Виолетов огън

20

Бяха свършили да закусват и Грейс си играеше мързеливо с лъжицата, когато Рейт наруши мълчанието.

— Трябва да изляза за малко — каза той.

Грейс усети, че се разгорещява под погледа му. Трудно й бе да прочете мислите му, тъй като той гледаше решително и съсредоточено. След това Рейд стана и я притегли в прегръдките си. Целуваше я несдържано и страстно. Когато свърши най-после, не й бе останал дъх.

Грейс впери поглед във вратата и го прегърна топло.

Тя беше любовница на този мъж.

Отпусна се на стола. Събитията се бяха развили прекалено бързо. Дори не беше сигурна в това какви чувства изпитва.

Огледа се. Беше облечена в неговия тъмносин копринен халат. Не носеше нищо под него. Това бе неприлично, скандално и твърде неуместно. Докато се хранеха, той непрекъснато я докосваше. Ръката му се задържаше върху нейната и се прехвърляше на коляното или кръста й. Погледът му се бе приковал в лицето й. В него се четяха страст и самоувереност. Но и нежност.

Успя да хапне съвсем малко. Сърцето й почти беше заседнало в гърлото от притеснение. Изпитателният му поглед я караше да се смущава, но учестяваше и пулса й. С такава сила усещаше присъствието на този мъж, който седеше близо до нея.

Всъщност, никога през живота си не бе усещала нечие присъствие по подобен начин.

Никога не се бе чувствала толкова жизнена и бодра, колкото сега. Докато беше в прегръдките му, Грейс не мислеше, а само изпитваше чувства. Как би могла да си представи, че е възможно една жена да изпитва такива чувства в мъжки обятия? Такава страст. Не беше предполагала, че ще се почувства така. Не беше и сънувала, че ще отвърне на ласките му толкова необуздано. И не беше очаквала, че той ще се окаже толкова нежен.

Грейс я побиха тръпки. Наистина не знаеше какво точно чувства. Дълбоко в себе си се страхуваше и възмущаваше. Изпитваше и други чувства, които не можеше да назове. Не искаше да се задълбочава в тях. Страхуваше се, че ако се опита да ги анализира, ще се обърка окончателно.

Огледа стаята и забеляза, че няма абсолютно нищо за вършене. Той не й каза колко дълго ще отсъства или че тя трябва да го изчака да се върне. Е, какво пък, беше вече обяд, възможно най-подходящото време да намери Джефри и да почне да организира провеждането на неофициалните учебни занятия.

Намери половин долар в бюрото и го изхарчи, за да наеме кабриолет в конюшнята на Том, която се намираше срещу хотела. Докато се готвеше да потегли, се попита къде ли е Рейд. След това си спомни за Алън. Ако той не беше узнал досега, че тя е станала любовница на Рейд, то скоро ще узнае. Усещаше, че му дължи обяснение, но не бе в състояние да направи това днес. Почувства се лицемерка.

Без затруднение намери дома на семейството на Джеф и Клариса. Той беше малко на север от града и се намираше в покрайнините на Начез. От комина се виеше дим, сигурен признак, че там се готви вечерята. Работниците се връщаха изморени от полето и носеха инструментите си. Грейс видя един старец, който седеше на стол-люлка на верандата.

— Здравейте — изрече Грейс, щом слезе от кабриолета. — Как сте?

Той стана и се усмихна.

— Вие сте учителката на Джефри, нали, мадам? Аз съм дядо му. Благодаря ви, добре съм.

— Казвам се Грейс О’Рурк — представи се тя и протегна ръка.

Той втренчи поглед в нея, поклати глава и показа зъбите си, когато се усмихна.

— Казват, че сте различна от другите — отбеляза той и се здрависа с нея.

Точно в този миг Ктариса и Джеф се показаха навън. Джеф извика възбудено името й. Грейс светна. Зарадва се от сърдечния прием. След като си размениха поздравления, бабата на децата Мади я въведе в къщата. Тя настояваше Грейс да остане за вечеря. Грейс отказа, тъй като знаеше, че храната им е малко и едва стига за самите тях.

Когато им разказа за плановете си да води неофициално учебни занятия, цялото семейство се съгласи с ентусиазъм да й помогне да събере децата.

— Изобщо не се безпокой за това — каза Мади. — Утре на обяд църквата ще бъде пълна с деца, които ще те очакват.

Грейс се изпълни с трепет, но знаеше, че е невъзможно да остане повече.

Рейд я предупреди, че няма да отсъства дълго. Нея я нямаше вече няколко часа, а той вероятно се беше завърнал. Дали я чака? Мисълта, че ще го види, неочаквано я изпълни с неизпитвана досега възбуда. Пълни със страст спомени й върнаха настойчиво неотдавнашните събития: силната му като пороен дъжд страст, изисканата му нежност, топлината в очите му, когато й се усмихваше. „Не си спомняй това“, нареди си строго тя. „Той е любовчия и мошеник, а ти си му любовница. Нищо повече.“

Едва започваше да се смрачава, когато тя върна кабриолета и кобилата. Пресече улицата. Усети, че сърцето й тупти с всичка сила, въпреки усилията й да изглежда безгрижна и дори оживена и делова. Когато отвори вратата на тяхната стая, сърцето й се разтуптя от радост.

Лицето му засия, когато я видя.

Грейс още стоеше на вратата. Нямаше сили да си забрани да го огледа възхитено от горе до долу, без да изпуска и най-дребния детайл от външния му вид, като се почне от високите му черни ботуши и хубавите му бели панталони от еленова кожа и се стигне до обикновената му ленена риза, която бе разкопчана на врата.

Той се приближи към нея.

— Къде беше? Чакам те от час.

Ръцете му обгърнаха раменете й. Грейс отвори уста, за да отговори, но той вече не искаше да я слуша. Устата му се впи пламенно в нейната.

— Донесъл съм ти нещо — изрече той с дрезгав глас. Засмя се, а погледът му стана дяволит като на ученик.

През последните няколко часа Рейд не бе в състояние да спре да мисли за нея дори за миг. Досега се беше влюбвал много пъти, но никога не беше изпитвал нещо подобно. Усети, че ако трябва да бъде честен, ще трябва да признае, че се влюбен, което си бе чиста глупост. Но първата мисъл, която не му даваше мира, откакто се люби с нея, бе не само да се озоват в леглото, но и да й купи прекрасен подарък.

Стига да е възможно, през цялата следваща година ще я обсипва с прекрасни подаръци.

Доста време търси нещо подходящо за нея. Сега ще има възможност да види изражението й, когато тя го види. С нетърпение очакваше мига, в който ще види смаяните й очи да светват от удоволствие. Харесваше му, когато Грейс сияеше от удоволствие. Сърцето му биеше неудържимо.

— Ела да видиш нещо — каза той и протегна ръка с усмивка към бюрото зад него.

Грейс видя, че той й подава продълговата и плоска кутийка за бижута. Почувства, че в нея се надига силно отвращение и й се завива свят. Тъкмо това й трябваше, за да й напомни какво точно представлява връзката им. Именно това бе нужно, за да я изтръгне от смущението й. Порядъчните жени не приемаха подаръци от други мъже, освен от съпрузите си. За миг изпита силна болка, тъй като можеха да бъдат законно свързани мъж и жена. След това сви устни. Възнаграждава я за услугите. Трябваше да очаква нещо подобно. Но това бе толкова безсрамно и обидно, че Грейс не пожела да вземе кутийката.

— Грейс?

Тя вдигна очи и го погледна. Опита се да прикрие болката си зад маска на привидна сдържаност. Доста се затрудни да го постигне.

Рейд гледаше втренчено израза на лицето й. Тя не светеше от радост. Изглеждаше разстроена. Той усети, че гласът му се променя и зазвучава едва ли не обезпокоено.

— Това е за теб.

Тя искаше да запрати кутийката в лицето му и да му каже, че не го иска, че прекратява споразумението, че не й е възможно да издържи това и няма да му бъде повече любовница. Искаше й се да заплаче. Вместо това тя пое решително кутийката от ръцете му и я отвори.

Той прикова поглед в лицето й.

Едно великолепно колие от аметисти и диаманти пръсна искри в очите й. Тя си помисли за мъжете, които подаряват такива украшения на жените си, защото ги обичат. А той й правеше този подарък, защото си го бе спечелила, като преспа с него. О, господи, колко я заболя при тази мисъл.

— Грейс? — попита той, без да смее да диша от вълнение.

Тя отвърна на погледа му. Лицето й беше като вкаменено.

— Благодаря.

По лицето му се изписа разочарование, но тя забеляза това само за миг, защото той се обърна и закрачи към масата. Грейс насочи поглед отново към колието. Трябваше да признае, че то е прекрасно, въпреки че го виждаше с премрежени от сълзи очи. Реши да го продаде при първа възможност. То ще изплати всички сметки на майка й и може би ще стигне за цялата година.

Беше се обърнала с гръб към него и използва възможността, за да изтрие предпазливо няколко сълзи от лицето си. След това подметна небрежно кутийката на леглото, като знаеше отлично, че той я гледа.

— Мисля, че трябва да се разберем по този въпрос — заяви тя и се обърна с лице към него.

Очите му се отделиха от черната кадифена кутийка, която бе изоставена нехайно сред разбърканите завивки. Погледът, който той насочи към нея, бе леденостуден.

— По кой въпрос, Грейс?

Ръцете й стиснаха облегалката на стола.

— В бъдеще — каза тя — предпочитам да ми плащаш в брой.

Дъхът му секна.

— Или с чек. Това също ще свърши работа.

Той потрепери от главата до петите.

Грейс направо отскочи. Толкова се стресна от гневната му реакция.

— В бъдеще — заяви със задавен глас Рейд — ще ти плащам винаги в брой.

Беше стиснал юмруци, а лицето му бе почервеняло. След това се обърна рязко и прекоси стаята. Не виждаше нищо от гняв. За миг Грейс спря да диша от страх.

Рейд излетя като тайфун от стаята и затръшна силно вратата зад себе си.

Грейс се отпусна разтреперано в стола. Беше напълно объркана. Защо се бе разгневил толкова? Тя имаше пълно право да иска пари в брой. Но защо се чувства ужасно виновна, сякаш е направила грешка? И защо, о, защо плачеше?

Изчака го първо да се върне за вечеря, а после, за да си легне през нощта.

Но той не се появи.

— Излизам от играта — заяви Рейд.

Някой изстена, когато го чу.

— Ах, ти мръснико долен — възкликна добродушно Джордж Фарис. — Обра ни до шушка.

Рейд седеше в „Черната пета“ с последните покерджии, останали от цяло множество играчи. Притегли към себе си купчината банкноти. Знаеше, че е спечелил приблизително пет хиляди долара, но не се усмихваше. Не изпитваше радост, а само мрачно задоволство. В съзнанието му се появи нейният образ. Тя беше страстна, бледа, разкошна и чисто гола.

Гневът сякаш бе вледенил вените му и не го напускаше.

Игра в продължение на двадесет часа. Очите му кръвясаха и под тях се появиха черни кръгове от безсъние. На зазоряване лицето му беше изпито. Беше разрошен и явно изтощен. Ризата му бе разкопчана, а ръкавите му навити до лактите. Но не се беше уморил. Изобщо не бе уморен.

Тя искаше пари в брой, нали?

Е, какво пък, сега ще ги има.

Той я видя отново да захвърля кадифената кутия и гневът в него нарасна заплашително. Започна да сгъва внимателно банкнотите. Отне му доста време да сгъне и прибере в джоба си петте хиляди долара.

В първия миг вчера реши да телеграфира в Ню Йорк да му пратят пари. Но Рейд си спомни, че постъпваше по друг начин, когато му трябваха пари в брой. Деветдесет и девет процента от парите му бяха вложени в различни инвестиции. Той инвестираше повторно всеки дивидент, а преживяваше от печалбите си от хазарт. Постигаше това с лекота, защото печелеше невероятно много на карти, а освен това обичаше играта.

Но вчера той наистина бе тръгнал да телеграфира в Ню Йорк, когато се сети, че е петък. Разбра, че ще минат няколко дни, преди да има възможност да й хвърли парите в лицето. Невъзможно бе да чака толкова. Гневът му беше твърде силен. Желанието му да играе играта по правилата, които тя бе посочила, превърна тази игра на покер в най-важния и ненавистен за него сблъсък през живота му.

— Май ще ти трябва гореща баня, скъпи — измърка една пищна блондинка, на която бяха наредили да се грижи за задната стая, след като сервитьорът си отиде изтощен вкъщи преди няколко часа. Играчите също идваха и си отиваха, единствено Рейд печелеше постоянно. Дори Джордж се включи в играта вчера в десет часа вечерта.

— Права си — каза вече изправилият се Рейд. Потупа я по рамото. — Трябва ми топла баня и горещо легло.

Той си спомни за Грейс.

— Мога да се погрижа за това — предложи дяволито жената.

Рейд й хвърли един поглед.

— Чака ме една дама, която вече ми струва твърде много — каза той и усети, че в гърдите му се надига гняв.

— Нима? — изрече ядно блондинката. — Бас държа, че е превзетата червенокоса. Обади ме се, когато ти омръзнат гърдите и косата й.

След това излезе с наперена походка.

Той пак кипна от гняв. Това явно бе постоянното му състояние от известно време насам. Не му харесваше някой да подмята обиди по адрес на Грейс.

Джордж благоразумно изтри усмивката от лицето си в мига, в който Рейд насочи студения си поглед към него.

— Хей, бъди по-снизходителен към нея — подхвърли той.

Леденосините очи на Рейд го опариха.

— Ако ми трябва съвет — процеди с усилие той, — ще ти го поискам.

Джордж се оттегли.

Рейд излезе с големи крачки навън на следобедното слънце и примигна няколко пъти срещу светлината. След това прекоси улицата и се заизкачва по хълма към „Сребърната дама“. Въпреки че се движеше с грижливо сдържаната енергия на дива котка, готвеща се за скок, явно долавяше, че сърцето му бие тежко. Представи си какво ще стане изражението й, когато й плати студено и решително в брой.

Нея я нямаше в тяхната стая.

Разбра това още в първия миг, в който пристъпи вътре. Затвори вратата с ритник и се огледа. Къде е изчезнала, по дяволите? Няколко секунди му трябваха, за да забележи, че в стаята няма никакви следи от нея. Напомни си, че тя не донесе нищо със себе си през нощта, в която се появи напълно отчаяна на вратата му. В гърлото му заседна буца, която се опита да измести страха му. Умишлено не й обръщаше внимание, докато отхвърляше настрана завивките на оправеното легло, сякаш отдолу се криеха някакви следи от нея.

Разгневен Рейд събори стола с ритник, разхвърля възглавниците, отвори рязко гардероба и чекмеджетата на бюрото. Всичките му вещи си стояха непокътнати така, както ги бе оставил последният път. Грейс сякаш никога не беше присъствала в тази стая.

Те бяха сключили споразумение. Нямаше да й позволи да избяга след първата нощ.

Нямаше. Особено след като му беше струвала толкова много.

Нея я нямаше и в пансиона на Хариет Голд.

— Не знам къде е тя — каза Хариет и го хвана, когато видя, че той се готви да се втурне нагоре по стълбите. — Искам да ти кажа нещо.

— По-късно — отвърна Рейд. — Виждала ли си я изобщо от вчера насам?

— О, не, Рейд Браг. Няма да ме заблудиш. Много съм стара и добре познавам твоите трикове. Родителите ти не са тук, но аз съм на мястото си и смятам, че трябва да си поговорим хубаво с теб.

Рейд безропотно се остави тя да го заведе в кухнята. Хариет заключи вратата. Обърна се към него.

— Сигурно се гордееш много със себе си.

Рейд, който съвсем не беше глупак, отлично разбираше за какво намеква тя и се изчерви като хванат на местопрестъплението ученик.

— Добре, че се срамуваш. Намерил си си порядъчно момиче и го съсипваш, направо я хвърляш в калта. Ако баща ти узнае, знаеш ли какво ще направи?

— Знам — отвърна мрачно Рейд. — Ще ме потроши от бой.

— Или пък ще те накара да се ожениш за нея — заяви Хариет, докато го гледаше.

Рейд се засмя възмутено.

— Ха! Дори Дерек няма да успее да постигне това!

— Ти подценяваш баща си.

Рейд я изгледа.

— Грейс не иска да се оженим, Хариет, и никой, както и никакви приказки, ласкателства или заплахи няма да я накарат да си промени решението!

— Тя е отхвърлила предложението ти?

Той усети, че почервенява още по-силно.

— Каза ми го съвсем откровено. Заяви ми направо, че няма да се омъжи за мен. Но — добави бързо той — и аз вече не искам да се женя за нея! Тя имаше своята възможност. Промених си решението и вече харесвам положението такова, каквото е.

Хариет го изгледа свирепо.

— Грейс е прекалено порядъчно момиче, за да живее незаконно с теб в онзи хотел и ти го знаеш. Станалото — станало, но още не е твърде късно. Знаеш какво да правиш.

Хариет беше права и това разстрои и разгневи Рейд. Но знаеше, че няма да я помоли пак да се омъжи за него.

— Хариет, кога за последен път видя Грейс?

Възрастната жена сви устни.

— Това няма да ти хареса.

Заля го вълна от страх. Вече знаеше какво се готви да му съобщи Хариет.

— Тя е била тук… при Алън.

Хариет кимна.

— Веднага след закуска.

Рейд стисна полицата над камината с всички сили.

— Ако я откъснеш от стената, ти ще я слагаш на мястото й — предупреди го Хариет.

Той се обърна рязко.

— Колко стоя Грейс при него?

— Не знам, видях я едва когато си тръгваше. Дори не знаех, че е тук. Толкова се изненадах, когато я видях да излиза от стаята на Алън…

Хариет се усмихна ведро. Очите на Рейд се разшириха от любопитство.

— Затворена ли беше вратата, докато тя беше вътре? Само двамата ли бяха?

— Ти имаш порочен начин на мислене — каза Хариет. — Това, че не се отнасяш към нея с уважение, не означава, че един добър мъж като Алън Кенеди ще постъпи по същия начин. Освен това, всеки знае, че той иска да се ожени за нея.

Рейд изруга, обърна се на пети и излезе. За какво си бяха говорили двамата? И къде, по дяволите, е тя сега? Той си спомни онзи ден, когато ги видя да се целуват страстно в кабриолета в алеята на Луиза Баркли. Образът на двамата се появи сега пред него и го накара да изпадне в бяс. Беше й заявил доста ясно и категорично, че тя принадлежи единствено и само на него за цялата предстояща година. А ето че тя вече се въртеше около друг мъж.

Върна се в хотела. Докато се носеше вихрено нагоре по стълбите, не устоя на изкушението да се зачуди дали не се е върната. Но стаята му беше празна както преди. Не обърна внимание на наченките на разочарование в душата си и дори отказа да си признае, че е изпитал подобно чувство. Изпи втория си бърбън за последните двадесет часа. Течността се хлъзна леко в гърлото му, сякаш то бе от коприна. Ако почне да претърсва града, всички ще го помислят за глупак. Другата възможност бе да чака.

Реши да я чака.

Точно след три минути тя прекрачи вратата на стаята. Изгледаха се продължително и строго.

— Къде беше? — запита Рейд. Веднага усети, че сърцето му тупти неудържимо, а кръвта потича във вените му. — Не искам да си носиш така косите.

Тя изправи гърба си с всички сили.

— Не сме се разбирали ти да ми определяш прическата. И аз ще ти задам същия въпрос. Къде беше?

Очите му блеснаха. Искаше му се тя да не изглежда толкова привлекателна, дори със свитите устни и с този ужасен кок. Дори проклетата сива рокля не намаляваше красотата й. Ако не друго, светлият цвят правеше кожата й да изглежда удивително прозрачна и бледа като магнолиите.

— Това не е двупосочна улица, мила — провлечено каза той. — Това, къде съм ходил, теб не те засяга, но къде си била ти, определено ме интересува.

Тя изсумтя разсърдено.

Зарадва се, че я ядоса. Искаше да я ядоса толкова, колкото бе бесен и той — не, повече. Пъхна си ръцете в джобовете и извади пълни шепи с пари. Хвърли ги в краката й. Тя ахна и отскочи назад, докато той продължи да изпразва джобовете си. Скоро пред нея лежаха пръснати по пода пет хиляди долара в банкноти и злато.

Тя почервеня силно и го загледа. Той усети, че е много доволен.

— Преброй ги, ако искаш.

Лицето й пламна още по-силно, брадичката й се вирна нагоре, очите й блеснаха леко.

— Не, благодаря, изглеждат достатъчно.

— Достатъчно ли? Не сме ли малко алчни, а?

Тя отвори уста, за да почне да спори. Той очакваше свадата с наслада, но тя се отказа от намерението си.

— Къде, по дяволите, беше, Грейс?

Очите й блеснаха.

— Бях в училището. И честно казано, скъпи, наистина не ме интересува с кого си прекарат нощта! — Гласът й се засили и в него прозвучаха остри нотки.

Рейд присви очи. Тя ревнуваше и за миг тази мимолетна мисъл го изпълни с приятно и триумфално чувство.

— Какво правеше в училището? — гласът му стана груб и зазвуча заплашително.

— А ти какво мислиш? — сопна му се тя. — Че съм мила пода ли? — Тя вдигна глава. — Проведох неофициални учебни занятия и…

— Какво си направила?

Тя спря.

— Проведох…

— Ти вече не си учителка, Грейс.

Тя го изгледа продължително.

— Не говориш сериозно.

— О, много съм сериозен даже — той престана да се обляга на стената. — Съблечи си дрехите.

Тя примигна.

— Ти ми принадлежиш тази година — напомни й той. — Съблечи си дрехите, Грейс.

Тя пребледня.

— Едва ли имаш предвид точно това.

— О, със сигурност имам предвид точно това. — Той направи пауза и добави: — Веднага.

Тя още се колебаеше. Очите й бяха широко отворени и в тях се забелязваше уплаха. Внезапно Рейд изпита омраза към себе си. И двамата знаеха, че той нарочно й налага волята си. Ръцете й затрепериха, когато докосна първото копче на корсажа си и го завъртя. Устните й бяха побелели. Рейд пристъпи бързо към нея. Хвана я за ръката и я спря. Тя вдигна помръкналите си очи към него.

— Не мога.

— Знам — извика той. — Извинявай, Грейс.

Стисна ръката й толкова силно, че тя извика от болка.

Този лек писък го стресна. Обви я с ръце. Тя все още бе съвсем неподвижна и вцепенена като малка птичка, която е уловена в капан. Рейд усещаше, че сърцето й бие лудо до неговото. Стисна я още по-здраво.

— Никога не съм искал да ти причиня болка — изпъшка той в шията й. — Искам само да те защитя.

Вдървените й рамене започнаха да се отпускат в прегръдката му.

— Единственото, което искам, е да те обичам — извика той и я залюля. Устата му се приближи до бузата й с цвят на слонова кост и отрони: — Позволи ми да те обичам, Грейс. Позволи ми.

Обгърна с ръце лицето й. В очите й имаше големи проблясващи сълзи, които се търкулнаха по бузите й. Рейд улови една с уста и я изпи с целувка. Погледна я в очите и улови нейния поглед. Тя не искаше да се откъсва от него. Устата й се отвори. Беше се навлажнила и трепереше. Той притисна своята уста към нея. Когато ръцете й докоснаха свенливо гърба му, той изпита изблик на въодушевление и на нещо друго — някакво толкова необятно и силно чувство, че не успя да го сдържи.

— Грейс — изрече с мъка той до устата й. — Обичам те. О, обичам те… Позволи ми да те обичам.

Тя потръпна в ръцете му.

Целувките му бяха толкова необуздани, а прегръдките — толкова страстни, че я накара да отстъпи назад към леглото. Тя отново се озова в обятията му, притисна се силно в него, отвори уста, за да си поеме дъх и изпъшка под ураганния му напор. Ръцете му затрепериха силно, когато разпусна косата й. Вдигна полите й и погали краката й под дългите памучни фусти. Устата му отново се прилепи до нейната. Беше ту мека, ту неимоверно твърда.

— Докосни ме, Грейс — извика той и премести ръцете й от рамото върху гърба си. За миг спря да я гали и остана обърнат с лице към нея и останал без дъх. Заразглежда лицето й, докато движеше ръката й върху предната част на ризата си. Тя ахна, когато той я вмъкна през отвора на ризата си. Рейд изстена.

Грейс го гледаше безмълвно в очите. Устните й бяха отворени и влажни.

— Не спирай — помоли той и притисна ръката й към ребрата си. След това разтвори рязко ризата. Копчетата изпопадаха около тях, а торсът му се оголи, за да го докосне Грейс.

Ръката й изглеждаше малка и бяла на фона на бронзовата му кожа. Завъртя се неуверено точно над гърдите му. Рейд отметна глава назад, затвори очи и изрече задъхано:

— Моля те, Грейс.

Тя не знаеше какво да прави. Но усещането на мощното тяло на този мъж под нежната й длан бе изумително възбуждащо.

Тя го изгледа дръзко, без да помръдва. Ребрата му леко се очертаваха под кожата. Гърдите му се вдигаха и спускаха бързо. Покриваха ги гъсти и тъмни косми. Зърната на гърдите му бяха малки и плоски. Прииска й се да докосне някое от тях. Отклони бързо поглед настрана.

Погледът й се натъкна на голямата издутина, която напираше излезе от панталоните му. В устата й стана много, много сухо.

— Грейс.

Погледът й се стрелна към него и тя почервеня, че са я хванали да го гледа.

— Всичко е наред — промълви той. — И на мен ми харесва да гледам.

Душата й се раздираше от непознати чувства, които бяха твърде силни, за да им устои. Грейс вдигна ръка и я прокара по твърдата повърхност на един гръден мускул. Улови с пръсти косата му. Цялото му тяло се напрегна при докосването. Той простена, хвана ръката й и я сложи на малкото си стегнато зърно.

Ръката й се опъна. Не й остана дъх. Тялото й затрепери неприлично мъчително. Толкова й беше приятно! Тогава той вдигна глава, за да докосне с език нейното зърно, забравил за дрехата, която го покриваше. Грейс ахна, когато той го дръпна с уста. Той я повали под себе си.

Целунаха се вече без задръжки. И двамата бяха потни. Зъбите им се докоснаха, а езиците преплетоха. Корсажът й се разтвори без усилие под умелите му пръсти. Гърдите й се озоваха в ръцете му. Тя усети, че той смъква бельото й и забеляза, че повдига бедра, за да му помогне. Той вдигна полите й до кръста и си събу панталоните. Нахлу в нея с пресипнал от радост стон. Ръцете й намериха широкия му гръб и го притиснаха. Усети, че е впила нокти в тялото му и сигурно му причинява болка, но очевидно нямаше да спре. Той се задвижи бавно в нея с премерени движения. След това тласъците му станаха по-силни и бързи в отговор на несъзнавания копнеж на тялото й. Тя издаде продължителен стон и извика от върховно удоволствие.

— Да — изохка Рейд. — Да, скъпа, да.

Той легна в кревата. Грейс се намираше в прегръдките му. Внезапен проблясък озари съзнанието му като мълния. Той получи откровение за бъдещето и осъзна, че с досегашния му начин на живот е свършено. Разбра неизразимо ясно, че вече нищо няма да бъде същото и че Грейс наистина е навлязла дълбоко в живота му. Побиха го тръпки. Изпита едновременно ужас и възхитително усещане.

Грейс се размърда в ръцете му.

— Не се дърпай — каза той. Погали я с ръка и я загледа втренчено.

Очите й бяха широко отворени и гледаха нежно. Рейд реши веднъж завинаги да приключи с миналото. Това нямаше да бъде лесно. Трябваше само да вдигне глава, за да види петте хиляди долара, пръснати по пода. Те показваха съвсем ясно какво представлява връзката им и какво точно желае тя от него.

— На пода има пет хиляди долара — каза спокойно Рейд, докато се облягаше на лакти.

Тя настръхна. Ноздрите й се разшириха от гняв.

Какво ли ще ми отвърне, ако я помоля пак да се омъжи за мен? Той почервеня от тази неканена мисъл. Веднъж вече му бе отказала категорично. Беше уверен, че ще му откаже пак.

— Ще ти отворя сметка утре сутринта — каза той не по-малко спокойно отпреди. — Занапред няма да говорим повече за пари. Ще внасям периодично пари в сметката ти.

Тя го изгледа продължително с широко отворени очи. Стори й се, че е мрачен, печален и сякаш му липсваше нещо. Плъзна ръката си по нейната.

— Но искам да ти напомня за нашето споразумение — каза той.

Грейс успя да проговори, въпреки че още не можеше да се съвземе от мисълта за петте хиляди долара.

— Какво?

— Ти се съгласи да прекараш с мен една цяла година.

Тя приседна и обви завивките около гърдите си.

— Да, съгласих се.

— Искам да бъда ясен — погледът му беше много сериозен. — След една година ще обсъдим бъдещето на нашата връзка. Но не и преди това. Няма да променя решението си и да те пусна да си вървиш по-рано.

Да промени решението си… да я пусне да си върви по-рано? Сърцето я заболя. Думите му я нараниха силно. Какво й ставаше? Нека да промени решението си! И колкото по-рано, толкова по-добре! Тя кимна и възпря сълзите си да не потекат по бузите й.

— Какво има? Защо плачеш?

— Не плача.

Той я разглеждаше, без да я разбира, а така му се искаше да знае мислите й. Но тя си оставаше загадка. Беше ли направил или казал нещо, което да я разстрои, или тя плачеше от самосъжаление? Рейд си пое дълбоко дъх.

— За последен път говорим за пари — подчерта той твърдо. Не искаше да се самоизмамва, като й повтаря това, което бе казал — че тя няма да му избяга. Но дълбоко вътре в него се спотаи болка, болка от страх. Беше й платил предостатъчно и сега ще разбере дали е почтена. Защото, ако не е такава, ще си замине още утре. Рейд слезе от леглото и се зае да събира банкнотите. Грейс го гледаше, притиснала здраво чаршафите към гърдите. Запита се колко време ще мине, преди тя да му омръзне? О, че е глупачка! Ако има малко мозък в главата си, ще вземе парите и ще се върне в Ню Йорк. Нищо не дължи на Рейд. Но беше крайно време да осъзнае една ужасна възможност. Никак не беше сигурна, че ако има възможност да избира, наистина ще поиска да изостави този мъж. Очите й се отвориха широко. Лицето й застина. Невъзможно бе това да се случи.

Той свърши със събирането и сложи парите на масата, а Грейс припряно провери дали по очите й има следи от сълзи. Сърцето й заби силно. Той се обърна и я погледна бавно и замислено. Тя цялата се стегна отвътре. Той беше толкова хубав силен. В същия миг тя разбра, че винаги ще мисли така.

— Какво има? — попита той, след като седна до нея и обви ръката си около тялото й.

Не й хареса това, че той долови толкова бързо настроението и мислите й. Усмихна се принудено.

— Просто съм изморена.

Усмивката му изобщо не бе като нейната. Тя направо обезпокои Грейс.

— Можем да си дремнем малко следобед.

Тя не отвърна на закачката му. Нямаше сили. Мислеше само за едно. Няма да се влюби в Рейд Браг — категорично не!