дълбока ли е?

— Имаш нужда от един или два бода, за да се зашие — каза гневно Грейс. — Хайде да те отведа при някой лекар. След това ще отидем при шерифа. Смятам, че подобно поведение е незаконно, както и Ку-клукс-кланът — тя засъбира вещите им.

— Грейс, тук всеки, който бе арестуван и осъден за участие в клана, получи само условна присъда.

Тя застина на място.

— Какво?

— Тук, в Мисисипи — каза Алън, — имаше над двеста куклуксклановци през 1872-а. Властите ги пуснаха всичките на свобода.

Грейс се слиса. Знаеше, че преди няколко години Конгресът бе провел разследване на престъпления срещу негри и републиканци. Разкритията бяха станали главна тема на деня и ужасиха хората на Север. Последва вълна от арести на членове на клана по целия Юг. Те бяха дадени под съд. Ето защо сега Грейс не вярваше на ушите си — нима бе възможно повече от двестате куклуксклановци в Мисисипи да са получили само условна присъда?

— Искаш да кажеш, че те са се измъкнали безнаказано?

— Точно така.

— Защо? Как са успели?

— Повечето местни хора ги подкрепят. Ти ги видя, Грейс, те са добре възпитани и заможни синове на плантатори. Голяма част от обществото на Юг отказва да повярва, че тези момчета са извършили престъпленията, за които ги обвиняват. Те предпочитат да вярват, че самопризнанията им, а повечето подсъдими се признаха за виновни, са лъжи, които те са изрекли, за да се отърват по-лесно. Разбираш ли, щом са се признали за виновни, става възможно да се сключи споразумение, което довежда до издаването на условна присъда. Така подсъдимите се прибраха по домовете си и подновиха дейността си. Тези, които знаеха, че подсъдимите действително са виновни, Грейс, тези, които бяха против, се страхуваха да проговорят.

— Не мога да повярвам.

Той поклати скръбно глава.

— Те дори дръзват да носят маски понякога.

Очите й се разшириха от удивление.

— Искаш да кажеш, че те все още нараняват и убиват хора за това, че смеят да упражняват правата си?

— Правят го за най-малката дреболия, Грейс. Неотдавна един негър беше нашибан с камшик, задето отговорил погрешно на някакъв въпрос. Сторил им се нахален — не с думите си, а с тона на гласа и с блясъка в очите си.

— О, боже.

Алън постави покривката за маса и кошницата в кабриолета и го насочи към нея.

— Хайде, качвай се.

— Ами шерифът? — запита Грейс, докато Алън завиваше по пътя.

— Сигурно се шегуваш. Той се гордее и хвали с това, че е нощен ездач. Освен това е и един от водачите им и е сред най-лошите, Грейс.

Грейс седеше и слушаше слисано и ужасено.

— Ще се оправиш ли? Защо те предупредиха?

— Ще се оправя — увери я той.

Тя захапа пръста си.

— Ще те тормозят ли пак?

— Не — отвърна прекалено бързо Алън.

Грейс не му повярва и за миг.

Рейд се отдръпна от ръката на Луиза и се загледа през прозореца към потъмняващото небе.

— Рейд, скъпи, какво има? — попита Луиза, която не откъсваше поглед от гърба му. Тя изглеждаше прекрасно в пурпурната коприна. — Първо изчезваш, после се появяваш, променяш си настроенията като някой котак.

Дали Алън не я целува точно сега? Той се взираше мрачно в алеята, обзет от една и съща мисъл, която го измъчваше целия ден. Не беше много вероятно, нали? Грейс беше прекалено морална и добре възпитана. Ако е отхвърлила него, то със сигурност ще отхвърли и Алън, нали? Защо е избрала от всички мъже точно Алън Кенеди? Той беше доста хубав, но… Рейд прекъсна размишленията си. Всъщност той не само харесваше Кенеди, но и го уважаваше. Алън беше почтен човек. Дали не я целува тъкмо сега?

Пред очите му се появи и изчезна бързо гледката как Грейс лежи в ръцете на Алън на червено-бялата покривка, която той видя под кошницата за пикник. Ще се омъжи ли Грейс за него? Дали не й прави предложение точно в този момент? Ядоса се на тази мисъл, защото това не му влизаше в работата. Всъщност Грейс и Алън ще бъдат чудесна двойка.

— Ти си непоносим — извика разярено Луиза.

Рейд дори не се обърна, въпреки че чу как полите и роклята й профучават покрай него, когато тя излетя разсърдена от стаята. Осъзна, че не постъпи особено умно, когато се завърна тук под предлог, че е дошъл на гости и прекара по-голямата част от деня, понасяйки с твърдост компанията на Луиза, докато в действителност чакаше да се върне Грейс.

Наля си малко уиски и се върна до прозореца. Сърцето му спря да бие за част от секундата, когато видя приближаващия се кабриолет. След това заби лудо. Рейд пристъпи още по-близо до прозореца. Зелените кадифени завеси го скриваха от външен поглед.

Кенеди спря кабриолета. За миг двамата просто седяха и се гледаха един друг. Грейс помръдна първа. Тя се хвърли към него. Хвърли се страстно и прегърна силно Алън. Рейд не вярваше на очите си. На него не му бе дала и целувчица.

А се хвърли в обятията на Кенеди.

Кенеди я прегърна и докосна нежно лицето й. На Рейд му се искаше да вижда по-добре израженията им. Несъмнено те бяха белязани с печата на страстта. Кенеди наведе напред главата си и се изпречи на погледа на Рейд. Вече кипнал от гняв, Рейд едва не се показа навън през прозореца, за да вижда още по-добре. Кенеди я целуваше, но всичко, което виждаше от Грейс, бяха белите ръце върху раменете му. Но явно не му оказваше много съпротива.

— По дяволите — избухна той и изпи до дъно цялата чаша уиски. Когато погледна отново, те се бяха разделили.

Грейс със сигурност го беше измамила. Никоя жена не го беше мамила така досега.

Знаеше, че под благочестивия й външен вид се крият огнени страсти, но не очакваше, че те ще се разгорят толкова скоро. Да не би пък желанието на Алън да се ожени за нея да му даваше право на няколко целувки? Тази мисъл му се понрави много, защото ласкаеше нараненото му самолюбие. От друга страна тя водеше до нови въпроси. Целувала ли е по-рано Алън? И ще го целува ли пак? Рейд беше разярен.

Гледаше как тя се отдалечава от кабриолета, след като явно изрече някакви любовни думи на Алън, ако се съди по начина, по който той стисна ръцете й. Кабриолетът си замина най-сетне. Рейд скръсти ръце, обърна се с лице към входната врата и зачака.

Предната врата се отвори. Прозвучаха нейните стъпки. Тя се появи на входа, като продължи по коридора. Той я заговори и тя спря.

— Добър вечер, мис О’Рурк.

Тя се обърна и го погледна.

Първото, което той забеляза, бе, че е бледна и не се е зачервила. Огледа я щателно, като съсредоточи вниманието си най-вече върху устните й, за да открие признаци, че тя е преживяла бурни страсти целия следобед. Нямаше такива следи. Може би Кенеди не беше мъжът, който се целува най-добре на света. Може би трябва да й даде възможност да сравни неговите целувки с други.

— Защо ме гледате така? Така оскърбително, бих добавила?

Рейд се усмихна, но усмивката му не беше особено любезна.

— Така ли протестираш, когато Алън те гледа?

Тя поклати глава.

— За какво говорите?

Той не й обърна внимание.

— Как мина пикникът? Приятно ли изкарахте с Кенеди? — очакваше да види романтична замечтаност в очите й. Вместо това тя се напрегна, устните й се свиха, а очите й се навлажниха подозрително. Внезапно ревността му изчезна. Рейд застана до нея.

— Какво има, Грейс?

Тя се вгледа право в очите му и, да, наистина, нейните бяха влажни и с всяка секунда се изпълваха още повече със сълзи.

— О, мили, мили боже! — прошепна тя.

Ръцете му се озоваха на раменете й. Тя бе едновременно мека и твърда — толкова типично за вродената противоречивост на жените.

— Какво има? Какво е станало?

Тя поклати глава. От очите й потекоха сълзи. Нямаше сили да говори.

Той я притисна в прегръдката си.

— Няма нищо — изрече тихо той, — всичко е наред, Грейс. Шшш. — Тя трепереше, като се притискаше до ризата му.

Възнамеряваше да я утеши, но вместо това се възбуди от допира на гърдите й до своите и от усещането на нейните бедра до неговите. Кръвта изпълни бавно и сладостно слабините му.

— Толкова се страхувах — изпъшка тя, а той се опита да сдържи страстта си. Постигна само частичен успех.

— Какво толкова те уплаши, Грейс? — прошепна той в косата й. — Разкажи ми.

— Алън — отвърна тя със сподавен глас.

Може би тя в действителност мрази Кенеди. Рейд я отмести от себе си така, че да вижда лицето й. Очите й бяха виолетови и забулени от дълги кестеняви мигли. По бузите й се стичаха сълзи.

— Алън има неприятности — промълви сериозно тя, — толкова се боя за него.

— Разбира се.

Щом усети студена нотка в гласа му, тя се дръпна и се освободи.

— Защо ли ви говоря? Вие сигурно сте един от тях!

Не му хареса тонът й или прекомерната й загриженост за нейния годеник. Сега вече се увери, че тя е приела предложението на Алън.

— Един от тях ли?

— Един от тези изпълнени с омраза тесногръди хора, които тероризират по-слабите! — извика тя. — Вие сте от тях, нали?

Трябваше му секунда, за да се досети за какво говори Грейс.

— Имате предвид нощните ездачи и подобните на тях?

Тя избърса очите си.

— Ако нараните Алън… — предупреди тя.

Рейд се разгневи толкова силно от обидата, че за миг се задави и не успя да й отговори. След това езикът му се развърза.

— Какво се е случило, Грейс? — запита я Рейд със заповедна нотка в гласа си.

— Те го заплашиха. Наредиха му да си върви на Север. Удариха го с камшик.

Лицето на Рейд помрачня.

— Кенеди трябваше да внимава повече, преди да започне да подтиква негрите да гласуват наесен.

— Те имат право да гласуват — възкликна тя. Очите й блестяха. — О, прекалено съм уморена, за да споря още!

Тя се обърна и избяга.

Рейд не беше сигурен кого би удушил с по-голяма охота — нея или Кенеди. Най-накрая реши, че него — заради това, че я беше изложил на опасност. Кенеди беше глупак. Ако проповядва на негрите за правата им и ги подтиква да гласуват за републиканците, то е длъжен поне да го върши предпазливо. А Грейс сметна него, Рейд, за един от нощните ездачи.

Реши, че удушването й е малко.